преди 1 час, iИ.дИоNд.Ni написа:

Илюзията винаги е извън теб. Азът може да се себе определи, но е вид незнание как става. След това обаче идват и ти казват, че Азът ти е илюзия и ти решаваш дали да повярваш на това или не. 

Характерно за хората които по една или друга причина са програмирани да не вярват е, че могат само и единствено да пораждат илюзии, но не и реалност.  

Всъщност идеята е да видиш, почувстваш и разбереш, какво е това, което наричаш "аз". Не да се самоубеждаваш, че го няма. То съществува като израз на определени причини, проявява се под някаква форма при определени условия. Причината не може да идва от нищото и да дава видими следствия.

преди 14 часа, witness написа:

Някой ден евентуално, така се губи тя илюзията за аз.

Губи се. 

Започваш да мислиш логически. Получаваш едно особено чувство за хумор, щото осъзнаваш смешното на сериозното. 

преди 6 минути, Shiniasu написа:

Не да се самоубеждаваш, че го няма

Кой се самоубеждава, че го няма ?

Няма себеприрода. Иначе го има. Ето аз дишам работя живея, и стихове пиша, както е казал Поета.

Е, с илюзията за аза се губи и вярата, но идва светлината. Изчезват заблудите.

преди 14 часа, witness написа:

...така се губи тя илюзията за аз. 

Бе я чакайте! Азът си го има, не е илюзия, бах го!..

Ето, пиша аз, Марчо Пирчов, нали? Мчи кой друг да е?

Даже и форумното ми име е дадено от мен, за разлика от истинското ми. Ми начи тук съм по-аз от аз в реалността, където името ми не съм го измислил аз, а родителите ми по съвет на акушерката в родилния дом. Начи в реалния свят аз имам малко и от акушерката, баси.

 

преди 1 минута, Марчо Пирчов написа:

Начи в реалния свят аз имам малко и от акушерката, баси.

Аз до сега си мислех, че само бащата не е сигурен.

Тук говорим за Божието. Кесаревото е в другите раздели.

преди 8 минути, Shiniasu написа:

Причината не може да идва от нищото и да дава видими следствия.

Това определено не е вярно. Извън този материален свят има нещо, само където бидейки в сегашното си тяло, то е възможно от вид нищо да стане нещо, за което обаче човек трябва да прояви вид въображение, а не да се опитва да си го представи.  Уви, определени хора само се опитват да стигнат вид познание по отношение на своите представи за Аза и реално не достигат своето съзнание Азът си. Това е така, защото извън себе си не ги вълнува друго. Използват материята, пространството и времето не по предназначение. Нормално е съществуването им, за да може други да "тренират" и се себе усъвършенстват примерно ....   

преди 57 минути, Śūnyatā написа:

Вярата в реалността на феномените, които произвежда съзнанието, поражда страх да не ги изгубим, мислейки ги за реални "аз" и "мое", а не като непостоянни, неудовлетворителни, не-аз - каквито са и т.н.

Не е вяра, а е чувство, усещане. И защо "неудовлетворителни"? Защо да са "не-аз"? Наричайки нещо "не-аз" всъщност утвърждаваш илюзията за отделност, утвърждаваш себе си.

преди 6 минути, Реджеп Иведик написа:

Аз до сега си мислех, че само бащата не е сигурен.

Тук говорим за Божието. Кесаревото е в другите раздели.

Излязъл съм през природния проход, но, преди да зъда заченат, може би съм бил божи, още не цесаревски.

Са, аз казвам, че в името ми има идея на акушерката, а пък името ми е част от моя аз, начи по индукция азът ми е малко акушерест.

 

Ето пък сега грешката горе "зъда"... Това е моя грешка, породена от клавиатурата. Значи в аза ми има малко и от клавиатура...

преди 3 минути, Реджеп Иведик написа:

Аз до сега си мислех, че само бащата не е сигурен.

Хм ... а таткото знае ли?!  То ... знае ли жената ко прави ....  

