преди 1 час, Śūnyatā написа:

Иначе няма никакво значение

за випасаниста и шаматиста, за нирваниста, теоретика и практика на "темата". Такива глупости, наречени 'плодове на практиката и Практика", за който тия неща са "без всякакво съмнение", изцепките са със замах, типични за изгубилия се фантазьор... !!! 

Важно е цирка да има значение, комедията се прави от комедианти, а цирка - от клоуни и циркаджии. Понякога са атрактивни, понякога смешни - но просто цирк. 

преди 1 час, Shiniasu написа:

Да покажеш колко не си засегнат от написаното от Рамус може би?

Че артиста никога не е засегнат от някакъв си рамус... гейм маст гоу он - рамуси-мамуси, много важно.

Изстрела напосоки - като примера за "замундата" е само мизансцен. Но да не и посмял да му правиш забележки че реагирал - той вече има "плодове от практиката си по изчиствания на замърсявания". Вероятно си мисли че това е като да удариш един душ - за изчистването.

Форумът е запомнил безкрайните реакции, последвания в други теми - като тая сред КОВИД, в което единственото му участие беше да кълве рамус. Разбира се - изчистен от всякакви замърсявания. Самата тема тук - въобще няма реакции, той не е засегнат, той е над нещата, защото "плодовете и практиките са извън всякакво съмнение"...

Това дори не е религиозност - има толкова много хора, които дори религиозни са намерили начина да "изчистят замърсяванията си" на самомнение, на гордост, да потърсят и постигнат смиреност, обраност...Без значение дали някой е религиозен или не - това е достойно за уважение и си е точно плод, на постигане.

Но въпросния мадхямик... няма как. Няма и защо - минал и заминал покрай религиите, но търсещ сред тях именно миговете да 'отпаднат всички съмнения'... щото вероятно те точно са 'замърсяванията' , които го правят уязвим... Толкова се иска на всеки вярващ да му 'отпаднат всякакви съмнения'... и толкова зор, толкова енергия... да се спасиш от призраците си...

преди 3 часа, Shiniasu написа:

Защо отговаряш тогава? Питам съвсем сериозно: каква беше точно мотивацията ти да напишеш горното? Да покажеш колко не си засегнат от написаното от Рамус може би?

Съвсем сериозно ти отговарям - "Аз" съм Шива

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Защото "съмняването" е последната защита срещу потъването сред самозаблудата.

Чудно, как тогава не се усъмни, че се самузаблуждаваш? Ти никога не си невеж - невежи винаги са другите. Ти винаги виждаш ясно - другите никога. Не си ли усъмни поне веднъж, че единствената реализация която имаш и за която можеш да претендираш е възможна само при положение, че смисълът на вселената е да създава безсмислени чучела, които да се заблуждават мислейки тяхното "аз" за център на вселената, да се заблуждават намирайки смисъл в написаното и направеното от тях, да се тревожат и напъват да "раждат", без да осъзнават, че на никой не му пука за тяхното мнение или тяхното "аз"?

Целия си живот човек провежда запъхтян в бяг, но даже не знае за какво: на него само му се струва, че има цел. Но всъщност там няма нищо: само гроба ни чака.

Слабото ни място, на живите същества, се състои в това, че ние сами произвеждаме своите халюцинации.

Религия не означава да променяш света около себе си. Тя означава да промениш твоите очи, твоите уши, твоите възгледи и твоята глава.

 Кого го интересува твоя живот и твоята смърт? Ти не вълнуваш абсолютно никого! Ха, ха, ха…

Кодо Саваки

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Съвсем сериозно ти отговарям - "Аз" съм Шива

Какяото и да пишеш, историята за Шива, която е идентична с тази на Буда е факт. Така или иначе не съм очаквал сериозен отговор на въпроса си, така че всичко е в реда на нещата. 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Кого го интересува твоя живот и твоята смърт? Ти не вълнуваш абсолютно никого! Ха, ха, ха... 

Този Кодо можв би пропуска състраданието. Може би за него просветлението е безразличие към другите А може би - не,... Абе важното е, този проклет "аз" да го няма, пък какво всъщност казва Кодо, не е толкова важно. 

преди 35 минути, Shiniasu написа:

Този Кодо можв би пропуска състраданието. Може би за него просветлението е безразличие към другите 

Може би ние пропускаме състраданието, може би ние така виждаме просветлението, като безразличие към другите, а не защото Кодо пропуска нещо? А и Кодо го няма отдавна... Зависи от нас, а не от Кодо или Шива. Ние създаваме цялото това страдание.

Няма проблем, който не би се разрешил, ако престанеш да придаваш значение на самия себе си.

