Премини към съдържанието
  • Добре дошли!

    Добре дошли в нашите форуми, пълни с полезна информация. Имате проблем с компютъра или телефона си? Публикувайте нова тема и ще намерите решение на всичките си проблеми. Общувайте свободно и открийте безброй нови приятели.

    Моля, регистрирайте се за да публикувате тема и да получите пълен достъп до всички функции.

     

Препоръчан отговор


преди 12 часа, Myanmar написа:

Само неук не може да направи разликата, обаче.

Благодаря за коментара. Още в началото правиш заявка, че си влязъл за спам, та ще знам да не ти отговарям на тролщината.

Сега по темата. Тя не е "вярвам или не вярвам", накъдето се залитва навсякъде в раздела, а "имам ли повод да се съмнявам, че има Бог". И ако може конкретика, а не "не мое да няма", "твърде сложен е света, че да няма архитект", "много силно го вярвам и на всичкото отгоре не съм единствения".

Приятелски съвет. Модератор не може да троли и спами.  Това е невъзможно. Те са прави, дори когато са  криви.  :wink12:

Изгледай това видео.

 

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 13 часа, Myanmar написа:
преди 13 часа, Търсещ истини написа:

Поводи да се съмняваш в Бог...че съществува.
Ясно, въпросът се отнася само и единствено към вярващите. 

Не е. Проява на разума е да се съмнява. Затова и науката изисква доказателства, защото е подлагана на съмнения и съответно проверки.

Кога биха се появили у мен съмнения, че бог съществува (проблемът за фалсифицируемост в науката)? Когато се яви. Когато има следи, последствия от съществуването му. Засега всички "чудеса" се обясняват или с реалността, или с неверни разкази. 

Защо поддържам правото на Анжелизъм- не защото Anjel Dimitrov, свидетелства, а защото 1. той има право на религиозно изповядване 2. защото религията помага на хора да се чувстват по- надеждно с вярата, когато не могат да си обяснят света (опиумът е нужен за някои болести, които не се лекуват все още) 3. защото християнската етика е изчерпана и има търсения за заместването й.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За какъв Бог става дума? За да се съмняваш в нещо, първо трябва да си наясно, какво точно е предположението ти? Моята представа за Бог и очаквания спрямо него са различни от тези на някой друг. А тук пишещите сме с доста различни схващания относно това, какво представлява Бог. Аргументите за или против дадена представа, не е задължително да се отнасят до друга такава. Да, оставим настрана, че поводите за допускане или съмнение в нещо за различните хора са различни. Едни ще търсят научни доказателства, други - свидетелства на очевидци и изобщо се получава пълна каша.

Аз лично вярвам в Бог, защото съществуването му има място в моя светоглед. Не само, че има място, но той е необходим за да бъде светогледа ми устойчив. Но това съм аз и моите разбирания, моите знания, моят опит. Да, има и елемент на доверяване. Когато един източник на идеи и на знания се е доказал в много направления като логичен, удачен, полезен и го чувстваш близък, то е нормално да приемеш свидетелства от този източник и по отношение на неща, които няма как да провериш сам. 

Аз ще си позволя един друг въпрос

- за вярващите: какво ще се промени в живота ви, ако се окаже, че няма Бог?

- за невярващите: какво ще се промени в живота ви, ако се окаже, че Бог съществува?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, Myanmar написа:

Темата е за неща, които дават повод да откриеш божествена намеса. Определено не е за козунаци с облика на Христос! Примерно физичните закони, които са различни на микро и макро ниво. Предполагам някой ще намеси и религиозната представа за съществуването на душа.

Към момента чудесата не са били подлагани на обсъждане.

Има една нова теория за връзката между вярата и науката, но тя до известна степен е свързана с така наречената "теория на усуканите полета".

Дали има Бог, дали вярваш в него, дали може да се види божията намеса и т.н. в случая е от без значение. Дали желаеш да опознаеш заобикалящия свят или божествения е друга тема.

Винаги съм смятал, че трябва да обръщаме на нещата в които вярваме, а не на тези в които се съмняваме, но зададен по негативен начин един въпрос може да се разглежда и като позитив. Имаме ли начин чрез който да го "проявим" и извлечем позитива и видим без съответното преобразяване на негатива в позитив, то за някои ни е без значение.

Тук, тази тема я възприемам дали мога да различа божественото без то да е проявено.

Отговора ми е едноличен: Да, аз мога!

Как съм съумял да постигна това е друга тема.

