преди 2 часа, insec написа:

Мда - вече не оспорвам пред мен си.

Глупости. Това не е състезание, но се сетих, че има три примера, които описват типологията на поведението на бодисатвата. Първият е като цар, т.е. стреми се са стане буда по най-бързия начин, за да може да помага на другите от тази позиция. Вторият е като лодкар, т.е. той иска да измине пътя заедно с другите и заедно с тях да стъпи на отсрещния бряг. Третият е като пастир, който върви най-отзад и насочва другите пред себе си. Казва се, че третият тип постига буда-състоянието най-бързо. Това са метафори, не ги приемай буквално... Относно търпението, то на първо място означава да избягваме гнева, антипатията  отвращението към себе си, към другите и към света. Означава да се сприятелим със себе си и нещата. Да се отпуснем просто.

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

....

Осъзнаването, че няма как човек да се подготви за живота и предстоящото - никак не му помага в някои житейски ситуации, в които се оказва .... е поне при мен де.

преди 1 час, dagpo19 написа:

Глупости.

? Чак пък толкова? (нямах предвид, че аз развивам нещо, а че ти се изрази по начин, който разсея някои съмнения в мен относно как те възприемам)

Инак - вярвай ми, никак не е просто и лесно да се отпуснеш, когато си в реално прединфарктно състояние и те товарят в линейка, защото краката ти все едно ги няма. "Не се ядосвай толкова" ме съветват медиците - е как да не се ядосвам братче, искам да видя на живо този човек, който винаги ще остане непоклатим. Не казвам, че няма такива!!! - напротив, вярвам в това, но факта е, че никога не съм срещал такъв човек. Вие мислите ли, че никога нищо не може да ви разстрои?

преди 8 часа, insec написа:

"Не се ядосвай толкова" ме съветват медиците - е как да не се ядосвам братче, искам да видя на живо този човек, който винаги ще остане непоклатим. Не казвам, че няма такива!!! - напротив, вярвам в това, но факта е, че никога не съм срещал такъв човек. Вие мислите ли, че никога нищо не може да ви разстрои?

Ако искаш и си мислиш, че има нещо "живо" и "непоклатимо" още ще се разстройваш, ядосваш и страдаш, докато не успееш да спреш "собствените" си халюцинации, вкопчвайки се в тях като в "реални", "живи", "съществуващи". На абсолютно ниво никой не съществува. На относително, технически всички вече сме мъртви. Нали си гледал "Малкият Буда" (след сто години...)  и си чел Диамантената сутра"?

Не се отпускай - стегни се! Когато бяхме млади "професионалисти" все за нещо мрънкахме, а старите и опитни колеги ни бъзикаха: "Виж, голям крокодил а плаче!" Виждал съм много повече смърт от теб. Всякаква смърт. Разстройвал съм се. Затова когато Будата казва, че човешкият живот е като светкавица в летен облак - знам че е прав. Може да свърши всеки миг. Инфаркт, инсулт, злополука и т.н. Това не бива да ни натъжава прекомерно, не бива и да се радваме, а означава че трябва да се стегнем, да практикуваме и да помагаме на другите колкото можем, без да мислим за себе си.

И когато този необхватен, безкраен брой живи същества бъде освободен, в действителност нито едно същество няма да бъде освободено”. „Защо, Субхути? Защото ако ученикът е все още вкопчен в своеволните илюзии на формите и явленията като его, индивидуалност, личност, собствена същност, отделна същност или унивесална същност, съществуваща вечно, то тогава този човек не е истински ученик.”

...защото ще е престанал да подхранва произволните понятия за собствена същност, за други същности или за универсална същност. Защо? Защото, ако продължава да се придържа към произволни концепции като собствена същност, той ще се придържа към нещо, което не съществува. Същото се отнася за всички произволни концепции за други личности, живи същества или универсална личност. Те всички са израз на несъществуващи неща. Будите са Буди, защото са успели да изоставят всички произволни концепии за форма и явления, излезли са извън обсега на всички възприятия и са разкъсали илюзията за всички форми.”