п.п. Поради що ли буда и сие винаги ме е подтиквало да се усмихвам ....  

преди 1 час, Śūnyatā написа:

реалността на илюзиите е реалността такава, каквато е. Подобно ступите във видението на Нагарджуна, което обича да цитира Реджеп. 

Външната ступа е физическия свят. Следващата е кама-лока. Следващата рупа лока. После е арупа лока. От тези сфери познаваш частично само една, въпреки че живееш във всичките. Иначе много точно го казваш "реалността на илюзиите", защото илюзиите също имат своята реалност. Сънят също е вид реалност за сънуващото съзнание. Сънят носи своите преживявания, които могат да бъдат анализирани, правилно разбрани и да се отсее истинското от изопаченото, правилното от погрешното. Та и с илюзиите по същия начин. А нали знаеш, че когато всъпиш в нирвана ще осъзнаеш колко истинса е самсара?

преди 52 минути, Реджеп Иведик написа:

Кой се самоубеждава, че го няма ?

Това, което възприемаш за себе си.

преди 6 минути, Shiniasu написа:

Сънят също е вид реалност за сънуващото съзнание. Сънят носи своите преживявания, които могат да бъдат анализирани, правилно разбрани и да се отсее истинското от изопаченото, правилното от погрешното. Та и с илюзиите по същия начин. А нали знаеш, че когато всъпиш в нирвана ще осъзнаеш колко истинса е самсара?

Само сравни това което си написал с написаното от Нагарджуна. Прав е Реджеп, човек може да пукне от смях в самсара

15. Обектът на знанието в съня не се вижда, когато човек се събуди. По същия начин светът изчезва за този, който се събуди от мрака на невежеството. Производството на илюзии не е нищо друго освен илюзия. След като всичко е съставно, нищо не може да се счита за реално обособено нещо. Такава е природата на всички неща.

17. Всичко това е само ум (читта, citta) и съществува точно като илюзия. Оттук произлизат добрите и лошите дела, а от тях – добро и лошо раждане.

18. Когато колелото на ума се спре, всички неща спират. Следователно всички неща са празни от атман (някаква вечна и независима природа), и поради това – чисти.

19. По причина на мисленето, че нещата, които нямат независима природа, са вечни, приятни и атман, този океан от съществуване (бхава, bhava) се появява пред човек, обгърнат от мрака на привързаността и невежеството.

Махаянавимсака от Ачария Нагарджуна

преди 51 минути, Марчо Пирчов написа:

Бе я чакайте! Азът си го има, не е илюзия, бах го!..

Ето, пиша аз, Марчо Пирчов, нали? Мчи кой друг да е?

Даже и форумното ми име е дадено от мен, за разлика от истинското ми. Ми начи тук съм по-аз от аз в реалността, където името ми не съм го измислил аз, а родителите ми по съвет на акушерката в родилния дом. Начи в реалния свят аз имам малко и от акушерката, баси.

 

Е да де, обаче утре може да си смениш ника и вече няма да си Марчо Пирчов. И всъщност някой като те чете, може да се заблуждава, че има Марчо, пък той Марчо всъщност не е Марчо. Е как да не е илюзия това?

преди 47 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Това определено не е вярно. Извън този материален свят има нещо, само където бидейки в сегашното си тяло, то е възможно от вид нищо да стане нещо, за което обаче човек трябва да прояви вид въображение, а не да се опитва да си го представи.  Уви, определени хора само се опитват да стигнат вид познание по отношение на своите представи за Аза и реално не достигат своето съзнание Азът си. Това е така, защото извън себе си не ги вълнува друго. Използват материята, пространството и времето не по предназначение. Нормално е съществуването им, за да може други да "тренират" и се себе усъвършенстват примерно ....   

Въображението също не е нищо. Това, че не можеш да видиш, да определиш нещо, не означава, че него го няма. Малко по-абстрактно: за да видиш, определиш и разбереш нещо, то трябва да са налични някакви разграничителни линии, някакви граници, за да го обхванеш с ума си. Тези граници реално представляват неговата форма. Ясно е, че "граница" трябва да се разбира не само буквално, но и в преносен смисъл.