Мога ли да правя - чудеса, да, но до известна степен. Все пак съм ограничен. В рамките на въпросните съм искрен и до известна степен се старая. Дали съм добър или лош, то аз като субект не зная. Това съм се научил - да боравя само и единствено с това което знам, а не с това което не знам. Смело да престъпвам дори в области в които не зная, защото съм подготвен с необходимия брой модели, за да апроксимирам действителността към нещо от което аз разбирам. Дори да греша, то знам кога да спра, а когато съм убеден, то уверено продължавам. Да, може отново да сгреша, но съм готов да си призная грешката, стига другия да изходи от по-висшето.

Религиозните ми представи са добре скроени. За себе си съм опознал своята си душа и по-точно колко душевност мога да излъча. Вече не се нуждая да съм под егидата на някой, за да съм си това което съм.

Аз вече съм открил вече въпросната божествена намеса, но тя е до такава степен сраснала с мен, че е придобила дълбока интимност, която уви, за някои е нещо което считат за неморално и прочие.

Към момента това мога да споделя. Аз съм вярваш човек, а не религиозно обвързан, но това не означава, че нямам религия. ;) Именно на нея дължа своята си личност.

Успех!

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, Shiniasu написа:

За какъв Бог става дума? За да се съмняваш в нещо, първо трябва да си наясно, какво точно е предположението ти? Моята представа за Бог и очаквания спрямо него са различни от тези на някой друг. А тук пишещите сме с доста различни схващания относно това, какво представлява Бог. Аргументите за или против дадена представа, не е задължително да се отнасят до друга такава. Да, оставим настрана, че поводите за допускане или съмнение в нещо за различните хора са различни. Едни ще търсят научни доказателства, други - свидетелства на очевидци и изобщо се получава пълна каша.

Аз лично вярвам в Бог, защото съществуването му има място в моя светоглед. Не само, че има място, но той е необходим за да бъде светогледа ми устойчив. Но това съм аз и моите разбирания, моите знания, моят опит. Да, има и елемент на доверяване. Когато един източник на идеи и на знания се е доказал в много направления като логичен, удачен, полезен и го чувстваш близък, то е нормално да приемеш свидетелства от този източник и по отношение на неща, които няма как да провериш сам. 

Аз ще си позволя един друг въпрос

- за вярващите: какво ще се промени в живота ви, ако се окаже, че няма Бог?

- за невярващите: какво ще се промени в живота ви, ако се окаже, че Бог съществува?

Бих си позволи да те допълня:  какво ще загуби вярващия ако след смъртта се окаже, че няма Бог и какво ще загуби невярващ човек, ако след смъртта се окаже че има Бог? Чия грешка би се оказа фатална?  

А относно кой как си представя Бог, това е безсмислено, защото на всеки фантазията е различна и всеки има своите предпочитания за Бог. По добре се откажете от тази идея. По разумно е като премахнете всякакви предразсъдъци от умовете си, да претеглите фактите и  сами да прецените има ли Бог или няма. Ако няма Бог, няма креационизъм, има ли Бог, няма еволюция. 


Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

"Решение проблем – это вопрос человеческой изобретательности, а не отговорок в сторону Всемогущего. Для того, чтобы говорить безопасно, нужны факты; говорите, сколько хотите, но знайте, когда говорите, есть у вас факты или нет." 
 
— Альфред Коржибский (из лекции 5 "Общая Семантика и образование")

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, Скараб написа:

По темата - повече съм на мнение, че Господ и разните религии са за тези, които смятат, че животът им е изцяло предначертан, техните действия са напълно повлияни от Него и от тях самите нищо не зависи. Един вид кукла на конци.

Наистина в повечето, да не кажа във всички, религии се дават определени предписания, чието изпълнение се счита за необходимо за постигането на даден резултат. Но всъщност това е валидно не само за религиите. Резултатът предполага съответните предпоставки и условия за постигането му. Остава въпросът дали тези предписания или правила се следват доброволно или не. В Библията никой не задължава вярващите да следват 10-те божи заповеди. Всъщност леко ще изместя темата и ще кажа, че където има ред, там задължително следва да присъства и подчинение. Така че който желае да бъде част от една система, следва да се подчинява на нейните правила. Разбира се правилата, които сме създали ние хората могат и да се променят. Божествените правила не би следвало да се променят, но това не отнема от свободата на човек да избира дали да ги спазва или не. Идеята е човек да живее по определен начин, съгласно определени норми, но спазването им да е доброволно, в резултат на осъзнаване на тяхната необходимост и полезност. Т.е. на човека се дава възможност да изпита сам всички пътища, да види накъде водят и сам да достигне до правилния. Всичко друго би било или насилие, или би оставило човека глупак, поне според мен. Всички тези правила, които дават различните религии всъщност са само едно начало. Те са някакъв основен ориентир, но в същото време оставят много неизвестни, които човек сам следва да открие. Често грешейки и страдайки. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, ДИоNД написа:

Тук, тази тема я възприемам дали мога да различа божественото без то да е проявено.

