по съм склонен да вярвам в баланса отколкото  че не съществува .

преди 10 минути, Любомир Ико написа:

Желания, влечения, чувства - повечето даже не са мои - а обществено изградени.

демек ЕГО с една дума

искрено вярващите в бог не решават нищо а си подхранват егото .

преди 14 минути, Любомир Ико написа:

Ако започне да свалям пласт по пласт от това което ги прави тези въпроси в мен на края няма да остане нищо.

А дали това е твоя фантазия? Дали е от опит, или просто ти е удобно да го проектираш в играта "ако... би станало".

Първо опитай - да сваляш пласт по пласт. Нищо не се знае - докато се свалят. И не се чака резултат. Сваля се... докато... Да видим - някои после са твърде изненадани "какво е излязло отдолу". Проблемът на останалите е, че не им стиска, а се покрива това с измишльотини от тая игра - на "ако...".

преди 21 минути, Мо_хи_ни написа:

Какво разбираш под "пълно сливане"? За любовта не е ли нужно пространство?

Къде е мястото, в което то се случва? Ума? От къде се появява тази идея или това желание за сливане в ума?

Защо с едни хора има желание да се слее, а с други не? Коя е причината за това? От къде долита този "образ" на Жената или Мъжа в съзнанието? От къде се проектира, кой го проектира, с каква цел?

Това е ирационалното на любовта. Ако всеки си отговори на тези въпроси, това осъзнаване дали няма да "убие" чудото, еуфорията, полета на химикалите в мозъка? Какво ще стане с творчеството и филмовата индустрия? Ще се превърнем ли в роботи?

За любовта какво е нужно е много общо, тя не е един вид любов?

Всеки носи някакъв потенциал за различен вид любов.

Може да съвпаднат два вида странни за теб потенциали - и едва ли ще може да кажеш как се получават изобщо нещата хах.

Едни ще се нуждаят от пространство, други не. Разбирам и двете версии, а могат и в една версия да се изпълнят.

Това пък с нагоните примерно изобщо не го коментирам като любов. Но ето че някои това биха нарекли любов.   

Любовта идва от желанието да споделиш своята версия за любовта към някого. Да се довериш, отвориш / да бъдеш тотално искрен.

Но ако си направиш експеримент и напълно се изолираш - просто всичко се дезинтегрира. В това което си ти - няма искренност, няма желания, няма проекции - просто всичко от тези концепции е изградено спрямо нещо във връзката между обществото<->теб.    

За това според мен любовта е най-красивата проекция - да бъдеш искрен - за това какъв искаш да бъдеш. 

За това хората които обичат се променят в повечето случаи за добро...което пък е напълно субективно - има и двойки обирджии, двойки убийци двойки алкохолици, дрогиращи се двойки и т.н.  

Но ако не се слеят двете проекции в един хармоничен образ... Ще има да си задаваме въпроса за смисъла по-силно от всякога.

 

Хах ето един вид странна любов... 

 

преди 48 минути, _ramus_ написа:

А дали това е твоя фантазия? Дали е от опит, или просто ти е удобно да го проектираш в играта "ако... би станало".

Първо опитай - да сваляш пласт по пласт. Нищо не се знае - докато се свалят. И не се чака резултат. Сваля се... докато... Да видим - някои после са твърде изненадани "какво е излязло отдолу". Проблемът на останалите е, че не им стиска, а се покрива това с измишльотини от тая игра - на "ако...".

Живея от година сам в планината, е от няколко месеца и интернет имам признавам. Изкарах зимата напълно отцепен. Не че съм свалил всички пластове, отдавна не ми е и цел. Просто всичко което виждам е че човек може да се преобрази в какви ли не проекции. В обществото може просто да облечеш някаква кожа и да щъкаш със съвсем чужди пластове от емоции, желания, свойства. Но ако останеш сам - ама напълно сам всичко се дезинтегрира. Просто едни очи и уши и уста и другите части.