Тема за медитация от Кодо Саваки

преди 15 часа, Śūnyatā написа:

Не си ли усъмни поне веднъж, че единствената реализация която имаш и за която можеш да претендираш е възможна само при положение...

погрешно изписано изречение - с двойно отрицание и по този начин - с обратно условие спрямо началния въпрос . И това е само относно когнитивната конструкция. Откъм смислов пълнеж е тотална щета - някаква реализация... и някакви претенции... някакви възможности...

Кукуруку-то се обажда и въобще не става въпрос за 'реакции'...

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Може би

а може би - не.

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

ние

ползването през цялото време на множествено число с идеята да се избяга от изказа в 1 лице, единствено число, е изключително наивен и каквито и да са въвеждания на условности в същия изказ, не преодолява погрешността на смисловата компонента. Хем през цялото време се повтаря мантрата за "централната заблуда", но през цялото време се афишират елементи с които тя се компрометира. Повторението на този елемент е безкрайно, в един и същ ник. Безсилието за ползване на други форми, както и заблудата за "практиката и плодовете" - вече е достатъчно разписана през толкова години в темата. Но това не пречи с нищо да се повтаря зациклено, заради невъзможността за друг вариант.

Когато се пледират и ползват "ДРУГИТЕ" е само при положение че е наличен АЗ. Ползването на НИЕ, ВИЕ, НАС, ВАС, ДРУГИТЕ - е съвсем еквивалентно на АЗ, защото всички се ползват в "съдружие".

Любимият религиозен припев, който се повтаря до безкрайност тук  се компрометира през цялото време неговия смисъл и значение. Работата не е дали идеята за АЗ е... някаква, или че каквато и да е идея е... нещо си. Проблемът не е в идеите, а в тоя, дето жонглира с тях, за да си докара неговото си. Именно заради това за същия е толкова важно да се "изключи" от изказа си, чрез различни първосигнални трикове и безкрайни цитати.

само да напомня, че поредния филанкишиев на когото се цитират думичките, е оставил своето име като автор. И след като "вече го няма" защо е толкова важно дали е написал думички, какви са думичките и дали някой ще ги ползва за да си оправи запека насред кенефа си?

преди 12 часа, Śūnyatā написа:

Ние създаваме цялото това страдание.

ми тогава спри го и вселената ще си почине от безкрайните повторяеми изнасилвания, относно същото. Но как да спреш да повтаряш... просто няма как. Не че и да спреш безсилието ще се промени.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

... ми тогава спри го и вселената ще си почине от безкрайните повторяеми изнасилвания, относно същото. Но как да спреш да повтаряш... просто няма как. Не че и да спреш безсилието ще се промени.

Вселената не ти е виновна, че сам изнасилваш задника си.

Мога да го спра. Мога да не пиша един месец в нета, дори изобщо. Не знам защо наричаш това безсилие, все едно ти имаш сили да спреш?

"Аз", "другите", "приятели", "врагове" - безспирно се обстрелваме. За това "сила" не е нужна, то се случва, случвало се е и ще се случва съвсем естествено, навсякъде по света.

Да спрем не е лесно, но можем да опитаме. Да опитаме да прекратим огъня и да видим, дали нищо няма да се промени?

Имаш ли сили един месец да държиш спирачката на егото?

Ето, прекратих огъня, спрях...

на 27.10.2020 г. в 9:39, Shiniasu написа:

Аз явно съм от тези, които възприемат съзнанието като основа на всичко, а умственото съзнание просто като негова модификация. Т.е. възгледът който споделям е, че съзнанието не се мести.

Да, нещо такова, тоест не че знам как е, но и аз стигнах до подобни изводи. Да кажем, че ако разглеждаме въпроса като различни нива, най-висшите са вездесъщи и извън времето, така че за някакво тяхно "прераждане" не може да се говори. Скандхите са съставени от всички непостоянни феномени в психо-физичния опит от всички превъплъщения на съществото (в индивидуалния умствен поток), значи са свързани с времето. Някакво ниво е извън времето и ги обхваща, като се явява и универсално за отделните индивидуални континууми... е, по-добре да избягвам да давам мнения по такива въпроси. 

на 26.10.2020 г. в 20:47, Śūnyatā написа:

Дай мнение относно "Митът за пещерата" от Платон. Възможно ли е всички до един да виждаме само сенки в ума си и никой никога да не е виждал истинската реалност, понеже няма как, с какво да я види?

Къде ме хвърли сега ... Много мнения ще ми станат  Според Платон не само че е възможно, но и желателно за онези, които управляват държавата да се обърнат "от видимото към мислимото". За да не вредителстват, ако умовете им са по-остри. При него това е истинското виждане на реалността. Има обаче един неясен момент в мита за пещерата - как става освобождаването. Той казва - ако се случи да се освободи от оковите, ако го освободят... после процесът е постепенен докато се стигне до "гледане на слънцето в собствената му среда".

