преди 1 час, witness написа:

....Те са неизменни, а значи според мен нефункциониращи....

(извинявай , че на теб се случи , ама сега погледнах в темата как върви...)

Неизменни не значи нефункциониращи ....!

 Това са различни неща - едното не значи другото ! Ако са еднакви , подобни , сходни - тогава може да значи в някаква степен....! 

Гайката затягаща на винта е неизменна И функционираща (затяга - това й е функцията) ......измени ли се спира да си изпълнява функцията (не затяга) , става нефункционираща...

Що се отнася до нематериалните неща(идеите) е същото , няма как да е и друго........(дълга тема) . Казано е :

"Казана дума - хвърлен камък ! " - дума неизменна И функционираща.......

Има , разбира се и такива , които се изменят, функциониращи или нефункциониращи....! 

Не ви ли писна да дърдорите......мммм , измишльотини ?! Даже не се усещате.....! 

Затегнете си гайките ! Малееей , колко сте зле с понятиятията....

А понятията са "материала" на немателиалното . Без понятия няма идея , няма мислене .....! 

преди 4 часа, witness написа:

Остави Уикипедия, виж как е в "Абидхармакоша" и ще видиш разликата. Според статията в уики "нама" в случая означавало "идеални", което не може да бъде, защото ще рече четирите над рупа да са асамскрита? Те са неизменни, а значи според мен нефункциониращи. А скандхите и петте са самскрита - обусловени и непостоянни. Редът на подредбата им се обяснява на първо място като градация по грубост или, съответно, относителна финост. Рупа е непроницаема, докато другите (дори да са наречени нематериални) всъщност са финоматериална основа за съзнанието. Защото как може нещо нематериално да е относително по-грубо или по-фино от друго?

"Материя — наиболее грубая из всех [групп элементов], так как она обладает свойством непроницаемости. Среди нематериальных [групп] самой грубой считается [группа чувствования] как наиболее элементарная по своему проявлению. Так, например, говорят: «ощущение в моей руке», «ощущение в моей ноге». [Группа] понятий грубее, чем две [последние группы], а группа формирующих факторов [более грубая], чем сознание. Поэтому более грубое перечисляется первым."

Виж в 1 част 21-22

Абидхармакошабхашям е преведен на български в 4 тома плюс Глоса. Но линка не работи. Ако те интересува мога да го пратя, но тук толкова големи файлове не могат да се качат.

http://ftp.budaedu.org/ebooks/pdf/BUL01.pdf

От това, че разполагаме с по 1бр. обусловено съзнание, не значи че ще разберем едно и също, че ще видим едни и същи разлики. В том 5 на Ламрим, от който ти цитира Чандракирти, се цитира и това от същия:

Но о сознаниях Бхагаван сказал, что, поскольку они обусловлены ('dus-byas), то—ложны, обманчивы, подобны иллюзии.

Следователно, нямаме ли обща основа - няма как да се разберем. Разговорът ще се превърне в поредната препирня, която е по-добре да не започваме. Пак в Ламрим Цонкапа пише, ако случайно си пропуснала да го прочетеш:

Также, перед тем как приступать к поклонению, обхождению [святынь] посолонь, чтению [священных текстов] и прочим занятиям, [нужно], логически анализируя—существуют они сами по себе или нет, опровергнуть их самобытие и с чувством убежденности в [его отсутствии] приступать к ним, таким образом упражняясь в выявлении их как подобных иллюзии. То есть эти [занятия] следует совершать в таком состоянии.

Това разбираш ли го?

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Абидхармакошабхашям е преведен на български в 4 тома плюс Глоса. Но линка не работи. Ако те интересува мога да го пратя, но тук толкова големи файлове не могат да се качат.

Ти ги пуска преди време и аз ги дръпнах, не е проблем. Имам я на английски, руски и български. Българският превод е от английския, който е превод на свой ред от френска версия, а руския е на руски от санскр. и т.н. но това няма значение. 

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Следователно, нямаме ли обща основа - няма как да се разберем. Разговорът ще се превърне в поредната препирня, която е по-добре да не започваме.

