преди 14 минути, Aumii написа:

В този форум, мисля, че само ти и Шунята  твърдите, че практикувате Будизъм.

Но дори и вие не можете да се откажете напълно от всичко материално. 

Да имаш спокоен живот без лишения, да можеш да си плащаш сметките за електричество, вода, интернет. Да ползваш компютър и да имаш що-годе добра храна. Да не говорим, че ви трябват и средства за пътуване.

Да не говорим, че ако имате деца, би трябвало да имате пари, за да им купувате дрехи, учебници и други неща от първа необходимост. А също така, ваше задължение ще бъде да им осигурите някакво добро съществуване без лишения от най-необходимите и нужни неща.

Защо трябва да се отказваме от всичко материално и как да стане това, след като тук се налага да се обличаме и да се храним?

Има следната статия по този въпрос:

Необходимо ли е за практиката на будизма да премахнем всички видове желания?

Хората често имат много негативна представа за будизма. Мнозина си въобразяват, че желанията са препятствия, които трябва да отстраним, за да напредваме в практиката. Широко разпространено е и мнението, че будистите избягват отговорностите на живота в обществото, като стават монаси.

Днес ще използваме случая, за да обясним какво разбираме под „будистка практика“. Първо, ще видим, че ако следваме пътя на освобождението, разбира се, е необходимо, да изчистим живота си от всички грижи, които го натоварват. Много от тези проблеми се пораждат от нашата алчност, а някои религии дори говорят за тази алчност като за основния източник на нашите страдания.

Монотеистичните религии като протестантството или католицизма изискват от хората да не преследват материалните богатства, а вместо тях да се стремят към небесните съкровища. Следователно те изискват откъсване от материалните обекти, което е необходимо, за да се намерят сили за търсенето на съкровищата на небето и за следването на божествените заповеди.

На Изток индуизмът има същия подход към желанията: индуистите представят реалността като илюзия („мая“) и насърчават хората, да не се привързват към нея и да живеят с малко желания, за да успеят да се слеят с бог Брахма…

При китайците даоистката философия препоръчва да имаме малко желания и да се задоволяваме с малко неща. Лао Дзъ казва, че очите на онзи, който търси физическите усещания като цветовете, звуците или миризмите и който се привързва към тях, спират да възприемат нещата ясно, ушите му вече не чуват звуците такива, каквито са… Това се случва, тъй като ние сме твърде привързани към нашите сетивни органи. Ако не умеем да живеем с малко желания, това означава, че не умеем да се владеем. Следователно животът ни се превръща в ад. Ето защо даоистите изискват от хората да водят съществувание с малко желания.

Повечето религии следователно ни учат, че трябва да се премахнат желанията или поне да се намали броят им. От будистка гледна точка, ако вземем предвид основните постулати, ще забележим, че практикуващите трябва да имат малко желания. Будизмът помага на хората да преодоляват препятствията и трудностите, с които се сблъскват през живота си. В тази връзка е много важно да се научим да контролираме алчността си. В сутрите често има пасажи, в които Буда поздравява практикуващите, избавили се от твърде тежкото бреме на желанията. В Самютагама сутра Пробудения поздравява Махакашяпа, защото в неговото сърцето има малко желания и никой не практикува така разумно и себеотдадено като него. Почитаемият Сарипутра също е поздравен, тъй като има много малко желания и мъдро пази предписанията. Всичко това ни показва, че на едно сърце, в което почти няма желания, му е по-лесно да преодолее житейските трудности.

Всъщност обаче онзи, който е поел по пътя на освобождението, стига много по-далеч от хората, които само се опитват да имат малко желания. Да имаме малко желания е полезно, за да преодолеем някои препятствия, но е крайно недостатъчно, за да излезем от цикъла на живота и смъртта в трите свята, т.е. за да се освободим. В същото време в Агама сутра се говори за пълното премахване на желанията и вие вероятно ще си помислите, че будизмът изисква точно това. Наистина ли е така обаче?

