преди 14 минути, язе написа:

Бог е баща на всичко и... майка на всичко.

е тва не бях чел досега - баси, покърти ме из основи. То и в живота има така - едно и също - е и за баща и за майка. Макар че... Абе - покърти ме...

Редактирано 13 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Мда, става малко забавно наистина... 

преди 14 часа, _ramus_ написа:

И - освен че го пейстна - можеш ли да кажеш какво означават тия думички? Между другото - дори не е възможно да се предположи какво точно е искал да каже Платон, с тях. Още повече - дали и доколко биха били адекватни по смисъл - след превода. А предвид символизма и висшата степен на абстракция - не е възможно самите думички да предадат нищо конкретно.

 

Тези думички означават че има живот след смъртта и че живота е много кратък, а то наистина е така. Подобен един миг се среща и във физиката - За външния наблюдател наша­та Вселена съществува един миг, като родена и угаснала във вакуума частица, а за нас като вътрешни наблюдате­ли  живее милиарди години.

преди 1 час, Батман написа:

Тези думички означават че има живот след смъртта и че живота е много кратък, а то наистина е така.

А ти - по какво и как го разбра това, за да си толкова категоричен? Има проблем - в думите ти, забелязваш ли - първо е твърдението - какво и колко дълъг е живота. После пък - физиката, външния наблюдател и тия отвътре. Сега - след като сме отвътре в системата - по какво ти заключи и изведе, че:

1 Има живот след смъртта

2.  Животът е много кратък... ( и то наистина било така ) - за кого е кратък - за тоя, дето го живее, или за наблюдателя. А тоя наблюдател - той жив ли е. Той как "вижда" тогава своя живот, като е "отвътре в системата"... и т.н.

лесно е да се пействат готови думички - но е най-интересното дали някой е подготвен да ги разбира.

И още нещо - вече в по-общ план - можеш ли да напишеш - как и по какъв логически път, достигна до изводите които според теб са "тези думички означават че..." - защо точно това да означават - има ли други значения? Други възможности - за тълкувание или интерпретация... ???

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Има живот след смъртта

Живота живот ли е?

преди 7 минути, Любомир Ико написа:

Живота живот ли е?

Това не е живот, това е Рай! 

преди 6 минути, Любомир Ико написа:

Живота живот ли е?

А това въпрос ли е?

И какво да правим с отговора... или само така да го оставим - за свободно ментално шляене. Навремето дори задаването на такива въпроси е било огромен принос за един човек, огромно ниво. сега - с масовостта си толкова всичко се обезценява, защото е лишено от личен път към него - като се взима наготово. А най-интересното е че дори е с претенции - че това било признак на осъзнаване.

Тва думичките вече толкова произволно се пляскат, имитират, копират, цитират повтарят, заимстват... че са изгубили отдавна значението си да предадат смисъла на автора си. Затова и автори не останаха - само потребители и ползватели...

преди 10 часа, Win_user написа:

Ако разбереш, че животът няма смисъл, следва екзистенциалният абсурд. От една страна - загубваш мотивация за каквото и да е. ... От друга страна - това знание ти дава пълна свобода. Защото когато няма от какво да се страхуваш, ставаш способен на всичко.

Ако имаш достатъчно вътрешни сили - приемаш тази реалност и живееш с нея. Ако нямаш - поставяш пред очите си нещо, което да закрива от погледа ти екзистенциалния абсурд и го обявяваш за смисъл на живота си. Без значение какво - пари, кариера, любов, семейство, деца, патриотизъм, екология, религиозна вяра...

