преди 5 минути, sound написа:

И така става, но има вероятност да се изтощи човек от много престараване, което ще го върне на стартова позиция.

Вероятностите са за теоритиците...човекът живеещ за мига не мисля,че ще усети изтощение...а от къде се пръкна пък идеята за престараване ?

преди 17 минути, nade_v написа:

.....

Ок, вероятностите били за теоретиците, но дето не мислиш, че ще усети изтощение, не е ли теория. :Д

А изтощаването ще дойде от усилието да се утвърждава смисъла - да се чувстваш толкова жив - така, че да не ти хрумва за смисъла. Това не е нехрумване на смисъла, а напротив - обсебване от идеята за смисъла. Или казано с други думи -  в някакъв миг, когато не се чувстваш толкова жив, да търсиш смисъла ще се върне с още по- голяма сила от преди. 

преди 19 минути, sound написа:

Ок, вероятностите били за теоретиците, но дето не мислиш, че ще усети изтощение, не е ли теория. :Д

А изтощаването ще дойде от усилието да се утвърждава смисъла - да се чувстваш толкова жив - така, че да не ти хрумва за смисъла. Това не е нехрумване на смисъла, а напротив - обсебване от идеята за смисъла. Или казано с други думи -  в някакъв миг, когато не се чувстваш толкова жив, да търсиш смисъла ще се върне с още по- голяма сила от преди. 

Май всичко е теория.Практиката наистина изтощава и обсебването залитащо от крайност в крайност /като махало/ е погубващо...но няма как да се игнорира въпроса за смисъла дори не толкоз крайно като на целия живот но и на дребните комромиси, които сме принудени да правим...леле не мога да се позная...хах,какви ги плещя 

преди 8 минути, nade_v написа:

...леле не мога да се позная...хах,какви ги плещя 

е недей така - защо това "плещя". 

И така става - колкото повече го разбираш, толкова по- малка ще е вероятността да се изтощиш. (;

Ок - включвам зарядното и рестарт на системата щом толкоз крещящо навеждам на етикета - изтощена

"Аз паднах - друг ще ме смени и толкоз!

Какво тук значи някаква си личност?"

/както го е казал поета/

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Кое е "живота"... Кой е Живеещия. Ти питаш, но не разбираш какво питаш.

Животът не може да има смисъл... Нищо не се интересува от "смислите" - те са човешко производно, защото само за човека те имат значение.

Рамус, стегни се. Защо ти се струва, че ми е паднало пердето или нещо такова. Просто се опитвам да намеря общ език с теб. 

Отказвам се за кой ли път ) Ами нали първо аз те попитах кой е този живеещ, защо отвръщаш с въпроса, който ти е зададен. Добре, пак - значи Живеещия не е човек, времето и смъртта са начини  по които можем да възприемаме каквото и да е чрез този Живеещ, проявяващ се чрез отделните същества. Следователно този Живеещ е нещо общо за всички ни и извън него нищо не съществува. Така добре ли е, или щом се занимаваме със слово и "смисъл", не можем да ти достигнем мисълта. Ама тя някъде се е изгубила. Защо не можеш да приемеш понякога, че никой не може да разбере нещо безсмислено, че общуването е възможно чрез смисъла. 

Омръзна ми. Пиша, трия, но усещам, че няма да се разберем. 

Или пак опит - съзнанието и смисълът са неотделими както мелодията и времето. Ти възприемаш мелодията чрез времето, а щом времето заедно с мелодията свърши, къде остава мелодията? Съществува ли или изчезва, ако не я запомниш и всеки път ако е нужно, да можеш да я възпроизведеш чрез своето време, помагайки си с нотния лист ако трябва. А ако изпълнителите са различни дали и мелодията е различна, а като си спомняш определено музикално произведение как си го спомняш - наведнъж или за час и половина, колкото е нужно да се изпълни според общите ни способности за възприятие на времето? Наведнъж. То съществува в съзнанието ти извън времето. 

Редактирано 14 май 20179 г. от witness (преглед на промените)

"Смисъла" е социално понятие. Ако някой пита "какъв е смисъла от живота" По-скоро пита къде е истинската любов, къде са истинските приятелите, съратниците.

Бихте ли писали пост след пост ако сте единствения абонат в този форум?

Ако заживеете в самота, или ако стане тъй че сте последния човек на земята - тогава въпроса ще намери отговор.

преди 2 часа, witness написа:

не можем да ти достигнем мисълта.