преди 3 часа, witness написа:

Къде ме хвърли сега ... Много мнения ще ми станат  Според Платон не само че е възможно, но и желателно за онези, които управляват държавата да се обърнат "от видимото към мислимото". За да не вредителстват, ако умовете им са по-остри. При него това е истинското виждане на реалността. Има обаче един неясен момент в мита за пещерата - как става освобождаването. Той казва - ако се случи да се освободи от оковите, ако го освободят... после процесът е постепенен докато се стигне до "гледане на слънцето в собствената му среда".

 

 

Цитат

THE ETERNAL QUERY

The one eternal query — How can God be all things, all good, and evil exist
coincidently with God? It is said to be a law of physics that no two things can
occupy the same space at the same time, yet we are asked to believe that while God
is all things, all reality, the antithesis of God, Evil, is not only a self-existent reality
but is also the cause of perpetual warfare between the creatures that God has created
from His own substance.
This would indeed be the paradox of all paradoxes if it were literally true.
The duality of all manifested life is such an obvious fact that it would seem
hardly necessary to refer to it as a basis for argument. Positive and negative, day
and night, good and evil; consciousness of one implies consciousness of the other.
An object itself is not the picture of that object; the picture is an illusion, a
reflection, caught and fixed temporarily in substance of another character. It is also an
inversion of the original object. Stand over a pool of water and note the image of
174
yourself in the water beneath; that image will appear to be upside down; your head
will seem to be where your feet should be.
This simple illustration may help you to some knowledge of the methods by
which some of the phases of spiritual life become phases of astral life.
In order to externalize Itself, and so to know Itself, Deity reflects Itself — its own
potential attributes and qualities — into what we term space, but which is eternal
substance, at the beginning of a Great Age — Maha Yuga. This substance, Akasha, is
the fundamental principle of electric energy, the first manifestation of which is Ether.
Darkness has no real existence: let the light shine, and darkness disappears.
So it is with the reflected universe; while the Light Of God, the Will to create, is in
action for that purpose, the living reflection of God has a temporary existence, the time
limit of which is set by that Will. [178]
The one great difficulty in the way of our understanding somewhat of this
reflection of God is in the limitations we put to our ideal conception, and the
tendency to cling to the reflection as a whole, instead of giving more time and
thought to the minor reflections, the constituent parts of the major reflection, and the
problem is then too great for our mentality. If we can understand that it is not only all
form and every degree of substance that are reflected, but all possible modifications of
mind, all possible attributes, qualities, characteristics, all forms and degrees of
force and energy, and that they are not only reflections, they are also all separate and
distinct inversions of the same, and therefore false in comparison with the real, the
problem will be simplified. The only real and eternal form of life in such a universe
of shadows is the Ego, the Divine Spark, the basis of every individual; and being, as
it were, caught and bound in a universe of reflection, its mission is to transmute that
reflection, to return it to God, plus what it individually has won through its
experience with the shadows. For instance, suppose the reflected image of yourself in
the pool of water has been endowed with mentality by you, given power of motion
and the inspiration to seek and find out all the pond of water contains and can
teach, and that you who are watching from your standpoint above, become aware that
it has fulfilled its mission, has gained all its experience, and knowing that its form
and substance are not necessary to its real life, you can just disintegrate them and set
the mentality free, embodied in a form of pure energy which it has won through the
experience, and that you can recall this finer form to your side on the surface of
the pool, your own child, part of yourself; then suppose by the power of your own
will, which has reflected both the pool of water and the reflected image of yourself,
you withdraw the light by which the reflection was cast, leaving nothing but
darkness and non-existence where the pool had been.
While not an exact illustration of the manifestation and involution of matter, the
above may serve to enlighten you to some extent.
175
The parable of the ten talents refers to these labors of the Ego. The unworthy
disciple who hid his talent — who made no use of the talent, which he returned
to the Master, illustrates the action of an Ego which has selfishly refused to use its
spiritual life to transmute lower forms of force which must be cyclicly returned to
the Absolute for a stronger impulse. The disciple who used his talent to good
purpose was rewarded with the talent which the unworthy one had returned; in other
words, the substance of the lasting, finer vehicle of the Ego was the reward of its own
industry, as was also the unused substance which had been returned to the Giver.
[179]

 

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

Да опитаме да прекратим огъня

Ти на война ли си, драги? Какъв огън... нали това била само илюзия - за теб, за огъня, за някой рамус, за някакво прекратяване...

Не ме намесвай някъде сред сенките си - ти си пожарникар и огъня... хм... Не знам, за да се прекрати нещо, е нужно първо да се започне.