Не искам да се препираме точно защото и аз виждам че нямаме обща основа. Помислих малко и разбрах, че няма смисъл да те убеждавам в неща, които можеш да приемеш и в твоя случай би било най-добре да усвояваш под ръководството на учител. Аз съм любител също като теб.

Разбери, че ние не разглеждахме скандхите от гледна точка на това как съществуват, а какви са - тези два въпроса се отнасят до двете истини, които вървят заедно като два крака. Служа си в момента с езика на тези учители и геше от Гелуг, както имат обичай да обясняват нещата където съм ги чела. Как съществува нещо се отнася до абсолютната истина, какво е се отнася до конвенционалната и двата подхода не трябва да се объркват, а да се прилагат уместно. А и в будизма има толкова други неща освен правилния възглед, които би трябвало да се изучават и практикуват паралелно. 

Трудно се усвоява възглед, ако не се приемат фундаментални положения наистина. Ако започнеш Големия Ламрим не от пети, а от първи том ще се сблъскаш почти веднага със съвета да се повериш на учител. А ти не приемаш основите в будистката класификация на феномените, върху която се гради разбирането на четирите школи, без която няма как да разбереш за какво изобщо говорят тези хора. Какво са приемали и отхвърляли, за какво са спорили. 

Щом ти харесва да "отразяваш" през индивидуалния си умствен поток четири от агрегатите като пълни абстракции, добре. Щом ще са само име, защо тогава само четирите, а не и рупа? И петте съществуват само като име. Ако Асанга казва - колко от агрегатите са материални? всички са материални. Колко от агрегатите са нематериални? всички са такива... и така натакък, всяко се разбира в определен контекст. Като достатъчно е посочено и при Васубандху и при Асанга, да вземем само тях, за финия характер на субстанцията, изграждаща сетивата, да не говорим за други по-горни явления, обхванати от скандхите, но всичките пет са непостоянни. 

Не трябва наистина да продължавам по този въпрос. Така и така ни тръгна да цитираме Дзонгкапа, да цитирам и аз нещо от Средния Ламрим - 

"Ведь сказано Бхагаваном, что, когда из правильного осмысления по отдельности возникает «огонь» правильного познания [того, что относится к категории] «каково», он, подобно огню, [вспыхнувшему] от трения трущихся деревьев, сжигает «деревья» концептуальности (rtog pa). Если бы не так, то и непорочное не могло бы возникнуть из порочного, ушедшее от мира – от мирского, Будды – от обладающих [кармическим] умом [существ], святые – от простых существ, и так далее, так как причина [и] плод не подобны [друг другу]."

преди 1 час, witness написа:

Щом ти харесва да "отразяваш" през индивидуалния си умствен поток четири от агрегатите като пълни абстракции, добре.

Много е трудно да заемеш позиция точно между нещата съществуват и не-съществуват. Иска много усилия и практика. Иначе лесно може да се подхлъзнеш в една от двете крайности.

И в «Толковании “Четверосотницы”» (14.23) сказано:

«—Мы не говорим, что вещи не существуют, ибо утверждаем, что они возникают обусловленно.
—Являетесь ли вы реалистами? 
—Нет! Ибо мы—сторонники обусловленного происхождения. 
—Что вы проповедуете?
—Проповедуем обусловленное происхождение. 
—В чем же суть обусловленного происхождения? 
—Его суть—отсутствие самобытия: невозникновение самосущего; возникновение следствий, похожих по своей природе на иллюзию, мираж, отражение, город гандхарв, фантом и сновидение; пустота; отсутствие самости.»

Таким образом, показано, что принятием тезиса об обусловленном происхождении отвергаются теории двух крайностей—существования и несуществования вещей. То есть толкование обусловленного происхождения как невозникновения самосущего отвергает теорию подлинного существования вещей, а трактовка возникновения похожих на иллюзию и прочее следствий как обусловленного происхождения отвергает теорию несуществования вещей.