http://myivoblog.blogspot.bg/2011/02/blog-post_09.html 

"...Чуй голямата идея: на тая земя е имало един ден и е имало три кръста, побити по средата на земята. Единият разпънат тъй вярвал, че казал на съседа си: „Днес ще бъдеш с мене в рая." Свършил денят и двамата умрели. Тръгнали и не намерили ни рай, ни възкресение. Казаното не се сбъднало. Чуй сега: този човек е бил най-най-голямото на тоя свят, заради него е живял светът. Без него цялата планета с всичкото, дето е по нея, е просто лудост. Нямало е подобен нему нито до чудото, нито след него, нито никога. Тъкмо това е чудото, че не е имало и не ще има. А щом е тъй, щом природните закони не са пожалили дори Тоя, дори собственото си чудо, а са заставили и Него да живее в лъжа и да умре за една лъжа - значи, цялата планета е лъжа, крепи се на лъжа и глупава подигравка. Значи - самите й закони са лъжа и сатанински водевил. За какво да се живее - отговори, ако си човек?
- Това е вече друга работа. Струва ми се, че смесвате две различни причини, а това е крайно неблагонадеждно. Но моля ви се, ами ако самият вие сте този бог? Ако лъжата е свършила и сте разбрали, че иде оттам, че го е имало онзи, предишния бог?
- Най-сетне го разбра! - възторжено викна Кирилов. - Значи, може да се разбере - щом дори такъв като теб го разбра!  Разбираш ли сега, че единственото спасение за всички е да се докаже тази мисъл. Кой ще докаже? Аз! Не разбирам, как досега атеистът е можел да знае, че няма бог, и тутакси да не се самоубие? Да осъзнаеш, че няма бог, и тутакси да не осъзнаеш, че ти си станал бог, е глупост, инак непременно ще се самоубиеш. Осъзнаеш ли го - ти си цар и вече няма да се убиваш, а ще живееш заобиколен с най-голяма слава. Някой един обаче, онзи, който ще е първият, непременно трябва да се самоубие - инак кой ще почне и кой ще докаже? Аз съм, който ще се убие, който ще започне и ще докаже. Аз съм все още по неволя бог и съм нещастен, защото съм длъжен да проявя своеволието си. Всички са нещастни, защото всички се боят да проявят своеволието си. Човекът досега е бил нещастен и беден, защото го е било страх да прояви до края главното си своеволие, а е своеволничил едва-едва, по ученически. Ужасно съм нещастен, защото ужасно се боя. Страхът е проклятието на човека... Но аз ще покажа своеволието си, длъжен съм да си повярвам, че не вярвам. Ще почна и ще свърша и ще отворя портите. И ще спася всички хора. Само това ще спаси и ще прероди физически човека от идващото поколение. Защото, както да не го мислих, в тоя физически вид човекът не може без оня предишния бог. Три години търсих атрибута на моята божественост и го намерих: атрибутът на моята божественост е Своеволието! Това е всичко, с което мога да покажа непокорството си и страшната си свобода в най-главното. Защото тя е много страшна. Самоубивам се, за да покажа непокорството си и новата си страшна свобода... "

===================

мдаааа. Психичното, за да функционира то се опира на фрейм. Залага граници. В границите се включва и "скелет" - нещо като координатна система - първо от заложени точки, после - от свързването им. Ако субект, под някакви обстоятелства, условия или дадености, стигне до тия граници, скелета, координатната си система, чрез интелекта си - в него се образуват сложни отражения и се пораждат сложни реакции. В голяма част от тях - те изглеждат абсурдни и ирационални. Срещал съм и други подобни ... "идеи" - като в горните думички. Срещал съм "носителите им" в живота си, общувал съм с тях. По принцип самоубийството е напълно ирационален акт, но за субекта на този акт, то е вид спасение, вид изход, за него това е акт на решение на неразрешим по друг начин конфликт. Горните думички не са интелигентни - интелекта само ги покрива. Зад тях е цяла система от несъзнаваности, които интелекта се гърчи как да ги замаскира. И се пораждат абсурдите.