Буда учи, че умът на ученика не трябва да възприема появяването на нещата като нещо основно и фундаментално, когато практикува доброта. Субхути, когато учениците практикуват състрадание и щедрост за благото на всички живи същества, те трябва да го правят без да разчитат на външни явления и без привързване. Точно както Буда казва, че формата не е форма, така той заявява, че всички живи същества фактически не са живи същества.”

Буда казал: „Живите същества, които ти имаш предвид са нито живи същества, нито неживи същества. Защо? Субхути, всички различни видове живи същества, за които говори Буда, не са живи същества, но към тях се обръщат като към живи същества.”

Многоуважаваният Буда продължил: Ако някой човек каже, че Буда в неговите учения постоянно говори за себе си [като за съществo], за други живи същества [като за същества] или за универсални същества [като за същества], как мислиш, може ли да се каже, че такъв човек е разбрал смисъла, който Буда влага?”

Диамантена сутра

След повече от 2000 години нищо не се е променило коренно, освен илюзиите... Буда не е бил непоклатим също, та нали и той е умрял, другото са легенди и халюцинации

преди 16 часа, dagpo19 написа:

Грешката, която допускаш е, че разглеждаш карма като етична категория, т.е. предпоставяш наличието на някаква висша сила, която установява някаква божествена справедливост и ред. Това няма нищо общо не само с будисткото, но и с ведическото схващане за карма.

Точно това не допускам. С

преди 42 минути, Shiniasu написа:

Точно това не допускам. С

И когато това ти утвърждение се сравни с етерналистките концепции които разпространяваш в темите, вярваш и се молиш на разни "същества", какво излиза? Излиза че отсреща имеме един поток обусловен от алюзии и мъгливи инсинуации, утвърждаващ косвено лицемерието като начин на изразяване. Тук няма конкретно и искрено изразяване, но това се има за нормално, защото масата умове фиксирани върху егото функционират по този начин. С написаното не взимам страна на цитирания от теб субект.

преди 17 часа, dagpo19 написа:

Грешката, която допускаш е, че разглеждаш карма като етична категория, т.е. предпоставяш наличието на някаква висша сила, която установява някаква божествена справедливост и ред. Това няма нищо общо не само с будисткото, но и с ведическото схващане за карма.

Ще напиша пак отговора, защото предното не се публикува цялото. За мен редът и равновесието са естествени, а не предизвикани от някого или нещо. Силите и действията се уравновесяват без да е необходимо някой да контролира процеса. А справедливостта и равновесието са едно и също нещо. Темида в гръцката митология е добър символ, с дълбоко значение. Когато хвърлиш камък в морето, естеството на водата е това, което довежда силите нарушили равновесието (камъкът предизвикал вълни) до покой. В природата и в резултат на действията на живите същества равновесието непрекъснато се нарушава и предизвиква следствия насочени към възстановяване на нарушения баланс. При това трябва да се има предвид, че старото равновесно положение никога не може да бъде възстановено същото, а се установява ново, но за да не усложнявам прекалено написаното ще спра дотук.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

И когато това ти утвърждение се сравни с етерналистките концепции които разпространяваш в темите, вярваш и се молиш на разни "същества", какво излиза?

Всъщност ти разпространяваш етерналистки концепции. За мен всичко е движение и промяна. Постоянни са само движението и стремежът към равновесие съществуващи в природата (забележи, не в мен, а в природата). Аз като личностно съзнание ще престана да съществувам в края на земния си живот, като в следващото прераждане ще бъда друга личност, разполагаща с качествата развити от предходната, но и вероятно нямаща спомен за нея. Като нещо друго, комбинация от всички опитности на цялата поредица от личности, аз ще продължа да съществувам до края на маха-калпа. Дали в следващата махаманвантара ще помня какво съм бил в тази или няма да помня - не зная.

преди 1 час, Shiniasu написа:

А справедливостта и равновесието са едно и също нещо. 

Справедливостта е етична категория. Понятието „карма” няма етични конотации. Човек не се ражда богат за да бъде „възнаграден” за щедрост, която е проявявал в минал живот, нито за да се възстанови равновесието, каквото и да значи това. Карма е като природна закономерност, която не може да бъде оценявана като справедлива или несправедлива. Все едно да твърдиш, че камъкът пада, защото така е справедливо и се възстановява равновесието във вселената... Виж нямам против да вярваш в каквото и да е, просто казвам каква е будистката перспектива. Да спорим е неуместно.

