Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

За Иисус, Мохамед, Буда или да поговорим за религия


Препоръчан отговор


Жените по -принцип са като змиите – по-малките са по-опасни :mad:

наистина -и на мен ми е интересно от къде е взет този цитат ?

Е, в 1945 г. била открита цяла библиотека с коптски гностически текстове, закопани в глинени съдове в полето около Наг-Хамади в Египет, около 40 км на юг от Кайро. Сред тях било и известното съчинение на Валентин - "Евангелие на Истината". От него е цитата, за съжаление в превод през немски /хихихи, досещаш се.../

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
  • Отговори 6,1k
  • Създадено
  • Последен отговор

Потребители с най-много отговори

Потребители с най-много отговори

Популярни публикации

Не, поразрових се, не е точно така. Не са бягали, а са били изгонени след специален едикт. Било е нещо подобно на "голямата екскурзия" на турците от 80-те тук, и даже за също толкова кратко време, и с

Русия е освободитеЬка и она не е освободителЬка. Но аксиома е, че ние българите сме благодарни.   

Как са се появили думите? Кой ги е измислил, маймуно-човекът ли? Маймуно-човекът ли, например, е измислил думата “съ-вест”. Вест от къде? Или “с-мисъл” или “съ-знание”? Защо излизт от там, от където в

Публикувани изображения

Ясно :blink: Потърсих го в нета, но освен тук, текстът е публикуван само в дир-а, и в портала - и на двете места без да е посочен източникът.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Впрочем причината за страданието е невежеството. Във Ваджраяна-будизма жените представляват мъдростта (шераб) изначалното сознаване (йеше), пространствената природа на ума (шунята) :blink:

Буда си е направо късметлия, че не му се е налагало да убеждава учениците си, че и жените са хора,

Христос обаче...

Симон Петър им предложи:

Мария Магдалина трябва да ни напусне.

Жените са незначими за живота.

Исус отговори:

Аз ще я водя така, че да я направя мъж,

и да може да стане Живеещ Дух, както(правя) вас мъжете.

Защото всяка жена направена мъжествена,

ще влезе в Небесното Царство.

Защо, ако има наистина бог, е сътворил така човека, че да бъде сляп за бъдещето си, за живота и смъртта, да тъне в догатки, да умува вечно кое как е и защо, да се измъчва, ако не намери отговорите, да страда, да умира, да не може да промени миналото, да е подвластен на времето. Защо? И защо този бог не ми се покаже сега на мен да го питам той като е любов и като е навсякъде, какво е греха, защо е допуснато злото между хората, нещо поизтървал ли се е богчо и ако се е поизпуснал, защо не си поправи грешките, а дири от човека съвършенство

Защото нямаше да я има Спиралата, Лу. Нямаше да го има движението.

Защото не е ли това Царството? Тук, на земята в дуално-изглеждащото ни Цяло. Не е ли това най-трудно постижимото?

да го видим като цяло, да приемем, че "злото" е неделимата част от цялото, също като доброто?

На всичкото отгоре и да не изпитваме болка, а щастие от това?

Много хитър план впрочем.

Нима не ни е дадена възможността да виждаме собственото си състояние на съзнанието, отразено в заобикалящата ни среда? от което следва, че ние сами си избираме реалността, която точно съответства на моментното ни състояние на осъзнаване.

"Огледалце, огледалце..." :blink:

Затова и автолицемерието никому не е помогнало.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Буда си е направо късметлия, че не му се е налагало да убеждава учениците си, че и жените са хора,

Христос обаче...

Симон Петър им предложи:

Мария Магдалина трябва да ни напусне.

Жените са незначими за живота.

Исус отговори:

Аз ще я водя така, че да я направя мъж,

и да може да стане Живеещ Дух, както(правя) вас мъжете.

Защото всяка жена направена мъжествена,

ще влезе в Небесното Царство.

Защото нямаше да я има Спиралата, Лу. Нямаше да го има движението.

Защото не е ли това Царството? Тук, на земята в дуално-изглеждащото ни Цяло. Не е ли това най-трудно постижимото?

да го видим като цяло, да приемем, че "злото" е неделимата част от цялото, също като доброто?

На всичкото отгоре и да не изпитваме болка, а щастие от това?

Много хитър план впрочем.

Нима не ни е дадена възможността да виждаме собственото си състояние на съзнанието, отразено в заобикалящата ни среда? от което следва, че ние сами си избираме реалността, която точно съответства на моментното ни състояние на осъзнаване.

"Огледалце, огледалце..." :)

Затова и автолицемерието никому не е помогнало.

Ако този свят, в който сме, е Върховното постижение на Висшето Божество - майната му, пет пари не давам за такова...нищожество.:angry:

...дори няма чувство за хумор...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Уау, каква дискусия!

Не всички, да се надяваме...

