преди 1 час, Shiniasu написа:

Съществува ли бъдещето, което още не се е проявило

Добър въпрос. Според вайбашика и други ранни будистки школи, съществува. Съответно съществува и миналото. С други думи, времето и движението имат субтанционална природа. Но мадямака опровергава подобни наивни възгледи, макар и те да са валидни частично в определен контекст.

https://www.dnes.bg/obshtestvo/2018/11/16/facebook-poludia-patriotizym-s-pornoaktiori-shvanahte-li.393764
https://trafficnews.bg/bulgaria/feisbuk-kampaniia-ironizira-horata-koito-spodeliat-vsichko-121831/

 

"Само най-предпазливият и студен изследовател, който на всичко съвършено безпристрастно казва – “non credo sed inteligam!” и всичките си заключения извежда от действителните факти на личния си опит, е способен да познае истинското положение на нещата. И затова това е първата и най-голяма заповед.

По-нататък ти трябва да бъдеш съвършено самостоятелен в съжденията и заключенията. “Люде, които никога не осмислят каквото и да било сами, не са се още родили в света на религията. Техният живот не е повече от съществуванието на охлювчетата. Ако се боиш от човешкия съд, ти си синтаксис на праха. Ако искаш да станеш Син Божи, ти трябва да се боиш само от своя съд.

Това ще те доведе до следващото качество – безгранична вяра в себе си. Не смесвай увереността в заложените в тебе неограничени възможности с обикновената людска увереност, в която не ще закъснеят да те обвинят. Знай, че “най-напред трябва да вярваш в себе си и след това – в Бога”.

Обвинението в самомнение ще те застави да придобиеш скромност и мълчание за достигаемото, но още недостигнато.

След това трябва да дойде търпението (планомерност на постижението). Не се отчайвай, ако не видиш непосредствени резултати. Ти трябва да се упражняваш всеки ден така настойчиво, като че ли тоя ден е последният от живота ти – и да започваш с нова сила и енергия утре, със същата мисъл – “че ако аз днес не постигна, никога не ще постигна”. Тази настойчивост ще те научи на безстрашие. Ако ти се боиш от опасностите на Неизвестното, ти не си достоен да вървиш сам. Бъди като златотърсача, който всяка минута рискува живота си при дирене на скъпоценния метал. Само този, който е готов във всеки миг да срещне смъртта, той бива пощаден от нея.

Най-после още едно качество произхождащо от предидущите – отправяне към една цел (Ekagrata). Помни великите думи: “Само този, който може да полудее по една идея, ще види света”.

Такива са качествата по отношение на самия себе си. Не мисли, че нещо от тях е второстепенно. Това, което аз казвам, е само кратко изложение на безусловно необходимото."
Борис Арсов (Сахаров), "Йога без учител"

 

http://whatsnetworth.com/richest-actors/johnny-sins-net-worth/?fbclid=IwAR1bwzDk4G9s2wwzR7KY9lU5LmQ7mvOqj--lbCjDIkyIOVC70KR8AbVIrss

По същия начин се спекулира с думите на Буда. Затова е най-добре човек силно да цензурира източниците на информация и да следва някаква доказана приемственост.

преди 1 час, rurk написа:

https://offnews.bg/offtopic/evala-na-takviz-veliki-balgari-edna-mnogo-ostroumna-fejsbuk-kampania-691870.html

преди 13 часа, Shiniasu написа:

Какъв  поток на психофизичен живот? Не се изхвърляй в прекалени абстракции. Аз също не го правя, въпреки че може да изглежда обратното.  Потокът предполага време, причини и следствия. Двете са едно и също. Съзнанието осъзнава възприеманите следствия като настояще. Дори и когато мислим за миналото, това пак е настояще. Но нещата не са толкова прости. Някои вече породени причини могат да доведат до последствия след години и дори векове. Съществува ли бъдещето, което още не се е проявило, но нищо не може да предотврати? Примерно слънцето ще угасне. Как ще го предотврати някой?