Заради това в психичното на всеки човек, основните му постаменти се пазят като в заключена трезор на банка. Пазят се от досег отвътре и отвън. Защото досега със фундаментите, носи опасност и всички хора усещат несъзнателно или не толкова, това. Най-широко известната стратегия е - отделянето на интелекта, все едно - в отделен за него свят. Там се позиционира "съзнанието", в смисъл - светлата зона, която всеки си строи и поддържа, за да има някаква идея за яснота, за контрол, че от него зависи. По този начин намалява фоновете на страхуване, и така - става функционален и динамичен - макар в някакви рамки. Рамките стават границите - и на интелекта, и на "здравия разум"... А несъзнаваното - се отделя от съзнанието и се оставя в него да текат невидимите му процеси. А техните проблясъци и отражението им в реакции, мотиви и дела - интелекта покрива внимателно, с готови и отработени схеми. Така очертавам сложните механизми, вътре във всеки човек, които го крепят да поддържа психостазата си, с цената на заблудата, вярата, дори лъжата. За психичните защитни и регулационни процеси, тия нямат никакво значение.

Всичко това важи в пълна сила относно онова, което се нарича СМИСЪЛ - защото СМИСЪЛА НА ЖИВОТА... е интересен казус. Самото понятие ЖИВОТ - е онова, което самия човек, самия ЖИВЕЕЩ, се отразява спрямо себе си. Живота - е неговото огледало. Чрез живеенето си, той се проявява като кой и какъв е. като кое и какво възприема и оттам - отразява...

Самото понятие СМИСЪЛ - е също огледално. През това понятие също се оглежда онова, което самия ползващ го, може да си позволи да го запълни.

И комбинацията - СМИСЪЛ на ЖИВОТА - и задаването на това спрямо готовата естествена рамка на социалното битие, определя и "живота" му, живота на личностите, чрез които то "живее". И се отразява групово в тях - точно през груповия им аспект - към тях самите. И за тях самите - от копи-в пейст. Но това се сблъсква с достатъчно други сложни лични процеси, протичащи в друг аспект - който не е засегнат от "груповия". И общия резултат е онова, което се получава в сближаването и смесването между тия, вътре в самия човек. И - горното от цитата - е само условен пример .

преди 55 минути, _ramus_ написа:

мдаааа. Психичното, за да функционира то се опира на фрейм. Залага граници.

 Мислех те за противник на ограниченията, дори природните. 

Нещо се отплеснах... колегата юзер нещо не е дообмислил нещата, исках само да кажа. После се сетих за Кирилов, то пък откъса направо готов. Както и да е, ако човек е достатъчно искрен пред себе си според мен трябва да си признае, че не може да съществува и минута без смисъл. Няма такъв свръх-човек. Най-малкото в следващият момент тялото ще поиска нещичко или ще се отплесне в мечтания, в "размисли" и ще забрави дори смисъла покрай размислите за смисъла. Така ни е устроила майката природа. Обусловени от наследствеността и средата, да резюмирам по-голямата част от поста ти. 

преди 1 час, _ramus_ написа:

Самото понятие ЖИВОТ - е онова, което самия човек, самия ЖИВЕЕЩ, се отразява спрямо себе си.

Постоянно го повтаряш, ама за какъв живеещ говориш не е ясно. Ако живее вечно пасва, ако не - няма смисъл за самия него, колкото да се отразява и каквото там. 

преди 28 минути, witness написа:

Постоянно го повтаряш, ама за какъв живеещ говориш не е ясно.

регистрираш само повторението. И това отчиташ. Опитах всякакви начини - това мога, това направих. Може би не зависи само от мен - разбирането. И като пишеш 'не е ясно" - е честно да изглежда "не МИ е ясно". Поне според мен - защото ЖИВЕЕЩИЯ, това е отношението на един човек спрямо себе си - през живота си, спрямо живота си. И като не пишеш че всичко се съотнася до това как ти го отразяваш - как тогава да "ти е ясно" за какъв Живеещ говоря и ... остава само че било повтаряне. И от време на време и негативните изблици, като че аз съм виновния че не можеш да го разбереш. А може и да съм Виновния - според теб. Ако така ще ти е по-лесно - нека да е виновен някакъв си рамус...

