преди 1 час, Shiniasu написа:

Ако не знаех, че говориш за нирвана, щях да си направя асоциация с пралайя. Защо трябва да се унищожава реалността. Разрушават се илюзорните представи за това кое и доколко е реално. Няма никакъв проблем да имаш усещания, намерения, спомени и т.н. ако си наясно за това какво представляват те в действителност, ако не приемаш реалното за нереално и обратно.

Будизма цели трансформиране (осъзнаване несубстанционалността) на погрешните, "демоничните" представи за "аз", отделни, постоянни, независими същности и субстанции. Цели осъзнаването им като илюзорни, измечиви. Празнотата е най-дълбокото, единно и реално онтологично ниво, защото несубстанционалната абстрактна структура няма нужда от друга външна причина за да "поражда" измененията в себе си. Самсара като относителна реалност има два аспекта: егоистичен ("демоничен", жажда за собствено съществуване) и състрадателен ("божествен"). Първия път води до вкопчване, разправии и страдание, а втория до състрадание, разбирателство и покой. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Ако не знаех, че говориш за нирвана, щях да си направя асоциация с пралайя. Защо трябва да се унищожава реалността. Разрушават се илюзорните представи за това кое и доколко е реално. Няма никакъв проблем да имаш усещания, намерения, спомени и т.н. ако си наясно за това какво представляват те в действителност, ако не приемаш реалното за нереално и обратно.

Реално и не реално възникват зависимо. Ти твърдиш все едно, че видяното не зависи от наблюдателя. Може и така да е, но няма как да разберем. Дори и хипотетичен експеримент не може да се измисли.

Обърни се към себе си, иначе как ще разбереш, че хем те има хем те няма.

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

Обърни се към себе си, иначе как ще разбереш, че хем те има хем те няма.

Будисткото учение за "аза" като илюзия, тоест нещо нереално и несъществуващо от гледна точка на висшата (дълбоката) истина, според Нагарджуна "не е за тези, чийто ум е тъмен и в който не е покълнал коренът на доброто". 

От неведението природата на "аза" следва, че той се възприема за център на вселената, вярва се в същността му, реалността му. Тази вяра е вятърът който движи потокът на страданието. 

Егото съществува само от гледна точка на емпиричната реалност, иначе кой ще се самоусъвършенства и самоосъзнава? "Отделното аз" е само вълна в окена, то не съществува, защото не е вечно (иска му се на Шиниасу), изменчиво е и празно от своя си природа (от гледна точка висшата истина). Но въпроса за съществуването на "аз" не приключва дотук, този емпиричен и невечен илюзорен фантом може да се занимава с духовна практика, да се самоусъвършенства и да се осъзнае като празен и съществуващ (на емпирично, относително ниво) само във взаимозависимост от другите празни и взаимозависими проявления и условия.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Будизма цели трансформиране (осъзнаване несубстанционалността) на погрешните, "демоничните" представи за "аз", отделни, постоянни, независими същности и субстанции. Цели осъзнаването им като илюзорни, измечиви. Празнотата е най-дълбокото, единно и реално онтологично ниво, защото несубстанционалната абстрактна структура няма нужда от друга външна причина за да "поражда" измененията в себе си. Самсара като относителна реалност има два аспекта: егоистичен ("демоничен", жажда за собствено съществуване) и състрадателен ("божествен"). Първия път води до вкопчване, разправии и страдание, а втория до състрадание, разбирателство и покой. 

Да не четеш Мачик Лабдрьон? Добра дефиниция за „демон” даваш.

преди 17 минути, dagpo19 написа:

Да не четеш Мачик Лабдрьон? Добра дефиниция за „демон” даваш.

Далай-лама и Калу Ринпоче правят това сравнение на егото с демон. Този автор не съм го чел никога, но ще потърся ако има нещо на руски. Отначало цитирах често, после започнах да парафразирам някои неща пречупени през моя опит, да свързвам будизъм, фантастика и постмодернизъм, понякога импровизирам и сигурно се случва да пиша пълни глупости  Но и се старая

Благодарен съм ти, че понякога се включваш като коректив със знанията си, защото лесно можем да се отплеснем.

