преди 1 час, Търсещ истини написа:

Безмислие! 

 

Амиии - той е от говорителите на алтернативни истини... Не правете грешката да му се вързвате, той само това си чака и леенето на глупости са му част от "образа, дето показвал сред форума"... обаче да не направи някой грешката че това било неговия "истински аз" - амииии!   той само образи рисува и е с идея че може би е инженер - главно по спомени, и по душа.

Та форумния Ган-Баьо е инженер-И-диоД. Тежко е цял живот военен, но трябва да му влезнете в положението и да простите изтрещяването. Ранното пенсиониране с "едната шапка пари" на военното обезщетение, живота при мама на село, напъните да покаже колко е успешен, умен, мъдър, добър, християнин, че и патриот-идеалист... сега и "инженер"..., са просто нужния пълнеж на обикновен самотен човек. Годините вървят, живота отминава... иначе го играе свободен, непукис, веселяк и алкохолен почитател (- но то на село това си е норма)... и всякакви още щрихи каквито му скимват, сред форума

Той е обикновен клоун - не е само той така, от "пенсионираните". Трябва да се прояви разбиране - не е лесно, а тенденцията е прогресивна.

преди 8 часа, Търсещ истини написа:

Безмислие! 

Това бе идеята, защото само по този начин мога да покажа безмислието съществуващо в другия.  

п.п. Няма време, осъзнай се навреме.  

преди 6 часа, _ramus_ написа:

Амиии

Ауууу .... ми ...  Не си оригинален ...  Как боли ...  Ауууу ... мъ как само увисваш, като пребито псе, което се представя тук за тигър ...  

преди 4 часа, dioib написа:

преди 12 часа, Търсещ истини написа:

Безмислие! 

 

п.п. Няма време, осъзнай се навреме.  

По тази схема не може да се стигне до осъзнаване. Е, някои, на които им прескачат чакрите и хлопат кармите го правят. Прав ви път.

преди 1 минута, Търсещ истини написа:

Прав ви път.

Силата на клишетата е поразителна, но специално за себе си не намирам, че ако би се сбъднало такова 'пожелание' би било 'добро'.

Обаче от друга страна - аз съм си "крив човек" в сравнение с "правите" които вървят бодро и вдъхновено по 'правите пътища' на великите преживявания. Не че и "счупените преживявания" са различни, само дето влекат към разпад и деструкция.

преди 5 часа, Търсещ истини написа:

По тази схема не може да се стигне до осъзнаване.

В днешно време единствения начин да се осъзнае човек е да му "бръкнеш в джоба". Това му е основен емоционален тригер. 

И мислиш, че това е най-удачното ли?! 

Това не те прави психолог, а тиранин!!! 

Дори не може да схванеш идеята на аватара ми...  Чи каквъв чеп го играеш в психологията?!  Тръгнал да затваря нещо с малък чеп ...  

Времето минава, а дали ти ще се осъзнаеш или пък проумееш, че емоцията е важна съставна част от човека, то ето ти един музикален по здрав от мен:

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

само дето влекат към разпад и деструкция.

Мое и да е деконструкция! Недей така едностранчиво 😜 ...не е само ентропия, а и негентропия...

Аз примерно като млад "кривях" доста спрямо "правите" (не че и сега не съм така) . Скачах силно горе, после падах яко надолу, а па след време, като се обърнах назад, се оказа че съм вървял право напред, ама по широк път, дето се стеснява.  ...и само аз мога да си го видя целия път до момента, в който си давам оценка, че вървя по път....е, разбира се и "циганката дето ме хвали". 

на 12.07.2021 г. в 13:44, kipen написа:

"Психоанализите" не помагат, щото изискват "риголване". А те такваз "дълбочина на оран" не всеки е склонен да понесе, да остане съзнателен. Подходът на бихейвиоризма е типичен за материализма

Май трябваше да добавя, че не само не помагат, но вероятно могат да влошат положението. Сега ще ти кажа защо мисля така - фобии имат и животните. Опитай се да психоанализираш животно, или бебе. Ми... Най-малкото е смешно  Аз даже попадах на такива подходи, потискане на "то" от "свръх-аза" и прочие шантави неуместни мъдрувания. При човека първо трябва да се овладее до някаква степен болезненото състояние, което изобщо не е нормално, пък после да риголва каквото му харесва. Обаче да караш отровен от фантазии и "образи" човек да добавя още и още към тях е като да ваксинираш срещу нещо болен в момента от същото. 

