преди 12 минути, dioib написа:

Когато създаваш деца осъзнаваш ли го или го правиш от Любов? 

Едното не пречи на другото. Любовта може да е егоистична, емоционална, глупава, нереалистична, до влеме... Осъзнатост също само по-себе си не означава правилни възгледи и действия, нито основани на любов. Човекът е комплекс от различни аспекти, които не са или-или. 

преди 4 минути, Just a Stranger написа:

Любовта може да е егоистична, емоционална, глупава, нереалистична, до влеме...

Любовта е една! Обичта е описаното от теб.  

Научи го българския!!!  

п.п. Считай, че Любовта е когато си в нирвана. Тя може ли да е описаното от теб??? 

Айде обясни какво значи блаженство. Едно от нещата към които се стремиш. Някога изпитвал ли си го?

А вы думаете, мне лучше? — усмехнулся Ариэль. — Я ведь вам постоянно твержу — я от вас ничем не отличаюсь. Вот только у вас жизнь интересная, а у меня нет.

— Мне отчего-то кажется, — отозвался Т., — что вы со мной лукавите, когда это говорите. Вы свободный человек, можете, если все надоест, сесть на пароход и уплыть в Константинополь. А меня даже нельзя назвать личностью в полном смысле. Так, бирка со словом «Т.», за которой прячется то один проходимец, то другой — в зависимости от требований ваших маркитантов. У вас есть свобода воли, а у меня нет.

– Свобода воли? – хмыкнул Ариэль. – Да бросьте. Это такая же тупая церковная догма, как то, что Солнце – центр вселенной. Свободы воли нет ни у кого, наука это тихо и незаметно доказала.

– Каким образом?

– Да вот таким. Вы что думаете, у настоящего человека – у меня, или там у Митеньки – есть личность, которая принимает решения? Это в прошлом веке так считали. В действительности человеческие решения вырабатываются в таких темных углах мозга, куда никакая наука не может заглянуть, и принимаются они механически и бессознательно, как в промышленном роботе, который мерит расстояния и сверлит дырки. А то, что называется «человеческой личностью», просто ставит на этих решениях свою печать со словом «утверждаю». Причем ставит на всех без исключения.

– Не вполне понимаю, – сказал Т.

– Ну смотрите, – ответил Ариэль. – Вот, допустим, ожиревшая женщина решает никогда больше не есть сладкого, а через час проглатывает коробку шоколада – и все это она сама решила! Просто передумала. Осуществила свободу воли. На самом деле какие-то реле перещелкнулись, зашел в голову другой посетитель, и все. А эта ваша «личность», как японский император, все утвердила, потому что не утверди она происходящее хоть один раз, и выяснится, что она вообще ничего не решает. Поэтому у нас полстраны с утра бросает пить, а в обед уже стоит за пивом – и никто не мучится раздвоением личности, просто у всех такая богатая внутренняя жизнь. Вот и вся свобода воли. Вы что, хотите быть лучше своих создателей?

– Куда мне с вами спорить, – тихо сказал Т. – Я ведь просто кукла. Совсем как этот черный паяц, с которым я беседовал у цыган… Собственно, вы и не возражаете. Вы просто говорите, что и вы тоже кукла.

– Правильно, – согласился Ариэль. – Но здесь не должно быть повода для отчаяния. Мы марионетки, и все наши действия можно свести к голой механике. Но никто не способен просчитать эту механику до конца, настолько она сложна и запутана. Поэтому, хоть каждый из нас по большому счету есть механическая кукла, никому не известно, какое коленце она выкинет в следующую секунду.

– Вот видите, – сказал Т. – Вы хотя бы можете выкидывать коленца.

– Батенька, да разве эти коленца мои собственные?

– А чьи же?

– Ну подумайте. Вот если вам, к примеру, захотелось Аксинью – разве можно сказать, что это ваш собственный каприз? Просто Митенька заступил на вахту. Ну а если мне захотелось взять кредит под двенадцать процентов годовых и купить на него восьмую «Мазду», чтобы стоять потом в вонючей пробке и глядеть на щит с рекламой девятой «Мазды», это разве моя прихоть? – Ариэль выделил интонацией слово «моя». – Разница исключительно в том, что вас имеет один Митенька, а меня – сразу десять жуликов из трех контор по промыванию мозгов. И при этом они вовсе не злодеи, а такие же точно механические куклы, и любого из них окружающий мир наклоняет каждый день с тем же угнетающим равнодушием.

