преди 22 часа, _ramus_ написа:

В несъзнателните ИРАЦИОНАЛНИ полета,  където по принцип възникват всички "несъответствия", няма механизми за решения, а за криене или борене, асимилация... всичко друго - но не и решаване с осмисляне. Конфликтите в несъзнателния свят, са извор на негативен автоматичен "отговор", а той се реализира чрез 'свиваща реакция', която задължително стяга и засилва ролята на границите...

Но е и единствен път към несъзнаваното. Всяка реакция има точно определено значение, защото е реакция на някакъв несъзнаван символ, образ или произтича от комплекс. Все пак си мисля, че разумният човек е в състояние да си даде сметка за собствената си слабост, да разбере, че всяка потребност от смисъл, сила/надмощие или контрол/власт представлява компенсация на някакъв вид тревожност. 

преди 55 минути, дъжд написа:

Всяка реакция има точно определено значение, защото е реакция на някакъв несъзнаван символ, образ или произтича от комплекс.

това просто не е вярно... или е "съвсем малко". Реакциите произтичат от инстинктивни програми, регулиращи и пазещи, осигуряващи пазенето - от самия субект, до видовите програми за оцеляване.

Несъзнаваните "символи, образи или комплекси" са твърде по-късни... много по-късни. И не са генератори на реакциите за които става въпрос.

И предлагам да не става темата и тия писания тук, поредното поле в което да "подмина границата на търпимост или приемливост" - твоите в частност. Това са просто думи, но произтичат от тоя, дето ги пише. Това че има разлики не е извор на нетърпимости, а последните също са реакции - от надграждането и силното усложняване на образи, символи или комплекси.

Да си признаеш слабости е някъде началото на един път към себе си... защото между слабост или силност... няма съществена разлика (някъде по-нататък по тази посока на развитие). Няма съществена разлика между грешка или успех, правилност или не, важност или незначителност...

Това е - това съм аз, това са моите думи - на силен или слаб - е без значение. Без никакво... никакво значение. Защото вече няма значение...

на 10/30/2017 в 0:45, _ramus_ написа:

Такааа - само го посочвам в собствените ти думи - ДАЙ ПРИМЕР - са първите ти думи. Да ти кажа ли какво означават и на какво са основани - в очакване на поредния образец, който да послужи за реплика.

Думите с които съм избрал да започна просто изразяват убедеността ми, че не можеш да дадеш пример. Т.е. ти пишеш за мислене извън някакви рамки и ограничения, за нелинейност, но самият ти си в някакви рамки и ограничения, а разсъжденията ти не са нелинейни. Може би твоите рамки са различни от моите, но са налични. Зад всяка граница стои друга (или може би си е пак същата граница, но изместена на ново място). 

на 10/30/2017 в 0:45, _ramus_ написа:

Думички, каквито и да са, като се изрекат от заемки са лишени от смисъл и съдържание - защото ТИ си човека, който е нужно да ги изпълни - и смисъла и съдържанието. А нямаш как... Просто нямаш как. Ако го направиш... ако дори само да опиташ... и веднага ще се "разбере", дори да напишеш същите думички... 

Думите са начин да се изрази смисълът и съдържанието. Те са просто една форма, но използването на формите е неизбежно. Така, че "простото" не е чак толкова просто. И в контекста на темата за смисъла на живота може да се каже, че животът се проявява чрез форми. Дали съществуват неживи форми пък е въпрос по който с много от пишещите ще сме на различни позиции. Но формата при всички случаи се нуждае от нещо, което да я обуслови, да я организира, да я подреди. Формата може да се изменя, но ако изчезне съвсем съдържанието няма как да се прояви, освен ако не бъде създадена нова форма. Дотогава такова съдържание ще остане нещо неизвестно, неопределено, немислимо.

Редактирано 31 октомври 20178 г. от Shiniasu (преглед на промените)

Решаваш че е уместно да теоретизираш, и то формално и общо. ОК.