преди 19 минути, Shiniasu написа:

Е да де, обаче утре може да си смениш ника и вече няма да си Марчо Пирчов. И всъщност някой като те чете, може да се заблуждава, че има Марчо, пък той Марчо всъщност не е Марчо. Е как да не е илюзия това?

Ше ме познаеш, и с друг ник, по начина на писане.

Кого познаваш тогава?

преди 16 минути, Śūnyatā написа:

Само сравни това което си написал с написаното от Нагарджуна. Прав е Реджеп, човек може да пукне от смях в самсара

15. Обектът на знанието в съня не се вижда, когато човек се събуди. По същия начин светът изчезва за този, който се събуди от мрака на невежеството. Производството на илюзии не е нищо друго освен илюзия. След като всичко е съставно, нищо не може да се счита за реално обособено нещо. Такава е природата на всички неща.

17. Всичко това е само ум (читта, citta) и съществува точно като илюзия. Оттук произлизат добрите и лошите дела, а от тях – добро и лошо раждане.

18. Когато колелото на ума се спре, всички неща спират. Следователно всички неща са празни от атман (някаква вечна и независима природа), и поради това – чисти.

19. По причина на мисленето, че нещата, които нямат независима природа, са вечни, приятни и атман, този океан от съществуване (бхава, bhava) се появява пред човек, обгърнат от мрака на привързаността и невежеството.

Махаянавимсака от Ачария Нагарджуна

 

И къде точно виждаш противоречие, можеш ли да посочиш? Изобщо разбираш ли какво пише в последното изречение, което си цитирал? Че, атман няма независимо съществуване, не е нещо имащо конкретна определена форма, а е като океан ("океан на съществуването"). Когато пиша, че твърдението на Шанкара, че атман е идентичен с Брахман е същото като твърдението, че атман няма собствена независима същност, знам какво пиша. Християните правят пък разграничението на Отец, Свети Дух и Син, за да изразят иначе невъзможното за осмисляне обединяващо ги цяло. Същото правят в новите езотерични школи с разделението Атма, Будхи, Манас. Нагарджуна разсъждава за Пустотата, която е обединение на трите, непознаваемото. По отделно нито едно от трите не е нещо отделно съществуващо, независимо от другите и в този смисъл е илюзия.

преди 18 минути, Марчо Пирчов написа:

Ше ме познаеш, и с друг ник, по начина на писане.

Кого познаваш тогава?

Може и да позная. Но при всички случаи няма да знам нищо за теб извън това, което си написал във форума. Между двете има припокриване, но не и еднаквост. Ако приема, че те познавам на базата на прочетеното, то вероятно ще се заблудя в по-голяма или по-малка степен.

п.п. Това е очевидно, но го пиша с надеждата някои будисти да могат да направят паралел с това, което знаят за себе си, сравнено с истинското си аз (който не познават, освен ако не наричат "познание" твърдението, че азът им съществува зависимо).

преди 10 часа, Śūnyatā написа:

15. Обектът на знанието в съня не се вижда, когато човек се събуди.

По същия начин светът изчезва за този, който се събуди от мрака на невежеството.

Производството на илюзии не е нищо друго освен илюзия.

След като всичко е съставно, нищо не може да се счита за реално обособено нещо.

Такава е природата на всички неща.

И това ли са свещените слова... и някой си да се сравнявал по тях...??? !!! Та изречение по изречение, без контекста си, е по-скоро пародия и тотална простотия.

Вероятно преводът на това е под всякаква критика, и така извадени за да оправдаят някого, нещо си... Защото всичките изречения са без всякаква връзка, смисълът им е тотална глупост... И как за някои тия глупости може да са свещени слова? До каква простотия може да се стигне всеки път когато поредния религиозен припада по личния си филм, с идеята че е будистки и той е будист сред него. 

Ма прав е Нагарджуна - точно като него е "прав и Реджеп", още повече че същия е измислил и будизма и Нагарджуна, темата и мадхямиците.