И защо Ви е? А в тази връзка - кои сте ВИЕ, точно.? Само за яснота за КОИ точно ти говориш от "тяхно име"?

Не ми е нужно на всяка цена някой да ми резонира на мислите. Излагам ги - всеки ги отразява през себе си - за някои са недостъпни, за други - глупави, наивни... или там - по сценария. Това че за някой били някакви - ок. Не пречи - нито на мислите, нито на автора им. Общуването за мен няма ролята да е на всяка цена, защото не ми е приоритетно да отразявам себе си чрез другите - само, както за повечето хора. Имам си свой отразителен механизъм, регулиран и отработен в някаква степен и това ме прави независим от това на всяка цена да получа нужното за себе си през другите.

преди 2 часа, witness написа:

общуването е възможно чрез смисъла. 

да, възможно е - споделения смисъл прави възможен мост за общуване. Не само че е възможно - това е предпочитанието - щом има общи неща, те правят основите на общуването. Смисъла - не е единственото.

В общия фона на тази комуникация се опитвам да ти представя явлението отражение. Проблемът е в разминаването защото когато говоря за отразителни феномени - като съзнанието, смисъла, живота - аз ги разглеждам през призмата на тоя, за когото тия имат значението да ги изрази. Субекта, за когото имат значение - ги нарицава, защото той се отразява през тях. Двустранна непрекъсната система от взаимни отражения. Като парадокса е, че дори едната страна - също е отражение.

Всичко това се играе в сложна игра вътре в психичното на самия човек. Сложна е играта - защото е комплексна и не става да се предложи праволинейна последователна схема. И най-важното - проблемът е, че докато не се реализира нещо важно в психичното, докато не узреят определени процеси в него, важна част от това психично непрекъснато ще играе номера си да проектира неговите вътрешно породени производни към дяловете, които отговарят за възприятието "отвън". Това е най-стария и известен механизъм, наблюдаван и изведен - проекцията, при която вътрешно-психични процеси играят ролята на прожектор, като насочват вътрешен сигнал, в зона, която по принцип отговаря за възприятието ОТВЪН. Така останалата част от мозъка се заблуждава че това е сигнал ОТВЪН.

От друга страна - за теб - има "съзнание", има "смисъл" има "Живот" - някъде извън човека. Някак си тия са самостоятелни и си живеят на самотек. Според теб тия ги е породил "бог" примерно - нещо си някъде отвъд тия, за когото тия думички имат значение. Така са най-голямата част от хората - за тях всичко, което е тяхно производно и което те самите го пораждат, не успяват да затворят идеята за взаимното отражение. Не успяват, защото се подвеждат от условното описания от мен механизъмн в предишния абзац.

Всеки незапознат и ненавлезнал във вътрешното си психично пространство, приема какъв е света без да го има предвид. А това - кое, какво, колко - да има предвид и как и какво да приема, да му изглежда, да вярва или мисли, да решава или заблуждава - се определя само и единствено от вътрешното му пространство. Отразителните феномени в психичното поле са изключително сложни. Но това не пречи да се извеждат чрез аналогии, принципи или концептуални схеми. Точно като такава, макар и условна, е, че всички психични процеси се основават на възприятие, кодиране и запазване в кодиран вид, вътре в информационно-обработващия ни орган. Сам така той може да работи със "света", който не е света, а неговото символно-кодирано "вътрешно" копие. Оттам се започва с психичното.

----------------------

Проблемът на философстването е изместването на размислителството далеч от самото живеене - взаимодействието между индивид и средата му. Когато размислителството се отдели от размислящия - то поема по свободата на напълно скъсаната си естествена връзка и остават само абстрактни взаимодействия, по абстрактни въведени допълнително правила...

Нито един философ от последните няколко века, не е реализирал нищо от това с което е размислял. И това продължава. Това полага философстването в намиране на "смисъл" в екзистирането чрез целенасочени и организирани форми на фантазиране, чрез абстрактно боравене с понятия, значение и смислите им. Затова толкова хора се напъват и тук, сред форума да правят същото, защото го научават как се прави и свикват да го имитират.

Има прост механизъм, по който размислителството се отделя от реалния житейски ежедневен път на индивида - това са нужните умения за кодиране и декодиране. Когато един мислител започва да мисли - той от ЧАСТНОТО между самия него и живота му, прекарва до КОНКРЕТНОТО - от условия и взаимодействия в по-общ план. И евентуално стига до ОБЩОТО - чрез обобщения от много явления, взаимодействия и взаимовръзки и извеждане на общи принципи... и начините по които той ги отразява.

