преди 3 часа, dagpo19 написа:

Може, но директно позоваване няма. Доколкото, както знаеш, Нагарджуна се счита за този, който е получил праджняпарамита сутрите от Нагараджа, то има логика да ги е познавал. Аз в момента не мога да възпроизведа и 1/3 от това, което сме учили, т.е. имам го записано и конспектирано, но много неща не ги помня. 

Прав си и аз започнах да забравям доста Обърках се, за Маха-праджня-парамита-шастра
на Нагарджуна става на въпрос, не за ММК. Но я е знаел, тук грешка няма. Продължавам да чета и медитирам върху нея, докато съм отпуска няколко дена, да не се излагаме много.

преди 4 часа, dagpo19 написа:

Може, но директно позоваване няма. Доколкото, както знаеш, Нагарджуна се счита за този, който е получил праджняпарамита сутрите от Нагараджа, то има логика да ги е познавал. Аз в момента не мога да възпроизведа и 1/3 от това, което сме учили, т.е. имам го записано и конспектирано, но много неща не ги помня. 

Прав си и аз започнах да забравям доста Обърках се, за Маха-праджня-парамита-шастра
на Нагарджуна става на въпрос, не за ММК. Но я е знаел, тук грешка няма. Продължавам да чета и медитирам върху нея, докато съм отпуска няколко дена, да не се излагаме много. Ето малко от шастрата:

Вопрос: Как эти две сутры согласуются друг с другом?

Ответ: есть люди, не верящие в последствие дурных деяний, люди, совершающие дурные деяния, люди впадающие в ложные воззрения. Дабы развеять эти сомнения и искоренить нигилистическое воззрение, Будда утверждает, что личность перерождается в различных мирах с различными чувственными ощущениями и переживаниями.
Но сам Фалгуна верил в существование души (Атмана), как сущности личности, т.е. впадал в крайность этернализма. Он спросил Будду: «Почитаемый в мирах, кто тот, кто ощущает?» Если бы Будда ответил: «Это такой-то и такой-то», то Фалгуна еще глубже увяз бы в трясине ложного воззрения этернализма, а его вера в самость и душу усилась бы и окрепла. Вот почему Будда, обращаясь к Фалгуне, отрицал существование чувствующего и переживающего опыт. Подобные характеристики называются индивидуальной точкой зрения.

Это же применимо и к Буддхадхарме, как лекарству от болезней ума. Созерцание отвратительного, нечистого- это лекарство от привязанности, но в качестве лекарства от ненависти оно непригодно. 
По какой причине это созерцание непригодно для борьбы с ненавистью? Если человек созерцает нечистоту тела своего недруга, то тем самым подливает масло в огонь собственной ненависти. 

Медитация любящей доброты (майтричитта-манискара) является лекарством против ненависти, но не против привязанности. Почему? Потому что данная медитация направленная на поиск причин любви к другим и созерцания их благих качеств. Если человек будет рассматривать благие качества объекта привязанности, то его привязанность станет сильнее. 

Созерцание причин и условий является лекарством от болезни неведения, но не подходит при лечении ненависти и привязанности. Почему? Потому что ложное воззрение возникает в результате прошлых неправильных созерцаний. Ложное воззрение- это неведение.

Вопрос: в Буддхадхарме сказано, что закон цепи из 12 звеньев причин и условии- глубок. Будда говорил Ананде: « Этот глубокий закон взаимозависимого возникновения глубок, его трудно узреть, его трудно понять, трудно открыть, в него трудно проникнуть. Он познается только людьми с высокими познающими способностями. Если дурак не понимает очевидного, то как он может понять столь глубокий закон? Почему Вы говорите, что дурак должен созерцать этот закон зависимого возникновения?

Ответ: слово «дурак» не означает человека столь же тупого, как бык или овца. Тут слово «дурак» означает того, кто ищет верный путь, но, в силу омраченности ложными взглядами, производит различные виды ложных воззрений. Для него лекарством будет созерцание закона взаимозависимого возникновения. Но для рабов привязанности и ненависти, для тех, кто идет на поводу у жажды удовольствий или гневаются на окружающих - для них это лекарство будет бесполезным. Для них подходят созерцание нечистого и медитация любящей доброты. Почему? Потому что эти методы помогают вырвать два ядовитых шипа ненависти и привязанности.

Далее, есть существа, охваченные ложными воззрениями этернализма. Для таких людей лекарством будет созерцание непостоянной природы дхарм (анитья), но это будет для них терапевтическим средством, а не абсолютным порядком. Почему? Потому что все дхармы пусты от собственной природы (самости).

В строфе сказано:
Узреть постоянство в непостоянном-
Это ошибка.
В пустоте, в точке непостоянства,
Как можно обнаружить постоянство?

