По тази логика и социалистическия утопизъм не се е случил. :Д Ей от девет кладена вода ще извадите, само и само да си оправдаете комундетата - толкоз па да си ги обичате, не срам и позор, ами директно обяснение що сме на този хал.

Днес е 7 септември, рождения ден на Тодор Живков.

https://www.btv.bg/video/shows/karbovski-vtori-plan/video/karbovski-vtori-plan-ot-7-septemvri-v-18-chasa-po-btv.html

 

Сещам се за тази истерия  

И наистина хората слагаха буркани и шишета с вода да я "зарежда"

https://twitter.com/Skrepo_history/status/1181684787360276482

 

коментари ?

 

Редактирано 27 октомври 20196 г. от miro20 (преглед на промените)

https://desebg.com/-a-/4183-2019-11-11-08-50-34?fbclid=IwAR26flFmJ1AW-ISltNS-xrUaoZL51NuWuZ9KCPlidBwGRrUXcgadlCMR5bo

https://blitz.bg/analizi-i-komentari/tsifri-i-fakti-pri-sotsializma-ili-demokratsiyata-e-po-dobre_news708810.html

  Един честен,точен и политически необвързан поглед на плюсовете и минусите на социализма и демокрацията. За мен е и малко тъжен  най-вече за излъганите надежди на милиони българи.

преди 31 минути, bigiadri написа:

https://blitz.bg/analizi-i-komentari/tsifri-i-fakti-pri-sotsializma-ili-demokratsiyata-e-po-dobre_news708810.html

  Един честен,точен и политически необвързан поглед на плюсовете и минусите на социализма и демокрацията. За мен е и малко тъжен  най-вече за излъганите надежди на милиони българи.

 

................................."Истината е, че не трябва да се отрича голословно всичко добро от миналото и същевременно да се оценява новото и хубавото, което е донесла демокрацията, като се води борба за премахването на съпътстващите я недостатъци и да се гледа в бъдещето."

 

преди 2 часа, bigiadri написа:

https://blitz.bg/analizi-i-komentari/tsifri-i-fakti-pri-sotsializma-ili-demokratsiyata-e-po-dobre_news708810.html

  Един честен,точен и политически необвързан поглед на плюсовете и минусите на социализма и демокрацията. За мен е и малко тъжен  най-вече за излъганите надежди на милиони българи.

Повърхностен анализ  в стил "през очите на дете в супермаркет."

Кой е тоя Гецов , че нещо не ми е много ясно  

Нещо за фалитите или за докладите на службите и компартията партията  да е казал ?

За финансите и реалното състояние на икономиката ? ?  По данни на БНБ и т.н. ?

Нещо за предния доклад на Петър Младенов да коментира ?

преди 1 час, dedidi написа:

................................"Истината е, че не трябва да се отрича голословно всичко добро от миналото и същевременно да се оценява новото и хубавото, което е донесла демокрацията, като се води борба за премахването на съпътстващите я недостатъци и да се гледа в бъдещето."

Това ви е "опорката" . Като удавници за сламка се хващате, как "да не се отрича всичко добро от миналото"  

 

Да  ти олицетворя по ясно на какво прилича тази ваша логика

- Един педофил е изнасилил невинно вярващо в него дете, но .. да не се отрича и добрия жест който е направил - погалил го е по главичката....

 

"ПО БАЙ ТОШОВО ВРЕМЕ НЕ БЕШЕ ТАКА" И "СЪСИПАХА Я ТАЯ ДЪРЖАВА" : НАЙ - ПОПУЛЯРНИТЕ ФРАЗИ В БЪЛГАРИЯ хаахха

https://www.burgasnovinite.bg/2019/11/blog-post_656.html

Още един добър материал за тези които не са наясно с живота по онова време:

 

 

 

Цитат

 

    Имало ли е в българската история по-хубаво време от байтошовото?

         Аз добре го помня. Щом се родих, бай Тошо ме взе в добрите си правешки ръце, накърми ме и аз веднага спрях да плача. То затова имаше висока раждаемост тогава – щото бай Тошо лично обикаляше родилните домове и даваше първа майчинска прегръдка на всяко новородено.

         След като се родих, отидохме в апартамента ни, построен от бай Тошо напълно безплатно – 8 спални, 9 бани, три хола и 14 кухни. Вярно, нямахме тераса, но по онова време приемахме лишенията без мрънкане.

