преди 4 часа, NVJ написа:

За да се научи нещо, трябва да има сила, която да предизвика нещата да се случат.
Ако някой няма сили да направи нещо, колкото и да го повтаря, все няма да стане.

 

Може ли пример?

"Сила"- е много общо и неопределено. Има ли връзка с Воля или по рождение някаква духовна Сила, която един ден вижда в огледалото как го обгражда като ореол или пък друг път вдига от лежанка седемдесе кила.

Второто изречение е доста невъзможно ( според мен). Всеки има сила "да направи нещо". Специално за ученето не е нужна толкова сила. А след наученото да знаеш как и какво да промениш, за да се получи удовлетворяващ те резултат.

Но на мен думата ми беше за кАрмата. И още не мога да прочета нещо конкретно, което да мога да приложа.

преди 1 час, NVJ написа:

По мои наблюдения напредъкът (в различни области) може да бъде скокообразен -
човек повтаря нещо и не се получава, но идва момент, когато постига напредък.
Дали защото постепенно се е натрупвало нещо и накрая се е "запалило",
или пък от много повторения просто се е случило да се получи...
Но не изглежда просто от нищо да се получава нещо.

 

 

 

 

 

 

Да, от нищо няма как да се получи нещо. Може нещо да се получи в резултат на късмет, т.е. щастливо стечение на обстоятелствата, но това е краткотрайно. Ими го и натрупването на невидими причини, които впедин момент дават видим резултат. Всъщност просветлението е точно това. Подхранва се определен вид мислене или съзнание, което в един миг успява да надделее над обичайното илюзорно съзнание на личността и го измества.

преди 50 минути, Maleficient написа:

Може ли пример?

"Сила"- е много общо и неопределено.

Ако човек повече мисли, отколкото действа,
значи не му достига "сила" - "Ян" началото.

Тъй като се интересувам предимно от китайски учения,
за себе си обикновено класифицирам нещата като Ин или Ян:

Слабостта, пасивността е Ин
Силата, активността - Ян
Тъмното, тихото (липса на енергия) - Ин
Светлото, излъчването на енергия - Ян.
Само да обмисляш нещо - Ин
Да действаш, за да осъществиш нещо - Ян.

По тази класификация, човек, който повече мисли или говори, но по-малко действа е Ин.
Целта на развитието трябва да е увеличаване на Ян.
(Противно на популярната представа, че трябва да се постига хармония между противоположностите).
Това е разбиране, че доброто е Ян - сила която може да създава, и не е равностойно на злото, което е просто 
отсъствие или недостиг на сила - Ин (тъмнина).
Според тази школа "Човек е комбинация от Ин и Ян, Само Ин - това е безсилен призрак, а само Ян - това е безсмъртен".

P.S. Извинете ме, този ден нямам повече време да пиша тук.

 

преди 33 минути, Shiniasu написа:

Всъщност просветлението е точно това. Подхранва се определен вид мислене или съзнание, което в един миг успява да надделее над обичайното илюзорно съзнание на личността и го измества.

А представата на личността ти за просветлението не може ли да бъде също илюзия, която си мисли че е надделяла, изместила предшестващата илюзорна представа за "себе си"?

Жалко. Пак не прочитам конкретен пример. А не мога аз да си го измисля, защото не разбирам ... дали Вълкът да "заредя" с повечко Ян, лисицата с Ин, или обратното.

Слабостта, пасивността е Ин                       Силата, активността - Ян
Тъмното, тихото (липса на енергия) - Ин           Светлото, излъчването на енергия - Ян.
Само да обмисляш нещо - Ин                                   Да действаш, за да осъществиш нещо - Ян.

Нарочно ги оцветих. И всички или повечето сме гледали SW за тъмната и светла страна и The Force която да е with us. Но и там тази Сила не е много определена. Не знаеш червена ли е синя ли е. Как и защо се "оцветява" и от какво зависи. Дори хората или енергийните им ... "капсули" ( така да ги нарека) да са с проявление само от единия "цвят", винаги има и от другия. Защото ние просто сме създадени така. Ако съм само червеното или се стремя към неговите висини и ида е преобладаващо, ще блесна като една Звезда и ще угасна- ако съм другото ще съм нещо невидимо и несъществуващо- изпарение.