Само да ти напомня, че няколко коментара преди тия, от вчера, ставаше въпрос за "реакциите" ти. Обърнаха ти внимание че се намираш в един парадоксален дуален свят и си като котката на Шрьодингер - ти си в двете състояния едновременно и ги списваш точно по този начин.

Шизофреничното в писанията ти е оставено по всичките ти коментари - от една страна вярата и повторенията, убежденията и репликациите. От друга страна - точно отрицанията на тезите стоят сред всички думи. По този начин тезите идват от мерака и щенията, от друга - точно това няма как да дойде и се редят голи уверения, заучени описания и откровени лъжи колко си практичен, колко ги познаваш нещата, колко си "будист" и колко спасение, доброта, спокойствие и "ясно виждане" те дебне отвсякъде.

Всичките ти писания са една безкрайна манифестация че си спечелил нещо, което никога не си докосвал. Хем го желаеш, хем го стремиш, хем и никога не го докосваш, защото няма как. То е обикновен и прост блян и заблудата идва лесно през интернет, докато чаткаш по клавишите пред монитора. Така играеш ролята си да уверяваш главно себе си и да се отразяваш през писанията си колко си напред с някакъв материал, докато се фантазираш някъде сред чужди думички и личните си фантазии колко ги разбираш... А докато се изнасилваш вече години с таз канска задача, списваш пълно отрицание на онова за което жадуваш и което настояваш колко си "пил от него".

Така, че пишеш на призраците си, някакви огньове... а рамус не е пожарникар, нито войник, а думичките сред виртуала са просто отражения - описания, издаващи кой какво прави в своето "отвътре".

Думичките ти са твоето огледало. Фантазията ти реди и отразява друго, но просто показвам какво има в думите ти отвъд фантазиите и заучените маниерни схеми, сред които не можеш да разграничиш кое е фантазия и кое е "мислене". Може би - не ти харесва, може би.

Понеже ти "нямаш его, като си виден специалист по Его-тата" и си нямал някакви си проблеми с "прекратяванията". Да ти напомня ли кой пореден опит ти е това - предишния път се оттегли за някакви медитации... дори демонстративно се издокара че "напускаш"... И... това беше - всичко отново в безкрайните цикления... и пак, и пак, и пак... И кафенцето не можеш да спреш, както и инжекциите на форумните фантазии.

Вероятно животът трябва да върви някак, за всеки фантазьор. Вероятно не би трябвало да обръщам внимание на всеки изгубен сред виденията и щенията си. И не го правя - нито навсякъде, нито спрямо всеки. И все пак - един поклон на нещо, което е оставено и по което все пак вървят стойностни хора. Вървят и работят, не пред монитора и фантазиите си. Вървят намерили куража да са ОТДАДЕНИ ХОРА, да са смирени, да са намерили покой някъде след смирението - нещо което ти никога няма да намериш.

Един поклон, едно уважение към тия хора... дори това не ти е възможно, защото смирението... смирението е най-слабото ти звено сред целия ти религиозен път, на който се чудиш какво да откриеш и какво да се изиграеш че си намерил. А никъде нямаш пристан - и сред будизма си опитал да си направиш един свой фантазен пашкул. Бях там, срещнах тоя... прочетох едно или друго - но това не е будизъм. Дори и монах не си... Ако не си едно фантазно човече, жадуващо за онова, което се фантазира, си просто обикновен пожарникар. Съвсем обикновен... но будист - няма как. Нямаш елементарно смирение, нямаш уважение, не можеш да направиш поклон... Заради това са бесните изнасилвания за ЕГО-тата ... - заради твоето лично такова.

Съвсем просто е, колега. Ти се/си го пишеш със всяка думичка вече години... Повторенията само търсят поредния който да се закачи, защото оставени сами се изчерпват и не са достатъчни. Търсиш огледалото, търсиш отраженията... за една лична своя фантазия. И понеже няма кой да заблудиш сред същинските будистки среди, се фантазираш по форуми, повтаряйки до безкрай онова, което извън тях няма как да се случи. Но си единствения, който не просто обменя мнения, информация - ти си единствения сред тази тема, който се изхвърля и уверява че е нещо, което той никога не е ставал и няма как да го направи.

Ето това е ВОЙНА и в нея огънят никога не е спирал. А ти се опитваш да ме намесваш някъде сред твоите си битки. В думите ти стои твоят противник и всичките ти изцепки са заради него. Играта на "колко съм го победил", колко съм над нещата, колко ми е ясна Прасангика и какви "плодове" вече бера чрез некви си медитации и практики..., хилядите вече глупости, лъжи, реторики... всичко е само заради едно и също. Интересно - нямаш очи за него... защото то е "твоите очи".

