на 16.12.2018 г. в 8:37, Shiniasu написа:

то се набляга на отхвърлянето на идеята за атман

Отхвърлянето на идеята за атман не е отхвърляне на идеята за атман, а е успокояване на идеята за атман. Всички идеи са крайни. Никой не проповядва крайни възгледи. Не може да се изрази с думи, или да се изведе аналитично или да се синтезира, щото анализа и синтеза са на база крайности. Необходимо е преживяване. Озарение. Просветление. "Ааааа това ли било". 

Анатман е също крайност. Използва се ако се предполага, че слушателите вярват в обективното съществуване на аза, на себе си.

Което е в по големия процент от случаите. 

Има и такива, които вярват, че не съществуват. И това е крайност. На тях учителя от коана им удря шамар и ги пита, сега кой се ядоса, кой го заболя.

Идеи не се отхвърлят и не се утвърждават. Щото ако отхвърлиш идеята за атман, утвърждаваш идеята за анатман, а няма идея, която да не е крайна (и това е идея, и това е крайност)

преди 1 час, NVJ написа:

Явно не успявам да предам правилно смисъла.

Ами ти така го предаваш, че добродетелното общество се оказва и несправедливо. И не стига това, ами и понеже едно понятие не може да стои дълго без никакво съдържание, вече изпранено един път от изконното си, бива запълнено с друго, в случая със насилие - справедливостта се оказва насилие и страх. По мое виждане тази рокада е меко казано опасна и не смятам, че е особено смислена. По- добре говори за закон, отколкото за справедливост - законът не винаги е справедлив, рядко е в полза на добродетелността и много често е изтъкан от насилие, и страхове.

Човек може да е добър по природа, да не се страхува от закона, но да го познава и понякога привидно да навреди на другите, но в дългосрочен план да им донесе полза... Темата е много сложна и едва ли има човек, който да може да реагира винаги по най-добрия начин. Природата винаги следва безпощадно своите закони. Тя не е зла и всъщност благодарение на нейната неизменна справедливост ние се развиваме. За човек най-важно е да остави отрицателните емоции - завист, омраза, ревност, когато прави нещо. Понякога да навредиш е неизбежно, но важното е да имаш добри намерения спрямо човека отсреща. Темата е сложна и ще спра дотук.

 

преди 9 часа, NVJ написа:



Тогава да си представим 3-ма човека:
1. Добър по природа и постъпва добре от само себе си
2. Зъл по природа, но се страхува от закона (справедливостта) и затова постъпва добре
3. Кой го знае какъв човек е, някакъв лицемер, преструва се, но може и да не е добър

 

Нищо сложно няма в тази тема, ето какво намирам за сложно и наистина ми е интересно да разбера какво ще кажете другите по въпроса.

Положението е следното. Да речем, че има организация в България, която всяка година дарява инвитро оплождане на безплодни жени и семейства, но за дарението се провежда конкурс м/у няколко кандидатки, за които трябва да гласуваме. Не познаваме лично никоя от тях, но за цялата тази инициатива научаваме от някой много далечен наш познат - далечен и като познат - който отправя апел да гласуваме за конкретен човек.  Как бихте постъпили и защо?

на 23.12.2018 г. в 2:22, Реджеп Иведик написа:

Отхвърлянето на идеята за атман не е отхвърляне на идеята за атман, а е успокояване на идеята за атман. Всички идеи са крайни. Никой не проповядва крайни възгледи. Не може да се изрази с думи, или да се изведе аналитично или да се синтезира, щото анализа и синтеза са на база крайности. Необходимо е преживяване. Озарение. Просветление. "Ааааа това ли било". 

Анатман е също крайност. Използва се ако се предполага, че слушателите вярват в обективното съществуване на аза, на себе си.

Което е в по големия процент от случаите. 

Има и такива, които вярват, че не съществуват. И това е крайност. На тях учителя от коана им удря шамар и ги пита, сега кой се ядоса, кой го заболя.

Идеи не се отхвърлят и не се утвърждават. Щото ако отхвърлиш идеята за атман, утвърждаваш идеята за анатман, а няма идея, която да не е крайна (и това е идея, и това е крайност)

Идеите не се отхвърлят, а се отхвъря цялата двузначна (да,да,не,не) Аристотелова логика. За да се случи това е необходимо да се познават двузначната и тризначната (будистка) логика. Тризначната логика обаче е извънзнакова и не може да се изрази адекватно чрез езика, но може да се посочи чрез него.

