преди 19 минути, _ramus_ написа:

Да, да... Затова са и тия балалайкания - щото "не ти пука".

Съвсем като казуса с "Повтарящия "аз съм си си ок" докато не спира да мрънка и упражнява в популизъм.

 скучно ще ти е ако всички те игнорират, нали?

ще трябва да изядеш цяла кофа с пуканки! 

нали съветваше другите да не обръщат внимание на рамус?

Що така - съветите са едно, докато ти правиш обратното. Така или иначе не разбираш нищичко, а само си играеш.

преди 1 минута, _ramus_ написа:

Така или иначе не разбираш нищичко, а само си играеш.

Достатъчно ми е това което разбирам, което не ми пречи да си играя и да се забавлявам.

И ти играй и се забавлявай, но без да се заяждаш непрекъснато! 

на 4.01.2022 г. в 19:23, _ramus_ написа:

на 4.01.2022 г. в 19:01, valkiria1 написа:

защо не се страхувам

Може би защото си тежиш на мястото и не ти пречи с нищо да наричаш едни дечица из форума "кукумицини". И не им цепиш басма и ги режеш изкъсо и безпощада. И те намират арогантна и нахална, надменна... И пиша го - хааа - дежавю някакво.

Защото имаш и светски живот, обща култура и от нея идват и различни виждания и доста по-широк мироглед.

И какво я прави "възрастна" в твоите очи?!

Момиче, което обратно на очакванията, произтичащи от богатата й обща култура, напира тщеславно да се саморекламира и напанагон - всяко качествено инфо, което споделя, го "гарнира" с прояви на форма на характерния за етноса им мит за "единствения"(единствените, избрания/ избраните)....от което пък и се формира и манията им за величие, която избива в "саморекламата".

Те тоз неинтегрирания "единствения/ата", дето е като "самовлюбена патка" и "крякайки" че сам/а си е "изработил/а името" не обръща внимание, че "лети в ято", но съставено не от тез дето вярва, а от тез, с които действително комуникира. 

.... или поне не показва, че взема предвид този факт, влизайки в постоянни циклажи на самоизтъкване и съответните "битки" или "противопоставяния срещу"... според неква принадлежност, производна на идентификация. А пък ако некой не я харесва - е "хейтър", хахахах. Кифла. Таман като "рицаря" дето си позволяват "лошите" да го критикуват....."замитания под килима", за да остане само "светлия образ" на снимката(селфимиджа, Self-image)

Аз лично, не виждам съществена разлика между Валкирия и Шиниацу(Станимир, Просто странник) 

Та тва си е точно "детска транзакция", пусната в иначе тема, в която би могло да се "разиграят" и "транзакции" между "възрастни"....

Кът ви поеме потока и забравяте, че сте претендирали за някаква "възрастност", и се сливате с "децата".

...и аз да се таковам в таковата си скатавам на моменти, че съм изцяло недорасъл....ми от Вас не остава "място" и аз да си проявявам "детето" и се налага да пиша от позиция "възрастен". И аз пия чайчета, ама когато "детското" стане в повече, се некой требе и да прояви нещо различно.

 

на 4.01.2022 г. в 9:37, _ramus_ написа:

имаше изцъкване, че 'даже и нямало смисъл да го чакаме, щот той никога не си е "отивал", за да се връща.

Ако тази констатация се отнася до моето мнение, че "Христос" "не идва", щото "никога не си е отивал", то в иронията ти има нещо недоразбрано, според мен.

Вервам, че пределно ясно си разбрал, че имам предвид митовете, от които е изтъкан колективно несъзнавания слой на човешката ни психика. И които възпроизвеждаме на индивидуално и обществено ниво. Таман както и митът за "единствения"/"избрания", който е в основата на възпроизвеждания на колективно ниво образ "Христос", "Месията", или подобни трансперсонални образи в различните религии или религиозни системи от вярвания....или пък митът за "Вечното завръщане"..."Прикования Прометей", "Касандра" и т.н.