преди 14 часа, _ramus_ написа:

И това ли са свещените слова... и някой си да се сравнявал по тях...??? !!! Та изречение по изречение, без контекста си, е по-скоро пародия и тотална простотия.

Вероятно преводът на това е под всякаква критика, и така извадени за да оправдаят някого, нещо си... Защото всичките изречения са без всякаква връзка, смисълът им е тотална глупост... И как за някои тия глупости може да са свещени слова? До каква простотия може да се стигне всеки път когато поредния религиозен припада по личния си филм, с идеята че е будистки и той е будист сред него. 

Ма прав е Нагарджуна - точно като него е "прав и Реджеп", още повече че същия е измислил и будизма и Нагарджуна, темата и мадхямиците.

Всъщност, тук няма никакви свещени слова, няма и кой да се сравнява по тях. Няма повод за всякаква критика, която да оправдае "нещо си". Няма пародия, няма тотална простотия, няма тотална глупост. Няма религиозни будисти, няма личен филм, няма Нагарджуна, няма Реджеп, няма мадхямици, няма тема.

Халюцинациите в илюзорният ум Рамус са много смешни, но няма кой да се смее на тях...

преди 46 минути, Śūnyatā написа:

Всъщност, тук няма никакви свещени слова, няма и кой да се сравнява по тях. Няма повод за всякаква критика, която да оправдае "нещо си". Няма пародия, няма тотална простотия, няма тотална глупост. Няма религиозни будисти, няма личен филм, няма Нагарджуна, няма Реджеп, няма мадхямици, няма тема.

Това Нагарджуна ли го е измислил, или мадхямика и просветления, в темата?

Всъщност - няма и тема, няма форум, няма и сутрешно кафе и сладък будистки моабет, с шекерчетата на подхвърлени информации, преводи и кой с каквото си намерил да се издокара...

Измислените и Измислилите се - също ги няма. Букви няма, реч и слово - също. Просто виртуални духове от типа "има-нема"....

И будизъм няма, и будисти - също. А то точно това е, което пледира рамус сред цялата тема. За това ставаше въпрос.

====

 

Namo Tassa Bhagavato Arahato Sammā Sambudhassa

Namo Tassa Bhagavato Arahato Sammā Sambudhassa

Namo Tassa Bhagavato Arahato Sammā Sambudhassa

преди 20 часа, _ramus_ написа:

Та изречение по изречение, без контекста си, е по-скоро пародия и тотална простотия.

Човека ти казва, че азът без контекста си е пародия, ти го учиш за изреченията.

За изреченията знаем, че знаеш. Чукни контекста и му гледай сеира. Ех кеффф. Голяма си пародия

преди 12 часа, Реджеп Иведик написа:

че азът без контекста си е пародия

Смешно е да поясняваш нещо, което самия ти не разбираш, но се пънеш.

Аз-ът без контекста е като контекста без Аз-а.

И двете са обикновени абстракции и са условно разделени. УСЛОВНО и ОТНОСИТЕЛНО - са разделени и са разделени на две. Делението може да е на три, да няма деление, или на повече - това няма никакво значение. Дели се, и се събира, само абстрактно - като в математиката. Просто абстрактни упражнения. 

Но умниците вместо за упражнение го спрягат като филм, сред който да се вживеят че живеят. Умник... и филмовия му контекст. Махаш контекста - нула. махаш умника - пак е нула.

Махдямика - махаш му будисткия филм - нищо (не нула, а нищо). Просветленият - махаш му просветленият филм - нищо. Без филма няма нито Махдямик, нито Просветлен. Както и без форума, изхвърлянията, глупостите и простотиите. Без религията няма вярващ, има потребност да се вярва - появяват се религии. Но религиите пораждат и вярващи... защото предлагат наркотик, с който да облекчават бъркотията отвътре. Предлага се "решение", но всяко решение има цена. Дори и при ясната идея за тежка цена, наркомана не може да спре да си доставя дозата, защото отвътре вече е отключен механизма за доставка на изживяване, чрез проста органична химия... чрез нов, лесен начин....