Махнал си кавичките от думата 'овце' и така променяш смисъла на изречението. :angry: Всички сме 'овце' по един признак- нуждаем се и от духовна храна! Ако ти не бе нахранен с нея, сега нямаше да си тук и да обсъждаме каквото и да е...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бодхисатва в Будизма е всеки, който се стреми към просветление за да може да повече и по-добре да помага на другите. Бодхисатва в зависимост от личната си склонност и мотивация може да помага на другите като: а) пастир или овчар – смисълът не е че другите са овце. Този Бодхисатва напълно е забравил за себе си и иска всички други да станат просветлени преди него. За този Бодхисатва другите са по-важни от него самия. Той се грижи за всички останали и се движи последен, за да е сигурен че всички други са добре. б) лодкар – този Бодхисатва работи заедно с другите и иска да стане просветлен заедно с тях. Като лодкар той пристига заедно с пътниците на другия бряг. в) цар или крал – този Бодхисатва знае, че когато самият той е просветлен възможностите му да помага на другите ще бъдат неограничени и той като велик владетел води другите след себе си. Той първо усъвършенства себе си и след това помага на другите. И трите вида мотивация са добри. :-)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НАЙ-ВЕЛИКАТА ПРИКАЗКА, РАЗКАЗВАНА НЯКОГА Това е Слънцето. Още 10 хиляди години преди Христа историята изобилства от изображения и текстове, отразяващи обожанието и преклонението на хората пред този обект. И е лесно да разберем защо, тъй като всяка сутрин Слънцето изгрява, носейки светлина, топлина и сигурност, спасявайки човека от студената, непрогледна и изпълнена с хищници тъмнина на нощта. Древните култури разбирали, че без него посевите няма да растат и животът на планетата не може да оцелее. Тази действителност прави Слънцето най-боготвореният обект на всички времена. Също така, те са били доста осведомени за звездите. Следенето на звездите им позволявало да разпознават и предвиждат събития, които се случват през големи периоди от време, като затъмненията и пълнолунията. Поради това, те описали небесните групи в това, което днес наричаме съзвездия. Това е кръстът на зодиака - едно от най-старите концептуални изображения в човешката история. Той изобразява Слънцето, което образно казано преминава през 12-те основни съзвездия в течение на една година. Той също изобразява 12-те месеца на годината, 4-те сезона, слънцестоенията и равноденствията. Думата зодиак се ползва за обозначаване на факта, че съзвездията са одухотворени, персонифицирани като човешки фигури или животни. С други думи, ранните цивилизации не просто са следвали Слънцето и звездите, те са ги персонифицирали чрез сложни митове, включващи техните движения и отношения. Слънцето, с неговата способност да дава и поддържа живота, е персонифицирано като представител на невидимия създател - Бог. То е познато като Бога-Слънце, Светлината на света, Спасителя на човечеството. Също така, 12-те съзвездия са изобразени като места по пътя на Бога-Слънце и са идентифицирани с имена, обикновено представящи природни сили, които са се изявявали в това време. Например, Водолей, носачът на вода, носи пролетните дъждове. Това е Хор (Хорус). Той е Богът-Слънце на Египет от около 3000 пр.н.е. Той е Слънцето, оприличено на човек, а неговият живот е серия от алегорични митове, описващи движението на слънцето по небето. От древните йероглифи в Египет знаем много за този слънчев месия. Например, Хор, бидейки Слънцето, или светлината, имал враг, известен като Сет, който е персонификация на тъмнината и нощта. Изразено метафорично, всяка сутрин Хор печели битката срещу Сет, а вечерта Сет побеждава Хор и го праща в подземния свят. Важно е да се отбележи, че светлината срещу тъмнината, както и злото срещу доброто, е една от най-разпространените митологически двойнствености, познати някога, Тя присъства на много нива и до ден днешен. В общи линии, историята на Хор (Хорус) е следната: Хор е роден на 25 декември от девицата Изида-Мария. Неговото раждане е било съпроводено от звезда на Изток, и трима крале му се покланят при раждането му. На 12 години той бил щедър детски учител, а на 30 години е кръстен от човек, известен като Ануп и така започва неговата духовна служба. Хор има 12 последователя, с които пътува, извършвайки чудеса като лекуване на болни и ходене по вода. Хор е известен под много имена, като Истината, Светлината, Богопомазаният син на Бог, Божи Пастир, Божи Агнец и много други. След като бива предаден от Тифон, Хор е разпънат на кръст, погребан за 3 дни и след това възкръсва. Тези характеристики на Хор, верни или не, изглежда са проникнали в много световни култури, тъй като много други богове имат същата обща митологична структура. Атис от Фригия, родена от девицата Нана на 25 декември, разпъната, поставена в гробница и след 3 дни възкръсва. Кришна от Индия, роден от девицата Деваки, а звезда на Изток оповестява неговото идване, той извършил чудеса със своите ученици и след смъртта си възкръснал. Дионис от Гърция, роден от девица на 25 декември, е пътуващ учител който извършил чудеса като превръщането на вода във вино. Наричали го "Кралят на Кралете", "Единственият божи син", "Началото и Краят" и много други, а след смъртта си възкръсва. Митра от Персия, роден от девица на 25 декември, имал 12 последователи и извършвал чудеса, а след смъртта си е затворен за 3 дни и възкръсва. Наричали го още "Истината", "Светлината" и много други. Интересно е да се отбележи, че свещения ден за боготворене на Митра бил Неделя. В действителност има много спасители от различни периоди, от цял свят, които отговарят на тези основни характеристики. Остава въпросът: защо тези характеристики? Защо раждането от девственица на 25 декември, защо смърт за 3 дни и неизбежното възкресяване, защо 12 ученика или последователя? За да разберем, нека разгледаме най-скорошния от слънчевите месии. Исус Христос е роден от девата Мария на 25 декември във Витлеем, неговото раждане е оповестено от звезда на Изток, която трима крале или магьосници последвали, за да открият и да се поклонят на новия спасител. Той бил учител на деца на 12 години, на 30 е кръстен от Йоан Кръстител, и започва неговата духовна служба. Исус има 12 последователя, с които пътува и прави чудеса като изцеляване на болни, ходене по вода, възкресяване на мъртви. Той също бил известен като "Крал на Кралете", "Божи Син", "Светлината на света", "Началото и Краят", "Божи Агнец" и много други. След като бива предаден от своя последовател Юда за 30 сребърника, той е разпънат, погребан и след 3 дни се възкресява и възнася на небето. Преди всичко, рождената последователност е напълно астрологическа. Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда в нощното небе, която на 24 декември се подрежда с 3-те най-ярки звезди от Поясът на Орион. Тези 3 звезди се наричат днес така, както са се наричали и в древните времена: Тримата крале. Тримата крале и най-ярката звезда - Сириус, сочат точно към мястото, където изгрява слънцето на 25 декември. Ето защо Тримата крале "следват" звездата на Изток - за да разберат мястото на изгрева - раждането на Слънцето. Девицата Мария е съзвездието Дева. На латински - Virgo, което означава девица. Съзвездието Дева още е наричано "Дом на хляба", и представянето на Дева е девица, държаща сноп пшеница. Този Дом на хляба и неговият символ - пшеницата представляват Август и Септември - времето за жътва. На свой ред, Витлеем, в действителност, буквално се превежда като "дом на хляба". Тоест Витлеем се отнася за съзвездието Дева, място на небето, а не на Земята. Има друг много интересен феномен който се случва около 25 декември - зимното слънцестоене. От лятното слънцестоене до зимното слънцестоене дните стават по-кратки и по-студени. От перспективата на северното полукълбо изглежда, че Слънцето се движи на Юг и става все по-малко и по-оскъдно. Намаляването на дните и края на реколтата с приближаването на зимното слънцестоене символизирали процеса на смъртта за древните. Това е смъртта на Слънцето. Към 22 декември Слънцето се счита за напълно умряло, тъй като то, движейки се на Юг в продължение на 6 месеца, достига до най-ниската си точка на небосвода. Тук става нещо любопитно: Слънцето спира да се движи на Юг, поне видимо, за 3 дни. По време на тази 3-дневна пауза, Слънцето се намира в близост до съзвездието Южен кръст, или Кръст. След това, на 25 декември, Слънцето се премества с 1 градус, този път на Север, предвещавайки по-дълги дни, топлина и Пролетта. И така, казано по друг начин: Слънцето умира на кръста, мъртво е 3 дни, за да възкръсне и да се роди отново. Ето защо Исус и множество други слънчеви богове споделят концепцията за разпятието, 3-дневната смърт и възкръсването. Това е период на преход на Слънцето, преди да смени посоката си обратно към северното полукълбо, носейки Пролетта и оттам - спасението. Всъщност, възкръсването на Слънцето не се е празнувало до пролетното равноденствие, или Великден. Това е защото при пролетното равноденствие, Слънцето официално надвива злата тъмнина, тъй като денят след това става по-дълъг от нощта и се проявява съживяващото влияние на пролетта.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако този свят, в който сме, е Върховното постижение на Висшето Божество - майната му, пет пари не давам за такова...нищожество.:angry:

...дори няма чувство за хумор...

Все му е тая, Вал. Пустота на пустотите.

Затова и се явяват такива мъже като Буда, Лао Дзъ, Христос...

да се опитат да ни обяснят, че няма какво да гледаме и да чакаме от небесата... ами да се стягаме

в кръста и да се вглеждаме в себе си, че то ако вътре не намерим покой, няма къде другаде да го търсим.

ей на тази идея съм се спряла преди много години и май е единствената, която ми донесе нещо добро-

поне спрях да си задавам въпроси, а откакто спрях... взеха да ми се появяват отговори. И не че не мога да ги кажа, казвам ги, но предполагам, че само тези, които са разбрали същото... само те ми вярват. Публикувано изображение

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Махнал си кавичките от думата 'овце' и така променяш смисъла на изречението.

Неволно. Извинявай Редактирано от dagpo (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

НАЙ-ВЕЛИКАТА ПРИКАЗКА, РАЗКАЗВАНА НЯКОГА

Това е Слънцето.

Още 10 хиляди години преди Христа

историята изобилства от изображения

и текстове, отразяващи

обожанието и преклонението на

хората пред този обект.

И е лесно да разберем защо, тъй като

всяка сутрин Слънцето изгрява,

носейки светлина, топлина и сигурност,

спасявайки човека от студената, непрогледна

и изпълнена с хищници тъмнина на нощта.

Древните култури разбирали, че без

него посевите няма да растат

и животът на планетата

не може да оцелее.

Тази действителност прави Слънцето

най-боготвореният обект на всички времена.

Също така, те са били доста

осведомени за звездите.

Следенето на звездите им

позволявало да разпознават

и предвиждат събития, които се случват

през големи периоди от време,

като затъмненията и пълнолунията.

Поради това, те описали

небесните групи в това,

което днес наричаме съзвездия.