преди 26 минути, Любомир Ико написа:

За любовта какво е нужно е много общо, тя не е един вид любов?

Всеки носи някакъв потенциал за различен вид любов.

Може да съвпаднат два вида странни за теб потенциали - и едва ли ще може да кажеш как се получават изобщо нещата хах.

Едни ще се нуждаят от пространство, други не. Разбирам и двете версии, а могат и в една версия да се изпълнят.

Това пък с нагоните примерно изобщо не го коментирам като любов. Но ето че някои това биха нарекли любов.   

Любовта идва от желанието да споделиш своята версия за любовта към някого. Да се довериш, отвориш / да бъдеш тотално искрен.

Но ако си направиш експеримент и напълно се изолираш - просто всичко се дезинтегрира. В това което си ти - няма искренност, няма желания, няма проекции - просто всичко от тези концепции е изградено спрямо нещо във връзката между обществото<->теб.    

За това според мен любовта е най-красивата проекция - да бъдеш искрен - за това какъв искаш да бъдеш. 

За това хората които обичат се променят в повечето случаи за добро...което пък е напълно субективно - има и двойки обирджии, двойки убийци двойки алкохолици, дрогиращи се двойки и т.н.  

Но ако не се слеят двете проекции в един хармоничен образ... Ще има да си задаваме въпроса за смисъла по-силно от всякога.

 

Хах ето един вид странна любов... 

Живея от година сам в планината, е от няколко месеца и интернет имам признавам. Изкарах зимата напълно отцепен. Не че съм свалил всички пластове, отдавна не ми е и цел. Просто всичко което виждам е че човек може да се преобрази в какви ли не проекции. В обществото може просто да облечеш някаква кожа и да щъкаш със съвсем чужди пластове от емоции, желания, свойства. Но ако останеш сам - ама напълно сам всичко се дезинтегрира. Просто едни очи и уши и уста и другите части.

Ох, олеле майко. Направо съм изумен. Ей тва трябва да е един истински мъж. Мухлини, давай, лапай го веднага. 

преди 7 минути, König написа:

Ей тва трябва да е един истински мъж.

Eй това е един истински мъж.

 

преди 1 час, König написа:

Щом истинското вярване в Бог е единственото спасение, значи гимиите са много потънали. Друг вариянт нямаш ли бре? Смисъла е в разбиране на себе си, в начина и устройството. След това с малко услилия се подлага точното и така се получава желан резултат. А той в случая би бил, ниско ниво на лебидо и страст. Осъзнатост за основните нужди, на общото и т н. Ама когато има само сляпо желание, и опити за задоволяване без "система", резултатът е ясен. Неубозданост, жежда, незадоволеност, фрустрация, депресии и т. н. С малко медитация много бързо се избистрят тези неща, най озновните нагони отслабват с 80% и са на здраволовни нива. Нагона за ядне, пиене и секс, са трите най лесни и първи за овладване. Тогава няма нужди, и оставя пространство за развитиен на неща от друг характер в ума и тялото.

Давай, отдай се, одобрявам ако искаш мнението ми. Само това парадиране е досадно. Има и повече перспективи.

преди 5 минути, Любомир Ико написа:

Eй това е един истински мъж.

Давай, отдай се, одобрявам ако искаш мнението ми. Само това парадиране е досадно. Има и повече перспективи.

Пич като та гледам какви переспективи имаш, направо се отчайвам. Не ти парадирам с нищо, просто ти казвам как ми излеждат нещата. И като та гледам с какви работи се индентефицираш, трудн работа с тези неща да се оправиш, пък камоли да успееш да се ориентираш правилно. То и за това такива мнния за медитаиитя, сега си ми е ясено. Сори че те взех на сериозно. 