Проблемът на всичко това е че... се заучава готовата схема и се възприема само ОБЩОТО - понеже само то е изписано и става за учене и копиране. Когато се изучава ФИЛОСОФИЯ, се предлага в готов вид, това има двоите два недостатъка:

1 - че за да се предаде наготово абстрактен материал, на хора които те не са достигнали сами до него, остава единствената възможност - абстрактното се предлага като данни и интерпретацията им, в готов смлян вид.

2.- когато хората изучават и приемат философски предварително подготвен материал, те нямат предварителната подготовка - да са извървели сами пътя от частното, през конкретното, до общото. Следователно - го заучават просто като информация, и го ползват за съвсем други цели - както са всички тук "играещи си на размислителство". Защото за да поемеш адекватно вече изведен до общото материал, като имаш опита в едната посока - после същото е нужно да се направи в обратната (от ОБЩОТО, към ЧАСТНОТО,- където е реалния живот и самия живеещ го.

Когато се изучава философия, не е налице в обучаемите нито естествения път от едната посока - на автора на дадено извеждане. И при това положение не е налице и уменията - от ОБЩОТО да се сведе отново до  самия субект и неговия реален живот.

Ето защо откъсната от самия си автор, научена и запомнена философия, се превръща в единственото полезно за самия си субект - става възможно той да си намира обяснения за проблемите си от живота... Но какви да са обясненията, след като ЖИВОТА за такъв автор, е нещо извън него. И философията и философстването - също са някъде извън него... Нещо, което на него му е изключително важно и потребно.

Философията също така се превръща в патерица за тия, които са я учили и си служат с нея за да поднесат вярванията си чрез модерната сега логическа и концептуална опаковка. Като пример и едновременно аргумент за това извеждане ще предложа нещо съвсем очевидно - в основата на всяка социална идеология, стоят концепции от абстрактен философски характер. Не съм стигал до момента на изключение от това извеждане.

Нещо повече - сред вътрешната система на всеки човек, именно псевдофилософските му заучени механизми, служат за неговата собствена лична версия на библия и канон и идеология. За пропагандата на тази негова вътрешна идеология, чудесна работа вършат псевдофилософските научени парченца и са много удобни за подреждане, сортиране и изхвърляне на това, което не върши работа или дисонира с предварително нужното. Служат му като ги покриват с концептуална маска, като му е налична чрез тях възможността да ги изменя, и му предлага да се крие зад "авторитетността''  и играта с това "че и другите" са го доказали, значи е вярно.

Целия форум, всяко писане тук, особено на тия, които добре са се научили да жонглират с "философстването" в посоката на своите си лични нужди, цели... и ограничения. И това е вече дух, който от векове е изпуснат от бутилката и няма да се промени с нищо. Главно - защото е в полза на ползващите го.

За да са налице претенции че някой разбира философия, е нужно сам да е реализирал такава, с което да има уменията от частното до общото, и после да има уменията след това да ги свежда обратно към частното на самия си живот и конкретиката от условия и начина по който той реално взаимодейства. Но най-голямото предизвикателство за размислител е - да е в състояние да се дистанцира от нуждите си да вярва, да се идентифицира и припознава с онова, което размисля. Само така е възможно да достигне до явлението БЕЗПРИСТРАСТНОСТ. По този начин би повишил и адекватността и универсалността на онова, което е извел.

преди 25 минути, Любомир Ико написа:

Ако заживеете в самота, или ако стане тъй че сте последния човек на земята - тогава въпроса ще намери отговор.

И да кажа един прост пример за форум, в който сам, един единствен човек пише вече няколко години. Не е блог, за да предпоставя еднолично писане. Просто е форум, но никой друг вече не пише, освен неговия автор - това е днешния облик на ИЗВОРИТЕ.ком. А имаше друг облик - преди това. Имаше и други цели...

Въпроса за самотата е огромен и сложен феномен. И проблемът за неговото разглеждане е вградения страх на всяко човешко същество, което му е наследство от детските му години. Това е огромна и извечна тема...  и може да се открият нейните следствия навсякъде по психичното, у всеки човек.

Редактирано 14 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 32 минути, Любомир Ико написа:

"Смисъла" е социално понятие.

Не, не е просто социално понятие, а високо адаптивна, еволюционна програма за оцеляване.

преди 32 минути, Любомир Ико написа:

Бихте ли писали пост след пост ако сте единствения абонат в този форум?