Ясно. Май само допринесох да се снабдиш с още един източник на цитати. Един последен опит, по-скоро експеримент - любопитно ми е как ти се струва следната, да я наречем част от информация - 

„ …По същото време, когато междинното съществуване се прекратява, чрез силата на трансмигриращото съзнание фините части на великите елементи на сетивните сили, които са различни от тази смес, и комбинацията от семе и кръв, която съответства на тази смес, възникват като други заедно със сетивните сили. Съзнанието, което влиза по това време, се постулира като основата-на-всичко от тези, които приемат основата-на-всичко. Тези, които не приемат основата-на-всичко, твърдят, че умственото съзнание е това, което трансмигрира.“  

преди 39 минути, witness написа:

Ясно. Май само допринесох да се снабдиш с още един източник на цитати. Един последен опит, по-скоро експеримент - любопитно ми е как ти се струва следната, да я наречем част от информация - 

„ …По същото време, когато междинното съществуване се прекратява, чрез силата на трансмигриращото съзнание фините части на великите елементи на сетивните сили, които са различни от тази смес, и комбинацията от семе и кръв, която съответства на тази смес, възникват като други заедно със сетивните сили. Съзнанието, което влиза по това време, се постулира като основата-на-всичко от тези, които приемат основата-на-всичко. Тези, които не приемат основата-на-всичко, твърдят, че умственото съзнание е това, което трансмигрира.“  

Не разбрах какво точно ти е ясно. Че от теб научавам за Ламрим ли?

Не мога да коментирам по какъвто и да е начин тази "част от информация". Ти представяш ли си нещо като я четеш?

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Не мога да коментирам по какъвто и да е начин тази "част от информация". Ти представяш ли си нещо като я четеш?

Защо, ти съвсем ли нямаш идея за какво се отнася? Не че трябва да си представям нещо, а за какво става дума. В край на краищата светът не е само как да седиш в между тука има тука няма, цветен е. 

Към това място има бележка под линия: „Според устен коментар от Геше Сопа, в този момент съзнанието се свързва с два фини агрегата, съдържащи се в комбинацията от субстанциите на бащата и майката: от единия израстват сетивните способности, другият се превръща в център на умственото съзнание.“

Аз само се опитвам да ти илюстрирам нещо за агрегатите, за което нали говорихме. Само груби и абстрактни ли са, или има градация. Мястото се отнася до промеждутъчното съществуване между смъртта и новото раждане. 

преди 1 час, witness написа:

Защо, ти съвсем ли нямаш идея за какво се отнася? Не че трябва да си представям нещо, а за какво става дума. В край на краищата светът не е само как да седиш в между тука има тука няма, цветен е. 

Цветът зависи от определени причини, които също зависят от причини и т.н. Когато това се разбере в дълбочина, се осъзнава, че всички явления са подобни на призраци. Арядева пише: "Умът (в случая зрителното съзнание виждащо цвят, част от информация, текст, коментар) възниква в зависимост от окото и формата, подобно илюзия".  Също пише: "Нещо, което има реално съществуване (svabhava), не може да бъде наречено илюзия".

Candrakīrti also cites the Samyutta Nikāya in the CŚT (Dbu ma ya 206ab), saying that when an illusionist at the crossroads creates various magical things such as elephants, a person endowed with vision sees the magical tricks being displayed, but upon critical reflection the elephant appears to him as nonexistent (asat), empty (rikta), insignificant (tuccha), and coreless (asāra). In the same way, whatever consciousness one takes, be it a temporal or spatial, outer or inner, faraway or nearby, upon closer reflection and analysis also appears to be nonexistent, insignificant, coreless, impermanent, void (śūnya), and selfless (anātman).

На абсолютно ниво какво съществува, не-съществува, двете или нито едно от двете?

Тези неща не ти ги цитирам, просто за да ги цитирам или да се правя на много учен и разбиращ будизма, а за да потвърдя, че в състояние на безметежност умът не вижда никакви цветове, части от информация, текстове, коментари, прераждания и т.н. Тоест, естественото му състояние е несмутено, неразтревожено, безбурно, безцветно и напълно спокойно.

Будисткият анализ на феномените се извършва само с цел търсене на присъща природа (svabhava) в тях. Не се отричат очите и обектите, които възникват вследствие кармичните ефекти, продукт на причинно-следственото зависимо съ-възникване. Ако не се осъзнае, че очите, сетивата и умът нямат себеприрода, не са източник на достоверно познание, а се мисли точно обратното, то Благороният Път би бил напълно безсмилсен. Или ако обикновеното познание бе достоверно познание, тогава всеки глупак в света щеше да види реалността такава, каквато е, и всеки коментар в темата щеше да се явява неоспорима истина, както си мислят повечето потребители. Затова за тях Благородният Път е безсмислен.

