преди 4 минути, Just a Stranger написа:

Ами нали все повтаряш няма мислещ, а мисъл; няма действащ, а действие... а сяга вместо да кажеш, че вяма желаещ, а само желание, обръщаш плочата. 

Нормално е!!! Както и ти я обръщаш!!!

п.п. Това верно е будизъм за непросветени, а не с опции ...

преди 1 час, Just a Stranger написа:

разумът винаги е свързан с реализирането на някакво желание. Т.е. разум без желание няма.

ми пак фейк.

къде ти разум, къде ти желание... боза отсякъде...

преди 1 час, Just a Stranger написа:

Ами нали все повтаряш няма мислещ, а мисъл; няма действащ, а действие... а сега вместо да кажеш, че няма желаещ, а само желание, обръщаш плочата. 

Без да е налице идентификация на перспективата от първо лице с усещанията, емоциите и чувствата, няма как да възникне желание.

Ако желанието беше неизкоренимо и напълно необходимо, Буда нямаше да произнесе първата си проповед, съдържаща Четирите Благородни Истини в Дамма-чака-паватана Сутта Самюта Никая 56.11  Задвижване на Колелото на Дамма. Нямаше да произнесе и втората си проповед, относно понятието "не-аз" в Аната лаккана сутта Самюта никая 22.59  Беседа за характеристиките на Аната и т.н.

https://theravadabg.wordpress.com/пали-канон/

преди 6 минути, Śūnyatā написа:

Без да е налице идентификация на перспективата от първо лице с усещанията, емоциите и чувствата, няма как да възникне желание.

и пак фейк, поредния! Усещанията, емоциите, желанията и чувствата са налице още преди възникването на идента, вкл и Аз-концепцията. И тия залъгалки - да ползваш за опорки личните си интерпретации относно будистки концепции.

пак неистовият напън да си повтаряш фантазните си недомислици, само и само да ги преживееш за нещо повече от лични фантазми.

преди 15 минути, Śūnyatā написа:

Без да е налице идентификация на перспективата от първо лице с усещанията, емоциите и чувствата, няма как да възникне желание.

Тука май не си направил справка с ChatGP. 😄

преди 3 минути, _ramus_ написа:

Усещанията, емоциите, желанията и чувствата са налице още преди възникването на идента, вкл и Аз-концепцията. 

Мисля, че усещанията и емоциите възникват преди идентификацията, а чувствата и желанията след нея. 

преди 3 минути, Śūnyatā написа:

а чувствата и желанията след нея. 

как така го "мислиш", след като няма АЗ (теб), за да е налице че "мислиш"?

 И... след като го изразяваш с "мисля, че", то мисленето се основава на принципи и има механизми. Така, че би ли могъл да осветлиш как така ти го "из-мисли" горното - на какво основание, с какви аргументи, чрез какви извеждания и опорни моменти?

преди 7 минути, _ramus_ написа:

как така го "мислиш", след като няма АЗ (теб), за да е налице че "мислиш"?

 И... след като го изразяваш с "мисля, че", то мисленето се основава на принципи и има механизми. Така, че би ли могъл да осветлиш как така ти го "из-мисли" горното - на какво основание, с какви аргументи, чрез какви извеждания и опорни моменти?

Мислите се мислят сами. Няма "аз" който да се идентифицира с мислите. Изразът "мисля" е консенсусно приет и като такъв се използва в комуникацията. Опорните моменти се извеждат като резултат от вътрешна практика и осъзнаване.

преди 8 часа, Śūnyatā написа:

Мислите се мислят сами.

Не, те са продиктувани от нещо извън тебе. Това което ти считаш за мисъл от само-себе си е въображение или фантазия. 

НО, ОК, да предположим, че си пророк. В тоя аспект, то твоите мисли на къде са насочени от само-себе си? Към страданието което е в теб или извън теб? И до там!!! Друга мисъл освен за страданието което да възниква от само-себе си има ли?! Май, няма!!! Но, в други има и други мисли, които по същия начин са възникнали от само-себе си и не са свързани със страданието. = Не считай, че само ти си пророк!!! 