Целият космос е една абстракция, мираж. Слънцето може да угасне, може и да гръмне, може да се изпари, анихилира и т.н. Понеже не сме запознати с всички процеси, няма как да знаем какво и как ще стане. След 50 години всички пишещи в тази тема най-вероятно ще са мъртви (сандъците с огледала създаващи оптични илюзии ще са се разпаднали), на наше място вероятно ще сънуват други хора. Всъщност обаче, никой от пишещите тук не е съществувал наистина. Слънцето също няма истинско съществуване. За да съществува нещо като отделно обособен обект, то трябва да притежава вътрешна (независима от другите обекти) реалност, нещо-в-себе си, тоест да не се явява следствие - отражение на луна във вода. Според учените слънцето се е появило вследствие сгъстяване газовете на две доста по-масивни предхождащи го звезди, които след изчерпване на горивото или други космични причини са експлоадирали едно след друго и то се явило като видимост, като тяхно отражение и ехо. Ако някой си мисли че съществува като отделен, обособен обект, то това е неведение, невежество, илюзия. Навикът ни кара да си мислим че сме отделни същества. Буда е прозрял че всички "азове" и "дхарми" са лишени от истинско съществуване, празни са от такова. Това прозрение нарекъл мъдрост.

Ако Буда мислеше, че нещо притежава истинско съществуване, нямаше да повтаря навсякъде, че всичко е подобно на сън, илюзия, ехо, мираж, отражение, оптична илюзия, отражение на луна във вода. Всичко е лишено даже от мигновено истинско съществуване, нереално и лъжливо Е! 

преди 59 минути, Śūnyatā написа:

Ако Буда мислеше, че нещо притежава истинско съществуване, нямаше да повтаря навсякъде, че всичко е подобно на сън, илюзия, ехо, мираж, отражение, оптична илюзия, отражение на луна във вода. Всичко е лишено даже от мигновено истинско съществуване, нереално и лъжливо Е! 

Като станеш буда и ти имаш право да го твърдиш. В момента само повтаряш чужди думи. Първо обърни внимание, че самият ти използваш думата подобен. А разликата между мираж и подобен на мираж е огромна. Просто това е представата, която можем да разберем в това си състояние, но тя не отговаря точно на истината.

Точната дума е "подобно"/"подобен".
Не е баш мираж/илюзия/сън, но подобно.

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Като станеш буда и ти имаш право да го твърдиш. В момента само повтаряш чужди думи. Първо обърни внимание, че самият ти използваш думата подобен. А разликата между мираж и подобен на мираж е огромна. Просто това е представата, която можем да разберем в това си състояние, но тя не отговаря точно на истината.

Между теб, мен и Буда няма реална разлика. Както реално няма и "свои" думи. Всичко е променливо, празно, подобно на друго и така до безкрай. Същностна разлика между мираж и мираж няма, ако се привижда такава, то е само като видимост и представа, но видимостите и представите също са празни, променливи и подобни. Нищо не отговаря точно на истината, защото точна, непроменлива, същностно независима истина няма, не може и да има.

Хубав ден от мен! Наслаждавайте се на илюзията за зима и не се взимайте много насериозно

и тъй се повтаря истината без реално разбиране.

Е, да, то и разбирането не е реално, но пък бръщолевенето по форумите. Няма да е реално и ако довочера се срещнем в будисткия център. Ако те изнасилват... също няма да е реално. Ако си продадеш къщата и ми дадеш парате си, няма да е реално.

преди 4 часа, rurk написа:

и тъй се повтаря истината без реално разбиране.

Е, да, то и разбирането не е реално, но пък бръщолевенето по форумите. Няма да е реално и ако довочера се срещнем в будисткия център. Ако те изнасилват... също няма да е реално. Ако си продадеш къщата и ми дадеш парате си, няма да е реално.

Братле, ако довечера ме видиш на лекцията в будисткия център не ме удряй по главата с тояга, защото за мен тя има неизменна същност, както и моят аз - и ще боли много... и болката подобно на  тоягата е неизменна е и вечна. Такава е реалността на моето самсарично съзнание.   

Накратко за лекцията на Негово Светейшество Карма Кучен Ринпоче.

Първо: Вярата в учението стъпва на разума.

Второ: Осъзнаване на взаимозависимият произход. Каквато мисъл, реч и действие проектираме в отношенията си с околните, такава ще се отрази и като ехо ще се върне към нас. 

Трето: С напредване на практиката пропада всякакъв остатъчен скептицизъм относно следването на Дхарма, отчитайки положителните резултати до които води. Придобиваме необратима вяра в Учението на Буда.

Четвърто: Трябва да укротим ума си (разказа притчата за разгонения слон на царя). Укротеният ум е уравновесен, безпристрастен и чист.

Пето: Пораждане на бодхичита. Осъзнаването празнотата на "аза"  и състраданието са неразделни. Бодхичита може да се породи само в такъв чист ум (това бе последното изречение от лекцията).