Когато се казва, че един феномен е празен (śūnya), не означава че той не съществува, а че се появява (подобно илюзия) само защото съ-възниква заедно с други неща, природата на които също е (śūnya).  Да взмем пример с отражение в огледало, в което се отразяват лице, очи, уши и другите празни видимости, възникващи в зависимост от лице и огледало. Когато някое от тези условия изчезне, изчезва и основата в която се съчетават тези два аспекта. Така и личността, въпреки че не притежава и прашинка собствено битие, възниква в зависимост от натрупаната преди това карма, плодовете на тази предишна карма, клешите и т.н.

С две думи, каквото се посее в ума, това ще се ожъне. Ако се сеят призраци, ще поникнат призраци, ако се сее безметежност...

Да се обсъжда опит на друг практик (без да имаме запис в паметта си на сходен опит) и думите на другите е напълно безсмислено. За какво ще става дума без представа, която да служи за основа на тази дума? Приятна вечер.

преди 11 часа, Śūnyatā написа:

зависи от определени причини, които също зависят от причини и т.н. Когато това се разбере в дълбочина, се осъзнава, че всички явления са подобни на призраци.

Изкушавам се през сълзи от смях все пак да запитам предпазливо проповедника - а "призраците" на какво са подобни? На явленията ли?...

Плочата се върти, папагаленето няма как да спре - все пак природа... Второто изречение направо кърти - повторяемата назидателна проповед, завъртяна до втръсване. Търси си терен Сънуващия я - за да си играе на отражения.

От друга страна кърти и идеята че "цветовете" също били условно и обстоятелствено зависими... а крайностите, с които проповедникът обикновено си служи - явно не.

То и ДА и НЕ - са като "съществуват" и "не съществуват", защото... бла-бла... Но не може и да не се плещи за "осъзнаването", защото все пак буквички са четени, слова са запомняни за да се папагалят по форумни сбирки. Не може да е само кафето - и благите будистки проповеди е нужно да вървят. 

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Изкушавам се през сълзи от смях все пак да запитам предпазливо проповедника - а "призраците" на какво са подобни? На явленията ли?...

Плочата се върти, папагаленето няма как да спре - все пак природа... Второто изречение направо кърти - повторяемата назидателна проповед, завъртяна до втръсване. Търси си терен Сънуващия я - за да си играе на отражения.

От друга страна кърти и идеята че "цветовете" също били условно и обстоятелствено зависими... а крайностите, с които проповедникът обикновено си служи - явно не.

То и ДА и НЕ - са като "съществуват" и "не съществуват", защото... бла-бла... Но не може и да не се плещи за "осъзнаването", защото все пак буквички са четени, слова са запомняни за да се папагалят по форумни сбирки. Не може да е само кафето - и благите будистки проповеди е нужно да вървят. 

То и недораслите пубертети, които се смеят в някой коментар под стойностен филм в "Замундата", си мислят че са много оригинални и будни, защото не могат да се погледнат отстрани и да видят, това което не могат да видят, понеже още Сънуват.

Това не го пиша за да те обидя или защото ти се гневя, а защото изпитвам състрадание и благодарност към теб.

Състрадание - защото си жертва на условия, както и всички ние.  

Благодарност - защото появяването ти в темата е като поява на Буда. Коментарите ти подбуждат развитието на търпение, благодарение на което може да се достигне осмо ниво на бодхисатва, а оттам да се отвори и вратата към Просветлението.

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

а защото изпитвам състрадание и благодарност към теб.

Не... няма такъв форум, просто...

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Будисткият анализ на феномените се извършва само с цел търсене на присъща природа (svabhava) в тях. Не се отричат очите и обектите, които възникват вследствие кармичните ефекти, продукт на причинно-следственото зависимо съ-възникване. Ако не се осъзнае, че очите, сетивата и умът нямат себеприрода, не са източник на достоверно познание, а се мисли точно обратното, то Благороният Път би бил напълно безсмилсен. Или ако обикновеното познание бе достоверно познание, тогава всеки глупак в света щеше да види реалността такава, каквато е, и всеки коментар в темата щеше да се явява неоспорима истина, както си мислят повечето потребители.