И виждаш ли, че из самите будисти, то въпросната мисъл от само-себе си е различна по отношение страданието, т.е. кой от вас е истинския пророк??? И за какво е пророчеството, че страдание ще има вечно ли??? ОК, но други не страдат!!! И за какво и набивате тази ваша мисъл от само-себе си??? 

ОК, отричате се от себе си в името на тази мисъл от само-себе си, но други имат различни мисли, които са по-добри от вашата въпросна. Примерно: Мислят за Любов. 

Разбираш ли защо считам, че тази религия будизъм е анахронизъм, т.е. не подлежи на еволюция!!! 

И тук показваш колко е красива.  ОК, за теб може да е, но не и за останалите!!! 

п.п. Будизмът по своята същност довежда до деспотизъм, т.е. семейството на Буда си продължава да си живее охолно, а въпросният техен синковец омайва страдащите и не ги води към истината и/или по-добър живот, а към покорство към семейството от което е произлязъл Буда. Да ли ги е пробудил? Не, не мисля!!! Той е заслепил другите, за да не видят как други живеят в охолство и не страдат. 

Затова и считам, че тук изявяващите се като будисти в действителност не са, защото те не са скит, т.е. те са стационарни и вместо да се отдадат на медитация и последваща нирвана проповядват псевдо будизъм. Това, че сте посетили някакъв метох, че сте прочели някоя и друга книга не ви прави будисти, защото за да си будист, то трябва да се отречеш от всичко светско. Докато не се отречете от света, то няма как да получите прозрение, а ще бълвате ваши фантазии и прочие. 

Аз казах!!! 

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Мислите се мислят сами. Няма "аз" който да се идентифицира с мислите

По аналогия: думите сами ли се изричат? Могат ли? Кое е това в тях, което евентуално ги поражда Защо не седнеш безпристрастно да разгледаш процесите от всички страни и тогава да пишеш? С думите ще ти е далеч по-лесно. Процесите там са по-познати. От какво самовъзниква мисълта? Нали я е нямало преди да възвикне?

преди 9 часа, Śūnyatā написа:

Мисля, че усещанията и емоциите възникват преди идентификацията, а чувствата и желанията след нея. 

Преди, след, но ти не знаеш кога възниква всяко от изброените. Как ще ги подредиш по последователност? Кога възниква идентификацията на човека с личността си. В кой момент от живота му? При раждането, на втората-третата година, по- късно? Бебетата имат ли желания или те се появяват след това?

И защо изобщо намесваш самоидентификацията при емоциите и желанията, когато тя е свързана с мислите. Представата за аз е мисловна и идва много по-късно от емоциите и желанията. При животните се появяват наченки та такава едва при някои от висшите бозайници, докато емоциите и желанията са далеч по-развити. Разбира се няма осъзнаване, на себе си като желаещ, но то не е част от желанието.

преди 1 час, dioib написа:

Не, те са продиктувани от нещо извън тебе. Това което ти считаш за мисъл от само-себе си е въображение или фантазия. 

Подразбира се, че мислите са функция на мозъка.

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Мислите се мислят сами.

Не, "мислите" на кукурукуто, са кукуруку. В този контекст става по-разбираема фикцията ти за "пинокио"...

С други думи - пак изходи фейкове, но нали личната падалка трябва да имитираш колко е будистка...  Пък и вече сме свикнали с изцепките на няколкото кукуруку...

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Опорните моменти се извеждат като резултат от вътрешна практика и осъзнаване.

тц, няма такава практика, нито такова осъзнаване... В голяма грешка си, но когато кукуруку се фантазира, той самия не го нарича "грешка"...

преди 34 минути, _ramus_ написа:

В голяма грешка си, но когато кукуруку се фантазира,

каква е тази дума в  цитата удебелена, това е име на някакво си животно или какво  е, ама то се казва - кукуригото си фантазира,  а от твоя начин прилича че става дума за някакво несъществуващо животно на Земята

чичко Гугъл каза че има такова име, но тава е име на някаква си вафла за ядене,  ти като я употребяваш тази дума за вафлата ли  си  мислиш, че става дума или за някой от форума тук, който си фантазира

ето я вафлата:

Въпрос: Каква е връзката между перспективата от трето лице и медитацията в будизма?