За мен, думи "които изразяват убеденост" са празни думи. Убеденост създава всеки, тя е израз и наследство от инстинкти. Убеденостите нямат рационална основа и не се пораждат в рациума на никого. Те съществуват още преди да се е проявил който и да е рациум. (предмисловен етап). Написах го... просто си подбираш казус, по който можеш да теоретизираш с общи постановки, които отгоре на всичкото - всички са заемки.

Не е чак толкова трудно да се улови какво написах - просто ти не си способен да му резонираш, защото... не е важно защо, пък и е очевидно.

Общите приказки, които минават при теб за 'философско размислителство" са точно това - обикновени общи приказки. Ти липсваш, за да се напълнят със СЪДЪРЖАНИЕ - ТВОЕТО СЪДЪРЖАНИЕ. Общите съждения може да ги имитира всеки даскал и от него се научават на същото и по-схватливите му ученици. Но всяка имитация се определя от имитираното и имитатора. И дотам.

Колкото до границите - разбира се че всеки има граници, и че винаги са налице форми... но формите се менят, докато съдържанието стои и зад различни форми. Разбира се че имам граници, защото всяко мислене се постановява от тях. Но онова, което аз разбрах, че границите съществуват, за да се преодоляват. Докато за теб - границите съществуват за да бъдат пазени и спазвани. Защото имат значение да са "края", да задават, да определят - това им е основното предназначение. А за мен идеята, нагласата и практиката е непрекъснато да се преодоляват границите, да се пътешества към хоризонта, няма значение че след всяка граница излиза друга - това няма никакво практическо значение. Има значение насоката към преодоляване, защото чрез нея се реализира растеж във всички посоки - и особено единствената значима - тази НАВЪТРЕ... Така дори смисловото значение на границата, спира да има ограничаващо и запазващо значение, а се превръща във вектор за преодоляване и така - развитие.

Разбира се, че е съвсем очевидно кое, какво и кои са ти границите. Дори и рамките на едно изречение, ти си ги изписваш, защото точно ония граници - отвътре, са основните екзистенциални граници. И преди години... и сега - твоите граници стоят едни и същи. Дори това не е толкова важно, а важното е, че самата ти нагласа е именно такава - да се заздравяват граници, чрез повторенията и утвържденията им, а не да се преодоляват. Ето това е съществената разлика и тя не е в теоретизирането, а си е чисто практически и житейски казус. ТОВА Е  и основната разлика между нас и тя се отпечатва и през думичките...

Редактирано 31 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 10 часа, _ramus_ написа:

това просто не е вярно... или е "съвсем малко". Реакциите произтичат от инстинктивни програми, регулиращи и пазещи, осигуряващи пазенето - от самия субект, до видовите програми за оцеляване.

Несъзнаваните "символи, образи или комплекси" са твърде по-късни... много по-късни. И не са генератори на реакциите за които става въпрос.

И предлагам да не става темата и тия писания тук, поредното поле в което да "подмина границата на търпимост или приемливост" - твоите в частност. Това са просто думи, но произтичат от тоя, дето ги пише. Това че има разлики не е извор на нетърпимости, а последните също са реакции - от надграждането и силното усложняване на образи, символи или комплекси.

Да си признаеш слабости е някъде началото на един път към себе си... защото между слабост или силност... няма съществена разлика (някъде по-нататък по тази посока на развитие). Няма съществена разлика между грешка или успех, правилност или не, важност или незначителност...

Това е - това съм аз, това са моите думи - на силен или слаб - е без значение. Без никакво... никакво значение. Защото вече няма значение...

Несъзнаваното е много неща, но е интересно по какъв начин оперира. То може дори да е и хранителницата на историята на целия ни живот, а защо не и на информация от живота на хората преди нас. То съдържа всички причини защо човек извършва определени действия и защо вярва, в каквото вярва. Ако човек не е в състояние да промени дадено свое решение, мнение, убеждение и с това да промени нещо в живота си, ключът към тази неспособност е отново в несъзнаваното.