В будизма е възможно човек да стане монах или да практикува вкъщи. Някои будистки общности претендират, че единствено монашеският живот позволява да се практикува и че миряните могат да принасят в дар материални блага на монасите, но будистката практика си остава недостъпна за тях. Подобна идея обаче противоречи на будизма. Още по времето на Буда Шакямуни е имало многобройни хора, които са практикували, без да напускат света и да се оттеглят в манастир. Следователно е съвършено погрешно да се смята, че не е възможно да се практикува, ако живеем сред хората. И двете практики – и монашеската, и онази сред хората, са напълно легитимни, като всяка има своите предимства и недостатъци. Ако изберем монашеския живот, ще заприличаме на монасите, които обикновено срещаме. Ще си избръснем главата, ще носим монашески дрехи, ще живеем в манастир и ще спазваме обетите на шраваките. Сами си представете какъв ще бъде този живот. Ако сме монаси, то няма да имаме право да се влюбваме и да се женим. Ще се откажем от живота в обществото и от всякакви професионални амбиции, тъй като с произнасянето на монашеските си обети, ние оставяме всички тези стремежи, споделяни от обикновените хора. Един монах наистина живее само за да практикува, така че вече не се интересува от широко разпространените желания.

И все пак има и друг начин да се практикува – възможно е да се практикува вкъщи, като се живее като всички останали. Следователно можем да имаме деца. А смятате ли, че бихме могли да са ангажираме сериозно с дадена професия и да градим кариера? Да, разбира се! Често тези практикуващи са изключително сериозни в работата си. Те не се опитват да се отдалечат от желанието, а внимават житейските трудности и пречки да не ги отклонят от практиката. Следователно тяхната цел не е да премахнат на всяка цена желанията си. В същото време, разбира се, те не жадуват за слава и власт и не са готови да пожертват всичко в името на амбициите си.

Следователно е необходимо да проявяваме мъдрост и да управляваме разумно желанията ни. Всъщност целта ни е безкрайно по-велика от някаква краткосрочна цел, като да си купим много скъпа кола или къща или да имаме подчинени и да минаваме за важни персони. Ние сме поели по пътя на бодхисатвите сред чувстващите същества, което означава, че във всеки следващ живот желаем да се намираме до тях и сред тях. По този начин от една страна се упражняваме да бъдем щедри към другите, но тази практика на щедростта в крайна сметка е насочена към самите нас и понеже сме съсредоточени върху крайната си цел, не изгубваме себе си. Ние не се изолираме от света и от всичко, което ни заобикаля. Бодхисатвите, които водят светски живот, работят много в полза на другите, но известността и славата не фигурират по никакъв начин сред техните мотиви.

А как стои въпроса с любовните връзки? Един упасака е наясно с проблемите, които възникват при живота в обществото и когато се сблъска с трудност при общуването с партньора си, той се опитва да го разреши. Това обаче не е причина той да избягва любовните връзки, които по никакъв начин не нарушават практиката му. Достатъчно е да има ясни и точни идеи и принципи.

Освен това един упасака може да има деца и да изпълнява отлично дълга си към тях. Предвид на това, че е избрал да води светски живот, един упасака трябва да разбира смисъла и причината за своята практика. По-специално, трябва да е съвсем наясно как да не изгуби себе си в един свят, изпълнен с изкушения. Това е от изключителна важност! Това не са просто думи! Ако за някой това са само красиви слова, то той ще изгуби себе си много бързо, като се отдаде на този свят.

Много е важно да притежавате правилно познание за будисткото учение. Ако сте наясно с учението на Буда и го разбирате правилно, то ще ви е доста трудно да се изгубите. Освен това, ако един упасака постигне просветлението, то той получава по този начин една огромна помощ.

Монашеският живот е без съмнение благоприятен за практикуване на пътя на освобождението. Един упасака обаче ежедневно е натоварен с много задължения, които може и да не са му особено приятни, а и често може да попадне в неприятни ситуации. Ако обаче е просветлен, няма да се засегне, че нещата не се случват както би желал, тъй като ще знае как се проявява неговото истинско аз, независимо какви са обстоятелства. Нито ситуациите, нито желанията представляват вече и най-малкото препятствие пред него, защото знае, че винаги може да се опре на истинското си аз. Такъв практикуващ няма нужда да премахва желанията си – по-специално желанието да се просветли може много да му помогне.