Като махнеш контекста на всеки тук - е голо нищо, защото той е съпоставим само сред контекста си, а всеки тук описва строго специфичен контекст, сред който да се представи като онова, което иска да е.

Будистът сред темата иска да е будист, а е никакъв, без будисткия си филмов контекст. Тоя контекст е гола вода и е пародия на будизма, но будиста няма как да представи друг, защото ... няма как. За теб - още по-малко.

Контекст сред който са налице "реални" взаимодействия - това е контекст. Разликата с фантастичните взаимодействия е -  бледи сенки и отражения от фантазни изхвърляния и простотия. Всеки предпочита фантазния, защото е лесно, безопасно, защитено, не се искат никакви усилия, дори носи наслада, облекчение... защото носи изживяване. И най-вече - НЯМА ЦЕНА, която да се плаща. Няма дори отговорност, която да играе ролята на някаква версия на фийдбек. Всъщност капанът за мозъка е по отношение на "по-малкото усилие" - което също е примитивно наследство от първосигналното "минало".

Тия изживявания през битие с реални взаимодействия с физическия контекст няма как да се случат и затова идва заместителното. И се скъсват да си правят дозите от изживявания от виртуални вътрешни контексти, на които съвсем общо се нарича "сънуване, в собствени сънища". Резултатът от тях е отново изживяване, но по избор и носи бърза награда и наслада... Заради това се търси и толкова се напира - защото е точно като наркотик - мозъка си намира сам начин, чрез определени игри да си достави онова, което му е нужно. Но е за кратко време... и са нужни нови и нови дози... от "наркотика". Всъщност повторенията на сънуващите - това е тяхната доза. Докато трае поредното повторение - е поредната инжекцийка изживяване. Като отпадне изживяването - никой няма да се интересува и никой не си прави филми, без да му носят изживяване, полза - демек НАГРАДАТА. 

При наркотиците е същото - наградния невротрансмитер идва наготово - не е нужно поведение, не е нужен напън, разход на енергия, на опасности, на несгоди пък и всичко това може да НЕ доведе до "наградата". Но в мозъка има значение само резултата и той си го търси - едни дялове търсят нещо, което в комбинация с други дялове си осигуряват с лекота чрез ШОРТКЪТ.

Популярен е експеримента с мишки, на които чрез електроди се стимулира точно дяловете за награда и малко устройство-ключ, чрез което мишката може да стартира нова доза...  И когато мишката "схване" че само едно движение с краче се подава изживяване, дори екстаз... не спира... докато не умре.

Това с хората започва още от деца - една сбъркана в проявата си защитна система позволява да се избегне реално взаимодействие заради неговата сложност, дори травма, в изживяващия я. И се съставя изкуствена версия - вътрешно скроена. От защитна система, се превръща в извор на огромен проблем за развитието. Заради нея се блокират процесите и спира надграждането. Спира, защото субектът е привлечен от вътрешната си сглобена реалност, в която той може да си докара да се усети сигурен и защитен, да е доволен, да му носи наслада, награда... Лесно, защото "само с фантазни движения" ( като при опита с мишката ) и воалаааа. И форумите се пълнят с филмари и героични образи от иначе изтрещели. И точно този раздел - най-лесно го предлата и най-много се струпват точно човешкия материал от "наркомани" на първичности.

Това са прости положения, опитай да ги прочетеш бавно и внимателно... но няма да го направите. Няма - защото не носи полза, не носи награда и дори и да се прочете ще се наложи да се компрометира, защото всява смут в личната приказка, която обаче носи полза. Една сбъркана първосигнална полза, но полза, но награда... И неспирното вайкане по спасенията и страданията на битието... е точно историята за вас - като участниците в "най-голямата" и масова човешка приказка - за страданията и спасенията. Направили приказка за "страданията' от които можело да се 'спаси Страдащия" генерално... Ми може - той сам конструира в себе си и двете.