Може би авторът е на друго мнение, но доколкото разбирам въпросът му е дали и какви биха били евентуално поводите да се усъмните в бога. Както аз ви тълкувам, съсредоточен върху вярата, не мислите за съмнението, вярвате безусловно, че има бог и не сте склонен да проверявате несъмнената си вяра, а също, до сега не са ви се случили събития или познания, които да нащърбят вярата ви.

За мен е много впечатляващ вопъла"О, спи ли Бог, о, Бог не види ли" на Вазов при Баташкото клане (може да бъркам). Как да не са атеисти хората, които се вдигат на защита на христовата вяра, търсят спасение от друговерците заедно с безгрешните си кърмачета в божия храм, а той ги оставя на заколение. Сериозен повод за съмнение.

Ами един филм- останало ми е име "Евангелие по Матея", но най- вероятно греша, в който масова сцена- Ноевият кораб отплава, майки подават от водата невинните си кърмачета за спасение и Ной ги отблъсква- да се давят. Той има агреман само за фамилията си. Гадна история. С веслата през ръцете, А? Та това не ви ли кара да се съмнявате?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 10 минути, Търсещ истини написа:

събития или познания, които да нащърбят вярата ви.

Напротив! Била е подложена на "кръстосан разпит"!!! Наложи се да жертвам Егото си даже. От доста неща се отрекох, за да запазя вярата си.

Това е характерно за моята вяра - саможертвата в името на ближния.

За другите вероизповядващи не знам как е.

преди 18 минути, Търсещ истини написа:

въпросът му е дали и какви биха били евентуално поводите да се усъмните в бога.

Първо условие е да повярваш в него. Тук не говорим за лицемерното и т.н. Този който вярва в него не ще се подаде на някакъв вид съблазън. Не ще възникне в него някакво съмнение какво да прави при определени обстоятелства. За него не е въпрос да знае как, дали може, а да прави всичко което е по силите му, за да предотврати страданието, дори да поеме чужда отговорност и да бъде съден за това. Друг е въпроса от кого. Той вярва в божията милост и не се страхува от това, че някой човеко-бог ще бъде негов съдник.

Какви събития или познания може да нащърбят вярата, ако въобще може да я нащърбят, а?!  Може въпросната да бъде омаломощена, но за какво да я предадеш или продадеш, а?! Най-ценното е новия живот, а в името на него трябва да направиш всичко по твоите сили и не да скланяш глава, за да е посечена, а да се биеш до последен дъх в името на по-светло бъдеще. Не става така .... да се изисква от инвалид неща които не са му по силите вече. А как се отнася обществото към такива е показател до колко то е цивилизация или някаква изродена форма на уродливото минало.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 14 часа, Скараб написа:

вярно ли е според теб, че е "по-добре да си сам, отколкото зле придружен"

Зависи колко часа е това придружаване. Факт е, обаче, че 3/4 от хората не харесват дори работата си, т.е. в обкръжение и среда са, които не им допадат. Ама оцеляват. Факт е и че повечето бракове в България завършват с развод. Значи повечето хора са живяли с хора, които не понасят дотолкова, че даже да си оставят децата и дома.

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

Защо поддържам правото на Анжелизъм....

В какъв аспект го поддържаш? Аз писах, изконно човешко право е и да бъдеш прост. Не е незаконно да си прост. Имаш правото на това. Ама, ако напиша, че поддържам простите хора, защото това им е право, няма да звучи разумно.

 

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

... християнската етика е изчерпана и има търсения за заместването й.

Не споделям. Но това е друга тема.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 11 минути, Myanmar написа:

Зависи колко часа е това придружаване. Факт е, обаче, че 3/4 от хората не харесват дори работата си, т.е. в обкръжение и среда са, които не им допадат. Ама оцеляват. Факт е и че повечето бракове в България завършват с развод. Значи повечето хора са живяли с хора, които не понасят дотолкова, че даже да си оставят децата и дома.

Т.е. е вярно според теб това, че е по-добре да си сам, отколкото зле придружен. Ти си акцентирал върху работна и семейна среда. Може и за приятелска среда да се говори, защо не.

