ооооо Бертолучииииии

о мъкооо

обичам те

 

 

Без знание няма съзерцание. Без съзерцание няма знание. Този, който притежава и знание, и съзерцание, е близо до нирвана.

Бхикшу, който, влязъл в своята празна къща, остава със спокойно съзнание, изпитва непозната за обикновения човек наслада, виждайки ясно закона.

Дхаммапада 372, 373

преди 8 часа, insec написа:

ооооо Бертолучииииии

о мъкооо

обичам те

 

 

 

 

преди 13 часа, insec написа:

 

Всъщност така преведено, има един генерален пропуск, който е фундаментален в тази сутра - ма ще изчакам Скепс да каже имали нещо такова или аз се самоподвеждам качествено при това.

 

 

Аз не съм капацитет. На тибетски е така, както го снех. Транслитерация с латиница: Phung Po Nga Po. De Dag Kyang. Rang Zhin Gyii. Tong Par. Yang Dag Par. Je Su Ta-o. Бих го превел така: „Петте скандхи трябва да бъдат видени като пусти в природата си.” Глаголът се превежда като „виждам/наблюдавам”. Rang Zhin е тибетския првод на санскр. svabhava, т.е. природа (на нещо). Това не е думичката, която се ползва за посочване на крайната реалност или санскр. darmata (тиб. Уайли: chos nyid). Tong Par (Уайли: stong par) = sunyata. Друго не се сещам в момента.

преди 14 часа, insec написа:

 

Всъщност така преведено, има един генерален пропуск, който е фундаментален в тази сутра - ма ще изчакам Скепс да каже имали нещо такова или аз се самоподвеждам качествено при това.

 

 

ПП Това, което цитира Шунята е от превода на Деян, ако не бъркам. „Лишени от същност”... може и така, предполагам. Малко по-свободно като превод ми се вижда, но в крайна сметка думите са като пръст сочещ луната. Разбира се, ако се води строго филисофски дебат, то тетминологията трябва да е прецизна.

преди 4 минути, dagpo19 написа:

Разбира се, ако се води строго филисофски дебат, то тетминологията трябва да е прецизна.

Страните да са подготвени и доколкото е възможно значенията да се договорят. Мисля, че пълно разбирателство по отношение на понятийния апарат е невъзможно. Необходима е и добронамереност.

Не мисля, че има значение на какъв език се дискутира, а по скоро дали всички страни го владеят добре, познават материята и са добронамерени. За философски дебат не е достатъчно, но "няма пълно щастие".

преди 17 минути, Реджеп Иведик написа:

Страните да са подготвени и доколкото е възможно значенията да се договорят. Мисля, че пълно разбирателство по отношение на понятийния апарат е невъзможно. Необходима е и добронамереност.

Не мисля, че има значение на какъв език се дискутира, а по скоро дали всички страни го владеят добре, познават материята и са добронамерени. За философски дебат не е достатъчно, но "няма пълно щастие".

Да. Когато будистките пандити са дебатирали с небудистките, то и двете страни са ползвали еднакъв терминологичен и понятиен апарат, т.е. под термина „сабхава” или „скандха”, или „атман”, то те са разбирали едно и също с всичките нюанси в значението, понеже са имали общ бекграунд. Тези дебати са били водени векове и накрая са се превърнали в нещо като играта на стъклени перли, която описва Хесе (препоръчвам тази книга). Средновековната схоластика е друг такъв пример, когато всички аргументи вече са представени, но инерцията не позволява да се излезе от модела. Същото се случва и в Тибет след векове... Днес е ден на дакините и на паринирваната на Дже Дзонгкапа... Разбъркано пиша, но ето какво се сещам относно значението на термините. В началото, когато почнахме да учим тибетски, питах кенпотата как се превежда нещо и те винаги казваха:  - Мисля, че е така, но трябва да проверя. Трябваше ми време да разбера, че определен термин от философския тибетски, т.е. езикът на който са преведени сутрите, шастрите и се пишат философските коментари, има по 15 или 20 значение, които зависят от контекста и граматиката (суфикси, префикси и т.н.). Разликата между ежедневния език и философския е като между съвременния български и църковнославянския, напр.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Страните да са подготвени и доколкото е възможно значенията да се договорят. Мисля, че пълно разбирателство по отношение на понятийния апарат е невъзможно. Необходима е и добронамереност.