И когато говориш за смисъла - пак всъщност говориш това, което ти самата можеш да отразиш. И като четеш Достоевски... или което и да е друго - пак е същото - което ти отразяваш докато четеш. Това че ги четеш, че после ти остава нещо - не от това, дето го четеш, а от това, което отразяваш.

Няма смисъл да се оправдаваме "как ни е устроила майката природа" - тя може и да НИ е устроила, но и внасяме чудесно ние собствения си дан в това. Именно това е и разковничето - и това зависи от нас си - какво внасяме. Майката природа ( а защо да е точно майка ) също е начина ти да го отразиш. Както и всяка друга думичка. Сред всяко изречение - каквото си възприела, както си го възприела и след това - го отразяваш... Дори и това е резюмето ти на поста на някой си рамус, което е всъщност резюме на твоето отражение, по начина по който можеш да си го позволиш. А няма нищо общо с онова, което рамус е написал в думичките, които на теб ти изглеждат че ги резюмираш..

Отношението на един човек към себе си и ролята си да е това, което е - а не да се крие зад "майката-бащата природи". Защото майките също не определят единствено и само те децата си. Отговорността към себе си и собствената роля

да Си това, което Си,

да Си това, което е Живота ти

и да е Живота Ти - това, което си Ти -

това е ЖИВЕЕЩИЯ.

преди 28 минути, witness написа:

Мислех те за противник на ограниченията, дори природните.

Не, не съм противник на ограниченията. Те са ми приятели, не противници, нито врагове. Ние сме заедно - и ограниченията и оттатък тях и Тоя, дето ги прекрачва и ги пази, уж че те го пазят...

Аз съм практичен човек - практиката и живота ми през нея, ми показаха простички положения. Едно от тях е - ако нещо съществува, то има смисъл, има стойност. И ако не ти харесва или ти пречи - значи в теб е проблема, а не в "нещото".

И след като го има - "нещото, със смисъла и стойността си, дори и да не ги разбираш и не ги знаеш... е по-добре да го приемеш че го има, вместо да се бориш да го няма".

Така направих границите си свои приятели, защото се приехме взаимно. После се оказаха, че са просто друго мое лице, други мои страни, преход към други мои светове. Така са "приятелите"

Редактирано 13 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 8 часа, _ramus_ написа:

 

1 Има живот след смъртта

2.  Животът е много кратък... ( и то наистина било така ) - за кого е кратък - за тоя, дето го живее, или за наблюдателя. А тоя наблюдател - той жив ли е. Той как "вижда" тогава своя живот, като е "отвътре в системата"... и т.н.

 

Медиумите твърдят че има живот след смъртта.

Наблюдателя е самия човек. Той вижда света и го възприема и в същото време му въздейства.

преди 11 минути, Батман написа:

Медиумите твърдят че има живот след смъртта.

Това че го твърдят, означава ли че трябва да си сигурен? Аз, например - не съм. И не ми е нужно.

Освен това - други твърдят че земята е плоска, че извънземните владеят този форум, че са яхнали еднорози и плуват сред розови пеперуди - всеки си твърди нещо си. Обаче ти си избираш нещо на което да ти пасва и да привидиш през него нещо си свое... И го обявяваш с нужната за това "сигурност"...

 

преди 11 минути, Батман написа:

Наблюдателя е самия човек. Той вижда света и го възприема и в същото време му въздейства.