Това е кръстът на зодиака -

едно от най-старите концептуални

изображения в човешката история.

Той изобразява Слънцето,

което образно казано преминава

през 12-те основни съзвездия

в течение на една година.

Той също изобразява

12-те месеца на годината,

4-те сезона, слънцестоенията

и равноденствията.

Думата зодиак се ползва

за обозначаване на факта,

че съзвездията са одухотворени, персонифицирани

като човешки фигури или животни.

С други думи, ранните цивилизации не просто

са следвали Слънцето и звездите,

те са ги персонифицирали чрез сложни митове,

включващи техните движения и отношения.

Слънцето, с неговата способност да дава и поддържа

живота, е персонифицирано като представител

на невидимия създател - Бог.

То е познато като Бога-Слънце, Светлината

на света, Спасителя на човечеството.

Също така, 12-те съзвездия са изобразени

като места по пътя на Бога-Слънце

и са идентифицирани с имена,

обикновено представящи

природни сили, които са се

изявявали в това време.

Например, Водолей, носачът на вода,

носи пролетните дъждове.

Това е Хор (Хорус).

Той е Богът-Слънце на Египет

от около 3000 пр.н.е.

Той е Слънцето,

оприличено на човек,

а неговият живот е серия от алегорични митове,

описващи движението на слънцето по небето.

От древните йероглифи в Египет

знаем много за този слънчев месия.

Например, Хор, бидейки

Слънцето, или светлината,

имал враг, известен като Сет, който е

персонификация на тъмнината и нощта.

Изразено метафорично, всяка сутрин

Хор печели битката срещу Сет,

а вечерта Сет побеждава Хор

и го праща в подземния свят.

Важно е да се отбележи, че светлината срещу

тъмнината, както и злото срещу доброто,

е една от най-разпространените митологически

двойнствености, познати някога,

Тя присъства на много

нива и до ден днешен.

В общи линии, историята на

Хор (Хорус) е следната:

Хор е роден на 25 декември от

девицата Изида-Мария.

Неговото раждане е било

съпроводено от звезда на Изток,

и трима крале му се покланят

при раждането му.

На 12 години той бил

щедър детски учител,

а на 30 години е кръстен от човек,

известен като Ануп

и така започва неговата духовна служба.

Хор има 12 последователя,

с които пътува,

извършвайки чудеса като лекуване

на болни и ходене по вода.

Хор е известен под много имена, като Истината,

Светлината, Богопомазаният син на Бог,

Божи Пастир, Божи Агнец и много други.

След като бива предаден от Тифон,

Хор е разпънат на кръст,

погребан за 3 дни и

след това възкръсва.

Тези характеристики на Хор, верни или не,

изглежда са проникнали

в много световни култури, тъй като

много други богове имат

същата обща митологична структура.

Атис от Фригия, родена от

девицата Нана на 25 декември,

разпъната, поставена в гробница

и след 3 дни възкръсва.

Кришна от Индия, роден

от девицата Деваки,

а звезда на Изток оповестява

неговото идване,

той извършил чудеса със своите ученици

и след смъртта си възкръснал.

Дионис от Гърция, роден от девица

на 25 декември, е пътуващ учител

който извършил чудеса като

превръщането на вода във вино.

Наричали го "Кралят на Кралете",

"Единственият божи син",

"Началото и Краят" и много други,

а след смъртта си възкръсва.

Митра от Персия, роден

от девица на 25 декември,

имал 12 последователи

и извършвал чудеса,

а след смъртта си е затворен

за 3 дни и възкръсва.

Наричали го още "Истината",

"Светлината" и много други.

Интересно е да се отбележи, че свещения ден

за боготворене на Митра бил Неделя.

В действителност има много

спасители от различни периоди,

от цял свят, които отговарят

на тези основни характеристики.

Остава въпросът:

защо тези характеристики?

Защо раждането от девственица

на 25 декември,

защо смърт за 3 дни и неизбежното възкресяване,

защо 12 ученика или последователя?

За да разберем, нека разгледаме

най-скорошния от слънчевите месии.

Исус Христос е роден от девата Мария

на 25 декември във Витлеем,

неговото раждане е оповестено

от звезда на Изток,

която трима крале или магьосници последвали,

за да открият и да се поклонят

на новия спасител.

Той бил учител на деца на 12 години,

на 30 е кръстен от Йоан Кръстител,

и започва неговата духовна служба.

Исус има 12 последователя, с които пътува

и прави чудеса като изцеляване на болни,

ходене по вода, възкресяване на мъртви.

Той също бил известен като

"Крал на Кралете", "Божи Син",

"Светлината на света", "Началото и Краят",

"Божи Агнец" и много други.

След като бива предаден от своя последовател

Юда за 30 сребърника,

той е разпънат, погребан и след 3 дни

се възкресява и възнася на небето.

Преди всичко, рождената последователност

е напълно астрологическа.

Звездата на Изток е Сириус, най-ярката звезда

в нощното небе, която на 24 декември

се подрежда с 3-те най-ярки

звезди от Поясът на Орион.

Тези 3 звезди се наричат днес така,

както са се наричали и в

древните времена: Тримата крале.

Тримата крале и най-ярката

звезда - Сириус,

сочат точно към мястото, където

изгрява слънцето на 25 декември.