Никои очи не могат да видят "Онзи, който гледа чрез тях". Прикритието чрез ползване на "очите" е прост детски трик - част от "болестите на растежа" (самозаблудите).  Но ти няма как да ги разбираш тия неща... И затова се цикли в повторенията... и пак, и пак... И такааааа - "до края на светааааааа"

В чем, собственно, заключается существующая реальность, которую мы можем соотнести с самим собой или с феноменами? Здесь, если, как я уже сказал, если обратиться к сочинениям Цонкапы, то Цонкапа в своём труде «Ламрим ченмо», «Большом руководстве к этапам пути пробуждения», подчёркивает, что хотя сложно соотнести причинно-следственную взаимосвязь с пустотой от самобытия, нужно следовать тому, что это – истинное воззрение Срединного пути. 

Подобным образом, в своём сочинении «Различие между буквальным и истолкованным» (в словах Будды), или, как его ещё называют, «Сущность изящных выражений», Цонкапа так же говорит, что есть два различных способа бытия феноменов. Первый – это приписывание им объективной, самосущей реальности. Однако этот способ бытия, как обнаруживается, несостоятелен. Если так, то существование феноменов можно определить лишь в номинальных понятиях, с точки зрения их соотношения с общепринятыми языковыми условностями, и так далее. Итак, прибегая к методу исключения, Цонкапа отмечает необходимость признания существования всех феноменов на номинальном уровне. 

Подобные же изречения (Цонкапа) приводит в комментарии к «Муламадхьямака-карике» под названием «Океан рассуждений», где говорит, что нужно постепенно прийти к осознанию бытия всех феноменов с номинальной точки зрения. 

Так же в своём сочинении Гьялва Энсапа сравнивает пустоту с пространством, а многообразие явлений, которые мы воспринимаем в этом относительном мире,− с облаками. 

ТДЖ: Мир относительной реальности многообразен и очевиден, но когда этот условный мир («облаков») подвергается «ветру» анализа, то разнообразие двойственного мира растворяется в пространстве. Подобным образом, в сочинении 7-го Далай-ламы, в его песне о пустоте, посвященной четырём видам памятования, говорится, что на распутье шести видов сознания, которым являются все эти разнообразные формы, возникает ни на чём не основанная двойственность восприятия этих явлений.

И тогда перед вами предстанет великое зрелище, − плод воображения и обмана. Не цепляясь за него как за реальность, осознавайте, что весь явленный мир имеет природу пустоты. Седьмой Далай-лама указывает на то, что реальность следует воспринимать с точки её иллюзорности. Когда вы выходите из медитации на пустоту и соприкасаетесь с окружающим миром, то воспринимаемая действительность представляется иллюзорной. Вы осознаёте, что, хотя всё это воспринимается как объективная реальность, это восприятие – заблуждение. Действительность иллюзорна. Когда вы будете укрепляться в осознании иллюзорности вещей, это приведёт вас вновь к переживанию пустоты, подобной пространству, к переживанию полного отсутствия чего бы то ни было. Итак, постижение иллюзорности и переживание пустоты, подобной пространству, поддерживают друг друга. 

ЕСДЛ: И на этом этапе вы достигнете уровня, когда, по словам Цонкапы, «проявленный мир будет исключать крайность этернализма, а пустота воспрепятствует впадению в крайность нигилизма». Чону Лама Ринпоче сказал в своей «Переплетённой молитве», то есть в своём комментарии к сочинению Цонкапы «Хвала Будде за его учении о взаимозависимости», что явления исключают нилигизм, а пустота, или абсолютная истина, исключает этернализм. Это общее положение разделяет множество философских школ. Однако уникальной особенностью воззрения прасангиков является то, что они также выступают с обратным положением: «Явления исключают крайность этернализма», ведь постигая смысл явлений, вы понимаете его с точки зрения зависимого происхождения. А это понимание приводит к постижению номинального бытия вещей, и тем самым отрицается любая форма этернализма. 

Подобным образом, когда вы постигаете пустоту с точки зрения зависимого происхождения, то само это понимание пустоты указывает на взаимозависимый мир, и тем самым исключается крайность нигилизма. Чону Лама Ринпоче говорит, что, с такой точки зрения, все возражения сходят на нет. 

Полезны ли для вас сегодняшние объяснения? (Смеётся)

https://ru.dalailama.com/messages/transcripts-and-interviews/teachings/nature-of-reality/day5-1

на 28.10.2020 г. в 18:56, _ramus_ написа:

Ти на война ли си, драги? Какъв огън... нали това била само илюзия - за теб, за огъня, за някой рамус, за някакво прекратяване...

...

