преди 44 минути, dagpo19 написа:

 Следният текст може да ви се види интересен.

А може ли ти да го коментираш? Както легендата/ историята със Сенге Драдог, така и отговора на Чогям.

Някои може би си мислят, че вярата в Бог и вярата във вечна и неунищожима душевна субстанция ще ги направи една ли не вечни, но на езика на будизма това се явява неведение, безсмислена жажда са съществуване. "Азът" възниква и съществува само в зависимост от причини и условия. Когато само една от причините или условията, които го поддържат се оттегли от конфигурацията му, той се разпада като илюзия, мираж. Когато се казва, че формата е празна от същност, това означава че феномените са само видимост, но тази видимост може да изпитва емоции, да страда, да агонизира, да изпитва мир, любов и т.н. Благодарение на взаимозависимият произход и празнотата формата не е несъществуваща. "Аз съществувам", "аз се родих" е възможно като проявление, защото няма същност и се явява зависимо. Иначе щяхме да съществуваме изначално, вечно, нямаше да се разпадаме и умираме. В сферата на празнотата така стоят нещата.

Возьмем в качестве примера радугу. Когда ребёнок любуется радугой, она проявляется в небе так, словно три красивых цвета имеют субстанциональное, вещественное, независимое существование - так, что ребенку хочется потрогать радугу руками. На самом деле радуге не присуще такое независимое, субстанциональное существование. Почему? Радуга в реальности обладает взаимозависимым происхождением, будучи результатом встречи таких факторов, как капли дождя и солнечный свет. Когда мы понимаем взаимозависимую природу происхождения радуги, мы приходим к выводу, что радуга не имеет независимого, субстанционального, вещественного существования. Нам нетрудно понять, что радуга не обладает независимым, субстанциональным существованием. Мы, взрослые люди, знаем, что преломление света в каплях дождя создаёт радугу, которая есть иллюзия независимого субстанционального существования. Мы это понимаем. Но аналогично радуге, "я" имеет взаимозависимое происхождение, и "я" пусто от независимого субстанционального существования. Подобно радуге, независимое, субстанциональное "я" есть иллюзия.

Геше Джампа Тинлей

преди 59 минути, Śūnyatā написа:

 В сферата на празнотата така стоят нещата.

Геше Джампа Тинлей

Дали ще бъде грубо от моя страна, ако цитирам това в подписа ми?

преди 16 минути, insec написа:

Дали ще бъде грубо от моя страна, ако цитирам това в подписа ми?

Аз често съм цитирал всякакви неща, включително и глупости които не разбирам. Не че сега ги разбирам, но да речем че само някои неща разбирам по-добре от преди. От цитата по-долу става ясно, че трябва да се положат усилия, за да се разбере що е то празнота, ако искаме да пребиваваме в нирвана, а не в самсара, тоест да бъдем свободни от безсмислените страдания които в момента ни притесняват.

Мой Учитель (визира Далай Лама) говорил мне: "Когда ты поймёшь, что такое Пустота, то, где бы ты ни находился, ты будешь отдыхать".

А мы с вами до сих пор не ведали отдыха и покоя, начиная с безначальных времён. Всё время, с безначальных времён и до сих пор, мы боимся потерять что-то и надеемся получить что-то. На самом деле нет ничего, что можно было бы получить, и нет ничего, что можно было бы потерять, поэтому в «Сутре Сердца» говорится, что нет ничего, чего можно было бы достигнуть, и ум, познавший это, освобождается от омрачений и пребывает в превосходной нирване. И однажды что-то подобное может случиться и с вами. Тогда все ваши проблемы полностью разрешатся.

Геше Джампа Тинлей

преди 40 минути, Śūnyatā написа:

... безсмислените страдания ...