Ето защо Тримата крале "следват"

звездата на Изток -

за да разберат мястото на изгрева -

раждането на Слънцето.

Девицата Мария е съзвездието Дева.

На латински - Virgo,

което означава девица.

Съзвездието Дева още е

наричано "Дом на хляба",

и представянето на Дева е девица,

държаща сноп пшеница.

Този Дом на хляба и

неговият символ - пшеницата

представляват Август и Септември -

времето за жътва.

На свой ред, Витлеем,

в действителност,

буквално се превежда

като "дом на хляба".

Тоест Витлеем се отнася за съзвездието Дева,

място на небето, а не на Земята.

Има друг много интересен феномен

който се случва около 25 декември -

зимното слънцестоене.

От лятното слънцестоене до зимното слънцестоене

дните стават по-кратки и по-студени.

От перспективата на северното

полукълбо изглежда,

че Слънцето се движи на Юг и става

все по-малко и по-оскъдно.

Намаляването на дните и края на реколтата

с приближаването на зимното слънцестоене

символизирали процеса на

смъртта за древните.

Това е смъртта на Слънцето.

Към 22 декември Слънцето се

счита за напълно умряло,

тъй като то, движейки се на Юг

в продължение на 6 месеца,

достига до най-ниската

си точка на небосвода.

Тук става нещо любопитно:

Слънцето спира да се движи на Юг,

поне видимо, за 3 дни.

По време на тази 3-дневна пауза,

Слънцето се намира

в близост до съзвездието

Южен кръст, или Кръст.

След това, на 25 декември, Слънцето

се премества с 1 градус,

този път на Север,

предвещавайки по-дълги дни,

топлина и Пролетта.

И така, казано по друг начин:

Слънцето умира на кръста,

мъртво е 3 дни, за да възкръсне

и да се роди отново.

Ето защо Исус и множество

други слънчеви богове

споделят концепцията за разпятието,

3-дневната смърт и възкръсването.

Това е период на преход на

Слънцето, преди да смени

посоката си обратно към северното полукълбо,

носейки Пролетта и оттам - спасението.

Всъщност, възкръсването на

Слънцето не се е празнувало

до пролетното равноденствие,

или Великден.

Това е защото при

пролетното равноденствие,

Слънцето официално

надвива злата тъмнина,

тъй като денят след това

става по-дълъг от нощта

и се проявява съживяващото

влияние на пролетта.

Субтитрите на Zeitgeist с каква цел си ги пуснал като твое мнение?

Всички сме го гледали , а и си има тема за филма/ите/ :)

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Субтитрите на Zeitgeist с каква цел си ги пуснал като твое мнение?

Всички сме го гледали , а и си има тема за филма/ите/ :angry:

Явно счита, че показват/доказват нещо, но какво не е ясно :) Редактирано от dagpo (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Защо, ако има наистина бог, е сътворил така човека, че да бъде сляп за бъдещето си,

Ако бе ходила в казармата(добре че не си) щеше да знаеш, че най-хубавото на новобранеца е това че не знае какво го чака...Публикувано изображение

да страда, да умира, да не може да промени миналото, да е подвластен на времето.

Ми то ако разрешат на Топалов и Ананд да се връщат, как щеше да завърши партията? :D

Защо? И защо този бог не ми се покаже сега на мен да го питам той като е любов и като е навсякъде, какво е греха, защо е допуснато злото между хората, нещо поизтървал ли се е богчо и ако се е поизпуснал, защо не си поправи грешките, а дири от човека съвършенство. Съвършеният бог, а допуснал греха и смъртта... ми не е съвършен изобщо, тогава. И защо ли? защото, според мен, е продукт на човешкото несъвършено съзнание. И колкото човеци и нрави - толкова богове. Богове - архетипи на съвършенството, днес един - утре друг, според сезона... които само разделят хората.

Кажи тогава защо, човеците не са като кравите например, да се хранят само с един вид храна, а имат способността да възприемат безкрайно много вкусове, защо не са далтонисти, като кучетата например, а възприемат безкрайно много цветове, защо възприемат безкрайно много ухания, ами допира, докосването на любимо същество? Ами музиката, защо може да твори музика, защо изобщо може да твори, да рисува, да гради, да конструира, да си представя невижданото?

Да, права си, допуснал го е! Но не е причината!

От момента в който Адам послушал жена си и хапнал и той от онази ябълка

Каква ябълка...? :)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Жалко...

Щото и мен понякога ми идва да реагирам като теб :rolleyes: Всъщност, тя винаги търси някаква различна от общоприетата гледна точка...

Ми няма как... Извинявай, но прочете ли http://e-vestnik.bg/3796 ?

Ето един откъс:

В: Но хората ще кажат - небето, птиците, дърветата, цветята, хората - не са ли те доказателство, че Господ съществува?