         На трапезата ни винаги имаше байтошово сирене, байтошово мляко, байтошов бахур, байтошово вино и шоколад Кума Лиса. Който не ги е опитвал, не знае какъв е вкусът на истинската храна.

         Майките разхождаха бебета си в байтошовите градинки в едни специални байтошови колички. Това са най-великите детски колички, създавани в цялата история на човечеството. Вярно, тежаха около 300 кила, но имаха вградени ракети, с които можехме да се отбраняваме, ако случайно империализмът реши да ни нападне.

         В байтошовите детски градини беше рай. На всяко дете се полагаше филия истински байтошов хляб, парче байтошов салам и двеста грама байтошова ракия. Затова растяхме здрави и весели.

         В байтошовите училища се учеше сериозно. Най-много се учеше за живота на бай Тошо и неговите приятели, които бяха обрали над 100 мандри и бяха задигнали над 8 тона кашкавал. Това е световен рекорд, който и до ден днешен не е подобрен. Сега тия мандри не могат и да ги боядисат.

Най-хубаво беше в байтошовата казарма. Там всички момчета ставаха мъже. Или жени. Но важното е, че ставаха. А сегашните за нищо не стават.

Имаше сигурност. Хората бяха сигурни, че нищо лошо не може да им се случи. Както и нищо хубаво.

         По байтошово време всички ходехме на почивка в байтошов Созопол или в байтошов Слънчев бряг. Там лежахме на безплатни байтошови плажове под безплатни байтошови чадъри. И хващахме безплатен трипер от безплатни социалистически другарки. Който после байтошовите болници го лекуваха безплатно.

         По байтошово време Съветският съюз ни беше приятел и ни даваше всичко безплатно – лади, москвичи, нефт, радиация. Щото бай Тошо беше умен и се целуваше с Брежнев. Беше мъдър държавник – джендър.

         Байтошовата култура процъфтяваше. Стотици байтошови поети, байтошови художници и байтошови артисти славеха в безплатни възторжени произведения бай Тошо. А той ги хранеше добре с безплатни работи. Сегашните гладуват. Така им се пада, щом не хвалят бай Тошо.

         По байтошово време пенсионерите бяха милионери. Баба и дядо имаха 30-метрова яхта, два хеликоптера и три декара алабаш. Редовно ходеха на Малдивите и в Дубай и ми носеха оттам мидички и Карамел Му.

         По байтошово време всички трепереха от силата на байтошова България. Щото бай Тошо не им цепеше басма. Всички помнят как той удари шамар на турския министър, след което нокаутира с две крошета американския президент Роналд Рейгън. И Рейгън му каза: бай Тошо, ще направя квото кажеш, само не ме бий.

          Изобщо бай Тошо е най-великият българин за всички времена. Той е по-велик от хан Аспарух, цар Симеон, Кирил и Методий и Кубрат Пулев, взети заедно.

         Крайно време е да го сложим на герба и да извезаме лицето му върху знамето.

 

 

http://ivosiromahov.com/po-bajtoshovo-vreme/

 

преди 3 часа, lsmurf написа:

https://www.burgasnovinite.bg/2019/11/blog-post_656.html

Още един добър материал за тези които не са наясно с живота по онова време:

 

 

Елементарно, Уотсън! Драсканици на някаква си.........................., позовавайки се на Хр.Христов, Е.Келбечева и т.н. екземпляри на чужда хранилка.

Остава сега аз да ти върна с анализи и статии за това как бяхме на 25-то място по БВП в света, и т.н.

Мирча Кришан и Сорина Дан - Краставицата_(480p).mp3

на 24.11.2019 г. в 19:10, dedidi написа:

как бяхме

Специално за теб

https://maxim-nm.livejournal.com/551389.html?fbclid=IwAR20g8rBiDHGAwaQwFmhgSVmYcwrRPxoa7ZtTrIUKgxXCPNUCd-q6sfj8Ts

 

на 7.12.2019 г. в 2:48, miro20 написа:

Специално за теб

https://maxim-nm.livejournal.com/551389.html?fbclid=IwAR20g8rBiDHGAwaQwFmhgSVmYcwrRPxoa7ZtTrIUKgxXCPNUCd-q6sfj8Ts

 

*******, *******,

Такива като теб "информатори" има  по целия свят.Защото те и това не умеят, а камо ли да допринасят нещо за прогреса и развитието на човечеството.