Всеки понятиен апарат е субективен. Две същества няма как да имат едни и същи представи, защото нямат едни и същи впечатления, нямат един и същ опит. Но между тях може да има разбирателство по сходни проблеми, стига всеки да не мисли "себе си" и своите представи за истински, а тези на опонента за лъжливи. Когато някъде се говори и пише "лишено" и "празно", а се мисли и тълкува като "налично" и "пълно", това няма как да доведе до разбирателство. Привързаността към "аза", като към пълноценно съществуващ обект води до напрежение, защото се налага той непрекъснато да се затвърдява и отстоява като такъв, какъвто не се явява в действителност. Добронамереността е искреност, която във вербалната комуникация между хората се изразява в липса на лицемерие. 

Sutta Nipata

Sutta 5.15. Mogharaja-manava-puccha Sutta [pali]
Mogharaja's Question
Translated from the Pali by Thanissaro Bhikkhu.
For free distribution only.

Mogharaja:

Twice now, O Sakyan,
    I've asked you,
but you, One with vision,
    haven't answered me.
When asked the third time
the celestial seer answers:
    so I have heard.
This world, the next world,
the Brahma world with its devas:
    I don't know how they're viewed
    by the glorious Gotama.
So to the one who has seen
to the far extreme,
I've come with a question:
    How does one view the world
    so as not to be seen
        by Death's king?

The Buddha:

View the world, Mogharaja,
        as empty -- 
always mindful
to have removed any view
        about self.

This way one is above and beyond death.
    This is how one views the world
    so as not to be seen
        by Death's king.

Note
On viewing the world as void, see S.XXXV.85.

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

Всеки понятиен апарат е субективен. Две същества няма как да имат едни и същи представи, защото нямат едни и същи впечатления, нито един и същ опит.  

Става дума за това, което позитивистите, неопозитивистите и сродните им направления са се опитали да направят в западната философия. Те са тръгнали от разбирането, че ако в природните науки е установен консенсус по отношение на термините, то това може да се случи не само в социалните науки, където е леко проблематично, според мен, освен ако те не достигнат до нивото на психоисторията на Селдън (чели сте серията за Фонданцията на Азимов, предполагам, а ако не сте, то прочетете я), но и във философията... Това е дълга тема и не е за тук, според мен.

преди 12 минути, dagpo19 написа:

че ако в природните науки е установен консенсус по отношение на термините

Там обуславянето е стриктно, както и обуславянето на контекста, защото една дума може да означава различни неща в различните теории.

Трудно е, но е възможно и се прави.

Докато във философията е сложно. А и много често философските представи "са бронирани здраво в гърдите", както е казал поета, и събеседниците просто няма как да се разберат..

“You’re free, rely on nothing, understand the way things are, desire neither existence nor non-existence.“

...

Free of greed and selfishness, wise one, you don’t describe yourself as superior equal or inferior. You’re free of ideas, free of any views.

...

Ignore what fools tell one another. Don’t say,

“This is the truth!” It’s only fools who think their way’s the true one & everybody else is just a fool.

...

You’re full of scorn. You rely on what you see, hear, think, on rites & ritual; you stick to your opinions saying smugly,

“You’re stupid.” You know nothing.

You think others are fools & you’re smart. You say you’re smart reviling all the others.

By your own far fetched beliefs, you’re realised, drunk with pride, swollen with a sense of your own perfection, prostrating to yourself.

...

Impassioned by their own beliefs, members of different sects call out,

“If you say the truth’s different to what I say, you’re still deluded! You’re not realised!”

Various dogmatics stick to their various ways, insisting, “This is the way & all these other paths lead nowhere!”

 

преди 4 часа, dagpo19 написа:

....

Тъгуващ - егоистично тъгуващ за моето продължаващо съществуване.