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Обаче от друга страна - аз съм си "крив човек" в сравнение с "правите"

Това звучи по следния начин виц:

Манго подписал договор с един директор за боядисването на един кораб.

След време отива директора да види какво става. Манго боядисал половината кораб и спрял. 

- Абе к'во става?! - Пита директора = Що не работиш?!

А, манго:

- Чи аз си свърших работата.

- Как така бе??? Имаме договор?!

- Да, де, по договора пише от една страна Манго, а от другата страна Директора. Ето ти четка и боядисвай ...  

п.п. И от кривата страна и от правата страна да заставаш, то едно е видно: Твоята неудовлетвореност от досегашния ти живот.  

на 12.07.2021 г. в 11:55, _ramus_ написа:

само една вметка - за да реализирам делата по горните описания... вече съм се формирал - и като характер и като личност. Тия двете се формират твърде рано, много по-рано от описананото по-горе.

Твърде рано имаме и спомени, които остават в паметта ни, но не можем да възпроизведем волево....или както се казва "не можем да си спомним".

Въображението на едно много малко дете, което няма придобитата "готова" опитност на социално-културните "наслоения", може да интерпретира една елементарна физическа болка от убождане или както е при бебетата - от студ (но по-опасно е презатоплянето, щото има май поне два вродени механизма за защита от студено, но не и за топло)  или глад, като не знам какъв ужас, който да предизвика ответната физиологична реакция на неистов рев.

Ама така май нефелно измествам темата в поле, в което не може да се изкаже стойностно твърдение, щото няма достатъчно инфо, какво преживяват бебетата. Ала предположението ми не смятам, че е безпочвено, по отношение на времевия момент в живота на човек, когато се е случило изживяването на травмата, чийто чувствен паметов запис да си "свързваме" чрез тригера и така да си възпроизвеждаме преживяването отново на чувството при травмирането.

Аз примерно, по отношение на работата ми с некви емоционални реакции, съм си открил, че се дължат на повторно преживяване на травмиращо чувство, което свързвам с неква ситуация, на която намирам аналог в настоящата ситуация (в която реагирам свръхемоционално, отвъд съзнателния ми контрол, а не когато се гневя за некви принципни положения, които смятам за правилни). За разлика от фобиите, аз мога да възпроизведа спомена за "травмиращата" ситуация. И това ме навяваше на мисълтта, че този принцип може да се приложи и при фобиите. А пък все още ме страх понякога от високо, и винаги от много високо, когато не съм напълно подсигурен. Примерно мога да погледна от върха на много висока скала, но като съм легнал на земята и едвам си подавам тимбата. Или пък на високите мостове на прохода Витиня...малиии..колената ми изтръпват още преди да стигна парапета.

Имам покана да скачаме с бънджи на пещерата Проходна, ама нъъъъцц...отказах се. Макар, че приятеля ми дето ме покани, ми сподели, че чувството че "си жив" след скока е неописуемо. Аз поне съм виждал хора с маниакален стремеж за адреналинови "бомби" и чак до там не ми се стига, щото съм минавал през такива "адреналинови ситуации" и без да съм ги желал, а щото ми се е налагало да се "преборвам за позиция". Просто мотивацията за по-радикално "дълбаене" явно е свързана силно с комфорта. При положение, че животът ти е прекрасен и се случва това, което осъзнаваш че наистина искаш, то откъде да дойде мотивация за "нещо повече"..малко риторично ...

Но, за повишаване на самоконтрола ми, пък съм пробвал и имаше ефект, нещо подобно на това което описа и ти рамусче, само дето си го бях "сглобил" от различни източници, а не сам да съм достигнал до практиката. Ползвах концепта на Екхарт Толе за "болковото тяло", с който пък ми се "привидя" аналогия в подхода, който използва един психотерапевт, чийто съвети към помолил го за помощ, изследвах в един форум.