– Но зачем люди проделывают это друг с другом?

Ариэль погрозил кому-то пальцем и выключил огонь под своей яичницей.

– Только кажется, что это люди делают, – сказал он. – В действительности ни в одном из этих людей нельзя отыскать реального деятеля даже с самой яркой лампой. Я ведь уже объяснил – вы там найдете только гормональные реле, щелкающие во тьме подсознания, и девайс с одной пружинкой, который шлепает свое «утверждаю» на все, что под него кладут.

– Вы как-то упрощаете, – сказал Т. – В человеке есть и другое.

Ариэль пожал плечами.

– Еще есть лейка, которая поливает все это эмоциями. Ею вообще может управлять любой приблудный маркетолог… Я вот, например, много раз замечал – смотришь какой-нибудь голливудский блокбастер, унылое говно от первого до последнего кадра, плюешься, морщишься – а потом вдруг вступает патетическая музыка, суровый воин на экране отдает салют девочке с воздушным шариком, и на глаза сами собой выступают слезы, хотя продолжаешь при этом плеваться… Как будто все предписанные движения души записаны на диске вместе со звуковой дорожкой и титрами. Это ведь только Гамлет думал, что на его клапаны сложно нажимать. С тех пор в Датском королевстве многому научились.

– Но кто нажимает на клапаны?

Ариэль подвигал в воздухе растопыренными пальцами.

– А кто нажимает на клапаны в шарманке? Рычаги. Вот и здесь такая же шарманка. Неодушевленная и бессмысленная, как вулканический процесс на Луне. Открою вам страшную тайну, даже самые могучие банкиры и масоны из мирового правительства – такие же точно механические апельсины. Всех без исключения вождей человечества заводит полный песка ветер, дующий над нашей мертвой необитаемой планетой.

– Но…

– Не спорьте, – перебил Ариэль печально. – Не надо, тут спорить бесполезно.

– Как же бесполезно, – волнуясь, сказал Т. – Ведь вы упускаете самое главное. У меня же есть несомненное и точное чувство, что я есть. Я есть! Слышите? Когда я вдыхаю воздух и чувствую запах вашей яичницы, во мне каждая клеточка кричит – я! Это я ощущаю! Разве не правда?

Ариэль поглядел на свой остывающий завтрак.

– Нет, – сказал он.

– То есть вы хотите сказать, что вот это самое ясное и несомненное из всех чувств – ощущение собственного бытия – тоже обман? Иллюзия?

– Конечно.

Виктор Пелевин "Т."

на 2.12.2023 г. в 18:18, shishmanovp861 написа:

Айде обясни какво значи блаженство. Едно от нещата към които се стремиш. Някога изпитвал ли си го?

Изпитвал съм го. Блаженството е налице, когато нищо не ти тежи. Наскоро написах едно хайку в което чувството на блаженство е сравнено с усещане за лекота.

идва смъртта
усещане за лекота
зимен ветрец

Хайку е най-късата поетична форма в световната литература. Въпреки че се състои само от три реда, съдържащи съответно 5 – 7 – 5 срички, то може да изрази и дълбоко чувство, и проблясък на интуицията. В хайку няма символи. То отразява живота в неговото свободно движение. Притежава чистотата, завършеността и дори празнотата на една музикална нота. Занимавайки се с простичките, привидно незначителни неща от ежедневието – падащо листо, сняг, муха – хайку ни насочва към дълбочинно възприемане живота на нещата. В стиховете обикновено има някакъв насочващ към сезона образ или дума. Според Ролан Барт краткостта на хайку не е формална; хайку е кратко събитие, изразено в точна и непосредствена форма. Хайку не е изразът, а съществуването на нещо.

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Изпитвал съм го. Блаженството е налице, когато нищо не ти тежи.

Ще споделиш ли какъв ти е проблема,че с Рамус умираме от любопитство.

Това нищо да не ти тежи едва ли е повод за Пълно щастие, задоволство, наслада.