преди 4 минути, König написа:

Пич като та гледам какви переспективи имаш, направо се отчайвам. Не ти парадирам с нищо, просто ти казвам как ми излеждат нещата. И като та гледам с какви работи се индентефицираш, трудн работа с тези неща да се оправиш, пък камоли да успееш да се ориентираш правилно. То и за това такива мнния за медитаиитя, сега си ми е ясено. Сори че те взех на сериозно. 

С тебе от два поста и всичко отива към лични нападки. Късмет.

преди 26 минути, Любомир Ико написа:

С тебе от два поста и всичко отива към лични нападки. Късмет.

Не пич, просто защото ми се мярне пред очите с менение, ме заинтересува що за човек ги пише тези неща. И вече това ми се изясни, нищо друго. Защо предпочиташ да се овличаш по женските мнения, и с какво се индетефицираш. Няма как просто човек с такива интереси да ми е разбрал това за което говорихме. И си прекалено лесен за обиждане, явно не са те обиждали достатъчно. Спокойно, колкото и страно да ти звучи, аз все пак се надявам за теб. 

преди 9 минути, König написа:

Не пич, просто защото ми се мярне пред очите с менение, ме заинтересува що за човек ги пише тези неща. И вече това ми се изясни, нищо друго. Защо предпочиташ да се овличаш по женските мнения, и с какво се индетефицираш. Няма как просто човек с такива интереси да ми е разбрал това за което говорихме. И си прекалено лесен за обиждане, явно не са те обиждали достатъчно. Спокойно, колкото и страно да ти звучи, аз все пак се надявам за теб. 

За да ме разбереш трябва да застанеш в анфас неподвижно и да ме гледаш в очите месец докато те рисувам. На края ще си тих като овчица. Пък тогава може и да си ме разбрал - нали уж процеса е взаимен. Въпреки че мисля си на края повече себе си ще опознаеш отколкото каквато и част от мен.

Смисъла на живота е яденье, пиенье и некоя сгодна женица.

(Гацо Бацов)

Те тава го е казАл те тоа тУмбак-аз не съм виновен! 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Не се изстрелвай за неща, които не разбираш, защото не са от твоя свят. Всичките ти думи са за през твоите очила към света. Но не повече. Така, всичките ти думички са описание на теб и света ти. Нищо оттатък него. Ако само с еднорози ставаше, всички въздухари щяха да са просветлени. Само дето не им стиска да пуснат вкопчените пръстенца в ръбчетата над дупката на нищото. Там отдолу дебне призрака... Но не по-различен от тоя - на чорапеното чудовище под леглото. И също - толкова страшен.

Децата го израстват - някои по-рано... други - никога. И си остават до там...

защо да не става ясно - всеки говори за смисъла - като огледало на самия себе си. Гледа и понеже в огледалото е той самия, но няма как да се забележи и там се играе на проекции кое какво е...

Няма такъв "универсален смисъл". Както и няма универсално огледало. Няма и универсален Оглеждащ се.

Ами ти си в същият този "влак" , само , че в друг "вагон" .

А аз си яздя около 'влака " Еднорога и наблюдавам.

Ако някой скочи от влака .. да му помогна да си намери "Смисълът на Живота " . 

Между другото знаеш ли какво Синтезира Еднорогът , който често употребявам , че Яздя ?

Същността ми Язди  настоящият ми "АЗ" , който Разгръщам в текущият  ми Физически Носител .

Да не се чудиш от "коя приказка " идва . 

Въобще не ми трябва да се чудя - просто не ме интересува. Приказки - бол, навсякъде. не са ми интересни с нищо. Нито тия, дето живеят сред тях.

Глупостите ти са чисто лицемерие. Язденето влака, вагоните, баси колко си благородна - ти си просто светица бе - помагаш на хората, наблюдаваш... Толкова е плитко, че дрънка "на празно". Но пък на теб ти върши работа. Чудя се на тия дето ти се хващат на тия... Да дрънка, да дрънка - колко да дрънка (на "празно" ) ?