НО, ако приемем, че кофти кАрмата е натрупване на ... Ин-тъмно-утайка- би трябвало да се изчиства с обратното.

И пак са само думички. Житейски пример да вземем: Жена и мъж се срещат и влюбват. Но мъжът има друга жена, от която има дете. Решава да ги изостави и да заживее и да е щастлив с жената, в която е влюбен. Имаме всички условия, да може (уж) правилно да се постъпи. По-лошото е, че има вероятност, мъжът натоварвайки кАрмата си с това решение, да я предаде на детето си, което е реално невинно. Един ден детето пораства и е добро с всички, но нещо не му върви в любовта и жените. Чуди се, що ли? Честно ли е?

Другият "лъч" е, че изоставената жена може пък да изкупва кАрма. Тя го осъзнава, но й се иска да я изчисти, и ако може и тази на детето си или да го научи как.

Е, това питам?

преди 44 минути, Shiniasu написа:

...

 Всъщност просветлението е точно това. Подхранва се определен вид мислене или съзнание, което в един миг успява да надделее над обичайното илюзорно съзнание на личността и го измества.

Просветление значи. Не всички имат щастието да го постигнат. Дори да разбират илюзорността и вредата от емоционалната част на мозъка, съществуват неща ( и то много съществени), на които не можеш да въздействаш само със собственото си съзнание.

Кармата си последствията от нашите действия, мисли и желания. Има карма, която е късно да се неутрализира и трябвада си понесеш последствията. Има и такава, която можеш да измениш с мисли и действия противоположни на създалите я. Примерът - ако мъжът е създал дете това върви с определени отговорности спрямо него. Дори и раздялата с майката да е искана от двамата, пак не съм сигурен, че последствията ще са положителни. По-скоро не. Кармата е справедлива, но и безпощадна. Щом си направил нещо,  ще си понесеш последствията.

Начи, "изчистваме" кармата - каквото и да значи това - и после ни тръгва в професията, парите, любовта и изобщо всичко.

В такъв случай единствения лъч е да се осъзнае, че това са нелепици - къде ги четете, къде ги наблюдавате, откъде имате такава опитност, че да ги вярвате?! Не се опитвайте да правите живота по- прост, отколкото е.

Пак там из китайско имат една притча, в която се разказва как някаква лисица се влюбила в един селянин, но човека я отсвирил с песента "Назад, назад, моме Калино". Само, че лисицата е лисица щото е хитра, та издебнала съпругата на човека, утепала я и после се презобразила в нейната кожа. Една вечер пред дома им се озовал странстващ даос - помолил ги да пренощува при тях, че времето било дъждовно и ветровито. Приютил го селянинът, а на сутринта, като излязъл да изпрати госта си, даоса го попитал:

- Ти знаеш ли с кого делиш покрива, леглото и храната си?

Селянина му отвърнал:

- А ще стане ли живота ми по- добър от това знание?

Даосът се замислил, поклатил глава и си тръгнал по пътя без да каже нищо.

И те така.

преди 51 минути, Śūnyatā написа:

А представата на личността ти за просветлението не може ли да бъде също илюзия, която си мисли че е надделяла, изместила предшестващата илюзорна представа за "себе си"?

Просветленото съзнание не е свързано с личността. Осъзнаващият е нещо друго, което поражда личността. Ще те изпреваря и ще кажа, че не е атман. В една книжка, която Скепсис даде като линк наскоро, авторът беше използвал думата индивидуум. Някъде се използват термините пачека и амата яна...

преди 1 час, Shiniasu написа:

 

 

 

 

 

Да, от нищо няма как да се получи нещо. Може нещо да се получи в резултат на късмет, т.е. щастливо стечение на обстоятелствата, но това е краткотрайно. 