Относно работата - те може да си я харесват, ама да ги разочарова разликата между очакванията и реалността. Може и други фактори да оказват влияние, например преумора, стрес и т.н. Пък и условията в България не са от най-добрите.

Да, и за съжаление в подобни случаи децата стават жертва заради неразбирателствата между родителите им без да имат никаква вина за това. Понякога това може да им остави белег за цял живот. В такива случаи родителите са най-големите врагове. От родител до родител има разлика и изобщо от човек до човек.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 21 часа, realno написа:

Бих си позволи да те допълня:  какво ще загуби вярващия ако след смъртта се окаже, че няма Бог и какво ще загуби невярващ човек, ако след смъртта се окаже че има Бог? Чия грешка би се оказа фатална?  

 

Бог -има ,и вечност след смъртта има .То при толкова доказателства за Всевишния и вечен живот след смъртта ,не знам как изобщо има хора ,които си смятат,че всичко свършва със смъртта.

на 11.11.2019 г. в 9:29, realno написа:

 

Изгледай това видео.

 

 

Това видео - много добро.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 5 часа, Anjel Dimitrov написа:

.....

При положение, че ти се явяваш божи пратеник, то това може да се брои за категорично доказателство, че Бог няма.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 1 час, insec написа:

При положение, че ти се явяваш божи пратеник, то това може да се брои за категорично доказателство, че Бог няма.

Може да се брои за категорично доказателство за неадекватността, ирационалността на бог (каквото и да значи този етикет), но не и за пълното му отсъствие, понеже нямаме информация, създадени ли сме от нещо или някой, или сме продукт на сили, в които не участва първоначално разум. Дано си прав, защото има малък процент вероятност (ако остава нещо от нас след смъртта, което помни), да схванем смисъла на думите "съдби по-лоши от смъртта". :D

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 18 часа, insec написа:

При положение, че ти се явяваш божи пратеник, то това може да се брои за категорично доказателство, че Бог няма.

Грешиш ! Доказателство е, че има лъжец, когото Библията нарича сатана и дявол. 

преди 16 часа, Śūnyatā написа:

Може да се брои за категорично доказателство за неадекватността, ирационалността на бог (каквото и да значи този етикет), но не и за пълното му отсъствие, понеже нямаме информация, създадени ли сме от нещо или някой, или сме продукт на сили, в които не участва първоначално разум. Дано си прав, защото има малък процент вероятност (ако остава нещо от нас след смъртта, което помни), да схванем смисъла на думите "съдби по-лоши от смъртта". :D

 

"доказателство за неадекватността, ирационалността" на човека, който е излъган от сатана. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 20 минути, realno написа:

Грешиш ! Доказателство е, че има лъжец, когото Библията нарича сатана и дявол. 

"доказателство за неадекватността, ирационалността" на човека, който е излъган от сатана. 

Няма доказателство че съществува сатана, ако под понятието се има предвид противник на бога, защото и за бог няма доказателство, което да може да се провери адекватно. Да четеш нещо не е доказателство. Словото, библията, свещени писания пълни с думи - не доказват нищо. Доказателство имаме, когато и двамата можем да наблюдаваме нещо, например слънцето, можем да го посочим с пръст, като в същото време мълчим, не произнасяме нито дума. Това е доказателство на несловесно обективно ниво. Думите са абстракция. Не можеш ли да видиш, посочиш, пипнеш ако е възможно нещото, то остава само празно наименование, без обективна основа. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 59 минути, realno написа:

Грешиш ! Доказателство е, че има лъжец, когото Библията нарича сатана и дявол. 

 

Малко повече любов,цигари и алкохол и вече наричате човека сатана.Заблудени сте вие.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Няма доказателство че съществува сатана, ако под понятието се има предвид противник на бога, защото и за бог няма доказателство, което да може да се провери адекватно. Да четеш нещо не е доказателство. Словото, библията, свещени писания пълни с думи - не доказват нищо. Доказателство имаме, когато и двамата можем да наблюдаваме нещо, например слънцето, можем да го посочим с пръст, като в същото време мълчим, не произнасяме нито дума. Това е доказателство на несловесно обективно ниво. Думите са абстракция. Не можеш ли да видиш, посочиш, пипнеш ако е възможно нещото, то остава само празно наименование, без обективна основа. 