И за това никога не е било нужно нито Буда, нито Нагарджуна, нито сутри... Просто същите представят един подход към "изход". Но той отново е сложен, труден, изисква се огромно усилие. За първоигналните - няма как, освен чрез ритуални действия, повторения, приказки, образи, съчинени от обяснения и разяснения. За тия дето имат вече подходящо натрупване - друго. За още по-подготвените - трето. От наследството на БОН идват и залитанията по магични приказки и мистични цели, по отвъдния свят, умирането и смъртта. Тия неща нямат никакво значение за САПИЕНСА, а са преходни моменти издаващи различни стъпки, различни версии, различните хора, различните им 'светове' и етажи.

Не само будизма е така... Нито будистите са негови автори, а са просто вървящи по път, наречен заради начините и подходите си - "будизъм". Условно нарицателно, просто нужен временен относителен етикет. А не филм за вживяване. Но първосигналните нямат шанс за друго и си търсят тяхното си. И понеже са мнозинство - е направено като за тях. И отново - не само сред будизма.

===================================

Умение е да се различава

1. ПОЛЗАТА...     --------   

2. от усещанЕ за полза (наградно изживяване, усещане за спокойствие, екзалтация, които всъщност стопират и подтискат тревожността и безпокойството, страхуването. Подтискат ги, но не ги прекратяват и като спре действието на дозата ... и пак идват... и пак - с нова доза.).. Второто е в зоната на първосигналното и примитивното. Имало е значение в други условия и е изиграло ролята си да е водещо, единствено и основно...

Докато ПЪРВОТО - ползата без да се вкарва усещане, да се сходява с емоции и чустване - е вече до ментално схващане, до широка картина, до цялостност в отражението, която се подготвя с години работа, системност, търпение и постоянство, чрез взаимодействие през физически контекст, при което се налагат известни ограничения, и са налични обратни връзки, довеждащи до извеждане на причини и следствия, взаимовръзки, но и до отговорност при погрешности. Това са висококогнитивни процеси, заради които ХОМО се слави като САПИЕНС.

С това ХОМО е САПИЕНС, а не с наркоманските си "маймунски" игри.

преди 12 часа, Реджеп Иведик написа:

... азът без контекста си е пародия...

Пародия ама "пледира" 

Мисли че е нормален, защото е общоприето такива да се имат за нормални. За тия приказки няма да го баннат във форума и няма да го затварят в лудницата. Той е толкова твърдо убеден, че е нормален, а някои други не, че чак става смешен.

https://www.wisdomlib.org/buddhism/book/the-great-chronicle-of-buddhas/d/doc364645.html

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Пародия ама "пледира" 

"Пародия" би бил без контекста. Щом "пледира" очевидно е в някакъв контекст. Но за теб най-важното е да затвърдиш връзката аз=пародия, която си изградил в ума си, без значение има ли контекст или няма. Реално погледнато обаче извън контекст няма как да излезеш. Можеш, но то също ще е условно, като отрицание на познатото, което е контекстно обусловено.

Всъщност е добре когато толкова често се споменава аза, да се знае какво точно включва този аз. Какво ще остане след като се освободим от илюзията за независимо съществуване. Ясно е, че съзнанието ще продължи да съществува, защото обратното би означавало, че нирвана е някакво безсъзнателно състояние подобно на това на слепите природни сили. Може да допуснем възможността за колективна душа, но въпреки това индивидуалното съзнание би следвало да е част от това колективно съзнание и да се осъзнава едновременно и като част от ,и като идентично с общото. 

Какво се губи или по-скоро не се губи, а се губи само като чувство за собствено притежание; като нещо, което отнасяме към себе си? Това не разбирам напълно и не съм сигурен доколко го разбирам правилно, но е казано, че общи са мислълта, чувствата, желанието, волята и движението. Няма да го коментирам, само го споменавам евентуално за някой, който може да има интерес. Тук виждам необходимост да бъде направена разликата между мисъл и съзнание, както и между желание и воля. В ежедневието обаче, а и тук във форума тези понятия често се смесват.