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Далай-лама и Калу Ринпоче правят това сравнение на егото с демон. Този автор не съм го чел никога, но ще потърся ако има нещо на руски. 

Авторка-дакини, която е основна фигура в чьод-традицията, както Гуру Ринпоче е в дзог чен. На руски е преведена основната и книга, както и други неща. Чьод се базира директно върху праджняпарамита сутрите. Далай Лама и Калу Ринпоче заимстват от тази кралица на дакините, когато обясняват за демоните, т.е. тя обяснява тези неща в детайли. Чьод е нещо като тантранически еквивалент на тонг лен (даване и приемане) в сутра. Прочети -сигурен съм, че ще ти хареса.

Едно от най-големите открития, описани в ученията и доказани в практика е, че си мир, следователно нямаш необходимост от почивка, ако въобще се откриеш в мира.
Второ, че си яснота, а третото, че си любов.
Същност, природа, енергия.

преди 1 час, rurk написа:

Едно от най-големите открития, описани в ученията и доказани в практика е, че си мир, следователно нямаш необходимост от почивка, ако въобще се откриеш в мира.
Второ, че си яснота, а третото, че си любов.
Същност, природа, енергия.

Според мен това трябва да го има написано на всеки контейнер, за да могат гладните, голите, босите, необичаните да се успокояват, да чувстват мира в себе си, докато ровят в кофите за насъщния.

Предлагам да се добави накрая и "Много здраве от Бог"

Според теб може да е всякак, но реално е записано в сърцето. :-)

- В нищото е всичкото събрано.
Докоснато със обич само.
Разтваря се и разцъфтява,
успех по пътя ни дарява...
И всеки сам си приценява - пчеличка или търтей в раз!?

- Какво да кажа, освен "Пас!"?!
В това мълчание съзирам думите родени.
Извират, прелитат, стават израз от таз сила напоени.
И не са само думи, а там се раждат всички сили!
Гледай и сама ще видиш, водена от тоз въпрос: "Какви ли?".
"Там" дори сме ний полюшвани, родени с вас, макар и често да сме прекомерни с туй "нас, нас, нас... ".
Да, нас ни има.
Казват, че не сме реално,
но що е то реалност в люта зима,
в едно падение морално,
в което ножа стига чак до кост,
в което няма връзка между хора, няма мост!?
Където болката пронизва страшно цялата душа?!?
Тогава тишината казва тихо и приветливо "Ела!".
И ти навлизаш, майчински обгърнат
в прегръдката и, в нежната и ласка.
Полюшван в нея, какво очите ти да зърнат?
Освен собствената мимолетна маска...
и това, че ти си тя.
Но и ти си!
Ти, с целия си блясък, таз проява!
Готова да дари свойте всички дълбини...
в една прекрасна, майсторска изява.
И тези две неща Едно са.
Хем си, хем не си.
И си!
И вече няма го въпроса.
Шепти, шепти, шепти...
И пей!
Радвай се, Живей!

- Excellent!
Ножа е достигнал до костта.
Болката превива ни снага.
Дърпа, къса тъканта...
И въвлечени във таз игра,
мажем... с черната боя...
А душата, тя е светлината
и духа понася над земята...
раните с обич напоени,
преди всичко, към нас самите.
Цветовете са се родили.
По планетата ни се разливат...
Минутите текат и спирам тук, че ме чака път...
Гуш!

- Туш!

Radoslava Staneva & me

преди 7 часа, Реджеп Иведик написа:

Реално и не реално възникват зависимо. Ти твърдиш все едно, че видяното не зависи от наблюдателя. Може и така да е, но няма как да разберем. Дори и хипотетичен експеримент не може да се измисли.

Обърни се към себе си, иначе как ще разбереш, че хем те има хем те няма.

По твоята логика никога не можеш да се освободиш от илюзията и нирвана е недостижима. Ако беше наистина будист не само на думи, може би щеше да се сетиш някоя практика, която би могла да реши проблема.