Вопрос: Все условно существующие феномены имеют непостоянную природу. Почему же Вы говорите, что непостоянное нереально? Условно существующие дхармы подвержены возникновению, пребыванию и прекращению, они вначале возникают, существуют, а потом исчезают, отчего же Вы говорите что они нереальны?

Ответ: Условно существующие дхармы не могут иметь этих трех характеристик. Почему? Потому что эти три характеристики нереальны. Если бы возникновение, существование и прекращение существования были характеристиками обусловленного, то они в равной степени должны были бы присутствовать при возникновении обусловленного. Таким же образом все эти характеристики должны были бы одновременно присутствовать на стадии существования и прекращения существования обусловленного, но это было бы абсурдно. Поскольку возникновение, существование и прекращение существования, взятые в отдельности, не содержат в себе возникновения, существования и прекращения существования, то данные характеристики не могут быть характеристиками обусловленного. Почему? Потому что эти характеристики дхарм не существуют. Следовательно, непостоянная природа дхарм не является аксиомой.

Далее, если бы всякий объект был непостоянным, то было бы невозможно последствие действий (кармавипака). Почему? Потому что непостоянное исчезает после возникновения. Также, как невсхожие семена не могут принести плодов, также не было бы действия (карман) и, раз действия не существует, то не было бы и последствий действия (випака). Но, всякое хорошее учение (арьядхарма) включает идею воздаяния. То, во что следует верить доброму человеку- не должно отбрасываться. Поэтому дхармы не являются непостоянными. По разным причинам подобного рода мы говорим, что непостоянство дхарм не может быть доказано. То что было сказано о непостоянной природе дхарм - также относится и к страдательной природе дхарм (духкха), отсутствию самости (анатмака) и т.д. Подобного рода категории относятся к терапевтическим.

С абсолютной точки зрения, (парамартхика саддханта) все сущетвующее, всякая категория речи, всякая дхарма и не-дхарма могут быть разделены на части, разбиты на части и рассеяны. Но истинная Дхарма (бхутадхарма), область Будд, пратьекабудд и архатов не может быть ни разделена на части, ни рассеяна. 

В Артхавария сутре сказано:

Основанные на ложных взглядах
И бесполезных глупостях, каждая из которых приводит к ссорам.
Видя возникновение всего этого
Это правильное воззрение.

Если отказ от чужой системы
Присущ дураку,
То все учителя, по правде-
Являются дураками.

Если на основе личного мнения
Производя бесполезные глупости
Приходят к чистому знанию, 
То не существует не-чистого знания.

Если, основываясь на личном воззрении
Производя бесполезную бессмыслицу
Обретали бы чистое знание,
То не было бы никакого ложного знания.
В этих трех строфах Будда касается абсолютной точки зрения. 

В первой строфе сказано о том, что обыватели зависят от ложных воззрений, систем, теорий и ссорятся из за этого. Бесполезная чепуха является источником ссор и ложных воззрений.

Из за приверженности к системам возникают ссоры.
Если бы никто не придерживался ничего, то по какому поводу они спорили бы?
Люди разделены 
Из-за приверженности или отвержения «взглядов»

Йогин, понимая это, не придерживается никакой системы или чепухи, не придерживается ничего и ни во что не верит. Не дискутируя, он знает вкус нектара Буддадхармы. Действовать по-другому - значит, отвергать Учение.

на 20.11.2018 г. в 14:51, Śūnyatā написа:

Шамата е освобождаване от представите, най-общо, така го разбирам. 

Това по-скоро е цел на випасана. Шамата създава ментална стабилност, която поражда когнитивна яснота, която е необходима за випасана. Казано другояче, то шамата привежда ума от режим на хаос в състояние на относителна познавателна подреденост.

преди 21 минути, dagpo19 написа:

Това по-скоро е цел на випасана. Шамата създава ментална стабилност, която поражда когнитивна яснота, която е необходима за випасана. Казано другояче, то шамата привежда ума от режим на хаос в състояние на относителна познавателна подреденост.

Да ти кажа на мен сега не ми дава мира, изтритият ти от кармата коментар.

Те питам нещо. Може ли да се каже, че монахът, който медитирал в пещерата е изпълнявал шамата до сутринта - когато вече видял, че змията не е змия, а въже?

 

п.п. все съм се чудил за монаха от тази история - трябва да е бил слаб медитатор, как така е влязъл в пещерата, настанил се е удобно, нагласил се за медитиране и през цялото това време не е видял въжето. Значи трябва да е много разсеян човек - къде е блял, че едва посред нощ забелязал змията - въже току пред краката си.

преди 21 минути, sound написа:

Да ти кажа на мен сега не ми дава мира, изтритият ти от кармата коментар.