И Будизма не ги премахва проблемите нищо да не ти тежи. Това си зависи от твоите постъпки и действия.

преди 4 часа, Śūnyatā написа:

Изпитвал съм го. Блаженството е налице

a стига бе... Преживял съм го - това са правилните думички.

НОООО....тук започват проблемите, защото... всяко преживяване е игра на заблудения мозък. Игра, с която той се заблуждава, за да изпита нужното за него преживяване... за да затвърди заблудата. И ново преживяване, ново затвърждаване на заблуда, което води до ново преживяване... и така.

Няма никаква разлика в заблудата между позитивните и негативните преживявания. Но именно позитивните имат най-голяма роля за обхвата на заблудата, защото подвеждат със силните си позитивни проблясъци. Най-силните от тях се наричат "катарзисни" и повечето които са ги "изпитали" ги описват именно така - "нищо не ми тежи"...

Катарзисен прилив дава силно неврохимично изливане на трансмитъри, но основното е, че те потискат силният натиск на амигдалата. Тревожните сигнали, безпокойството, тежестите на вината, срама, стари травми през негативни отпечатъци... всичко това обременително потискане, за миг се заменя от друго и дори само неговата тежест да спре да обсебва психичното поле, е огромно облекчение.

Подобно такова изпитват хората, които дълъг период от време изпитват силни болки... и в миговете, когато болката спира... за тях може да премине направо в еуфория заради облекчението... и т.н.

Прилив на невротрансмитерите на "щастие" е онова, което си запечатал и заради него са всички тия неистови театри с имитация на "будизъм". Будизма не е за тежки и тревожни души. Те първо е нужно да се "излекуват" от тежестите си, но не и с нови заблуди...

Замяната на едни негативни заблуди, довеждащи до негативни преживявания, с позитивни преживявания, генериращи нови заблуди - е най-първосигналния начин за "спасение" и изиграване на "олекване". Но... за "ПРЕЖИВЯВАЩИТЕ" това е тяхната вселена... и техния капан.

Така, че... :ИЗПИТАЛ СЪМ ГО'... е поредното пропадане в будисткия ти образ от толкова години тук и някъде сред будистката ти самозаблуда. Да беше зърнал Гаутама как неговите послания са паднали до "изцелителни" за пропадналите душици...

Толкова празни думички, толкова чуждици и заемки, толкова повторения и нахъсвания, проповедни имитации и помпозности... И накрая - само за да изиграеш сам собствения си заблуден номер...

на 19.12.2023 г. в 19:20, shishmanovp861 написа:

И Будизма не ги премахва проблемите нищо да не ти тежи. Това си зависи от твоите постъпки и действия.

Будизмът не премахва проблемите, но осъзнаването ги премахва. Когато човек е осъзнат, той не приема проблемите лично, дори не мисли за тях като за проблеми, защото това са само естествени процеси.

на 19.12.2023 г. в 17:35, Śūnyatā написа:

Изпитвал съм го. Блаженството е налице, когато нищо не ти тежи. Наскоро написах едно хайку в което чувството на блаженство е сравнено с усещане за лекота.

идва смъртта
усещане за лекота
зимен ветрец

Щом нищо не ти тежи............значи си олекнал невъзвратимо. ти си свършен и безмислен, празен откъмто мисли и действия, загърбил и забравил минало и чакащ Единственно Светлото Несъществуващо Бъдеще.
  Така разбирам Нещата от животЯ, няма ли тежести, нещо да те чувърка, притеснява, забравил ли си стари рани, неуспехи и травми................... зарежи я тая, турвай примката с винкела,релсата и Напреед към Светлото Бъдеще!🙂

Самоубийството не дава нищо и е неподходящо за същества, които се стремят към откриването на нови знания. От друга страна подобните на илюзия личности не могат да умрат, защото те така или иначе не съществуват.

В механичните същества няма живост. Това, че сме "живи" и "човеци" са само етикети, които създаваме за удобство във взаимосъществуването. 

Огромна част от това което мислим че сме, реално не съществува. Това осъзнаване отстранява егоизма, води до чувство за лекота и състрадание към чувстващите същества. 