Този който се е ядосал и го е заболяло не съществува, въпреки реакцията "му". Реакцията "мен ме боли и съм ядосан" не означава че съществува някой който го боли и е ядосан, а означава единствено, че е била помислена тази мисъл, както и мисълта за съществуване "аз съм". Тази логика е посочена ясно в Диамантената сутра и доразвита от Нагарджуна в основният му труд.

Весели празници.

„Всички живи същества независимо дали са родени от яйце, утроба, влага или спонтанно; независимо дали имат форма или не; независимо дали те са осъзнати или неосъзнати, всички живи същества ще бъдат водени от мен към крайната Нирвана, окончателното прекратяване на цикъла живот и смърт. И когато този необхватен, безкраен брой живи същества бъде освободен, в действителност нито едно същество няма да бъде освободено”.

Защо, Субхути? Защото ако ученикът е все още вкопчен в своеволните илюзии на формите и явленията като его, индивидуалност, личност, собствена същност, отделна същност или универсална същност, съществуваща вечно, то тогава този човек не е истински ученик.

Защо? Защото, ако продължава да се придържа към произволни концепции като собствена същност, той ще се придържа към нещо, което не съществува. Същото се отнася за всички произволни концепции за други личности, живи същества или универсална личност. Те всички са израз на несъществуващи неща. Будите са Буди, защото са успели да изоставят всички произволни концепии за форма и явления, излезли са извън обсега на всички възприятия и са разкъсали илюзията за всички форми.

Точно както Буда казва, че формата не е форма, така той заявява, че всички живи същества фактически не са живи същества.

Живите същества, които ти имаш предвид са нито живи същества, нито неживи същества. Защо? Субхути, всички различни видове живи същества, за които говори Буда, не са живи същества, но към тях се обръщат като към живи същества.

Многоуважаваният Буда продължил:
Ако някой човек каже, че Буда в неговите учения постоянно говори за себе си [като за съществo], за други живи същества [като за същества] или за универсални същества [като за същества], как мислиш, може ли да се каже, че такъв човек е разбрал смисъла, който Буда влага?”
Субхути отговорил: „Не, Благословени. Този човек няма да е разбрал смисъла на твоите учения. Защото когато ти се обръщаш към тези неща, ти нямаш предвид, че те действително съществуват, а само използваш думите като начин на изразяване, като символи. Само в този аспект могат думите да бъдат използвани, защото концепциите, идеите, ограничените истини и духовните истини не са по-реално съществуващи, отколкото са материята или явленията.” След това почитаемият Буда подчертал смисъла на казаното:

„Субхути, когато хората започнат в своята практика да търсят да постигнат пълно просветление, те трябва да разберат, да възприемат, да узнаят и да осъзнаят, че всички неща и всички духовни истини са не-неща и следователно, не трябва да пораждат в умовете си никакви произволни концепции, каквито и да са те.”

Буда продължил:
„Субхути, ако някой даде на Буда неизмеримо количество от седемте съкровища [злато, сребро, лапис лазули, кристал, ...], достатъчно да се изпълни цялата вселена с тях, и ако друг човек, независимо дали мъж или жена в търсенето си да постигне съвършено просветление се старае искрено и с вяра следва и изучава дори и един параграф от тази сутра и го обяснява на другите, натрупаната благословия и заслуга на този човек биха били много повече.”

„Субхути, как би могъл някой да обясни тази сутра на другите без да има в ума си дори една произволна концепция за форма, явление или духовна истина? Това, Субхути, може да стане само ако умът се държи в съвършено спокойствие и освободеност от всякакво вкопчване в нещата, които се появяват.”

„Така ти казвам:
Ето как да съзерцаваме нашето обусловено съществуване в този блуждаещ свят:
'Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока, Като проблясък на светкавица в летен облак, Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.' Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира."
Така каза Буда.