Терминът бодхичитта в най-пълния смисъл на думата съчетава две неща:

1. Възникването на спонтанно и неограничено състрадание към всички живи същества.

2. Отпадането на привързаността към илюзията за самостоятелно присъщо съществуване.

Окончателният дух на просветлението се разбира като вникване в празната природа (Шунята) на явленията.

Совет новичкам
Традиция Ньингма
Мипхам Ринпоче (1846-1912)

Кьехо! Все виды деятельности в сансаре бессмысленны и пусты —

Ненадежны и преходящи, подобно мелькающему танцу молнии,
И нет определенности в том, когда смерть нанесет свой удар.
И все же, коль скоро смерть неизбежна, ограничь бесполезные планы и домыслы,
Позволь наставлениям учителя попасть в цель и задеть за живое,
И, однонаправленно, в одиночестве, стремись к совершенной убежденности ума.
Ум, подобный молнии, ветерку, или проходящим облакам,
Окрашен различными помыслами обо всем, что существует под солнцем.
Но когда его тщательно проверяешь, он оказывается лишенным основы или происхождения.
В точности подобно миражу на горизонте, он лишен сущностной природы.
Хоть и пустотный, он проявляется; хоть и проявляется, он пустотен.
Когда ему позволяешь естественным образом, самостоятельно, успокоиться, ум приходит к подлинному состоянию свободы,
А когда знакомство становится устойчивым, становится видным естественное состояние ума.
Если преданность учителю становится обширной, благословения снизойдут и вдохновят ум,
А когда накопления собраны, а омрачения очищены, снизойдет реализация —
Потому серьезно отнесись к этой практике – с тщанием и постоянным усилием!

Когда несколько новичков попросили у меня совета по практике, я, зовущийся Мипхам, написал это им в наставление. Да будет изобилие добродетели!

Перевод с тибетского — Адам Пирси, Rigpa Translations, 2012.

преди 9 минути, Śūnyatā написа:

Если преданность учителю становится обширной, благословения снизойдут и вдохновят ум,
А когда накопления собраны, а омрачения очищены, снизойдет реализация —
Потому серьезно отнесись к этой практике – с тщанием и постоянным усилием!

Как си представяш това вдъхновяване на ума. Какво представлява? А накупленията, какво представляват? Къде се събират, с какво са свързани?

преди 37 минути, Shiniasu написа:

Как си представяш това вдъхновяване на ума. Какво представлява? А накупленията, какво представляват? Къде се събират, с какво са свързани?

Чети целия текст, там пише. Не се хващай като удавник за сламка (егото). Накупленията се скупчват в преходния облак на ума (май го пише по-нагоре). Когато си изпълнен със съмнения, егоизъм, жажда за вечен живот и желание да критикуваш всичко което не се вписва в илюзорният ти мироглед, разочарованията и негативизма те следват, както дъждът следва черния буреносен облак.

Вторая практика нашего начального этапа - это накопление благой кармы, то есть удержание от совершения неблагих деяний и совершение благих. Это очень важно. Вначале рассмотрим десять недобродетельных действий. Это три недобродетели на уровне тела, четыре недобродетели на уровне речи и три недобродетели на уровне мысли. В них состоят наши ошибки, а Дхарма - это наше зеркало. И когда при помощи зеркала Дхармы мы осознаем свои ошибки, мы говорим: "Да, я должен устранить эти пороки". Итак, греходеяния тела - это убиение, воровство и распутство. Что в них дурного? То, что они приносят вред другим и нам самим. Четыре греходеяния речи - это ложь, грубая речь, злословие, вносящее раздоры, и пустая болтовня. Опять-таки, что в них вредного? То, что они приносят вред и нам, и другим. Что касается трех греходеяний мысли, это - алчность, злонамеренность и ложные воззрения. Вот эти десять греходеяний мы должны пресечь, насколько возможно. И чем быстрее мы сведем свои недобродетельные деяния к минимуму, тем более счастливы мы будем, тем большего достигнем мира. В семье, где все члены семьи стараются как можно меньше совершать дурного, все дышит миром и счастьем.

Геше Джампа Тинлей

Бях написал нещо, което ми се изтри. Привиш предположения. Написаното си е ок. Добрите мисли, думи и дела водят до развиване на бодхичита. Последната стои по-високо от съзнанието на личностния аз и затова няма как от гледна точка на бодхичита личността да изглежда реална. Сега остава въпросът продължава ли бодхичита да съществува в нирвана? Просветленият ум дали е само мираж? Ами да си напишат просветлен мираж направо.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Накратко за лекцията на Негово Светейшество Карма Кучен Ринпоче.

