https://nandzed.livejournal.com/5675479.html?fbclid=IwAR1k7331ZTFUUdix9AOUjbTJiQoJ0Yv5xKesKgJdsD4g2BGel7v9oZ6HCyg

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

....

Щот си искрен, ала докато го четох това се почувствах компютър (:

Което е значима причина от целия пакет с такива, които водят до безсмислените спорове - различните начини на изразяване, различните езици, различните жестове. Това, което си написал, три дена и нощи да се опитвам, подобна стилистика не мога изкара. Примерно, както си поставил "мадхямик" под ника - същото аз бих го написал с някаква вариация на madness, щото mad от там идва от мадхямиките, тъй като за обичайния ум те са луди. (не, че това е факта за етимологията на думата, ама е истина)

Сега разглеждам онази книжка, за която ви споменах, всъщност тя е нещо, като списание явно, като брошура, знам ли и аз - вътре пише за един артист Shigeru Ban (не знам как да го транслитерирам правилно)по- точно архитект. Както разбирам заедно с Далай Лама са издали лимитиран тираж на книга в размер SUMO с илюстрации на най- ценните будистки стенописи в Тибет. Вътре има няколко снимки, та рекох да ви ги покажа, че нали и без това така се стекоха обстоятелствата, че вие разбрахте за нея - пък и как изглеждат само .....

 

 

 

Малко претрупан пост се получава, ама ....

За тази третата - ако можете да ми разкажете нещо? Дака, дакини, две подобни или баш същите? преди няколко дни постнахте, но .... ? (малко повечко) И ако на някой му се намират излишни 25000 евро, че ми допадна много - сутрин отварям очи и виждам точно това ..... даже ще забравя, че не съм просветлен и за какво просветление идеше реч.

 

М - идеално стана, пълен размер, само кликате и готово.

преди 4 часа, insec написа:

 Дака, дакини, две подобни или баш същите? 

Инак, изображенията са на Буда Шакямуни в мудрата на първото завъртане колелото на учението (дармачакраправатана мудра), зелената Тара, една червена Тара (предполагам - не се вижда изцяло), колелото на самсара и нещо, което може би е Потала (чистата сфера на Авалокитешвара).

 

преди 10 часа, insec написа:

Примерно, както си поставил "мадхямик" под ника - същото аз бих го написал с някаква вариация на madness, щото mad от там идва от мадхямиките, тъй като за обичайния ум те са луди. (не, че това е факта за етимологията на думата, ама е истина).

Има логика. И е истина. За крайните личности, човек, който коренно се отдалечава от техните възгледи, съвсем естествено, го мислят за луд. Лудостта обаче е основна подправка на манджата   Тя е невидимо вплетена в непостоянството. Поздрави и интересен ден!

 

As to that which is the heart of the Buddhist Teachings, I would like to suggest the short saying, "Nothing whatsoever should be clung to". There is a section in the Majjhima Nikaya where someone approached the Buddha and asked him whether he could summarize his teachings in, one phrase and, if he could, what it would be. The Buddha replied that he could: "Sabbe dhamma nalam abhinivesaya". "Sabbe dhamma" means "all things", "nalam" means "should not be", "abhinivesaya" means "to be clung to". Nothing whatsoever should be clung to. Then the Buddha emphasized this point by saying that whoever had heard this core phrase had heard all of the Teachings, whoever had put it into practice had practised all of the Teachings, and whoever had received the fruits of practising this point had received all of the fruits of the Buddhist Teachings.

Now, if anyone realizes the truth of this point that there is not a: single thing to be clung to, it means that there is no "germ" to cause the disease of greed, hatred and delusion, or of wrong actions of any kind, whether of body, speech, or mind. So, whenever forms, sounds, odors, flavors, tangible objects mental phenomena crowd in, the antibody "Nothing whatsoever should be clung to" will strongly resist the disease. The "germs" will not enter or, if it is allowed to do so, it will be only in order to be completely destroyed. The "germ" will not spread and cause the disease because of the antibody continually destroying it. There will be an absolute and perpetual immunity. This then is the, heart of the Buddhist Teachings, of all Dhamma. Nothing whatsoever should be clung to : 'Sabbe dhamma nalam abhinivesaya'. 

