преди 44 минути, Shiniasu написа:

Всъщност нематериалността като термин е просто отрицание.

Те и сънищата са нематериални, но това не пречи да се обсъждат от хората. Но ти писа веднъж че и сънищата са реални, логично според логиката която ползваш, но това изведено до крайност ще означава, че всяка глупост може да претендира за истинност. Взимането на която и да е крайност (етернализма или нихилизма) за крайна истина винаги води до логически абсурд, а оттам и до невъзможност да се води нормален диспут, поради липса на допирни точки. Несъществуването на постоянна, същностна и обективна реалност не значи че не съществува непостоянна, несубстанционална и илюзорна действителност. Ако ти беше прав истината щеше да бъде очевидна, недвусмислена и неилюзорна във всеки миг и този спор нямаше да се води. Това обаче явно не е така... Лека вечер.

преди 7 часа, Shiniasu написа:

Или може би не е?

Е и не е. Кой определя критериите. Кой назначи Делян Пеевски 

преди 54 минути, Реджеп Иведик написа:

Е и не е. Кой определя критериите. Кой назначи Делян Пеевски 

Ти пък,бахти критерия!

 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Е и не е. Кой определя критериите. Кой назначи Делян Пеевски 

По тази "логика" може да се отрече всичко. Тук не говорим за полюси и крайности, между които може да се намери равновесната точка. Материалността и нематериалността взаимно се изключват.

 

Всъщност идеята за нематериалност е християнска. Необходимостта да съществува нещо, което не можем да видим и усетим, създава идеята за нематериалния дух. Просто въпреки, че отричате християнството, все още използвате идеята за нематериалност.

Ще задам въпрос: ако аз отсека дърво, то ще падне, след време ще се разложии т.н. Ако буда отсече дърво, дали то ще падне, ще се разложи след време и т.н.?

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

Те и сънищата са нематериални, но това не пречи да се обсъждат от хората. Но ти писа веднъж че и сънищата са реални, логично според логиката която ползваш, но това изведено до крайност ще означава, че всяка глупост може да претендира за истинност.

Не, ти ми приписваш крайности - при мен няма такива. Не можеш да направиш гърне без глина. Да, можеш да си го представиш, но това дали ще бъде гърне? Ще можеш ли да налееш вода в него? Да, и водата можеш да си представиш, но това вода ли ще е? Ще утолиш ли жаждата си с нея? Можеш и това да си представиш, но опитай да си представяш, че пиеш вода, вместо действително да пиеш и ще видиш резултата.

Има хора, които виждат аурата - говорил съм с такива. Прана може да се види във въздуха понякога - лично съм я наблюдавал. Това не е нещо необичайно. Някои виждат астрала (кама дату), поне някои от неговите сфери - и с такива съм разговарял. Какъв е проблемът за някой преминал през съответните тренировки и при наличието на съответните условия да види рупа и дори арупа дату? 

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Материалността и нематериалността взаимно се изключват.

По обусловен критерий.

Ако критерия е друг, материалността и нематериалността са други

Дай пример за друг критерий според който материалността и нематериалността са други. Дай пример за необусловен критерий. От какво според теб е обусловен критерият, който използвам в случая?

преди 20 минути, Shiniasu написа:

Дай пример за друг критерий според който материалността и нематериалността са други. Дай пример за необусловен критерий. От какво според теб е обусловен критерият, който използвам в случая?

По-скоро, става дума за това как ще дефинираме пракрити, т.е. материята? Атомарна структура ли има, т.е. състои ли се от неделими частички, както са считали вайбашиките, саутантриките, повечето ведически даршани или древногръцките атомисти. Мадямака опровергава това чрез своеобразен ментален експеримент, в който се казва, че една такава частичка или атом има страни, които са ориентирани в различни посоки. Следователно, тя е съставна и делима, а това ще рече, че няма присъщо съществуване... Не виждам смисъл в обсъждането на такива въпроси в темата за будизма. Допускам, че няма къде другаде да ги обсъждаш точно в този аспект, но и за тук ми се виждат прекалено абстрактни.