Възползвам се от този случай, за да припомня, че съществуват два пътя: пътят на бодхисатвите и пътят на освобождението, като за последния монашеският живот е по-подходящ. Ако не сте монах, пътят на освобождението става по-труден за следване. По тази причина за последователите на малката колесница Хинаяна, които се стремят да станат архати, животът извън обществото е по-подходящ.

...

Източник: https://www.vraicoeur.org/bg/текстове/често-задавани-въпроси/необходимо-ли-е-за-практиката-на-будиз/

Да искаш да се нахраниш и дори храната да е добре приготвена, не е проблем само по себе си. Иначе се отива в крайности. Храненето е необходимост към която може и да не си привързан. Важното е да се изгради правилното отношение към нещата от живота. Защото всяко наше действие всъщност започва с желание. Когато казваме нещо, е защото така искаме.; когато отиваме до магазина или на работа; когато перем и чистим; когато рисуваме картина... Преди всичко трябва да се изчистят мотивите. Когато те се изменят дотолкова, че да не остане нищо лично, то желанията ни вече няма да са наши, а правилни, т.е. такива, които не водят до ново въплъщение, защото не произтичат от тази част на човека, която се въплъщава. Затова всъщност е важно човек да се идентифицира с тази своя част, която е извън самсара. Част в която разделението на аз и не-аз всъщност го няма и съответно желанията изразяват разбиранията за необходимо и правилно, а не лични прищевки.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Преди всичко трябва да се изчистят мотивите. Когато те се изменят дотолкова, че да не остане нищо лично, то желанията ни вече няма да са наши, а правилни, т.е. такива, които не водят до ново въплъщение, защото не произтичат от тази част на човека, която се въплъщава. Затова всъщност е важно човек да се идентифицира с тази своя част, която е извън самсара. Част в която разделението на аз и не-аз всъщност го няма и съответно желанията изразяват разбиранията за необходимо и правилно, а не лични прищевки.

Евентуално и така може да се каже, но все пак, все пак - ако нещо има желания, то това нещо е в самсара. Освен това и най-дребното желание води до ново прераждане. Ти може би разбираш нещо различно под "желание" обаче?

преди 13 часа, badr написа:

1, Остави  на мира жена му, децата му, приятелката и други му близки.

2, Подобни неща от личната сфера не е добра идея да се коментират.

Всъщност "не се занимавам с изброените". 

Такава "лична сфера", на същото ниво, спрямо рамус, колегата( както и всички останали) коментира с лекота, вече няколко пъти. Разбира се - в опит да се намери пролука за провокация . За рамус това не е проблем, защото не става въпрос за други хора, а за отношението на рамус спрямо тях. Както и в случая с моето споменаване на гореизброените - визира само отношението на колегата спрямо посочените.

================================

Съвсем кратка "обща наука" по въпроса, далеч излизаща от рамките на един или друг "ник":

Отношението на всеки човек спрямо заобикалящата го действителност и елементи в социалния му живот и екзистенцията е най-важната част от тази екзистенция, защото всичко изброено е в сложни-съставни и многопластово-комбинирани връзки.

Твърденията на някого относно същата си екзистенция са част от самата нея. Когато в тия твърдения са налични базови противоречия става ясно че тя е фантазно-обусловена и се подава сред форума като част от нужния на някого личен фантазен образ. Това по принцип не е проблем за никого и... не е проблем за никого в калдата. Но е проблем за носителя и представителя на образа.

Да, всеки е свободен да си представя каквито иска образи, но именно ти добре знаеш че когато заявката е на ниво духовност и се предлагат толкова последователно и упорити декларации, описания и претенции за такава духовност , това сред форума също е обект на обсъждане - както е и всеки друг "обект и субект" (всичките идеални).

Рамус е сред тази форумна действителност от началото на участието си в този форум и смело мога да заявя, че няма друг форумен ник, който да е отнесъл спрямо него толкова много коментари относно негови "лични" положения, като такива са търсени дори преднамерено, с цел да бъде уязвен. Нямам проблем с това, като дори това е част от полето за изследванията ми на психологически профили и чудесно подсказват базовите противоречия между фантазно-декларираните представи на някого си, за нещо си, представени като "негова лична реалност".