 

В крайна сметка, ако някой е залитнал в недоказуемите му вярвания си е негова работа. Но когато, като ДДС, добавя фанатизираното игнориране на оборващите вярванията му тези и създава излишни полемики, основани на "опазване на територия" в иначе "свободен форум", то е нужно и противодействие, за да не се превръща "мястото" в "кръжок по фантазиране" или "неделна сбирка"(петъчна молитва, съботна проповед). Все пак, ако има желание за "виртуални сбирки" със себеподобни, то условията в които е зададено да функционира тоз форум, свободното писане в темите, не отговаря на подобни желания и е безмислено да се воюва за "територия", в която видиш ли да "няма критика". Спокойно могат желаещите да си направят "затворена група" и там да си пишат.

Иначе в подобно "противодействие", като стратегия, започвам "да виждам" некъв резон, не без помощта на фанатизираните религиозници, дето са толко хрисими, че не "виждат" собствената си пасивна агресия, с която се опитват да налагат вярванията си, но пък "виждат" това у критикуващите ги. А тя - проявената агресия, независимо дали е съзнавана, взаимозависимо "привлича" отново агресия...и от тоз "цикъл" рядко е лесно да се "излиза".

 

п.п. никой не изказа основателна теза в отговор на "2021 сл.хр. защо Исус не идва?". Мина тази за "фантазирането", която е също толкова "плоска" и несъстоятелна, колкото и че "животът е безсмислен обмен на вещества и енергията от разграждането им".... или пък тезата, че "всичко е подобно на илюзии" в "пустотата".

преди 4 часа, kipen написа:

В крайна сметка, ако някой е залитнал в недоказуемите му вярвания си е негова работа. Но когато, като ДДС, добавя фанатизираното игнориране на оборващите вярванията му

Ти сериозно ли виждаш някакво оборване? В най-добрия случай има някакви констатации, поставящи под общ знаменател хора със съвсем различни разбирания. Отделно, че поставянето на диагнози на базата на даден симптом, който би могъл да е наличен и в здрав човек, не е добър показател, за нивото на диагностициращите. 

преди 4 часа, kipen написа:

п.п. никой не изказа основателна теза в отговор на "2021 сл.хр. защо Исус не идва?"

А какви са критериите за основателност? Защото за мен примерно основателен би бил отговор: когато злото се прояви в своята пълна сила, до крайност сред човечеството. Но пък някой ще видят проблем в подобни думи и няма да разберат основанията ми.

преди 4 часа, kipen написа:

п.п. никой не изказа основателна теза в отговор на "2021 сл.хр. защо Исус не идва?"

Аз ще ти кажа. Не му е дошло времето.

на 6.01.2022 г. в 14:39, Just a Stranger написа:

на 6.01.2022 г. в 10:07, kipen написа:

В крайна сметка, ако някой е залитнал в недоказуемите му вярвания си е негова работа. Но когато, като ДДС, добавя фанатизираното игнориране на оборващите вярванията му

Ти сериозно ли виждаш някакво оборване?

Ти сериозно ли не виждаш никакво оборване?

 

на 6.01.2022 г. в 14:39, Just a Stranger написа:

на 6.01.2022 г. в 10:07, kipen написа:

п.п. никой не изказа основателна теза в отговор на "2021 сл.хр. защо Исус не идва?"

А какви са критериите за основателност? Защото за мен примерно основателен би бил отговор: когато злото се прояви в своята пълна сила, до крайност сред човечеството. Но пък някой ще видят проблем в подобни думи и няма да разберат основанията ми.

Няма смисъл да ти отговарям! Сори, ама имам опит с теб.

на 6.01.2022 г. в 14:59, ncl написа:

на 6.01.2022 г. в 10:07, kipen написа:

п.п. никой не изказа основателна теза в отговор на "2021 сл.хр. защо Исус не идва?"

Аз ще ти кажа. Не му е дошло времето.

Прощавай, но нямам нужда ти да ми казваш, щото не съм задал аз въпроса в темата. Но за "не му е дошло времето"....  доста често е използван този отговор в съвремието. https://www.amarna-bg.com/blog/kogato-predskazanieto-ne-se-sbidne-po-festingir/

Аз нямам против човек да си вярва в нещо. Ама не и да твърди, че е истина.

преди 3 часа, kipen написа:

Аз нямам против човек да си вярва в нещо. Ама не и да твърди, че е истина.

че то това е като сметана без мляко. Що му е да вярва тогава...

Тръпката в преживяването си върви с уверението на други че личното такова е "истина" и като за тях.