преди 1 час, Śūnyatā написа:

Самоубийството не дава нищо и е неподходящо за същества, които се стремят към откриването на нови знания. От друга страна подобните на илюзия личности не могат да умрат, защото те така или иначе не съществуват.

В механичните същества няма живост. Това, че сме "живи" и "човеци" са само етикети, които създаваме за удобство във взаимосъществуването. 

Огромна част от това което мислим че сме, реално не съществува. Това осъзнаване отстранява егоизма, води до чувство за лекота и състрадание към чувстващите същества. 

Хах, самоубийството е ценен инструмент в правилните ръце, подходящото време и място. Глей колко хора с жилетки се оказаха носители на Ключово Събитие за мнозина Съдби.😀. Тва там Ботев, Раковски, та и Левски.............на практика ползваха инструмента.  Този Инструмент дава Ултимативна комуникация примерно От Баща за Син, както и от Син за Баща.

Подобните на <илюзия> се наричаме Демони и сме практически безсмъртни , имаме безброй<флуктоации> в голям брой полета и мрежи.

Състрадание към чувстващи същества е ангажиращо, то е тежест да достигнеш Лекотата на Духа😁, за да израстнеш духовно , не бива да се товариш със съществуването на Другите😁

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Огромна част от това което мислим че сме, реално не съществува. Това осъзнаване отстранява егоизма, води до чувство за лекота и състрадание към чувстващите същества. 

И защо даде само 5лв. на клошаря? Защо не му даде цялата заплата? Какви проблеми ще реши с 5лв.? Защо не продаде панелката в Перник да раздадеш парите на бедните. Това което е направил Гаутама вие няма да го направите. До какво осъзнаване те е довел Будизма? С Аза и Егото ти си безсилен да се справиш и вземи си го признай. Ламтиш за хубава кола с екстри и т.н. За какво е този театър?

Едно ново БМВ Х5 как ще ти погали егото ехааа. Да с неси го заглушил. И него и аза. Осъзнаваш ли колко струва Будизма в твоята глава след като ти се свиди да отидеш на място да се запознаеш. С твойта работа банката ще ти даде кредит. Ама ти почваш да сравняваш аджеба с тия пари какво би си купил. Така че само се заблуждаваш. Будизма водел до осъзнаване? А до действия води ли? Не, само до театъра залъгалка.

В един момент Ештън осъзнава, че светът, в който живее, е симулация. Той осъзнал, че всичко, което е смятал за реално, е просто илюзия.

из есе написано от Bard

преди 1 час, Śūnyatā написа:

из есе написано от Bard

Ми той и БАРД също е симулация.

Повтаряш си бабините си трънкини неотстъпно, упорито и маниакално вече толкова много години - вкопчен фанатично само в едно и също...

Искам да предложа за сърцевина на будизма едно кратко изказване: “Не бива да се вкопчваме в което и да е явление”. В “Маджима-никая” има откъс, в който един скитник моли Буда да обобщи своето учение в една фраза, ако това е възможно, и ако да, то как би звучала тя. Буда отговорил, че това е възможно, и фразата звучи така: Sabbe dhamma nalam abhinivesaya. Sabbe dhamma означава “всички неща (явления)”, nalam “не бива”, abhinivesaya — “привързваме, вкопчваме”. Не бива да се вкопчваме в което и да е явление.

Буда подчертал, че този, който е чул тази фраза, е чул целия будизъм въобще; този, който е започнал да практикува, опирайки се на нея, е започнал да практикува, опирайки се на цялото учение, и този, който ще пожъне плодовете на своята практика, изхождайки от тази фраза, ще пожъне плодовете на практиката на целия будизъм.

Ако някой постигне, че не съществува каквото и да е явление, което да е достойно за това, че да се привържем към него, той ще се справи с вируса, който поражда болестите на жаждата, ненавистта и неведението, и няма да извършва повече никакви злодеяния с тяло, реч или ум. Затова всеки път, когато възникнат форми, звуци, миризми, вкусове и докосвания, антителата под название “не бива да се вкопчваме в което и да е явление” ще се съпротивляват на възникването на недъга. Вирусът няма да проникне навътре, но дори да проникне, веднага ще бъде унищожен. Той няма да може да се размножава и да предизвика болестта, защото непрестанно ще му противодействат антитела. Това ще бъде непобедим имунитет. Това е сърцевината на целия будизъм, на цялата Дхамма. Не бива да се вкопчваме в което и да е явление, Sabbe dhamma nalam abhinivesaya. Да направим тази строфа своя практика, означава да направим всичко своя практика.