"Техниката" се състои във визуализирането на мен си като преживяващ чувството. Така или иначе, каквото и да предизвиква свръхреагирането е в паметта. Няма значение дали "тригерираното" възпроизвеждене във въображението на ситуация, в която изпитвам страх ще "се случва" в настоящето,"миналото" или "бъдещето", самата ситуация е свързана с мое присъствие като наблюдател, изпитващ страх или болка. Т.е. аз присъствам в "спомена" или "очакването". Съответно, възпроизвеждам образ на мен си срещу мен, и изпитващ чувството. Обикновено, ако не се старая да детайлизирам образа, то се възпроизвеждам като тъмен силует на дете. Вероятно това е начина, по който в подсъзнанието си съхранявам спомена за себе си. На този етап вече започвам самото ми самотерапевтиране. Прегръщам тъмният силует на мен-детето, представям си, че излъчвам цялата обич, която съм способен да излъча, и се галя успокояващо. Обикновенно се "освобождава" неква психична енергия под формата на удовлетворение, чувство на спокойствие. И не след дълго започвам да "виждам" детайлите от ситуацията, които съм хиперболизирал като значение.

Всъщност не въздействам директно на травматичния паметов запис, щото не мога да го възпроизведа. Но пък последващи идентични ситуации, в които преди съм свръхотреагирал, вече изживявам извънредно по-спокойно, сякаш "травмиращият" спомен, с който съм свързвал ситуацията, вече не е наличен. В действителност, не е така, но някак си "капсулката" се е скъсала и е "изтекла гнойната колекция".

Не знам как точно е правилно да се дефинира "техниката" ми, но прилича на "техники за пренасищане" за достигане на предела на емоционалното реагиране, след който "оставаме празни". Каквато е и "техниката" за директно атакуване на страха.

преди 1 час, witness написа:

Аз даже попадах на такива подходи, потискане на "то" от "свръх-аза" и прочие шантави неуместни мъдрувания.

Наистина са неуместни, щото няма как да имаш представа за "цялото То", както и за "цялото Свръхаз", та да имаш контрол, та чак и да "потискаш" с едното другото. Или поне аз за момента съм неспособен да ги "обхвана" с взора си.

Това "Свръхаза" да потиска "То"(културата потиска животинските инстинкти) е естествения процес в психиката ни, на границата на който е личното ни съзнавано, в което оперираме като Субекти "отвътре". "Навън" Субектът ни е представен от Личността в социума. Разграничаването на "вън" и "вътре" е доста важна стъпка като условие за освобождаване от външни авторитети и що-годе "трезва преценка".  

преди 1 час, witness написа:

фобии имат и животните. Опитай се да психоанализираш животно

Има си психодисциплини относно психиката на животните. В зависимост от познавателната материя и нивото в нея, са и прийомите за въздействие. А не да се ползва незнаенето на това като аргумент че 'психоанализата можела да греши".

Да, фобии имат и животните. За да се справи човек с фобията на домашно животно е  значително по-лесно отколкото с друг човек, без въобще да се опира до психоанализа, предназначена за хора - по ред причини, някои от които вече са писани по темата.

преди 10 минути, kipen написа:

Разграничаването на "вън" и "вътре" е доста важна стъпка като условие за освобождаване от външни авторитети и що-годе "трезва преценка". 

малко си вкарваш автогол с това.

Хубаво е че се позоваваш на принципните положения, но те са прочетени именно от авторитети, а не са твой опит и да си минала практически през тях.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

малко си вкарваш автогол с това.

Що автогол?! Да не съм на състезание.

Написах "що-годе трезва преценка". В това, според мен, се подразбира че не съм се отърсил все още от "външните авторитети".

сбъркал съм ги с думи на Уит. Сори - недоглеждането ме подведе.

U know u're good! But...

- Извинете, че Ви събудих толкова късно през нощта!

- Не се притеснявайте! Телефона звънна и се събудих!

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Има си психодисциплини относно психиката на животните. В зависимост от познавателната материя и нивото в нея, са и прийомите за въздействие. А не да се ползва незнаенето на това като аргумент че 'психоанализата можела да греши".