Някак самотно е "просто да си вярваш в нещо си". Не че няма и такива хора, но то това е до 'колко си малък'. Щото "малчуганите" не понасят да са си 'сами', а когато потънат сред своята "МЕТАвселена" всъщност няма нищо по-самотно сред вселената. И колкото повече... толкова повече...

Ето затова им трябват и 'други" - щото едно преживяване ако не е "споделено" за тях е "проблем". Виртуала и форум като тоя е като 'опит за среща между Метавселенци', пък не се познаха щото за 'среща' е нужно да излезеш от черупчицата си. Пък извън нея - сякаш си оставяш гащите и излизаш гол сред пясъчна буря.

Интересни "ролеви игри" си спретват някои на гърба на Христос.  

В случая все някакви с разбирания различни от християнството. 

Добре ми е известно, че идеализмът в това вероучение не ви е сгоден. 

От друг аспект, то се забавлявам с вашето невежество към въпросния идеализъм.

преди 16 часа, kipen написа:

Аз нямам против човек да си вярва в нещо. Ама не и да твърди, че е истина.

И защо? Ти не го ли правиш постоянно?!

А, не. Той и рамус като напишат нещо, не са проповедници имащи нужда от публика, но пък другите са. Така че, мълчи си и не проповядвай. Аз вече се примирих, че съм фанатик, проповедник, ескейпист живеещ в свой измислен свят. В статиите пише, че има такива хора и сигурно съм от тях. Няма как да не съм от тях. От време на време аз разбира се отричам, но това е защото не мога да се видя отстрани и да разбера положението си. ... 

преди 18 часа, kipen написа:

Ти сериозно ли не виждаш никакво оборване?

Не, не виждам. Виждам опити да се измести фокусът от написаното от мен към мен самия; към това, защо съм го написал; на какви заблуди съм бил подвластен; че написаното било пълна глупост... но почти никога нищо конкретно. Човекът си играе играта да прави корелации между познатите му от статийките психически модели и учестниците във форума и да показва колко те са основателни. Въпросните корелации обаче освен че са съмнителни, не са оборване.

Цитат

2021 сл. хр. защо Исус не идва?

Ако човек наистина се интересува, може да получи достатъчно обоснован отговор на въпроса от всеки свещенник, пастор. Такива теми в повечето случаи са словестна акробатика или тренировка за личности с изявени способности в полемиката.

Вярата сама по себе си е неотменима част от човешката същност. Всеки вярва в нещо. Едни, че няма Бог, други, че има, трети вярват в Джедаите и т.нт. Списъкът може да бъде дълъг.

По сонователният въпрос е на кого вярата е по основателна а това подлежи на доказателства. Обикновено обсъждането на подобни теми може да е безкрайно. Това разбира се си има своите почитатели.

Лично за мен търсенето на отговор по духовни въпроси във форуми от общо назначение е безмислено. От друга страна всеки си има някакви потребности и ги задоволява, както намери за добре.

Успех в търсенето на истината.

 

преди 2 часа, ntm7iv написа:

на кого вярата е по основателна а това подлежи на доказателства.

Това не може да бъде вярно :

1 . защото вярването не се нуждае от рационални доказателства, съответствия или потвърждения. Вярващият няма потребност от внимателен, прецизен или критичен анализ на това, което вярва. Няма нужда от обмисляне несъответствия, вникване...

Ето на всички тия неща се казват 'доказателства'. А не просто някой си да си "доказва" кое колко му било вярно в повярваното. Тези игри сред форума са на хора, които дори повярваното е проблем и те имат нужда от т.н. "затвърждаване". Как го правят - просто се зачитат няколкото едни и същи никове чиито автори силно настояват за да описват, доказват, разглеждат и разясняват в тяхното повярвано кое колко е важно, кое е по-спасително, кое е по-велико, по-мъдро... И се подпират непрекъснато на чужди думички. Извън тия думички същите не са способни дори няколко смислени изречения да напишат, защото целият им свят се върти вътре в една готова образно-концептуална кутийка сред която да си живуркат.

2. Вярванията няма как да бъдат "основателни". Нито вярванията подлежат на съпоставки според това кой, колко е повярвал в тях. Защото вярванията се основават на психични механизми, основани на преживяването.