Глупости. Търсенето на присъща природа е цел на абсолютния анализ, а ако искаш да разбереш какво е нещо според относителната истина, използваш относителен анализ. Нали това се опитвах да обясня. Иначе всичко ще стане малоумие някакво и ако не-съществуването на собствена природа е единственото достоверно познание, като потърсиш лекар гледай да е спец в абсолютния анализ. Няма да ти открие ни болест, ни каква е, нито теб самия къде си. 

Така де, не абсолютен а краен  (заболя ме главата вече от моите и на Шунята "анализите" честно)

на 20.10.2018 г. в 18:15, witness написа:

Всички Мадхямики са съгласни, че „не съществуващо крайно“ означава че нещо не е потвърдено като съществуващо, когато е изцяло е изследвано чрез съждения, анализиращи как нещата съществуват в реалността. Този вид изследване е краен анализ. Неуместно е да си служим с краен анализ да изследваме конвенционалната природа на нещо. Конвенционалните неща са проучвани от гледна точка на това как се явяват на валидното конвенционално съзнание. Така че дори текстовете на Сватантрика учителите обясняват, че когато установяваме конвенционални неща, ние не трябва да се заемаме с анализ, водещ до крайната реалност; и обратното, когато отхвърляме присъща природа, се заемаме с краен анализ и откриваме нейната липса. Това е като в текстовете на Прасангика, с които вече се срещнахме горе. Така тези велики майстори са в съгласие, че когато се въвличаме в краен анализ, не намираме конвенционален предмет; ние откриваме единствено пустота.

 

преди 15 часа, witness написа:

Аз само се опитвам да ти илюстрирам нещо за агрегатите, за което нали говорихме. Само груби и абстрактни ли са, или има градация. Мястото се отнася до промеждутъчното съществуване между смъртта и новото раждане. 

Скандите придават конкретика. В този смисъл винаги са материални. Както сама пишеш материята си има своята градация, също телата на човека и би следвало скандите също да я имат. Все пак скандите, които обуславят умственото тяло от рупа лока няма как да са същите обуславящи физическото. Понеже се спомена съзнанието в един цитат, то трябва да се има предвид, че скандата наречена виджняна само ограничава съзнанието, което се проявява в съответната форма. Тя не е самото съзнание. Попадал съм на аналогия, че тя е нещо като цветно стъкло, което ограничава голяма част от светлината преминаваща през него, позволяващо само на отделни аспекти да се проявят.Така или иначе най-същественото по отношение на скандите е това, че ние можем и всъщност трябва да ги изменим чрез мислите, чувствата и действията си така, че накрая да не остане нищо, което да води до ново раждане в самсара. Защото скандите са семената, която човекът оставя след смъртта си (те нямат влияние в девачан). Това са ония аспекти от нас, които трябва да доотработим, доразвием и асимилираме в своята буда природа за да можем да осъзнаем тази природа.

преди 13 минути, Shiniasu написа:

Както сама пишеш материята си има своята градация,

Относителна градация, обаче за Шунята не било така. Всъщност не знам как е точно, но съм сигурна, че за фини и по-фини се споменава изрично. Всички агрегати до един са субстанциални и всички до един са само име от друга страна, което им придава специфичност. Съставни, непостоянни и разрушими, което не може да се каже за абстракциите, които се водят "постоянни" феномени, в смисъл че не се изменят от момент към момент. 

преди 1 час, witness написа:

Глупости. Търсенето на присъща природа е цел на абсолютния анализ, а ако искаш да разбереш какво е нещо според относителната истина, използваш относителен анализ. Нали това се опитвах да обясня. 

 

преди 1 час, witness написа:

Всички агрегати до един са субстанциални и всички до един са само име от друга страна, което им придава специфичност. 