преди 13 часа, insec написа:

. Вие мислите ли, че никога нищо не може да ви разстрои?

Не, разбира се. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Всъщност ти разпространяваш етерналистки концепции. За мен всичко е движение и промяна. Постоянни са само движението и стремежът към равновесие съществуващи в природата (забележи, не в мен, а в природата). Аз като личностно съзнание ще престана да съществувам в края на земния си живот, като в следващото прераждане ще бъда друга личност, разполагаща с качествата развити от предходната, но и вероятно нямаща спомен за нея. Като нещо друго, комбинация от всички опитности на цялата поредица от личности, аз ще продължа да съществувам до края на маха-калпа. Дали в следващата махаманвантара ще помня какво съм бил в тази или няма да помня - не зная.

Нещо не ми се вписваш в никаква логика.

Девашарман говори за двама учители – единият, последовател на пудгала (пудгалавадин, pudgalavādin), който приема жизнения принцип за някакъв вид душа или собствено Аз (пудгала) и друг, последовател на пустотата (шунятавадин, ṡūnyatavādin), тоест такъв, който отрича душата (атман, ātman) – един твърд и последователен будист, който не признава какъвто и да било постоянен принцип.

1. Тезата за пудгалавадинa е формулирана с термини, които са отчасти еднакви с тези за пуггалавадина в Катхаваттху.

2. Аргументите са донякъде същите:

а) аргумент, взет от преминаването от един свят на прераждане в друг (срв. Kathāvatthi, i.1, 158-161);

б) аргумент, взет от преминаването от една степен на святост към друга (пак там, i.1, 221);

в) връзка между извършителя на действието и „участващия в неговите резултати“ (пак там, i.1, 200);

г) дали страданието е „извършено от самия него“ или е „извършено някой друг?“ (пак там, i.1, 212);

д) пудгала обусловен ли е (самскрита, saṁskṛta) или необусловен (пак там, i.1, 127);

е) пудгала не се възприема от никое от шестте съзнания; съзнанието възниква от добре познати причини без намесата на пудгала (Каттхаватху, навсякъде).

3. Методът на аргументиране е един и същ и в санскритския, и в палийския източник. Отричащият пудгала поставя последователя на пудгала в противоречие със сутрите, тоест в противоречие със себе си, защото последователят на пудгала признава, че всичко, което Буда е казал, е било добре казано.

„Пудгалавадинът казва: Съществува собствено Аз (атман), живо същество (саттва, sattva), принцип на животa (джива, jῑva), същество, което възниква (джанту, jantu), същество, което се самоизхранва (поша, poṣa), индивид (пуруша, puruṣa), пудгала. Щом пудгала съществува, той извършва действия, които носят благоприятен (сукхаведания, sukhavedanῑya), неблагоприятен или нито неблагоприятен, нито благоприятен резултат. Извършвайки тези три вида действия, той изпитва усещания, които съответно са приятни, неприятни и нито неприятни, нито приятни.

„Шунятавадинът го пита: Да или не, дали човекът, който извършва действието и човекът, който изпитва усещанията са един и същ?

„Пудгалавадинът отговаря: Не.

„Признайте противоречието, в което изпадате! Ако съществуваше пудгала и ако, понеже съществува пудгала, той извършва действия и изпитва присъщото им възмездие, тогава трябва да се каже, че човекът, който извършва действието и този, който изпитва усещането, е един и същ: следователно вашият отговор е нелогичен. Ако пък отречете, че този, който извършва действието и този, който изпитва усещането, е един и същ човек, то тогава не трябва да се казва, че съществува „Аз“, живо същество и тъй нататък. Да се каже това е нелогично.

„Ако пудгалавадинът отговори: „Този, който извършва действието и този, който изпитва усещането е един и същ човек,“ тогава трябва да бъде попитан: Да или не, е ли каквото Бхагават казва в Сутрата добре казано, добре дефинирано и добре заявено, а именно: „О, Брахмини, да казвате, че един и същ човек е, който извършва действието и който изпитва усещането, означава да изпаднете в крайния възглед за постоянство?“.