Те питам нещо. Може ли да се каже, че монахът, който медитирал в пещерата е изпълнявал шамата до сутринта - когато вече видял, че змията не е змия, а въже?

 

п.п. все съм се чудил за монаха от тази история - трябва да е бил слаб медитатор, как така е влязъл в пещерата, настанил се е удобно, нагласил се за медитиране и през цялото това време не е видял въжето. Значи трябва да е много разсеян човек - къде е блял, че едва посред нощ забелязал змията - въже току пред краката си.

Това е пример, който е най-често даван в адвайта веданта, не в будизма. Това е символично описане на разликата между правилното и превратното познание за обекта. Когато не чистата перцепция, а когницията ни е замърсена, то изводното ни знание относно характеристиките и природата на обекта е погрешно, т.е. приемаме нереалното за реално. Много теоретично ли го обяснявам?

Този пример е даван и в будизма, в тибетския будизъм също, школата Нингма (най-старата от четирите основни школи на тибетския будизъм). Шамата има условни нива -1, -2, -3. Монахът не е бил слаб медитатор, защото се е намирал на ниво -2,. Ниво -3 е отвъд представите и най-близо може да се опише като континуум-празнота-състрадание. Между другото, ще идва будистки учител скоро в София.

http://palyul.eu/bulgaria/program/this-month/

 

При шамата има три важни неща: 1) поставяне на вниманието върху обекта по отпуснат, ненапрегнат, релаксиран начин; повечето запдняци, когато опитват да правят шамата се напрягат максимално, понеже имат нагласата, че нещата се постигат с усилие; поставянето на вниманието е като да закачиш кукичка за нещо; 2) задържане на вниманието, което значи нито да си пренапрегнат, нито да си прекалено отпуснат; 3) коригащо самонаблюдение, което означава, че когато възникне разсейване, то си спомняме за обекта и се връщаме към него; това се оприличава с ласо, което улавя вниманието и го издърпва обратно... Има много специфични инструкции, но това е най-общо.

преди 16 минути, dagpo19 написа:

....

Това да, но акцента ми е друг - какво се случва в съзнанието на монаха от момента, в който вижда змията до момента, в който вижда, че е въже. Има страх, погледа не се отмества от обекта в продължение на часове - има и мислене, но мисленето е обладано от този обект - и стои нащрек, наблюдава змията много внимателно, много будно, тялото не помръдва, за да не стресне змията.

Така че - може ли да се каже, че монаха е правил шамата? (макар и непреднамерено ..... пък всъщност може и да е отишъл в пещерата именно да изпълнява шамата)

преди 2 минути, Śūnyatā написа:

 Между другото, ще идва будистки учител скоро в София.

http://palyul.eu/bulgaria/program/this-month/

 

Между другото, препоръчах, който има интерес да иде преди поне две седмици. Благодаря, че го споделяш пак. 

преди 5 минути, Śūnyatā написа:

Шамата има условни нива -1, -2, -3. 

 

Девет. Това с трите е от махамудра и дзог чен, но в сутра обичайно се описват девет, а понякога пет.

преди 9 минути, sound написа:

Това да, но акцента ми е друг - какво се случва в съзнанието на монаха от момента, в който вижда змията до момента, в който вижда, че е въже. Има страх, погледа не се отмества от обекта в продължение на часове - има и мислене, но мисленето е обладано от този обект - и стои нащрек, наблюдава змията много внимателно, много будно, тялото не помръдва, за да не стресне змията.

Така че - може ли да се каже, че монаха е правил шамата? (макар и непреднамерено ..... пък всъщност може и да е отишъл в пещерата именно да изпълнява шамата)

Идея нямам какво е правил въпросния монах. В „Орнамент на трите виждания” на сакя се сещам, че дават този пример, но като метафора, че невежият ум приема нереалното за реално, непостоянното за постоянно и т.н. Когато постигнем неконцептуална мъдрост, то постигаме, че няма разлика между сансара и нирвана. Нещо в този смисъл беше, но ако искаш да съм прецизен, трябва да проверя и да цитирам точните думи.

преди 18 минути, sound написа:

какво се случва в съзнанието на 

При шамата има много хлъзгави моменти. Принципно, можеш да доведеш съзнанието до състояние, в което всякаква перцепция е подтисната, т.е. петте сетивни съзнания времено не функционират, а менталното, т.е. шестото съзнание, е в състояние на ступор, т.е. отсъства всякаква ментална активност - няма мисли и представи. Това, обаче, не е цел на будистката шамата, а по-скоро е тупик или път към сферата без форма (арупадату).