Има съществена разлика в това някой да декларира че бил "добър човек", да го издигне като идеален и култов образец и дори основа на "будизъм" някакъв си. Което е обикновена лъжа - ако въпросния ник беше 'добър човек' той нямаше никакъв проблем да прояви това и в християнството, и дори далеч извън всяка религия, сред ежедневната си социална екзистенция.

И още нещо - "в неговия описан случай - колко религии накрая "будизма бил го направил добър човек".

Нещо повече - с лекота може да се обобщи че въпросният ник представя всеки идеал по личната си схема - първо се представя като идеална цел, издигната в култ, поясняваща че всеки достигнал я, е вече издигнат възвишен, представя я като описана в свещени текстове от авторитети в дадена религия... като цел, смисъл... И после - сам определя това състояние като "негово' и вече достигнато. . До вчера не бях добър човек, а днес вече съм - благодарение на "будизма". Формулата "СТРАДАМ, защото не съм се родил добър човек, а благодение на "Х" вече съм добър и щастлив"...

Всъщност - Щастието и Доброто са различни аспекти на един социален идеал, ползван сред всяка религия... ЕДНА РЕЛИГИЯ не може да "направи някого ДОБЪР ЧОВЕК", а само да е добър, според критериите и обусловеностите на самата религия. И - ако "махнем" будизма от уравнението - какъв "човек" би бил - колегата, сред формалния пример? А преди будизма - какъв човек е бил? Да си добър - означава ли че си щастлив? Щастието и добротата съчетават ли се, как, защо, чрез кое, кога>.....

Да си ДОБЪР ЧОВЕК, означава че си преди всичко ЧОВЕК, а това изключва една или друга религия, защото понятието ЧОВЕК е по-широката съставна от всяка от тях и религиите и идеологиите се явяват негова производна, а не обратното.

ЗАРАДИ ТОВА "ДОБЪР" и "ЧОВЕК" - разделени тия думички са две понятия, но заедно образуват понятие, което е несъвместимо с която и да е религия или идеология, защото ако те са причината да се стигнало до ДОБЪР ЧОВЕК, означава че и ако ги няма - резултата е отново такъв. В този смисъл означава че и да отпадне религията ДОБРИЯ ЧОВЕК е оттатък нея... и всъщност  каква би била  ролята на 'религията' тогава? 

ДОБРИЯТ ЧОВЕК... вече е една друга тема ... Но колегите отново не са подготвени в нея, като на мястото на липсващата 'подготовка' отново стоят не личните им осмисляния и синтезен опит, а готовите форми на назубрената социалната сугестия - кое какво е. Така претенцията си самоотпада - и не заради рамус... нито заради коментиране на едно или друго.

преди 38 минути, _ramus_ написа:

Рамус е сред тази форумна действителност от началото на участието си в този форум и смело мога да заявя, че няма друг форумен ник, който да е отнесъл спрямо него толкова много коментари относно негови "лични" положения, като такива са търсени дори преднамерено, с цел да бъде уязвен.

Така смело си признаваш, че няма друг форумен ник, който да е проявил толкова ненавист към другите и логично, кармично е получил адекватен отговор. 

Не коментираш идеите заложени в темите, а се ровиш в личния живот на хората, понеже нямаш такъв. Като някоя стара мома си. Мизерна работа. 

преди 33 минути, Соник написа:

все пак - ако нещо има желания, то това нещо е в самсара.

Не мисля така. В случая по-скоро свеждаш желанията единствено до по-грубите им материални и егоистични прояви. Освен това хайде да не пишем за нирвана и самсара, след като едното състояние е абсолютно непонятно. Там за мен съзнанието на Бог и човек се сливат, няма отделна индивидуалност и понятието желание добива съвсем друг смисъл. Според будизма Бог няма, но индивидуалността отново я няма (или по-точно я има, но не такава, каквато си я представяме). Получава се така, че се отива в крайности, в опитите да се разсъждава за една твърде далечна перспектива. Засега е разумно просто желанията да са по-малко егоистични и хората да не са прекалено привързани до степен на зависимост.

преди 32 минути, Śūnyatā написа:

Така смело си признаваш, че няма друг форумен ник, който да е проявил толкова ненавист към другите и логично, кармично е получил адекватен отговор. 