„Пудгалавадинът отговаря: Да, добре казано.

Признайте противоречието, в което изпадате...“

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Девашарман говори за двама учители – единият, последовател на пудгала (пудгалавадин, pudgalavādin), който приема жизнения принцип за някакъв вид душа или собствено Аз (пудгала) и друг, последовател на пустотата (шунятавадин, ṡūnyatavādin), тоест такъв, който отрича душата (атман, ātman) – един твърд и последователен будист, който не признава какъвто и да било постоянен принцип.

Ако животът беше присъщ на всяко живо същество, то щеше да може да съществува отделно и независимо от всичко останало. Аз разглеждам жизнения принцип като една от трите съставни части на индивидуалността. Животът или движението разглеждано по отношение на всичко съществуващо в неговата цялост няма начало или край. Но по отношение на всяко отделно нещо това не етака. Отделните неща се пораждат, изменят, свързват се и се разделят... Опитай се да разгледаш живота и движението и от позицията на цялото, а не само от гледна точка на отделната личност.

преди 32 минути, Shiniasu написа:

Опитай се да разгледаш живота и движението и от позицията на цялото, а не само от гледна точка на отделната личност.

И как ще стане това? С разглеждане на метафизични въпроси? Според Буда "невежият разпознава само част от нещата и необмислено си гради представа за цялото“. 

Затова е хубаво да си кажем кой за какво се бори и на какво се моли, за да няма скрито покрито и да се говори с недомлъвки, защото Буда е наричал изобилието от такива личности "хлъзгави охлюви" още в първите сутри.

Мен ме пита Скепсис какво (се опитвам да) практикувам, отговорих му - ṡūnyatāsamādhi. Не се стряскайте, поради мързела си не съм от най-добрите практици

на 8.12.2018 г. в 17:40, dagpo19 написа:

... Ако попадат случайно, то събитията не са причинно обусловени, т.е. няма карма, а всичко е случайно...

Няма нито едно случайно нещо в т.н. свят. Да се пишат такива род неща е повече от наивно.

преди 20 часа, dagpo19 написа:

... Казва се, че третият тип постига буда-състоянието най-бързо...

Чувал съм, че това е възглед само на някои школи, докато други са на съвсем противоположно мнение - за тях царствения бодхисатва е на най-високо ниво и най-бързо постига Нирвана.
Ако това е действително така (разликата във възгледите), или не знаеш, или не си коректен.

п.п.: Личното ми мнение е, че именно царственият бодхисатва постига най-бързо Нирвана.

преди 53 минути, Śūnyatā написа:

Мен ме пита Скепсис какво (се опитвам да) практикувам, отговорих му - ṡūnyatāsamādhi. Не се стряскайте, поради мързела си не съм от най-добрите практици

Аз лично (!) се занимавам с медитационни практики още от дете. Първата книга по йога си купих когато бях на 12 години (сега съм на 40) и след толкова години изледвания и търсения (над 20 години съм изучавал Християнството и Библията, включително и акедимчно, като най-много внимание съм обръщал на исихастките възглед и традиция) в Хиндуизма, Даоизма, Юдаизма/Каббала и Будизма, не съм попадал на по-добра практика за мен самия (спрямо моята нагласа/кармична обусловеност) от ходещата медитация (и Тай-Дзи като найна разновидност). Това е което най-много ми помогна от медитативните практики. Въпросната се практикува по Махасатипатхана Сутра, като се имат в предвид петте/осемте правила, петте препятствия, четирите благородни истини, трите/четирите печата на дхарма, дванадестте аятани, осемтте джхани и пр.

Та петте препятствия са:
- желание за сетивни наслади;

- недоброжелателност;

- ленност и апатия;

- безпокойство и съжаление;

- скептични съмнения.

Някои неща човек е добре да ги наизусти, като клешите, скандхите, благородните истини, четирите предварителни мадитативни въпроса, правилата, благите действията и злодеянията...
Те винаги вършат своята работа, всеки миг, дори и на сън. Стават "бразда" в ума.