преди 37 минути, sound написа:

 

Тази песен на осъзнаването (доха на санскр.) е от Йеше Цогял, най близката ученичка на Гуру Ринпоче, преводът е на един от тримата (по мое мнение) най-добри преводачи от тибетски, а изпълнението е на една наша много добра приятелка от Дания. Под клипа е текста на песента. Английският не е сложен, т.е. всеки може да си го преведе. Като някакво вдъхновение и подарък го споделям. Считам, че ще ви хареса, понеже да обсъждаме само философски въпроси е досадно.

 

Шунялока сутра: Светът е празен (СН 35.85)

В Саватхи. И тогава Достопочтеният Ананда се приближил към Благословеният, поклонил му се, седнал до него и казал: "Учителю, "светът е празен, светът е празен" - така казват. В какъв смисъл, Учителю, се казва, че "светът е празен"?

"Ананда, понеже той е празен от "аз" и от това, което принадлежи на "аз", то и се казва, че "светът е празен". И какво е празно от "аз" и от това, което принадлежи на "аз"? Окото, Ананда, е празно от "аз" и от това, което принадлежи на "аз". Формите... зрителното съзнание... контакта с окото... всяко чувство, което възниква, имайки за причина контакта с окото - приятно, болезнено или нито-приятно-нито-болезнено - също е празно от "аз" и от това, което принадлежи на "аз". Ухото... носа... езика... тялото... ума... менталните феномени... умственото съзнание... контакта с ума... всяко чувство, което възниква, имайки за причина контакта с ума... - също е празно от "аз" и това, което принадлежи на "аз".

Ананда, понеже той е празен от "аз" и от това, което принадлежи на "аз", то и се казва, че "светът е празен".

_______

In thousands of world systems
The sūtras which I have explained
Differ in words and syllables but have the same meaning.
It is impossible to express them all,
But if one meditates deeply on a single word,
One comes to meditate on them all.
All the buddhas, as many as there are,
Have abundantly explained phenomena.
But if those skilled in meaning
Were to study only the phrase:
All things are emptiness
The doctrine of the Buddha would not be scarce.

Dudjom Rinpoche (1904–1987), a prominent Nyingma lama, quotes the Samādhirāja Sūtra

Преведох я тази сутра за да се види, че нагите и Нагарджуна са чели внимателно Пали-канона. Защо няма "аз" и "бог" в будизма?

Буда казва: 
Саббе санкара аничa – Всички формирования са непостоянни. 
Саббе санкара дукка – Всички формирования са незадоволителни. 
Саббе дамма аната – Всички явления, всичко каквото и да е, са без Его. 

АНАТА 
'Несъщностната' природа на "Мен самият" 
Характеристиката ‘безсъщностност', без-Аз, е най-дълбоката и най-трудната от характеристиките. В учението за аната, Буда заявява че няма нищо, което може да бъде идентифицирано като "Аз", "душа" или "същност", че всички неща, които считаме че са "нас самите", че са "Аз" и "мои", реално са без същност. Това учение рязко скъсва с традиционните форми на мислене и прави будизма едно наистина уникално учение. Почти всички наши мисли и действия се въртят около идеята за "Аз", "мой" и "мен". Буда твърди също така, че тези понятия са измамни. Те са заблуди, които ни водят до конфликти и страдание. Той учи още, че с цел да се освободим от дукка, ние трябва да се измъкнем от привързването към идеята за "нас". Единственият начин да направим това е да проникнем в характеристиките на несъщността, да видим с прозрение (випассана) несъщностната природа на всички явления. 
 

Змия е въжето 
Може би тази точка ще стане по-ясна с един пример. Да предположим, че вървим през нощта по един селски път. Поглеждаме надолу към земята и изведнъж виждаме змия, в този миг ни обхваща страх. След това насочваме фенерчето си към нея. Поглеждаме отново и виждаме, че там има само въже, а не змия. Въжето е било там през цялото време, никога не е имало змия, но въжето ни е изглеждало като змия, защото погледът ни е бил обгърнат от тъмнината, защото не сме фокусирали нашата светлина върху него. В резултат от виждането на змията, ние се изпълваме със страх и тревога. Когато открием, че това е било само въже, представата за змия изчезва. Можем да сравним змията с идеята за Аз или Его, фенерчето с мъдростта, а въжето с комплекса на петте групи. 

Индивидуалност 
За да направим учението за аната по-ясно, трябва да изследваме по-внимателно две неща: 
1) Каква точно е същността на индивидуалността? 
2) Защо личността е без-Аз? (Кои са причините за неглижирането на индивидуалността в петте групи?) 
Има четири основни критерия за индивидуалност: 
(a) идеята за продължителност или дълготрайност; 
(b) простота, несъставност, монолитност; 
(c) безусловност и 
(d) податливост на контрол 

(a) Идеята за дълготрайност 
Азът трябва да бъде обект, съществуващ през времето. Може да бъде с временна продължителност, напр. може да възникне с раждането, да продължи като същия Аз през живота, и да се унищожи при смъртта. Или пък да бъде с постоянна продължителност, идеята за един вечен безкраен Аз. 