Bhikkhu Buddhadasa

преди 10 часа, dagpo19 написа:

.....

Ако не беше този смях, отдавна да съм обърнал гръб на цялата работа.

Не знам за вас, но аз винаги съм съзирал една странна и много трудна за обяснение, много абсурдна, шега. Ако не я съзирах, тежестта на всичката тази сериозност аз не мога да я понеса - направо ме смачква.

Хареса ми този смях от видеото - чувствам го автентичен смях, естествено активен смях.

Същевременно си давам сметка, че може и да греша, ако някой ден се окаже, че греша, ако се уверя, че греша - ще се опитам напълно да прекратя интереса си към .... най- общо казано към медитацията. Разбирам Буда, като казва, че умът не трябва да се задържа в/у нищо, но и не го разбирам. Всички казват това - разбирам ги, но не напълно. От тишината, от шегата, от красотата, от свободата, от онова, което идва и от онова, което си тръгва - не знам как да се пусна, дори не искам, при самия опит да го направя, всичко се превръща в сериозно, много сериозно, аз ставам толкова значим и сериозен, толкова тежък и трудно подвижен, че ...... заприличвам айсберг, на философ- моралист. (((:

Ако някой не иска да пусне "нещо" - не го прави. Ако на някой му е хубаво в Самсара - не виждам смисъл да угасва съзнателно в нея търсейки Нирвана. Но ако с/след хубавото дойде болката, не мисля че е коректно човек да се оплаква от изборът който сам е направил, само защото удоволствията и страданията вървят ръка за ръка.

Ето една хубава история:

„Веднъж, докато живееше в една симсапова гора край Косамби, Благословения вдигна няколко листа в шепата си и попита учениците си: „Как смятате, бикхуси, кое е повече, листата, които загребах в шепата си или тези по дърветата в гората?”

„Листата, които Благословения взе в шепата си, са няколко, а тези в гората са далеч повече.”

„Така, бикхуси, и нещата, които знам, са повече. А нещата, които съм ви казал, са съвсем малко. Защо не съм ви ги казал? Защото те не носят полза в напредването в Светия Живот, и защото не водят до безстрастие, отмиране, спиране, угасване, до пряко познание, до просветление, до Нибана. Затова не съм ги казал. А какво ви казах? Това е страданието; това е произходът на страданието; това е спирането на страданието; това е пътят, който води до спиране на страданието. Това ви казах. Защо ви го казах? Защото носи полза и напредване в Светия Живот, и защото води до безстрастие, отмиране, спиране, угасване, до пряко познание, до просветление и Нибана. И така, бикхуси, нека вашата задача е такава: „Това е страданието; това е произходът на страданието; това е спирането на страданието; и това е пътят, който води до спиране на страданието.” 

Samyuatta Nikaya, LVІ, 31

Не вярвам във пътища,  при които смехът липсва, а още повече да са изход от страданието.

Предполагам, че осъзнатият смях не е несъвместим с нирвана. Смехът е здравословен. Сам можеш да се убедиш, че будистите се смеят често и са едни от най-радостните хора. Това е така, вероятно защото не се имат за реални и никое страдание не се отнася към тях лично

Не пречи за разнообразие обаче, човек понякога да се прави на сериозен, защото иначе ще му завидят, най-малкото  И малко логика:

всички неща = дхарма

всички неща = празнота

дхарма = празнота

Във всички неща влиза и смехът. Едно уточнение: Човек който знае дхарма като празнота я знае и като зависим произход. Който не знае дхарма правилно се смее неосъзнато където трябва и не трябва и често страда. Който се смее осъзнато няма никакви проблеми

преди 23 минути, insec написа:

Не вярвам във пътища,  при които смехът липсва, а още повече да са изход от страданието.