Несъзнаваното не съдържа "истината", то съдържа нашите собствени версии на истината, които са и нашите ограничения. Всеки път, когато сме направили съзнателно умозаключение във връзка с някакъв проблем, ситуация, идея, ние сме изключили всички останали възможности и сме приели само една за възможна. С течение на времето това умозаключение се наслагва в несъзнаваното, под формата на програма за автоматична употреба. Само когато тези заключения, убеждения, изводи бъдат поставени под въпрос, човек се отваря отново и за всички останали възможности. 

Несъзнаваното работи с онова, което съдържа, а не с онова, което е най-добро за самия човек. Главите ни са пълни с бъгове, но не го съзнаваме. Това е причината хората да вярват в толкова много различни неща, не всички от които правилни, разумни или здравословни. Просто умът обича познатото. На непознатото се реагира или с надсмешка, или с ласкателство, или пък с агресия. Но не защото е единствено опасно. Много трудно е да бъде подложено на правилно изчисление, когато умът се опитва да калкулира знание с неизвестни стойности.  На първично ниво или се приема като вероятна дадена неизвестна стойност, или се отхвърля. Това е причината хората да повтарят  познати мисли, заключения и поведения, дори те да не са разумни или подходящи за самите тях. Това е и причината "знанието" да се предава по-лесно като мемове, дори човек да не е имал подобен личен опит - някъде в неговото несъзнавано, интуитивно се появява позната стойност от целия човешкия опит. Идеята, че хората делим едно и също колективно несъзнавано, се разкрива именно чрез груповите повторения, защото лесно проличава матричното им проявление в определени контексти. Защитните реакции не са нищо повече от добре заучена и действаща програма на действие в точно определен контекст, която не е била преформатирана.

За да се случи промяна във всеки човек, е нужно да се преформатира онова, в което човек вярва и да поеме риск, защото ще работи с неизвестни - нещо различно, за което разумът не е подготвен. Човек не знае толкова много, но умът му счита, че знае. И в известен смисъл това е така - човек знае онова, което знае. Но не познава всички възможности и вероятности.

Промяната в несъзнавоното става чрез задаване на въпроси. Въпросите позволяват допускането на неизвестни, за които да се търсят нови решения. Ключът е в правилно зададения въпрос, в зависимост от контекста. Пример за такъв въпрос е: "Какво друго е възможно, за което досега не съм се досещал?",  "Възможно ли е да не съм разбрал смисъла в нечии думи?" и т.н…Подобни въпроси са нещо като команда и при постоянното им задаване се стартира програмата search в несъзнаваното поле. Психологично това е отворена позиция и единствената позиция, която предпоставя промяна, за разлика от ригидността на версията "знам" или "сигурен съм, че съм разбрал правилно и точно". 

Дали има съществена разлика между "знам" и "не знам", "силен" или "слаб", "глупав" или "умен"? Разликата е в онова, което символизират за отделния човек, за група човеци, за цялото човечество. Символът е пълнежът на всяка дума. Липсата на символ я изпразва и от смисъл, и от съдържание. Всички реакции, мисли, чувства се стартират в зависимост от символа, който ги отключва. 

преди 47 минути, дъжд написа:

Подобни въпроси са нещо като команда и при постоянното им задаване се стартира програмата search в несъзнаваното поле. 

Принципните положения са чудесна почва за проекции и конструиране. Но за мен те са твърде плъзгави за да са фундамент... Заради това когато се говори за психични процеси, избирам да е през опита и практиката, а не в логически и смислови конструкции, лишени от "мен самия".

В несъзнаваното поле досега не съм постигал "работа". Изработването, вниманието, вникването, фокусът, работата по осмислянето, анализът и синтезът, като сбор от множество "малки елементи"... всичко това не е възможно да се отработва в несъзнаваното поле. Същото като ПОЛЕ е огромно, но основните му постановки не са да бъдат широки, а да работят безотказно и опростения им принцип е основното им устройство. От друга страна това опростяване позволява да се изследва от съзнателното поле. Основния принцип на работа - е да се намерят тънките връзки между съзнателното поле и несъзнателната територия... И чрез съзнателното да се въздейства върху несъзнаваното. Разбира се, дори заради това е нужно първо да се овладее самото поле на съзнаваното, да се подреди и изведат инструментите, пространството за работа с тях, проблемите по отработването и пробите... Всичко това - в условията на непрекъсната изменчивост и "в движение"