Когато някой сред онези, които обичам напусне тялото си - тежестта да живея изведнъж се увеличава многократно.

А озадачаващото за мен е, че на всичкото отгоре италианското кино не ми харесва - просто не е моето кино. Странното е, че дори не харесвам филма - много назад е в моята класация "любими", но и все пак го харесвам, все пак заема особено място в моето пространство, мога да задраскам всички италиански режисьори и филми, но не и Бертолучи. Точно заради този филм - все съм се чудил,  доколко е съзнавал каква непосилна задача си е поставил: да направи игрален филм за един автентичен мистик. Идея граничеща с невъзможното. Но този филм, този човек, бе първия ми по- близък - нека го кажа - досег с Буда Гаутама.

Е - така се получи, че Бертолучи .... или чрез Бертолучи, избрах да не бързам. Достатъчно лично е, за да не ви споделям това, но в случая така реших - в известна степен той е част от причината, все още да продължавам да съществувам: а в това ми пътуване се срещнахме с вас. За това споделям.

п.п. инак идея си нямам, как е възприет от будистките среди - не знам какво е мнението на учителите.

Приятен филм. Не е от най-добрите на Бертолучи, но се е постарал. Просто няма как да се снеме добър филм на тази тема, освен ако е документален. Това е среща между Бертолучи и Норбу Ринпоче, при когото Бертолучи отива, когато се подготвя за филма: 

Всеки човек бива да достигне до осъзнатостта, до въсшето разбиране и да реализира смисъла му, сиреч Любовта и Мира.
Ако не направи това, той е обречен да си тръгва и да идва и тъй в цикличност, докато не се пробуди.
Така че, ти трябва да изпълниш заложената ти задача - да се пробудиш. Иначе с нищо няма да си помогнеш и страданието няма да се прекрати, нито цикличността.
Действай смело и решително и без отчаяние. Човек няма време за отчаяние. Бий му шута!

преди 4 часа, dagpo19 написа:

....

Малко подвеждащо се получи от моя страна - не визирам конкретния стих, а един деликатен момент, който липсва в почти всички преводи на сутрата, на които съм попадал. Със него и без него, за мен сутрата има съществена разлика в цялостния й контекст. Направи ми впечатление, че Чогям споменава, че японската, тибетската и санскритската версии на сутрата имали разлики, но в книгата, както сам знаеш обсъжда сутрата, заради точно определени акценти в нея и не казва нищо повече по този въпрос.

Например - превода на Деян Илиев (не го познавам) е следния:

"Помолен по този начин, благородният Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата, каза на почитаемия Шарипутра: “О Шарипутра, един син или дъщеря на благородно семейство, който иска да практикува задълбочената Праджняпарамита трябва да вижда по следния начин: да вижда, че петте скандхи са лишени от същност.

Формата е пуста; Пустотата също е форма. Пустотата не е различна от формата; Формата не е нищо друго, освен пустота. По същия начин, усещания, възприятие, формации и съзнание са пустота.

Следователно Шарипутра, всички дхарми са пустота. Няма характеристики. Няма раждане и няма прекратяване. Няма нечистота и няма чистота. Няма намаляване и няма увеличаване.

Следователно, Шарипутра, в пустотата няма форма, няма усещания, няма възприятие, няма формации, няма съзнание;

Няма око, няма ухо, няма нос, няма език, няма тяло, няма ум;

Няма проявление, няма звук, няма мирис, няма вкус, няма докосване, няма дхарми;

Няма дхату на очите… [до липса на]…дхату на ума, няма дхату на дхармите, няма дхату на ума-съзнание;

Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта;

Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение.

Следователно, Шарипутра, тъй като бодхисатвите нямат постижение, те пребивават чрез Праджняпарамита. Тъй като няма заблуденост на ума, няма страх. Те преминават отвъд фалш и постигат пълна нирвана."

Друг превод:

https://firefightersite.wordpress.com/2015/01/26/45/

"В отговор на монаха Шарипутра, той казал следното:

Тялото не е нищо повече от празнота,
празнотата не е нищо повече от тяло.
Тялото е точно празнота,
и празнотата е точно тяло.
Другите четири аспекта на човешкото съществуване –
чувство, мисъл, воля и съзнание –
не са нищо повече от празнота,
и празнотата не е нищо повече от тях.