Не съм казала, че греши, а че е неуместна при фобия, в други случаи защо да не е. И знам, че има такива психолози за животни - ако е толкова важно за теб, това не касае въпроса обаче.

преди 4 часа, _ramus_ написа:

За да се справи човек с фобията на домашно животно е  значително по-лесно отколкото с друг човек, без въобще да се опира до психоанализа, предназначена за хора

Няма причина механизмът при животните и хората да е различен, затова - по твоето твърдение - би трябвало и при хората да е лесно като при животните? Все ми се струва обаче, че и двамата с Кипен всъщност си нямате представа какво е фобия. Сякаш постоянно я бъркате с естествените вродени страхове, които не е нужно да се поправят. Хората ги преодоляват понякога, ако ситуацията го налага, или работата им, но да ги преодоляваш, за да се чувстваш велик или "жив" е малко... не знам, на мен ми е чуждо. Като дете бях, и много хора са били, по детски безстрашни. Ходех по парапета на терасата на петия етаж и други глупости, но това са детинщини. Безстрашни ли са децата? По-скоро не знаят, че могат да паднат и не ги интересува какво преживява майка им. 

преди 4 часа, kipen написа:

За разлика от фобиите, аз мога да възпроизведа спомена за "травмиращата" ситуация.

Че то и при фобията може, защо да не може, дори точната дата, час и всички подробности се помнят. Това е проблемът, че се отпечатва цялата ситуация и се появява страх от вида ситуация. Която после всячески се стремиш да избегнеш, избягваш даже обстоятелства, които могат да те доведат до ситуацията и така по конвейра. Накрая такива хора стигат до агорафобия, престават изобщо да излизат. Аз бях стигнала, но се оправих - не просто съм чела за това, не съм го сънувала, че въздържането от негативно въображение може да прекрати паническите атаки без външен стимул. Затова потвърдих какво е първото което да се направи, ако човек е що-годе съзнателен разбира се. 

преди 4 часа, kipen написа:

А пък все още ме страх понякога от високо, и винаги от много високо, когато не съм напълно подсигурен.

А защо де не кажем нещо за страха от копчета? И такъв има, ама тук всички искат да са Чингис Хан явно. Ако имаш фобия към височини, няма да можеш да го понесеш и подсигурен. Аз съм падала от високо, чупила съм си гръбнака, бях парализирана от кръста надолу, но нямам фобия от падане. Казвам ви пак - фобията не е естествен страх, тя е болестно състояние. Не е нужно да се чистят инстинктивните страхове нито при хора, нито при животни. При фобията има прекомерна реакция на нещо, което за другите изглежда шантаво в много случаи. 

Всъщност това може би отличава страховете при хората от страховете при животните, въображението. Животните могат да се наплашат, но няма да си усложняват проблема. Който е един и същ при едните и другите, с един и същ механизъм - следователно никакви психоанализи в случая не са нужни, нито ровене из минали травми. 

преди 7 часа, dioib написа:

Дори не може да схванеш идеята на аватара ми...

Безмислица

преди 3 часа, witness написа:

Няма причина механизмът при животните и хората да е различен, затова - по твоето твърдение - би трябвало и при хората да е лесно като при животните

Уит - ти просто не четеш. Бълбукаш си твоите си неща и само формално ти изглежда че комуникираш с някого. Нищо не си прочела и в темата досега, но пък... важното е че нещо се чука по клавишите.

Весело е, когато някой пише, а друг непрекъснато го пита дали е писал, какво, защо... и се цикли около едно и също.

А най-веселото идва, когато "на теб ти се струвало че рамус си няма особена представа що е това "фобия" " . При положение че не си прочела какво е написал рамус и караш само по диагонал и по началото на абзаци, си разиграваш някакви си версии и представности за едно или друго. И тоя гаден рамус, дето нямаш коментари за него, дето само хули, злобее, кривее, дето се прави на интересен, пък си няма понятие от никои учения и сериозни хора и неща и нищо не разбира, ама се прави на голяма работа и само ранява добрите и духовните хора сред няколкото "техни" теми и раздели.