Първо: Вярата в учението стъпва на разума.

Второ: Осъзнаване на взаимозависимият произход. Каквато мисъл, реч и действие проектираме в отношенията си с околните, такава ще се отрази и като ехо ще се върне към нас. 

Трето: С напредване на практиката пропада всякакъв остатъчен скептицизъм относно следването на Дхарма, отчитайки положителните резултати до които води. Придобиваме необратима вяра в Учението на Буда.

Четвърто: Трябва да укротим ума си (разказа притчата за разгонения слон на царя). Укротеният ум е уравновесен, безпристрастен и чист.

Пето: Пораждане на бодхичита. Осъзнаването празнотата на "аза"  и състраданието са неразделни. Бодхичита може да се породи само в такъв чист ум (това бе последното изречение от лекцията).

Терминът бодхичитта в най-пълния смисъл на думата съчетава две неща:

1. Възникването на спонтанно и неограничено състрадание към всички живи същества.

2. Отпадането на привързаността към илюзията за самостоятелно присъщо съществуване.

Окончателният дух на просветлението се разбира като вникване в празната природа (Шунята) на явленията.

Преводът на български бил не съвсем прецизен на места, но сигурно защото е бил през два езика...

преди 15 минути, dagpo19 написа:

Преводът на български бил не съвсем прецизен на места, но сигурно защото е бил през два езика...

Тибетски, немски, български. Превода беше приблизително 30% от това което каза учителя, но не превода беше важен според мен, защото който се интересува тези неща ги е чел и чувал вече, а присъствието на Дхарма в залата.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Сега остава въпросът продължава ли бодхичита да съществува в нирвана? Просветленият ум дали е само мираж? Ами да си напишат просветлен мираж направо.

Просветленият мираж на ума е нирвана, тук и сега, не след еони време или безброй прераждания. Направо може да се каже, ако има кой да го разбере. Да ме поправи Скепсис ако бъркам.

МИ ШИ СА ТЕНГ ЛЮ ПА ЧИГ КЬЯНГ МЕ
Ни один живущий на земле не избежит смерти,
ДАН ТА ЧИГ ДЖЕ НЬИТУ ПА РОЛ ДРО
И даже сейчас они уходят один за другим.
РАНГ ЯНГ НЬЮР ВА НЬИ ДУ ЧИГО КЬЯНГ
Скоро мне тоже придётся умереть,
ЮН РИНГ ДО ДРАБ ДЖЕ ПЕ НЬИНГ РУЛ ПО
Но я глупец, думаю, что буду жить вечно!

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

 присъствието на Дхарма в залата.

Точно, защото дарма не се предава чрез книги просто. Те са важен допълнителен инструмент, но дарма ще се съхрани жива само, докато има приемственост от човек към човек. Сам виждаш как това работи и колко е важно. Надявам се, че вече ще подходиш с разбиране към постоянния акцент, който поставям върху тази точка. Прочие, хората от нашата група, които са били на лекцията описаха активността на Ринпоче като много „нежна”  в хубавия смисъл на думата. Не знам какво е твоето усещане. Тези неща са субективни, разбира се.

преди 41 минути, dagpo19 написа:

Точно, защото дарма не се предава чрез книги просто. Те са важен допълнителен инструмент, но дарма ще се съхрани жива само, докато има приемственост от човек към човек. Сам виждаш как това работи и колко е важно. Надявам се, че вече ще подходиш с разбиране към постоянния акцент, който поставям върху тази точка. Прочие, хората от нашата група, които са били на лекцията описаха активността на Ринпоче като много „нежна”  в хубавия смисъл на думата. Не знам какво е твоето усещане. Тези неща са субективни, разбира се.

Да, така започна и така завърши, мога да го нарека лек полъх на ума. Премина през енергична убеденост в истинността на Дхарма, демонстрира и "заразително" спокоен, ведър ум. Осъзнах посоката, също и че съм още много далеч от пълна реализация. Рядко виждам учители на такова ниво, затова гледам да не ги пропускам. Поздрави!

 

на 28.11.2018 г. в 14:45, Сидхартха написа:

Братле, ако довечера ме видиш на лекцията в будисткия център не ме удряй по главата с тояга, защото за мен тя има неизменна същност, както и моят аз - и ще боли много... и болката подобно на  тоягата е неизменна е и вечна. Такава е реалността на моето самсарично съзнание.   