Ламрим го изучавах преди няколко години заедно с гелуг групата в София. Не казвам че съм го разбрал напълно, но все някаква ориентация имам. Ако това което пишеш е вярно, значи и в текстовете на Чандракирти и в Ламрим се пишат глупости.

В «Толковании “Вхождения [в срединность]”» говорится:

«[Если бы шраваки и пратьекабудды не постигали отсутствия самости явлений] из-за ложного осознания (dmigs pa) собственной сущности формы и прочего, [они] не постигали бы и отсутствия индивидуальной самости, ибо осознавали (dmigs pa) бы совокупности, [служащие] основой для приписывания “я”, [как самосущие]. 

Ведь сказано: 

“Пока осознают совокупности [как самосущие], осознают их как ‘я’. 
То есть, не постигнув отсутствия самобытия совокупностей, не постичь и отсутствия самости личности.

Как сказано во «Введении в практику» (9.139):

«Не определив воображаемую вещь, не поймёшь, что она нереальна.» 

Хотя разновидности объектов отрицания бесчисленны, но, если производится отрицание их общего корня, то отрицаются все объекты отрицания. Но, если отрицание не [охватывает] самой тонкой подлинной сущности объекта отрицания и остается «остаток», то впадём в крайность [признания истинного] существования и, цепляясь [за истиннность] вещей, не сможем освободиться от обусловленного бытия. А если отрицание расширено, выходит за рамки объекта отрицания, то отвергает закон причины и следствия, из-за чего впадаем в крайность нигилизма, а это воззрение ведет нас в дурную участь.

Поэтому очень важно точно определить отрицаемое, поскольку, не определив его, несомненно, породим воззрение этернализма или нигилизма. 

«Разумные! Пустота от самобытия означает обусловленное возникновение, а не ничто—небытие способного функционировать!»

Все [явления] подобны иллюзии, [поскольку возникают] взаимозависимо.

Итак, признание порождаемого, порождающего, отрицания, доказательства и всех остальных элементов сансары и нирваны—при отсутствии даже малейшей самосущей частицы—является отличительной особенностью мадхъямиков.

преди 21 часа, witness написа:

Относителна градация, обаче за Шунята не било така. Всъщност не знам как е точно, но съм сигурна, че за фини и по-фини се споменава изрично. Всички агрегати до един са субстанциални и всички до един са само име от друга страна, което им придава специфичност. Съставни, непостоянни и разрушими, което не може да се каже за абстракциите, които се водят "постоянни" феномени, в смисъл че не се изменят от момент към момент. 

Без да се притесняваме от изпадане в крайност, можем да кажем, че постоянен феномен (за нас) е законът за причината и следствието. Този закон (спрямо вселената и съществата в нея) е вечен, понеже не можем да излезем отвъд него (в момента не пишем от абсолютно ниво), както и да разберем кога и какво го е породило, кога и какво ще го отмени. Но можем да разберем как функционира (pratityasamutpada) и да се избавим от множество страдания, които продължаваме да изпитваме, поради неразбирането му 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

можем да кажем, че постоянен феномен (за нас) е законът за причината и следствието

По скоро нещо, в което е трудно да се усъмним. Както и в реалността на аза.

Всъщност просветлението се случва, когато наистина се разбере защо има смисъл да бъдат подложени на съмнение.

И като казах наистина и стана манджа с грозде. Дзен изчезна

на 22.10.2020 г. в 12:05, witness написа:

Търсенето на присъща природа е цел на абсолютния анализ

Споменаваме Дзен и се опетлаваме. И Линдзи се опетлава.

Относителния анализ и той е костелив орех. Откровеността води неминуемо до наблюдението, че най добре правим неща, които изобщо не разбираме как се правят.

От манджа правим човек. И е лесно. И много често вкусно. Но хал хабер си нямаме, как аджеба става това.

Като Твореца от Библията

преди 13 часа, Śūnyatā написа:

Без да се притесняваме от изпадане в крайност, можем да кажем, че постоянен феномен (за нас) е законът за причината и следствието. Този закон (спрямо вселената и съществата в нея) е вечен, понеже не можем да излезем отвъд него (в момента не пишем от абсолютно ниво), както и да разберем кога и какво го е породило, кога и какво ще го отмени. Но можем да разберем как функционира (pratityasamutpada) и да се избавим от множество страдания, които продължаваме да изпитваме, поради неразбирането му 

В три изречения цели 12 форми на множествено число. Така - сега въпрос - кои сте "вие дето спрягате "тоя закон, като постоянен феномен"? На кого точно говориш в множественото число, като това е отново формата на поучителна проповед? 