Друго е да прочетеш кака ти Ленче или Гурджиев, но айде опитай да си говориш с тях. А може би бърборенето с духове  и с мумии в гробници ще ти даде нужните "лекарства" за неизлечимите болести и рецептите за духовно щастие и вечност. 

преди 3 часа, witness написа:

Казвам ви пак - фобията не е естествен страх, тя е болестно състояние.

кажи го пак... моля те. Пак не го разбрах, нещо...

Нищо че вече съм написал точно по това - и какво точно е фобията и каква е разликата със обикновеното изплашване или страхуване. Обаче на теб ти с струва че другите не те разбират достатъчно и по "правилния начин". Или пък - че явно не го пишат по начин по който да ти хареса.

Има причина да вярваш - сред всичко, което си си постановила. Вярваш си, че фобията не може да се лекува или че думички на отдавна починали хора живели далеч, по далечни места и чужди места, сред други земи и история... съдържат истинските истини, тайни знания, велики принципи и закони и... само трябва да ги подбереш, познаеш и научиш... И - край.

Вярваш че фобиите са болестни състояния, но пък - нямало лечение. Едно лечение било криво, другото - даже можело да навреди, трето - били шашма някаква, четвърто - гадна работа... и ти го играеш на супер-предпазлива щото "няма как да си напълно сигурна"...

Вярваш че "ей хора, не можете да си представите през какво съм минала". Ок, но въпросът е че там откъдето и през каквото си минала - вече си минала, като е най-важен въпроса - дали си го минала.

Но най-вече е важно - през къде те е шубе да минеш... щото "имало причини, обяснения, опасности и огромни рискове". И че ОЩЕ НЕ СИ МИНАЛА и теб чака. А ти чакаш... филанкишиевите и вярата си във вселенските истиним, тайни знания и бог.

Изключително странни са ми вярващите последователи сред форума. Защо въобще идвате сред калдата? Има формални два варианта:

Първият - за да си препотвърдите и втвърдите допълнително личните си филми

Вторият - за да се пробвате да направите нещо повече от това да си ги сънувате. Общуването подава възможност да срещне някой нещо различно от личния му филм. Обаче - нъц, що да менкам нещо си, след като ми е гот така.

Ми така и така животът е кратък и никой не знае кое влизане сред форума ще му е за последно - що тогава си губите времето да циклите сред спасителните си сънища ? Така и така отваряте монитора - ми изкарайте потенциалите, нагласете се да видите нещо различно, да го ползвате да помислите по различен начин, да срещнете различното през някой друг... Това е поне - да си дадете възможност и да дадете на себе си шанс от въртенето отвътре.

какъв шанс би било някой да си прави кефа - на какво е шанс това? На какво е шанс някой да му станело приятно, да се усети погален, похвален, да усети вниманието и разните сборници от емоционални дефицити, с които му изглежда че е най-голямото щастие ако ги "получи" и запълни?

Защо точно хората дето непрекъснато бълбукат за "учения" показват повторително и стабилно във времето как "ученето" им е доста криво и им служи само за да си подпират личните фантазни летежи.

преди 13 часа, kipen написа:

Ама така май нефелно измествам темата в поле, в което не може да се изкаже стойностно твърдение, щото няма достатъчно инфо, какво преживяват бебетата.

Това е парадокса, уж, всеки е бил бебе (дори учените), а не могат да достигнат до информацията за емоционалните "тригерите" в бебетата. 

Дори да се подложи индивида с проблемни емоционални тригери ...  .. под хипноза, то "инфото"  ...  не може да се анализира, ако травмата идва от бебешки години или пък от някаква травма по време на пребиваването на човек в утробата. 

За мен не е проблем, че нефелно изместваш темата в това поле. Принципно много от проблемите свързани с емоционалността са под прага на първия "съзнателен" спомен. Там няма как да се обясни емоцията, че се дължи на внимание, на концентрация на сетивността ти. 

За това, за да се разбере даден човек, то трябва да се определят неговите първи спомени за определени събития в неговия живот. 

Примерно: Какъв е неговия първи спомен като бебе, (Тук мнозина се затрудняват) първия му спомен в детската градина (първи социални контакти), Първи спомен от училище, първи спомен от полов живот, (Това при някои е тема табу = било много интимно...), първи спомен от казармата (това вече не е актуално...), първи спомен при раждане на детето ти и прочие и прочие ...   