Бикху Будадаса

преди 1 час, Śūnyatā написа:

“Не бива да се вкопчваме в което и да е явление”

Не се превежда точно като "явление'. Това е някакъв компромисен превод, щото нямат аналог съответните думички... и смисъла отива при карастанчовите на всеки.

И най-вече - означава много неща, едно от които е, че със вкопчването си в твоята многогодишна повторителна фикция ти не си будист.

Веселото е, че фразата е и парадоксална - тя отрича и самия свой смисъл. Нещо като "Не вярвай на повярваното от теб"...

Ето още един пример за същото - "пиша ти да не четеш какво ти пиша" .

Поучения от рода "НЕ БИВА", (не) трябва, трябва"... нямат нищо общо с познанието. И са валидни за "детските етапи" в развитието. Именно на същото си и пример в темата, която дори не е "будизъм за деца", а просто "будизъм за изтрещели" - защото независимо че ползваш будистки заемки, ти ги ползваш за черупка и спасение от личните си изтрещелости

 

преди 23 минути, _ramus_ написа:

 

Поучения от рода "НЕ БИВА", (не) трябва, трябва"... нямат нищо общо с познанието...

 

Не си наясно как се добива субективен <множествен> модел за Света около нас. Онова , което ти го наричаш Наука, не расте в консервативна среда и в такива правила, просто това е Съпротивлението на Х - елемента , който <прави> Наука, т.е. това е Недъг на Кадрите- Цивилизацията.
Логици разни и аз покрай тях го виждаме различно <разстежа> , което включва множество абсурдни и за теб алогични усилия,действия и впрягане на ресурси.Да добиеш <един скок напред, нагоре, надолу, отвъд.........> изисква да <провериш> множество крайноспекулативни модели.

преди 13 часа, _ramus_ написа:

Ми той и БАРД също е симулация.

Нобеловата награда за химия 2016 се присъди на Жан-Пиер Суваж (Jean-Pierre Sauvage), сър Дж Фрейзър Стодарт (Sir J. Fraser Stoddart) и Бернард Феринга (Bernard L. Feringa) за разработката на молекулярни машини, които са хиляди пъти по-тънки от човешки косъм. 

Скоро ще създадат и молекулярен компютър. Ние също сме симулирани, създадени сме от атоми и молекули. Мозъкът е електро-химическа машина, която е програмирана от генетиката и околната среда. Мислите, чувствата и действията са резултат от това програмиране. Съзнанието е епифеномен на мозъчната дейност.

Когато осъзнаеш, че си симулиран, отношението ти към жаждата, ненавистта и неведението се променя. Вече не се вкопчваш в епифеномените като в реални, както си го правил преди. Това се отразява на мислите, речта, действията и е видимо за всички. Гледаш със състрадание към дребните "ценности" на хората, на техните интриги, амбиции, надежди, трикове, грубости и простотия.

Едно от доказателствата за обосноваността на дадена логическа система, се явява точността на нейните прогнози. Тоест, всеки може сам да провери дали теорията за симулацията работи.

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Когато осъзнаеш, че си симулиран, отношението ти към жаждата, ненавистта и неведението се променя.

Тц. Това не се нарича "осъзнаване" а твои си фикции, зародени заради твое катарзисно преживяване. Може да ти прилича, да си го фантазираш като всякакво - всъщност всичко е обикновена игра на неврони и мозъчни връзки.

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Тц. Това не се нарича "осъзнаване" а твои си фикции, зародени заради твое катарзисно преживяване. Може да ти прилича, да си го фантазираш като всякакво - всъщност всичко е обикновена игра на неврони и мозъчни връзки.

Катарзисното преживяване в случая е вдъхновено от ново знание, което разкрива природата на реалността. Но иначе си прав, че всичко е игра, макар и много сложна, на неврони и мозъчни връзки.