Всичко това е сред зона на "неизвестното" и се налага непрекъснато да боравя с огромен брой неизвестности, нещо като "онова зад хоризонта". Самата идея "да си сигурен" идва от несъзнаваното и тя постепенно става важно да се пренебрегва... Но това става само като по принцип се "тръгне към самия хоризонт"... Тръгваш... без да знаеш какво е оттатък, като всичките ти предварителни предположения се оказват погрешни и че са ти служили само за да си намериш мотивация и "двигател"... при самото 'потегляне'... После всичко това се изменя заедно с движението - и мотивите, и динамиката, и посоките... опорните ти и идентичността - остават последни и именно тук е основния конфликт с несъзнаваното... Основния проблем е че именно в него е формирана основната идентификационна база и на нея се основава цялата психична конструкция... Че сложната й плетеница е покрита една в друга и някъде в сърцето и ядрото й стоят напълно атавистични отпечатъци от друго време, място и изживяванията от тях... Особено последното - изживяванията от тях, които биват запечатани, повтаряни, пак запечатвани и повтаряни, после от повторенията се формира механизъм за стартиране... докато се  получи "примка" от непрекъснато сработване... От повторенията по "павловски" се променя и идентичната база и в нея тия повторения се впиват още по-надълбоко в структурата... и оттам - в нейните проявления... все повече и повече...

Налице е една връзка, едно сечение - между съзнанието и несъзнаваното - това е ДЕЙСТВИЕТО и събитията отвътре В СЕГАШНИЯ МИГ. В него се пресичат механизмите на "двете основни и условни" двигателя - съзнателния и несъзнателния... Затова извеждането какво се случва в несъзнаваното започва с анализ на действията които стават, които правиш.. и от тях се започват първите стъпки по самонаблюдението - които "биха станали" и които "вече са станали". После - как са станали, как се случиха, какво направих, как го осмислих, защо точно така - къде е възможно за изменение... Ползването на случващото се "в действителност", става основна база за отработване, защото то е многопластово и за първи път вариативността я забелязах именно така. И че сложността се простира по начина по който едно случващо се може да се улови, после интерпретира - вече става с отпечатъци. Един от тях - е именно "писменото слово"...

Принципното положение за 'задаване на въпроси' за изключените възможности и версии за интерпретация и разглеждане... си е естествена част от работата, но пак то няма как да е в несъзнателното поле. Въобще сложната работа няма как да се извърши в него, дори това противоречи на неговата същина, функция и роля. Задаването на въпроси... особено заради неизвестност на отговора, именно - за да се излезе от илюзията за ясния, вече запечатан "отговор"... Това е възможно само в полето на менталността, защото само в него проблемът с неяснотата, е негова естественост. Докато в несъзнаваното - то е извор на "защитна реакция и компенсации"... неизвестността няма място в несъзнаваното и то има механизми чрез които я подтиска и формализира, и "решава, на всяка цена"... Не може без отговор, ако няма "отговор" не би било "ясно". Ако е неизвестно - се събужда автоматизма на тревожността, наречен "страх от неизвестното", защото е програмирано... че неизвестното е опасно и страшно...

От друга страна - докато се отработва НЕСЪЗНАТЕЛНИ ПРОЦЕСИ, чрез съзнателна намеса... те самите се променят. Това принципно създава голям проблем - защото изменчивостта и пластичността усложняват винаги която и да е схематична символна картина. Движението на всеки елемент в нея създава огромно усложняване и ако не се научи някой да намери начин да се ситуира адекватно в нея, той се обрича да я опростява и да я "задържа" статична - заради себе си...

