преди 4 часа, Śūnyatā написа:

„Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris“

А, това било нирвана значи.

на 31.12.2018 г. в 14:53, Śūnyatā написа:

. Очаквах да се практикуват основите, но се оказа че масата е фокусирана върху благоприятно бъдещо прераждане. 

В рамките на постепенния подход (ло джонг), то това е първия тип мотивация, която се нарича обичайна (низша). В нея няма нищо погрешно. По-скоро е повърхностна и не цели постигане на освобождение, понеже имащият тази мотивация не счита, че е развил капацитет за да се стреми към такава цел на етапа, на който е. Следователно, той желае да се роди в условия, в които да може да продължи практиката си. Това е напълно разумен подход. Грешката е в следващото, което пишеш, т.е. че тези хора считат, че е гарантирано просто, защото посещават даден център, получават инструкции от даден учител, макар дори да не се опитват да ги практикуват прилежно. Т.е. стана ли са членове на клуба, църквата, сангата или нещо такова и с това проблемът е решен. Това не само е погрешно, а е и начин напълно да прецакаме практиката си.

преди 18 минути, Shiniasu написа:

А, това било нирвана значи.

Това не е нирвана, но приемането на непостоянството и това, че можем да умрем във всеки един момент, е условие, без което практикуването на буда-дарма се превръща в някаква имитация.

преди 2 часа, dagpo19 написа:

Това не е нирвана, но приемането на непостоянството и това, че можем да умрем във всеки един момент, е условие, без което практикуването на буда-дарма се превръща в някаква имитация.

Това е крайност.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Това е крайност.

В смисъл? Това, че ще умрем неизвестно кога е факт, не крайност.

Непостоянството е крайност. Колкото до смъртта, ако азът е илюзия, какво умира? Илюията е заблуда на наблюдаващия. Без заблуждаващ се няма илюзия. Кой се заблуждава при илюзията за аз? Илюзорният аз? Но тогава и илюзията не съществува... Да, ще умра. Да, в следващото ми въплъщение въплътената личност няма да е същата. Това не е проблем. Тя ще е нещо различно, но и следствие единствено от моите действия и мисли, и от ничии други. 

преди 28 минути, Shiniasu написа:

Непостоянството е крайност. Колкото до смъртта, ако азът е илюзия, какво умира? Илюията е заблуда на наблюдаващия. Без заблуждаващ се няма илюзия. Кой се заблуждава при илюзията за аз? Илюзорният аз? Но тогава и илюзията не съществува... Да, ще умра. Да, в следващото ми въплъщение въплътената личност няма да е същата. Това не е проблем. Тя ще е нещо различно, но и следствие единствено от моите действия и мисли, и от ничии други. 

Не можеш да докажеш съществуването на постоянен "аз", атман. Непостоянството сочи липсата на постоянни характеристики у каквото и да било.

Anatman означава не-Аз, отсъствие на душа; отсъствие на каквато и да било постоянна и неизменна същност у което и да е същество.

Nirvana е състояние на прекратяване на илюзиите и заблудите. Свързано е с nirodha - недостигане до раждане или прераждане.

Следователно това което пишеш, няма общо нито с Нирвана, нито с будизма.

Или термините пак са преведени с пълно неразбиране от абсолютни аматьори. Кажи си експертното мнение та да спретнем един мейл до Бъркли, Калифорния, че хората очевидно десетки години системно се заблуждават.

Ти  май докато спиш сънуваш и бълнуваш за атмани и анатмани. Ако истината се променя , тя истина ли е? А ако няма истина, твърдението ти какво е?

 

Да, а нирвана е когато илюзорното аз вече не се заблуждава и не може да достигне до ново раждане. 

 

Или просто трябва да престанеш с тези елементарни обяснения на неща, които не могат да се изразят директно с думи. Щото се получава така, че Нагарджуна искал да каже едно, коментаторът разбрал друго, преводачът предал трето, а ти си разбрал четвърто.

преди 8 часа, Shiniasu написа:

Ако истината се променя , тя истина ли е? А ако няма истина, твърдението ти какво е?

Или просто трябва да престанеш с тези елементарни обяснения на неща, които не могат да се изразят директно с думи. Щото се получава така, че Нагарджуна искал да каже едно, коментаторът разбрал друго, преводачът предал трето, а ти си разбрал четвърто.

Думите и истините са относителни, но те могат да посочат състояния отвъд тях. За теб обясненията може да са елементарни, но за други не са. Това в което ти вярваш като истина в тази тема е обект на отрицание. Вършиш работата си перфектно, като мостра изградена от нетрайни заблуди, илюзии, халюцинации.