Всички неща са празни:
Нищо не се ражда, нищо не умира,
нищо не е чисто, нищо не е опетнено,
нищо не се увеличава и нищо не намалява.

И така, в празнотата, няма тяло,
няма чувства, няма мисли,
няма воля, няма съзнание.
Няма очи, няма уши,
няма нос, няма език,
няма тяло, няма ум.
Няма виждане, няма чуване,
няма мирисане, няма вкусване,
няма докосване, няма представи.
Няма нищо за виждане, нито за чуване,
нито за мирисане, нито за вкусване,
нито за докосване, нито за представяне.

Няма невежество,
и няма край на невежеството.
Няма старост и смърт,
няма край на старостта и смъртта.
Няма страдание, няма причина за страданието,
няма край на страданието, няма път за следване.
Няма постигане на мъдрост,
и няма мъдрост за постигане.

Бодхисатвите разчитат на Съвършенството на Мъдростта,
и така без илюзии,
те не усещат страх,
и преживяват Нирвана тук и сега.

Всички Буди,
в миналото, настоящето и бъдещето,
разчитат на Съвършенството на Мъдростта,
и живеят в пълно просветление."

 

Един превод, който е с претенцията, че е от дзен традицията:

"Шарипутра!

Формата не се различава от пустотата,

пустотата не се различава от формата.

Формата е пустота,пустотата-форма.

Същото се отнася за чувството,представата,

волята и съзнанието.

Шарипутра!Всички дхарми са по характер пусти;

те нито възникват,нито престават да съществуват,

те не са нито нечисти,нито чисти,

нито нарастват,нито намаляват.

Следователно в пустотата няма форма,

няма чувство,представа,воля и съзнание;

няма око,ухо,нос,език,тяло или ум;

няма форма,звук,мирис,вкус,допир или дхарми;

няма сфера на зрението и т.н.

до сфера на умственото съзнание;

няма невежество

или прекратяване на невежеството и т.н.

до остаряване и смърт или прекратяване

на остаряването и смъртта.

Няма страдание,няма причина на страданието,

няма премахване на страданието.

Няма мъдрост,няма постигане.

Няма какво да бъде постигнато.

Посредством праджня парамита

умът на бодхисатвата се изчиства от препятсвия.

Без препятсвия няма страх.

В отсъствието на всякакви заблуди

и изкривявания се постига върховната нирвана.

Посредством праджня парамита

будите от миналото,настоящето и бъдещето

постигат ануттара-самяк-самбодхи."

 

Не става дума толкова за достоверността на понятийния апарат, а пак казвам - за момент, който липсва, а когато го има стои някак напаснат, което ме води на мисълта, че преводачите не са обърнали достатъчно внимание на значимостта му. Знаеш, че една от характерните черти на будистката литература е честото преповтаряне на определени думи/ изрази/ а дори и цели изречения. В горе цитираните преводи, повтарянето на един конкретен момент или липсва изцяло, или присъства, но еднократно. Ако смяташ, че някой от тези преводи е правилен - или поне достатъчно правилен - посочи го. Ако не - да напишеш този пасаж от сутрата, така както ти го знаеш и според теб е правилно?

 

п.п. благодаря за снимката!!!

преди 11 минути, insec написа:

Малко подвеждащо се получи от моя страна - не визирам конкретния стих, а един деликатен момент, който липсва в почти всички преводи на сутрата, на които съм попадал. Със него и без него, за мен сутрата има съществена разлика в цялостния й контекст. Направи ми впечатление, че Чогям споменава, че японската, тибетската и санскритската версии на сутрата имали разлики, но в книгата, както сам знаеш обсъжда сутрата, заради точно определени акценти в нея и не казва нищо повече по този въпрос.