преди 4 часа, Любомир Ико написа:

Изкарах зимата напълно отцепен. Не че съм свалил всички пластове, отдавна не ми е и цел. Просто всичко което виждам е че човек може да се преобрази в какви ли не проекции.

В обществото може просто да облечеш някаква кожа и да щъкаш със съвсем чужди пластове от емоции, желания, свойства. Но ако останеш сам - ама напълно сам всичко се дезинтегрира.

Ако останеш сам... може да се стигне до дезинтегриране само на социалния пласт. Но личните пластове остават. Отгоре на всичкото - социалното се намърдва при тях, защото социалната маска й е нужна социално обкръжение и социални транзакции в които да участваш. Механиката се изключително сложна за вникване, но общите принципи са сравнително прости. Това не означава че бих ги написал - защото личното откритие е най-ценното и полезното - в тази посока.

Обществото... и личността са в непрекъсната двустранна едновременна проекция. Това, че спираш социалните сигнали... кара мозъка да ги замести виртуално. При това положение, онова, което написа в предишните ти постове - става вече по-ясно - в общия ти психичен профил и динамика. При лишаване от някои стимули, се получават абстинентни реакции. В някои случаи - дори с физиологична компонента - за да накара мозъка ти да се впрегнеш достатъчно. При някои хора абстинентното е повече, при други - не толкова, силно. Но това, че оставаш сам, води до пренареждане на вътрешната организация, защото в мозъка много дълбоки зони, се занимават с непрекъснато балансиране и заместване на липсващото, за да се поддържа психичната хомеостаза.

И накрая - аз също опитах осамотяването - вече няколко пъти. Не толкова дългите срокове, колкото да задълбая какво става и какво точно се случва - отвътре, при рязка смяна на контекста... Но онова, което се случваше няколко пъти - е, че ако не се работи специално и не се подготви и насочи предварително, започвам да замествам в главата си фактически липсващия социум. Разигравам отвътре липсващото - въртя онова, което е било, въртят се отпечатъци, комбинират се, смесват се... На моменти - все едно че съм си пак сред средата си. Направо си я сънувам, изживявам, бъбря си с тоя или оня, разигравам си спектаклите. Първия път за мен това беше изненадващо. И ме хвана неподготвен. Разбира се - беше преди повече от 30 години. Твърде аматьорски - сега като се присещам... Но... тогава за мен си беше "фаза"

Редактирано 29 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 8 часа, König написа:

На тази жена нещо не и е в час. Или има някакъв проблем, битов алкохолизъм или някаква друга схема. Губи тотално осъзнатост в много моменти, и си разиграва разни театри сама на себе си с образи провикирани от форумите. 

Нищо сериозно - просто ..... то от пенсията. (((:  Вместо да гледа сериалки по телевизора, се опитва да ги пресъздава във виртуала - ту като режисьор, ту като актьор, ту като зрител и понеже й става много сложно, и свръхнатоварено да изпълнява и трите длъжности, понякога едновременно, се (п)обърква и отива да тренира ..... или да купува мебели ..... или нещо си друго там, за което обезателно ще те информира.

п.п. ляга да спи и пак сънува интриги - то инак ще спре да диша. Орева форума с личните си проблеми - няма втори, като нея, признавам.  Инак аз си знам - и мъртъв да съм, тя пак ще ме ненавижда. :Д Онова за наченките на разум при Саунда, в буквален превод означаваше, че за мен няма, ама абсолютно никакъв шанс за прошка. (((:

преди 5 минути, sound написа:

Нищо сериозно - просто ..... то от пенсията. (((:  Вместо да гледа сериалки по телевизора, се опитва да ги пресъздава във виртуала - ту като режисьор, ту като актьор, ту като зрител и понеже й става много сложно, и свръхнатоварено да изпълнява и трите длъжности, понякога едновременно, се (п)обърква и отива да тренира ..... или да купува мебели ..... или нещо си друго там, за което обезателно ще те информира.