преди 10 минути, Shiniasu написа:

"Пародия" би бил без контекста. Щом "пледира" очевидно е в някакъв контекст.

Без контекста няма как да има "пародия". Пародията е обусловена от заблудата, че видиш ли реалност няма без контекст. Когато илюзиите се разсеят от полъха на мъдростта - няма пародия, няма "аз", няма представа за контекст - остава реалността такава, каквато е - успокоена, ясна, чиста.

Наслушахме се на пледоарии. Още някой да се опита да предложи някакъв евтин шит на опитните наркомани в темата? 

 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Когато илюзиите се разсеят от полъха на мъдростта  ( пародийната, контекстната... или чия) - няма пародия, няма "аз", няма представа за контекст - остава реалността такава, каквато е - успокоена, ясна, чиста.

няма как да се мине без поредната глупост, от тематичния "мадхямик".

Полъха на мъдростта... Уинд ъф чейндж ...  Пует, ей!!! папагал-наркоман. Тематичния Джаро!

Въпроса е - кое точно е контекста (като са едно и също и едното без другото няма как) - фантазията ли или махдямика?

преди 22 минути, _ramus_ написа:

няма как да се мине без поредната глупост, от тематичния "мадхямик".

Полъха на мъдростта... Уинд ъф чейндж ...  Пует, ей!!! папагал-наркоман. Тематичния Джаро!

Въпроса е - кое точно е контекста (като са едно и също и едното без другото няма как) - фантазията ли или махдямика?

Контекста си го пляснал в друга тема преди два часа - Рамус си мисли, че някаква духовна същност набира мощ и извира през фонтанелата на илюзорния субект. Заблуден глагол мислещ се за съществително, настойчиво пледиращ по несъществуващите "сами по себе си" теми 

Тия са опаковка, която служи временно, докато духовната същност в същия субект не набере достатъчно мощ и не се превърне в приоритет, цел, път и стане битието му.

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Контекста си го пляснал в друга тема преди два часа - Рамус си мисли, че някаква духовна същност набира мощ и извира през фонтанелата на илюзорния субект. Заблуден глагол мислещ се за съществително, настойчиво пледиращ по несъществуващите "сами по себе си" теми 

Тия са опаковка, която служи временно, докато духовната същност в същия субект не набере достатъчно мощ и не се превърне в приоритет, цел, път и стане битието му.

Даже не си оригинален, пародия изпапагалена ала Рудолф Щайнер.

--------

Превърна се в комикс тоя форум, без възможност за редакция.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Още някой да се опита да предложи някакъв евтин шит на опитните наркомани в темата? 

Да, аз. Един въпрос - защо цитира по-горе онзи текст от 15-а, а не започна от 14-а строфа? Не я разбираш ли, или ти харесва да вземеш половината махаянска доктрина и да си я представяш за цялата. Или защо не от първите четири строфи. Половината Махаяна е Хинаяна, но ако ще е Махаяна, като кажеш А трябва да кажеш и Б, и да не вадиш от контекста своеволно както ти отърва. 

Друг несвързан с това въпрос е, че "Махаянавимсика" много предпазливо може да се припише на Нагарджуна, почти сигурно е късна компилация и цитираното е английски превод на възстановка от тибетски версии на санскрит, но не е важно в случая. Прочети я цялата като цитираш, строфа по строфа дори така както си я намерил. Ще го направиш ли? Сигурна съм, че в каквото си си превеждал 14 гласи приблизително следното (макар между версиите да има разлики даже в броя на строфите): 

"Самсара и нирвана са само видимости; истината е неопетнена, неизменна, изначално успокоена и сияеща" 

като "успокоена" означава нещо специфично, а не някой да седне и да се успокои. "Сияеща" или ясна и т.н синоними е прабхасвара, всъщност освен за светлина се отнася главно за звук в смисъл, че е пронизващ. 

неопетнена (недуална); неизменна (непроменлива, неподвижна); истина (всъщност татхата, преведи си го както искаш)