CHAT GPT: В будизма, перспективата от трето лице често е свързана с медитативни практики, които имат за цел развитие на осъзнаването и разсейване на илюзиите за постоянство и собствена същност. Медитацията в будизма, в частност във ваджраяна и махаяна традициите, обикновено се насочва към разгръщане на осъзнатостта и развитието на безпристрастно наблюдение.

Чрез медитацията, практикуващите се усъвършенстват в разпознаването на процесите в ума, осъзнават непостоянството на усещанията и мислите и преодоляват привързаността към тях. Този вид практика се съчетава с идеята, че реалността е непрестанно променяща се и без постоянна идентичност.

Така чрез медитацията и перспективата от трето лице в будизма, практикуващите се стремят към постигане на мъдрост, освобождение от страданието и развитие на съчувствие към всички същества.

преди 23 минути, Śūnyatā написа:

Въпрос: Каква е връзката между перспективата от трето лице и медитацията в будизма?

CHAT GPT: В будизма, перспективата от трето лице често е свързана с медитативни практики, които имат за цел развитие на осъзнаването и разсейване на илюзиите за постоянство и собствена същност. Медитацията в будизма, в частност във ваджраяна и махаяна традициите, обикновено се насочва към разгръщане на осъзнатостта и развитието на безпристрастно наблюдение.

Чрез медитацията, практикуващите се усъвършенстват в разпознаването на процесите в ума, осъзнават непостоянството на усещанията и мислите и преодоляват привързаността към тях. Този вид практика се съчетава с идеята, че реалността е непрестанно променяща се и без постоянна идентичност.

Така чрез медитацията и перспективата от трето лице в будизма, практикуващите се стремят към постигане на мъдрост, освобождение от страданието и развитие на съчувствие към всички същества.

Това нещо защо пише като теб, направо бих ви объркала. Със сигурност не изпитва привързаност към "мислите" си, няма желания.. Шунята си намери просветлен учител :) честито

Между другото, кучето е заровено тъкмо там, при характера или т.н. индивидуалност - нищо не става без нея, стига да е налице... евентуално. 

преди 39 минути, witness написа:

Между другото...

... тук никой не пише за будизъм и не споделя опитност в тази сфера, затова мисля да си почина от темата и да се заема с по-полезни дейности.

преди 37 минути, Śūnyatā написа:

не споделя опитност

Даже и си наглец... Щото ти направо се утрепа от "опитности"... че чак и GPT...

на 9.11.2023 г. в 15:29, _ramus_ написа:

Не, "мислите" на кукурукуто, са кукуруку. Пък и вече сме свикнали с изцепките на няколкото кукуруку...

В голяма грешка си, но когато кукуруку се фантазира, той самия не го нарича "грешка"...

Ако такава е природата на незрелите същества - да нагрубяват другите, тогава да им се сърдим е толкова нелепо, както и да се сърдим на огъня, че той изгаря.

Шантидева

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Ако такава е природата на незрелите същества - да нагрубяват другите, тогава да им се сърдим е толкова нелепо, както и да се сърдим на огъня, че той изгаря.

Шантидева

Ако това са наистина думи на въпросния, то той е просто невежа. Но е лесно да излезе така, когато дадени думи са изнесени извън контекста си.

Защо така излиза - защото "природата на незрелите същества" ако е някаква си, то тогава "зрелите същества" въобще не би било естествено те да се "сърдят".. на каквото/когото и да е и въобще не би възниквал такъв казус, за да е нужен такъв коментар или послание.

Така, че горните думи са каламбур за малки душици... и така изнесени довеждат смисъла им до носенс, а автора им  - на нивото на народен посредственик.

Ако природата на изтрещелите същества е да си играят на герои и театри по виртуала, то тогава да се забавляваме с това е толкова естествено, колкото е неестествено. За което на някого е нужно да му пука.