преди 56 минути, Śūnyatā написа:

Катарзисното преживяване в случая е вдъхновено от ново знание

От каквото и да е "вдъхновено" си е заблуда.

Смисъла и целта на знанието - не е нито да вдъхновява, нито да заблуждава поредния изтрещял.

Заблуда не е преживяването, а това че си се вързал и толкова години го прокламираш като 'будизъм', в опит да заблудиш преди всичко себе си. Отгоре на всичко - репетираш да обясняваш точно обратното, като ползваш заемки от хора, които са имали куража да спрат заблудите си, а не да ги ползват за 'вдъхновения" и патерички.

Проблемите на заблудите не са че някой ги преживява, а че "тоя някой" има полза да се заблуждава, вместо да спре да го прави. Ей така си и ти.

преди 8 часа, laplandetza написа:

просто това е Съпротивлението на Х - елемента , който <прави> Наука, т.е. това е Недъг на Кадрите- Цивилизацията.

Логици разни и аз покрай тях

След неомарксизма и "новата наука", дето с нея си щял да правиш бог от всеки, фантазиите че си "логик", направо цепят дървата, съпротивленията, елементите и недъгавите кадри.

преди 1 час, _ramus_ написа:

От каквото и да е "вдъхновено" си е заблуда.

Не ме интересува как го наричаш, ако от осъзнаването ми олеква и спомага за воденето на напълно поносимо съществуване. Ти продължавай да се занимаваш с "изтрещелите", щом това е смисълът на съществуването ти в омерзителното състояние на ума в което пребиваваш.

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

ако от осъзнаването ми олеква и спомага за воденето на напълно поносимо съществуване.

Такааааа - след толкова години най-накрая диагнозата започна да се прокрадва и започваш да набираш куража поне да си признаеш за нея.

Всъщност през всичките години ти си писал за това, но никога открито. Както и да е, но "на коледа ставали и чудеса"...

Работата е там, че в горното изречение думичката "осъзнаване" всъщност не е уместна. Сещаш ли се? Всъщност няма как да се сетиш - ти живееш вече толкова години в заблудно състояние, което се налага да поддържаш непрекъснато с "будистки" грим.

Толкова години пиша за лицемерието че наричаш това "будизъм", тия повторителни фикции - до замайване. Толкова житейски ресурс, самосугестия и опити да си докараш отново ретроспективно, чрез несъзнателния си импулс да го преживееш отново и отново... Защото за миг си разтоварил огромната тежест ( непоносимост) на живота си... и това те подведе по пързалката...

И всичкото това защо - какво толкова да си сторил че да е "непоносимо съществуването ти"? Вина ли е, щета ли е... та толкова да е "непоносимо"? Още от ранна възраст - защото си почнал да търсиш утеха и спасение все някъде по религиите. А едновременно с това - си с фуражка, (на държавна служба като пожарникар, при това от много години, с вече висок чин), където имат "непоносимост" и "несъвместимост" с религиозните залитания, без значение че са с "духовен привкус"... 

И след провала на няколко, стигна до "будизма" си, и когато удари поредната криза от несполучливите търсения, несъзнаваното ти изигра номера с "катарзиса" ли...? В битката все пак да водиш поносимо съществуване... се улавяш за личната си заблуда, само защото си подведен от "облекчението"... и спасението от личните кошмари и демони. 

Както и да е - това са си твои неща... това е твоят живот, правиш си блог - ок, оттам си взимаш нужното за да поддържаш нужната доза преживяване и автосугестия. Много важно че е с будистки привкус...

Но тук, сред КАЛДАТА - реши да се маскираш на будист и да се опитваш да проповядваш и се правиш че "спасяваш" други хора, стигна до девиация да фантазираш вкопчено как "това осъзнаване ( в твоята версия) щяла да спаси света...". Проповядваш и имитираш свещените си писания с които си ги "инжектираш" и фикцията стана видима и различима. Не само това - агресивното повтаряне става капан за да завлече други в заблудата ти - заради лесния начин, заради упоритостта ти.

И лицемерието и невъзможността да поемеш отговорност - реши да се правиш на "спасител и будистки проповедник", вкопчен неспирно само в един и същ рефрен, набор от описания и неистово ровещ сред виртуала където и каквото докопаш, за да запазиш и втвърдиш бетона на една лична лъжа...