Дори само изображенията на Буда да вземеш, то той винаги се усмихва, винаги е ведър. Инак, Кандро Ринпоче се разсмя съвсем спонтанно. Всички учители, с които съм общувал имат изключително фино чувство за хумор. Предполагам, че ако не бяха толкова деликатни, то щяха да се смеят всеки път, когато попадна пред погледа им с моите свръхочаквания, крайни оценки и т.н.

Именно - радвам се, че вие ги казвате, че ако аз трябваше да посочвам тези доводи ......

Но тогава, какво става с принципа да не се задържа човек в/у нищо? Ясно е, че ако се опитвам да се придържам плътно към чувството за хумор, да превръщам всичко в шега, то това е не просто несериозно, но и патологично. Но път без чувство за хумор за мен е несериозен и повърхностен - това не е ли пак патерица от моя страна? Някак не разбирам? Което не ме изненадва много де, предвид, че съм чел за един от първите дзен патриарси в Китай, който открил просветлението, чувайки онзи стих в Диамантената сутра съдържащ същия смисъл?!?

преди 16 минути, dagpo19 написа:

Предполагам, че ако не бяха толкова деликатни, то щяха да се смеят всеки път, когато попадна пред погледа им с моите свръхочаквания, крайни оценки и т.н.

Едвали ще ти се размине - едвали някой се е разминал. ((:

Да ти се присмее учителя е един от най- пресичащите удари по егото - никак не може да се справи горкото. Като отсечен си - изведнъж се оказваш толкова незначителен, че се чувстваш не никой, а даже нищо. Просто един глупак. Това ми харесва в будизма - или може би по- точно казано в Тилопа, там съм го срещал. В теизма, който не вярва е грешник, извършва голям грях, но това храни егото, пак си значим, проблема е много сериозен, а ти си една много сложна личност. Сред криминалните среди това е изключително срещано явление - аз съм един сикаджийски бос, може да съм грешник, разбирам, че правя нередни неща, но съм толкова влияетелен, толкова досетлив как да направя всички тези престъпления, изтъкан съм от самата материя на хитростта, усещам силата си чрез другите. А Тилопа казва, че като не вярваш не си никакъв грешник, ами просто глупак, който изпуска - когато ти кажат, че си глупак, когато ти се смеят на глупостта, тогава с твоята сложност, с твоята толкова солидна и величествена сериозност какво става?! Всички политици са такива - просто едни глупаци, едни самозабравили се от много власт малки умове. Например казват - и историци, и анализатори, и психолози - Хитлер е много сложна за разбиране личност, Сталин е един мрачен гений. Няма начин да не сте срещали подобни мнения - из форума много хора са изразявали същото виждане. Но това не е вярно - и двамата са просто едни глупаци, едни болни мозъци и нищо повече, няма никаква гениалност, никаква интелигентност в тях,  едни от най- прозрачните хора, които може да срещнеш изобщо.

преди 26 минути, insec написа:

Именно - радвам се, че вие ги казвате, че ако аз трябваше да посочвам тези доводи ......

Но тогава, какво става с принципа да не се задържа човек в/у нищо? Ясно е, че ако се опитвам да се придържам плътно към чувството за хумор, да превръщам всичко в шега, то това е не просто несериозно, но и патологично.

Много усложняваш. Отношението и поведението следва да е естествено. Не е нужно изкуствено да се насилваш да се придържаш към някакъв модел. Ако нещо те натъжи, то не е нужно да се опитваш да избегнеш тази емоция и да я замениш с друга. Просто не бива да се отъждествяваш с нея. То е като примера с огледалото и отражението. Огледалото е изначалната потенциалност, която е пуста. В нея възникват всякакви отражения, които могат да те радват или натъжават, но те са като облаците в небето. Облаците не променят небето, отраженията не променят огледалото, проявленията са пусти и не променят изначалната природа на ума... Хаха. Не ме провокирай да пиша такива неща във форум.

