Правилно или разумно зависи от гледната точка. Но и неразумното и неправилното по същността си може да доведе до успех. Какво значи някаква си съвест?

И от чиста съвест се раздели с жена ти? Самоконтрол за правилност?

СМИСЪЛ на живота, в смисъл на съдържание или стойностна живота: всеки човек си го тълкува за себе си, много хора му придават еднакво значение, други също много, различно и така...

СМИСЪЛ на живота, в смисъл на тенденция, насока или цел на живота: за обикновения човек животът няма никакъв смисъл т.е цел, няма какво да се заблуждаваме и да философстваме. Може би има необикновени хора, които вече имат способността да виждат отвъд/в дълбочина/през или както е там...материята и знаят каква е целта на съществуването на живота т.е. смисъла на живота.

Може би има, но може и да няма. За обикновения човек е философстването.

преди 16 минути, by_chechi написа:

Пробва ли се изобщо да го разбереш това : 

" ...Смисълът произтича , мисловна производна е на същността . За да разбереш смисъла , първо същността трябва да проумееш ...." 

 Това е азбука на мисленето....

Ами ако нещо е създадено от мисълта, какво правим? Да разгледаме един хляб или един стол. За каква същност изобщо можем да говорим? Но за смисъл можем, след като създаването им е следствие на мисълта ни.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Ами ако нещо е създадено от мисълта, какво правим? Да разгледаме един хляб или един стол. За каква същност изобщо можем да говорим? Но за смисъл можем, след като създаването им е следствие на мисълта ни.

Е , ти не знаеш ли каква е същността на стола и хляба ? От какво се състоят , направени(съдържание) и как изглеждат(форма) ? Какъв е смисълът на тяхното съществуване - столът става за сядане , а хлябът за ядене ? Това е обективно .Това затруднява ли те ?Мамма миа...! 

Тогава за какво мислене настояваш ?

....гледам и немога да повярвам на ушите си....

Я , спирай с глупостите...! Боже , до какви изумления могат да стигат хората.....аз не мога !.... 

Ааааа ! Сега се сещам какво не знаеш и те обърква , какво не можеш да разбираш . Никак не си само ти , а е масово явление !....

Бърка те субективното съществуване на нещата ! Когато столът и хлябът са в главата ти същността им е мисловна - представляват мисли със своите съдържание и форма , отражения на действителността...колко вярно е друг въпрос ....

На мислите можеш да им придадеш нова обективна същност , чрез практика - да ги направиш ! Тогава в същност се вижда ясно и точно какво си мислил , ако си мислил изобщо !

Проследи ли процеса , качествените превръщания ? Само с едното или само с другото не става , няма разбиране на нищата , както тук си въобразяват мнозинството ...

Редактирано 3 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 4 часа, witness написа:

 

Самият живот е и във възможността да му бъде придаван всякакъв смисъл. Това, че смислите са различни в различните моменти и няма универсален такъв, дори само за един човек, изобщо не е проблем. Напротив, напълно си е в съотвествие с непрекъснатата промяна и многомерността й.  Целта на живота е да се изживява всеки момент в пълнотата му, а не фрагментарно. Няма как само един фрагмент да донесе перспектива за цялата картина, но ако човеците съумеем да съберем достатъчно фрагменти, в един момент парчетата "изчезват" и започва постепенно да ни се разкрива пълномерността, която е от значение единствено за живите.

Да решиш, че животът няма смисъл е също толкова глупаво, колкото ако допуснеш, че има само един "правилен" смисъл. "The purpose of life is to live and experience the aliveness of it".

Т.е. да пребродим, по възможност, из всички аспекти на дуалността, не само "приятните".

Байче аз не разбрах правилността ли се е променила или самоконтрола, щот си се женил и се развел?

И двете ако са неизменни ли е чиста съвеста а ако са променливи?

преди 3 часа, by_chechi написа:

столът става за сядане , а хлябът за ядене

ех... пак кайсиевата говори вместо падналия.

За кучето ми смисъла на стола беше да го ползва като стълба за качване до яденето на масата, за да си го открадне.

А хлябът става за ядене само за тия, дето го ядат. И го приготвят. За котката ми, примерно - хлябът няма никакво значение и тя го подминава като несъществуващ.

Изглежда че смисълът на хляба... е само според някого, някои... Ако не са тяхната гледна точка - и вече "нямат смисъл" нещата.

Смисъла, формите, съдържанието - са категории които имат значение само за онзи, който ги ползва, за да се постанови, ситуира, моделира и така да придобие идеята че има подреждане в отражението си относно тях.