Първото твърдение противоречи на второто, т.е. това са две взаимоизключващи се твърдения. Или всичко е каузално обусловено или не е. Трето не е дадено, когато разглеждаме сансара. Нирвана е друга тема, но няма смисъл да навлизаме в такава дискусия... С каква лекота и разбиране говорите за нирвана, за осъзнаване на пустотата и подобни. Леко съм шокиран, понеже това предполага, че разговарям с архати или бодисатви, които са поне на 1-то буми, т.е. са стъпили на пътя на виждането и имат неопосредствано от интелекта, директно постижение за пустота на аза, ума и феномените. Свят ми се завива като си представя, че аз съм единствения в темата, който не е постигнал такова осъзнаване. И леко се натъжавам. 

преди 19 минути, Shiniasu написа:

По-скоро не. Кармата е справедлива, но и безпощадна. Щом си направил нещо,  ще си понесеш последствията.

Знаеш ли какъв е един от аспектите на всезнанието, което се приписва на един буда? Той се отнася до фините причино-следствени връзки, които не могат да познаят дори ария-бодисатвите на последните три бхуми(8,9 и 10), които предшестват буда-състоянието.

преди 21 минути, dagpo19 написа:

....

С лекота виждам, че е безсмислено да водим тежки разговори за пустотата - пък нямам никакво "директно постижение". Не, че съм против, ала съм убеден, че няма да се получи - защо ли на?! Те - ше се одръпна, айде говорете три дена само за пустотата, после, че се обадя и аз по въпроса ...... само се надявам, да не ме карате да се смея, щото после няма да съм аз обидения.

преди 33 минути, Shiniasu написа:

Просветленото съзнание не е свързано с личността. Осъзнаващият е нещо друго, което поражда личността. Ще те изпреваря и ще кажа, че не е атман. В една книжка, която Скепсис даде като линк наскоро, авторът беше използвал думата индивидуум. Някъде се използват термините пачека и амата яна...

Добре, да приемем че зад личността седи индивидуум, но индивидуума един ли е или множество индивидууми? 

преди 36 минути, dagpo19 написа:

Знаеш ли какъв е един от аспектите на всезнанието, което се приписва на един буда? Той се отнася до фините причино-следствени връзки, които не могат да познаят дори ария-бодисатвите на последните три бхуми(8,9 и 10), които предшестват буда-състоянието.

Много полезна информация

преди 1 минута, insec написа:

С лекота виждам, че е безсмислено да водим тежки разговори за пустотата - пък нямам никакво "директно постижение".

Затова през цялото време се опитвам да насоча дискусията към практични неща като това как да се научим да поставяме вниманието си върху избран обект и да го задържим там за 20 или повече минути. Някой, който не може да направи това няма дори базово знание как работи ума му. За каква випасана, за какво постигане на пустотата иде реч  съвсем не знам. Да се опиташ да тичаш, ако дори не можеш да се изправиш е фантазия.

преди 1 час, dagpo19 написа:

Затова през цялото време се опитвам да насоча дискусията към практични неща като това как да се научим да поставяме вниманието си върху избран обект и да го задържим там за 20 или повече минути. Някой, който не може да направи това няма дори базово знание как работи ума му.

От ниво базово познание, след излизане от шамата мога да кажа че, когато множество фактори и причини се съберат заедно възниква видимост. Така съществуваща, тази видимост се явява илюзия, поради първата аксиома в будизма - всички съставни феномени са непостоянни. На тази база, всяка представа която градя впоследствие, се явява халюцинация на ума ми.

Сами преценете полезно ли е да се медитира повече от 15-20 мин. на ден

преди 2 часа, dagpo19 написа:

Първото твърдение противоречи на второто, т.е. това са две взаимоизключващи се твърдения. Или всичко е каузално обусловено или не е. Трето не е дадено, когато разглеждаме сансара. 

Всичко е причинно обусловено. Убиецът може да излезе на улицана в състояние на афект и да застреля първия срещнат. Убийството си има причина, но жертвата е случайна и незаслужаваща участта си. Законът за кармата разбира се няма да допусне такова неравновесие и ще я възмезди. Но ние не живеем в програма и случайности се случват.

преди 6 минути, dagpo19 написа:

....