Кои точно сте тия "вселенски множествени страдалци" та толкова да напирате да се избавяте от фикциите си? Я поименно посочи кои точно СТЕ, на "тях" ли говориш или в театрото играеш че ти ги представяш и говориш от тяхно име на някакви дето са "друга публика"... ?

Отделно в трите изречения са изредени глупости и недоумици. Този "закон", за който се набираш толкова - е просто човешка сентенциална парадигма. Обикновено човешко производно, за да помага на човеците отражателно да се ориентират в контекста си. Откъде човешко производно се превърна в "закон спрямо вселената и съществата в нея"?

Т.н. "закон" всъщност е дробене на явленията и възприятята за тях на "отделности" после - пък "те имали връзка" и били с "причина-следствие". Но следствието е причина на друго следствие, а понякога и следствието е причина на самата 'причина" и тия по принцип са само условни. За какъв "ЗАКОН" може да става въпрос, след като се касае за фиктивни описания на условни взаимовръзки?

Ми преди хората да дробят, всичко е свързано в едно общо, делят се за да можем хората да боравим с абстракциите на "разделеното" и да си служим с тях, да ги ползваме за отраженията си. Какъв закон може да е въпросното, след като нещата преди ние хората да ги "разделим' по условни критерии, качества и проявления - са си свързани в единно общо цяло. Но с цялото ние хората няма как да боравим, и се налага да си го дялкаме на парчета, които после си "свързваме" в закони. Като няма хора да го правят - няма и "закон".

И е време да се сетиш че има разлика между "принцип" и "закон". И законите не са тия, дето са писани по "свещените ти писания". И твоите и на "ВАшите" - дето сте в множествено число, пък множеството го няма никакво - ти го ползваш само за речитативите и проповедния театър. Изгубените страдали... ми не страдайте бре, спрете се да проповядвате параноите и няма да има страдания. 

 

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Я поименно посочи кои точно СТЕ, на "тях" ли говориш или в театрото играеш че ти ги представяш и говориш от тяхно име на някакви дето са "друга публика"... ?

Въобразяваш си, че питаш някой, който в момента си въобразява, че ти отговаря, относно други въобразяващи...

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Отделно в трите изречения са изредени глупости и недоумици.

Според кого, според какво...

преди 8 часа, _ramus_ написа:

спрете се да проповядвате параноите и няма да има страдания.

А ти кога ще спреш...

Какая жалость! [Будто у вас] нет ни ушей, ни ума, так нас поражает [ваше] возражение. [Если бы вы имели их], то, когда мы говорим: “Возникающее зависимо подобно отражению, не возникает как самосущее”,—разве был бы повод для спора?! - Чандракирти

преди 12 часа, Реджеп Иведик написа:

Всъщност просветлението се случва, когато наистина се разбере защо има смисъл да бъдат подложени на съмнение.

Така разправят...

К тому же, при отрицании самосущего бытия совокупностей возникает мудрость, постигающая, что самобытие не существует. А раз [вы] отрицаете объект этой мудрости—несуществование самобытия,—то отвергаете воззрение мадхъямиков, именно потому, что отвергаете объект мудрости, постигающей отсутствие самобытия явлений.

изречение во «Вхождении [в срединность]» (6.165):

«Поэтому тот йогин, который видит пустоту “я” и “моего”,—освобождается»

Итак, корень всякого упадка—неведение, приписывающее [явлениям] самобытие. А единственный [способ] его искоренения, основанный на прямо противоположной ему установке,—мудрость постижения отсутствия самобытия. Но это вынуждает помимо желания признать, что, отвергая [объект] установки этой [мудрости], [вы] ставите препятствие воззрению реальности. Ибо слова: «Нет иных ворот покоя...»—объясняются в «Толковании “Четверосотницы”» (288) так:

Причина достижения нирваны—полное прекращение привязанности, а ничто, кроме узрения отсутствия самобытия, не может служить причиной полного прекращения привязанности.