О: Не са. Те са доказателство за озадачаващо сложно творение, чийто произход остава загадка, и е загадка за всяка специализирана наука, която изучава въпроса. Космолозите ще кажат, че не знаят как вселената е започнала съществуването си. Няма нищо лошо в това. Парадоксът е, че религиозните хора мислят учените за арогантни, защото не признават Бог за висшия творец. Всъщност арогантно е именно тяхното поведение. Високомерие е да се намесва Господ в тази откровена мистерия. Ученият казва, че не знае. Религиозният твърди, че знае и че Господ е направил всичко и „аз имам книга, която е съвършеното Божие слово и е съвършена за човечеството и занапред, и ако не вярваш в това, в което вярвам аз, ще прекараш вечността в ада”. Това е една арогантна система от постановки. Учените просто си признават, когато не знаят нещо, и мисля, че такова поведение трябва да бъде поощрявано на всички нива на обществото и културата.

Изобщо, освен Библията и Корана има и нещо дето му викат наука.

Да така е за това си прав,но помисли малко-човек винаги се е стремял да си обяснява всичко,да си задава въпроси и ако няма отговор казва:

учения-не знам или нямам обяснение;

религиозния-това е божие дело;

и всеки един от тях е прав,тъй като единия се води от мисълта,а другия от догмата.

та тази тема може да продължи до безкрай или докато все още се държи на релкигията.

Но в последно време религията е на заден план,особено след научния прогрес на човечеството и това ще продължава,скоро ще може човек да пътува из космоса,така сякаш отива на гости на мама...

Или казано по друг начин-вървим напред и някъде по пътя може би ще бъде загубена религията или просто спомена за нея ще избледнява постоянно,докато не се самоунищожим и не почнем отначало!

Редактирано от merylin30 (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Ако бе ходила в казармата(добре че не си) щеше да знаеш, че най-хубавото на новобранеца е това че не знае какво го чака...Публикувано изображение

Аха - доброто, скрито в злото... По тази логика - все хубави неща го чакат новобранеца в казармата, тогава... :wub:

Ми то ако разрешат на Топалов и Ананд да се връщат, как щеше да завърши партията? :speak:

Кой е с белите, че да ти кажа какъв ще е крайният резултат, още преди първия ход. ;)

Кажи тогава защо, човеците не са като кравите например, да се хранят само с един вид храна, а имат способността да възприемат безкрайно много вкусове, защо не са далтонисти, като кучетата например, а възприемат безкрайно много цветове, защо възприемат безкрайно много ухания, ами допира, докосването на любимо същество? Ами музиката, защо може да твори музика, защо изобщо може да твори, да рисува, да гради, да конструира, да си представя невижданото?

Но не може толкова много неща - не може да минава през стени, не може да лети.

Музиката, багрите, уханията, вкусовете, тактилният усет са само една нищожно малка частица сетивни познания от допира до светлината. Искам да я обхвана в цялата й същност!

Да, права си, допуснал го е! Но не е причината!

Ако бог съществува, то той се явява винаги първопричината.

Ако има бог, той е единствената причина, а всичко останало - само следствия от нея.

Каква ябълка...? :)

Онази, която като я е хапнал Адам, му приседнала на гърлото. :cool::P

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

учения-не знам или нямам обяснение;

религиозния-това е божие дело;

и всеки един от тях е прав,тъй като единия се води от мисълта,а другия от догмата.

Прочетох три пъти горното и нищо не схванах. Сори...

скоро ще може човек да пътува из космоса,така сякаш отива на гости на мама...

Колко скоро, според теб?

Частно-научният и религиозният дискурс са трудно съвместими, т.е. науката никога не би могла да докаже нито, че Бог съществува, нито, че не съществува. Напр., проф. Рамачандран посочва, че "ако лекувате пациента с антиепилептични лекарства или ако направите темпорална лобоектомия, което е хирургическо лечение, всъщност вие правите богектомия. И много често вярата на пациента в Бог изчезва."

http://www.bbc.co.uk/radio4/reith2003/lecturer.shtml

И какво доказва това? Наличието на участък в мозъка, от който зависи вярата в Бог не е аргумент за това дали има или няма Бог, защото arenas напр. би казал, че в природата всяко нещо си има предназначение, т.е. това че има област в мозъка, която генерира вяра в Бог не е случайно... Дискусията има ли/няма ли Бог няма голям смисъл, докато не изясним кой какво разбира под Бог, както посочи valentinus. Сетих се за един познат, който казваше, че от гледна точка на традиционното христянство напр., неговото понятие за Бог звучи не просто еретично, но и атеистично ;) Начините, по който христяните, мюсулманите, индуистите или атеистите биха дефинирали това, какво е Бог са крайно разнообразни. Сравнете само това какво се разбира под Бог в традиционното православие и в гностическата традиция напр...

Религиозният фанатизъм и човешкта глупост са отделна тема, както можем да видим от следното

http://www.youtube.com/watch?v=AY-FRhAXm-Q&feature=player_embedded# .

С две думи, конституциите на седем американски щата забраняват на

атеистите да заемат държавни постове. То у нас преди време беше обратното :)

Редактирано от dagpo (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Аха - доброто, скрито в злото... По тази логика - все хубави неща го чакат новобранеца в казармата, тогава... :gift:

Само в линейна логика изглежда така.

И в доброто има скрито зло. И всичко това, подчинено на закона за глобалното равновесие.

Вероятно много от тук четящите и пишещите знаят примера за унищожението на уличните котки в Северна Корея, които много притеснявали жителите. Няколко седмици след изтребването на по – голямата част от котките, рязко се повишил броят на мишките, плъховете и змиите, в резултат на което се е наложило да се внесат котки от съседните страни.