Наблягаше, че вниманието е важен компонент по отношение на емоционалността ти, но самата емоционалност съществува преди да може да владееш съзнателно реакциите си. Да се смята, че вниманието е стойностно твърдение е по същия начин нефелно изместване на темата, но нима психологията не се занимава с менталното, в което съществува и нефелно поведение?! 

Човек не може да постъпва постоянно разумно. Трябва да има възможност и за неразумни постъпки. Ако започнеш да контролираш (разумно) своята емоционалност, то психиката ти се претоварва и в даден момент не издържа и именно тогава определено става проблем твоята емоционална реакция. 

О, да ако дразнителя е с много малка продължителност, то може да го игнорираш, но когато е с повече времетраене и/или е повторителен, то рано или късно твоята емоционалност става неадекватна. 

Принципно много трудно се доказва психологически тормоз. Той е основен фактор от развитие на фобии, а не някаква физиологична травма. На човек който има проблем с емоциите в следствие на физиологична травма лесно се помага, докато с психологическа травма е доста трудно и изисква по-продължителен период на прилагане на някаква терапия. 

Друг е въпроса дали може човек самостоятелно да се справи с някакъв свой психологически проблем, свързан с "емоционалните си тригери".  (Няма как тази подредба (помислейки за нея или написвайки) да не води мен в емоцията наречена смях.... , а реално (в действителността) се усмихвам "под мустак...)  

преди 7 часа, Търсещ истини написа:

Безмислица

Изпадна в "безкраен" цикъл ли?!  

Това, че ти не намираш смисъл (определено не ми е целта да се намери смисъл, особено пък ти да го направиш) не означава, че не символизира моята екстравертност. 

Или какво, за теб, хората които са с изразена интровертност не са личности и са без мисли, за да ги наричаш безумци по иносказателен начин?! 

п.п. Някъде да те подтиквам да постъпиш неразумно?! Но, виждам, че си изпаднал в някаква своя безсмислица, която повтаряш ...   

преди 4 часа, dioib написа:

не означава, че не символизира моята екстравертност. 

Или какво, за теб, хората които са с изразена интровертност не са личности и са без мисли, за да ги наричаш безумци по иносказателен начин?! 

Последно интроверт, екстраверт или по избор? 

Безумство до безумство.

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Вярваш че "ей хора, не можете да си представите през какво съм минала".

Защо пък да вярвам в нещо си, само посочих, че доста тежки преживявания не докарват трявма, а незначителна случка може. Това е ключовият момент(според мен) в разбиране на "механизма" на тези тригери, дето уж ги търсиш, пък то накрая все едно и също става, ето това - 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Изключително странни са ми вярващите последователи сред форума. Защо въобще идвате сред калдата?

Проблемът с "вярващите" си е твой. Не искаш и не си способен сам да се разбереш и го проектираш върху някакъв събирателен образ, после налагаш етикета спрямо ползите си. 

 

преди 10 часа, _ramus_ написа:

Има формални два варианта:

Първият - за да си препотвърдите и втвърдите допълнително личните си филми

Вторият - за да се пробвате да направите нещо повече от това да си ги сънувате. Общуването подава възможност да срещне някой нещо различно от личния му филм. Обаче - нъц, що да менкам нещо си, след като ми е гот така.

Така де, следвай си съветите  Иначе все едно и също се върти и общуването с теб е по традиция непродуктивно. Не обичам да анализирам участниците, защото това разваля обсъждането и замърсява целта на разговора, но при теб проблемът е нерешим, от твоя страна. 

преди 4 часа, Търсещ истини написа:

Последно интроверт, екстраверт или по избор? 

Безумство до безумство.

Човек принципно спрямо някои е интроверт, а спрямо други е екстраверт. Тук, в интернет, не може да определиш какъв е. Да, има доволно без ум тук и ако ти търсиш ум или пък ръсиш ум тук, то твоето определено е безумие. Моето е такова каквото реша. За мен каква информация получавам е без значение, но и в двата случая, дали е от умен или невеж, то проявявам интерес към въпросната информация. Какъв анализ и защо реагирам по определен начин, който е непонятен за другите, то другите няма как да знаят. 