преди 41 минути, rurk написа:

като най-много внимание съм обръщал на исихастките възглед и традиция

Там нивото на покой, блаженство, свързаност или сливане (не знам как точно да го нарека), се доближава доста до това което учи будизма.

току-що, Śūnyatā написа:

Там нивото на покой, блаженство, свързаност или сливане (не знам как точно да го нарека, се доближава доста до това което учи будизма.

Даже са единосъщни - като чете човек някои текстове от светите отци, за ума, който се обръща навътре ("неговото вътрешно движение) и за това като се появява Благодатата, за Таворската Светлина и прочие, все едно четеш сутра текстове, било йога-тантра, било будизъм.
Разлики разбира се има, като цялостен възглед - теистичност, или не и др. важни аспекти и характеристики.
Но когато човек види отвъд това... :-)

преди 38 минути, rurk написа:

(над 20 години съм изучавал Християнството и Библията, включително и акедимчно, като най-много внимание съм обръщал на исихастките възглед и традиция) в Хиндуизма, Даоизма, Юдаизма/Каббала и Будизма

Резултатът е видим. В нещата, които пиша много рядко може да попаднете на неаргументирани твърдения, т.е. обикновено знам какво казвам.

преди 24 минути, rurk написа:

Разлики разбира се има, като цялостен възглед - теистичност, или не и др. важни аспекти и характеристики.
Но когато човек види отвъд това... :-)

Отвъд това виждат други

Нито от Бог, нито от каквато и да било друга причина, тъй като има последователна поредица и пр.

neśvarādeḥ kramādibhiḥ ||

Това, че нещата възникват от една единствена причина, от Бог, Махадева, Mahadeva или Васудева, Vāsudeva, е недопустимо по много причини...

В това не се вярва, по-натам е обяснено защо, поради какви причини, ако се чете внимателно.

Четирите тома на Абидхарма коша бхашям на Васубандху ги има от 2017г. на български.

Недопустимост е смислено да се доказва само с логиката на излагащия метафизичната теза, за да имаме критика.

В противен случай нямаме критично разглеждане.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

И как ще стане това? С разглеждане на метафизични въпроси? Според Буда "невежият разпознава само част от нещата и необмислено си гради представа за цялото“. 

Първо пишеш, че отделността и азът са илюзия, а отказваш до погледнеш от друга гледна точка извън тебе.

преди 16 минути, Shiniasu написа:

Първо пишеш, че отделността и азът са илюзия, а отказваш до погледнеш от друга гледна точка извън тебе.

Аз съм гледал отвъд нея. За първи път осми клас майка ми ме заведе на Сахаджа Йога, тогава медитирах за първи път върху обект и продължих  година някъде. Практикувал съм три християнски течения, като православното християнство имаше най-добре развита мистика и философия, запознат съм с идеите на нихилизма и куп други, не всички в дълбочина. От доста години разсъждавам върху будизма и се опитвам да го практикувам. Сега също се опитвам да гледам отвъд "аз"-а" си. Насочвам вниманието към темата, защото не мисля че е полезно да разливаме фокуса си ненужно. Пак давам Четирите печата (тук страданието не се споменава, но се подразбира като контраст на Нирвана), ето как ги е формулирал Васубандху:

Но, ще кажем ние, има други насочвания на вниманието, например: като се види, че „всички самскари са непостоянни“, „всички дхарми нямат собствена същност“, „Нирвана е спокойствие“ (едно най-общо валидно (саманя) съждение, тъй като се отнася за „всяка“ Нирвана).

Абхидхарма-коша-бхашям

 

29d. За да се избегнат слабост в концентрацията и арогантност. 
smṛtināśo madaś ca taiḥ || 

Когато човек пие опияняващи напитки, той губи концентрация за това какво трябва и какво не трябва да прави. Когато човек ползва високи и широки легла, когато взема участие в танци, пеене и музика, умът става арогантен. И в двата случая той не е далеч от нарушаване на морала. 