(b) Простота 
Това е идеята, че Азът не е съставен; идеята че притежава базова простота или неделимост. 

(c) Безусловност 
Ние приемаме, че Азът трябва да притежава своя собствена енергия за съществуване, той трябва да бъде независим, безусловен, да не зависи от причини и условия. 

(d) Контрол 
Ако нещо наистина ни принадлежи ние би трябвало да сме в състояние на упражняваме власт над него, да го контролираме така, че да изпълнява нашите решения. 

Без-азовата природа на петте групи 
За да илюстрира без-азовата природа на петте групи Буда ни дава някои сравнения. Той казва: 

(a) Тялото е като купчина пяна – изглежда стабилно, но ако се раздроби, се оказва кухо. 
(b) Усещането е като балон – балончетата във водата просто възникват и се пукат и се проявяват като празни. 
(c) Възприятието е като мираж. Един мираж се появява, но когато го проучим, ние не намираме нищо солидно. 
(d) Менталните формации са като стъблото на бананово дърво. Само листни ленти и листни ленти без твърда дървесина. 
(e) Съзнанието е като магическа илюзия. Появява се, но без да има материя. 

Зависимото възникване: Патича самупада 

Думата ‘Патича’ означава зависим от, обусловен от, думата ‘Самупада’ означава възникване, взаимосвързаност или обвързаност, която характеризира възникването. 
Един задоволителен превод на термина ‘патича самупада‘ би бил ‘зависимо съ-възникване‘. Тук ще се използва по-общият превод ‘зависимо възникване’. Други възможни преводи са: зависим произход, обусловено съ-производство, зависим генезис и т.н.  Учението за зависимото възникване е динамичното съответствие на учението за аната (не-Аз). 

Буда казва: "Този, който вижда зависимото възникване - вижда Дамма и този, който вижда Дамма - вижда зависимото възникване". Дамма е истината, открита от Буда. В изказването си Буда прави изрично равенство между дълбоката истина която той е осъзнал, и зависимото възникване. Отново в описанието на собственият си стремеж към просветление, Буда казва, че непосредствено преди неговото просветление, когато е седял в медитация, той е започнал да изследва веригата на обусловеността, търсейки причинно-следственото възникване на страданието, и това изследване го е довело до откритието на зависимото възникване. Така че, може да се направи един вид равнение между откриването на зависимото възникване и постигнатото от него просветление. 
Буда казва, че зависимото възникване е наистина дълбоко и изглежда дълбоко. Поради неразбиране и невникване в истината за зависимото възникване, живите същества са се оплели като сплъстена топка конци, спластена трева и тръстика, неспособни да преминат отвъд злочестото състояние на съществуване, неспособни да избягат от самсара, цикъла на съществуването. Зависимото възникване не е само съдържанието на будисткото просветление, не е само философска доктрина, но също е истината която трябва да бъде осъзната, за да се достигне до освобождение от страданието. Така че, то е от ключово значение за разбирането на Дамма, но също и за постигане на самото освобождение. 

Законът за обусловеността (причинността) 

Учението за Зависимото възникване има два аспекта. Първият аспект е един абстрактен принцип, или това което бихме могли да наречем структурен принцип. Вторият аспект е прилагането на този принцип към проблема със страданието. В абстрактната си форма, като структурен принцип, зависимото възникване е най-фундаменталният закон залегнал във всеки процес и всяко явление. Този закон е безначален и безкраен. Структурният принцип, който лежи в основата на всички явления, е законът на обусловеността (причината и следствието). Това означава, че каквото и да възниква - възниква в зависимост от условия; всичко, което съществува - съществува в зависимост от условия. Но без подкрепата на подходящите условия - дадено явление не ще бъде в състояние да продължи да съществува. 
Това е илюстрирано чрез следната формула: 
“Имасмим сати идам хоти; имассупада идам упаджати. Имасмим асати идам на хоти; Имасса нирода идам нируджати” или 
"Когато има това, тогава има и другото; когато се появи това, другото се появява. Когато това го няма, тогава го няма и другото; с прекратяването на това, другото се прекратява." 
Първата част на формулата - положителната част, обяснява обусловената поява на явленията. Втората част обяснява тяхното обусловено прекратяване. 
За да може В да възникне, то условието A трябва да съществува, или да действа. Така че B възниква чрез участието на неговото условие A. Да дадем един пример: ябълковите дървета съществуват в зависимост от ябълковите семена. Ако има една ябълкова семка, едно ябълково дърво може да се появи към съществуване. Ако възникне една ябълкова семка, ябълковото дърво може да възникне. 
Когато условието A за случването на B не съществува, тогава явлението B няма да съществува. Но когато B съществува в зависимост от A, тогава с отсъствието на A - B няма да се случи, и ако A се прекрати, тогава B ще се прекрати. 
Това ни връща към ябълковото дърво: ако няма ябълкова семка, тогава не може да има никакво дърво, и ако семето се унищожи, тогава не може да израсне ябълковото дърво. Дървото е зависимо от семката. 21 

Първата причина във вселената ... 