Диамантена сутра

преди 48 минути, Śūnyatā написа:

Идеите не се отхвърлят, а се отхвъря цялата двузначна (да,да,не,не) Аристотелова логика. За да се случи това е необходимо да се познават двузначната и тризначната (будистка) логика. Тризначната логика обаче е извънзнакова и не може да се изрази адекватно чрез езика, но може да се посочи чрез него.

Този който се е ядосал и го е заболяло не съществува, въпреки реакцията "му". Реакцията "мен ме боли и съм ядосан" не означава че съществува някой който го боли и е ядосан, а означава единствено, че е била помислена тази мисъл, както и мисълта за съществуване "аз съм". Тази логика е посочена ясно в Диамантената сутра и доразвита от Нагарджуна в основният му труд.

Весели празници.

„Всички живи същества независимо дали са родени от яйце, утроба, влага или спонтанно; независимо дали имат форма или не; независимо дали те са осъзнати или неосъзнати, всички живи същества ще бъдат водени от мен към крайната Нирвана, окончателното прекратяване на цикъла живот и смърт. И когато този необхватен, безкраен брой живи същества бъде освободен, в действителност нито едно същество няма да бъде освободено”.

Защо, Субхути? Защото ако ученикът е все още вкопчен в своеволните илюзии на формите и явленията като его, индивидуалност, личност, собствена същност, отделна същност или универсална същност, съществуваща вечно, то тогава този човек не е истински ученик.

Защо? Защото, ако продължава да се придържа към произволни концепции като собствена същност, той ще се придържа към нещо, което не съществува. Същото се отнася за всички произволни концепции за други личности, живи същества или универсална личност. Те всички са израз на несъществуващи неща. Будите са Буди, защото са успели да изоставят всички произволни концепии за форма и явления, излезли са извън обсега на всички възприятия и са разкъсали илюзията за всички форми.

Точно както Буда казва, че формата не е форма, така той заявява, че всички живи същества фактически не са живи същества.

Живите същества, които ти имаш предвид са нито живи същества, нито неживи същества. Защо? Субхути, всички различни видове живи същества, за които говори Буда, не са живи същества, но към тях се обръщат като към живи същества.

Многоуважаваният Буда продължил:
Ако някой човек каже, че Буда в неговите учения постоянно говори за себе си [като за съществo], за други живи същества [като за същества] или за универсални същества [като за същества], как мислиш, може ли да се каже, че такъв човек е разбрал смисъла, който Буда влага?”
Субхути отговорил: „Не, Благословени. Този човек няма да е разбрал смисъла на твоите учения. Защото когато ти се обръщаш към тези неща, ти нямаш предвид, че те действително съществуват, а само използваш думите като начин на изразяване, като символи. Само в този аспект могат думите да бъдат използвани, защото концепциите, идеите, ограничените истини и духовните истини не са по-реално съществуващи, отколкото са материята или явленията.” След това почитаемият Буда подчертал смисъла на казаното:

„Субхути, когато хората започнат в своята практика да търсят да постигнат пълно просветление, те трябва да разберат, да възприемат, да узнаят и да осъзнаят, че всички неща и всички духовни истини са не-неща и следователно, не трябва да пораждат в умовете си никакви произволни концепции, каквито и да са те.”

Буда продължил:
„Субхути, ако някой даде на Буда неизмеримо количество от седемте съкровища [злато, сребро, лапис лазули, кристал, ...], достатъчно да се изпълни цялата вселена с тях, и ако друг човек, независимо дали мъж или жена в търсенето си да постигне съвършено просветление се старае искрено и с вяра следва и изучава дори и един параграф от тази сутра и го обяснява на другите, натрупаната благословия и заслуга на този човек биха били много повече.”

„Субхути, как би могъл някой да обясни тази сутра на другите без да има в ума си дори една произволна концепция за форма, явление или духовна истина? Това, Субхути, може да стане само ако умът се държи в съвършено спокойствие и освободеност от всякакво вкопчване в нещата, които се появяват.”

„Така ти казвам:
Ето как да съзерцаваме нашето обусловено съществуване в този блуждаещ свят:
'Като дребна капчица роса или мехурче, плуващо в потока, Като проблясък на светкавица в летен облак, Като мъждукаща лампа, илюзия, фантом или сън.' Така трябва цялото обусловено съществуване да се разбира."
Така каза Буда.