Друг ярък пример е този, свързан с вълците, които ние по навик считаме за вредни и жестоки зверове. Едва след многогодишната кампания по тяхното обстрелване е станало ясно какъв огромен принос внасят вълците за регулирането на общия брой елени, глигани, а също и на различните гризачи. Оказало се, че за разлика от човека, предпочитащ да ловува най – здравите индивиди, вълците преследват само болни и слаби особи, заради което ги наричат ,,санитарите на гората“. По този начин хищниците способстват съхранението на здравата популация сред животните от своят ареал.

Но не може толкова много неща - не може да минава през стени, не може да лети.

Някой ден ще го може.

Засега е щастие ако летим с онези крила, които са в сърцата ни.

Музиката, багрите, уханията, вкусовете, тактилният усет са само една нищожно малка частица сетивни познания от допира до светлината. Искам да я обхвана в цялата й същност!

Понякога си мисля, че сигурно нещата не са чак толкова сложни и недостижими, колкото ни изглеждат, когато сме устремени нанякъде... вероятно просто трябва да плъзгаме погледите си и да не очакваме нищо... не ви ли се е случвало да съзрете четирилистна детелина от пръв поглед към туфичката, а друг път с часове сте се взирали и... няма ли, няма...

на мен все така ми се случва.

Ако бог съществува, то той се явява винаги първопричината.

Ако има бог, той е единствената причина, а всичко останало - само следствия от нея.

Бог е алтруист. Силата на природата е създала живота по такъв начин, че всяка клетка е длъжна да бъде алтруистична по отношение на другите, в името на строежа на живото тяло. Природата е създала закони, съгласно които клетките и органите се „слепват“ в живо тяло посредством своите алтруистични взаимоотношения. Оттук следва, че силата, която създава и поддържа живота в природата, се явява безкористната сила на любовта и отдаването, стремяща се да сформира живот, основан върху съблюдаване закона на алтруизма, на хармоничното и балансирано съществувание на всички части от единното цяло.

Онази, която като я е хапнал Адам, му приседнала на гърлото. :cheers:;)

Публикувано изображение

Ние сме призвани да допълним едни други във всички желания, на всички степени, водещи към Твореца.

Именно духовното единство на диаметрални противоположности създава хармония – защото тогава между тях се проявява силата на абсолютното себеотдаване, висшата награда на творението.

Само заедно ние ще бъдем истински щастливи!

Едва ли някой, който е правил любов(натъртвам, а не просто секс) може да отрече факта, че точно тогава няма как да видим дуалността на света, толкова сме отдадени един на друг.

Същото става, когато се отдадем на Любовта(с голяма буква)-светът спира да ни "вади очите" с разделението си.

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бог е алтруист.

По вероятно е да е солипсист :cheers:

Силата на природата е създала живота по такъв начин, че всяка клетка е длъжна да бъде алтруистична по отношение на другите, в името на строежа на живото тяло. Природата е създала закони, съгласно които клетките и органите се „слепват“ в живо тяло посредством своите алтруистични взаимоотношения. Оттук следва, че силата, която създава и поддържа живота в природата, се явява безкористната сила на любовта и отдаването, стремяща се да сформира живот, основан върху съблюдаване закона на алтруизма, на хармоничното и балансирано съществувание на всички части от единното цяло.

А ти си даоистка и пантеистка :gift: За това говорех, т.е. ако питам теб, аренас и валентинус напр., вярвате ли в Бог и тримата ще отговорите положително, но по същество вие вярвате в съвършено различни неща...
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А ти си даоистка и пантеистка ;) За това говорех, т.е. ако питам теб, аренас и валентинус напр., вярвате ли в Бог и тримата ще отговорите положително, но по същество вие вярвате в съвършено различни неща...

Нима не е красиво това? Ако всичко вярвахме в едно и също, щяхме да се спукаме от скука.

да си повтаряме едни и същи фрази и да нямаме никакъв вариант за поглед другаде, а така... аз поне обичам да надничам навсякъде, знам ли "къде е млякото" :cheers:

"дивак" съм :gift: и се радвам, че съм от лудите

Впрочем и тримата, които ти изброи, Дагпо, питаем дълбоко уважение към Личността и Учението на Христос.

Така че... изобщо не сме толкова различни, колкото ти се струва на пръв поглед.

Напротив ;)

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

По вероятно е да е солипсист :)

А ти си даоистка и пантеистка ;) За това говорех, т.е. ако питам теб, аренас и валентинус напр., вярвате ли в Бог и тримата ще отговорите положително, но по същество вие вярвате в съвършено различни неща...

Грешиш, не вярвам:yanim:

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Бог ли е най-важен за добротата и добруването? Да питам... Интересно ми е кой как разбира "доброта" и "добруване" :yanim:

Редактирано от Нел (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Грешиш, не вярвам:)

Както казваше Висоцки:

Кто верит в Магомета, кто - в Аллаха, кто в - Иисуса, Кто ни во что не верит - даже в черта, назло всем...

Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Както казваше Висоцки:

Кто верит в Магомета, кто - в Аллаха, кто в - Иисуса, Кто ни во что не верит - даже в черта, назло всем...

А кой беше написал: " Уолтър Б. Йехова беше солипсист."?
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

А кой беше написал: " Уолтър Б. Йехова беше солипсист."?