ПРЕЖИВЯВАНИЯТА на всеки човек са изключително вътрешни процеси и от тях зависят всички рефлексии в посока "усещам че съм жив". Така преживяванията определят усещането за битие, те формират онова, което всеки човек нарича "живота" (ми).

Сред всички вътрешни процеси са налице огромен брой конфликти, свързани с взаимодействията с изначалния физически контекст. Понеже на всеки конфликт, противоречие и несъвместимост от реакции и отражения, в мозъка се "отговаря" с аналогията на усещането за 'болка', защото при конфликтите подобието на 'нещо не е в цялото, нещо не е съединено, а излиза от баланса и води до "разцепване, разделяне" и така - към "смърт", разграждане, деструкция. Съвсем както е "записан механизма за запазване на баланс, наречен 'болка', който от специфични нервни сигнали се конструира в мозъка като "боли ме". От тази първична схема, преживявания основани на "боли ме" - се наричат "страдания". Боли ме - поражда страх. Страданието - е последствено преживяване, основано на страхуването.

И така - преживяванията са в основата на повярваното. Няма двама човека с еднакви преживявания. Изразяването на преживяване е част от човешката комуникация и е с доста условности, ражда неточности в интерпретирането на тия сигнали. Преживяванията нямат дефинируем аналог, не се поддават на обективен анализ, освен чрез разкриванията и съпоставките, което все пак е базов материал за познание. Но остава едно важно нещо - самият субект е способен да опознава преживяванията си... стига да достигне до точка в която той да се научи на умението да ги разпознава, диференцира, съпоставя - вече в 'своето отвътре', където те единствено са му достъпни.

Всичко това на думи изглежда лесно, но практическата му реализация е свързана с огромни проблеми и най-вече - вътрешни съпротиви... По принцип - рационалните процеси и явления, за всеки човек, са възможни само в периметър и имат влияние само дотам, докъдето вече други психични механизми изпълняват своята функция да "представляват човешкото АЗ на всеки". Вярването е един от тия задействани механизми и то идва "наготово" още от раждането - също както е преживяването, социалните рефлекси... които още в началото на живота на всеки, се образуват задължително негов психичен "двойник", отвътре, който даден човек нарича "АЗ" и неговите сборни наслагвания, характеристики... се наричат "ЛИЧНОСТ".

Заради това - когато личността вече е формирана, тя се образува чрез емоционалността, чувствеността, повярваното и преживяванията. А появата на възможност за рационалност - идва в много по-късна възраст, вече на "завардена територия" и среща отпор именно от тия "вече образувани и функционални" системи.

Поради това в тепърва разгръщащият се невронен апарат и невронни мрежи, осигуряващи РАЦИОНАЛНите и "висококогнитивните" процеси, срещат съпротива, защото те се намесват във 'вече създадена тъкан, образуваща личността' и за много от нишките в тази тъкан, рационалността е "заплаха". Това е твърде първична реакция, но на това ниво на битие всички явления са точно такива. Емоционалността и чувствеността се отпечатват в преживяванията и формират твърдо първично ядро и отпечатък сред личността. А преживяванията, основани и съдържащи елементи на страхуване, заплаха, опасност - са най-значимите и им е нужно нещо да ги "решава". Какво - ако не други преживявания, в което да е налице "спасение" (изход от страхуването).

Именно заради това ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са преди всичко с емоционално-чувствено значение и човекът, който го определят и е в етап "аз съм/ светът е, това, което преживявам/чувствам" за повечето хора е напълно достатъчно. А рационалността... се ограничава само до там, докъдето тя да не пречи на вече формираното и функционалното.

Ако по един "магичен начин" на преживяването на всеки човек, се отнеме емоционалният и чувствен пласт... едва ли ще е налице да остане друго, на което той да "подпре" личността си. Именно това определя и основните задачи и значение на ПОВЯРВАНОТО - да служи за решения на конфликти, които се преживяват емоционално-чувствено и ролята му е да "решава конфликтите"... чрез избор на подходящ материал, от които фантазията ще съставя своя лична версия на "реалност" чрез която да се преживяват "неболезнени и неконфликтни" положения.

преди 1 час, _ramus_ написа:

Това не може да бъде вярно :

1 . защото вярването не се нуждае от рационални доказателства, съответствия или потвърждения. Вярващият няма потребност от внимателен, прецизен или критичен анализ на това, което вярва. Няма нужда от обмисляне несъответствия, вникване...