И аз съм задавала на Рамус този въпрос, но отговор няма и "не му е нужен". Той не иска да общува, отвращава се от общуването и непрекъснато се опитва едновременно с това да обяснява ли обяснява, а като го попитат защо продължава, казва нещо в смисъл ) - защо ви е да знаете, нали ще си го отразите по своему, за да изследвате собствените си вселени. Завита маруля.

ще напишеш ли писмо, ако си напълно сигурен, че никой няма да го прочете

преди 33 минути, _ramus_ написа:

От друга страна - за теб - има "съзнание", има "смисъл" има "Живот" - някъде извън човека. Някак си тия са самостоятелни и си живеят на самотек. Според теб тия ги е породил "бог" примерно - нещо си някъде отвъд тия, за когото тия думички имат значение.

Ми не е така, не мисля, че е извън човека. Дори обективността не е извън човека. Някога цитирах Плотин точно за да покажа как този възглед е основополагащ, обаче карай. Щом животът ти се осмисля само за сметка на неразбирането и ограничеността на някой друг. 

преди 5 минути, Мо_хи_ни написа:

Не, не е просто социално понятие, а високо адаптивна, еволюционна програма за оцеляване.

Чие оцеляване? А можем да го изпишем и така - о-Целяване. В смисъл на оцелостяване. Изцеляване има същия корен - да станеш цял. 

преди 9 минути, witness написа:

Чие оцеляване? А можем да го изпишем и така - о-Целяване. В смисъл на оцелостяване. Изцеляване има същия корен - да станеш цял.

В зависимост от еволюционното развитие на съзнанието са "ефектите" от програмата "търсене на смисъл". На базисно ниво осмислянето се подсигурява по базисен начин и така нагоре по спиралата през социалното, образователното, божественото, научното, творческото, медитативното…

Смисълът = целеполагенето е основният мотивационен механизъм. Ако човек не е мотивиран вътрешно към определени действия, няма да губи време или енергия в извършването им.

Най-интересното на смисъла е, че "намирането му" по никакъв начин не предпазва от "губенето му". И двата аспекта са напълно необходими за еволюцията - ако не можехме да изгубим нещо неадекватно, нямаше да се сетим да търсим нещо по-адекватно.

преди 13 минути, witness написа:

Той не иска да общува, отвращава се от общуването

това са пълни глупости, но гърченето от безсилие поражда кривите огледала. Не се получава и не е за първи път. И само пишеш че "опитваш" и триеш... после опитваш, пак триеш - и пак до кривите огледала... И пак не става... И рамус е проблема - той, той, той е такъв, той е така, той не... Мдаа - нека рамус да е проблема.

И това е един пример, как толкова начетен човек като теб, каквото и да е чел, както и да го е запомнил, както и да го употребява - пак стига до първосигналните си положения, когато се налага да решава дисонанси.

преди 14 минути, witness написа:

ще напишеш ли писмо, ако си напълно сигурен, че никой няма да го прочете

Тия вече си ги писала, и съм отговарял съвсем просто и ясно - ДА. Всъщност до голяма степен цялото ми писане тук е точно такова - АЗ СЪМ този за когото са написани по-голямата част от текстовете ми. Не само тук... и на други места. Зацикляш си в едно и също, защото не можеш да го преминеш.

Интересно - в състояние ли си да прочетеш че имам отговор, че имам и извеждане как и защо го давам... И после какво става - неглижираш го, заради това че решаваш че това е невъзможно... или просто го изтриваш, защото не съвпада с предварителния сценарий какъв е рамус и колко ти е ясно

преди 8 минути, Мо_хи_ни написа:

Най-интересното на смисъла е, че "намирането му" по никакъв начин не предпазва от "губенето му". И двата аспекта са напълно необходими за еволюцията - ако не можехме да изгубим нещо неадекватно, нямаше да се сетим да търсим нещо по-адекватно.

Затова допълних - чие оцеляване. 

 

преди 11 минути, Мо_хи_ни написа:

мисълът = целеполагенето е основният мотивационен механизъм.

преди това е потребността от "накаква свързаност", някаква линия. Нещо, което да пояснява, да изважда от дупката на неизвестното, на неясното, на неопределеностите. Не само смисълът служи на всичко това - но смисълът е патерицата за тия, дето са повече интелектуално надарени. И едновременно с това - смисълът става и фикция. Дори обсебване.