И двата примери за СМИСЪЛ са само според оня, според когото го ползват. А големия проблем е - че първо така се учат да се учат. Учат се да мислят. Но след като се заучи и се спира да се мисли, защото идва наготово. за какво да мислиш, след като някой друг вече го е измислил. И според същия - това са смислите и това е края на света - мисленето, абстрактизирането и... идва писането по форуми кое какво било, щото... е така. Как няма да е така, като така вече е измислено, така е учено, така е запомнено и така се репликира между запомнилите го, докато ония след тях също така го запомнят на свой ред. И на свой ред също ще го репликират на другите след тях.

=========

И за съвестта

Мисля си, че за някои хора живота и света се върти само около онова, което са чели и са си го взели за "свое". Бледо прехвърляне по българския и руския нет по въпроса за "що е то съвест" ми предложи толкова версии, колкото някой си е измислил за да смила по своя си начин живота и света. А най-веселото е отправката на съдържанието на понятието към религиозните писания, та чак до окултизма. Онемях като зачетох купчината глупости които могат да се сътворят и като се приемат априори и наготово, пак безкритично и безосмислително,

За твърде много хора живота си е останал някъде между "писанията'. Има всички признаци че такива хора още не са се раждали... Те още си стоят някъде в световете си, направени от прочетено, запомнено, изфантазирано и отразено за да си го изживяват и сънуват. Направо не знам как въобще света щеше да го има ако не беше Гурджиев да развие в огроооооомна дълбочина Що е то съвест.... Или пък същото не го пишеше в гръцки, латински или други "писания" за да става за заимстване... щото как да се живее ако от някого не си заимстваш... както отвътре ти иде инстинкта.

=================

Съвест - Съвестта е потребност на човешката личност да носи отговорност за своите постъпки. Съвестта обикновено се осъзнава като чувство за психологически дискомфорт, което възниква вследствие от нарушаването на личните морални и етични норми.

=========

Постнах този готов текст, не защото смятам че е точно това съдържанието на понятието за мен.

Никога досега не съм наблюдавал събирателното понятие СЪВЕСТ да излиза отнякъде в "заложеното' в самия човек. И конотациите на това към религиите и окултизма са направо смешни в своята претенциозност и натруфеност. Разбира се - това е само мое мнение. Като се вземе предвид че социалната приказка се основава на нещо много характерно в човека - на три важни елемента, които играят ролята да се "посеят" по време на възпитанието, ученето и подражанието, за да послужат за формирането и функционирането на колективното битие.

Никога не съм забелязвал проявлението на сборното понятие СЪВЕСТ сред хора, които просто не са усвоили и развили в достатъчна степен своята социализация. Извън социума такова нещо като морал и съвест, като срам или вина - никога не са съществували, Но тия - СЪВЕСТ, СРАМ и ВИНА - са трите "троянски коне", които се влагат сред всеки социализиращ се. Влагат се в неговото "отвътре", преминават като програми и проникват толкова дълбоко, колкото е възможно. Така социалния организъм "заразява" прикрепващите се към него социални членове, като по този начин си осигурява своето съществуване.

Явлението СЪВЕСТ е пряко обвързано и зависимо от "ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА" (ЦС). Структурата на ценностите в ЦС е йерархична, като това е предварително програмирано по отношение и в тясна връзка защото по този начин се задават решенията на дисонансите. Задаването на йерархията в ЦС, за социалната личност има точно определена структура, като общото подреждане е - колективното винаги има по-голямо значение от личността - това е основния алгоритъм. Много идеали в матричния колективизъм се пораждат именно като еталони по тази линия и след това се подплатяват и възвеличават като се издигат като на пиедестал. Личностите които ги покриват се издигат култово като "герои" или дори "светци"... като модела е сравнително прост - важното е да се предпостави важността да "отдаваш на другите" вместо на 'себе си'. По този начин - модела се предпоставя като важен и значим и се залага да бъде "следван" и това да е с етикетите на висша социална значимост.