Но по-горе написа - за тоя, дето е отвътре в системата и за оня, дето бил отвън - как било. А се оказва че на думи е твърде лесно, но като се почне чопленето... и кофти работа, почват обърквации. Самия човек - хора много, значи много наблюдатели. ЗНачи - всеки вижда света и го възприема... и в същото време му въздейства. Как тогава всеки от тях нарича "света", с думичката "свят" и дори се опитват да си внушават помежду си че означава едно и също

Проблемът е че се пействат лесно думички, вместо думичките да се пораждат от личен извървян път. Папагалите, котките или дори крокодила - също избират "лесното", но те никога не разбират че "е лесно" - просто инстинкт. А така са и повечето хора. А се опитва да се нарекат Сапиенси.

Редактирано 13 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 52 минути, _ramus_ написа:

да Си това, което Си,

да Си това, което е Живота ти

и да е Живота Ти - това, което си Ти -

това е ЖИВЕЕЩИЯ.

Зле отразявам вероятно, но си представих това както си го болднал издълбано на надгробен паметник. Скорпион, какво да се прави, като Достоевски. 

А камъкът не е ли и той каквото Е?

А, разбрах - това си е твоя сън, няма да ти се бъркам Ти си Черния Цар, който ни сънува от "Алиса в огледалния свят". 

Редактирано 13 май 20179 г. от witness (преглед на промените)

Тука хората се делиме/различаваме/ на Рамус и останалите!

преди 23 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Тука хората се делиме/различаваме/ на Рамус и останалите!

Има резон. Трябва да го уважаваме. По обем на творчеството си сравнено с неговото Достоевски и Шекспир, взети заедно, могат ряпа да ядат. Сега като си помисля, най-вероятно са надминати десетки пъти, или стотици? 

преди 5 минути, witness написа:

Има резон. Трябва да го уважаваме. По обем на творчеството си сравнено с неговото Достоевски и Шекспир, взети заедно, могат ряпа да ядат. Сега като си помисля, най-вероятно са надминати десетки пъти, или стотици? 

То според него всеки с приказката си, с играта си. А той играе ли на нещо щот се заиграва дефакто с хората? Негова приказка в която живее?

преди 1 час, witness написа:

А камъкът не е ли и той каквото Е?

Иронията няма как да замести безсилието, Уит. 

Камъкът дали е каквото е - никой не знае. Единственото, е че е възможно по него да узнаем за нас си.

И камъкът и думите - всичко е МОЕТО огледало. В собственото ти (огледало), виждаш - каквото си го и пишеш. Аз виждам друго.

Не можеш да разбереш и това не е присъда. Нито иронията, нито дразненето, нито негативизма ще променят нещо. Безсилието, Уит - прави така, че да има затворена врата и ти дори не я доближаваш. Нито четенето, нито опита ти да го дириш ще направят очите ти да виждат. Но... винаги остава опцията рамус да обира парсата от безсилието и реагирането. Все пак и първосигналното има значение.

преди 41 минути, witness написа:

Достоевски и Шекспир, взети заедно, могат ряпа да ядат.

По-добре да ядат ряпа, отколкото да четат глупостите които се пишат. Те поне са си добре, за тях вече няма значение. Всъщност - и за рамус няма.

преди 20 минути, _ramus_ написа:

И камъкът и думите - всичко е МОЕТО огледало. В собственото ти (огледало), виждаш -

Добре де, разбрах, субективното отражение, но зависи как го схващаш ти. Това се опитвам да разбера. Затова се опитах да ти задам прост въпрос - 

Има ли смисъл животът на въпросния Живеещ (Рамус, Ванко или Черния Цар, или Логоса, ама не се хващай за думите, гони смисъла) за самия него, ако свършва, ако е краен. Как е според теб. 

преди 27 минути, _ramus_ написа:

Не можеш да разбереш и това не е присъда.

Не, направо си е присъда да се разисква с теб  Ще има обяснения за приказки, сънуващи, социуми, думички, очила, вярващи, деца, какво още... как другояче да формулирам въпроса? 

— Сега той сънува — каза Туидълди. — И какво мислиш, че сънува?