преди 20 часа, Shiniasu написа:

Бях написал нещо, което ми се изтри. Привиш предположения. Написаното си е ок. Добрите мисли, думи и дела водят до развиване на бодхичита. Последната стои по-високо от съзнанието на личностния аз и затова няма как от гледна точка на бодхичита личността да изглежда реална. Сега остава въпросът продължава ли бодхичита да съществува в нирвана? Просветленият ум дали е само мираж? Ами да си напишат просветлен мираж направо.

Абсолютната Бодхичитта е естеството на Нирвана одвъд дуалностите на Покоя и Движението.

преди 19 часа, Śūnyatā написа:

Тибетски, немски, български. Превода беше приблизително 30% от това което каза учителя, но не превода беше важен според мен, защото който се интересува тези неща ги е чел и чувал вече, а присъствието на Дхарма в залата.

Просветленият мираж на ума е нирвана, тук и сега, не след еони време или безброй прераждания. Направо може да се каже, ако има кой да го разбере. Да ме поправи Скепсис ако бъркам.

МИ ШИ СА ТЕНГ ЛЮ ПА ЧИГ КЬЯНГ МЕ
Ни один живущий на земле не избежит смерти,
ДАН ТА ЧИГ ДЖЕ НЬИТУ ПА РОЛ ДРО
И даже сейчас они уходят один за другим.
РАНГ ЯНГ НЬЮР ВА НЬИ ДУ ЧИГО КЬЯНГ
Скоро мне тоже придётся умереть,
ЮН РИНГ ДО ДРАБ ДЖЕ ПЕ НЬИНГ РУЛ ПО
Но я глупец, думаю, что буду жить вечно!

Всичко е важно! Еднакво важно!

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Да, така започна и така завърши, мога да го нарека лек полъх на ума. Премина през енергична убеденост в истинността на Дхарма, демонстрира и "заразително" спокоен, ведър ум. Осъзнах посоката, също и че съм още много далеч от пълна реализация. Рядко виждам учители на такова ниво, затова гледам да не ги пропускам. Поздрави!

Подчертаното е едно от най-добрите осъзнавания, които могат да се случат на който и да е. При срещата с истински учители човек винаги разбира колко е нищожен, колко е обусловен. Плакъл съм при такива срещи много пъти, виждайки характера си като на длан и колко много наранявам/съм наранявал...

на 29.11.2018 г. в 11:13, Śūnyatā написа:

Чети целия текст, там пише. Не се хващай като удавник за сламка (егото). Накупленията се скупчват в преходния облак на ума (май го пише по-нагоре). Когато си изпълнен със съмнения, егоизъм, жажда за вечен живот и желание да критикуваш всичко което не се вписва в илюзорният ти мироглед, разочарованията и негативизма те следват, както дъждът следва черния буреносен облак.

 А къде ги видя тези егоистични и други черни мотиви в участието на Шиниасу? Аз не виждам такива. Моментните възгледи са едно и са на повърхността, а под повърхността са другите, истинските причини да се прожектират разни качества върху хората. Нали много говориш за илюзии. Ами ето ти една явна, но не и за теб. Така е с всеки. Мотивите обикновено са открити и явни за всички, освен за гордия собственик. 

на 27.11.2018 г. в 21:25, dagpo19 написа:

на 27.11.2018 г. в 20:02, Shiniasu написа:

Съществува ли бъдещето, което още не се е проявило

Добър въпрос. Според вайбашика и други ранни будистки школи, съществува. Съответно съществува и миналото. С други думи, времето и движението имат субтанционална природа. Но мадямака опровергава подобни наивни възгледи, макар и те да са валидни частично в определен контекст.

Не са толкова наивни, макар да не са всичко, а само част. По-наивно е някой да не ги взема под внимание и даже никога да не се е замислял над това какво е времето, и да си въобразява, че нещо даже приблизително му е ясно в будизма или въобще в религиите. Да говори за "тук и сега", да цитира дзен учители и прочие смешки. 

Аз много пъти съм засягала въпроса за времето - и така, какво е времето? Според Ейхей Доген времето е Аз-а и времето е съществуване. Времето е целият сбор от моменти опит на аза, и ако няма аз, няма и време. 