Диамантена сутра

Здрасти. Ти ми трябваш. Приятелката ми е на курс, на който ще има учения върху махасатипатхана сутта от теравада традицията. Пратих и линка от горско време, но нали я беше пуснал в PDF. Имах я някъде, но не мога да я открия сега. Може ли пак линка? ПП Намерих го. Те я имат и на англ., но преводът, който сподели е добър. Благодаря, за което. Весели празници.

на Monday, December 24, 2018 в 7:54, Śūnyatā написа:

Защо, Субхути? Защото ако ученикът е все още вкопчен в своеволните илюзии на формите и явленията като его, индивидуалност, личност, собствена същност, отделна същност или универсална същност, съществуваща вечно, то тогава този човек не е истински ученик.

       .   

В текста само тук могат да се открият две груби грешки в превода. Думата индивидуалност я няма. Някой е решил да я сложи, воден от тотално неразбиране. Индивидуалността е това, което отличава някого или нещо. Това е нещо съвсем различно от личността. В индивидуалността няма его, за разлика от личността. Индивидуалността е характера на човека, а не неговата роля, която изпълнява като личност в живота. Индивидуалността са всички умения и добродетели и способности, които трупаме през множеството си въплъщения. Всичките имена, професии, азове са наистина илюзорни. Ако допуснем илюзорността на индивидуалността обаче, това означава, че  всиичко в света е едно и еднакво. Но то не е еднакво.

"Защото ако един последовател все още се придържа към наложилите се илюзии за форма и феномени, като его, личност, себе, отделна личност или универсално себе съществуващи вечно, тази личност не е автентичен последовател."

на 23.12.2018 г. в 21:02, sound написа:

Нищо сложно няма в тази тема, ето какво намирам за сложно и наистина ми е интересно да разбера какво ще кажете другите по въпроса.

Положението е следното. Да речем, че има организация в България, която всяка година дарява инвитро оплождане на безплодни жени и семейства, но за дарението се провежда конкурс м/у няколко кандидатки, за които трябва да гласуваме. Не познаваме лично никоя от тях, но за цялата тази инициатива научаваме от някой много далечен наш познат - далечен и като познат - който отправя апел да гласуваме за конкретен човек.  Как бихте постъпили и защо?

Ако изобщо гласувам, което не бих направил, ако не познавам ситуацията, то ще гласувам за тази, която далечният познат е предпочел. Принципно, то дилемата възниква от погрешното разбиране, че в понятия като „карма” и „шила” (етично поведение или дисциплина) присъства някакъв трансцендентен морал, т.е. някакво познание за добро и зло, което е достъпно само за някаква крайна инстанция като бог или буда. В будизма няма нищо подобно. Четвъртата неизмеримост, от която всъщност трябва да започнем според Лонгченпа и много други, е да не делим другите на приятели и врагове. Ако всички същества са били наши родители, ако практикуваме в тяхно име, то не е важно да помогнем на А, с който сме близки в този живот и да пренебрегнем Б. Всичко е изкуство на възможното, т.е. трябва да постъпваме в съгласие със ситуацията. Това накратко и весели празници.

преди 4 часа, dagpo19 написа:

... което не бих направил, ако не познавам ситуацията....

Така избрах - въпроса ми се струва твърде деликатен, за да вземам отношение без да съм запознат по- подробно. При мен дилемата е най- вече поради факта, че с гласа си възпрепятствам шанса на останалите да имат дете, но предвид, че не познавам хората не мога да се навия.

на 25.12.2018 г. в 14:30, Shiniasu написа:

В текста само тук могат да се открият две груби грешки в превода. Думата индивидуалност я няма. Някой е решил да я сложи, воден от тотално неразбиране. Индивидуалността е това, което отличава някого или нещо. Това е нещо съвсем различно от личността. В индивидуалността няма его, за разлика от личността. Индивидуалността е характера на човека, а не неговата роля, която изпълнява като личност в живота. Индивидуалността са всички умения и добродетели и способности, които трупаме през множеството си въплъщения. Всичките имена, професии, азове са наистина илюзорни. Ако допуснем илюзорността на индивидуалността обаче, това означава, че  всиичко в света е едно и еднакво. Но то не е еднакво.