Не коментираш идеите заложени в темите, а се ровиш в личния живот на хората, понеже нямаш такъв. Като някоя стара мома си. Мизерна работа. 

Отново , и за пореден път всяко изречение (дори и подчинените аспекти в изреченията) от цитираните - е лъжа, дори по няколко.

Ето го примера за "ДОБРИЯ ЧОВЕК".   което в случая постепенно се променя до "добрия лъжльо, нарекъл се 'мадхямик'" Новата форма "щастливия лъжльо'' е новата заявка на образ сред форума - фейк, но и без това са в поредица.

преди 31 минути, Shiniasu написа:

да не пишем за нирвана и самсара, след като едното състояние е абсолютно непонятно. Там за мен съзнанието на Бог и човек се сливат,

стига се дотам, че в съждение и обяснение се свързват от "нирвана и самсара' до "сливането на съзнанието на бог, с човек". А те концептуално и по същество - са несъвместими. Това не пречи някой да жонглира с тях - така, за по-лесно. Пък и форум е - кво му плащаш, и всеки може да си плямпа квото му скимва на чекмеджето. Ааа - вероятно заради 'желанието му"

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

стига се дотам, че в съждение и обяснение се свързват от "нирвана и самсара' до "сливането на съзнанието на бог, с човек". А те концептуално и по същество - са несъвместими. Това не пречи някой да жонглира с тях - така, за по-лесно. Пък и форум е - кво му плащаш, и всеки може да си плямпа квото му скимва на чекмеджето. Ааа - вероятно заради 'желанието му"

Съвсем са съвместими. Все едно да кажеш, че вълната не е съвместима с океана. Или че е различа от него. 

преди 6 часа, Śūnyatā написа:

Ако майка ти баща ти са бедни цигани, ти какакъв ще си, бял и богат - невъзможно. 

Може децата ти да са джуреици и да си богат.  Ти избираш дали жена/мъжа ти да е циганка/циганин ... що да не е бял/а, красив.а и богат.а?!  О. променяш кармата си ...  

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Всъщност "не се занимавам с изброените". 

Такава "лична сфера", на същото ниво, спрямо рамус, колегата( както и всички останали) коментира с лекота, вече няколко пъти. Разбира се - в опит да се намери пролука за провокация . За рамус това не е проблем, защото не става въпрос за други хора, а за отношението на рамус спрямо тях. Както и в случая с моето споменаване на гореизброените - визира само отношението на колегата спрямо посочените.

================================

Съвсем кратка "обща наука" по въпроса, далеч излизаща от рамките на един или друг "ник":

Отношението на всеки човек спрямо заобикалящата го действителност и елементи в социалния му живот и екзистенцията е най-важната част от тази екзистенция, защото всичко изброено е в сложни-съставни и многопластово-комбинирани връзки.

Твърденията на някого относно същата си екзистенция са част от самата нея. Когато в тия твърдения са налични базови противоречия става ясно че тя е фантазно-обусловена и се подава сред форума като част от нужния на някого личен фантазен образ. Това по принцип не е проблем за никого и... не е проблем за никого в калдата. Но е проблем за носителя и представителя на образа.

Да, всеки е свободен да си представя каквито иска образи, но именно ти добре знаеш че когато заявката е на ниво духовност и се предлагат толкова последователно и упорити декларации, описания и претенции за такава духовност , това сред форума също е обект на обсъждане - както е и всеки друг "обект и субект" (всичките идеални).

Рамус е сред тази форумна действителност от началото на участието си в този форум и смело мога да заявя, че няма друг форумен ник, който да е отнесъл спрямо него толкова много коментари относно негови "лични" положения, като такива са търсени дори преднамерено, с цел да бъде уязвен. Нямам проблем с това, като дори това е част от полето за изследванията ми на психологически профили и чудесно подсказват базовите противоречия между фантазно-декларираните представи на някого си, за нещо си, представени като "негова лична реалност".

Има съществена разлика в това някой да декларира че бил "добър човек", да го издигне като идеален и култов образец и дори основа на "будизъм" някакъв си. Което е обикновена лъжа - ако въпросния ник беше 'добър човек' той нямаше никакъв проблем да прояви това и в християнството, и дори далеч извън всяка религия, сред ежедневната си социална екзистенция.