Важното е някой да плаща!

Под достойнството ми е да ти влизам в тона и да ти показвам такива картинки от държави, на територията на които не е имало  опустошителни войни и  "пращят" от демокрация, в която много обичат да се стрелят.

 

 

Редактирано 16 декември 20196 г. от darkterminal
Няма нужда от подобни грубости... (преглед на промените)

Виждам не ти харесват спомените по соца които цитирах....

Нормално.  

Освен с "*******" с нищо друго не можеш да реагираш . Затапен и унизен.  

 

Редактирано 16 декември 20196 г. от darkterminal
Няма нужда от подобни грубости... (преглед на промените)

Май наскоро ти показваха подобни снимки от Великобритания, Франция и ФРГ от тези години, от които се виждаше, че и там живота не е бил кой знае колко по-различен в битов план.Ама си тролиш.

преди 4 часа, Мойра написа:

Ето защо го свалиха човека. Русия не беше съгласна България да стане силна и богата , камо ли пък независима. Така че явно бай Тодор е бил първият дисидент. :D

 

преди 8 часа, lsmurf написа:

Ето защо го свалиха човека. Русия не беше съгласна България да стане силна и богата , камо ли пък независима. Така че явно бай Тодор е бил първият дисидент.

 

Същите думи "носталгиците" приписват освен на бай Тошо, а и на Сталин и т.н. и реват ли реват .....

Божкееее, слез си прибери вересиите....

на 8.12.2019 г. в 2:15, M.Николов написа:

Май наскоро ти показваха подобни снимки от Великобритания, Франция и ФРГ от тези години, от които се виждаше, че и там живота не е бил кой знае колко по-различен в битов план.Ама си тролиш.

Не съм ги видял , но и нямам нищо против да сравняваме.

https://newizv.ru/news/society/12-05-2018/ubiystvennye-tsifry-kak-zhivut-uchastniki-vtoroy-mirovoy-v-raznyh-stranah

Ето още спомени :

 

 

Редактирано 16 декември 20196 г. от miro20 (преглед на промените)

До 60-те в цяла Европа все още се борят с поседиците от ВСВ. Социалистическите държави 50-те много дърпат в индустриален план, цялата мощ и енергия на населението е впрегната за индустриално господство. 60-те години плана Маршал вече дава резултат в западна Европа и 80-те вече имат много добре работеща индустрия, на която соца не може да стъпи и на малкия пръст. 

ПП: Някой може ли да ми обясни какво точно предствляваха показните магазини ?

Помня че беше некаква изгъзица за луксозни български стоки, ама нямам спомен.

преди 34 минути, BANKATA написа:

До 60-те в цяла Европа все още се борят с поседиците от ВСВ. Социалистическите държави 50-те много дърпат в индустриален план, цялата мощ и енергия на населението е впрегната за индустриално господство. 60-те години плана Маршал вече дава резултат в западна Европа и 80-те вече имат много добре работеща индустрия, на която соца не може да стъпи и на малкия пръст. 

ПП: Някой може ли да ми обясни какво точно предствляваха показните магазини ?

Помня че беше некаква изгъзица за луксозни български стоки, ама нямам спомен.

Да това е интересен въпрос . Аз също смътно си ги спомням. Бяха доколкото си спомням малко по добре заредени от останалите магазини нещо като фирмен магазин на дадено предприятие. Пускаха по често дефицитни стоки отколкото в обикновените магазини и някои стоки които иначе отиваха само за износ можеше да се намерят там. Разлика в цените доколкото си спомням нямаше.

на 23.12.2019 г. в 12:33, BANKATA написа:

..... и 80-те вече имат много добре работеща индустрия, на която соца не може да стъпи и на малкия пръст.

Всъщност това се случва още 70- те, тогава Германия е трета индустриална сила в света - след щатите и Япония, които правят наистина чудо - Италия, Франция и Швеция също са в челните места. Соца губи още тогава, 80- те са благодарение най- вече на суровините на руската земя, просто ресурса е неизчерпаем, инак още края на 70- те строя е щял да рухне.