Не само, ами всичко. Това, което е казал Тилопа - "уви, всички неща в този свят са безсмислени, не са нищо друго освен семена на скръбта". Безсмислието, което прозира въпреки всички философии, които градим, ни води до скръб, до страдание - в неведението си не осъзнаваме, че дори това нещо "смисъл" (съответно и безсмислие) произтича от същия този наш ум, от мен, Аз го правя. Но къде е по дяволите този АЗ, кой е той, дори не можем да го посочим - погледни какъв абсурд, човека вече създава машини да лети в космоса, можем да комуникираме от другия край на света, какво ли не сме постигнали, а все още не можем да посочим кой е този аз. За това няколко пъти съм казвал - всичко е реално, абсолютно всичко, с изключение на егото. По мое разбиране, егото дори не е сравнимо с дъга - толкова го няма, че и облак не е.  Разбира се можем да пофилософстваме по въпроса, обаче има една малка подробност - веднъж пробляснал меча на Манджушри, как да посмееш. (((: 

Нека преминава облекчаващия смях, нека ме прегазва и безмерната тъга, нека добрите- лоши времена си текат - какво мога да направя аз; аз не мога да задържа нещо; аз не мога и просветлението да открия. Опитвал съм - бога ми опитвал съм много пъти, но ...... в сферата на празнотата така стоят нещата. ((: 

Тогава - би ме попитал вероятно някой, а ако ли не, то виждам, че в моя ум се появява този въпрос. И отговора ми е - не знам. Намери учител да обясни - аз не мога.

Щом си сметнал, че трябва да положиш усилия - значи така трябва да е.

Колкото до моя милост - не ме осъждайте: преди някой да ме взема за позитивен пример, моля, нека първо ме попита дали позволявам. За негативния - няма грижи: не правете, като мен.

Логика и логика не е едно и също. Така или иначе не знаем кой прав, кой крив. За "класически" се приемат разбиранията, че ако дори само едно нещо има себеприрода, то всичко има себеприрода. Ако дори само едно нещо няма себеприрода, то нищо няма себеприрода.

Което в превод означава, че ако азът е реален, то и вселената е реална и ако вселената е реална, то и азът е реален. Ако азът е илюзорен, то и вселената е илюзорна, ако вселената е илюзорна, то и азът е илюзорен.

Не, че можем да разберем, коя логика е по логична.

 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Логика и логика не е едно и също. Така или иначе не знаем кой прав, кой крив. За "класически" се приемат разбиранията, че ако дори само едно нещо има себеприрода, то всичко има себеприрода. Ако дори само едно нещо няма себеприрода, то нищо няма себеприрода.

Което в превод означава, че ако азът е реален, то и вселената е реална и ако вселената е реална, то и азът е реален. Ако азът е илюзорен, то и вселената е илюзорна, ако вселената е илюзорна, то и азът е илюзорен.

Не, че можем да разберем, коя логика е по логична.

В будистката логика едно твърдение се приема за истина, ако може да се потвърди и в трите времена (минало, настояще и бъдеще), иначе е само относителна истина. Тоест, ако аз твърдя  - "аз съм реален", трябва да мога да го кажа и в трите времена. Но ако днес или утре умра, няма как да го потвърдя - греда  Защо в Мадхямака Прасангика се твърди, че всичко което се появява пред нас, всички феномени, са измамна видимост? Вижда се, че всеки има свое мнение по различните въпроси и реално не се достига до пълно и окончателно разбирателство. Нещата изглеждат сякаш имат реалност, но факта че всеки "аз" може да се усъмни интуитивно в своята реалност, в представата си че нещата често не съществуват като такива, каквито му изглеждат, защото са променливи и изменчиви, показва че теорията за реална себеприрода, а оттам и за представата която имаме чрез тази себеприрода за вселената най-малкото не е устойчива. Изглежда нещо съществено липсва, нещо което да поддържа постоянно представата за това което наричаме "реално" и в трите времена. И тогава започваме да си го измисляме...

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Тоест, ако аз твърдя  - "аз съм реален", трябва да мога да го кажа и в трите времена.

Да, и ако твърдиш обратното, също трябва да можеш да ко кажеш в трите времена.