преди 9 часа, Реджеп Иведик написа:

Реално и не реално възникват зависимо. Ти твърдиш все едно, че видяното не зависи от наблюдателя. Може и така да е, но няма как да разберем. Дори и хипотетичен експеримент не може да се измисли.

Обърни се към себе си, иначе как ще разбереш, че хем те има хем те няма.

Става въпрос за Хора, не за животни или например ангели. Ако се съберат на едно място 1000 човека и наблюдават един предмет направен от материята на нашия физически свят и ако видяното е еднакво от всичките 1000 човека, не е ли вярно, че видяното не зависи от наблюдателя, че е реално (за нашия realm)? В дълбините на материята на нашия свят, на ниво субатомни частици (те не били частици а вълни), видяното зависи от наблюдателя, но това е друг realm и там реалното е друго. Друг свят от по-ефирна материя и понеже съзнанието не е направено от физическа материя, там реалното и съзнанието си влияят. Това е мое мнение и не е много философско, толкова мога.

преди 1 час, Sleda написа:

Става въпрос за Хора, не за животни или например ангели

Обуславяш, но дали е достатъчно. Бих добавил здрави, трезви и будни възрастни индивиди, добронамерени към провеждания експеримент и неподвижни един спрямо друг, така както разбират неподвижността същите гореописани индивиди.

Добре, самото това обуславяне, което е в основата не само на квантовата, но и на класическата физика, не те ли кара поне малко да се съмняваш, че може би наблюдаваното зависи от наблюдателя. И в макро света, не само в квантовия свят.

Без обуславяне, може ли да има физика ?

Освен това ни се дава, че наблюдател и наблюдавано възникват зависимо. Като действието и противодействието на Нютон.

По нашите разбирания, на здравите неподвижни един спрямо друг и т. н. и т. п. хора, наблюдател без наблюдавано и наблюдавано без наблюдател са немислими, в смисъл, че не можем да си ги представим.

Разликата между класическата и квантовата физика се състои в това, че мислиш за гората, когато не я виждаш, все едно, че е такава, каквато е, когато я наблюдаваш - в класическия свят, докато не можеш да видиш нищо квантово, и да добиеш "заблуждаваща" представа. Кавичките не са случайни.

преди 9 часа, Shiniasu написа:

По твоята логика никога не можеш да се освободиш от илюзията и нирвана е недостижима...

...да се сетиш някоя практика, която би могла да реши проблема.

Ето една практика с помощта на която можеш да видиш безкрайността, същностната празнота на "аза" и света (шунята), която и се явява бодхи (освобождението).

Взимаш едно огледало в ръцете си и го насочваш с огледалната повърхност срещу друго огледало. Какво се вижда? Безкрайна поредица от взаимообусловени отражения. Тази безкрайна поредица вижда и Нагарджуна още когато бил млад монах в Наланда, но като видение. Той вижда ступа в обкръжението на множество буди и бодхисатви. Отваря я и вижда вътре образ на същата ступа. Тогава Нагарджуна решил да види най-първата ступа скрита във всички останали. Но във втората ступа видял трета, в третата - четвърта и така до безкрайност. И тогава осъзнал, че най-първата ступа изобщо я няма. С други думи, разбрал че няма първооснова. Ясно осъзнал, че взаимообусловената безкрайна поредица не само няма първооснова и същност, а че не може и да има. После получил Праджняпарамита сутрите и създал Мадхямака (прасангика) - шунявада.

За да разбереш чрез логическа интуиция, че е възможно да се освободиш от илюзиите и осъзнаеш Буда-природата си (нирвана), трябва да разбереш теорията за двете истини. Но като гледам как вникна в обяснението на Скепсис в което ти обясни перфектно (пак според Нагарджуна) невъзможността за съществуване на минало, настояще и бъдеще извън зависимостта им (ти вярваш че съществуват независимо и вечно) едно от друго, не мисля че има много смисъл.