Например - превода на Деян Илиев (не го познавам) е следния:

"Помолен по този начин, благородният Авалокитешвара, бодхисатва махасатвата, каза на почитаемия Шарипутра: “О Шарипутра, един син или дъщеря на благородно семейство, който иска да практикува задълбочената Праджняпарамита трябва да вижда по следния начин: да вижда, че петте скандхи са лишени от същност.

Формата е пуста; Пустотата също е форма. Пустотата не е различна от формата; Формата не е нищо друго, освен пустота. По същия начин, усещания, възприятие, формации и съзнание са пустота.

Следователно Шарипутра, всички дхарми са пустота. Няма характеристики. Няма раждане и няма прекратяване. Няма нечистота и няма чистота. Няма намаляване и няма увеличаване.

Следователно, Шарипутра, в пустотата няма форма, няма усещания, няма възприятие, няма формации, няма съзнание;

Няма око, няма ухо, няма нос, няма език, няма тяло, няма ум;

Няма проявление, няма звук, няма мирис, няма вкус, няма докосване, няма дхарми;

Няма дхату на очите… [до липса на]…дхату на ума, няма дхату на дхармите, няма дхату на ума-съзнание;

Няма невежество, няма край на невежеството… [до липса на] …старост и смърт, няма край на старостта и смъртта;

Няма страдание, няма произход на страданието, няма прекратяване на страданието, няма път, няма мъдрост, няма постижение и няма не-постижение.

Следователно, Шарипутра, тъй като бодхисатвите нямат постижение, те пребивават чрез Праджняпарамита. Тъй като няма заблуденост на ума, няма страх. Те преминават отвъд фалш и постигат пълна нирвана."

Друг превод:

https://firefightersite.wordpress.com/2015/01/26/45/

"В отговор на монаха Шарипутра, той казал следното:

Тялото не е нищо повече от празнота,
празнотата не е нищо повече от тяло.
Тялото е точно празнота,
и празнотата е точно тяло.
Другите четири аспекта на човешкото съществуване –
чувство, мисъл, воля и съзнание –
не са нищо повече от празнота,
и празнотата не е нищо повече от тях.

Всички неща са празни:
Нищо не се ражда, нищо не умира,
нищо не е чисто, нищо не е опетнено,
нищо не се увеличава и нищо не намалява.

И така, в празнотата, няма тяло,
няма чувства, няма мисли,
няма воля, няма съзнание.
Няма очи, няма уши,
няма нос, няма език,
няма тяло, няма ум.
Няма виждане, няма чуване,
няма мирисане, няма вкусване,
няма докосване, няма представи.
Няма нищо за виждане, нито за чуване,
нито за мирисане, нито за вкусване,
нито за докосване, нито за представяне.

Няма невежество,
и няма край на невежеството.
Няма старост и смърт,
няма край на старостта и смъртта.
Няма страдание, няма причина за страданието,
няма край на страданието, няма път за следване.
Няма постигане на мъдрост,
и няма мъдрост за постигане.

Бодхисатвите разчитат на Съвършенството на Мъдростта,
и така без илюзии,
те не усещат страх,
и преживяват Нирвана тук и сега.

Всички Буди,
в миналото, настоящето и бъдещето,
разчитат на Съвършенството на Мъдростта,
и живеят в пълно просветление."

 

Един превод, който е с претенцията, че е от дзен традицията:

"Шарипутра!

Формата не се различава от пустотата,

пустотата не се различава от формата.

Формата е пустота,пустотата-форма.

Същото се отнася за чувството,представата,

волята и съзнанието.

Шарипутра!Всички дхарми са по характер пусти;

те нито възникват,нито престават да съществуват,

те не са нито нечисти,нито чисти,

нито нарастват,нито намаляват.

Следователно в пустотата няма форма,

няма чувство,представа,воля и съзнание;

няма око,ухо,нос,език,тяло или ум;

няма форма,звук,мирис,вкус,допир или дхарми;

няма сфера на зрението и т.н.

до сфера на умственото съзнание;

няма невежество

или прекратяване на невежеството и т.н.

до остаряване и смърт или прекратяване

на остаряването и смъртта.

Няма страдание,няма причина на страданието,

няма премахване на страданието.