По-важното е друго. Азът се определя от кармата. Страданията и те се определят от кармата. Е има и страдания на които се подлагаме доброволно в полза на другите и отказ от аза пак в полза на другите, но тогава мотивацията не е бягство от самсара. Който иска да избяга от самсара заради самото бягство, няма да успее. Точно обратното - ще затъне дълбоко в нея. Четат се сутри, медитира се, но може ли да се каже, че всяко действие в живота е неегоистично и извършено с мъдрост и познание за последствията. За какво освобождаване от аза става дума тогава. Само мечти без покритие.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Да, и ако твърдиш обратното, също трябва да можеш да ко кажеш в трите времена.

...Само мечти без покритие...

Не твърдя "аз съм реален", не твърдя "аз не съществувам". Как ще кажа когато умра "аз съм реален" или "аз не съществувам"? Аз няма да мога да кажа нищо повече. Нито ти.

Знам че не съществувам по начинът по който си мисля че съществувам, защото ако си мисля "аз съм реален" или "аз не съществувам" това ще са "само мечти без покритие".

Ако ти мислиш, че знаеш как съществува "твоят аз" в трите времена, защо допускаш логическата грешка да се доверяваш сляпо на някакви "авторитети"? От друга страна без да притежаваш лична опитност, която да докажеш и от която някой да може да се поучи, като я повтори, осъзнае и свърже в трите времена, на какво учиш? На кой се молиш те попитаха веднъж? Това за мен е чиста халюцинация и невежество. Тогава за какво състрадание ми говориш изобщо?

Истинско състрадание може да излъчва само този който възприема, осъзнава безупречно и логически последователно "себе си" и петте скандхи като празни, лишени от същност и битие което може да [се] нарече "аз" и "мое".

Които не виждаме, мислим и практикуваме така, сме лицемерни и фалшиви личности до един.

преди 30 минути, Śūnyatā написа:

Ако ти мислиш, че знаеш как съществува "твоят аз" в трите времена, защо допускаш логическата грешка да се доверяваш сляпо на някакви "авторитети"?

За мен въпросът не е толкова важен. За мен са важни чистите действия и мотиви, а не дали извършващият ги аз е реален или не. Разбира се съм далеч от съвършенството, но гледам да правя крачки в правилната посока. 

преди 46 минути, Shiniasu написа:

Да, и ако твърдиш обратното, също трябва да можеш да ко кажеш в трите времена.

По-важното е друго. Азът се определя от кармата. Страданията и те се определят от кармата. Е има и страдания на които се подлагаме доброволно в полза на другите и отказ от аза пак в полза на другите, но тогава мотивацията не е бягство от самсара. Който иска да избяга от самсара заради самото бягство, няма да успее. Точно обратното - ще затъне дълбоко в нея. Четат се сутри, медитира се, но може ли да се каже, че всяко действие в живота е неегоистично и извършено с мъдрост и познание за последствията. За какво освобождаване от аза става дума тогава. Само мечти без покритие.

Как се получава "чистенето" на кАрмата?

(с риск да се повтарям- защото преди време питах нещо подобно)

Ще го обясня така, без да намесвам Аз-ът.

Няма как всяко действие да е извършено и да се извършва неегоистично, или има, ако не знаеш какво е егоизъм. В същото време, дори да се опитваш да постъпваш ... балансирано полезно за себе и за околните, не е гаранция, че ще се получи, или че зависи само от твоите усилия за това.

Егоизмът в минимални количества ни пази да оцелеем. Иначе всички ще черпят само от твоята енергия, а ти няма да има от къде да се "заредиш" и увяхваш.

Да постъпваш с някаква предвидливост за последствията също е доста влизащо в сферата на ирационалното и гадателите.

Имаше една книга "Хакери на сънища" и там имаха едни практики с Пасианса на Медичи, но въпреки, че са го обяснили добре, аз не му "повярвах", че би се получило- да контролираш събитията.