п.п. ляга да спи и пак сънува интриги - то инак ще спре да диша. Орева форума с личните си проблеми - няма втори, като нея, признавам.  Инак аз си знам - и мъртъв да съм, тя пак ще ме ненавижда. :Д Онова за наченките на разум при Саунда, в буквален превод означаваше, че за мен няма, ама абсолютно никакъв шанс за прошка. (((:

Хаха размя ме наистина. 

Не си само ти дето го ненанвижда, виж и мен как съм я осъдил да ма ненанвижда също. Ама тя така си избра, да се променя през кризи и разстройства. Това е нейн "свой" метод, така че ние само ще мълчим и ще гледаме. Само дето аз знам какво ще стане, каквото вече става. Ще разбере че тези кризи и разтройства само ще я изхабят още повече и че ще ползва цялата си енергия да се възтановява само, вместо да я използва да се развива и надгражда позитивно. Липсва въобще познание за наличието на Ум в нея и как да се отнася към него. И за това е проста жертва на хауса на който е подложена. Много типична драма, аз за това и казвам че е клише.

Нали разбра, че те са катедрали вече - колко повече да се надгражда. ((:

Няма по-тъжна гледка от мъж, на който не се е отворил парашута…

Редактирано 29 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 9 минути, Мо_хи_ни написа:

Няма по-тъжна гледка от мъж, на който не се е отворил парашута…

Тая пак почна, хахаха. Залязващата звезда, агонизира. 

преди 41 минути, _ramus_ написа:

Въобще не ми трябва да се чудя - просто не ме интересува. Приказки - бол, навсякъде. не са ми интересни с нищо. Нито тия, дето живеят сред тях.

Глупостите ти са чисто лицемерие. Язденето влака, вагоните, баси колко си благородна - ти си просто светица бе - помагаш на хората, наблюдаваш... Толкова е плитко, че дрънка "на празно". Но пък на теб ти върши работа. Чудя се на тия дето ти се хващат на тия... Да дрънка, да дрънка - колко да дрънка (на "празно" ) ?

Ако останеш сам... може да се стигне до дезинтегриране само на социалния пласт. Но личните пластове остават. Отгоре на всичкото - социалното се намърдва при тях, защото социалната маска й е нужна социално обкръжение и социални транзакции в които да участваш. Механиката се изключително сложна за вникване, но общите принципи са сравнително прости. Това не означава че бих ги написал - защото личното откритие е най-ценното и полезното - в тази посока.

Обществото... и личността са в непрекъсната двустранна едновременна проекция. Това, че спираш социалните сигнали... кара мозъка да ги замести виртуално. При това положение, онова, което написа в предишните ти постове - става вече по-ясно - в общия ти психичен профил и динамика. При лишаване от някои стимули, се получават абстинентни реакции. В някои случаи - дори с физиологична компонента - за да накара мозъка ти да се впрегнеш достатъчно. При някои хора абстинентното е повече, при други - не толкова, силно. Но това, че оставаш сам, води до пренареждане на вътрешната организация, защото в мозъка много дълбоки зони, се занимават с непрекъснато балансиране и заместване на липсващото, за да се поддържа психичната хомеостаза.

И накрая - аз също опитах осамотяването - вече няколко пъти. Не толкова дългите срокове, колкото да задълбая какво става и какво точно се случва - отвътре, при рязка смяна на контекста... Но онова, което се случваше няколко пъти - е, че ако не се работи специално и не се подготви и насочи предварително, започвам да замествам в главата си фактически липсващия социум. Разигравам отвътре липсващото - въртя онова, което е било, въртят се отпечатъци, комбинират се, смесват се... На моменти - все едно че съм си пак сред средата си. Направо си я сънувам, изживявам, бъбря си с тоя или оня, разигравам си спектаклите. Първия път за мен това беше изненадващо. И ме хвана неподготвен. Разбира се - беше преди повече от 30 години. Твърде аматьорски - сега като се присещам... Но... тогава за мен си беше "фаза"

Забравих , че като настъпи полунощ и те Напира ... да ме дърпаш за плитките и да ми чупиш крилата . 