За да кажеш, че някой е превел нещо воден от тотално неразбиране, трябва да демонстрираш тотално разбиране или най-малкото да направиш ти превод на някой будистки текст и да го сравним. Такива явления при теб не се наблюдават, само въздух под налягане. Цялостното ти представяне в темата се базира на недоказани предварителни условия.

Уменията се били трупали през въплащенията. А само трупат ли се или се и разграждат? За теб това е невъзможно (баба Акаша помни всичко), както и освобождението, много пъти си го декларирал. За теб Буда е просто божествен нетварен аватар. Християните са се опитали да съвместят несъвместимото, но им е било трудно заради трите характеристики, белега или стигми на действителността, върху които акцентира Буда и които досега никой не успял да заобиколи.

Това което за нетварният е реалност за нас (товарните) е само представа, халюцинация. Това което за нетварният е илюзия, за нас е реалност.

Ипостась же, как считает святитель Василий Великий: «есть не понятие сущности неопределенное, по общности означаемого ни на чем не останавливающееся, но такое понятие, которое видимыми отличительными свойствами изображает и очертывает в каком-нибудь предмете общее и неопределенное» [6, с. 101]. 
Из всего вышеизложенного ясно: действительным или реальным бытием природа обладает, осуществляясь в ипостасях, индивидуумах, лицах (см., напр. Преп. Иоанн Дамаскин: «Природа усматривается или одним только умозрением (ибо сама по себе она не существует), или вместе во всех однородных ипостасях, связуя их, и [тогда] называется природой, усматриваемой в роде; или она же целокупно с присоединением привходящих признаков в одной ипостаси и называется природой, усматриваемой в неделимом существе (индивидууме – А. Л)». 
Индивидуальные ипостасные отличия, характеризующие того или иного представителя вида, называют «акциденциями» (от. лат. «аccidentia» случай, случайность). По свидетельству преподобного Иоанна Дамаскина: «Две ипостаси не могут не различаться между собой акциденциями, раз они различаются друг от друга числом. Следует заметить, что отличительные свойства – это акциденции, характеризующие ипостась» [3, с. 84]. Отметим, что Лица Пресвятой Троицы также имеют личные или ипостасные особенности: Бог Отец – безначален, ни от кого не рождается и не исходит; Сын вечно (вневременно) рождается от Бога Отца; Святой Дух вечно исходит от Отца. Данные особенности называются личными или ипостасными свойствами. Однако их не называют акциденциями, ибо в Боге нет ничего наносного или же случайного («Бог не человек, чтоб Ему лгать, и не сын человеческий, чтоб Ему изменяться. Он ли скажет и не сделает? будет говорить и не исполнит?» (Чис.23:19); «Я – Господь, Я не изменяюсь; посему вы, сыны Иакова, не уничтожились» (Мал.3:6); «Всякое даяние доброе и всякий дар совершенный нисходит свыше, от Отца светов, у Которого нет изменения и ни тени перемены» (Иак.1:17)). У тварных же существ акциденции не только «присутствуют», но и не постоянны (изменчивы). Так, скажем, на протяжении жизни человек, растет, обогащается знаниями; меняется цвет его кожи (загар) и волос (седина), характер, волевые и моральные качества, и пр.

Преводът на този абзац не струва, и това е очевидно. Колкото до уменията, ако трябва да съм по-точен - те се променят. Промяната предполага, че нещо е непостоянно, но от друга гледна точка, която често се пропуска - промяната изключва изчезване на това, което се променя, а само трансформиране. 

преди 1 минута, Shiniasu написа:

Промяната предполага

Застой.

Иначе дори определение не можем да дадем за промяна.

Затуй Лао Дзъ е казал, че истината е парадоксална. 

Едно нещо, не можеш да отсъдиш дали се е променило, ако не го познаваш в застой

И застой, да. Но той е винаги временен. Застоят е някакво установено равновесно положение, което рано или късно ще бъде нарушено в една или друга посока.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Колкото до уменията, ако трябва да съм по-точен - те се променят. Промяната предполага, че нещо е непостоянно, но от друга гледна точка, която често се пропуска - промяната изключва изчезване на това, което се променя, а само трансформиране. 