И още нещо - "в неговия описан случай - колко религии накрая "будизма бил го направил добър човек".

Нещо повече - с лекота може да се обобщи че въпросният ник представя всеки идеал по личната си схема - първо се представя като идеална цел, издигната в култ, поясняваща че всеки достигнал я, е вече издигнат възвишен, представя я като описана в свещени текстове от авторитети в дадена религия... като цел, смисъл... И после - сам определя това състояние като "негово' и вече достигнато. . До вчера не бях добър човек, а днес вече съм - благодарение на "будизма". Формулата "СТРАДАМ, защото не съм се родил добър човек, а благодение на "Х" вече съм добър и щастлив"...

Всъщност - Щастието и Доброто са различни аспекти на един социален идеал, ползван сред всяка религия... ЕДНА РЕЛИГИЯ не може да "направи някого ДОБЪР ЧОВЕК", а само да е добър, според критериите и обусловеностите на самата религия. И - ако "махнем" будизма от уравнението - какъв "човек" би бил - колегата, сред формалния пример? А преди будизма - какъв човек е бил? Да си добър - означава ли че си щастлив? Щастието и добротата съчетават ли се, как, защо, чрез кое, кога>.....

Да си ДОБЪР ЧОВЕК, означава че си преди всичко ЧОВЕК, а това изключва една или друга религия, защото понятието ЧОВЕК е по-широката съставна от всяка от тях и религиите и идеологиите се явяват негова производна, а не обратното.

ЗАРАДИ ТОВА "ДОБЪР" и "ЧОВЕК" - разделени тия думички са две понятия, но заедно образуват понятие, което е несъвместимо с която и да е религия или идеология, защото ако те са причината да се стигнало до ДОБЪР ЧОВЕК, означава че и ако ги няма - резултата е отново такъв. В този смисъл означава че и да отпадне религията ДОБРИЯ ЧОВЕК е оттатък нея... и всъщност  каква би била  ролята на 'религията' тогава? 

ДОБРИЯТ ЧОВЕК... вече е една друга тема ... Но колегите отново не са подготвени в нея, като на мястото на липсващата 'подготовка' отново стоят не личните им осмисляния и синтезен опит, а готовите форми на назубрената социалната сугестия - кое какво е. Така претенцията си самоотпада - и не заради рамус... нито заради коментиране на едно или друго.

Ей да напишеш и ти един абзац като хората.

Не забравяй ,че Анжелизъма трябва да съществува ,защото все пак трябва да бъдат обяснени някои работи.

Цитат

 

The Root Consciousness of Man

Man is a god in essence. A devil is a god inverted. A devil or evil forces can,
however, only invert divine forces on the outer coarser planes of life. The spirit belongs
to all — animals, men, angels, God. The soul belongs to the many, grouped in clusters,
constellations, rays, and hierarchies, each group expressing different degrees of spiritual
consciousness. The body belongs to the one personality, the antithesis of the All.
On the plane of spirit all di-verse elements meet and become uni-versal in force and
quality. On the plane of personality, all universal qualities become divergent, so that any
one personality can but express a modicum of that universal which is its root. As the
personality is lifted up, however, redeemed in terms of spirit, it gains the power to utter
more and more of its universal root consciousness, until the time comes when it, the
personality, can no longer keep form on this outer plane because of the great cosmical
energies flowing through it. It is then translated and, in a body of finer forces, functions
on other planes, as in the case of Jesus after his crucifixion. Then the limitations of
matter are overcome and the will and consciousness deal with the many, with worlds
and races and all the titanic powers back of evolving life. This is real Mastery — the
actual ability, with height and depth of consciousness, to administer Nature’s laws —
yes, even to make Nature’s laws in conjunction with those cosmical legislative bodies
which preside over the destinies of manifested life.