Какво знае науката за световете освен грубата физическа материя. Дори и светлината не знаят какво е, вълна или частица, или поток от съставени тела. Правят се експерименти от които се установява, че наблюдателят влияе на експеримента. А защо влияе? Мълчание. Толкова могат, нормално е. Но не е ли логично да се допусне, че ако се познава причината, тя може да се неутрализира? Най-малкото аурата и емоционалните излъчвания ще повлияят и то по-съвсем различен начин в зависимост от състоението на наблюдаващия. Умът ще повлияе на по-фино ниво, до което науката скоро няма как да достигне. Но това, което грубо наричаме интуиция може и ума да изследва без да го променя. В будизма най-близка до интуицията ми се струва абсолютната бодхичита. 

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Тази безкрайна поредица вижда и Нагарджуна още когато бил млад монах в Наланда, но като видение. Той вижда ступа в обкръжението на множество буди и бодхисатви. Отваря я и вижда вътре образ на същата ступа. Тогава Нагарджуна решил да види най-първата ступа скрита във всички останали. Но във втората ступа видял трета, в третата - четвърта и така до безкрайност. И тогава осъзнал, че най-първата ступа изобщо я няма. С други думи, разбрал че няма първооснова.

Възможно е, но тогава шунята няма да е ултимативната реалност и основа на нашия илюзорен свят. 

преди 19 часа, Śūnyatā написа:

Празнотата е най-дълбокото, единно и реално онтологично ниво, защото несубстанционалната абстрактна структура няма нужда от друга външна причина за да "поражда" измененията в себе си.

Освен това няма да е лошо да посочиш оригиналния текст на руски или английски на притчата.

преди 51 минути, Shiniasu написа:

Възможно е, но тогава шунята няма да е ултимативната реалност и основа на нашия илюзорен свят. 

Освен това няма да е лошо да посочиш оригиналния текст на руски или английски на притчата.

Как да не е основа? Опитай се да извадиш празнотата от уравнението и какво ще излезе? Квиетизъм? Не. Няма да има никаква видимост, няма да пишем и тук. 

Учението на Буда и Нагарджуна се базира на принципа за взаимозависимият произход - пратитя самутпада. Той казва че всички дхарми съществуват само защото се явяват причинно обусловени и няма нито една дхарма (психична или физична), която да не е причинно обусловена (включително и нирвана). Оттук се прави извода, че нито една дхарма не притежава свое собствено истинско битие (свабхава). Тоест, нито една видимо отделна същност не съществува сама по себе си, а битието на каквото и да се сетиш или представиш е само видимост. Всички дхарми са обусловени, празни, безсъщностни и равни една на друга. Няма Шунята, няма Шиниасу, няма Реджеп, няма Скепсис, всички сме буди и бодхисатви в своята основа, празнотата, буда-природата. В "Сърдечната сутра" пише: "Празнотата е общият същностен признак на всички дхарми".

Практикуването на което и да е учение е свързано с ангажираност и възприемане на неговия светоглед. Не го ли практикуваш искрено - не можеш да го анализираш правилно и не можеш да кажеш (на себе си и другите) правилно ли описва действителността или не.

Оригинални текстове няма. Тази притча я има на всички езици, дори на български в статията за Нагарджуна в уикипедия. Може да има малки разлики в превода на някои думи, но смисълът се запазва един и същ.

Няма нито една дхарма, която да не е причинно обусловена. Добре. Празнотата е откъм собствена природа. Но природа съществува. Феномените и явленията не са случайни, а закономерни. Дори и взаимообусловения произход е закономерност. Причините не са в отделния феномен, дхарма, аз или друга форма, а се пораждат от взаимоотношенията и конкретните условия. Насочих те към естествения ред на нещата. Мисля, че беше от даосизма, защото е най-лесен за разбиране. Това не прави битието на което и да е дхарма само видимост, а просто означава, че са налице съответните условия необходими за проявата и. Махни концепциите, взаимозависимостите, сетивата, скандите, явленията от уравнението и няма да остане абсолютно нищо - абсолютно отрицание на битието от което не може да възникне нищо.