А топлината на слънцето виждаш ли я? Или след като не се вижда или можеш да посочиш с пръст и тя не съществува? Това ли е твоя критерий, че нещо съществува? А може ли нещо да съществува, а да не се вижда? И ако е възможно, как разбираме, че то съществува? 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 50 минути, realno написа:

А топлината на слънцето виждаш ли я? Или след като не се вижда или можеш да посочиш с пръст и тя не съществува? Това ли е твоя критерий, че нещо съществува? А може ли нещо да съществува, а да не се вижда? И ако е възможно, как разбираме, че то съществува? 

Топлината на слънцето се усеща чрез осезанието. Имаш общо пет (ограничени) сетива (някои включват и вестибуларния апарат), плюс мозък или разум, който приема и обработва информацията постъпваща в него, като я именува, категоризира, систематизира, използва я за прогнозиране на бъдещи събития. Освен това, чрез разума могат да се изработват инструменти, които да разширят обхвата на човешките сетива и така да получим нова и по-подробна информация за вътрешния и външния свят. Тоест, ако нещо съществува, не го разбираме от думи (например, от една книга), а установяваме наличието му по експериментален път, така че да могат и други да се убедят в съществуването му, а не само сляпо да вярват. Защото така може да се повярва във всяка щуротия или фантазия, което да доведе до трагични последици, понеже ще бъде налице разминаваме между очакван и действителен резултат. Безсмислено и безполезно е да вярваш в нещо, което няма практическо приложение, а често и вреди.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

За космоса и вселената остава да вярваш на думите.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Причини да съм уверен, че няма бог

  1. Отсъствието на преки следствия от съществуването му- възприети сетивно или чрез уреди
  2. Разнообразието на изявилите се богове в различни цивилизации и в различен етап от развитието им показва, че единен обективно съществуващ бог няма.
  3. Достатъчно разумното обяснение на света чрез природни закони
  4. Доверието ми към афоризма "Когато нещо не ти е ясно, сложи Бог и то веднага ти се изяснява.", т.е. че конструктът "бог" е помощен за човека- да изтърпи незнанието си за нещо, да придобие увереност, че света е под контрол, нищо че самият той не го контролира. С напредъка на познанието, помощният конструкт "бог" става излишен.

 

Ще добавя и липсата на разлика в нещо за вярващи и невярващи. Вярващите нямат никакви предимства, дадени им от вярата. От принадлежността към човешката организация- църква имат предимства, но те се обясняват много по- прозаично. От помощта помежду си, хората винаги имат полза, но не божество е причината, а самото сдружаване.

 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 54 минути, Търсещ истини написа:

Отсъствието на преки следствия от съществуването му- възприети сетивно или чрез уреди

А времето съществува ли тогава? Никой не го е пипнал, чул, помирисал или видял, въпреки това повечето сме убедени, че има такова нещо. Даже казваме, че тече нанякъде. От друга страна, нищо от годните за улавяне от сетивата неща не може да съществува без времето, а то ги стрива на прах постоянно, въпреки че за нас те съществуват. Вашите мисли и идеи по въпроса, изразени тук, също не са осезаеми и видими и не заемат място в триизмерното пространство, следователно не съществуват.  

 

преди 2 часа, Śūnyatā написа:

плюс мозък или разум

Мозък и разум не е едно и също. 

Чувствата например също са неосезаеми, но ние ги изпитваме и вярваме, че съществуват. Впрочем няма май солидно научно становище какво точно представляват емоциите. Някакви имена, обобщаващи физиологични процеси.

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 9 минути, witness написа:

А времето съществува ли тогава?

А с инструмента часовник мерим ли този невидим конструкт?

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

 

преди 5 минути, Търсещ истини написа:

А с инструмента часовник мерим ли този невидим конструкт?

Да, мерим. И какво нататък?

А конструкт пък защо да е времето? В смисъл да е конструирано от някого, и да има различни части?

Аз лично не знам какво точно е времето, защото нямам конкретен сетивен опит от него. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове
преди 4 минути, witness написа:

Да, мерим. И какво нататък?

А конструкт пък защо да е времето?

Защото понятието за време е конструирано в човешкия ум, а не е проникнал чрез сетивата. 

Сподели този отговор


Линк към този отговор
Сподели в други сайтове

Добавете отговор

Можете да публикувате отговор сега и да се регистрирате по-късно. Ако имате регистрация, влезте в профила си за да публикувате от него.

Гост
Напишете отговор в тази тема...

×   Вмъкнахте текст, който съдържа форматиране.   Премахни форматирането на текста

  Разрешени са само 75 емотикони.

×   Съдържанието от линка беше вградено автоматично.   Премахни съдържанието и покажи само линк

×   Съдържанието, което сте написали преди беше възстановено..   Изтрий всичко

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.


×
×
  • Добави ново...