Но въпроса е - че структурата на ЦС се задава по време на възпитанието, и става несъзнателно, чрез сугестивни техники, както и по линията на предварителните канали на социалните инстинкти в човека. По този начин нареждането на елементите като 'ценни' се предпоставя предварително в посока на конкретиката на груповите задавания, спрямо културни исторически или политически дадености. Начина да се програмира и моделира поведението на всяка социална личност, чрез вменяване на нейните ЦЕННОСТИ, е известен отдавна, но за Познаващите го е служил за управление на масите хора, като е в основата на манипулационните социални техники в широк мащаб, спрямо големи групи хора. Същото, но по различни динамични начини и прийоми, задават и ИДЕОЛОГИИТЕ - като ползват опорните несъзнателно зададени "социално базови ценности и важности", надграждайки ги допълнително чрез описания, обяснения за целите на потребността за същата социална личност. Все пак - всички тия са задължителна и неизменна част от социалната динамика "личност-социум".

И ако за социалния организъм това има значение, то за индивидуалния аспект на човека, тия трите - СЪВЕСТ, СРАМ и ВИНА са проблемни. Тяхната стойност не е да придадат значение на индивидуума, а чрез тях социума да се саморегулира през всяка от неговите "личности-клетки". Никъде сред тия не може да съществува "ОТГОВОРНОСТ" така, както същото е в индивидуалния аспект на субекта. Всяко едно от тия е призвано да ограничава и така регулира всичко, което излиза отвъд нуждите на социалния организъм. Само в етапите на съзряване, докато тече СОЦИАЛНИЯ ЕТАП, тия трите са от значение, докато тече постепенното откриване и зреене на индивидуума в човека. Ето защо при определени условия, при насищане на един етап, към друг етап, тия трите придобиват съвсем друг характер и постепенно отпада социалното им значение. СЪВЕСТТА се превръща в естествена ИНДИВИДУАЛНА ОТГОВОРНОСТ - не заради "другите", а защото е естествено продължение при нарастването на индивидуалната значимост...

Срама и вината - които по принцип придружават СЪВЕСТТА са едни от най-силните хомоти за израстването и формирането на индивидуалния аспект в човека. Цял живот социално-определените личности не могат да надмогнат СРАМА и ВИНАТА, свикват с тях, а и в условието на колективното им неизменно съществуване, отражение, възприятие - всичко е постановено на колективните принципи и правила.

Но не е само това - СРАМА и ВИНАТА постепенно остават в несъзнаваното и се залагат като "основи", като крайни граници, със строги инструкции в никакъв случай да не се доближават. Отново - заради социалното битие и неговото регулиране, но за сметка на личностните ограничения. Последните - всъщност изиграват ролята не само на спирачки, а при някои личности, при грешки в програмирането им по време на социалното опитомяване, стават направо бреме, дори се превръщат в смазваща тежест.

Няма нито един пример за психични девиации, които да не са основани в някаква степен на СРАМ или ВИНА.... Да не говоря за значението им да довеждат постепенно до деструкция цялата конструкция на вътрешния свят на личността. Няма пример за суицидни мисли, които да не включват проявления на срама и вината, дори в уголемени и направо бомбастични проекции... докато вместо регулационни, се превръщат в унищожителни и разграждащи фундаментите на идентичността, като... са призвани уж да я крепят и поддържат. Това е само условен пример как социалния натиск отвътре, създаден чрез средствата и механизмите за социализиране, се превръща в унищожителен за самата личност.

Колективния организъм всъщност въобще не се интересува от това какво ще стане с отделната личност. За него - само неговото "общо' има значение. И всички отправки по посока на "мен и другите" с акцента на 'другите' без възможност за критично осмисляне в по-широк план, през нуждите и на индивидуума в личността - се превръща в "самодеструкция"...

 

Редактирано 3 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Байче преди 20г. да ти кажеха смартфон ще се чудиш. Нали някой тря го измисли за да ти го осмисли съзнанието и в битието.Знаеш му съдържанието и формата сега. Тук първо смисъла май после същността, когато го опознаеш купиш си смартфон. Глупости на килограм на дърти години!

Виждаш ли Байче за психичното не може с глобални заключения теореми от два три реда! Имаш някакви готови шаблони и схеми от време оно. Да знам смисъла е продължиш рода и да оставиш нещо след себе си. Тия клишета от готовата конфекция.

Рамус, съвестта не е плод на социалното, въпреки че то я експлоатира за своите си цели. Съвестта е по-фин инструмент за различаване на дуалността вътре в самия човек, за целите на самия човек.

преди 5 минути, Мо_хи_ни написа:

Рамус, съвестта не е плод на социалното, въпреки че то я експлоатира за своите си цели. Съвестта е по-фин инструмент за различаване на дуалността вътре в самия човек, за целите на самия човек.

като твърдение - ОК. Но  би ми било повече полезно ако изведеш аргументации - колкото повече и по-дълбоки и широки - толкова по-полезно. Аз изведох горното - поне като от своя опит и размисли, наблюдения и обобщения. Напиши своя опит... дълбочина, размисли, виждания...

Редактирано 3 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

Срама и вината - които по принцип придружават СЪВЕСТТА

Вярно усещаш , ама неясно , неразбрано !

Срамът и Вината са присъщи емоционални характеристики , прояви на Съвестта . Ако нямаш Съвест - нямаш Срам и Вина . Съвест пак може да си имаш , без да преживяваш срам и вина - само рационално , т.е. без емоции . Трябва да се прави разлика между начини на преживяване и самоконтрол  ....надявам се започваш да разбираш...

По добре се съсредоточи върху Правилност....

Редактирано 3 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 9 минути, by_chechi написа:

Ако нямаш Съвест - нямаш Срам и Вина . Съвест пак може да си имаш , без да преживяваш срам и вина - само рационално , т.е. без емоции . Трябва да се прави разлика между начини на преживяване и самоконтрол  ....

ти хубаво съветваш... ама това, дето го пишеш си го импровизираш в реално време и е твърде плитко. Това издава че в тия посоки нямаш никакъв опит. Пък... и тия работи не се учат и не стават за "маса и кайсиева, с мезе или салатка"...

СРАМА и ВИНАТА нямат емоционален характер в техните основи - емоционални са проявленията им... но това идва на вече по-късен етап, вече в "проявеното". А онова, което пиша се забърква далеч "преди/под този пласт".

Няма такова ПРЕЖИВЯВАНЕ - само рационално... "без емоции"... Тук импровизацията ти направо дрънка... защото няма никаква подготовка към осмисляне на всички тия.

От друга страна - ми е твърде любопитен опита на МО да представи съвестта в поле, което да е встрани от социалното опитомяване. Интересно - според нея дали е налице проявление на СЪВЕСТ при деца отгледани от животни, примерно... Но в групите от животни - също има групово зададена несъзнателна ценностна йерархия, на върха на която отново стои ГРУПАТА пред ИНДИВИДА.

Но примера за социалния характер на явлението СЪВЕСТ е че при хора при които е проблем и са налични дисфункции или социалното програмиране не сработва по предварително зададените си механизми - се измества в други посоки, като дори "липсва". ЦС се пренастройва по друга йерархия, изградена на други "важности"... А в цялата работа най-голямо изменение в качеството настъпва именно при ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА, продружена от САМООСЪЗНАВАНЕТО. Тогава цялата тая предварителна система се обрича да се пренареди тотално... и вече да се задава осъзнато и само от самия ИНДИВИД. Това я прави гъвкава и пластична... отгоре на всичкото - йерархията става динамична, спрямо конкретиките... И това е посоката на Адвансд напредналите...

Редактирано 3 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 42 минути, _ramus_ написа:

Няма такова ПРЕЖИВЯВАНЕ - само рационално... "без емоции"...

Ти ще кажеш ! Да не съм умрял през това време ? Преживявам !... 

Ей ти пример , личен :

Съвестно ми е , знам че не е правилно , че акъл не трябва да ти наливам (щото няма смисъл) , ама го преживяван съвсем рационално......еее , отпускам и малко емоции за преживяване (контролирано)....ама положителни , да компенсират малкото съжаление към теб . Не е като срам и вина , други са характеристиките...Пък ме хваща и 

А може и съвсем хладнокръвно , напълно овладяно да ми е съвестно ....

Редактирано 3 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 22 минути, by_chechi написа:

Вярно усещаш , ама неясно , неразбрано !

Срамът и Вината са присъщи емоционални характеристики , прояви на Съвестта . Ако нямаш Съвест - нямаш Срам и Вина . Съвест пак може да си имаш , без да преживяваш срам и вина - само рационално , т.е. без емоции . Трябва да се прави разлика между начини на преживяване и самоконтрол  ....надявам се започваш да разбираш...

Аз мога да пребия някого без капка съвест но после да изпитам вина и срам ако щеш? Питах те за променливите на двете и за съвестта! Ся пък начин на преживяване а не правилност?! Един може да се изхили на това което съм сторил друг да заплаче.

Нали си сам дома а кайсиевата върви с моабет!

много го мъчите този смисъл на живота,

аз го знам,  но никой не му слуша

и поддържате темата жива .

преди 22 минути, _Alex&Vanko_ написа:

Аз мога да пребия някого без капка съвест но после да изпитам вина и срам ако щеш?