Няма мъдрост,няма постигане.

Няма какво да бъде постигнато.

Посредством праджня парамита

умът на бодхисатвата се изчиства от препятсвия.

Без препятсвия няма страх.

В отсъствието на всякакви заблуди

и изкривявания се постига върховната нирвана.

Посредством праджня парамита

будите от миналото,настоящето и бъдещето

постигат ануттара-самяк-самбодхи."

 

Не става дума толкова за достоверността на понятийния апарат, а пак казвам - за момент, който липсва, а когато го има стои някак напаснат, което ме води на мисълта, че преводачите не са обърнали достатъчно внимание на значимостта му. Знаеш, че една от характерните черти на будистката литература е честото преповтаряне на определени думи/ изрази/ а дори и цели изречения. В горе цитираните преводи, повтарянето на един конкретен момент или липсва изцяло, или присъства, но еднократно. Ако смяташ, че някой от тези преводи е правилен - или поне достатъчно правилен - посочи го. Ако не - да напишеш този пасаж от сутрата, така както ти го знаеш и според теб е правилно?

 

п.п. благодаря за снимката!!!

Не съм сигурен какво питаш. В сутрата се говори първо за „рупа”, което се превежда като „форма”. Това е първата скандха, която не се изчерпва с тялото (това е неточен превод). Рупа е материалния аспект най-общо. И се казва, че рупа е шуня, шуня е рупа и т.н. После се казва, че това се отнася и за другите четири скандхи - ведана, самджня, санскара и виджняна. Не е необходимо изразът да се възпроизвежда изцяло. Повторенията в сутрите са отражение на мнемоничната тахника, която е ползвана за запомнянето им. И днес има хора, които могат да рецитират будисткия канон или Ведите наизуст. Но Буда, разбира се, не е говорел с учениците си по такъв неестествен начин, т.е. да повтаря всеки техен въпрос и те да повтарят всеки отговор сякаш са в детската градина и учат стихчета за Дядо Коледа.

преди 1 минута, dagpo19 написа:

.....

Ми то и аз да съм на твое място, ще се чудя какво ме пита този човек. ((:

Добре. И трите превода създават силогична форма на сутрата, което не ми се вярва да е нейния автентичен вид. Онова, което според мен липсва:

"ТУК, о Шарипутра, формата е пустота .....

ТУК, о Шарипутра , всички дхарми са белязани от пустота .....

ЗАТОВА/ СЛЕДОВАТЕЛНО/ СЕГА МОГА ДА ТИ КАЖА, о Шарипутра, в пустотата няма форма .....

ЗАТОВА/ СЛЕДОВАТЕЛНО/ СЕГА МОГА ДА ТИ КАЖА, о Шарипутра, именно поради своето непостигане един Бодхисатва ......."

Според мен тези "тук - затова" не трябва да са част от силогизъм? А в някои преводи даже изцяло липсват - тогава тази сутра става чиста философия и нищо повече? За мен! Без "тук" и без "затова" в точно конкретни моменти на сутрата, аз лично започвам да я разбирам, като философски разсъждения: медитацията я няма. Това е сутра на медитативното състояние, а не на интелектуалното осмисляне - според мен и Чогям (макар по- скоро да е мой извод, отколкото буквално да е написано в книгата) пътьом споменава това в беседата?

Ако я чета "ТУК формата е пуста приятелю" то посоката ми на интерпретиране е много по- различна спрямо "формата е пуста приятелю" . В първия случай ТУК се явява най- общо казано непосредствена близост до състоянието на буда, "тук" означава "човек, който е на една не- крачка от просветлението".  Във втория по- скоро имаме крайно твърдение, което неизбежно ще почнем и да философстваме, защо не е крайно.

преди 44 минути, insec написа:

Ми то и аз да съм на твое място, ще се чудя какво ме пита този човек. ((:

Добре. И трите превода създават силогична форма на сутрата, което не ми се вярва да е нейния автентичен вид. Онова, което според мен липсва:

"ТУК, о Шарипутра, формата е пустота .....

ТУК, о Шарипутра , всички дхарми са белязани от пустота .....