Ето това е ВОЙНА и в нея огънят никога не е спирал. А ти се опитваш да ме намесваш някъде сред твоите си битки. В думите ти стои твоят противник и всичките ти изцепки са заради него. Играта на "колко съм го победил", колко съм над нещата, колко ми е ясна Прасангика и какви "плодове" вече бера чрез некви си медитации и практики...

Реалността е една от многото възможни илюзии. Ако правеше разлика между субективно ограничена реалност и обективна реалност - нямаше да се оплиташ така и да се "палиш" толкова.

В случая "враг", "противник" или просто "дразнител" се явява необходима причина, без която е невъзможна появявата на плода - търпението.

Следователно, т.н. "враг" не е препятствие при практикуването на Дхарма, а точно обратното.

Если без первого [звена] не возникает второе,

А с появлением первого появляется и второе,

Значит, первое является причиной второго.

Как же может оно являться препятствием?

Шантидева

повторяем си папагалчо. Повторяем и така - твърде предвидим.

Вече 7 години личната ти приказка е една и съща. Думичките, фантазиите и щенията... и начините да си ги сънуваш  чрез образът си - са повторяеми до втръсване.

Цялата работа е "монолози, пред монитора, в ролята на будистко огледало". И тук там и велики глупости... но то всеки монолог пред огледалото е едно пътешествие сред това, дето е отвътре.

преди 45 минути, _ramus_ написа:

повторяем си папагалчо. Повторяем и така - твърде предвидим.

... повторяеми до втръсване.

Това са органични субективни проекции отразяващи ниво на осъзнаване.

Втръсването което изпитваш е проекция на един непокорен ум. Т.е. "това, дето е отвътре" не е разбрано, не е осъзнато. Непокорният ум създава негативните емоции. Очевидно не съумяваш да контролираш събитията. За да ги контролираш е необходимо да контролираш ума си, нищо повече. Но това не е лесна задача, защото е необходимо развитието на нравственост - отказ от вроденото егоистично-деструктивно или пагубно поведение. Дотогава ще страдаш и всички ще те дразнят до втръсване.

Ограничени - корекция на редактора

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Втръсването което изпитваш е проекция на един непокорен ум.

Добре че ти ги разбираш ... "проекциите", "изпитванията"... умовете. Но и гледам че ти направо си го "покорил" - твоя ум.

Тия "прозрения' ли ти роди дългата медитация и усилена будистка практика? Ако да - направо е впечатляващо, вай-вай... сериозна работа, браво.

на 26.11.2020 г. в 14:50, _ramus_ написа:

Но и гледам че ти направо си го "покорил" - твоя ум.

Това което гледаш и виждаш също е ограничена субективна проекция или интерпретация на написаното в зависимост от ниво на осъзнаване. 

Допускаш грешка като мислиш, че някакъв ум е "мой". Това е илюзия. Ако това което разбираме под "ум" имаше своя същност, "то" нямаше да се променя, нямаше да се поява и изчезва, а щеше да бъде дадено такова, каквото е, веднъж завинаги. Но това очевидно не е така.

Това което възприемаме или интерпретираме субективно не е обективното състояние на ума и нещата. Затова в будизма се казва, че умът е тайна за "самият" (субективно мислещият се за "сам", "независим", "мой" или "твой") ум. Разкриването на тази тайна се нарича висша "същност" на Дхарма. Нали всички искаме да бъдем щастливи и да се избавим от страданието? Това е възможно само след постигане пустотата (шунята) на всички явления. Дотогава умът остава непокорен, невеж. За съжаление ние, илюзорните същества, се раждаме невежи, непросветлени, относно природата на действителността; блуждаем безсмислено и безцелно в стремежа си към някаква "своя" представа за "щастие", без да осъзнаваме какво точно причинява страданието и методите за това как да се избавим от него. Лутаме се в лабиринт без изход, който се мени в зависимост от желанията и заблудите ни.

Умът който пише насреща осъзнава, че не е напълно покорен, но има някакъв минимален напредък в сравнение с положението в което се е намирал преди да започне да практикува Дхарма.

преди 3 часа, Śūnyatā написа:

Нали всички искаме да бъдем щастливи и да се избавим от страданието?

така ли... Попита ли публиката, или монологичната проповед си върви като на запис?

Щото смисъла на това изречение, така, както е написано е най-глупавото и невежо изплюване на което си способен.

Виж... тия "медитации и сутрешни кафета" нещо... не ти действат добре. Смени кафето или сънуването... щото е налице деградация. Да, смешно е, но все пак смешното се ражда и без деградации и изтрещявания.

на 28.11.2020 г. в 10:03, _ramus_ написа:

така ли... Попита ли публиката, или монологичната проповед си върви като на запис?