Да си вземеш "своето" . 

Мда

 

.......................

 

 

Редактирано 29 май 20179 г. от _sirena_ (преглед на промените)

преди 24 минути, _ramus_ написа:

 

Пластовете които обясняваш -лични, социални - всичко се дезинтегрира с напредване на времето - въпроса е за какво време си говорим, и какво е началното състояние. Много хора ще "полудеят" (каквото и да означава това) - други ще се потопят в тишината спокойно. Но тъй като ти пиша - не съм перфектния пример - нито имам за цел. Винаги съм си мислил какво ще е да съм последния човек на Земята - Въпроса е до кога съществуваш - дали продължаваш да съществуваш ако няма никой който да отчете съществуването ти? В пълна изолираност може да забравиш че съществуваш и сам за себе си. Тогава просто си - но може и да не си. Като да те сънува нещо. Естествено в експериментът трябва да е правилния човек - не слагай общия план на човешката психика като правило за единичното.

преди 15 минути, Любомир Ико написа:

не слагай общия план на човешката психика като правило за единичното.

Не Може.

Шаблоните са Общи.

Няма как за теб да развива други "опции" .

Къде са намираш ти , за какъв се изживяваш @ ! 

Бъди равен в стадото да не нарушаваш принципите на хомото в стадният Коловоз .

Какви са тези Нюанси , дето претендираш , че притежаваш , ама Ха .

" Аз виждам само в черно и бяло " , ти на цветен ли ми се правиш " 

записвай си "превода" , защото само аз мога да го превеждам .

 

преди 7 часа, Любомир Ико написа:

- не слагай общия план на човешката психика като правило за единичното.

единичното (частното), през конкретното, до общото - са просто прийоми в изследването и концептуализирането. Имат условно значение и целта им е да са работен помощен инструмент. Ролята им е да подреждат и структурират преминатото, интегрираното, като съпътстващи към самопознанието.

Това са ментални техники и принципи. Нямат никаква роля за мен, освен описаните. И все пак - ти предлагаш "не слагай" - но те са в зависимост. ЧАСТНОТО (напр. ТИ ) никога не е ОБЩОТО. Общото е израз на синтезните качества и възможности на изследователя. ОБЩОТО е идеален вариант, не реален. Обобщенията никога нямат стойност да опишат частен случай. Това вече съм го писал на други места, дори и съвсем скоро.

И все пак - частното, през конкретното, до общото - са във взаимно единство. Те имат различна роля, значение и задача, както и периметър за използването им. Познаването и опита с тях, дава ментален общ поглед.

Налични са доста ментални техники. Както техниките за рисуване - не е само мацане, квото падне. И не е само техника на ръката, В музиката е същото - не е само техника на пръсти - за да свириш на пиано. Налични са множество трикове, техники за решаване на един или друг проблем, или пък за "скъсяване на усвояването и усъвършенстването".

И все пак - общото... се извежда от множество частни случаи. Аз не те познавам, никога няма да те видя кой си в действителност. Не само аз - който и да е друг. Никой няма да погледне през твоите очи, да е преминал през твоя живот... както и да го ":живее вместо теб". Да греша по отношение на теб - е най-естественото нещо на света. Затова при липсата на достатъчно информация и първични данни, мога само да предлагам обобщени модели. А не че те профилирам индивидуално. Профилът - е също само условен и няма никакво конкретно значение, спрямо даден условен субект. В него се извеждат повече или по-малко особености. Моделизацията и схематизацията - също са част от обобщенията и заради това също имат относителен характер. Това са инструменти в менталните процеси, с които работя.