Brain, Heart, and Solar Plexus Centers

The physical man is built after the pattern of the cosmical man. He is a unity in his
brain, a duality in his brain and heart, and a trinity in his brain, heart, and solar plexus
center.
The brain belongs to all parts of the body; in the brain is summed up the finality of
every part of the body. The heart center (which includes the pneuma, the lungs) belongs
to the many, grouped in organs expressing various qualities and functions. Yet, heart
and brain are intimately related and interrelated, as are soul and spirit.
The body is represented by the solar plexus center, for it is here that personal form
is created and personal, kamic desires and qualities have their origin. This solar plexus
center belongs to the personality and stands apart from the heart and brain, yet is
dependent upon both. However, its tendency is to pull away from everything that heart
and brain, or soul and spirit, represent, for the solar plexus self is the lower unredeemed
self, the vehicle or chariot in which the inner self rides, drawn into experience by the
steed forces of the lower nature, which must be controlled by the higher lest the lines of
forces become tangled and inverted, and progress be stayed.
The brain is the realm where reside the elemental regents who rule the body and its
forces. It is the plane of heaven from a physical standpoint. Here matter is refined and
sublimed, and the body, which belongs to the personality, is more responsive and alive
than in any outer region.
The solar plexus/abdominal region is where gross matter is being regenerated.
Here are the hells of the body also, the plane of putrefaction, the region where matter is
disintegrated and, when made fit, raised to a higher status — even sent into the higher
realms, the upper heavens of the brain for higher use.
The brain is made up of two main parts, the right and left hemispheres. The right
side of the brain governs the left side of the body; the left side of the brain governs the
right side of the body. If the left side of the body should be paralyzed, it indicates that
the right side of the brain is affected and vice versa. This is because the fibers from both
sides cross near the base of the brain.

The Crucified Ego

The ego has its seat of power back of the brain in the astral world, but it is
connected with and works through the brain — is in fact incarnated in the brain —
during a life period. The ego is held to matter by the iron nails of desire, and we have in
the brain a symbol of Calvary — the place of a skull — where the lines of life (nerve
fibers) form the cross. There the incarnating ego is crucified in matter between two
thieves: the lower self that would drag the ego down, and the Higher Self that would
draw it up. When the ego triumphs, the lower self is drawn into higher realms by
process of transmutation, and both lower and higher are one in Paradise.
The next lesson will deal particularly with the occult functions of the pineal gland
and the pituitary body.
________________

Occultism for Beginers - William H. Dower, Ch. 7

 

 

преди 22 минути, Shiniasu написа:

The Root Consciousness of Man

Един човек може да постъпва като маймуна, но маймуната не може да е човек.

Дявола не е "обърнат"  Бог, а човек възгордял се, че може като Бог. 

В България си имаме поговорка: "Сиромах човек, жив дявол". Той не е "обърнат" Бог, а човек който каквото и да стане може да постъпи като Бог. 

Само трябва да знаеш да комуникираш с бедни души.

преди 1 час, dioib написа:

 Ти избираш дали жена/мъжа ти да е циганка/циганин ... що да не е бял/а, красив.а и богат.а?!

Нима всички деца от гетото, което показа Ауми, не искат красив и богат бял принц? Но няма кой да ги вземе. Какво избират и какво им се случва и им се е случило са различни неща. 

Ти не си избрал какъв цвят, пол, материален статус, в коя държава да се родиш. Не си избирал на коя планета и в коя галактика да се родиш. Не си избирал гените, характера и болестите, които ще те довършат. Това се нарича карма или детерминизъм. Или крушата не пада по-далече от дървото. 

преди 4 минути, Śūnyatā написа:

Нима всички деца от гетото, което показа Ауми, не искат красив и богат бял принц?

Не всички, а само тези които са го видели?!  

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Съвсем са съвместими.

значи нирвана и самсара - са като понятия означаващи сливането на някого с бог? !!!  

Съзнание... на бог (което е нелепо). Съзнание - на човек. Първо те са разделени - някак си. После - те се сливали и хоп - нирванаааааа. Иначе - нирвана е съзнание на бог, самсара - съзнание на човек и като се слеят - "съзнанието на човека вече е 'божествено'.

Да питам  експерта по тия - като се слеят колко от съзнанието е вече "човешко" и колко на 'бог'? Коефициенти има ли или е 'божа работа'.

Между другото - в момента когато се слеят няма как да има вече "божествено съзнание" - защото вече ще е смесено с "човешкото" и не е възможно да остане отново в "божествената си чистота" за да си го разиграват нагласаторите за ползата си.