Правилните думи и истини водят до достигането на вглъбено състояние, наречено animittasamadhi - "липса на характеристики"; "портата" през която "минава" липсата на каквато и да било характеристика, неречена "пустота", sunyata.

Създаването, възникването на света, особено неговото абсолютно начало, не са предмет на размисли и медитация в будизма, защото нямат нищо общо с морала, не водят до отхвърляне, разединяване, унищожаване на замърсяванията, нито до мир, просветление и Нирвана.

Допускаме, че по същество всяка истина е вечна, но не всяка истина е извечна. Допускаме, че ако нещо е истина в даден момент, то е истина за всички времена от този момент нататък. Допускаме, че истината не загива, нито с времето се променя в лъжа, така както и лъжата не се променя в истина. Допускаме, че ако нещо съществува в даден момент, то от този момент нататък ще съществува във всички времена. Често срещани грешки, даже песни пишат по тях, затвърждавайки заблудите, но това че някой вярва в тях не ги прави абсолютни истини. 

Не всичко, което някога ще бъде истина, е било истина винаги преди това, не всяко твърдение, което е истинно днес, е било такова вчера, или което е било истинно вчера, е било такова някога. Има твърдения, които стават истини в определен момент, има твърдения, които се обявяват за истини. В будизма истините се сътворяват, създават с определена цел, която е отвъд думите и истините.

преди 59 минути, Śūnyatā написа:

Това в което ти вярваш като истина в тази тема е обект на отрицание. Вършиш работата си перфектно, като мостра изградена от нетрайни заблуди, илюзии, халюцинации.

Ти си дотолкова фиксиран в определена теза, че няма никакво значение какво ще напиша. А това в което вярвам ти свеждаш до това, в което си мислиш, че вярвам. Но дори и да кажа същото, което твърдиш ти, но с други думи, ти пак няма да го разбереш. Просто не можеш.

на 2.01.2019 г. в 12:59, NVJ написа:

Нали живите същества затова се наричат живи същества, защото живеят.

Aми те се наричат и смъртни, защото умират. ((:

Та предвид, че обичайно хората извръщаме глава от смъртта, то е съвсем разбираемо, защо всяка една себеуважаваща се и смислена духовна школа/ традиция/ учител в някакъв момент ще изисква вниманието ти към този факт: по един или друг начин. Е все пак, колкото до мен, не бих съветвал свободно всеки да медитира в/у смъртта.

на 3.01.2019 г. в 9:34, Shiniasu написа:

Но дори и да кажа същото, което твърдиш ти, но с други думи, ти пак няма да го разбереш. Просто не можеш.

Там е проблемът, че не се доближаваш дори до ядрото което представлява Дхарма, затова не можеш да използваш адекватни думи. Пишеш пълни глупости, например че непостоянството било крайност. То да беше само това. Да, не мога да разбера кашата която представяш за будизъм. 

Буда не е учил, че тези дхамми, които е осъзнал, са можели да бъдат контролирани от него. Той е провъзгласил, че дори лично той не е бил в състояние да накара някой да постигне съзнание за пътя и съзнание за плода [резултата], които преживяват нирвана в момента на просветление и водят до освобождение от страданието, dukkha.

Тоест, крайните фантазии не водят до никъде. Има два пътя, най-общо казано, или осъзнаваш как стоят нещата (Средния път) и достигаш просветление от момент в момент, от сън в сън, от илюзия в илюзия, от живот в живот; или страданието (Пътя на крайностите) накрая просто те пречупва и превърташ, губиш разсъдъка си. Тъжно ми е когато виждам че човечеството върви натам, но не мога да променя радикално нещата.

В „Числовите беседи“ (Anguttara Nikāya), Книга за Тройките [за нещата по три], Гл. XIV, § 134, „Появяване“, Буда казва: 

Монаси, дали Татхàгата (Tathāgata) се е появил или не, в този закон за причинността, в това методично подреждане на дхармите, преобладава непостоянството, тоест това, че всички феномени са непостоянни. 

Поради което Татхàгата е напълно просветлен, напълно разбиращ. Така че просветление и разбиране, заявява той, е това, на което уча и правя понятно. Той показва, отваря, обяснява и прави разбираем факта, че всички феномени са непостоянни. 

Същото важи и за истината, че всички обусловени дхамми са страдание (dukkha) и че всички дхамми са без същност. 

Самасамбуддха е превъзходният възприемащ, защото сам, по време на просветлението си, е осъзнал природата на всички дхамми. Той е осъзнал истината. Той е разбрал истината, че дхаммите нямат същност, че не са същество или индивид и че не могат да бъдат контролирани от никого.