Щото смисъла на това изречение, така, както е написано е най-глупавото и невежо изплюване на което си способен.

Виж... тия "медитации и сутрешни кафета" нещо... не ти действат добре. Смени кафето или сънуването... щото е налице деградация. Да, смешно е, но все пак смешното се ражда и без деградации и изтрещявания.

Дали нещо е глупаво, умно или изчистено от позитивна или негативна конотация е обусловено от субективна интерпретацията на информацията. Процесът на интерпретация не е толкова сложен, но ние го правим такъв.

Когато разумът обуславя нещо като монолог, вървящо на запис, глупаво, невежо, изплюване, не ти действа добре кафето, сънуване, деградация, смешно, изтрещяване - то този разум става част от него.

Когато чист разум обуславя мислите, говоренето и действията - той е щастлив.

Превръщаме се в това, което мислим.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Рупа е това което е видимо, което се възприема чрез сетивата и ни се представя като независимо съществуващо през менталния процес на индентификация.

Кой ги е дал хем да са "като изградени от тънка невидима материя", хем да имат специфична форма. Това ти изказване съдържа противоречие.

The sense faculties are not the ordinary sense organs—our eyes and ears and so on—but subtle forms within the sense organs. They have particular shapes which are described very precisely in the Abhidharma literature. https://www.rigpawiki.org/index.php?title=Five_skandhas 

9a-b. Рупа или материята, е петте сетивни органа, петте обекта и авиджняпти. 40 rūpaṃ pañcendriyāṇy arthāḥ pañcāvijñaptir eva ca | Петте сетивни органа са органите на зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието. Петте обекта на петте органа са видимата материя, звуците, миризмите, вкусовете и осезаемите неща. И авиджняпти ((avijñapti, не-информация)) (i.11); такава е рупаскандха.

9c-d. Опорните точки на съзнанието за тези неща, а именно фините елементи на материята, са петте органа – органът на зрение и пр. 41

41 Петте органа (индрии) са свръхчувствителни (атииндрия, atῑndriya), прозрачни (аччха, accha), различни от обекта на органите, различни от видимите неща, от oсезаемите неща и пр. Чрез размишление и умозаключение узнаваме за тяхното съществуване. За своя основа (адхиштхана, adhiṣṭhāna) те имат това, което е прието да се нарича „око“, „ухо“ и пр. (i.44a-b).

Доколкото разбрах - преди като се занимавах с това - няма особени противоречия между школите по въпроса с природата на индриите. 

преди 13 часа, witness написа:

Доколкото разбрах - преди като се занимавах с това - няма особени противоречия между школите по въпроса с природата на индриите. 

Не познавам в детайли позициите на всички будистки школи. Вземам основа от теравада и гледам да не се впускам в много мъдрувания.

nama-rupasmim: mind-and-body; mentality and corporeality. It is the fourth link in the dependent origination (paticcasamuppada) where it is conditioned by consciousness, and on its part is the condition of the six-fold sense-base. In two texts which contain variations of the dependent origination, the mutual conditioning of consciousness and mind-and-body is described, and the latter is said to be a condition of sense-impression (phassa).

The third of the seven purifications (visuddhi), the purification of views, is defined as the correct seeing of mind-and-body and various methods for the discernment of mind-and-body by way of insight-meditation (vipassana) are given there. In this context, mind (nama) comprises all four mental groups, including consciousness.

In five-group-existence (paanca-vokara-bhava) mind-and-body are inseparable and interdependent; and this has been illustrated by comparing them with two sheaves of reed propped against each other: when one falls the other will fall, too; and with a blind man with stout legs, carrying on his shoulders a weak-legged person with keen eye-sight: only by mutual assistance can they move about efficiently.

Ven. W. Sarada Maha Thero

За протокола:

Възможно е човек да изживява Нирвана, без да е изучавал будизма, а така също да прибягва до медитация. 

Кратко: Може без да знаеш четирите истински пътя да пристигнеш в блаженството на твоята душа. = Просто отвори всичките си сетива, дори и тези които не подозираш, че имаш.  

п.п. Слаба "ракия" е будизма ...  

преди 30 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

За протокола:

Възможно е човек да изживява Нирвана, без да е изучавал будизма, а така също да прибягва до медитация. 

Ами нирваната не са я изнамерили будистите. Те са взели наготово идеята за разтварянето на индивидуалното съзнание в съзнанието на Бог, което води до една осъзнатост непонятна и многократно надхвърляща обичайната. Премахнали са подробността свързана с божественото съзнание. Наблегнали са на това, че индивидуалността се губи (е не съвсем, защото си остава като модификация на божественото съзнание, но го няма усещането за отделност от общото съзнание) и воала - будистка концепция за нирвана без Бог. 