Този закон на обусловеността обхваща всички съществуващи явление. От частицата прах до световните системи, от една мимолетна мисъл до цели империи, всичко което е съединено, което е съставно, възниква само чрез подходящите условия. И ако условията не съществуват, тогава явленията няма да съществуват. 
Законът за обусловеността не е творение на Буда. Това е закон, който винаги е действал. Буда казва, че дали Просветленият ще се появи или няма да се появи е без значение, този закон остава да съществува. 
Будисткият модел на обусловеността работи с идеята за комплексност, взаимосвързана мрежа от условия, за събития, свързани заедно като нишките на паяжината. Те са нишки в мрежа, а не точки в права линия. В будистката идея за обусловеността, няма явление, което да се появява само от една причина; за възникването на всяко явление трябва да съществуват много условия, много основни фактори трябва да работят заедно във функционална интеграция. И по-натам, някое явление, което се появява чрез множеството условия, служи като условие за появата на много други явления. По този начин всеки фактор/ причина не води само до един ефект, а до много ефекти. 
Като пример, ябълковото дърво не се появява само от ябълковата семка. Семката е основното условие. Но също така се изисква почва, вода, слънчева светлина, тор, и т.н. Ябълковото дърво от своя страна има много ефекти. То води до появата на много ябълки, и всяка от тези ябълки съдържа много семки, и всяка семка от своя страна може да стане източник на друго ябълково дърво, което ще доведе до появата на още повече ябълки. 
Ето защо целият този комплекс, тази съединена мрежа от събития няма първа причина (като Бог). Това е значителна разлика между будистката идея за обусловеността и западният начин на мислене. Обичайно ние считаме, че веригата от причини и следствия се нуждае от първа причина, но за Будизма няма първично начало. Тази последователност на причини и условия се е случвала без никакво мислимо начало, без някакви ограничения и лимити. 

Да, за змията и въжето това и писах -погрешна когниция, при което нереалното се приема за реално, непостоянното за постоянно... Това е съврененен коментар, не сутра, доколкото разбирам.

http://palyul.eu/bulgaria/http://palyul.eu/bulgaria/

преди 2 минути, Сидхартха написа:

http://palyul.eu/bulgaria/http://palyul.eu/bulgaria/

Вчера Шунята даде информация за това посещение, а аз преди две седмици. Благодаря, че го даваш и ти. Препоръчвам на всички, които имат интерес към дарма да идат... Между другото, Шунята, то ще ти е любопитно да знаеш, че един от нашите  ретрит-центрове, който е в Бангок (Тайланд) беше благословен от местните бикшу от теравада. Снимки:

преди 40 минути, dagpo19 написа:

Вчера Шунята даде информация за това посещение, а аз преди две седмици. Благодаря, че го даваш и ти. Препоръчвам на всички, които имат интерес към дарма да идат... Между другото, Шунята, то ще ти е любопитно да знаеш, че един от нашите  ретрит-центрове, който е в Бангок (Тайланд) беше благословен от местните бикшу от теравада. Снимки:

Може да си направим форумна среща там Лично рядко пропускам такива събития, защото срещам и приятели от палюл и гелуг центровете, които иначе рядко посещавам. Освещаването на единствената ни ступа и такива събития винаги оставят положителен отпечатък.

 Без коментар, понеже всеки коментар, ще е погрешен. Но създава отношение. 

 

http://www.kunpendelek.ru/library/buddhism/articles/buddhism-history-canons/3547/

на 20.11.2018 г. в 14:51, Śūnyatā написа:

Можем да го правим ежедневно, ако искаме да достигнем дълбочина на покоя. Полезно е да видиш и на живо как се прави, както и да получиш инструкции. Благодаря. Шамата е освобождаване от представите, най-общо, така го разбирам. Рурк мисля че влага някакво друго значение в понятието бодхисатва, макар че и в махаяна като бодхисатва се обозначава този, който е достигнал дълбок покой, визирам "Сутра върху лотосовия цвят на върховната дхарма".

:-)
Ами, Шуня, нали си от София?! Заповядай на някой практика, която водя и ще ти представя Випасана.
Лично съм изучавал Випасана под наставленията на Теравада учители по метода на Махаси Саядо, като въпросната практика произлиза от Бирма и е "модернизирана" от такива като Аджан Тонг, който е главен монах в един от Теравада манастирите в Тайлад.