преди 58 минути, Shiniasu написа:

Няма нито една дхарма, която да не е причинно обусловена. Добре. Празнотата е откъм собствена природа. Но природа съществува. Феномените и явленията не са случайни, а закономерни. Дори и взаимообусловения произход е закономерност. Причините не са в отделния феномен, дхарма, аз или друга форма, а се пораждат от взаимоотношенията и конкретните условия. Насочих те към естествения ред на нещата. Мисля, че беше от даосизма, защото е най-лесен за разбиране. Това не прави битието на което и да е дхарма само видимост, а просто означава, че са налице съответните условия необходими за проявата и. Махни концепциите, взаимозависимостите, сетивата, скандите, явленията от уравнението и няма да остане абсолютно нищо - абсолютно отрицание на битието от което не може да възникне нищо.

Започваш да разбираш някои неща. Никой не отрича отнологичния статус на битието, защото това води до нихилистична гледна точка, макар че щом има гледна точка не може да се каже убедително че няма нищо. Това което се опитвам да ти посоча като грешка е че цялата метафизика която използваш за обяснение на действителността (локи, атмани, същности), както и да плашиш хората с различни видове "ад", използвайки негативното чувство страх, не струват и пукната пара в тази тема. Дао, ок, симпатизирам му, но ти практикуваш ли го или чете за него информативно?

Отвъд празнотата ние си мислим че описваме битието, но дефакто ние описваме само нашите представи за него, които се създават от различаващата мисъл. В Китай казват, че ние приемаме за луна пръста който сочи към нея. Всички идеи, учения, практики, в това число и будистките също са празни, те са инструменти, които имат някаква ценност само в перспектива нирвана.

Щом си чел Дао трябва да знаеш че това което се проявява не е субстанционално и не подлежи на адекватно описание, дори празнотата, която също се споменава там. Тогава какво се опитваш да кажеш или докажеш? Не мога да те разбера.

преди 58 минути, Shiniasu написа:

Но природа съществува

По отношение на наблюдател, който различава себе си от нея и оприличава себе си на нея. Това е относителната истина съгласно доктрината за двете истини.

За да се опитаме да разберем абсолютната, трябва да се опитаме да извадим наблюдателя от уравнението, което се явява непосилно за нас.

преди 4 минути, Реджеп Иведик написа:

По отношение на наблюдател, който различава себе си от нея и оприличава себе си на нея. Това е относителната истина съгласно доктрината за двете истини.

За да се опитаме да разберем абсолютната, трябва да се опитаме да извадим наблюдателя от уравнението, което се явява непосилно за нас.

Тогава какъв е смисъла да говориш за абсолютна истина и да я разделяш от относителната, щом като съществуването и е непосилно за разбиране. Как можеш изобщо да си сигурен, че абсолютна истина съществува?

преди 25 минути, Śūnyatā написа:

Това което се опитвам да ти посоча като грешка е че цялата метафизика която използваш за обяснение на действителността (локи, атмани, същности), както и да плашиш хората с различни видове "ад", използвайки негативното чувство страх, не струват и пукната пара в тази тема. 

Локите може да съм споменавал, но не съм разглеждал обстойно. А и те си съществуват, трябва ли да си затваряме очите за това? Атман съм споменавал, но с ясното разграничение, че нямам предвид собствена природа. Ами то и в маха паринирвана сутра се говори постоянно за аз. За мен терминологията не е толкова важна. Важен е смисъла, който се влага във всеки термин, а аз се стремя като използвим термини да обяснявам доколкото мога какво имам пред вид.

преди 42 минути, Śūnyatā написа:

Щом си чел Дао трябва да знаеш че това което се проявява не е субстанционално и не подлежи на адекватно описание, дори празнотата, която също се споменава там. Тогава какво се опитваш да кажеш или докажеш? Не мога да те разбера.

Ти и нематериалностто не можеш да разбереш, а използваш понятието само защото в сутрите се говори за несубстанциалност. Но какво са имали точно предвид писалите ги , можеш само да предполагаш. Можеш ли да си представиш нематериалността? Тя е неделима - можеш ли да си представиш неделимостта? Тя не може да бъде видяна, чута, докосната. Можеш ли да си представиш невидимото, неосезаемото? Тя е несъставена. Как си представяш несъставеното?.... Как тогава твърдиш, че нещо е нематериално, след като всичко, което познаваш е неговото отрицание - материалното?