Към момента какво виждам, като информация: "Тотално циклене" в някакво безумие от твоя страна. Колкото и пъти да го повториш, то не ще стане истина.  Показва твоята безпомощност да обработиш информацията, т.е. да я анализираш. По-лесно е да ѝ сложиш етикет "безумство". ОК, за теб е ... И?!  

преди 8 часа, dioib написа:

Дори да се подложи индивида с проблемни емоционални тригери ...  .. под хипноза, то "инфото"  ...  не може да се анализира, ако травмата идва от бебешки години или пък от някаква травма по време на пребиваването на човек в утробата. 

А бре, човеко, и след 89-та има изследвания и практики! Не пиши, за неща, с които си изгубил връзка отдавна...малко кофти ми е да ти правя забележки, ама сам си ги просиш с написаното.

преди 5 часа, witness написа:

едно и също се върти и общуването с теб е по традиция непродуктивно. ........., но при теб проблемът е нерешим, от твоя страна. 

Има го тоя момент! Много обича да налага волята си, а не си дава сметка, че походът му е доста радикален и не всеки има тази развита способност за устояване на страдание.

Аз, примерно имам висока поносимост към страдание, и за това и не ми е проблем радикалния му подход на предаване на опитността чрез критикуване и завоалирани споделяния. Тва му е "казармения подход", ама му е смешно като му го написах .

Но не всички са така! Съответно не всички могат да "задълбават достатъчно". Това не калкулира преди да си изгради "събирателния образ".

Другото, което пък бих попитал рамусчето - "За кво трябва да се отдава човек на перфекционисткото преследване на целта - рядко достигани от хората "висини"?"

Всеки си има някакви фикс-идеи, които не е задължително да се споделят от всеки. Да "изключителността" винаги е съпътствана от някаква фикс-идея, ама ....

Според мен, ако възможността всички да достигаме до пределните "височини", достигани от малцина, беше налична, то щеше да е едно голямо еднообразие. А еднообразието не е устойчиво като "структура" и подобно общество неминуемо би се "деструктирало"...но не и "деконструирало" и "конструирало" всеки момент, някъде, някак. Последното поне, недвусмислено ни се разкрива като устойчива проява във времето. 

Бай дъ уей, ядохме го тоя с еднообразнието в горската сфера! От 1960та до 1980-та са залесени 80 млн. дка гори с бял и черен бор. А от 15 г. неустойчивостта на подобни монокултури вече ни я "доказа" Природата. Даже и на световно ниво в горите вече се налага концепцията за устойчивото развитие, независимо колко се дърпат Китай и Щатите за Протокола от Киото, от който произтекоха "зелените инвестиции".

преди 8 часа, witness написа:

защото това разваля обсъждането и замърсява целта на разговора

обсъждане??? ЦЕЛ???  Този тип реторика ли научи от "ученията"? Щото за мен си е отново криене .

Празните и повърхностни приказки заради кеф на някого, откога се наричат "обсъждане"? Какво точно се обсъжда, след като ти просто не четеш. Не четеш нищо, което не ти доставя комфорт някакъв си. Ако не ти е кеф - просто приказки, колкото... там... нещо си. Подбираш си извадки, цедиш си ги... и... така. Разбира се, че този тип "разговори" са станали норма сред форума, но сладките раздумки да се нарекат "обсъждания"

преди 8 часа, witness написа:

Иначе все едно и също се върти

така-така. Точно това е. Върти се едно и също - с едни и същи хора. Иначе имитират "разговор", който иначе те после обявяват за "непродуктивен". Това им е начина да избягат от дисонанса, който тоя разговор неизбежно им предлага. Приятните раздумки са лишени преднамерено от "друсания" - те затова са и приятни. И затова с тях се доставя просто разтуха или кефче. И затова са предпочитани именно от хората за които това е най-важното. Но пък да се нарече това "обсъждане", което е не друго, а просто имитация.

преди 3 часа, kipen написа:

за устояване на страдание.

нарича се "устойчивост на дисонанси".