преди 45 минути, Shiniasu написа:

Дай пример за друг критерий според който материалността и нематериалността са други. Дай пример за необусловен критерий. От какво според теб е обусловен критерият, който използвам в случая?

Ами то няма нужда аз да ти давам. Ти и сам можеш да го установиш. Дай определение, какво според теб е материалност и какво е не материалност и критерия, за който говорим ще изкристализира.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Ами то няма нужда аз да ти давам. Ти и сам можеш даттановиш. Дай определение, какво според теб е материалност и какво е не материалност и критерия, за който говорим ще изкристализира.

Това е заобикаляне на въпроса, но добре. На някой може да му е от полза. Субстанция е това, от което е изградена някаква съставена съвкупност. Това, което не е изградено от субстанция, не може да бъде разложено на части. Така ще се върна на скандите. Те се различават една от друга и се променят. Следователно са съставени от части. Наличието на части предполага субстанционалност.

Това, което обикновено свързваме с материалност - инертност, твърдост, неподвижност са погрешни представи свързани с грубата материя, която познаваме. Но съществуват и множество форми на материя, които не познаваме. Твърдостта е усещане. Слънчевият лъч съставен от фотони няма твърдост. Неподвижността е илюзорна. Знаем, че и в най-твърдата материя електроните постоянно се движат. Инертността също е илюзия. Силата на триене или съпротивление на въздуха ще забави и спре движещ се предмет, но не и на частиците от които е съставен предметът. Всичко е въпрос на равновесие, но не статично такова.

преди 2 часа, dagpo19 написа:

По-скоро, става дума за това как ще дефинираме пракрити, т.е. материята? Атомарна структура ли има, т.е. състои ли се от неделими частички, както са считали вайбашиките, саутантриките, повечето ведически даршани или древногръцките атомисти. Мадямака опровергава това чрез своеобразен ментален експеримент, в който се казва, че една такава частичка или атом има страни, които са ориентирани в различни посоки. Следователно, тя е съставна и делима, а това ще рече, че няма присъщо съществуване... Не виждам смисъл в обсъждането на такива въпроси в темата за будизма. Допускам, че няма къде другаде да ги обсъждаш точно в този аспект, но и за тук ми се виждат прекалено абстрактни.

Ами аз досега не съм написал нищо по отношение на такива крайни понятия. За това какво е субстанцията не съм твърдял нищо. Просто споменах необходимостта от нея. А и не бях аз този, който започна разговора за субстанционалност и несубстанционалност. Опитвам се да давам прости примери и да задавам лесни въпроси, на които получавам отвлечени и нищо не значещи отговори.

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Това е заобикаляне на въпроса, но добре. На някой може да му е от полза. Субстанция е това, от което е изградена някаква съставена съвкупност. Това, което не е изградено от субстанция, не може да бъде разложено на части. Така ще се върна на скандите. Те се различават една от друга и се променят. Следователно са съставени от части. Наличието на части предполага субстанционалност.

Изобщо не схващаш какво се разбира под скандхи в будизма. Скандхите са познавателен конструкт, чрез който дармите биват описвани и класифицирани в абидарма и прамана. Те имат номинално съществуване. Нека дам пример. Напр. има такова понятие като ФК Реал. Феновете на Реал вярват в неговото присъщо съществуване до степен, че изпадат във афектни състояния, когато отбора печели или губи. Анализирайки внимателно, обаче, то ние не можем да посочим какво е ФК Реал - дали е спортната база, дали са играчите и треньорите, дали са акционерите и ръководството на клуба, дали са фен-клубовете или пък историята, и традициите. Реал се оказва един фантом, който е просто ментален концепт. По сходен начин скандхата на чувстването, т.е. ведана, вкл. всички възможни усещания, които за целта на изследването се разпределят в три групи - приятни, неприятни и неутрални... Виж, добронамерен съм, но ако ще обсъждаш будистката философия, то прави го в рамките на дадената от нея парадигма. Инак какъв смисъл има да ти отговарям? 