Виж - коментара ми беше насочен конкретно към теб. Просто не приемам забележката ти в случая по мой адрес - никога не съм инициирал в темата да обсъждаме пустотата, нирвана и разни разходки из други светове. Повече от очевадно е, че Шунята се е фиксирал яко в тази пустота и често говори за това - ок, уважавам намеренията му, решението му и начина, който си е избрал. Ала аз отказвам да бъда въвличан пак и пак в тези му съждения, и за това се изказвам така ЛЕКО към него по въпроса. Онова, което съм написал вчера към Джепа, съм го писал именно към него и съм се старал да се изразя по начин, че да ме разбере, че да се разбереМ - що годе се получи единогласие м/у двама ни, не е нужно повече. Шунята хваща елемент от този разговор и го премества във съвсем друг контекст - естествено пустотата .... пак. Честно казано направо ми писна вече от тази пустота. Може ли човек, който е бил и в тибетски манастири, и в индийски, и в японски,  и в ирански, в продължение на години да ми е съдействал за медитацията и нито един път да не е обелил и думичка за пустотата: нито един път! нито за просветлението, нито за пустотата,  нито за още стотици термини било от дхарма, било от йога, тантра, дао, дзен, християнство и цялата езотерика въобще. Тука омалях да чета за тая пуста пустота, а в моя браузър няма и една страница от темата, в която да не се обяснява какво било просветлението.

Така, че няма дерт, когато ме критикуваш за много други неща, ала конкретно за това - не приемам. Аз дори и в други форуми, къде в някакъв общ раздел сме нищели религиите - дори и в тях съм отказвал да говоря просветлението и пустотата, а пък мога да се изфукам, като стой та гледай предвид, че не са прочели и един ред от будистки текст. Като ме питат другите - щото може да не ти се вярва, но понякога ставам основен обект на внимание - цитирам нещо кратко и основно от официални будистки източници, което намирам за подходящо и толкова. Съвсем ясно и недвусмислено им давам да разберат, че нито съм просветлен, нито съм срещал просветлен човек, за да мога да говоря повече и, че по- скоро ще ги объркам с моите си разбирания по темата за пустотата, отколкото да им бъда полезен с нещо, пък било то и само информативно.

Хващам се за това, че си бил единствен. Моля те! не ми отнемай правото и аз да отказвам да говорим ... за крайния резултат, за края на целия процес. Ако някой ден така се случи, че с теб се окажем заедно в една зала за медитация или такава, в която се беседва по дхарма - значи, ако само чуеш от мен думата "пустота" или "просветление", цапни ми веднага един шамар без предупреждение, ще ти бъда особено благодарен!!! Наясно съм, че пустотата е сърцевината на дхарма, но именно пустотата, а не разтягането на празни локуми - моите погрешни представи и разбирания са такива, че сърцето винаги трябва да се уважава, ако не мога да го обичам, то поне трябва да се уважава. Преди години бях попаднал на едно психологическо изследване, в което задават разни въпроси към малки деца, в него имаше следния въпрос: "на вратата на сърцето трябва да чукаме, нахлуем или да се молим?" И чувай отговор на 11 годишно дете: "на вратата на сърцето не трябва нито да чукаш, нито да се молиш, нито да нахлуваш - а само да пееш".  Горе- долу на същата възраст бях прочел "Сърце" на Едмондо де Амичис, един роман-песен за сърцето. Поради това и лайквам постовете ви, в които има клип с мелодия към Сърдечната сутра - това "говорене" за пустотата в темата вече го намирам за смислено, това да, но другото за мен е дърдорене и е твърде далеч от същината на темата "пустота". Нямам против да се обсъжда - макар че ако аз съм админа, ще видите пустота нанайчиц - ала все ще ме избие на бъзици към обсъждащите; ще се опитам да разфокусирам акцента в темата, но ако не се получи, вероятно няма да се сдържа и ..... ще се почувствам и аз ощетен намирайки се сред толкова много просветлени и преживяли пустотата превелики медитатори. ((:

п.п. а колкото до това, което казваш в този ти коментар  - изчаквам момента, в който ще съм способен да споделя някои неща. Забелязвам, че често поставяш този въпрос и си казвам - да, точно така трябва да е и според мен, и искам да поговорим за това .... всъщност забележително е, че никога не са се обсъждали тези въпроси в темата, пък уж е за будизма, бих възкликнал "какъв абсурд само", ала в случая го намирам за по- скоро тъжно; но ако проявиш търпение, ще има отзвук/ включване от моя страна, просто как да кажа .... не (ми) е толкова просто, деликатно е, вярвам, че ще разбереш.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Всичко е причинно обусловено. ... Но ние не живеем в програма и случайности се случват.