преди 1 час, Shiniasu написа:

Тогава какъв е смисъла да говориш за абсолютна истина и да я разделяш от относителната, щом като съществуването и е непосилно за разбиране. Как можеш изобщо да си сигурен, че абсолютна истина съществува?

Локите може да съм споменавал, но не съм разглеждал обстойно. А и те си съществуват, трябва ли да си затваряме очите за това? Атман съм споменавал, но с ясното разграничение, че нямам предвид собствена природа. Ами то и в маха паринирвана сутра се говори постоянно за аз. За мен терминологията не е толкова важна. Важен е смисъла, който се влага във всеки термин, а аз се стремя като използвим термини да обяснявам доколкото мога какво имам пред вид.

Азът съществува, но не е постоянен и вечен, защото е обусловен и ще се разпадне след смъртта (случва се и преди нея) на всеки един от нас и никога повече няма да се прояви в точно същия си вид, характер и спомени. Новите същества израстват в друга среда, получават друг опит, имат коренно различно светоусещане от нашето. За справка съвременните тинейджъри. 

Нирвана е неописуема и труднопостижима, това е така. Затова по отношение на нея в мадхямака се използва отрицателното аргументиране - прасанга. В нирвана не съществува раждане, смърт, невежество, просветление, причинността, време, движение, пространство и др. Емпирически, на относително ниво, но само като видимост - те съществуват. Но когато се опитаме рационално да ги анализираме се сблъскваме с един куп противоречия, от това логично страдаме.

Концепцията за време е изключително важна, затова ще повторя донякъде Скепсис. Ние обикновено делим времето на минало, настояще и бъдеще. Нито едно от тези измерения обаче не съществува само по себе си, те могат да се посочват и определят само относително едно към друго. За миналото можем да говорим само във връзка с настоящето и бъдещето; за бъдещето само във връзка с настоящето и миналото. Но ако се замислим, миналото вече го няма, а бъдещето още не е. А къде е настоящето? Ако то съществува, то ще е само относително две фикции, фиктивното минало и не по-малко фиктивното бъдеще. По сходен начин се обясняват и другите философски категории, като продукт на мисловната ни функция.

Висшата реалност онтологично съществува, но зависима ли е тя от формите и имената с които се опитваме да я описваме? Ако не зависи (Шанкара, поправи ме ако бъркам), то формите и имената й са празни, шуня. Тогава дхармите и емпиричния "аз" са чиста илюзия, а дхармите ще се явяват форми или единици описание на (принципи, закони, същности), но не и единици на потока психофизически живот. 

Как се сработват тогава самсара и нирвана в светлината на двете истини? Отговор има

преди 4 часа, Shiniasu написа:

Как можеш изобщо да си сигурен, че абсолютна истина съществува?

Това е въпроса

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Висшата реалност онтологично съществува, но зависима ли е тя от формите и имената с които се опитваме да я описваме? Ако не зависи (Шанкара, поправи ме ако бъркам), то формите и имената й са празни, шуня. Тогава дхармите и емпиричния "аз" са чиста илюзия, а дхармите ще се явяват форми или единици описание на (принципи, закони, същности), но не и единици на потока психофизически живот. 

 

Какъв  поток на психофизичен живот? Не се изхвърляй в прекалени абстракции. Аз също не го правя, въпреки че може да изглежда обратното.  Потокът предполага време, причини и следствия. Двете са едно и също. Съзнанието осъзнава възприеманите следствия като настояще. Дори и когато мислим за миналото, това пак е настояще. Но нещата не са толкова прости. Някои вече породени причини могат да доведат до последствия след години и дори векове. Съществува ли бъдещето, което още не се е проявило, но нищо не може да предотврати? Примерно слънцето ще угасне. Как ще го предотврати някой?

"Новото гробище над Сливница
...
Българио, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх... "
И. Вазов

На човек като не му върви чашата му за кафе няма да е затворена



Enviado desde mi iPhone utilizando Tapatalk