И така - със сигурност е налична грешка през моя поглед, по отношение на теб (и на когото и да е). Наясно съм с това и го приемам в неговата естественост. Внимателното боравене идва от опита и познаването, следенето на собствените процеси и техните изменения, взаимовръзки. Инструментите са само това - инструменти. Важно е да останат в зоната на менталното и така се поддържа тяхната роля да са относителни и условни. Хората, които не познават менталните механизми, процеси , нямат умения и опит в работа с инструментите и прийомите - за тях е както е в поста на Мимето - лаишка работа, твърде детска. Сценария как за рамус всичко било модели, а те, видите ли са в позите си на индивидуалности... - въобще смешна работа. Но са деца. За тях всичко е игра. Неразбирането на това, което възприемат, ги кара само да го имитират, до степента си на възприятие. Останалото - минава и заминава.

Редактирано 30 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Всеки от нас хората , представлява нищожна частица от Живота . При това съвсем ефимерна , кратковременна . Първо това трябва да се осъзнае .

За огромно съжаление на всякакъв вид центрици .

Немислимо е от 1 да се съди за безкрайност , да се извежда Смисълът на Живота от твърде частни , лични размисли и страсти - това което тук повечето се опитват да правят . Казано по друг начин , не индукция (от частното към общото) , а дедукция (от общото към частното) е необходимият метод на мислене , за да може да се прозре и разбере смисълът .

За да е Смисъл на Живота , следва да е изведен от същността на Живота , в неговите измерения . А той никак не е сложен - Запазване , Развитие и Умножаване на Живото във всичките му форми и проявления . Това е Смисълът !

Що се отнася до Човеците казано е : " Човек колкото и добре да живее - умира . Друг се ражда... " , " Човек гол идва на този свят и гол си отива от него . ". Остава , смисълът е в направеното от Човека за Живота , в това което Човекът оставя след себе си ...

В този  Смисъл на Живота , всеки може (кой , колкото може) да потърси и намери своя , личен , единствен за него Смисъл на неговия си живот, който смисъл може значително да се различава от този на всеки друг .

.....За това и такава обърканост се получава ....

Редактирано 30 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 15 часа, König написа:

...За това не се получава сварката, зашото в повечето случай, нивото на нагона е различно и желанията и старстите са различни.

... Ама както съм казвал и преди, това е толкова лесен за обладяване нагон, че няма май по лесен. Но за това трябва човек да се отърве от неговите окови, като не го храни.

...Никога няма да се насити, а да не говорим че никага нама да е доволен с другия. Толкова е елементарно, мухлини. Ясно ми е какво ти е отвлякало вниманието от истински важното, аз като ти говоря, ти си мислиш че се шегувам. Оставяй го това, и се стягай. Взимай се в раце защото колкото по дърт става човек, толкова по слаби стават уменията му да се овладее. 

Това пълно сливане е просто един койтос. Оплождане, нищо повече. Който го гледа и мисли за нещо повече, ще страда от незадоволеност и разочарования.

... аз мисля, че нагона няма нива, съответно няма как да е различно или да има разминаване в едно съвсем елементарно желание или влечение.
Овладяването се получава с отдаване. Това е (образно казано) едно завихряне на енергии, които ако не завибрират на една чистота може да се получи неприятно и болезнено "катастрофиране". Отдаването и сливането биха имали Смисъл не само на физическо ниво, а и на ментално. Въпросът е, възможно ли е енергията, която се отделя и отдава да се трансформира? От това става ясно, че не съм съгласна с твърдението, че "сливането е ... оплождане" и нищо повече. Сливането е източник на енергия. И много повече от задоволяване на нагон, пълнене на дупка или пък мръсно и неприемливо... деяние

преди 21 минути, Maleficient написа:

... аз мисля, че нагона няма нива, съответно няма как да е различно или да има разминаване в едно съвсем елементарно желание или влечение.
Овладяването се получава с отдаване. Това е (образно казано) едно завихряне на енергии, които ако не завибрират на една чистота може да се получи неприятно и болезнено "катастрофиране". Отдаването и сливането биха имали Смисъл не само на физическо ниво, а и на ментално. Въпросът е, възможно ли е енергията, която се отделя и отдава да се трансформира? От това става ясно, че не съм съгласна с твърдението, че "сливането е ... оплождане" и нищо повече. Сливането е източник на енергия. И много повече от задоволяване на нагон, пълнене на дупка или пък мръсно и неприемливо... деяние

Ох да, със сигурност така изглежда. Но си е просто един койтос ако я няма необходимата осъзнатост. А кое ще определи кой с каква енергия ще подходи към сливанто? Ще кажеш че всичките по стандарт сме с едни и същи нива на желание? Точно там е разликата, кой с каква енергия ще подходи и вложи. А тази енергия се определя от степента на желанието, от самия нагон. Защото когато човек го храни, той става все по силен, и на края се става жертва на него. На дърти години им текат лигите ама не става вече. За това едно здравосковно отношение към това, нито да се прекалява нито да се изоставя. Това може да се обуздае, когато човек опознае Ума си. И с други рабооти вътре може по същие начин да се справи и обуздае. Но както казах, този нагон е един най лесните за овладяване, и когато видя някой дето е станал жертва на нагона си , е баси срамъ. Казано е където има страст, там има и срам. Това може да се надрастне, и връзката да е нещо съсвсем друго освен задоволяване на нагони. Тя е на ниво съзнание, там ако намериш и разпознаеш любимия човек, тогава всичко друго е просто последствие и закономерно развитие с колминация половия акт. Тогава двамата могат да се насладят без да се притесняват един на друг, просто се получава натурално и естествено сливането. Иначе всичко без, осъзнатост и разум, е гонене на михаля и се губи възможноста да се направи истински ценото нещо. Впеачатлението и доволството от тава да си имал нещо толкова смислено и хармонично. 

Редактирано 30 май 20179 г. от König (преглед на промените)

преди 16 часа, Любомир Ико написа:

 

Може.За мен е трудно да видя смисъла в баланса, а и където и да е било. Такова животно за мен не съществува. Има естествено някакъв въпрос, който даже е под въпрос колко е мой - и до колко е обществено сформиран. Ако започне да свалям пласт по пласт от това което ги прави тези въпроси в мен на края няма да остане нищо. Желания, влечения, чувства - повечето даже не са мои - а обществено изградени.

Въпроса за "Смисъла" е за някакви идеалисти попаднали в не-перфектна среда. Цялата работа е патологична. Може да намериш "смисъла" в баланса, но ако не успееш да го постигнеш? 

Други си го намират да речем като играят игри, или се дрогират. Или като повярват и намерят любовта.

Но тъй като всичко това може да се обърка на края пак се чудят.

Май Искренно Вярващите в Бог си решават проблема. Защото времето в което другите се чудят те наричат изпитание на вярата.

Сякаш обясняваш и пишеш разбираеми неща, но ... някак песимистично и с обреченост и безИзхоДност.

Не харесвам, от друга страна, клишетата и оправданията. Обществото, комунизма или пък ... лошото време и място, що не и дата на раждане. КАрма може, ама колкото да ми покаже посоката, а не неизбежността и примиреността, че просто случайно съм се случила.

Щом е вдъхнато нещо повече от въздух в теб значи не е просто да износиш едно тяло и да се свършва.

Може и да съм идеалистка, знам ли, но определено стремежа ми или очакванията ми не са да съществувам просто така като някое дърво в парк, ако може незасегнато от суша, бедствия и много пикаещи кучета. Баланса не е толкова труден за постигане, колкото задържането му, за това трябва да се научиш да пазиш равновесие и да не отиваш в крайностите.

Вярата в Бог ... е нещо много специално и може да помогне в тъмнина или безпътица, мъгла или буря ...

Да, Смисълът може и е само Мой. Моят Смисъл няма как да удовлетвори теб (Хайдегер да мълчи).