Пракрити означава природа. В българския имаме думите естественост, натура. На изток се говори за естествен ред на нещата. Ако хвърля камък той ще падне на земята. Това не е поради някаква присъща характеристика на камъка (собствена природа), а поради съвкупност от условия. Буда говори за взаимозависимостта като за неизменен закон. Това изключва възможността нещо да не е подчинено на този закон. Нещата са такива, каквито са и колкото да искаме други не можем да ги направим. Ето Буда е свободен от самсара, но четейки думите му те все още предизвикват последствия по отношение на нас. Той е свободен, но това не означава липса на последствия от действията му. Вятърът изобщо няма съзнание, но създава последствия. Светкавицата, вълните, движението на планетите. Всякакви явления съвкупност от условия могат да се изброят. Къде е азът освобождаващ се от самсара в тези случаи? Имаме само действие на естествени закономерности.

преди 18 минути, dagpo19 написа:

Изобщо не схващаш какво се разбира под скандхи в будизма.

Всичко, което споменаваш не променя факта, че всичко, което скандите ообщават и могат да обобщят е съставено.

преди 11 минути, Shiniasu написа:

 

Всичко, което споменаваш не променя факта, че всичко, което скандите ообщават и могат да обобщят е съставено.

И следователно непостоянно. Като такова, то няма присъщо съществуване. Опитвам се да схвана какво твърдиш. Опитваш се да кажеш, че самите съставни елементи имат присъщо, независимо съществуване ли? Но напр. ако се върнем към ведана скандха, то тя се определя от наличието на възприемащ субект, възприеман субект и контакт между субекта и обекта. Не можеш да дефинираш нито едно трите без другите две. Следователно, те не са мислими изолирано и се пораждат взаимно. В този смисъл, ведана скандха е празна, лишена от присъщо съществуване, което, както показах, се отнася и за нейното съдържание. Ползваш напълно противоположна логика, която е сходна с тази, която ползват теистите. Те казват, че каузалността предполага първа причина и начало. В будизма се твърди обратното, т.е. няма нито първа причина, нито начало. Въпрос на метафизичен избор е кое ще приемем. Не е тема, която може да се дискутира по начин, който да реши спора.

преди 46 минути, dagpo19 написа:

И следователно непостоянно. Като такова, то няма присъщо съществуване. Опитвам се да схвана какво твърдиш. Опитваш се да кажеш, че самите съставни елементи имат присъщо, независимо съществуване ли?

Остави това присъщо съществуване. Щом нещо е съставено, то е съставено от части, които по отношение на съставеното нещо се явяват субстанция. Суб - под, и стоя. Думата казва достатъчно. От своя страна субстанцията може да е изградена от части и да се окаже, че има суб- субстанция. Но аз ненавлизам в крайности и не търся ултимативния начален елемент. Поне не тук. Ограничавам се до това, което може да се наблюдава и възприеме.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Наличието на части предполага субстанционалност.

Предполага, затова едни учени хора я търсят в ЦЕРН, а вярващите в реалността (субстанционалността) им плащат. Вяра=Реалност?Търси се само божествената частица. Но на въпроса: "Кое е реално и кое само видимост" - отговор няма. Буда е дал практика да се гледа на света като на мираж.

Взаимозависимия произход на всички видимости от възприятието, автоматично лишава и субекта и обекта от субстанционалност.

Ако си представим нематериалното като съставено, то също следва да има части от които да се състои. Така отново стигаме до субстанциалноста. Остава единствената възможност нематериалното да не е съставено. Но това води до други противоречия, които вече споменах.

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Ако си представим нематериалното като съставено, то също следва да има части от които да се състои. Така отново стигаме до субстанциалноста. Остава единствената възможност нематериалното да не е съставено. Но това води до други противоречия, които вече споменах.

Ако си представим части... Ама те частите преливат една в друга и не са неизменни, вълна-частица. Субстационалността е представа. Те миражите затова се разпадат, както и човешкото тяло и ум. Вижда се съвсем ясно, че реалността не може да поддържа собствените си създания. Тогава защо изобщо да я наричаме реалност или субстанционалност?

преди 25 минути, Shiniasu написа:

Ако си представим нематериалното като съставено, то също следва да има части от които да се състои. 