ЗАТОВА/ СЛЕДОВАТЕЛНО/ СЕГА МОГА ДА ТИ КАЖА, о Шарипутра, в пустотата няма форма .....

ЗАТОВА/ СЛЕДОВАТЕЛНО/ СЕГА МОГА ДА ТИ КАЖА, о Шарипутра, именно поради своето непостигане един Бодхисатва ......."

Според мен тези "тук - затова" не трябва да са част от силогизъм? А в някои преводи даже изцяло липсват - тогава тази сутра става чиста философия и нищо повече? За мен! Без "тук" и без "затова" в точно конкретни моменти на сутрата, аз лично започвам да я разбирам, като философски разсъждения: медитацията я няма. Това е сутра на медитативното състояние, а не на интелектуалното осмисляне - според мен и Чогям (макар по- скоро да е мой извод, отколкото буквално да е написано в книгата) пътьом споменава това в беседата?

Ако я чета "ТУК формата е пуста приятелю" то посоката ми на интерпретиране е много по- различна спрямо "формата е пуста приятелю" . В първия случай ТУК се явява най- общо казано непосредствена близост до състоянието на буда, "тук" означава "човек, който е на една не- крачка от просветлението".  Във втория по- скоро имаме крайно твърдение, което неизбежно ще почнем и да философстваме, защо не е крайно.

Източниците на знание според будистката епистемология (прамана) са два: пряко възприятие (пратякша) и извод (анумана) под формата на тричленен силогизъм най-често, както в примера, когато от наличието на дим заключаваме за наличието на огън. В сутрата иде реч за пряко (нопсредствано от разсъдъка) познание и затова се ползва глагол, който може да се преведе като „виждам” - Авалокитешвара видя , че петте скандхи са празни, пусти в природата си, лишени от същност. Това не е шастра, не е философски трактат, както казваш, а изразява медитативно постижение или осъзнаване. Добавяй си ТУК щом това ти помага. Няма нищо погрешно след като разбираш смисъла.

преди 15 минути, dagpo19 написа:

Няма нищо погрешно след като разбираш смисъла.

А - моето мнение е, че тази сутра я разбират само просветлените, а останалите се опитваме да я разберем. Тъкмо за това и подхванах въпроса - да се е поориентирам, докъде съм стигнал с (не)разбирането ми, а и съм забелязал, че дори и образовани, интелигентни хора изпитват особени затруднения при прочита й. Обикновенно я разбират, като вид християнска проповед, като християнски догми, които задължително трябва да се приемат - сещаш се: няма никаква разлика с християнството и тук трябва приемаме на вяра твърдения, лишени от всякаква логика, и рационални аргументи; нямало невежество, нямало знание, да бе да. Нали - откъде следва, че всички дхарми са пустота, от предходното твърдение, че формата била пуста, а пустата била форма, ок, ама те откъде дойдоха ... аха щото попа така казал. И им става странно - щото са достатъчно интелигентни, че да не оприличават един Буда на някой поп, не отричат висотата и качестватата на будистката философия; и вътрешно почват да чувстват противоречия, тази сутра не може да е толкова глупава, тогава какво по дяволите изпускаме. А те не, че изпускат, ами в превода липса това "ТУК" , когато го има по естествен път ще възникне въпроса "къде тук - кое тук - какво е това тук".

Та това ме интересуваше, дали се запазва целостта и смисъла на сутрата с тези добавки - всъщност не ги добавям аз, попаднах на тях търсейки из нета всякакви преводи на сутрата.

Пък знае ли се - дано и ние сме близо до ТУК. (:

 

Винаги, когато слушам или чета сутрата на санскрит се сещам защо индийските учители са считали тибетците за варвари. Няма толкова вълшебно звучащ език като санскрит.

 

преди 6 минути, insec написа:

А - моето мнение е, че тази сутра я разбират само просветлените, а останалите се опитваме да я разберем. 

 

 

Да, разбира се. 

На мен пали ми звучи най-мелодично и нежно. Рецитирането на будистки текст е и практика, и осъзнаване и помнене.