Нищо де - то това понятията и без това са създадени за да служат - на едни за игри, на други - за друго. Че и "вълните и океана" - което, байдъуей - е пак клишенце.

преди 22 минути, dioib написа:

Не всички, а само тези които са го видели?!  

Ти даже не си избрал и в кой Бог да вярваш. 

преди 31 минути, Śūnyatā написа:

1. Това се нарича карма или детерминизъм.

2. Или крушата не пада по-далече от дървото. 

1. разбира се - и това е нелепост. Ако не е лъжи, са налепости. Даже и в клишенцата дето папагалиш, като ги омесиш папагалски и... се произвежда нелепост.

2. Крушата никога не пада до дървото - най-малкото защото никога не расте на ствола му. Нещо повече - крушата може да падне където и да е - в зависимост от силата на вятъра.

Кофти е - когато единственото с което някой е захранен, той вярва че е народна мъдрост, пък тя е нелепица.

Хората дето живеят сред невежество и се ръководят от следване, имитация и подражания - те повтарят и моделите които имат за 'пример'. Много ясно че е налице повторение, още повече че същото е издигнато в примитивен култ, сред социалното стадо. Ти също си участник в схемата от повторения и папагалиш онова, дето си си привидял "колко е велико" щото ти носило щастие и с него си станал "добър човек".

 

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Много ясно че е налице повторение, още повече че същото е издигнато в примитивен култ, сред социалното стадо.

Ти непрекъснато се повтаряш, репертоарът ти е потресаващо ограничен, но никой не те критикува за това, освен ако кармично не си го изпросиш. 

После кой ми *ра на уникалния никнейм. 

преди 14 минути, Śūnyatā написа:

Ти даже не си избрал и в кой Бог да вярваш. 

Понеже темата е за истинско аз, то знам кой е истинския Бог.  

Това, че ти се колебаеш между Буда и твоя представа за Бог е видно.

п.п. Истинския Бог е този който е създал този свят и нас, за да сме подобни на него. Ти или приемаш това или не. Средно няма!!! 

преди 11 минути, Śūnyatā написа:

Ти даже не си избрал и в кой Бог да вярваш. 

Мани го ,той е латентен Анжелист .

 По между другото всички в тоя форум сте латентни анжелисти. Въпреки ,че си имам и последователи.

преди 2 минути, dioib написа:

п.п. Това, че ти се колебаеш между Буда и твоя представа за Бог е видно.  

Нямам основание да вярвам в богове и вечно истинско аз, при положение, че всичко е непостоянно и в него отсъства трайна същност. 

преди 3 минути, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Мани го ,той е латентен Анжелист .

Ще ми купуваш риза, но по ми нрави да съм Демон ...  

преди 4 минути, dioib написа:

Понеже темата е за истинско аз, то знам кой е истинския Бог.  

п.п. 

Темата не е за истинския Бог. Вкарваш се в твои си филми, на които няма кой да повярва. Явно имаш още малко време да изгубиш. 

току-що, dioib написа:

Ще ми купуваш рижа, но по ми нрави да съм Демон ...  

Напълно неадекватно изказване, сравнено с предишния ти пост. Явно след инсулта всичко в главата е дало накъсо. 

преди 5 минути, dioib написа:

Понеже темата е за истинско аз, то знам кой е истинския Бог.  

п.п. Това, че ти се колебаеш между Буда и твоя представа за Бог е видно.  

Знаеш ,трънки ,там някаква халюцинация и айде ,,аз знам всичко " .

 

преди 1 минута, Śūnyatā написа:

Темата не е за истинския Бог. Вкарваш се в твои си филми, на които няма кой да повярва. Явно имаш още малко време да изгубиш. 

За някои те са богоподобни и са истински и?! Човек не може да е Бог ли?! 

преди 1 минута, Anzhel Dimitrov Dimitrov написа:

Знаеш ,трънки ,там някаква халюцинация и айде ,,аз знам всичко " .

 

И какво да направя, не си този който знае всичко, и не си единствен който е разговарял с шефа ... 

п.п. Просто си друг колектив, който определено не му се нрави на шефа. = Нищо лично ...