???

преди 1 час, insec написа:

Просто не приемам забележката ти в случая по мой адрес - никога не съм инициирал в темата да обсъждаме 

Забележката изобщо не беше насочена към теб. Не знам що си решил така. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

От ниво базово познание, след излизане от шамата мога да кажа че, когато множество фактори и причини се съберат заедно възниква видимост. 

 Що за шамата е това? Без обект ли?

преди 36 минути, dagpo19 написа:

Що за шамата е това? Без обект ли?

Без обект. Тишината и покоят са най-доброто от Самсара.

https://www.vesti.bg/sviat/spor-za-kant-v-ruska-bakaliia-svyrshi-sys-strelba-5993825?fbclid=IwAR0VrYEvRr5sttiIEPJqcpW8c3fNHL0CbUOlvO2TdzP8g1c98GsxdzIOWnE

    

преди 13 часа, dagpo19 написа:

???

Ако хвърлиш зар, резултатът ще е обусловен от множество условия, но реално е непредвидим. Когато са замесени хора е още по-трудно, защото те имат воля, която може да се промени по всякакъв начин и всяко време. Има и стихийни бедствия, които въпреки, че имат своята причина, причиняват последствия, които не винаги засягат само заслужаващи участта си хора. Законът за кармата е закон за равновесието, но това уравновесяване е процес.

преди 18 часа, Śūnyatā написа:

Добре, да приемем че зад личността седи индивидуум, но индивидуума един ли е или множество индивидууми? 

Не знам, как авторът гледа на нещата. Аз просто споменах, термина, който той използва. За мен е съставен и променящ се. Това означава, че не е един от абсолютна гледна точка, по подобен начин, както и ти сега не си същия човек, който си бил преди пет минути.

Мога да напиша и повече, но трябва да използвам небудистка терминология, с която не си запознат.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Мога да напиша и повече, но трябва да използвам небудистка терминология, с която не си запознат.

Запознат съм с небудистката терминология, до степен нужна ми за да я отхвърля, като противоречаща на Четирите печата, които обуславят явлението будизъм. Когато човек практикува дадено учение, в случая Дахрма, не бива да вкарва в практиката си елементи от учения които противоречат на ядрото на съответната практика, иначе заниманията ми ще бъдат безполезни, няма да имам прогрес и лесно ще спра да се занимавам с будизъм изобщо, защото няма да имам никаква полза на относително ниво от него, а противоречията на които ще се натъквам няма да ми носят покой. В Дхаммапада мисля че пишеше, че една дума която носи покой на човек е по-полезна от хиляда безсъдържателни слова. За тези които са забравили кое обуславя една личност като будист или небудист, да припомним в какво се изразяват Четирите печата или Четирите главни утвърждения характеризиращи будисткото разбиране за съществуване. Фактически Четирите пачата оформят и още по-фокусиран център, в който стои учението за анатман, тоест отсъствието на вечно и неизменно "аз", което са явява обект на отрицание в будизма като цяло.

1. Всички съставни явления са непостоянни.

2. Всички емоции са болезнени (взаимообусловени са със страданието).

3. Всички явления са празни от собствено битие.

4. Нирвана е истинският покой.

преди 17 часа, dagpo19 написа:

Забележката изобщо не беше насочена към теб. Не знам що си решил така.

Бавно се аклиматизирам към зимните условия - толкова злополучна година не съм имал сигурно от 20 години насам - все повече ме гложди въпроса, какво по дяволите правя още в тази държава - и ей такива разни, сипвани на куп с големия самосвал. Както и да е.