Не думайте, что время просто улетает. Не смотрите на это так, как если бы улетать - единственная функция времени. Если бы время просто улетало, вы были бы отдельны от времени /6/. Причина, почему вы не вполне понимаете время-бытие, состоит в том, что вы думаете о времени только как о преходящем.
В сущности все вещи в целом мире связаны одна с другой как мгновенья. Поскольку все мгновенья суть время-бытие, они суть ваше время-бытие.

Доген "Битие-време (У-Дзи)"

 

преди 1 час, witness написа:

А къде ги видя тези егоистични и други черни мотиви в участието на Шиниасу? Аз не виждам такива. Моментните възгледи са едно и са на повърхността, а под повърхността са другите, истинските причини да се прожектират разни качества върху хората. Нали много говориш за илюзии. Ами ето ти една явна, но не и за теб. Така е с всеки. Мотивите обикновено са открити и явни за всички, освен за гордия собственик. 

В себе си ги виждам, че къде другаде? Открити и явни стават когато ги осъзная като илюзорни и празни. Иначе каквото отразявам - това прожектирам, това е ясно. Под повърхността, под отраженията обаче има естествена чистота, покой и лек ветрец породен от отраженията на кармата, която разбирам само повърхностно. В мига в който помисля "себе си" и отраженията като реални, веднага се появят реални демони и черните заплашителни мотиви на желанията и страхът. 

преди 2 часа, witness написа:

ако няма аз, няма и време

И пространство. Ние ги създаваме. 

И това е краен възглед. Няма как да добием представа какъв е светът преди да се родя и след като умра

А е хора - обръщам се по специално към тримата главни участници в темата: Скепс, Шунята и Джепа.

С някой от вас познаваме ли се извън форума? (sound) Питам съвсем сериозно - ако някой от вас ме познава и има някакъв "проблем", или нещо друго знам ли какво,  може да ми отговори на ЛС. 

 

преди 5 часа, witness написа:

Не думайте, что время просто улетает. Не смотрите на это так, как если бы улетать - единственная функция времени. Если бы время просто улетало, вы были бы отдельны от времени /6/. Причина, почему вы не вполне понимаете время-бытие, состоит в том, что вы думаете о времени только как о преходящем.
В сущности все вещи в целом мире связаны одна с другой как мгновенья. Поскольку все мгновенья суть время-бытие, они суть ваше время-бытие

Да, разделението е илюзия и в този смисъл нищо не е преходно и не може да бъде унищожено. Защото ако бъде унищожено, това означава да го отделим от цялото.

 

 

Большая трудность в уразумении сути вышеуказанного процесса проистекает из невозможности уйти от более или менее неполных представлений о проявлениях единого элемента, о его неизменном присутствии в каждом невесомом атоме и о последующем непрестанном и почти безграничном умножении им новых центров активности, без малейшего количественного ущерба для его первоначального состояния. Возьмём подобное соединение атомов, которым суждено образовать наш земной шар, и, сделав беглый обзор картины в целом, проследим особую работу подобных атомов. Обозначим первичный атом как A. Представляя собой не ограниченный центр активности, но начальную точку манвантарного вихревого движения эволюции, он порождает новые центры, которые мы можем назвать B, C, D и т.д. — без конца. Каждая из этих главных точек рождает меньшие центры: a, b, c, d и т.д. Последние же в процессе эволюции и инволюции развиваются со временем в многочисленные A и B и C и т.д., закладывая таким образом основы, или же являясь развивающимися причинами, новых родов, видов, классов и т.д. до бесконечности. Так вот, ни первичный атом A со своими спутниками-атомами, ни их многочисленные порождения a, b, c не утеряли ни йоты своей первоначальной силы или жизненной субстанции, развивая свои порождения. Сила здесь не превращается в нечто другое (как я уже указал в моём письме*), но с каждым развитием нового центра активности изнутри самой себя умножается до бесконечности, никогда не теряя ни крупицы ни в количестве, ни в качестве своего естества, приобретая, однако, по мере продвижения, нечто дополнительное в своей дифференциации. Эта так называемая «сила» оказывается, поистине, неуничтожимой, но она не сочетается и не превращается в смысле, принятом членами Королевского общества, а скорее, можно сказать, растёт и разворачивается в «нечто другое», причём ни её собственная потенциальность, ни сама сущность ничуть не затрагиваются этим превращением. Да и невозможно назвать это силою, раз она есть лишь атрибут И-синь* (И-синь или единая «Форма бытия»*, также Ади-Буддхи или Дхармакая — мистическая, во всём мире разлитая субстанция) во время проявления в феноменальном чувственном мире — именно всего лишь уже известный вам Фохат.