За други хора - патериците и спасителните пояси - стават други, бог например. Щото с него се извежда чудесно и лесно въпроса за смислите - просто се прехвърлят някъде отвън - откъдето им е и основната нужда и облекчение.

На друго място по темите имаше подобен дебат и за други основни патерици - тия на "ЦЕЛИТЕ", примерно. Защото са и свързани - целите със смисъла... И пак се стигна до същото - за повечето нещата са неотделими, защото... не можело без тях. И пак - аз съм проблема - че не ги виждам, че не мисля като тях, че не съм достатъчно информиран, че не ги разбирам... Винаги - но да е някъде отвън, при другия, откъдето идва сигнала за дисонанс и светват червените "лампички".

Редактирано 14 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 5 минути, _ramus_ написа:

Щото с него се извежда чудесно и лесно въпроса за смислите - просто се прехвърлят някъде отвън - откъдето им е и основната нужда и облекчение.

А ти защо си го изхвърлил навън? Нали каза, че ограниченията, ако го разглеждаме смисъла като ограничение, или бога, или както да го наречем, са ти приятели, част от теб, в теб. 

преди 10 минути, _ramus_ написа:

преди това е потребността от "накаква свързаност", някаква линия. Нещо, което да пояснява, да изважда от дупката на неизвестното, на неясното, на неопределеностите.

 и говориш за дисонанси

преди 4 минути, _ramus_ написа:

преди това е потребността от "накаква свързаност", някаква линия. Нещо, което да пояснява, да изважда от дупката на неизвестното, на неясното, на неопределеностите. Не само смисълът служи на всичко това - но смисълът е патерицата за тия, дето са повече интелектуално надарени. И едновременно с това - смисълът става и фикция. Дори обсебване.

За други хора - патериците и спасителните пояси - стават други, бог например. Щото с него се извежда чудесно и лесно въпроса за смислите - просто се прехвърлят някъде отвън - откъдето им е и основната нужда и облекчение.

Не е нужно, както виждаш несъзнаваното продължава да се справя отлично на ниво оцеляване. Само виж колко хора осмислят дните си с ракийката, салатката и третото по три пъти. 

Тази потребност за свързаност и подредба или бягство от абсурда, за която говориш, се появява на много "по-горни" етапи на развитие.

преди 12 минути, witness написа:

Затова допълних - чие оцеляване. 

Определено нямах предвид пчелите или друг животински вид, мислех, че е ясно. 

преди 13 минути, witness написа:

А ти защо си го изхвърлил навън?

ехо - четене, интерпретиране... И задаване на неадекватни въпроси... Само да ти напомня, че ако за теб - смисълът е само отвътре, както по-горе си играеш ... никога не би ти било нужна играта с Бог и вярването.

Смисълът - нещо толкова просто, в ролята си на огледало. И така - на определител, маяк и спасител.. - според нуждите на потребния от него.

преди 11 минути, Мо_хи_ни написа:

Не е нужно, както виждаш несъзнаваното продължава да се справя отлично на ниво оцеляване. Само виж колко хора осмислят дните си с ракийката, салатката и третото по три пъти.

ОК, но в тази връзка, от тия думи - ми задават насоката: В такъв случай - ако въпроса се свежда единствено до оцеляването - защо е въобще въпроса за 'нивата'? След като и на горни и долни - само изразите и проявленията се менят, а основното остава.

Оцеляването е защитен процес, но в него са налични особености, които при внимателно вникване и изучаване - могат да се насочат и да се заобиколи сляпото реагиране... и това е само в началото - после - много други посоки и възможности. Ти самата си давала примери от живота си - относно някои такива "похвати" - за заобикаляне на страхуването, примерно.

Редактирано 14 май 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 10 минути, _ramus_ написа:

смисълът е само отвътре, както по-горе си играеш ... никога не би ти било нужна играта с Бог и вярването.

Ще те попитам пак същото - Румен и с него Рамус ще умре, няма да може да отразява "вселената си" повече, поне според теб. Според мен също няма да може. Какъв е смисълът от всичко това?

Кой е твоят Живеещ? Или е Мъртвец?

Редактирано 14 май 20179 г. от witness (преглед на промените)

преди 15 минути, _ramus_ написа:

ОК, но в тази връзка, от тия думи - ми задават насоката: В такъв случай - ако въпроса се свежда единствено до оцеляването - защо е въобще въпроса за 'нивата'? След като и на горни и долни - само изразите и проявленията се менят, а основното остава.