Практиките, които вие споменавате, чуждите думички, които използвате позовавайки се на "авторитети", не могат да обяснят реално как да постигнеш вътрешен баланс, а след това и такъв с околния свят.

на 4.12.2018 г. в 20:51, dagpo19 написа:

Не просто, когато обясняваме дарма, понеже не сме учители, но и просто, когато разговаряме с другите на съвсем прозаични теми, то трябва да опитваме да отчитаме техния и нашия капацитет. Упая или умелия метод се изразява и в това. Да речем, че сме установили, че Дядо Коледа е фантазен обект. Вярата в Дядо Коледа, обаче, може да помогне в едно дете да бъдат възпитани определени етични нагласи. Следователно, макар и Дядо Коледа да е фантазия, то до определен момент тази фантазия може да е полезна. Не можем просто да кажем на детето, че Дядо Коледа е измислица. Това ще го травмира. Това трябва да се въведе в съзнанието на детето постепенно и внимателно. Когато се казва, че Будата е преподавал учения, които имат относително значение и такива, които изразяват крайната истина, става дума за нещо, което е много близко до този пример, според мен.

Аз мисля, че на едно дете би могло да се обясни "идеята" за дядо Коледа, без да се травмира. То да разбере Защо този "герой" е измислен, какво олицетворява и въобще същото вАжи за всички супергерои от Батман през Спайдърмен до АйрънМен, които много рано децата разбират, че не съществуват реално, а са измислица, за да онагледят стремежа към ограничаване на злото и лошото в света и живота.

Капацитета е от значение, но и подхода.

На един лекар ще му е по-ясно, ако се обясни с пример от медицината, на шофьора, адвоката, военния ... по различни начини едно и също, но квинтесенцията да си е една.

преди 5 часа, Реджеп Иведик написа:

Логика и логика не е едно и също.

Ако това нещо - просветлението - ме застигне някога изобщо, ако се случи да бъда буда ...... Сега се сещам, че преди години бях попаднал на видео с една беседа на Чогям,. в който зададе следния въпрос към слушателите и присъстващите - не го помня дословно, но смисъла беше горе- долу следния: и какво толкова, като станете някой ден буда, какво ще направите.

Та - аз ще съм будата, който ще бъде изобразяван как повръща логиката: всичката логика.

https://v-s.mobi/nostalgia-77-dirge-04:10

преди 11 минути, Maleficient написа:

Няма как всяко действие да е извършено и да се извършва неегоистично, или има, ако не знаеш какво е егоизъм. В същото време, дори да се опитваш да постъпваш ... балансирано полезно за себе и за околните, не е гаранция, че ще се получи, или че зависи само от твоите усилия за това.

Да, разбира се има разлика между добрите намерения и добрите действия. Намеренията са важни, но без знания и мъдрост... Да оставиш себе си незащитен също не е правилно според мен. Да даваш безразборно също. Никой човек не разполага с неограничена енергия и правилното и пазене и  израсходване е изкуство, което следва да овладеем.

преди 14 часа, insec написа:

А може ли ти да го коментираш? Както легендата/ историята със Сенге Драдог, така и отговора на Чогям.

Не виждам какво да коментрирам. Ринпоче е обяснил всичко съвсем ясно. С две думи, когато действията ни произтичат от дуален възглед, то възниква страдание. Първата и втората благородни истини.

преди 43 минути, insec написа:

Ако това нещо - просветлението - ме застигне някога изобщо, ако се случи да бъда буда ...... Сега се сещам, че преди години бях попаднал на видео с една беседа на Чогям,. в който зададе следния въпрос към слушателите и присъстващите - не го помня дословно, но смисъла беше горе- долу следния: и какво толкова, като станете някой ден буда, какво ще направите.

Та - аз ще съм будата, който ще бъде изобразяван как повръща логиката: всичката логика.

За да избегнете "проблема" какво да правите след като станете Буда, съвсем естествено трябва енергично да се напивате, практикувайки както учителя си (Чогям) устойчиво осъзнаване на алкохолизма си и да повръщате "логика", черен дроб и халюцинации за непълнолетни дакини.