Отново ползваш категориален апарат, който не се ползва в будизма. Съзнанието е нематериално и се състои от моменти на възприятие, които нямат присъщо съществуване, щото миналото е изчезнало, бъдещето е невъзникнало, а настоящия момент е неуловим. Когато се опитваме да рефлектираме върху него, то това е предходния момент. Скедователно, трите темпорални модуса на възприятие са празни. 

преди 1 час, dagpo19 написа:

Отново ползваш категориален апарат, който не се ползва в будизма. Съзнанието е нематериално и се състои от моменти на възприятие, които нямат присъщо съществуване, щото миналото е изчезнало, бъдещето е невъзникнало, а настоящия момент е неуловим. Когато се опитваме да рефлектираме върху него, то това е предходния момент. Скедователно, трите темпорални модуса на възприятие са празни. 

Тук някъде колегата трябва да се усети че си запознат много добре с Нагарджуна и ММК и да смени стратегията си

Концепцията за "аз" се крепи само на предходния момент, на паметта. Без да се захранва с тези късчета памет "аза" ще бъде "изпарен" в настоящето. Щрак и те няма. Много хора не осъзнават че във всеки последващ миг (докато пиша този пост, може да не го допиша) може да ги няма. Удивително нали! В един момент си мислиш че съществуваш реално, а то всъщност те нямало. Егати майтапа

Времето и пространството ни се дават по интуиция. За да постигнеш нещо свързано с дхарма е необходимо чрез регреса да биеш пряко по зададените интуитивни схващания.

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Отново ползваш категориален апарат, който не се ползва в будизма. Съзнанието е нематериално и се състои от моменти на възприятие, които нямат присъщо съществуване, щото миналото е изчезнало, бъдещето е невъзникнало, а настоящия момент е неуловим. Когато се опитваме да рефлектираме върху него, то това е предходния момент. Скедователно, трите темпорални модуса на възприятие са празни. 

В написаното засягаш три момента - време, съзнание и възприятие. Времето засега няма да коментирам. Възприятието е невъзможно без възприемащ орган и въздействие отвън върху този орган. Пример: око-светлина. На базата на множество възприети усещания се схормира съзнанието. И за това пак е необходимо наличието на съответен орган. Мозък при физическия човек. В различните сфери, локи, имаме различни съответствия на споменатите компоненти. Иначе всичко може да се раздели на множество неуловими моменти. Дори и най-простото движение, и не само съзнанието.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Концепцията за "аз" се крепи само на предходния момент, на паметта. 

. Това е единственото с което мога да се съглася и то с уговорката, че става въпрос не за концепцията за аз, а за усещането за аз. Не знам как си представяш възможността азът да забрави за миналото, поне в будно състояние. Нали не се надяваш паметта ти да изчезне? Всички знания, опит, какво ще остане? Миналото не може да се изтрие или промени. Дали съществува, след като можеш във всеки момент да го извикаш в съзнанието си? Искаш да изчезнеш. Ти сам градиш бъдещето си. По какъвто начин мислиш за себе си, това ще постигнеш. Най-малкото след смъртта ще попаднеш в съответната сфера. Аз предпочитам да гледам на себе си в бъдещето като пробуден или просветлен, но това си е моят избор.

преди 9 часа, Shiniasu написа:

Не знам как си представяш възможността азът да забрави за миналото, поне в будно състояние... Миналото не може да се изтрие или промени.

Деменция, Алцхаймер.

преди 9 часа, Shiniasu написа:

Ти сам градиш бъдещето си. По какъвто начин мислиш за себе си, това ще постигнеш. Най-малкото след смъртта ще попаднеш в съответната сфера. Аз предпочитам да гледам на себе си в бъдещето като пробуден или просветлен, но това си е моят избор.

Да разбирам че смъртта за теб е незначително препятствие, а ти си безсмъртно, просветлено същество от бъдещето, което сменява телата си тук като носни кърпички?