Солипсистът

Фредрик Браун

Уолтър Б. Джехова, за чието име нямам намерение да се извинявам, тъй като той наистина се казваше така, беше солипсист през целия си живот. Солипсист, в случай, че не ви се е налагало да знаете думата, е човек, който вярва, че той самият е единственото нещо, което наистина съществува, че останалите хора и вселената най-общо съществуват само във въображението му, и че ако той престане да си ги представя, те ще престанат да съществуват.

Един ден Уолтър Б. Джехова стана практикуващ солипсист. В рамките на една седмица жена му избяга при друг мъж, той изгуби работата си на чиновник в параходна агенция и си счупи крака, опитвайки се да прогони една черна котка, за да не му пресече пътя.

В болничното си легло взе решение да сложи край на всичко.

Гледайки навън през прозореца, взирайки се в звездите, той пожела те да изчезнат, и те повече не бяха там. Тогава пожела всички останали хора да изчезнат и болницата стана необичайно тиха даже и за болница. После дойде ред на света и Уолтър Б. Джехова се оказа увиснал в пустотата. Отърва се от тялото си почти толкова лесно и тогава предприе последната стъпка - да изличи самия себе си.

Нищо не се получи.

Странно, помисли си той, нима може да има ограничение за солипсиста?

- Да - каза един глас.

- Кой си ти? - попита Уолтър Б. Джехова.

- Аз съм този, който създаде вселената, която ти току-що пожела да изчезне. И сега ти зае моето място - тук последва дълбока въздишка. - Аз мога най-накрая да прекратя своето съществуване, да намеря забрава и да те оставя да властваш.

- Но... как мога аз да престана да съществувам? Точно това се опитвам да направя, разбираш ли?

- Да, разбирам - каза гласът. - Ти трябва да постъпиш по същия начин, по който постъпих и аз. Да създадеш вселена. Да почакаш, докато някой в нея най-накрая повярва в това, в което ти си вярвал, и да пожелае да го изличи. Тогава можеш да се пенсионираш и да го оставиш да властва. А сега довиждане.

И гласът изчезна.

Уолтър Б. Джехова стоеше сам в пустотата и имаше само едно нещо, което би могъл да стори. Той създаде небето и земята.

Това му отне седем дни.

Преводът е на Адриан Лазаровски: http://www.slovo.bg/old/litvestnik/202/lv0202016.htm

Уникално-прекрасен разказ...

Редактирано от dagpo (преглед на промените)
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Солипсистът

Фредрик Браун

Уолтър Б. Джехова, за чието име нямам намерение да се извинявам, тъй като той наистина се казваше така, беше солипсист през целия си живот. Солипсист, в случай, че не ви се е налагало да знаете думата, е човек, който вярва, че той самият е единственото нещо, което наистина съществува, че останалите хора и вселената най-общо съществуват само във въображението му, и че ако той престане да си ги представя, те ще престанат да съществуват.

Един ден Уолтър Б. Джехова стана практикуващ солипсист. В рамките на една седмица жена му избяга при друг мъж, той изгуби работата си на чиновник в параходна агенция и си счупи крака, опитвайки се да прогони една черна котка, за да не му пресече пътя.

В болничното си легло взе решение да сложи край на всичко.

Гледайки навън през прозореца, взирайки се в звездите, той пожела те да изчезнат, и те повече не бяха там. Тогава пожела всички останали хора да изчезнат и болницата стана необичайно тиха даже и за болница. После дойде ред на света и Уолтър Б. Джехова се оказа увиснал в пустотата. Отърва се от тялото си почти толкова лесно и тогава предприе последната стъпка - да изличи самия себе си.

Нищо не се получи.

Странно, помисли си той, нима може да има ограничение за солипсиста?

- Да - каза един глас.

- Кой си ти? - попита Уолтър Б. Джехова.

- Аз съм този, който създаде вселената, която ти току-що пожела да изчезне. И сега ти зае моето място - тук последва дълбока въздишка. - Аз мога най-накрая да прекратя своето съществуване, да намеря забрава и да те оставя да властваш.

- Но... как мога аз да престана да съществувам? Точно това се опитвам да направя, разбираш ли?

- Да, разбирам - каза гласът. - Ти трябва да постъпиш по същия начин, по който постъпих и аз. Да създадеш вселена. Да почакаш, докато някой в нея най-накрая повярва в това, в което ти си вярвал, и да пожелае да го изличи. Тогава можеш да се пенсионираш и да го оставиш да властва. А сега довиждане.

И гласът изчезна.

Уолтър Б. Джехова стоеше сам в пустотата и имаше само едно нещо, което би могъл да стори. Той създаде небето и земята.

Това му отне седем дни.

Преводът е на Адриан Лазаровски: http://www.slovo.bg/old/litvestnik/202/lv0202016.htm

Уникално-прекрасен разказ...

В превода които съм чел, си бе точно Йехова фамилията на героя.Но смисъла си е абсолютно същия. :P
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

В превода които съм чел, си бе точно Йехова фамилията на героя.Но смисъла си е абсолютно същия. :P

Джехова си е английския вариант на Йехова и поради някакви съображения преводача е решил да го запази.
Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

×
×
  • Добави ново...

Информация

Поставихме бисквитки на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване