преди 4 часа, witness написа:

Според мен е метафора, или не знам каква точно стилна фигура....

Идеите са отношения като числото Пи....

Виж горе !

За идеите.....

https://bg.wikipedia.org/wiki/Идея

Редактирано 31 май 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 9 часа, witness написа:

 Според мен е метафора, или не знам каква точно стилна фигура. Понеже земята в представите ни се свързва с огромна маса, относително огромна, разбира се, това е по-образен, по-пряк и въздействащ начин за изразяване на идеята. 

А... кой издребнява не разбрах, Архимед или аз? Нещо стана късно и не зацепвам какво ми говориш. Защо намесваш чувства в разсъжденията и ги приписваш на събеседниците си, не знам. Според мен аз говоря логично, поне до сега, пък не знам. Психологията е важна, ама и при нея трябва да се отстраним малко по време на оценки. Такива работи

"Огромно" е идея. Идеите са отношения като числото Пи. Седят си някъде в ума и се появяват, провокирани от сетивния опит, но това не означава, че не съществуват, само защото не можем да ги пипнем и претеглим. Можем да ги прилагаме адекватно или неадекватно по отношение на нещо, въпреки това те винаги са неизменни, като самата Относителност.   

Всеки може да залепи на казаното от Архимед нещо от своя свят. Но може и да не залепи, ако действително не е вкопчен в умствените ограничения, с които е свикнал да работи - да има определение на всяка цена. Не е нужно да се определя нещо на всяка цена, с всички сили. Не е проблем да си стои неопределено, неясно, безформено. Свободата позволява всякакви състояния.

Не е и проблем да му се залепи оценка и форма. Или няколко различни такива, дори антагононистични една на друга. Който вижда проблем в лепенето на оценки, има проблем и с нелепенето на оценки. Да грешиш е окей, както и да си прав е окей. Да пропадаш е окей, както и да се изидигаш е окей. Безкрайността е окей, както и крайността е окей.

Няма нужда и да зацепваш за какво говоря. Напълно окей е да не зацепваш. За мен е напълно окей и аз да не зацепвам. Защото знам, че ограниченията са част от мен. Така, както знам, че дори и ограничението има своя функция, живот и смърт. Знам също, че и аз, като по-комплексна съзнателна конструкция, се интегрирам и дезинтегрирам постоянно на всякакви нива. И това също е окей. Да имаш емоции е окей, да си спокоен също е окей. Нито едно от двете състояния не е твърда, окончателна и непроменима характеристика на личността. Да имаш идеи е окей, както и да нямаш идеи пак е окей. Да бъдеш адекватен означава да си съзнателен винаги за двете страни на монетата. Това е пълнотата.

А не само за едната.

Редактирано 31 май 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 40 минути, Мо_хи_ни написа:

Не е нужно да се определя нещо на всяка цена, с всички сили. Не е проблем да си стои неопределено, неясно, безформено. Свободата позволява всякакви състояния.

Не е проблем, не е нужно... но е проблем и е нужно. Вижда се. Става ясно - ако не беше (нужно и проблем) нямаше да е мотив и нямаше да е действие. Нямаше да са налични и дисонансите. А те  - са.

В една по-обща картина - това са два етапа в битието на носителя на съзнание, на Отразяващия (се). Етапи - е само аналогия че се преминава - задължително от единия, в другия. Не е възможно да са и двата едновременно, макар че и това не е точно така, защото всеки следващ етап надгражда с нещо предишния, но понякога измененията са толкова, че при условно сравнение между "две точки" от изминатото - те да нямат дори база за сравнение помежду си. А при други сравнения - да имат доста общо...

Все пак - едно дете разполага първо с млечни зъби. После - биват сменяни с други. В израстването са налични етапи - дори и в чисто физиологичен аспект, както и сред всичко останало.

Мисленето - като сборен израз на ниво в организация и наслагвания между възприятие и отражение - също следва "етапите" които са "отвътре"... Така, че - в един етап - едни са приоритетите. В друг етап - предишните вече се обезначават, обезличават, обезсмислят и .. до самоотпадане. Идват други - докато и те се изчерпат.

Представям и изразявам нещо, което влиза в рязко противоречие с инерцията до този момент. (честно казано - не съм очаквал въобще някой ДРУГ да го докосне... да го зацепи, да го достигне той също да го изрази). И то на толкова фундаментално ниво , че се засягат дълбоките основи на онова, на което се крепят всички водещи социални парадигми до сегашния момент. И с тях - Ония които са ги приели да ги крепят и определят. Реакциите са естествени - и то във всичките им форми. Клатят се основите - излиза непред страхът и той стартира защитите. Това че се се припознават дразненията като дадени субекти, само защото идват през тях, е също атавизъм. Но в условие на висока степен и роля на несъзнаваното - това си е една обикновена естественост.

Залагането на условности сред очевидните рамки на неизменностите - е нещо, което рязко обърква хората сред социалното битие. Съвсем малки такива стъпки са се случвали и след други такива "податки" - такова е примерно въвеждането на идеята че са относителни - и времето и пространството... А дотогава са смятани за неизменни. Ред е и на други положения да слязат от нужния на толкова хора пиедестал - да са неизменни, дори абсолютни, крайни. Отделих десетилетия, докато навлизам в казуса защо на толкова хора им е нужно да имат граници, и то - още в самите си основи. И оттам - те да се отпечатват сред всяка тяхна дума и действие... дори и при без думи и действия. Открих го първо в себе си, дълбах го докато и доколкото мога. И това продължава. То е процес, а не статика. То е движение, а не неизменност. Всичко се оказа такова, когато аз самия го видях първо в себе си, после - и сред света. Разбира се - такова съответствие може и да бъде подозрително, защото мозъка играе на такива "игри".

Повечето хора, сблъсквайки се с казуса на ОТНОСИТЕЛНОСТТА, се объркват. Досегашната им лична парадигма  - на твърдост и неизменности, им е вършила чудесна работа... А изведнъж някой се появява, жужи и бръмчи досадно как това било ограничение. Всъщност - за тях не е ограничение. И като един такъв ШИНИАЦУ е съвсем адекватен и прав за себе си, да изрази че - докато това ми върши работа, за мен то ще си остане неизменно (обобщавам по смисъл).

Идеята на ЕТАПНОСТТА - е че е налице относителен модел - че докато една фаза не се насити и изчерпи - няма как да се замени, няма и защо да се заменя, с друга. така, че МО, за повечето хора, границата и абсолютността все още е единствената форма на утроба и те ще се съпротивляват при всеки опит тя да се клати, или с нещо да се заплашва нужната за тях функция на утробата - да е вселената им. Религията ползва това вече хилядолетия, ери, епохи, култури... И ще я има, докато има нуждаещите се от това.

Малко отдалеч, но има един феномен при мравките в който започват да се въртят в кръг.

Тъй като са слепи и всяка следва другата по феромона който оставя.

За съжаление тези кръгове са фатални - тъй като мравките попаднали вътре не могат просто да спрат и да го напуснат.

И умират от изтощение.

 

преди 1 час, Мо_хи_ни написа:

Знам също, че и аз, като по-комплексна съзнателна конструкция, се интегрирам и дезинтегрирам постоянно на всякакви нива. И това също е окей.

Не виждам защо в случая трябва да предпоставяш в "себе си" аз, че и съзнателност. Може би е окей и че те няма изобщо. 

преди 1 час, Мо_хи_ни написа:

Да бъдеш адекватен означава да си съзнателен винаги за двете страни на монетата. Това е пълнотата.

А не само за едната.

Ами чудесно, нали и аз това казах - да се отчитат по възможност в определен контекст едновременно. Прави го, иначе е 

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма

ни капка смисъл…

преди 5 минути, witness написа:

ни капка смисъл…

според кого?  - няма капка смисъл...

Иначе - да се отчитат, но при възможност - Ако не е налична възможност - се получава... ясно кое. А тая възможност дори тя е изменчива.

Проблемът с устойчивостта и нейната нужда отвътре... е че се интерпретира в детски години че всяка неустойчивост е уязвимост. И да си неуязвим - става като си крайно устойчив. Идва от детските условия и особености, при които се правят тия първи "изводи"... Защото самата идея за стабилност - е в подкрепата, в спокойствието че утре ще е като днес... В това че стабилните са мама и татко (примерно) и ако не са те... вчера ми казаха, днес го изискват - същото.

Обществото - също - опорите на които стои не трябва да се изменят - иначе какви опори да са. Живота е океан от изменчивости - коя вода стои на едно място, тя е в непрекъснато движение, макар че пак си е "океан"> водата и извън океана е в непрекъснато движение. Всичко е в непрекъснато движение - а отвътре хората държим да притежаваме неподвижности, защото инерцията е такава и онова, което наследяваме - го определя и си го "иска" да е така.

преди 37 минути, Любомир Ико написа:

И умират от изтощение.

СИТОН

                Господарю,

кралицата е мъртва!

 

МАКБЕТ

Могла би да умре и по-нататък;

бих имал време за такава вест…

Туй наше вечно „утре“, „утре“, „утре“

пълзи от ден на ден с крачета ситни,

дорде изгризе сетната частица

на срока ни. А всички наши „вчера“

са светели по пътя на глупци

към мухъла на гроба. Фу, угасвай,

свещице кратка! Тоз живот е само

една нещастна движеща се сянка,

актьор бездарен, който се явява,

измъчва и изпъчва своя час

на сцената и след това изчезва.

История, разказана от луд,

със много шум и бяс, в която няма

ни капка смисъл…

преди 3 часа, witness написа:

СИТОН

                Господарю,

кралицата е мъртва!

Суетата е танца върху надгробната плоча.

Предполага се че този монолит е естествено формиран - отместване на тектонична плоча. Al Naslaa

преди 21 часа, _ramus_ написа:

според кого?  - няма капка смисъл...

Иначе - да се отчитат, но при възможност - Ако не е налична възможност - се получава... ясно кое. А тая възможност дори тя е изменчива.

Проблемът с устойчивостта и нейната нужда отвътре... е че се интерпретира в детски години че всяка неустойчивост е уязвимост. И да си неуязвим - става като си крайно устойчив. Идва от детските условия и особености, при които се правят тия първи "изводи"... Защото самата идея за стабилност - е в подкрепата, в спокойствието че утре ще е като днес... В това че стабилните са мама и татко (примерно) и ако не са те... вчера ми казаха, днес го изискват - същото.

Обществото - също - опорите на които стои не трябва да се изменят - иначе какви опори да са. Живота е океан от изменчивости - коя вода стои на едно място, тя е в непрекъснато движение, макар че пак си е "океан"> водата и извън океана е в непрекъснато движение. Всичко е в непрекъснато движение - а отвътре хората държим да притежаваме неподвижности, защото инерцията е такава и онова, което наследяваме - го определя и си го "иска" да е така.

Повечето хора ги е страх да си признаят, камо ли да се покажат неустойчиви, уязвими, с проблеми - това е прието да се счита в социума за непростима слабост. За такива неща не се говори открито. От там и вече епидемичните мащаби на всякакви психични проблеми, понеже много неща се изтласкват в несъзнаваното, вместо да се изкарат на светло и да се работи с тях. На Запад се водят от доста време кампании в тази връзка, за да се разчупи стигмата, но бавно и мъчително си прокарва път този по-различен начин на възприятие. Помня как през първите месеци в Белгия останах в потрес, когато видях как белгийците спокойно си разхождат инвалидите и болните от синдрома на Даун навсякъде в градовете, дори и на местата за почивка и отдих. И никой не ги гледа странно, нито се възмущава, просто си е в реда на нещата. По-късно известни личности също започнаха открито да споделят в тази връзка, което предизвика в някои общества доста противоречиви реакции, но имаше и такива, които реагираха напълно зряло и адекватно. Но манталитетът в по-северните държави е толкова различен…

 Уит върви след мен от известно време, за да ми натяква, че съм малоумна, щото не може да ме впише в схемите си по друг начин,  от там и мотивът й да ми обясни, та да се осъзная един вид колко съм неадекватна. Това, разбира се, ми го заявява от по-висшата позиция на своята адекватност и осъзнатост. За система като социума привидната устойчивост на системата е от значение, поради тази причина преструвката отдавна се е превърнала в мерило за овладяност, криенето или невиждането на проблемите е мерило за разум, а страхът да не се изложиш - е мерило за добро възпитание; толкова отдавна се е случила тази подмяна, че почти никой не я забелязва. Не поставяй под въпрос ценностите на егрегора, в противен случай той ще се обърне срещу теб, за да си подсигури и истинност, и оцеляване. Който се цепи от колектива, нали…знаем продължението.

Ала и това е окей, защото в мен промяната е необратима, дори все още, на моменти, се изумявам колко е дълбока. Всичко това носи след себе си съответните последствия, има си "цена", но не е проблем плащането й.

Редактирано 1 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 22 часа, Любомир Ико написа:

Малко отдалеч, но има един феномен при мравките в който започват да се въртят в кръг.

Тъй като са слепи и всяка следва другата по феромона който оставя.

За съжаление тези кръгове са фатални - тъй като мравките попаднали вътре не могат просто да спрат и да го напуснат.

И умират от изтощение.

Не знаех за това явление, много точен пример. Естествен феномен е, но вследствие на бъг в системата, временно отклонение от естественото предназначение на мравките. Нещо като мравки, изгубили смисъла на живота си. Една се отклонява и тръгва само по собствения си ум, след нея останалите. След някое време една-две се отклоняват този път от капана и тръгват по следата на нормалния ред, извеждайки пак така останалите. Самата гледка на въртопа ми навя съвсем естествени асоциации, както на други преди мен, примерно за сравнение (нищо не намеквам)  

 

преди 27 минути, Мо_хи_ни написа:

Уит върви след мен от известно време, за да ми натяква, че съм малоумна

Честно казано, опитвем се да те накарам сама да стигнеш до наглед, но уви. При теб и Рамус е невъзможно, лунатизмът ви изяжда прогресивно, каквато е тенденцията изобщо в света и особено в центровете на цивилизацията. Поредната цивилизация, впрочем, а всички са свършвали по един и същ начин. 

Редактирано 1 юни 20179 г. от witness (преглед на промените)

преди 52 минути, witness написа:

....Поредната цивилизация, впрочем, а всички са свършвали по един и същ начин. 

...от неконтролирана Лакомия , без изход навън от себе си !.....

Казано научно - затворена система , без обратна връзка - Ентропията нараства неограничено до пълен Хаос ....! 

Редактирано 1 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 2 часа, witness написа:

Самата гледка на въртопа ми навя съвсем естествени асоциации, както на други преди мен, примерно за сравнение (нищо не намеквам)  

По един или друг начин може би всичко и всеки се върти така? А Може и сам феромоните да си оставя.

 

 

преди 9 часа, witness написа:

Честно казано, опитвем се да те накарам сама да стигнеш до наглед, но уви. При теб и Рамус е невъзможно, лунатизмът ви изяжда прогресивно, каквато е тенденцията изобщо в света и особено в центровете на цивилизацията. Поредната цивилизация, впрочем, а всички са свършвали по един и същ начин. 

Дуалното възприятие е това, което пронизва абсолютно всичко и го разделя условно на две части - Ин и Ян. Но Ин и Ян са едно. Едно е да виждаш, че това е така, съвсем друго обаче е да разбираш какво се съдържа в този символ.

Изкуството да боравиш адекватно с дуалното възприятие е разбирането, че нищо от това, което възприемаме, не е пресветата истина. Това означава, че старите възприятия, остарелите смисли и прочие овехтели "истини", могат да бъдат променени и дори преформатирани. Ние, като възприемащи същества, сме напълно свободни да променяме перспективите си и да придаваме нова, доста по-релативна стойност на нещата. Всеки човек е в състояние да отхвърли старите традици и форми на социален живот, като сам си създаде нови, които е преценил, че са по-адекватни. Истинското разбиране за дуалността ни прави в пъти по-малко ригидни, понеже става ясно, че всички разлики и прилики са също релативни и контекстно зависими. 

Да твърдиш, че не си лунатичка е релативно твърдение, но тази релативност също е дуална - по отношение на мравките може да си по-голям лунатик, тъй като те не могат да съществуват индивидуално, но по отношение на вселената, не си - напълно е възможно дори сред човеците да съществуват видове, които да са в пъти по-еволюирали от теб, а какво остава за други цивилизации на други планети, системи, галактики.

Всяка една ценност, която възприемаш, няма как да бъде пресветата истина, но е винаги релативна истина - истина, която можем да създадем, но и да разрушим във всеки момент. 

Да твърдиш, че аз или рамус имаме или нямаме стойност, е осакатено, едномерно твърдение. Истинска стойност няма как да бъде създадена, но съществуват безброй релативни стойности. Всички възприети нестойности обаче са "грешни", тъй като е забравено за другата страна на монетата дуалност, които, поради ограничения начин на мислене в социалната парадигма, дори не се регистрират като съществуващи. Но тази погрешност съществува и във всичко "ценно" - добродетел, етика, доброта, интелигентност, смисъл и т.н., защото тя е онова пространство, което позволява по-адекватната промяна на тези "ценности" да навлезе, за да има развитие.

Природата на дуалността също е онзи инструмент, който ни показва безпогрешно илюзорността на социалната форма на съществуване - просто сбор от колективни гледни точки и възприятия, приети за валидни по взаимна договореност. Но социалното също не разглежда живота през всички възможни перспективи, тъй като и социалната перцепция си има своите ограничения и грешки. И точно защото грешката съществува едновремено със социалната "истина", се подсигурява нужното пространство и за обществото да намери по-адекватен начин на възприятие. Да се твърди, че някой е неадекватен или че нещо си е табу, че едикойси начин на мислене е погрешен, смешен, нерационален, защото съществува само един-единствен, обществено приет и за това правилен, не е нищо повече от едномерен поглед над дуалността на нещата.  

Това е всичко. Използвайте пълноценно времето си, като се упражнявате да виждате едновременно двете страни на монетата, а невинаги само едната. Последното се нарича едностранчиво мислене и е характерно за едномерните хора. Опитвайте двумерността в мисленето си, защото следващата крачка е третото измерение - появата на личността, която да синтезира дуалността.

преди 8 часа, by_chechi написа:

...от неконтролирана Лакомия , без изход навън от себе си !.....

Казано научно - затворена система , без обратна връзка - Ентропията нараства неограничено до пълен Хаос ....! 

Според мен проблемът е друг. Подсигурени сме с тримерни тела и сетива, но с едномерни умове. Колкото по-плосък е един ум, толкова е по-опасен, понеже не съзнава пълнотата на тримерната реалност, а само с осъзнаването идва искрената отговорност.

Редактирано 1 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)

 

преди 2 часа, Мо_хи_ни написа:

Да се твърди, че някой е неадекватен или че нещо си е табу, че едикойси начин на мислене е погрешен, смешен, нерационален, защото съществува само един-единствен, обществено приет и за това правилен, не е нищо повече от едномерен поглед над дуалността на нещата.  

Ами хубаво, ама при толкова широта, дълбочина и толерантност, няма ли опасност да ти се качи на главата някой социопат?

Трябваше да уточня в случая какво долу-горе разбирам под лунатик, има го тук 

 

О. „Лунатик” означава човек, който винаги преследва лъжливи ценности, който няма правилна преценка.Той винаги е формиращ. Формиращото мислене винаги е дефективно, и лунатиците са особено отдадени на формиращото мислене: това е главното им заболяване, по един или друг начин. Има много различни начини да бъдеш формиращ.

В. Не е ли черта на бродягата някакъв вид безотговорност, готовност да изхвърли всичко зад борда?

О. Съвършено вярно. Понякога тя приема твърде поетични форми: „Няма нищо ценно в света” – „Нищо не струва каквото и да е” – „Всичко е относително” – тези са любимите фрази. Но всъщност бродягата не е толкова опасен. Лунатикът е по-опасен, тъй като това означава лъжливи ценности и формиращо мислене.

преди 26 минути, witness написа:

Лунатикът е по-опасен, тъй като това означава лъжливи ценности и формиращо мислене.

Тук има нещо сбъркано из основи ! 

Всяка творческа личност има и реализира в практика формиращо мислене - търси и открива , създава нови форми....Ако не друго , най-малко акцента е сбъркан....и не само.....

Целувки,гушкане и бутилка уиски имат смисъл повече от постовете ти кака! Това и да го знаеш и да го незнаеш се тая.

Уит и тя сигурно няма мъж и голямо четене пада и жажда за обяснения. И за какво е цялата работа аз и Будистите ги питах?

преди 11 часа, witness написа:

Ами хубаво, ама при толкова широта, дълбочина и толерантност, няма ли опасност да ти се качи на главата някой социопат?

Не е до опасност, а до вероятност. Именно защото предразсъдъците ти не са предразсъдъци и подхождаш открито. Докато не намериш достатъчно адекватна причина повече да не го правиш - например ригидно, а не релативно отсъствие на съвест по отношение на твърде много контексти. Проблемът е, че и с по-твърдите убеждения, по които се залита да се считат за абсолютно "правилни", никой не е застрахован, че няма да попадне на социопат. 

преди 10 часа, by_chechi написа:

Тук има нещо сбъркано из основи ! 

Всяка творческа личност има и реализира в практика формиращо мислене - търси и открива , създава нови форми....Ако не друго , най-малко акцента е сбъркан....и не само.....

Уит изпитва леко затруднение с релативното различаване. Все още е на етап или е само бяло - правилно, или е само грешно - неправилно. От фокуса й убягва другата страна на подобен тип едностранчиво различаване, а именно, че всички фанатици разсъждават точно по този начин.

преди 13 часа, by_chechi написа:

Всяка творческа личност има и реализира в практика формиращо мислене - търси и открива , създава нови форми....Ако не друго , най-малко акцента е сбъркан....и не само.....

Тук формиращо мислене означава боравене само с двойка противоположности, с да и не, без да се стига до трето, а постоянно движение от едното към другото. Това е порочен кръг. Така че творчество няма на практика и въпреки говоренето за резултат, резултатът или третото остава нереализиран, встрани. И липсата му остава незабелязана, въпреки пожелателното мислене. 

преди 2 часа, Мо_хи_ни написа:

Именно защото предразсъдъците ти не са предразсъдъци и подхождаш открито. Докато не намериш достатъчно адекватна причина повече да не го правиш - например ригидно, а не релативно отсъствие на съвест по отношение на твърде много контексти. Проблемът е, че и с по-твърдите убеждения, по които се залита да се считат за абсолютно "правилни", никой не е застрахован, че няма да попадне на социопат. 

Аз говоря в случая не от позицията на знаещ, а на незнаещ. Добре, психолозите могат да определят социопатията или психопатията като преобладаваща или пълна липса на съвест, стъпвайки на понятието съвест като на даденост, без да го определят него. Но какво е съвестта, тя нещо неизменно ли е, съществува ли априори в човека или е обусловена от възпитанието, нравите и т.н., аз може и да не знам. Да предположим, че съм социопат, нямам лична опитност за угризенията на съвестта и се съмнявам, че ти си я измислила, за да ме ограничаваш. Като знаеш какво е съвестта, можеш ли да обясниш какво представлява тя?

Животът има и няма смисъл

преди 2 часа, witness написа:

Тук формиращо мислене означава боравене само с двойка противоположности, с да и не, без да се стига до трето, а постоянно движение от едното към другото. Това е порочен кръг.

Значи първо е ограничено и второ , без качествено превръщане . Това не е формиращо мислене ! По-скоро е непълноценно , осакатено , ДЕформирано мислене....  Има си точно название !

Което от своя страна значи , че казващият го няма хабер какво говори...ако ще и Успенски да се казва.....Още да четем ли , да изучаваме ли всяка измислица протекла от устата му и да се омайваме "какво е искал да каже "поетът" " ?.... 

Мохини го определи точно - фанатик ! Нищо общо няма с лунатик (справка Гуугъл) ! Успенски ? Имитатор на "супер-висши" знания , недостъпни за простосмъртни - измислител ! Казано просто - дребен ментараджия.... 

Механизмът е прост , та прост - между всеизвестни истини , пробутва собствени измислици ! Като на пазара - от горе хубава стока , малко да се зазяпаш , пък ти напълнят чантата с боклуци...Еииий ! Отваряйте си очите ! 

 

Редактирано 2 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 3 часа, witness написа:

Но какво е съвестта, тя нещо неизменно ли е, съществува ли априори в човека или е обусловена от възпитанието, нравите и т.н

 съвестта се определя от егото

или я има или я няма

 според ценностната система .

преди 17 часа, witness написа:

Ами хубаво, ама при толкова широта, дълбочина и толерантност, няма ли опасност да ти се качи на главата някой социопат?

"Добрите хора" както Макиавели описва винаги ще бъдат в тази позиция.

За това "добрите хора" според него трябва да се учат от "лошите" и да притежават и техните оръжия.

 

преди 3 часа, witness написа:

Да предположим, че съм социопат, нямам лична опитност за угризенията на съвестта и се съмнявам, че ти си я измислила, за да ме ограничаваш.

твоя работа си е откъде си взимаш информация и как я интерпретираш. Но е налице значителни пропуски с разбирането на понятия и обобщения. С психопатологията не се занимава психологията, а психиатрията. Социопатията е нещо съвсем друго - обобщават се други насоки - социалните взаимодействия и уврежданията могат да са, или не са, от зоната на психопатология или неврологични изменения и дефицити. С някои социопатични проблемни пациенти се занимават невролози, психиатри... някъде - психолози.

Границата е доста сложна и съвсем НЕеднозначна. Лесно е да се четат популярни четива, но в тях положенията са смляни и твърде опростени, за да стават за нивото на масовата нагласа и ниво.

Съвестта е твърде трудно да се обобщи, защото както сред всички психични положения, те не са ясно подредени, разграничени, ситуирани сред проста и ясна координатна система. Освен това - понятието СЪВЕСТ има различни обобщителни периметри, спрямо една или друга дисциплина. Това не са елементарни частици, нито е математика, не са и "учения", Уит...

Редактирано 2 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Съвест : Самоконтрол за правилност - където "правилност" е ключово разбиране. 

Иначе тук : https://bg.wikipedia.org/wiki/Съвест

преди 5 часа, Реджеп Иведик написа:

Животът има и няма смисъл

Не можеш да кажеш,че няма смисъл! Живота е създаден от нещо много по по по от теб. Но ти нямаш достъп и можеш само релативно да папагалиш!