Работата е там, че другарите са залагали на военната сила респективно и военното производство, във тъй наречената студена война - по древното правило, който има по- силната армия, той печели битката. Казано с други думи, тях не ги е интересувало толкова например да развиват автомобилната промишленост или да речем битовата техника, докато за самолети и оръжия хвърлят всички усилия. Принципно логично - ако ще се подготвяш например за трета световна; но не съвсем по отношение на икономическите процеси.

Към всички цоциалисти... Слезте най сетне от този кон

 

Арестуват Живков, 1990: Съдете ме, но не можете да решите процеса за разграбването на България

Цитат

30 години от началото на Прехода

На 18 януари се навършват 30 години от арестуването на първия държавен глава в годините на демокрация Тодор Живков.
Само два месеца след свалянето му от партийния връх бившият Първи се оказва ВИП арестант, срещу когото прокуратурата отправя възможно най-тежките обвинения и в следващите 7 години води срещу него пет дела с особена обществена значимост.

Снимките на арестувания Живков дълги години са на първите страните на вестниците, а мегапроцесът срещу бившия държавен глава е шумен и показен.

На 18 януари 1990 г. e издадена заповед за арестуването на Живков. Същият ден той е отведен на "Развигор", където е обвинен в редица престъпления, вкл.в подбудителство към национална вражда.

Още на другия ден Главният прокурор Евтим Стоименов утвърждава т.нар. „План на разследването”, отпечатан в един екземпляр и съгласуван с началника на Главно следствено управление при МВР генерал Леонид Кацамунски и началника на Националната служба за защита на Конституцията при МВР генерал Красимир Саманджиев. Като непосредствени ръководители на разследваното са били определени зам.-главният прокурор Атанас Атанасов и зам.-началникът на Главно следствено управление генерал Богдан Калчев. Събирането и обработването на доказателствата е било възложено на 18 следователи.

Изготвянето на обвинителния акт бе възложено на пет прокурори: Петьо Платиканов, Георги Георгиев, Христо Христов, Еньо Бакалов и Иван Ралев.

Обвинител по скандалното мегадело № 1 срещу Тодор Живков е Красимир Жеков. Много прокурори преди него се отказват да поемат делото, защото виждат неговата несъстоятелност.

На 6 август 1990 г. прокурорът Г. Георгиев изготвя т. нар. „Частично заключително постановление за прекратяване на следствието”, след което подава оставка и напусна системата на Прокуратурата.

По-късно се оказа, че същото становище поддържат и останалите трима прокурори, поради което т. нар. „Заключение за предаване на съд” бе подписано само от Петьо Платиканов.

Адвокати на Живков в дългите процеси са Рени Цанова, Даниела Доковдска. 

През 1990 г. е образувано Дело № 1 за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984 г. до 1989 г. В периода до 1998 г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военната прокуратура.

През юли 1990 г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.

През 1990 г. Живков е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава на НРБ за периода от 1962 г. до 1989 г. по т.нар. дело „Фонд Москва“ (Дело № 2) за подпомагане на международното комунистическо движение.

Привлечен е като обвиняем и по Дело №3 заедно с още 21 бивши заместник-председатели на Министерския съвет и секретари на ЦК на БКП за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии, с което е ощетил държавния бюджет.

На 25 февруари 1991 г. започва процес Дело № 4 срещу Тодор Живков за незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от УБО. Същият ден Тодор Живков е въведен в съдебната зала като подсъдим по обвинение, поддържано от прокурора Красимир Жеков.

 

Обвинителният акт съдържа 74 страници, подредени в 7 раздели; като „свидетели на обвинението” официално са били вписани и призовани 248 души, а през следващите две години на разигравания театър като такива гастролират преди всичко хора на артистичния свят и на бившето Политбюро.

Заедно с Живков на подсъдимата скамейка е изправен и Милко Балев.
Живков е обвинен, че за периода от 1962 г. до 10 ноември 1989 г., като първи секретар и генерален секретар на ЦК на БКП, председател на Министерския съвет и председател на Държавния съвет е превишил властта и правата си с цел да набави за себе си и други лица облага за 26 516 039 лв.
Обвинението срещу Милко Балев е, че за периода 1978-1986 г. чрез използване на документи с невярно съдържание от различни издателства е получил без правно основание 39 392 лв.