Ето на всички тия неща се казват 'доказателства'. А не просто някой си да си "доказва" кое колко му било вярно в повярваното. Тези игри сред форума са на хора, които дори повярваното е проблем и те имат нужда от т.н. "затвърждаване". Как го правят - просто се зачитат няколкото едни и същи никове чиито автори силно настояват за да описват, доказват, разглеждат и разясняват в тяхното повярвано кое колко е важно, кое е по-спасително, кое е по-велико, по-мъдро... И се подпират непрекъснато на чужди думички. Извън тия думички същите не са способни дори няколко смислени изречения да напишат, защото целият им свят се върти вътре в една готова образно-концептуална кутийка сред която да си живуркат.

2. Вярванията няма как да бъдат "основателни". Нито вярванията подлежат на съпоставки според това кой, колко е повярвал в тях. Защото вярванията се основават на психични механизми, основани на преживяването.

ПРЕЖИВЯВАНИЯТА на всеки човек са изключително вътрешни процеси и от тях зависят всички рефлексии в посока "усещам че съм жив". Така преживяванията определят усещането за битие, те формират онова, което всеки човек нарича "живота" (ми).

Сред всички вътрешни процеси са налице огромен брой конфликти, свързани с взаимодействията с изначалния физически контекст. Понеже на всеки конфликт, противоречие и несъвместимост от реакции и отражения, в мозъка се "отговаря" с аналогията на усещането за 'болка', защото при конфликтите подобието на 'нещо не е в цялото, нещо не е съединено, а излиза от баланса и води до "разцепване, разделяне" и така - към "смърт", разграждане, деструкция. Съвсем както е "записан механизма за запазване на баланс, наречен 'болка', който от специфични нервни сигнали се конструира в мозъка като "боли ме". От тази първична схема, преживявания основани на "боли ме" - се наричат "страдания". Боли ме - поражда страх. Страданието - е последствено преживяване, основано на страхуването.

И така - преживяванията са в основата на повярваното. Няма двама човека с еднакви преживявания. Изразяването на преживяване е част от човешката комуникация и е с доста условности, ражда неточности в интерпретирането на тия сигнали. Преживяванията нямат дефинируем аналог, не се поддават на обективен анализ, освен чрез разкриванията и съпоставките, което все пак е базов материал за познание. Но остава едно важно нещо - самият субект е способен да опознава преживяванията си... стига да достигне до точка в която той да се научи на умението да ги разпознава, диференцира, съпоставя - вече в 'своето отвътре', където те единствено са му достъпни.

Всичко това на думи изглежда лесно, но практическата му реализация е свързана с огромни проблеми и най-вече - вътрешни съпротиви... По принцип - рационалните процеси и явления, за всеки човек, са възможни само в периметър и имат влияние само дотам, докъдето вече други психични механизми изпълняват своята функция да "представляват човешкото АЗ на всеки". Вярването е един от тия задействани механизми и то идва "наготово" още от раждането - също както е преживяването, социалните рефлекси... които още в началото на живота на всеки, се образуват задължително негов психичен "двойник", отвътре, който даден човек нарича "АЗ" и неговите сборни наслагвания, характеристики... се наричат "ЛИЧНОСТ".

Заради това - когато личността вече е формирана, тя се образува чрез емоционалността, чувствеността, повярваното и преживяванията. А появата на възможност за рационалност - идва в много по-късна възраст, вече на "завардена територия" и среща отпор именно от тия "вече образувани и функционални" системи.

Поради това в тепърва разгръщащият се невронен апарат и невронни мрежи, осигуряващи РАЦИОНАЛНите и "висококогнитивните" процеси, срещат съпротива, защото те се намесват във 'вече създадена тъкан, образуваща личността' и за много от нишките в тази тъкан, рационалността е "заплаха". Това е твърде първична реакция, но на това ниво на битие всички явления са точно такива. Емоционалността и чувствеността се отпечатват в преживяванията и формират твърдо първично ядро и отпечатък сред личността. А преживяванията, основани и съдържащи елементи на страхуване, заплаха, опасност - са най-значимите и им е нужно нещо да ги "решава". Какво - ако не други преживявания, в което да е налице "спасение" (изход от страхуването).