преди 10 минути, dagpo19 написа:

Много усложняваш.

Възможно е - това, което обясняваш е това, което разбирам (поне, като логика), но онова, което не разбирам .... може би пренасям смисъла в неправилен контекст и от там ми става объркано.

преди 23 минути, insec написа:

Възможно е - това, което обясняваш е това, което разбирам (поне, като логика), но онова, което не разбирам .... може би пренасям смисъла в неправилен контекст и от там ми става объркано.

Кое те обърква? Чуй това напр.: 

 

преди 18 минути, insec написа:

Възможно е - това, което обясняваш е това, което разбирам (поне, като логика), но онова, което не разбирам .... може би пренасям смисъла в неправилен контекст и от там ми става объркано.

Като бяхме новобранци и още първия ден зводния ни строи и вика "Вий сте боклуци, за нищо не ставате."

После налево надесно кръгом бегом, и сички останали простотии де можеш да се сетиш, или си преживял, ако си ходил войник. После обяд, а след обяда ни събират в залата за лекции и контрадмирала вика "Вие сте елита на нацията"

А сега де. Тогава още бяхме млади и не знаехме, че боклуци и елит на нацията е едно и също.

Incec, най-доброто, което се сещам да ти кажа е да се отпуснеш без очаквания, без усилие и без драми, когато слушаш това. То е като да срещнеш Миларепа. Няма никаква разлика, ако имаш доверие: 

 

преди 13 минути, dagpo19 написа:

Кое те обърква?

От всички въпроси, които обсъжда една духовна традиция, като дхармата на Буда, най- много ме затруднява, именно този за привързаността. Аз лично чувствам привързаностите, като най- голям проблем - имам предвид относно мен. От една страна разбирам - пак казвам, поне на ниво логика - привързването към едни или други неща, но не схващам, кое НЕ е привързване.

Може би с пример, ще бъде по- ясно. Още в предпубертетска възраст случайно попаднах на една мисъл на Такуан Сохо - бях впечатлен от бойните изкуства, та се интересувах от всякаква литература свързана с тях и в някакъв момент ми попадна една малка енциклопедия за БИ в Япония, и там имаше следната негова максима: "емоционалния налеп затъмнява изначалната мъдрост на човека, а интелектуалното осмисляне възпрепятства естествената му активност". Може да се каже, че това ми е бил и е основния принцип, или да речем "метод" от будизма, който се опитвам да спазвам - и да ти кажа дори след толкова години все още ми е адски трудно. Но - това от моя страна сега привързване ли е или не, и защо? Или по друг начин - кога привързването е привързване, кога не е.

п.п. забавих се с поста - докато го напиша, пуснахте няколко коментара.

преди 3 минути, insec написа:

От всички въпроси, които обсъжда една духовна традиция, като дхармата на Буда, най- много ме затруднява, именно този за привързаността. Аз лично чувствам привързаностите, като най- голям проблем - имам предвид относно мен. От една страна разбирам - пак казвам, поне на ниво логика - привързването към едни или други неща, но не схващам, кое НЕ е привързване.

Може би с пример, ще бъде по- ясно. Още в предпубертетска възраст случайно попаднах на една мисъл на Такуан Сохо - бях впечатлен от бойните изкуства, та се интересувах от всякаква литература свързана с тях и в някакъв момент ми попадна една малка енциклопедия за БИ в Япония, и там имаше следната негова максима: "емоционалния налеп затъмнява изначалната мъдрост на човека, а интелектуалното осмисляне възпрепятства естествената му активност". Може да се каже, че това ми е бил и е основния принцип, или да речем "метод" от будизма, който се опитвам да спазвам - и да ти кажа дори след толкова години все още ми е адски трудно. Но - това от моя страна сега привързване ли е или не, и защо? Или по друг начин - кога привързването е привързване, кога не е.

п.п. забавих се с поста - докато го напиша, пуснахте няколко коментара.