“Suññato lokaṁ avekkhassu, Mogharāja sadā sato. 
“Look on the world as empty, Mogharāja, being always mindful. 
Attānudiṭṭhiṁ ūhacca, evaṁ Maccutaro siyā. 
Having removed (wrong) view of self, in this way one will cross beyond Death. 
Evaṁ lokaṁ avekkhantaṁ Maccurājā na passatī” ti.
When looking on the world in this way the king of Death does not see (one).” 

В момента на осъзнаването спираш да си представяш себе си, дори как медитираш, няма въображаеми идами, няма нищо, реализираш смъртта на "аза". После следват само добри новини. Разбираш не само интелектуално, че "аз"-а" също е въображаем. Поради тази причина реално не може и да умре. После идва помненето, също като практика. Продължаваш да го чувстваш. Помниш и чувстваш, както казва Нагарджуна, свободата на празнотата. 

Сърдечната сутра е много кратка, но изключително полезна като обект за медитация. За доста будисти по света тя се явява задължителна част от ежедневната им практика.

Аз имам някакъв афинитет към японския - те на това му викам азе акцент. ((: 

(рандом търсене в тубата)

 

Преди много години специално за мен, приятели ми преведоха един игрален филм, немска продукция за дзен будизма - някой ден трябва да ви го споделя, ще ми е интересно да видя какви ще са отзивите от ваша страна. Земен филм с атмосферата на ежедневието и бита на обикновения объркан човек - според мен съдържа строгата красота на самотата и духа на дзен, японския дзен. Даже мисля, че изпълняващите ролята на учители и монаси са съвсем автентични такива - дори един път преди години цитирах нещо от него към Скепс.

Ма, за да не си внушавам, че съм се измъкнал от духовния материализъм и, че егото ми вече не е такава проклета скръндза, ще изчакам още, докато се пречупи желанието ми да го пазя само за себе си. ((:

преди 2 часа, insec написа:

Ма, за да не си внушавам, че съм се измъкнал от духовния материализъм и, че егото ми вече не е такава проклета скръндза, ще изчакам още, докато се пречупи желанието ми да го пазя само за себе си. ((:

Искрено ти желая успех във всички благородни начинания!

Чувството за живост "аз съм" се генерира основно чрез неврологичната дейност. Когато нищо не правиш, двете полукълба на мозъка излъчват въображаемият идам на "аз съм" върху празният екран на съзнанието. Това е режим на работа "по подразбиране". Преминаващите потоци взаимозависими явления си взаимодействат и чрез възприятието на петте съзнания започват да трупат впечатления, спомени, опит, които се асоциират автоматично с дефолт режима. Първите два стиха на Дхаммапада ни дават една обща практика, с помощта на която можем да дадем "наклон" или предразположение на ума, как да функционира по зададен начин - “sankhāra paccayā viññāna”. Разбираме също, че можем да влияем и променяме дефолт режима. Етичните практики, медитацията, развитието на мъдрост, подготвят почвата за справяне с отровите на невежеството пуснали дълбоки корени в нас. Осъзнаваме непостоянството, страданието и празнотата като базови характеристики на действителността. Инсталираме новият режим на подразбиране, помним винаги да го имаме предвид. Новият режим започва последователно да изключва редица функции на стария, което се явява резултат по-адекватното им разбиране, разочарова се от тях , започва да ги отчита като безполезни. Ограничава безсмисленото мечтаене, празнословене, редица емоции и страхове, без които мозъкът работи много по-добре на практика, в сравнение с предишното си плачевно състояние. Подобрява се концентрацията, появяват се чувства като доброта, щедрост, състрадание, търпение, безстрашие и т.н. Човек започва да се пробужда от "себе си" и този процес продължава до разпада на изключително сложните фактори които го обуславят и генерират - скандхите. Вероятно потока съзнание се устремява към ново прераждане, докато това което възприемаме за "личност" и "себе си" не стане Буда. В режим "виждане на света като празен" умът се укротява, става умиротворен, спокоен, безпристрастен, а емоционалните реакции, безпокойството и страданието намаляват.