можеш да пребиеш само баба  притежаваща бастун щото е трудноподвижда и можеш да и минеш в гръб 

преди 33 минути, by_chechi написа:

Пък ме хваща и

тя кайсиевата те е хванала отдавна. Само се правиш на пияч, ама бая ти се качва в главата...

От друга страна - и тва става за 'смисъл на живота', нали? Но само като добавка и впоследствие. В тази посока - първо се правят разни положения от ИРАЦИУМА, после идва "надбавката" от размишления или стъкмистики - колкото да се закърпи картинката че всичко е "пут-контрол" и "споко, щот ми е ясно" кво става.

Кефчето - и то става за "смисъл на живота", щото "кефа цена няма". И други неща "няма" когато става въпрос за 'удобство', но тия се крият в невидимото. И щото въпроса за "наградата" е невронен и от първостепенна важност за целия психостатус...

Пък някои кат подпийнат се пренапрягат да пишат колко всичко им е "видимо"... и "немат проблеми, незнайности и си зациклят в схемите, "има знаене и незнаене", в ролята на "ти мен уважа'аш ли мъ"...

Редактирано 3 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 6 минути, _ramus_ написа:

тя кайсиевата те е хванала отдавна. Само се правиш на пияч, ама бая ти се качва в главата...

От друга страна - и тва става за 'смисъл на живота', нали? Но само като добавка и впоследствие. В тази посока - първо се правят разни положения от ИРАЦИУМА, после идва "надбавката" от размишления или стъкмистики - колкото да се закърпи картинката че всичко е "пут-контрол" и "споко, щот ми е ясно" кво става. Кефчето - и то става за "смисъл на живота", щото "кефа цена няма". И други неща "няма" когато става въпрос за 'удобство', но тия се крият в невидимото. Пък някои кат подпийнат се пренапрягат да пишат колко всичко им е "видимо"... и "немат проблеми, незнайности и си зациклят в схемите, "има знаене и незнаене", в ролята на "ти мен уважа'аш ли мъ"...

Много добре знаеш , че това което си писал не е правилно , но го правиш ! 

Нямаш съвест ! 

преди 16 минути, Yvan Sergeev написа:

но никой не му слуша

мм - никой не ту слуша.. не те и чете. Щото няма за кво.

Дрънкане има навсякъде... но това не е "музика". А ти от "музика" не разбираш нищо. Така че - пиши си, не пречиш...

преди 16 минути, Yvan Sergeev написа:

 

можеш да пребиеш само баба  притежаваща бастун щото е трудноподвижда и можеш да и минеш в гръб 

Това се нарича естествена смърт. "Когато си на 80 и кола да те блъсне, пак е естествена смърт. Щото ако беше на 20, щеше да можеш да отскочиш и да се разминеш. "

преди 4 минути, by_chechi написа:

че това което си писал не е правилно , но го правиш ! 

пет пари не давам за "правилното". И не ме спира въобще да 'правя' без оглед на "кое е правилно, какво, защо и според кого"

Другия пияч! Някой ти прати позивна или чу Астрален шепот?

преди 6 минути, _ramus_ написа:

пет пари не давам за "правилното". И не ме спира въобще да 'правя' без оглед на "кое е правилно, какво, защо и според кого"

Леко си противоречиш мистър Класификация.

преди 6 минути, _ramus_ написа:

Дрънкане има навсякъде... но това не е "музика". А ти от "музика" не разбираш нищо. Така че - пиши си, не пречиш...

  за танци може да не разбирам ама за музика разбирам пял съм в хор  като малък и пиянски песни .

преди 7 минути, _ramus_ написа:

пет пари не давам за "правилното". И не ме спира въобще да 'правя' без оглед на "кое е правилно, какво, защо и според кого"

Тъй де ! Тъй де ! Нямаш съвест ! 

преди 7 минути, by_chechi написа:

ъй де ! Тъй де ! Нямаш съвест ! 

това е най-адекватния ти извод от няколко месеца насам... най-после... Иде ми да извикам Алелуйа (без "бейби" ) Верно в кайсиевата идват и моменти на проблясъци...

Да, нямам съвест. Имаше я... вече не е останало от нея, освен бледи сенки. На нейно място има други работи... С вината и срама - беше най-трудно, защото толкова пропити... и толкова навътре, че са вплетени сред цялата социална тъкан... И досега изскачат разни издънки от тия двете... вероятно още ще излизат... но вече е съвсем друго - друга е ЦС, вече е пренаредена, с друга структура... но това не са писания за маса и кайсиеви "хващания"...

Редактирано 3 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)