34d. За да могат да се спазват другите правила. 
anyaguptaye || 

Този, който пие силни напитки, няма да спазва другите правила. 
1. Абхидхармиките ((последователите на Абхидхарма)) твърдят, че силните напитки по природа нямат характеристиката на престъпление. Престъпление по природа се извършва само от човек, чийто ум е замърсен, само че има случаи, когато за цяр, човек да може да пие силна напитка в количество, което не е опияняващо. Но умът на този, който пие, знаейки че такова количество е опияняващо, е замърсен. Умът не е замърсен, кога-то човек пие, знаейки че такова количество не е опияняващо. 
2. Не такова е мнението на Винаядхарите ((Vinyadhara, последователи на Виная)). [Според тях, по самата си природа силният алкохол е престъпление.] 

Тъй като Благословения в случай на болест (както е в Упалисутра, Upālisūtra) забранява единствено престъпление, което е такова по природа и въпреки това не разрешава силни напитки, то е ясно, че по самата си природа силният алкохол е престъпление. 
2) Ариите, дори в следващо съществуване, не пият силни напитки, нито пък извършват другите престъпления, които са престъпления по природа – убийство, и пр.
3) Писанието – Нандикасутра, Nandikasūtra, и другаде – поставя силния алкохол сред злодеянията на тялото.

3. Абхидхармиките отговарят: 
1) Въобще престъплението неподчинение е разрешено на болните, както показва отговорът ((на въпроса)) на Упали. Но силният алкохол е изключение: макар и само като престъпление на неподчинение, то е забранено за болните и това е с цел да се предотвратят неприятните последствия от силния алкохол,148 защото опияняващото количество не може да се определи.
2) Ако Ариите твърдо се въздържат от силен алкохол, то не е защото по природа той е престъпление, а защото са изпълнени със силата на скромността[ако не пият тайно]. Това е защото силният алкохол проваля съсредоточеността; дори ако не пият и капка, то е защото опияняващото количество, като отровата, не може да се определи. 
3) Писанието счита силния алкохол за неправилно телесно действие, защото силният алкохол е „причина за неподчинение“. В действителност правилото за дисциплина по отношение на силния алкохол включва израза: „Изоставяйки прамадастхана ((pramādasthāna, „пребиваване в безнравственост“)), което е силният алкохол сура ((surā, вино)) и майрея ((maireya, ром)), аз се отричам от прамадастхана ...“. Не е такъв случаят при другите престъпления. Човек не казва: „Аз се отричам от пра-мадастхана, която е убийство“ и то е защото другите престъпления са престъпления по природа. 
Писанието казва, че поради практиката да се употребява силен алкохол чoвек се преражда в ада. Като следствие от силния алкохол има постоянно активиране на серия от лоши мисли, откъдето следва проектиране или на ново действие, въз-мездимо в ада, или влизане в активност на старо действие в момента на смъртта.

Силният алкохол е единствено престъпление вследствие на неподчинение. Така формулировката съдържа думите прамада-стхана, за да може човек да разбере, че трябва да се отрече от силния алкохол, защото той е причина за пълната загуба на концентрация. 

преди 19 часа, Shiniasu написа:

.... отказваш до погледнеш от друга гледна точка извън тебе.

Не просто друга, а конкретно метафизичната. Нека го кажем така - в някакъв момент човек започва да се пита, за какво му е да се занимава с въпроси/ теми/ позиции/ гледни точки и прочие, които така или инак остават извън неговия опит. За мен позицията на Цялото си остава недостъпна - не виждам как мога да седна на мястото на Цялото и това те пита: "как", как по- друг начин освен да нищим метафизични теории? В дхарма позицията на Цялото си е оставена на Цялото, защо да му отнемаме правото на гледна точка - Буда е постъпил много демократично и дипломатично към Цялото: въобще не се изказвал от негово име, не се опитвал да го избута от позицията му, каквато и да е тя за човек, като Буда не е проблем, пак ще намери начина как и Цялото да помедитира ..... в случай на нужда разбира се, инак като цяло с Цялото нема дерт,  нека да си бъде на позицията.