на Thursday, January 03, 2019 в 8:30, Śūnyatā написа:

Не всичко, което някога ще бъде истина, е било истина винаги преди това, не всяко твърдение, което е истинно днес, е било такова вчера, или което е било истинно вчера, е било такова някога. Има твърдения, които стават истини в определен момент, има твърдения, които се обявяват за истини. В будизма истините се сътворяват, създават с определена цел, която е отвъд думите и истините.

Дай пример на една истина, която се е променила. Но при равни други условия. Защото ако се променят условията при които една истина е валидна, това означава, че условията се променят, а не истината. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Дай пример на една истина, която се е променила. Но при равни други условия. Защото ако се променят условията при които една истина е валидна, това означава, че условията се променят, а не истината. 

Нагарджуна дава пример, в който един обект се възприема от три различни субекта като три коренно различни истини: труп, сексапилна жена, храна. Мисля, че е коректно да се посочи първо кой изпитва истината, кой мисли: аз, душа, атман, живо същество, нещо което не е живо, нямащо същност или друго нещо? 

Така приравняваш илюзия и истина.

преди 6 минути, Shiniasu написа:

Така приравняваш илюзия и истина.

Отговорът е конкретен, в будизма това е читта. Читта е реалност, но тази реалност, която изпитва дадена характеристика не е живо същество или личност. 

Умът и интуицията са средства за постигане на истината, но не и самата истина. Чита е способността за разпознаване, вземаре на решения, логическо разбиране и някои други неща, докато праджна е способността за интуитивно възприемане на определена истина без необходимостта от логически анализ, извеждане и заключение. Истината е сат в индуизма, при будизма, че нещата са лишени от собствена природа, естествения ред на нещата в дао... Тези неща са неизменни във всяко едно от трите учения. Изменя се само степента в която те могат да бъдат разбрани.

преди 7 минути, Shiniasu написа:

докато праджна е способността за интуитивно възприемане на определена истина без необходимостта от логически анализ, извеждане и заключение.

Това е джняна. Праджня ползва като метод и изводно знание (анумана).

преди 2 часа, dagpo19 написа:

Праджня ползва като метод и изводно знание (анумана).

Чрез слушане, четене, използване на разума и логиката (способността да вадим правилни изводи за реалността) се създават условия за възникване на правилно осъзнаване. Но то не може да възникне преди да са унищожени замърсяванията и погрешният възглед, който взема реалностите за живо същество, личност или Аз. Това осъзнаване също възниква и изчезва, както всяка друга читта. Няма нищо неизменно, колкото и да му се иска на някой. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

 Няма нищо неизменно, колкото и да му се иска на някой. 

А нирвана?

преди 42 минути, dagpo19 написа:

А нирвана?

Какво за нея, ако нирвана е дхарма която не възниква?

Доколкото визираме под истина онова, което откриваме, то тя също е невъзникваща, съответно и неизменна.

Това, което поражда объркване е, че истината не е нещо. Тя не е предмет или явление. Освен това няма истина сама по себе си. Истината винаги се отнася до нещо, до някакво взаимоотношение, някаква взаимозависимост. Истината описва нещата такива, каквито са, а те се променят. Не истината, а явленията в живота се променят.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Какво за нея, ако нирвана е дхарма която не възниква?

Вярно, но това е философски отговор. Ако нямаш стремеж и очакване, че ще постигнеш нирвана, то защо практикуваш дарма?

преди 2 часа, dagpo19 написа:

Вярно, но това е философски отговор. Ако нямаш стремеж и очакване, че ще постигнеш нирвана, то защо практикуваш дарма?

Ако може да се каже че разговорът имаше някаква насоченост, тя не беше нирвана. Твърди се че истината е неизменна. Опитвах се да кажа, че въз основа променливото ни съзнание, зависимо от мигновеното възникване и изчезване на нама и рупа дхармите, неизменното е недействително, а изменението действително, понеже същите дхарми нямат същност. Нирвана е anatta, извън света, свободна от света. Без проникване в природата на реалностите не можем да унищожим замърсяванията, за каква нирвана да говорим на този етап?

проблема на истината е това че никой не знае коя е истината и въпреки че будизма е добро начало със сигурност това е капка в морето .

който желае да чете и да мисли всеки ден може да научава нещо ново за енергията и света .

между другото енергията също е жива и е глупаво да се определя като "не жива". Да възможно е примерно енергията да няма тяло но това не означава че е мъртва или нежива просто защо няма физически носител или поне най малкото в момента е знаем какъв е нейният носител.