— Никой не може да отгатне това? — заяви Алиса.

— Как! Ами че тебе сънува! — се провикна Туидълди, като плесна тържествуващо с ръце. — И ако престане да те сънува, къде мислиш, че ще отидеш?

— Където съм си и сега! — отвърна Алиса.

— Не, не! — каза презрително Туидълди. — Ти няма да си никъде! Какво! Ти си само един предмет в съня му.

— И ако Царя се събуди — прибави Туидълдум, — ти ще изчезнеш с пуф като пламък на свещ.

— Няма! — извика възмутено Алиса. — Освен това, ако аз съм само един предмет в съня му, я кажете пък вие какво сте тогава?

— Същото — каза Туидълдум.

— Същото, същото! — извика Туидълди.

Той изкряска толкова силно, че Алиса каза:

— Шшт! По-тихо, че ще го събудите!

— Какъв смисъл има да говориш ти за неговото събуждане? — отвърна Туидълдум, — щом като си само предмет в неговия сън. Ти много добре знаеш, че не си истинска.

— Истинска съм! — каза Алиса и започна да плаче.

— Няма да станеш нито капка по-истинска, като плачеш — забеляза Туидълди. — Пък изобщо няма за какво да се плаче.

преди 26 минути, witness написа:

Добре де, разбрах,

нищо не си разбрала. За пореден път. Опита се да зададеш въпрос - пак за пореден път, пиша ти отговори - за пореден път. И... отново ти пак си "разбрала" твоето си.

преди 26 минути, witness написа:

Има ли смисъл животът на въпросния Живеещ

Кое е "живота"... Кой е Живеещия. Ти питаш, но не разбираш какво питаш.

Животът не може да има смисъл... Нищо не се интересува от "смислите" - те са човешко производно, защото само за човека те имат значение.

Имат значение, защото човека се оглежда през тях. За същото - живеещия ползва и нещото, което той нарича "ЖИВОТ". Нямат никакво значение вечностите, нито смъртта, ако всички тия не са отразени пак през Живеещия. Как да го напиша - не знам. Често дори и не четеш, защо въобще имитираш че питаш нещо. Питането ако не е осъзнат акт, как може питащия да вникне в отговор някакъв си?

Тва е - за пореден път и ти пак... и пак... и пак. Така докато не ти падне пердето и да пожилиш по скорпионски, както го правиш и със себе си... После ирониите, после... вече не знам.

Какво разискване е това... ти просто бъркаш човека за "разискване" някакво си - ей виж Ванко-детето, него всички го ползват за такива... "разисквания", че чудесно на негов гръб се доказват, допълват, ползват му думичките наивинитета и глупостите. Него това го устройва чудесно, защото няма друг с който толкова хора винаги да го ползват и вниманието, което му е нужно, е чудесно обезпечено. Всеки си има номер в живота, това е номера на Ванко. И чудесно върви, защото всяка страна в играта си мисли че ползва другата...  

Редактирано 13 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 23 часа, nade_v написа:

 какво следва ?

Спираш да търсиш и почваш да живееш - примерно. :Д

преди 7 минути, sound написа:

Спираш да търсиш и почваш да живееш - примерно. :Д

Да живееш без смисъл -живот ли е?

преди 5 минути, nade_v написа:

Да живееш без смисъл -живот ли е?

По същия начин може да се попита - а да изкараш цял живот в издирване на Смисъла. живот ли е. 

преди 7 минути, sound написа:

По същия начин може да се попита - а да изкараш цял живот в издирване на Смисъла. живот ли е. 

Смисълът е да се чувстваш толкоз жив, че дори да не ти хрумва да търсиш смисъл. ....

преди 6 минути, nade_v написа:

Смисълът е да се чувстваш толкоз жив, че дори да не ти хрумва да търсиш смисъл. ....

 

И така става, но има вероятност да се изтощи човек от много престараване, което ще го върне на стартова позиция.