преди 3 минути, Shiniasu написа:

Ами нирваната не са я изнамерили будистите.

Интересното, че нирвана като усещане съм изживявал на две места, като на "второто" бе взаимно споделена с друг човек. Майка ми (Бог да я прости) пък каза, че е изпитала въпросното на трето място.

Кратко: Определено по Земята има свети места. Сякаш се докосваш до първичното божественото от този свят, независимо наличието на вид намеса върху въпросното място от страна на човек. 

п.п. Тук, където съм, се натъкнах на древен храм. (По мое мнение, защото няма вид археологически изследвания, но се знае, че тук е имало тракийско племе). Усещането там е подобно, но не в своята  си пълнота. Те първа ще го "изследвам". 

п.п. Да прощават будистите, но така ми дойде да споделя вид изживяване не на база познание, а на база мое обработено чрез моите знания вид информационни данни получени през моите сетива. 

на 1.12.2020 г. в 7:03, Śūnyatā написа:

Когато разумът обуславя нещо като монолог, вървящо на запис, глупаво, невежо, изплюване, не ти действа добре кафето, сънуване, деградация, смешно, изтрещяване - то този разум става част от него.

Когато чист разум обуславя мислите, говоренето и действията - той е щастлив.

чист разум - е обикновен фурнаджийски фишек. Вероятно - за пожарникари. Щото "щастлив разум"... е фантазия и блян за нещастници.

Разум - не може да обуславя нищо. Това също е фишек, може би не само за пожарникари.

И значи - в първото от тия изречения - елеметарен логически разбор:

Когато разумът обуславя... х, то "ТОЗИ РАЗУМ" ставал част от х. Трябвало е да почнеш от Аврелий... поне за пример как философията и логиката още тогава са в тясна плетка... И това са "първите птички", векове преди христа. Сега - 25 века след тях - относно логиката още вярващия не е излезнал от пещерите.

Демек - всеки път, когато със свои думички опиташ да изразиш ония фишеци, с които си докарваш личната си религиозна приказка, и настава тотален понятиен, смислов и когнитивен бъркоч. Така е с вярата - налага се да се измислят и стъкмяват верските положения. И когато "празнините" са огромни, и дори няма достатъчно матрял за пълнеж, липсват качестъва и достатъчно когнитивни условия, това се превръща в "мишън импосибъл" и резултира до редене на смешни изцепки по народните форуми.

Горкият "чист разум"...

преди 6 часа, iИ.дИоNд.Ni написа:

че нирвана като усещане съм изживявал на две места, като на "второто" бе взаимно споделена с друг човек. Майка ми (Бог да я прости) пък каза, че е изпитала въпросното на трето място.

по-големи простотии в тая тема още не бяхме зачели. НИРВАНА - като усещане... и изживяване.

Това категорично е абсолютен рекорд в тъпомера. Дори не можах да се засмея - такава арогантна простащина и самораздувка е подписът само на сливенския Ганьо. Липсва само накрая "наздраве"-то.

Понякога някъде в моето несъзнавано настъпва смут... и като че ли нещо като срам... - как въобще човешки същества е възможно да са толкова примитивни и мозъчно-гладки. И не е само този - като визиран пример.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Когато разумът обуславя... х, то "ТОЗИ РАЗУМ" ставал част от х.

"When, friends, there is no eye and there is no form and there is no eye-consciousness, it is impossible that he will point out a designation of contact. When there is no designation of contact, it is impossible that he will point out a designation of feeling. When there is no designation of feeling, it is impossible that he will point out a designation of perception. When there is no designation of perception, it is impossible that he will point out a designation of thought. When there is no designation of thought, it is impossible that he will point out a designation of obsession due to reckonings born ofprolific perception. When there is no ear ... no sound ... no ear-consciousness ... When there is no mind and there is no mind-obj ect and there is no mind-consciousness ... it is impossible that he will point out a designation of obsession due to reckonings born of prolific perception."

It would indeed appear strange to us that in Buddhist psychology even contact and feeling—with which we are so intimate—are treated as ‘designations’. We might feel that this is an intrusion of the ‘designation’ into the jealously guarded recesses of the psyche. Yet this is not the case, for, in the very act of apperception contacts and feelings are reckoned, evaluated, defined and designated on the basis of one’s latencies (i.e. the aggregates). Thus there is hardly any justification for regarding them as ‘the given’, though we are accustomed to take them for granted. In other words, what we are wont to treat as ‘the given’, turns out to be ‘synthetic’ and ‘composite’ (sankhata).

Bhikkhu Kañukurunde Nanananda

преди 9 часа, _ramus_ написа:

по-големи простотии

Очакван резултат.  Предвидим си драги ИИ-чо.