Виждаш ли какви абсурди се получават? Полезно е да се осъзнава, че както халюцинацията, така и видимостта могат да имат огромна власт над нас. Обладани от властта на видимостите може (и се случва) да изпаднем в много кофти положение, да бъдем поробени от невежеството. Това положение обаче може (и се случва) да се промени, благодарение на Гносиса или Мъдростта в будизма, които са познаваеми като несубстанционална абстрактна структура чрез разума, който също се явява такава структура.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Да разбирам че смъртта за теб е незначително препятствие, а ти си безсмъртно, просветлено същество от бъдещето, което сменява телата си тук като носни кърпички?

Смъртта  е естествен процес и не е никакво препятствие. Защо толкова държиш на това разграничаване смъртно-безсмъртно, вечно-невечно? Азът се промня, обусловен е, съставен - това ти е достатъчно да направиш каквото си поискаш с него. За мен безсмъртие е непрекъснатост на съзнанието, но отделно от това считам, че поредицата от последователно възникващи и умиращи моменти на осъзнатост е безкрайна, да. В този смисъл съм вечен. Всеки миг аз пораждам бъдещия си аз. От съзнанието ми през този живот ще се породи това през следващия, от съзнанието в тази калпа ще се роди съзнанието в следващата. Това ще си е пак същото съзнание,  с възможност да ползва опита и знанията от миналото, да си  спомня при наличието на подходящи условия преживяванията от миналото. И в същото време това във всеки миг е различно съзнание, защото то се променя.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Виждаш ли какви абсурди се получават? Полезно е да се осъзнава, че както халюцинацията, така и видимостта могат да имат огромна власт над нас. Обладани от властта на видимостите може (и се случва) да изпаднем в много кофти положение, да бъдем поробени от невежеството. Това положение обаче може (и се случва) да се промени, благодарение на Гносиса или Мъдростта в будизма, които са познаваеми като несубстанционална абстрактна структура чрез разума, който също се явява такава структура.

Сто години са предостатъчно за да се изопачи всяко учение. Будизмът не е изключение. Истината дадена в началото не може да бъде осъзната и осмислена от получаващите я, появяват се коментари с грешки, или изразяващи само частично дадените идеи. А то дори и първоначално няма как да се даде цялата истина, защото има неща толкова далечни от възможноститени, че е безсмислено и вредно дори споменаването им. Но дори и приличните коментари не са лесни за осмисляне. Появяват се множество, често противоречиви школи... Дори само за такова основно понятие като нирвана има толкова различни възгледи, а реално никой освен постигналите я не знаят за какво става въпрос. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Дори само за такова основно понятие като нирвана има толкова различни възгледи, а реално никой освен постигналите я не знаят за какво става въпрос. 

В Нирвана не би трябвало да има представа за "аз", "възгледи", "желания", "прераждане", "отделни личности" и т.н. Отвъд Нирвана можем да видим множество физически обекти в пространството и времето, управлявани от закона на причинността. Космосът осъзнат като колосална мета-абстракция (мандала) в която реалността до такава степен е опустошена (калачакра-унищожаване на мандалата), че остава само нейният интелигибелен (познаваем с ума) базис - празнотата оформяща пространството. Но това не е Бог, нито космическо съзнание, постоянно осъзнаващо се. Повече прилича на поле което поражда собствените си изменения, поражда собствената си причина, но то не е физично и не може да бъде сетивно усетено. Мисля си, че когато Буда говори за "задълбочено озарение", "видимост в дълбините" се опитва да ни насочи именно към празнотата, като единна-несубстанционална-абстарктна-структура. Буда-природата.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Космосът осъзнат като колосална мета-абстракция (мандала) в която реалността до такава степен е опустошена (калачакра-унищожаване на мандалата), че остава само нейният интелигибелен (познаваем с ума) базис - празнотата оформяща пространството.

Ако не знаех, че говориш за нирвана, щях да си направя асоциация с пралайя. Защо трябва да се унищожава реалността. Разрушават се илюзорните представи за това кое и доколко е реално. Няма никакъв проблем да имаш усещания, намерения, спомени и т.н. ако си наясно за това какво представляват те в действителност, ако не приемаш реалното за нереално и обратно.