Как на Будата не му е хрумнало това, а некви си Благородни истини взел да учи? 

Темата се превърна във фарс...

преди 15 минути, dagpo19 написа:

....

Но примерите с 500- те "убити" и случките с президента на Индия не разбрах как се вписват в тази картина? Какво общо има?

 

преди 8 минути, Śūnyatā написа:

Как на Будата не му е хрумнало това....

Не бъди сигурен - просто съвет.

преди 55 минути, Maleficient написа:

Практиките, които вие споменавате, чуждите думички, които използвате позовавайки се на "авторитети", не могат да обяснят реално как да постигнеш вътрешен баланс, а след това и такъв с околния свят.

Някои неща трудно се обясняват. Дори и постигналите ги не могат да дадат нещо повече от общи насоки. Пътят всеки сам трябва да извърви. Ето аз по принцип съм спокоен, но преди малко като натиснах двадесетини пъти бутона за публикуване - познай. Ами не е лесно. Още повече, че някои навици са култивирани през множество животи.

преди 37 минути, Shiniasu написа:

Някои неща трудно се обясняват. Дори и постигналите ги не могат да дадат нещо повече от общи насоки. Пътят всеки сам трябва да извърви. Ето аз по принцип съм спокоен, но преди малко като натиснах двадесетини пъти бутона за публикуване - познай. Ами не е лесно. Още повече, че някои навици са култивирани през множество животи.

хе-хе

аз нямах предвид темперамент, дълго време оставян да си се  самооформи в известен смисъл.

А като се усетят двете страни на стихийността да се постигне нещо като равновесието, било чрез "опора" или друг начин за лавиране, характерно, образно казано, при въжеиграчите или гимнастиците по гредата.

Май си прав, че не е толкова лесно за обяснение.

Но по-важната част от въпроса ми се отнасяше за "чистенето" на кАрмата. Медитация? но аз ... мисля в една по-различна плоскост.

"Връщане" до където е възможно, за да се установи причината. В началото. Като се преосмисли какво е довело до възникване на определени събития, или пък смирението, че така трябва да се случват. В тази хронология, ред, с тези участници докато се установи и види по-проходимия път.

Имам една приятелка, която дълго време се ... занимава с един мъж, без да се случва нещо сериозно между тях, така че да заживеят заедно- нещо съвместно да правят, да се допълват или пък напротив. Но като цяло да го решат и двамата. Все нещо се случва. За малко са заедно, после се отдалечават, после пак. Тя много емоционално обяснява, как са кАрмично свързани и сякаш не си е научила някакъв урок. И аз я попитах: Добре де, според теб за колко време се учи един урок? Ти след всяка ваша раздяла разбираш ли нещо, което да те обогати, за да знаеш и да ти помогне при следващата възможност?- Ми не. Значи това е някакво безсмислено циклене. И дори буквално да приемем, че имаме урок по история. Научаваме го все някога. С дати, места, събития, имена на участници и т.н. повтаряш го веднъж, два пъти и все нещо остава, но и минаваш към следващия, не стоиш само на един урок, защото така ще знаеш само едно малко зрънце от всички случили се неща.

Не знам дали съм права. И от какво зависи, освен от самия човек, но вероятно има и други невидими неща, които ако не се покажат или не ги откриеш по някакъв начин, няма как да продължиш и посоката да е нагоре с по-обширната гледка, а не до нашата улица и моя град.

преди 37 минути, Shiniasu написа:

Дори и постигналите ги не могат да дадат нещо повече от общи насоки

Не могат да се обяснят по закон Божи. 

Няма начин да се обяснят на нормален човешки език, необясними са и са непредставими. Не можем да си ги представим. Какво остава да ги обясним на нормален език.

Оттам и изразите "голямо и малко е едно и също", "Камък и камък не е едно и също"

Как да обясниш на човешки език ситуация, в която интуицията е поставена под съмнение. Как се поставя под съмнение подаваното от интуицията.