Именно заради това ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са преди всичко с емоционално-чувствено значение и човекът, който го определят и е в етап "аз съм/ светът е, това, което преживявам/чувствам" за повечето хора е напълно достатъчно. А рационалността... се ограничава само до там, докъдето тя да не пречи на вече формираното и функционалното.

Ако по един "магичен начин" на преживяването на всеки човек, се отнеме емоционалният и чувствен пласт... едва ли ще е налице да остане друго, на което той да "подпре" личността си. Именно това определя и основните задачи и значение на ПОВЯРВАНОТО - да служи за решения на конфликти, които се преживяват емоционално-чувствено и ролята му е да "решава конфликтите"... чрез избор на подходящ материал, от които фантазията ще съставя своя лична версия на "реалност" чрез която да се преживяват "неболезнени и неконфликтни" положения.

Благодаря за изчерпателния отговор. В общи линии съм съгласен с написаното. Така е, по принцип вярата не се нуждае от доказателства.

Ако се опитаме, обаче да противопоставим един от вечните спорове, вярата в Бог срещу атеизма става интересно.

Кое е по основтаелно да вярваш в Бог или да вярваш, че го няма и никога не го е имало? Ето тук ми се струва, че се изискват определени логически расъждения и доказателства не са необходими за затвърждаване на вярата на вече повярвалите а по-скоро за някакво разумно намиране на някакъв задоволителен отговор за едната или другата страна а може би и за страничния тълкувател.

преди 39 минути, ntm7iv написа:

вярата в Бог срещу атеизма става интересно.

за кого - интересно? Вярата в нещо го има и вярата че нещото го няма. Рационалността и рационалният подход спрямо живота не се основава въобще на повярвано, без значение в какво. И тук идва и познаването що е това ВЯРА и какво е ВЯРВАНЕ, защото балтаенето от невежество сред калдата е откакто е създаден форума. Или - който и да е форум, или пък - отвъд виртуала.

Личните преживявания и тяхната роля и значение за психичният свят на всеки човек (както и за формирането и функционирането на групи от хора) са огромна сложна тема и както се вижда не навлизам в нея с друго, освен с най-общи описания, при това фрагментарни.

=====

Сам пишете че

преди 39 минути, ntm7iv написа:

вярата не се нуждае от доказателства.

а после

преди 39 минути, ntm7iv написа:

разумно намиране на някакъв задоволителен отговор

Вижте - намирането на 'задоволителен отговор' няма нищо общо с разума.  

"Въпросите и отговорите" в масовия си вид, са призвани да задоволяват предимно емоционални и чувствени потребности. Казано с други думи - един човек търси обяснение на неща, които го тревожат. Всякаква версия на "отговор", при който се сваля страховото или тревожно усещане - се приема за "задоволителен", дори "нужен". Но в това няма нищо "разумно", а се дирижира от рефлекси и балансиращи механизми.

При готовите версии на социални идеологии всичко е представено във вид, при който са поднесени "и въпроси и отговори", като основната цел на избиращия в "кое да повярва" е дали привижда достатъчно голям дял от личните си преживявания и дали решава нужното търсене на материал за 'спасителни преживявания" сред дадена версия. 

Още от малки, децата се учат да имитират "рацио", да имитират логика, като подражават и повтарят моделите които получават наготово от "възрастните". В този смисъл - "намирането на задоволителни отговори" го прави всяко дете, защото му служи за оправдание, за обяснение, с които намалява своята тревожност и страхуване. Чрез същите се ориентира в средата от "другите" по време на възпитанието си и формирането като личност...

РАЗУМ е понятие сложно и подобно на понятията "бог, истина" то е от висока степен на абстрактност. Народният език го включва с едно значение, но за хората на познанието това има съвсем друго много по-широко и задълбочено значение. И в уикипедията също не е представено като 'за народна реч', ползвана на масови сбирки, народни сговори и срещи в които основното е "просто да си побъбриш".

преди 1 час, _ramus_ написа:

Това не може да бъде вярно :

1 . защото вярването не се нуждае от рационални доказателства, съответствия или потвърждения. Вярващият няма потребност от внимателен, прецизен или критичен анализ на това, което вярва. Няма нужда от обмисляне несъответствия, вникване...