И толкова години не посмя да напишеш нещата откровено, честно и докрай... Опитвайки се вместо това да завърташ писанията си все около личната си заблуда, чрез която преживяваш "поносимо съществуване".

А има и други начини, а не си посмял да се изправиш с достойнство и откровеност. Да разкриеш и извадиш всичко от себе си, да поемеш отговорността, да приемеш вече преминалото без наркотика на заблудата и така щеше да намериш облекчение без да се налага да плащаш с лъжи и поддържането им. ... И имаше кой да ти съдейства, пред кого да опиташ да преминеш през това като САПИЕНС... и да не изгубваш толкова години от живота си, като си осигуряваш и поддържаш сигурна доза заблуда и да завърташ и други в нея заради импулса за споделеност, заради самотата...

Да, някои проблеми и конфликти са тежки. Да, някои минали събития остават тежки следи от сякаш неизлечима болка и вътрешно разцепване, гняв, вина, срам и комбинации със страхове, страдания и конфликти и противоречия, условия, изисквания и (не)възможности... Но има и достоен начин и ако/като го преминеш, излизаш чист , свободен и силен за да продължиш развитието си. А не си посмял...

Дали рамус е "омерзения", след като и няколкото други изтрещели са ти съвсем сходни на теб и за които именно той за тях е с този етикет?

на 25.12.2023 г. в 9:11, Śūnyatā написа:

Самоубийството не дава нищо и е неподходящо за същества, които се стремят към откриването на нови знания.

А естествената смърт какво ще ти "даде" (ако предположим, че спадаш към тази категория), щом според теб съзнанието ти ще бъде анихилирано и в този случай? 

Аз разбирам, че будистките възгледи слабо те интересуват и не че това е нещо необичайно в днешно време, ама ти представяш като будизъм възглед, от който Буда се е разграничил много ясно - говоря за анихилационизма на Аджита Кесакамбали примерно. В будизма съзнанието не може да бъде епифеномен на мозъчната дейност, понеже всеки момент на съзнанието е причинен от предишен такъв. Съответно няма и последен момент, а потокът на съзнанието няма начало и край.

С какво твоите "виждания"  се различават от анихилационизма? Още в първата си проповед Буда посочва жаждата като причина за "обновено съществуване", тоест прераждане в ново тяло в самсара, а жаждата за унищожение (несъществуване) и за съществуване са нещо като разновидности на кама-танха, жаждата за сетивни наслади. Тези три вида жажда водят до ново и ново прераждане. Но според теб прераждане няма, а индивидуалното съзнание се унищожава след смъртта на тялото.

Та така, просто любопитствах с какво, според теб, лично ти ще се обогатиш от естествената и неизбежна смърт? Каква е ползата от знанията за любознателния, не за обществото. 

А и това горе цитираното сякаш определя някои като подходящи за самоубийство, а други не. Може би не за самоубийство, а евтаназиране, може би - нали и без това не съществуват завалиите. 

преди 31 минути, witness написа:

В будизма съзнанието не може да бъде епифеномен на мозъчната дейност, понеже всеки момент на съзнанието е причинен от предишен такъв. Съответно няма и последен момент, а потокът на съзнанието няма начало и край.

Между това което си написала и това да вярваш в бог няма никаква разлика и няма никакви доказателства. Много будистки теории са отпаднали с времето (например тези за сътворението на света), а и самия Далай Лама казва, че ако науката докаже безспорно нещо, то той лично ще се откаже от съответната теория, като тази за прераждането, която не е и будистка дори.

Да кажеш, че всеки момент на съзнанието е причинен от предишен такъв е все едно да кажеш, че сянката на дървото е причинена от друга сянка. Сянката на дървото, както и съзнанието са примери за епифеномен. Всяко съставно, изкуствено нещо, има начало и край. Ти дефакто твърдиш, че съзнанието не зависи от причини и условия и следователно притежава самобитие. Според мадхямика прасангика всичко което зависи от причини е нещо изкуствено. Срещу подобни възгледи, за съществуването на независими феномени, са се борели и Буда и Нагарджуна с теорията за пустотата или шунята. Всичко което зависи от причини е празно от самобитие.