Като цяло, знаеш човек се запознава с подготвителните практики, за да прецени сам своята мотивация, след това с основни неща, като трите скъпоценности, четирите печата, четирите благородни истини, петте правила, петте основни препятствия, петте скандхи, петте клеши, дванадесетте аятан, осемнадесетте дхату, дванадесетте нидан (зависим произход), десетте зладеяния и десетти благи действия.
Та, знаейки правилата, петте, както и петте препятствия, имайки основния възглед и мотивация, човек може да пристипи към Шамата и Випасана, като за практиката основна сутра е Махасатипана, в която се описва цялата нама-рупа - тялото, усещанията/чувствата, ума и умствените конструкции.
https://gorskovreme.files.wordpress.com/2014/11/d0bcd0b0d185d0b0d181d0b0d182d0b8d0bfd0b0d182d0b0d0bdd0b0-d181d183d182d182d0b0.pdf

Накратко, че си тяло, което има сетивност, възприятия, памет и съзнание/съзнателност.
А може да се сведе до тяло, реч и ум.
Разбира се, съм запазнат и с Випасана практиката, която Гоенка популяризира и разпространява, както и с тази, която се преподава от Чоки Нима Ринпоче.
Който има желание може да заповяда на практика (на лично съобщение ще посоча къде и кога) и сам да прецени. :-)

 

п. п.: Т.н. ходеща медитация е част от будистката традиция (четирите основни позиции на тялото - лежа, седя, стоя, или се движа). Тя се практикува не само в Тайланд, а е популярна и в Зен Будизма.
Онова изображение, което посочих описва точните етапи, както са ми преподадени в приемствеността от тайландската традиция.

С прости думи това е насочване на ума в една посока, с цел той да се "опрости", да стане еднонасочен, да се освободи от стреса, напрежението и тревожността (маймуната), от инертността (слона) от агресията, от гнева, завистта и пр. и тук вече човек, у който учението е направило "бразда", се ползва от него, дежейки го зорко, знаейки истините печатите, за страданието, скандхите, клешите, правилата, препятствията, и т.н., и винаги когато се улови че с ума си се отклони от обекто, било то дишането си, стъпките си, или дадена точка в тялото при седяща медитация, или кои и да е обект, бива да се се върне към обекта. При всяко разсейване човек бива да се връща към обекта, отбелязвайки наум за кракто както точно го е разсеяло (аятаните - ако си помирисал, вкусил, видял, усетил, чул, или помислил нещо).

Във Ваджаяна традицията нищо не се премахва от ума и не се цели привеждане в тотален покой. Тя се цели ясното виждане на двете основни природи на ума - покоя и движението, както и това, че те са едно и че осъзнатостта ти присъства и в двете. Всичко това се изобразява с простия Ваджра символ.

Както казва Норбу Ринпоче - всичко случващо се в изначалната природа на ума, въобще всички явления включае толото, формите, всичко е "украшенията" на тази изначална природа на ума, найното излъчване, нейната енергия.
Ригпа е точно тази "Гледка" да видиш всичко като проявление на изначалната природа на ума и всичко да се проявява свободна, да съществува и да угасва свободно.
Ето това и е Бог.

преди 27 минути, rurk написа:

 

Благодаря за помощта. Дамата която цитираш я познавам лично, тя преподаваше Випасана, присъствал съм и "знам" за какво иде реч. А ти като вярваш в бог правилна мотивация ли имаш?

на 20.11.2018 г. в 21:47, Śūnyatā написа:

... Нагарджуна 20 пъти се позовава на нея в Муламадхямакакарика.

Также [я] вижу бодхисаттв,Молчаливых, погруженных в покой,Которых почитают боги и драконы,Но [они] не считают это радостью.

Великое сострадание [он] делает [свoeй] обителью,
Мягкость, спокойствие и терпение - [Своим] одеянием,
[Учение], что дхармы пусты -
[Своим] местом.
Опираясь на это, проповедуй Дхарму!

Его мысли спокойны,
[Он] не испытывает ни страха, ни слабости.
Манджушри! Это называют -
Проповедью Сутры о Цветке Дхармы
В последующие века, спокойно следуя
Начальному правилу деяний бодхисаттвы.

Сутра о Цветке Лотоса Чудесной Дхармы

Няма как да разбереш какво е бодхисатва, ако преди това не си угасвал в Нирвана на Покоя и ако не виждаш, че този свят, че ти и какво и да е, е пусто, да виждаш, че и самото виждане е пусто. Ако всичко това угасне, чак тогава може Будите да ти разкрият какво е бодхисатва и какво е бодхичита.
Бодхисатва е онзи импулс на бодхичита, който кара съществото да осъществи абсолютната бодхичитта (това са десетте етапа на пътя на бодхисатва), а в същото време да помогне на всички същества да осъществят това, чрез пробуждане.