Още в самото начало на съдебното разглеждане на делото Тодор Живков заявява, че не е виновен за нищо, че не съществуват никакви доказателства срещу него, че обвинението е скалъпено от т. нар. „Комисия по деформациите”, начело на която стои Андрей Луканов, и че техната стратегия е първо да отправят обвинение, после в продължение на много години да търсят доказателства, след което да приключат делото.

На 4 септември 1992 г. Върховният съд признава Тодор Живков за виновен и го осъжда на 7 г. лишаване от свобода и да върне на държавата 7 млн. лева. Казват, че съдийката се разплакала, преди да произнесе "виновен" за Тодор Живков.

Така Тодор Живков става първият български държавен глава, осъден за злоупотреби със служебното си положение. Присъдата от седем години лишаване от свобода е наложена за ощетяване на държавата с 21 010 380 лв., похарчени за раздаване на жилища на 72 души, за покупката на 67 автомобили за нуждите на Управлението за безопасност и охрана (УБО) при МВР, и за храни и представителни нужди на държавния апарат.

От седемчленния първоинстанционен съдебен състав присъдата е подписана с „особено мнение” от трима юристи – Кръстьо Петров (който почти веднага след това бе пенсиониран), Христо Павлов и Константин Константинов.

Защитата му – адвокатката Рени Цанова, се оттегля от по-натътъшно участие в процеса, като заяви, че не желае да придава с участието си законосъобразност на такъв брутален процес, а адвокатката Даниела Доковска обжалва присъдата, като изтъкна аргумента, че държавният глава може да отговаря само за държавна измяна, но не и за други деяния, поради което присъдата е постановена в нарушение на материалния закон, а и при множество съществени нарушения на процесуалния закон.

На 28 октомври 1993 г. петчленен състав на Второинстанционния съд (с Председател Мелкон Мелконян и членове Румен Ненков, Савка Стоянова, Иван Недев и Веселин Ангелов) разгледа делото, и на 18 януари 1994 г. обяви решението си, с което потвърди присъдата на Тодор Живков, намали я на 1 година и 6 месеци и превърна в условна присъдата на Милко Балев.

Същият ден съдията-докладчик Румен Ненков заяви пред медиите, че е приложил закона и ще спи спокойно, а Тодор Живков вече може да разчита единствено на „президентска милост”.

 

От своя страна Т. Живков заяви, че нито ще иска, нито ще приеме помилване, защото такова се дава само на извършилите престъпление, а той не е бил извършил такова.

През януари 1994 г. присъдата е потвърдена. Второинстанционната присъда също така бе подписана с „особено мнение” – съдията Веселин Ангелов прие, че като държавен глава Тодор Живков не може да бъде съден за друго, освен за държавна измяна. 

Макар че присъдата на Тодор Живков влиза в сила, той не бе отправен в затвора, тъй като на 2 февруари 1994 г. Главната прокуратура отложи изпълнението й „по здравословни причини”.

На 15 септември 1995 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд разгледа делото и пред 23-мата съдии Тодор Живков заяви, че застава пред българския съд за последен път, след което ще застане пред Международния съд в Стразбург, но все пак се надявал, че дотам няма да се стигне.

Бившият вече Главен прокурор Евтим Стоименов заяви в специално изявление по Българската телеграфна агенция, че съдебният процес срещу Тодор Живков е бил образуван като продукт на развихрилата се политическа еуфория след 10 ноември 1989 г., и упражнения върху прокуратурата силен обществен натиск. Той подчерта, че още на третия месец след образуването на делото бил открит документ от 1971 г., който напълно оневинявал Тодор Живков, но че той, като Главен прокурор, не се бил решил да прекрати делото и решил да остави въпроса да се решава публично в съда; а тъй като все пак разбирал, че не може да изпълнява тежките задачи, които общественият натиск поставял върху длъжността му, той подал оставка.

На 9 февруари 1996 г. Общото събрание на наказателните колегии на Върховния съд, председателствувано от генерал Николай Чирипов, оповести решение, с което признава на Живков статут на бивш държавен глава и прекратява делото срещу него. И двамата с Милко Балев са оправдани поради липса на доказателства - невинни по всички обвинения

Три години преди това, на 8 юни 1993 г. е образувано Дело № 5 за т.нар. „лагери на смъртта“, което има същия финал.