Моят отговор за мен си е заради различните нива на отражение на реалността и адекватността на отраженията. Всъщност, движението не е "нагоре", а е към пълнота - по-пълно, по-детайлно, по-обхватно отражение на реалността. Колкото повече се разширява обхватността на отражението, толкова по-очевидна става неадекватността на някои отражения и нуждата от "нови".

Редактирано 14 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

Но за каква реалност говорите?

преди 6 минути, Мо_хи_ни написа:

отражение на реалността

 

преди 4 минути, witness написа:

Какъв е смисълът от всичко това?

Виж си изречението, прочети го, бавно. Продължаването да се ползва понятието СМИСЪЛ, без да се пояснява - СПОРЕД КОГО - е грешка, която поради неразбиране, продължаваш да правиш...

И не е грешка, защото ти продължаваш да възприемаш СМИСЪЛЪТ не през себе си. Самата идея за ОТРАЖЕНИЕТО ти е неясна - знаеш за нея, представяш си я, мислиш я... но не я разбираш, не можеш да я вникнеш.

Ако СМИСЪЛЪТ - беше чрез теб - щеше да си достатъчно наясно да попиташ КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ от всичко това за Румен, след като за Д. няма смисъл.

Ето го отговора:

Е, за Румен няма значение дали има смисъл - защото когато няма кой да отрази нещо си, за отразителя спира да има значение. Отговорът на въпроса е в самия въпрос - ако внимателно и осъзнато се конструира.

преди 8 минути, Мо_хи_ни написа:

Моят отговор за мен си

моят относителен отговор - е в същата посока. Просто за мен няма голямо значение дали е верен или правилен. Практическата му полза, ако има такава, определя значението му за мен.

преди 12 часа, witness написа:

Има ли смисъл животът на въпросния Живеещ (Рамус, Ванко или Черния Цар, или Логоса, ама не се хващай за думите, гони смисъла) за самия него, ако свършва, ако е краен. Как е според теб. 

 

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Ако СМИСЪЛЪТ - беше чрез теб - щеше да си достатъчно наясно да попиташ КАКЪВ Е СМИСЪЛЪТ от всичко това за Румен, след като за Д. няма смисъл.

Няколко пъти те попитах, не ли? кой от нас халюцинира вече не съм сигурна )

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Е, за Румен няма значение дали има смисъл - защото когато няма кой да отрази нещо си, за отразителя спира да има значение.

Най-накрая. Благодаря за отговора. Почти половин денонощие го вадих.

Драги мои, няма да се разберем, пък май ви и преча на разговора. Извинявам се за намесата. 

преди 6 минути, witness написа:

кой от нас халюцинира

за мен няма значение. Ако това ще те успокои - нека халюциниращия, неразбиращия, незнаещия, некомпетентния, недочелия, да е раздувката Румен. Достатъчно добре е вършило работа за теб, досега. Да го оставим така. За Румен няма никакво значение. Няма значение и смисълът, защото едно огледало не определя оглеждащия се - когато стане възможно да не го определя. Иначе - докато не стане възможно - го определя.

Ако цял живот някой живее сред криво огледало - така и ще остане неговия образ за себе си. Ако дете попадне и цял живот прекара в стая с множество огледала и отражения, като тия в панаирите ... ??? Какво ли ще стане... Какво ще реши да отрази, кое ще избере от множеството отражения. Не случайно тия огледални стаи ги ползват в панаирите и по някои специални заведения. А объркването на всеки попаднал сред такава стая - е доста поучително... в случай че... ако  Работата е, че именно такъв ефект е до голяма степен близък като аналогия до това, което мозъка прави отвътре сред всеки човек.

Но ми с струва че детето все някога му е отрадено да поизрасне. Не са причината огледалата, още повече - когато ролята им е да са патерици, като се търси нужния образ, се подбира нужното огтледало...

преди 13 часа, nade_v написа:

Ок - включвам зарядното и рестарт на системата щом толкоз крещящо навеждам на етикета - изтощена

Не съм аз :Р - тъкмо напротив: човек без заряд не би стигнал до въпроса "какво следва". (;

преди 8 часа, witness написа:

Драги мои, няма да се разберем, пък май ви и преча на разговора. Извинявам се за намесата.

Както сама виждаш, намерила си някакъв собствен смисъл и го проявяваш. Дори се фръцкаш.

Ето за това отражение на реалността си говорим. От моя гл.т. отражението ти е криво, от твоя - вероятно е самата пресвета истина. Ами сега? Кое е достоверното?