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

Благодаря за помощта. Дамата която цитираш я познавам лично, тя преподаваше Випасана, присъствал съм и "знам" за какво иде реч. А ти като вярваш в бог правилна мотивация ли имаш?

коя дама цитирам?

Ами не може да имам правилна или въобще каква и да е мотивация, защото няма към какво.
Просто ти посочвам, че няма разлика между реалността на Бога и Ригпа. Всичко е Бог. :-) Все едно.
Има си причини Буда да се въздържи от възгледа за Бог, поради много междуособици и конфликти, кръвопролития - на моя бог, твоя бог, неговия бог...
Буда опитва да опрости нещата - ума е ум, усещанията са усещания, тялото е тяло, възприятията са възприятия, паметта е памет, обонянието, вкуса, зрението, усещането, слуха и мислитенето са такива каквито са... дишането е дишане, сткраданието е страдание, непостоаянството е непостоянство. Всичко се поражда, съществува и угасва. Не е нужно да се нарича "бог" и да воюваме за това какво е.
Но както виждаш, не можеш да предпазиш хората от воюване, защото кръвта им не е чиста. В Будизмът също воюват на яни и на секти, а и воюват по фин начин с теистите (християни, мюсюлмани, даоси, хиндуисти... ). Воюват, не виждат, че всичко е единосъщно. Слепота има.

Защо е нужно "опростяването" на ума?
За да видиш какво си. За да видиш, че когато приведеш тялото в покой, усещанието в покой (когато се успокоят), мислите когато приведеш в покой (когато се успокоят), да видиш какво ще остане от теб. Нищо! Мир. Ти си Мир. Изначалната ти природа е Мир, но този Мир не е празен. Той е излъчващ Сила, Любов. Той е Чист. Той е Блаженство/Наслада/Нектар. Ти си това. Това е основната природа на всичко.
Но когато неведението е налице, тази Сила се "пречупва" като през призма и се проявява като съзнание, мисли, усещания и тяло (като ум, реч и тяло).

преди 21 минути, rurk написа:

коя дама цитирам?

Ами не може да имам правилна или въобще каква и да е мотивация, защото няма към какво.
Просто ти посочвам, че няма разлика между реалността на Бога и Ригпа. Всичко е Бог. :-) Все едно.

На чиято е блога gorskovreme. Ако нямаш мотивация защо ме каниш и ако е все едно едно и няма нужда защо споменаваш бог? Има една много хубава руска дума, която няма български аналог, но се корени в старославянския - наваждение , та Мара, Бог - все наваждения, навадити «обмануть». 

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

На чиято е блога gorskovreme. Ако нямаш мотивация защо ме каниш и ако е все едно едно и няма нужда защо споменаваш бог? Има една много хубава руска дума, която няма български аналог, но се корени в старославянския - наваждение , та Мара, Бог - все наваждения, навадити «обмануть». 

Нищо не те карам. Това е част от Дхарма. На мен ми е все едно. :-) Така се движи Дхармата.
С теб, или без теб, за мен е все едно. Да пиша или не, е все едно. :-)
Блогът може да е нейн, но не и сутрата, тъй че не цитирам нея, а цитирам сутрата. :-) Това е просто преводът и на бг.

Пустият ум е пуст от самсаричност, от дхарми, но не е празен от собствената си излъчваща и ясна природа.
Ако считаш Пустотата/Шунята пуста по различен от този опис, попадаш в Нихилизма.

преди 2 часа, rurk написа:

Пустият ум е пуст от самсаричност, от дхарми, но не е празен от собствената си излъчваща и ясна природа.
Ако считаш Пустотата/Шунята пуста по различен от този опис, попадаш в Нихилизма.

Мислел съм че между самсара и нирвана има разлика, но никога не съм мислил, че нищо не съществува изобщо или като видимост. Думите слово и образ са хипероними, под тях не се крие същност, а друг образ, представа.

Когато се говори за съществуване е добре да се знае, какво се разбира под това. Ако се говори за абсолютна неизменност, то съществува само един закон. Това казва и Буда в един цитат по-горе. Дали ще е закон за равновесието или за зависимото възникване е само въпрос на гледна точка. Всичко друго се променя, зависимо е, съставено е. То съществува като последователност от промени. Явленията не са случайни, а подчинени на закона за взаимната обусловеност. Това ги прави предвидими за познаващия закона. Свободата какво е - да създаваш желаните последствия. Да използваш закона, а не да го измениш или избягаш от него. Това не можеш.