Утре ще те прочета по-внимателно, че сега освен, че пиша тук, резервирам билети за Калимпонг и Бодгая за няколко човека, и трябва да се концентрирам върху това. Ще прощаваш.

преди 2 минути, dagpo19 написа:

...

Не се чувствай ангажиран, моля те. За мен не е никак малко само музиките и мантрите, които постваш - всъщност направо ме крадеш с тях, ма не ме обаждай на Скепс. От "дуета" с първата нота ми настръхна козината ......

 

п.п. инак и аз съм поразхвърлян в момента малко - опитвам се да обясня на едни колеги да не се занимават с корабна боя. Джепе - ти нали нещо по корабите работиш, някакво официално инфо имаш ли по темата, че тука са изтровят от глупост.

преди 2 часа, insec написа:

...един от първите дзен патриарси в Китай, който открил просветлението, чувайки онзи стих в Диамантената сутра съдържащ същия смисъл?!?

В Диамантената сутра терминът "шунята" (кит. "кун" - пустота, празнота) не се употребява нито веднъж, но непрекъснато се подразбира. Лично предпочитам думата "празнота" (руснаците ползват пустота, защото нямат празнота), но не като абсолютно нищо, а като непълнота, липса (на нещо съществено). Туй-онуй нещо по време на медитация леко трепти, но често се пали, гърми, трещи и всякакви други ефекти (както пише Скепсис "възникват всякакви отражения". Финалът на Ваджрачхедика Праджняпарамита сутра е потресаващ. Та, на фона на цялата илюзорност, да се заливаш от смях е съвсем естествено

преди 44 минути, Śūnyatā написа:

.......

https://firefightersite.wordpress.com/2016/06/29/олтарна-сутра/

Девети стих.

преди 8 часа, insec написа:

https://firefightersite.wordpress.com/2016/06/29/олтарна-сутра/

Девети стих.

"Трябва да си изработите ум" сочи, че докато се постигне просветление (което както казахме не е абсолютното нищо) трябва да се положат усилия в определена посока за осъзнаване празнотата на "аза". Осъзнаването е мигновено, но до него води не лек път. Трябва да излизам на работа, затова ще посоча само, че ако тялото и материята са рупадхату (видимо субстанционалното), ума и сърцето - арупадхату (несубстанционалното), има и трета дхарма, това е дхармата на просветлението нирванадхату, шунядхату или дхармата на празнотата (тя гаси другите две дхату). Тя се предава от съзнание на съзнание, но ти не си и съзнанието, щот е угасено вече, не напълно но почнало да се гаси. Малко е сложно

Антифаулинга е опасен. Абе боя ли е, отровна е.

По темата. Не може да се каже с думи може би. Това, което считаш като здрав и нормален човек за вярно, за абсолютно вярно, ти се дава от интуицията на здравия и нормален човек. Декарт ползва термина "правилна интуиция". 

Сиреч, абсолютното е абсолютно в контекста на "правилната интуиция". 

Според мен практиките трябва да са както медитативни, така и интелектуални. Ако практикуващия не разбира, че "интуицията е господаря, а разума е слугата", което може да се установи само чрез интелектуален регрес, той няма шанс да се усъмни в обективната реалност на аза.

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

 

Според мен практиките трябва да са както медитативни, така и интелектуални. 

Тя самата дума на латински конотира разсъдъчно съзерцание, т.е. да изключим интелекта от самото начало е като да скочим от самолет без парашут. В това е същността на спора, който Хашанг Махаяна води с Камалашила в Самие, ако се сещате за какво става дума (Шунята ще се сети, с него сме обсъждали това). Ако трябва да го обясня от гл.т. на ваджраяна, то има етап, когато всички ветрове (лунг) трябва да влязат в централния канал и тогава дискурсивното мислене е пречка. Но не и преди това. Не можем да прескачаме етапите и отведнъж да навлезем във ваджрасамадито, в което е Буда под дървото.