Казваш нещо или не казваш нищо, както в коана за Минван и Лошан

преди 28 минути, Реджеп Иведик написа:

Не могат да се обяснят по закон Божи.

За щастие!

преди 40 минути, Maleficient написа:

Значи това е някакво безсмислено циклене. И дори буквално да приемем, че имаме урок по история. Научаваме го все някога. С дати, места, събития, имена на участници и т.н. повтаряш го веднъж, два пъти и все нещо остава, но и минаваш към следващия, не стоиш само на един урок, защото така ще знаеш само едно малко зрънце от всички случили се неща.

Не знам дали съм права. И от какво зависи, освен от самия човек, но вероятно има и други невидими неща, които ако не се покажат или не ги откриеш по някакъв начин, няма как да продължиш и посоката да е нагоре с по-обширната гледка, а не до нашата улица и моя град.

Точнш това е масова грешка според мен. Стои се на един и същ урок. След време, когато усвоиш и други уроци, можеш пак да се върнеш на стария и със сигурност ще откриеш нещо ново.  Погледът ти ще е различен. Ако си фиксиран постоянно в едно и също нещо, то те обсебва. Нужно е да се отдалечиш, да освободиш съзнанието си от него, да погледнеш от друга перспектива, за да останеш независим в преценката си.

преди 6 часа, insec написа:

Но примерите с 500- те "убити" и случките с президента на Индия не разбрах как се вписват в тази картина? Какво общо има?

Трябва да си чел напр. това, за да имаш контекста: https://www.amazon.com/Mishap-Lineage-Transforming-Confusion-Wisdom/dp/1590307135 Въпросните тиртики или случките с президента на Индия са просто примери, които показват до какво води невежеството... В предговора към книгата на Трунгпа Ринпоче има такава история,която е споделена от един от най-авторитетните дзен учители, които по онова време са преподавали в САЩ. Той разказва, че преди да срещне Трунгпа Ринпоче е имал съмнения, понеже бил чувал разни неща за него като тези, за които ни осведомява Шунята. Но след като общуват, той казва, че Трунгпа Ринпоче е като природна стихия и напълно лишен от его. Затова и  цялата му активност следва да бъде разбрана в цикличността на дългото време, т.е. в диапазона на 50 или 100 г. Следва да допълня, че има вътрешна оценка на учителите, която дават техните учители. Хора, които се информират от нета няма как да са наясно с това. По такъв въпрос никога не бих си позволил да пиша каквото ми хрумне. Това вярвам, че е последния случай, когато обяснявам такива неща. Ако някой има различно мнение, то ще е добре, според мен, да не го споделя, за да не възникват ненужни спорове. 

преди 5 часа, Maleficient написа:

 

Не знам дали съм права.

Изписала си безброй неща, които нямат връзка с темата. Ако имаш конкретно питане, то задай го кратко и ясно. Това не е чат, че да ни разказваш за приятелките си. Поне да беше нещо необичайно, а то си е най-стандартна история опакована в някаква претенция за изключителност. Това не е критика. Просто не си губи времето да пишеш тук, ако темата не ти е интересна.

Интуицията например подава, че земята е плоска. 

Обаче на наблюдател намиращ се на луната, интуицията му подава, че земята е кръгла.

Това може да е един и същи човек. Например някой от астронавтите дето са ходили там, ако са ходили.

Сега, ако някой си мисли, че разума решава дилемата и определя, кое от подаваното от интуицията е по вярно, не може да му се помогне. Това са 4/5 от хората. Всеки от останалата 1/5 част от народонаселението има шанс да прогледне, стига да почувства неудобство от подобни примери. Това неудобство се явява искрата, която може евентуално да запали факела на съмнението в интуицията.

Не може да има рационални мотиви за осъмняване в подаденото от интуицията. Напротив разумът се противи до последно и защитава интуитивното като Матросов на амбразурата.