Уменията възникват като вълни в океана и после се разтварят. Някои особености се предават нататък (без да са извечни) - други не. Трансформира се цялото, океанът, а вълната ("аз-а") изчезва, а на нейно място се появява друга вълна, друг "аз". Може и да няма вълни изобщо, да е в застой, както пише Реджеп.

Какво представлява илюзията за самостоятелно съществуване? Когато много и различни фактори, причини се съберат заедно, то възниква някаква видимост. Тази илюзия си мисли че съществува реално, но тя е белязана с трите стигми на тази "реалност" (за който може да ги види) непостоянство (като акциденция), очевидна неудовлетвореност (от съществуването си, алчна за безсмъртие) и празна от същност, въображаема, обикновена оптична халюцинация, в която няма нищо специално.

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Уменията възникват като вълни в океана и после се разтварят. Някои особености се предават нататък (без да са извечни) - други не. Трансформира се цялото, океанът, а вълната ("аз-а") изчезва, а на нейно място се появява друга вълна, друг "аз". Може и да няма вълни изобщо, да е в застой, както пише Реджеп.

Какво представлява илюзията за самостоятелно съществуване? Когато много и различни фактори, причини се съберат заедно, то възниква някаква видимост. Тази илюзия си мисли че съществува реално, но тя е белязана с трите стигми на тази "реалност" (за който може да ги види) непостоянство (като акциденция), очевидна неудовлетвореност (от съществуването си, алчна за безсмъртие) и празна от същност, въображаема, обикновена оптична халюцинация, в която няма нищо специално.

 

Между другото, то днес четох разсъжденията на един приятел, който е будист от Бутятия. Той цитираше един тибетски учител, който казвал, че в началото, когато започнал да преподава на запад, то избягвал да говори за прераждане, понеже считал, че западните хора с техните рационални умове и афинитет към материалистичната наука, няма да приемат тази идея. Но оказало се, че те напълно я приемат  но по един превратен начин. Т.е. за множеството от тях тази идея означава утвърждаването на вечен живот и линейна духовна еволюция. С други думи, още един начин да циментират фикцията за аз... Весело посрещане на 2019.

преди 14 минути, dagpo19 написа:

Между другото, то днес четох разсъжденията на един приятел, който е будист от Бутятия. Той цитираше един тибетски учител, който казвал, че в началото, когато започнал да преподава на запад, то избягвал да говори за прераждане, понеже считал, че западните хора с техните рационални умове и афинитет към материалистичната наука, няма да приемат тази идея. Но оказало се, че те напълно я приемат  но по един превратен начин. Т.е. за множеството от тях тази идея означава утвърждаването на вечен живот и линейна духовна еволюция. С други думи, още един начин да циментират фикцията за аз... Весело посрещане на 2019.

В българските будистки центрове се наблюдава същото явление, според повърхностното ми наблюдение, въпреки че съм ги обиколил повечето, за да разузная върху какво се фокусират. Очаквах да се практикуват основите, но се оказа че масата е фокусирана върху благоприятно бъдещо прераждане. То е нещо подобно на ходещите на църква, щом вярват, щом посещават съответната религиозна институция, значи всичко е супер, прогресът е гарантиран.

Благодаря. Весело посрещане на 2019. Желая здраве и успехи и на теб и твоите близки.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Уменията възникват като вълни в океана и после се разтварят. 

Добре де, да вземем конкретен пример - умението да говорим. Как може то да изчезне? Временно - да, но нищо повече от това.   

на 31.12.2018 г. в 16:05, Shiniasu написа:

Добре де, да вземем конкретен пример - умението да говорим. Как може то да изчезне? Временно - да, но нищо повече от това.   

Щом се е появило, значи ще изчезне. Или имаш спомени да сме разговаряли с теб преди появата на слънцето или галактиката, с които да потвърдиш тезата си, че говоренето не може да изчезне? Сам писа че ще дойдат много кофти времена за живота и говоренето в слънчевата система, когато слънцето угасне. Ако искаш да пробваме да му говорим нежно и спокойно, да му четем мантри, да постим и да му се молим, пък да видим какво ще стане?

Една личност се обуславя от множеството спомени които я изграждат. Тялото се обуславя от 23 хромозома от бащата и 23 хромозома от майката. Променят се спомените, променя се тялото - променя се и представа за личност и тяло. Изчезват (разпадат се) спомените и тялото - изчезва личността. Нещо повече от това да си спомняш?