След смъртта на 5 август 1998 година му всички обвинения срещу Живков отпадат.

Месец след края на мегапроцеса срещу Живков, прокурорът Красимир Жеков настоява да го освободят от длъжност. Според него фактите са били точни, но въпреки това не се стига до осъдителна присъда.
След като Живков и Балев биват оневинени, Красимир Жеков напуска столицата и се установява в Пазарджик, където умира през 2013 година с пенсия от 385 лева - прикован от тежка болест на легло, изолиран и забравен от света. "Да съдиш човек, който е част от историята на България и най-накрая да се окаже, че всичко, което си правил, за да го обвиниш, е било провал… Това не е малък удар", казва той година преди да си отиде от този свят.

В книгата си „Мемоари” бившият Първи дава подробни обяснения около осъдителната си присъда и около петте дела срещу себе си. Той многократно повтаря, че процесът срещу него е политическа поръчка, от която полза имат всички партии.

Живков намеква, че тя е направена от Горбачов и Андрей Луканов. Той нарича привличането като обвиняем Милко Балев в делото комично. „На народа трябваше да се покаже, че се касае за „голям” процес. А мишената беше избрана много удачно”, пише Живков.

Според него присъдата е целяла да се родят недостойните политическите недоносчета след 10-ти ноември. Той дори е предупредил политиците по онова време, че с подобни дела връщат България в годините на Втората световна война.

„Това бе скалъпен, позорен, мръсен процес срещу бившия държавен глава на България. Процес, който е позор за съдебната власт. Позор за България… Отстоява се и се обосновава също така тезата, че този процес по начало е несъстоятелен, тъй като е процес срещу държавен глава. Тоест – процес срещу институцията, която съм символизирал. Не могат да ме съдят като държавен глава. И те се хванаха за неща, които са определени от устава на партията. А там съдът и прокурорът не могат да се месят. Мен ме съдиха за нарушение на партийния устав. В устава беше широко застъпен колективният метод на ръководство”, пише в мемоарите си още бившият Първи, като намеква на няколко пъти, че след като той е осъден, по тази логика трябва да бъдат подведени под съдебна отговорност и останалите от ръководството на БКП.

„Аз подписвах решения на Секретариата, които фактически конкретизираха решения на Политбюро. Така че подписът ми означаваше, че това е решено в ЦК или в политбюро. Повече от седем години живея в принудителна изолация под арест. Моето здраве е разбито. Но нито болестите ми, нито присъдата срещу мен обсебва моите мисли.

По време на едно от заседанията на Наказателния състав, председателката Стефанка Стоянова се е разплакала след взетото решение за моята присъда, споделяйки „Какво да правя?! И аз трябва да работя! Не завиждам на Стефанка Стоянова. Дано поне сънят им може да бъде спокоен. А за съвестта – не зная. Съдбата ще отреди своето…”, пише още Живков.

Последните думи на Живков по делото той публикува в книгата на покойната вече журналистка Невена Шевалиева „Тодор Живков срещу някои лъжи”.

„Госпожи и господа съдии, дълбоко вярвам, че вие ще произнесете вашата присъда в съответствие със закона. Вие съдите един държавен глава на България. Аз мисля, че на всички става ясно, че никога не съм допускал лична корист и лична облага в моя съзнателен живот. Оглеждайки изминатия път, имам пълното основание категорично да заявя, че не се срамувам от този път. Аз не съм извършвал престъпление. Целия си съзнателен живот посветих на добруването на България и българския народ.

А ако сега е необходимо някой да се принесе в изкупителна жертва, за да се осигури мирът и спокойствието в България, не се плаша от това да бъда аз. Ако с една осъдителна присъда над мен ще настане мир, спокойствие и добруване за българския народ, бъдете сигурни, че аз ще се съглася на това. Дали ще спре обаче този болезнен процес, който е обхванал тялото на България? Ако този процес продължи, наближава времето, когато народът ще остане без хляб и без чест. От вашата присъда, уважаеми съдии, зависи, дали българският народ ще живее с достойнство, или ще бъде хвърлен в бясната надпревара на преследването и унищожението. Благодаря за вниманието!”
 

Светла му памет, беше родолюбец!