Няма такова нещо като "страдание" - всички преживявания се конструират в мозъка. Между другото - БОЛКАТА също така се конструира там (без да е преживяване, но за много хора тя е и това). Именно заради това религиозния будизъм постилирал нещо си за "страданието и изхода от него". А това е обикновен познавателен булшит. Но таргета, дето ще се хване на това - е основното в посланието за "4-те бл. истини".

В психичното се разиграват и дисонансите, и бягството от  тях - като от болка, защото схемата е същата. Аналогизирането на дисонансите със усещане и преживяване на страдание - е просто начина на примитивните мозъчни дялове да сработват по зададени предварително схеми. ДОБРОТО - е тръгнало от "приятното и потребното" . ЗЛОТО - от обратното на тия... Цялата надстройка на основните базови дуализми тръгва от инстинктивните положения с които примитивните дялове на мозъка са програмирани еволюционно да поддържат хомеостаза.

Няма как да се провеждат сериозни и смислени разговори с хора които треперят от възможността някой да не ги нарани, да почувстват едно, а не друго. Тази фиксация е ментално робство и няма сериозен човек, който да не е направил поне опити да го надскочи.

Няма как да се проведе сериозен и смислен разговор с хора които основното в общуването им (вкл и със себе си) е умелото прикриване и бягства от личните си демони. Както и че не може да се очаква от хора с изнесени напред емоционалност и чувственост да водят задълбочен разговор, най-малкото заради "подскоците и хаотичността на вниманието им".

Рамус е просто скучен, досаден, дърт лаладжия.

Бас ловя, че е над 50.

 

преди 44 минути, _ramus_ написа:

В психичното се разиграват и дисонансите, и бягството от  тях - като от болка, защото схемата е същата. Аналогизирането на дисонансите със усещане и преживяване на страдание - е просто начина на примитивните мозъчни дялове да сработват по зададени предварително схеми. ДОБРОТО - е тръгнало от "приятното и потребното" . ЗЛОТО - от обратното на тия... Цялата надстройка на основните базови дуализми тръгва от инстинктивните положения с които примитивните дялове на мозъка са програмирани еволюционно да поддържат хомеостаза.

Виждам, че си се подготвил за "изключване"!

За кво така си се "вперил" в механизмите на тялото? В комбинация с краен материализъм, цялата съзнателна дейност е съвсем естествено да я отнесеш като епифеномен на физиологичното. Харесва ми! Позволява ми да изследвам гледната точка на човек дето вярва, че "живее съзнателно само един път" и той е производна на функции в тялото му и средата, която обитава тялото му.

Вероятно след като в мозъка се реализира командата, която задейства блокажа на функционирането на отделните органи, ти "спира тока" и "изгасва екрана"! Какво ли ще правиш, ако "екрана не загасне"?!? Ма нямало да има ток и е безсмислено да се обсъжда подобен вариант! Ок! 

Те това наистина е сериозен разговор! Опааа, проведох го без теб...сори. 

Рамусеее, дори и съзнателния живот да приключва с физическата смърт, едва ли твоят е пример, който би бил приет за еталон на драго сърце от болшинството. Тва се опитвах да ти кажа!!!

Стремежът към изключителност също е част от "невронните сигнали", с определени "параметри" на "определени места", па независимо кога си "започнал да го излъчваш" като копи-пейст от средата. Ай да бехме CD-та, да те питам кой направлява лазерчето дето шари по материята....ама единственото сигурно е, че сме информация, която ние си възпроизвеждаме... Явно всичко е във тока според теб, ама има и други ...не е само елктромагнетизма и неговата дуална природа съставена от електричество и магнетизъм на 90градуса! Физици откриха доказателства за нова фундаментална сила.

Кът деконструираш по тертип на Дерида, каруцата ще остане без водач, ама водача нема го вденеш, че си ти. Колко и да се разглобяваш, се ше си си ти разглобвача. "Изход нема" по твоя начин, а само очакване на смъртта, както е и мадхямика. Просто си надграждал, надграждал на основата на Деструдото ....вероятно това пък е предизвикателството в съзнателния живот след апогея, след "изключителността в социума", не знам, но ми е интересен филма.