Ето на всички тия неща се казват 'доказателства'. А не просто някой си да си "доказва" кое колко му било вярно в повярваното. Тези игри сред форума са на хора, които дори повярваното е проблем и те имат нужда от т.н. "затвърждаване". Как го правят - просто се зачитат няколкото едни и същи никове чиито автори силно настояват за да описват, доказват, разглеждат и разясняват в тяхното повярвано кое колко е важно, кое е по-спасително, кое е по-велико, по-мъдро... И се подпират непрекъснато на чужди думички. Извън тия думички същите не са способни дори няколко смислени изречения да напишат, защото целият им свят се върти вътре в една готова образно-концептуална кутийка сред която да си живуркат.

2. Вярванията няма как да бъдат "основателни". Нито вярванията подлежат на съпоставки според това кой, колко е повярвал в тях. Защото вярванията се основават на психични механизми, основани на преживяването.

ПРЕЖИВЯВАНИЯТА на всеки човек са изключително вътрешни процеси и от тях зависят всички рефлексии в посока "усещам че съм жив". Така преживяванията определят усещането за битие, те формират онова, което всеки човек нарича "живота" (ми).

Сред всички вътрешни процеси са налице огромен брой конфликти, свързани с взаимодействията с изначалния физически контекст. Понеже на всеки конфликт, противоречие и несъвместимост от реакции и отражения, в мозъка се "отговаря" с аналогията на усещането за 'болка', защото при конфликтите подобието на 'нещо не е в цялото, нещо не е съединено, а излиза от баланса и води до "разцепване, разделяне" и така - към "смърт", разграждане, деструкция. Съвсем както е "записан механизма за запазване на баланс, наречен 'болка', който от специфични нервни сигнали се конструира в мозъка като "боли ме". От тази първична схема, преживявания основани на "боли ме" - се наричат "страдания". Боли ме - поражда страх. Страданието - е последствено преживяване, основано на страхуването.

И така - преживяванията са в основата на повярваното. Няма двама човека с еднакви преживявания. Изразяването на преживяване е част от човешката комуникация и е с доста условности, ражда неточности в интерпретирането на тия сигнали. Преживяванията нямат дефинируем аналог, не се поддават на обективен анализ, освен чрез разкриванията и съпоставките, което все пак е базов материал за познание. Но остава едно важно нещо - самият субект е способен да опознава преживяванията си... стига да достигне до точка в която той да се научи на умението да ги разпознава, диференцира, съпоставя - вече в 'своето отвътре', където те единствено са му достъпни.

Всичко това на думи изглежда лесно, но практическата му реализация е свързана с огромни проблеми и най-вече - вътрешни съпротиви... По принцип - рационалните процеси и явления, за всеки човек, са възможни само в периметър и имат влияние само дотам, докъдето вече други психични механизми изпълняват своята функция да "представляват човешкото АЗ на всеки". Вярването е един от тия задействани механизми и то идва "наготово" още от раждането - също както е преживяването, социалните рефлекси... които още в началото на живота на всеки, се образуват задължително негов психичен "двойник", отвътре, който даден човек нарича "АЗ" и неговите сборни наслагвания, характеристики... се наричат "ЛИЧНОСТ".

Заради това - когато личността вече е формирана, тя се образува чрез емоционалността, чувствеността, повярваното и преживяванията. А появата на възможност за рационалност - идва в много по-късна възраст, вече на "завардена територия" и среща отпор именно от тия "вече образувани и функционални" системи.

Поради това в тепърва разгръщащият се невронен апарат и невронни мрежи, осигуряващи РАЦИОНАЛНите и "висококогнитивните" процеси, срещат съпротива, защото те се намесват във 'вече създадена тъкан, образуваща личността' и за много от нишките в тази тъкан, рационалността е "заплаха". Това е твърде първична реакция, но на това ниво на битие всички явления са точно такива. Емоционалността и чувствеността се отпечатват в преживяванията и формират твърдо първично ядро и отпечатък сред личността. А преживяванията, основани и съдържащи елементи на страхуване, заплаха, опасност - са най-значимите и им е нужно нещо да ги "решава". Какво - ако не други преживявания, в което да е налице "спасение" (изход от страхуването).