Втората майка на Сидхартха, която му се пада леля - Махападжапати Готами, е първата будистка монахиня, тя е живяла 120 години и е напуснала тялото си доброволно, като е постигнала Паринирвана. Със себе си е спасила 500 монахини - нейни ученички, които са я последвали в Нирвана. По съвет на Буда, преди да напусне тялото си, е показала свръхспособности /дематериализация, местене на предмети и др./. Интересно е, че Буда не е направил подобни неща, като нея - става дума за спасяването на 500 монахини ...

преди 56 минути, insec написа:

Не просто друга, а конкретно метафизичната. Нека го кажем така - в някакъв момент човек започва да се пита, за какво му е да се занимава с въпроси/ теми/ позиции/ гледни точки и прочие, които така или инак остават извън неговия опит. За мен позицията на Цялото си остава недостъпна - не виждам как мога да седна на мястото на Цялото и това те пита: "как", как по- друг начин освен да нищим метафизични теории? В дхарма позицията на Цялото си е оставена на Цялото, защо да му отнемаме правото на гледна точка - Буда е постъпил много демократично и дипломатично към Цялото: въобще не се изказвал от негово име, не се опитвал да го избута от позицията му, каквато и да е тя за човек, като Буда не е проблем, пак ще намери начина как и Цялото да помедитира ..... в случай на нужда разбира се, инак като цяло с Цялото нема дерт,  нека да си бъде на позицията.

За едно "цяло" може да се съди адекватно (до известна степен), разглеждайки го като синдром. Ако вземем една човешката хомеостаза и засечем един или няколко симптома, останалите могат лесно да се предположат. Практикувал съм постене (буквално нищо не съм ял, по 24 часа не съм пил и вода дори, с пяна на уста, гладът не се усеща почти, молитви, молитви...) - после идват виденията... Ма то таворска светлина, божия благодат, ред сълзи, ред сополи и т.н. В будизма целта на медитацията е да ни освободи от представите или по-точно от халюцинациите. Буда не случайно се е отказал от аскетизма като крайност, но в разредения въздух някои тибетски и други монаси не го слушат и днес. Един такъв аскетизъм, плюс молитви или прекомерна медитация и... О,Чудо! - можеш да видиш всичко. Мозъкът ти изпада в сензорен глад и започва да генерира летливи халюцинации с много голям интензитет. Някои, както виждаш, могат да се помислят за божествени аватари, живеят цели калпи, сменяват тела като носни кърпи (добре че се отказах преди това, но е много вероятно да имам трайни увреждания, щом пиша тук...  ) , да се помислят за Махабрахма и да започнат да нареждат: „Аз съм Брахма, великият Брахма, Господарят, Създателят, Преобразителят, Генериращият, Изхранващият, Бащата на всичко“., да се намесват в теми за будизъм и т.н. и т.н. - нищо ново под слънцето...

преди 13 минути, Śūnyatā написа:

За едно "цяло" може да се съди адекватно (до известна степен), разглеждайки го като синдром. Ако вземем една човешката хомеостаза и засечем един или няколко симптома, останалите могат лесно да се предположат. Практикувал съм постене (буквално нищо не съм ял, по 24 часа не съм пил и вода дори, с пяна на уста, гладът не се усеща толкова, молитви, молитви...) - после идват виденията... Ма то таворска светлина, божия благодат, ред сълзи, ред сополи и т.н. В будизма целта на медитацията е да ни освободи от представите или по-точно от халюцинациите. Буда не случайно се е отказал от аскетизма като крайност, но в разредения въздух някои тибетски и други монаси не го слушат и днес. Един такъв аскетизъм, плюс молитви или прекомерна медитация и... О,Чудо! - можеш да видиш всичко. Мозъкът ти изпада в сензорен глад и започва да генерира летливи халюцинации с много голям интензитет. Някои, както виждаш, могат да се помислят за божествени аватари, живещи цели калпи (добре че се отказах преди това  ) , да се помислят за Махабрахма и да започнат да нареждат: „Аз съм Брахма, великият Брахма, Господарят, Създателят, Преобразителят, Генериращият, Изхранващият, Бащата на всичко“., да се намесват в теми за будизъм и т.н. и т.н. - нищо ново под слънцето...

Не знаем дали халюцинациите на здравите са нещо по от халюцинациите на лудите.

Как беше то

"Лудите, лудите, те да са живи..."