преди 5 часа, Shiniasu написа:

 Има и стихийни бедствия, които въпреки, че имат своята причина, причиняват последствия, които не винаги засягат само заслужаващи участта си хора. 

Веднъж го обясних. Ще го обясня втори път. Трети път няма да го обяснявам, понеже от опит знам, че ако някой не разбере какво казвам от втория път, няма смисъл да потретвам. Или въпросните хора, които попадат в такива природни бедствия имат кармичен отпечатък да попаднат там или не. Ако попадат случайно, то събитията не са причинно обусловени, т.е. няма карма, а всичко е случайно. Дали, какво и от кого може да бъде предвидено е съвсем друг въпрос, който няма връзка с обсъжданото.

Грешката, която допускаш е, че разглеждаш карма като етична категория, т.е. предпоставяш наличието на някаква висша сила, която установява някаква божествена справедливост и ред. Това няма нищо общо не само с будисткото, но и с ведическото схващане за карма.

преди 2 часа, insec написа:

какво по дяволите правя още в тази държава 

Развиваш парамитата на търпението? 

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

За тези които са забравили кое обуславя една личност като будист

В това да се обуславяш като нещо си противоречи на преподаваното от Будата. 

преди 21 минути, dagpo19 написа:

Развиваш парамитата на търпението?

Мда - вече не оспорвам пред мен си. Две са основните духовни хватки, които са ми прилагали - внимание и търпение. Винаги и навсякъде, без значение от обстоятелствата, каквото и да се случва - бъди внимателен и бъди търпелив. Явно наистина опитваш Скепс - медитираш ти, добре е човек да се опитва да медитира, наистина е добре. Че съм лош ученик не се жалвам аз и не прося окуражаване, но понякога ей богу бита ме смачква, ма здраво сещаш се, до отчаяние, до много интензивно разочарование - цяла година се изреждат беди след беди, като се почне един път така и ..... направо не знам. Конкретно от тази година, взех да се замислям, че бъркам - твърде много ми идва, не може да е така, някъде бъркам генерално. Но, за да разбера, дори и това, пак - внимание и търпение. Пък в такива положения, вниманието и търпението ..... ей трудна работа заклевам се.

Но - добре го каза все пак, макар да не знам какво точно имаш предвид: мерси.

преди 1 час, dagpo19 написа:

В това да се обуславяш като нещо си противоречи на преподаваното от Будата. 

На закона на взаимозависимо възникване, на Дхарма също, може би. Ти да не би да си необусловен, неподвластен на промени, нестабилност и ентропия? Тази вечност, всезнание, спасение на всички същества (с които така или иначе си взаимосвързан), плюс божествени аватари ми идват малко вповече

Приятна вечер.

преди 3 часа, insec написа:

Бавно се аклиматизирам към зимните условия - толкова злополучна година не съм имал сигурно от 20 години насам - все повече ме гложди въпроса, какво по дяволите правя още в тази държава - и ей такива разни, сипвани на куп с големия самосвал. Както и да е.

Един бил голям многострадалец. По зле от християнския Йов. Йов ли беше. Няма значение. Нямал пари, нямал късмет, със каквото се захване се проваляло. Срещнал един мъдрец. Оплакал му се колко е безнадеждно зле. Мъдрецът му казал:

–Няма да е все така

От другия ден всичко тръгнало като на Овчарчето Калитко. Спечелил от лотарията, започнал бизнес и удесеторил спечеленото. С каквото се захванел и все на печалба излизало. Които жени харесвал и те го харесвали. Аве пей сърце.

Оженил се за най личната мома в царството, направил си голям палат. Децата му сичките били до едно кадърни и щастливци като него.

Един ден погледнал през джама, ко да види. Отдолу иде Мъдреца. Оня, де му казал, че няма да е все така и познал. 

– Ей помниш ли ме. Ела да пием по една ракия.

Отишъл мъдреца на гости на щастливеца и се заприказвали. Щастливеца почнал да му дава подаръци и да му благодари от сърце. 

На изпроводяк, Мъдреца казал:

– Щом ми даваш подаръци и ми благодариш сърдечно, значи не си разбрал какво ти казах тогава.