Поэтому бессамостность, определяемая как отсутствие самобытия,—единственные врата покоя, это единственные, несравненные врата Града нирваны.

Хотя существуют трое врат Освобождения: “пустота”, “отсутствие источников [явлений]” и “отсутствие [целей] стремления”,—но именно воззрение бессамостности является главным. Разве тот, кто познал отсутствие самости всех явлений и [так] избавился от всех привязанностей к любым вещам, когда-нибудь может стремиться к каким-нибудь [самосущим результатам] или представлять [самосущие] источники каких-либо [явлений]?! Поэтому отсутствие самости—единственные врата покоя.

Вот почему изречено в “Снаряжении для Пробуждения”:

“Коль нет самобытья,—[явления все] пусты.

[Познав] их пустоту, кто ж будет

цепляться за источники [явлений]?!

Избавившись от всякого [цеплянья] за источник,

кто, мудрый, хоть к чему-то устремится?”

Устранив таким образом противоречие между указанием на трое врат Освобождения и указанием на воззрение пустоты—отсутствия самобытия—как на единственные врата Освобождения, [Чандракирти] при помощи рассуждения и свидетельства показывает, что это [воззрение] является [единственными] вратами Освобождения.

преди 9 часа, _ramus_ написа:

В три изречения цели 12 форми на множествено число. Така - сега въпрос - кои сте "вие

 

Shiniasu

• kaldata пристрастен
•  
• 

  Śūnyatā

• Прасангика Мадхямака
• 
• 
•  
• Мисля, че двамата са едно цяло!
•  

Eeeee

А Бадр и Синдбад ?

Ама на вас ви е много лесно.

Които сме ходили на училище, и щото мненията ни по едни и същи въпроси от относителен характер съвпадат и дай сичките  да сме един и същи човек.

Ами тръгнете и вие на училище, с Рамус заедно, да се убедите, че това не си го измисляме, а се преподава там.

 

преди 2 часа, Aumi написа:

 

• Мисля, че двамата са едно цяло!
•  

На едно друго ниво си права, понеже имаме една природа. Но на относително ниво не си, защото очевидно и двамата не го осъзнаваме, в противен случай изобщо не бихме спорили един с друг.

преди 5 часа, Śūnyatā написа:

На едно друго ниво си права, понеже имаме една природа. Но на относително ниво не си, защото очевидно и двамата не го осъзнаваме, в противен случай изобщо не бихме спорили един с друг.

Да ... появи ли се единия, веднага се появява и другия. Изчезне ли единия - изчезва и другия.

на 21.10.2020 г. в 9:15, witness написа:

…По същото време, когато междинното съществуване се прекратява, чрез силата на трансмигриращото съзнание фините части на великите елементи на сетивните сили, които са различни от тази смес, и комбинацията от семе и кръв, която съответства на тази смес, възникват като други заедно със сетивните сили. Съзнанието, което влиза по това време, се постулира като основата-на-всичко от тези, които приемат основата-на-всичко. Тези, които не приемат основата-на-всичко, твърдят, че умственото съзнание е това, което трансмигрира.“  

Горда съм със себе си, че отгатнах за какво става въпрос, за “съществуването между смъртта и новото раждане” преди да прочета долния постинг.

Много засукано го е разказал този Геше. От къде знае, че е така? Как е научил, видял ли го е? Или просто е прочел “Космогонията” на Макс Хайндл и го е засукал. Впрочем, Макс Хайндл категорично казва от къде и как е получил информацията.

на 21.10.2020 г. в 12:30, witness написа:

Към това място има бележка под линия: „Според устен коментар от Геше Сопа, в този момент съзнанието се свързва с два фини агрегата, съдържащи се в комбинацията от субстанциите на бащата и майката: от единия израстват сетивните способности, другият се превръща в център на умственото съзнание.“

Аз само се опитвам да ти илюстрирам нещо за агрегатите, за което нали говорихме. Само груби и абстрактни ли са, или има градация. Мястото се отнася до промеждутъчното съществуване между смъртта и новото раждане.