Аха, то така и с мисленето. При теб вече започва да изчезва. Ама те така са просветлените.

„Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris“

Честита нова година!

Според мен за предпочитане е живота.
Нали живите същества затова се наричат живи същества, защото живеят.

Това "Memento mori, homine, quia pulvis es et in pulverem reverteris" (Помни смъртта, човече, защото прах си и в праха ще се върнеш) 
какво предизвиква у вас:

1. желание за борба, да се направи нещо за да не стане така
2. пасивно примирение и пропадане в тъмнината
3. гордост и задоволство, че всичко ще се унищожи и радост от това отрицателно явление
4. сложни мисли, че всичко е нищо и нищото е всичко и НЕжелание да се прави каквото и да било
5. други идеи за които не съм се сетил ?
 

преди 54 минути, NVJ написа:

 

5. други идеи за които не съм се сетил ?
 

Латинската сентеция просто констатира факт, който не зависи от нечие приемане или отхвърляне. 

преди 6 часа, Shiniasu написа:

Аха, то така и с мисленето.

Не знаем защо правим това, което правим. Действията не са наши действия. Думите не са наши думи. Играе се, но не съществува никакъв "аз", който играе. Причината и следствието са илюзии на немощен ум.

Мисълта: "Аз съм" - не означава, че съществува някой, който мисли, че е; означава единствено, че е била помислена мисълта за съществуване. 

Мисълта се мисли, тялото се вижда, докосва се, чува се как работят неговите мокри механизми; вижда се, чува се, докосва се, мирише се, вкусва се външният свят, предметите, принадлежащи към този свят, одушевени и неодушевени, но кое е сетивото, с което би могло да се възприеме съществуването на това мнимо "аз"?

Няма такова сетиво. Малките деца говорят за себе си в трето лице, едва конвекциите на езика на междучовешкото общуване ги принуждават да влязат в ролята "мене". И с времето проумяването на тази изначална истина става все по-трудна - защото това са вече неща, не за помисляне.

Съществуваме толкова, колкото съществува цветчето от скреж върху стъклото. Моментно проявление на материята, в чиято форма се съдържа именно способността да се възприемат мисли. 
 

преди 3 часа, NVJ написа:

Нали живите същества затова се наричат живи същества, защото живеят.
5. други идеи за които не съм се сетил ?

Ако се намираш на партера на някаква сграда (небостъргач например) , гледката оттам съдържа строго определена информация, пораждаща определени (субективно) идеи. Ако си любопитен да изследваш и други идеи, ще трябва да се качиш на покрива на сградата и да погледнеш действителността от друга перспектива (обективно), която ти разкрива по-обширна панорама, носеща повече информация за околността.

Да погледнем първоначалната ти теза: Нали живите същества затова се наричат живи същества, защото живеят. Според стандартната логика, а и според науката, има живи и неживи същества. Петър (например) може да бъде живо (функциониращо) или неживо (мъртво, в процес на разпад) същество. Ако Петър е жив (защото живее, както пишеш) или Петър е мъртъв (разлага се), предполагаме  че Петър е някакъв организъм. Така, казвайки за Петър, че съществува, тоест установявайки това, или казвайки Петър "не съществува", тоест отричайки го чрез негативно заключение - винаги предполагаме наличие на някакво условие, общо за съществуването и за т.нар. несъщестуване.

Освен съществуване и несъществуване, обаче има и трета евентуалност, която се извежда не от стандартната, а от будистката логика. Според нея можем да отречем предполагаемото условие, което определя Петър като живо или неживо същество (организъм) и да заявим, че Петър не е нито живо същество, нито неживо същество, а само че Петър не никакво същество (за което се намеква в Диамантената сутра). Можем да кажем, че Петър изобщо нито е, нито "не е", само че "не е" в друг, по-широк смисъл, че не съществува дори онова, което е условие, за да имаме правото да заключим, че Петър "не е" в първия смисъл.

Чрез езика тези неща трудно се разграничават. Това не означава, че трябва да се хвърлиш от покрива на сградата, а че може да седнеш на него, да успокоиш ума си (да помедитираш) и тогава да видиш дали ще ти хрумне (ще си спомниш, сетиш) нещо друго.