Именно заради това ПРЕЖИВЯВАНИЯТА са преди всичко с емоционално-чувствено значение и човекът, който го определят и е в етап "аз съм/ светът е, това, което преживявам/чувствам" за повечето хора е напълно достатъчно. А рационалността... се ограничава само до там, докъдето тя да не пречи на вече формираното и функционалното.

Ако по един "магичен начин" на преживяването на всеки човек, се отнеме емоционалният и чувствен пласт... едва ли ще е налице да остане друго, на което той да "подпре" личността си. Именно това определя и основните задачи и значение на ПОВЯРВАНОТО - да служи за решения на конфликти, които се преживяват емоционално-чувствено и ролята му е да "решава конфликтите"... чрез избор на подходящ материал, от които фантазията ще съставя своя лична версия на "реалност" чрез която да се преживяват "неболезнени и неконфликтни" положения.

по-големи тъпизми не бях чел скоро, на това се вика моабет на общите и празни приказки

преди 3 минути, some_spirit написа:

по-големи тъпизми не бях чел скоро, на това се вика моабет на общите и празни приказки

Бягаме по тъч линията, кандидатстваме за политици. Говорим много а казваме малко.

преди 2 минути, ntm7iv написа:

Говорим много а казваме малко.

не му обръщайте внимание.

Случва се на няколко деца сред форума, да си излюят биберона и докато не им го върнат в устичката, те си проплакват, повръщат или  гукат... или от напъни изакват каквото могат, защото е облекчително за тях. Игнорирайте ако ви е възможно. Ако не... - дано да ви се занимава, защото те жадуват именно за внимание и точно заради това са сред форуми като този.

Свят голям - призраци всякакви - големи, малки, шарени или сиви, невидими, умни или направо 'духовни'. Всеки може да се изиграе на любимите си образи, само и само да преживее онова, което му е в дефицит. 

@_ramus_ Изхождайки от гледната точка на страничен наблюдател, който се опитва да разбере гледната точка на едната и другата позиция се изискват определени доводи, които да бъдат претеглени в полза на едната или другата позиция. В случая вярата срещу атеизма.

преди 2 минути, ntm7iv написа:

позиция се изискват определени доводи

Там е работата - в "гледната точка" на емоционални и чувствени хора рационалното е само "проформа". Те не се основават на рационални "доводи", а си измислят и донагласят такива, за да подкрепят и утвърдят вече повярваното. Това имам предвид аз в думите си по-горе, относно 'задоволителния отговор".

Това донагласяне се прави из целия форум, по всякакви въпроси тук се пресичат хора, които са понесли със себе си защитните си предварително приготвени черупки от представи, фантазии, опаковани с дрешки, които да приличат на "рационални" (вкл и "основателни" )

преди 7 минути, _ramus_ написа:

Там е работата - в "гледната точка" на емоционални и чувствени хора рационалното е само "проформа". Те не се основават на рационални "доводи", а си измислят и донагласят такива, за да подкрепят и утвърдят вече повярваното. Това имам предвид аз в думите си по-горе, относно 'задоволителния отговор".

Това донагласяне се прави из целия форум, по всякакви въпроси тук се пресичат хора, които са понесли със себе си защитните си предварително приготвени черупки от представи, фантазии, опаковани с дрешки, които да приличат на "рационални" (вкл и "основателни" )

Напълно съм съгласен!

Поздрави

преди 24 минути, _ramus_ написа:

не му обръщайте внимание.

 

същото може да се каже и за рамус, изкуфял дървен философ на който от писанията му не се разбира какво иска да каже и дума, мъгляви размити множества, това му е стила

преди 6 часа, some_spirit написа:

 изкуфял дървен философ

Готов за рециклиране биологичен материал. 

преди 19 часа, _ramus_ написа:

Рационалността и рационалният подход спрямо живота не се основава въобще на повярвано, без значение в какво.

Според мен е точно обратното. Основава се изключително на повярвано, без значение в какво.

преди 5 часа, ncl написа:

Според мен е точно обратното. Основава се изключително на повярвано, без значение в какво.

Какво обясняваш на човек, който сам е измислил името си и всички думички които използва. Въобще в нищо не вярвал - клоун. 

Целият свят е фикция. Островче от организирана информация, затворена в квазиживо желе, наречено мозък.