Шантавия Дев

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

Ако такава е природата на незрелите същества - да нагрубяват другите, тогава да им се сърдим е толкова нелепо, както и да се сърдим на огъня, че той изгаря.

Шантидева

То и сърденето и цупенето си е чувство,емоция. Но нали според Будизма тря го докараме до дебилност и безчувственост.

И едно е да видиш къде е проблема а друго е да го решиш. Колкото и да си настояваш каузата е обречена. Аза и Егото не може да ги елиминираш така,че страдащи е имало и винаги ще има. Я кажи още ли си държиш фуражката на предното стъкло? И това ти е от егото.

преди 15 часа, shishmanovp861 написа:

Аза и Егото не може да ги елиминираш

И що пък "да не може"? На ужким, на фантазии, на виртуални приказки може да си 'елиминира" каквото му скимне. Заради това са привлекателни тия фантазни игри - защото те предлагат простор и свобода, които на реализация въобще нямат нищо общо. 

Колкото до "проблема", дето е в първото изречение - то такъв проблем просто няма. Той си го измисля, защото в представите му има нужда от "причини" - че нещо не му е ок, че не му е наред, че десетилетия живее с дисонанси, вина, гняв... от които търси да се освободи и търси "спасение" сред религиозни и описателни доктрини...

Няма да се обърне към детството и младостта - когато са нанесени тия "рани", защото за това се иска съвсем друга нагласа, друго отношение, друга отговорност... и кураж. И остават - фантазните инстинктивни игри, играни чрез псевдоинтелектуален театър. И... айде по виртуала - че сред блога е самотно, да си превърне в блог темичката в Калдата.

Защото за преживяването, което носи полза е нужна непрекъсната доза от рефлексии - това е цената на инстинктивния лесен начин... Преживяването отминава, онова, което то носи - също. Нужно е непрекъснато да се подновява,  за да се "поддържа" усещането за изход, спасение, прекратяване на "страданията"... Нужни са рефлексиите от "други" - това са основните мотивиращи фактори за повечето никове сред Кадата, а и навсякъде другаде.

А твоите какви са? И за "пианото на рамус" - да питам ли откъде си дочул?    

И за какво похарчи парите от пианото? Ти също може да се върнеш към твоето детство и да говориш за твоите фантазми. Примерно как ти е подействал филма Лабиринт или Приказка без край.

преди 7 часа, shishmanovp861 написа:

И за какво похарчи парите от пианото

за "това", с което неочаквано от хоби и страст, се превърна в социална професия... та чак досега.

Дали мога... да се връщам към детството - мога, разбира се, и го правя. Но фантазмите вече не са ми интересни... а и направих един особен и неочакван избор в живота ми, който дълго отлагах и неглижирах, защото само долавях колко е "дълбока заешката дупка" , с това колко неудобства, проблеми и дори опасности... колко промени и неизвестни, дори във векторите.

Дори това се оказа "твърде слабо" като предварителни предположения, защото нещата станаха толкова дълбоки и сериозни... без дори да съм подозирал. Но изборът е направен и той промени живота ми... до степен че "няма връщане назад"... макар че "малкия" в мен толкова напира "да се върне както си е било" и честичко чувам "гласеца му"... И го разбирам напълно. Въпроса е, че вече няма "решаващата дума", нито "вот". И връщането назад по "легендата за Румен " и пътешествията в отминалото... вече нямат особено значение - минава и заминава...

Разбира се - в отминалото има и някои "въпроси" - няма отговори, но възникват и някои "загадки", които намират разрешения, някакви, много по-късно. Но е измамна версия на "плаващи пясъци" - в смисъл че това играта на несъзнаваното може би го изменя и с това е хлъзгаво за да се взима сериозно и да се ползва за валидация и обобщения.

Въобще схвана ли нещо от тия думи?

Правиш се на недостъпен, който/която и да си, не че има значение, но бях любопитен...

Programmed. In me somewhere, he thought, there is a matrix fitted in place, a grid screen that cuts me off from certain thoughts, certain actions. And forces me into others. I am not free. I never was, but now I know it; that makes it different.

Philip K. Dick - "The Electric Ant" - 1969