Това са само малки щтрихи от проблематиката. Не че е нужно, нито че е важно. Вижда се че темата освен че е написана граматически неграмотно, като е изпуснат пълния член, в нея всеки говорител се натиска да пише своите си заучени заемки - докъдето и както си ги е нагласил, за да му "служат"... Но на какво и кое ,точно да "служат"... Идеята на идентичността е да опрости възприятието и отражението му - формира се АЗовия образ, който се постулира сред свой контекст, наречен "СРЕДА" и тази проста дуална схема определя всичко останало... А че "АЗ-образа" е сложен и многопластов... може да стане като разглеждане само в зоната на вътрешната ОСЪЗНАТА и УПРАВЛЯЕМА работа. Още повече - да се постанови УСЛОВНОСТ на АЗ-образа... да му се сложат вариации, да се "играе" с границата между АЗ и СРЕДАта...

Отгоре на всичко това - е налице РИСК... и е нужно да се "ходи по жарава"... като "по тънко и заточено острие"... защото все пак много е нужно да се внимава по отношение на "работата" по себе си... В условие на недостатъчност и дори липса на информация за основни положения, риска от "срутване" е непрекъснато налице, сред тънки, условни и относителни "граници"...

на 1 november 2017 в 7:45, _ramus_ написа:

Принципното положение за 'задаване на въпроси' за изключените възможности и версии за интерпретация и разглеждане... си е естествена част от работата, но пак то няма как да е в несъзнателното поле. Въобще сложната работа няма как да се извърши в него, дори това противоречи на неговата същина, функция и роля. Задаването на въпроси... особено заради неизвестност на отговора, именно - за да се излезе от илюзията за ясния, вече запечатан "отговор"... Това е възможно само в полето на менталността, защото само в него проблемът с неяснотата, е негова естественост. Докато в несъзнаваното - то е извор на "защитна реакция и компенсации"... неизвестността няма място в несъзнаваното и то има механизми чрез които я подтиска и формализира, и "решава, на всяка цена"... Не може без отговор, ако няма "отговор" не би било "ясно". Ако е неизвестно - се събужда автоматизма на тревожността, наречен "страх от неизвестното", защото е програмирано... че неизвестното е опасно и страшно...

Има един момент в развитието на човека, в който човек преодолява страха си от "тъмното". И тъмнината му от затвор се превръша в извор на "друго" познание, достъпно на малцина вътре в самите им умове.Този момент е описан за мен прекрасно в коана за "другата" страна на реката. "Как да премина на другия бряг?" - пита пътникът монаха, седящ на отсрещния бряг. "Ти вече си на другия бряг" - отвръща монаха.

Когато най-сетне стигнеш до "центъра" си, слизайки от въртележката на купищата социални, морални и прочие модели с всички техни психологични драми и последствия, осъзнаваш, че си стигнал "другаде" без да си направил нито крачка, без да си положил, каквото и да било усилие. Това състояние на вътрешна лекота е толкова освобождаващо, че почти нищо не е в състояние да те качи на въртележката на social pressure отново, освен ако сам не решиш, но вече воден от собствени съображения или определени, все още неосветени детайли в психичното. 

Този център е индивидуалния архетип на всеки човек, който някои описват с Бог, други наричат "индивидуация", трети "екстравагантност", а четвърти го отчитат с " я па тоя". Но това е "пресечната" точка, в която човек се събира и невидимия до този момент подсъзнателен поток, за първи път бива истински видян. Неспособността да се види какво си изтласкал и защо ти е нужно да поддържаш на всяка цена компенсаторната защитна фасада, се превръща в способност. Която способност "осветява" всеки „патологичен" навик, вкоренен в несъзнаваното и несъзнателно подхранван, чертал години наред затворен кръг без друга, по-дълбока връзка с външния свят освен с изкуствените самозащитни реакции спрямо всичко наоколо, дори спрямо приятелите и най-близките. 

Нежеланието ми да навлизам в типичната комуникация на хората, които звучат като реклама за шампоан, стана постоянно. Преди време се стрясках от точността, с която мога да определя състоянието на нечие съзнание и да предскажа реакциите му. Мислех, че е някакъв вид заблуда или комплекс. Беше ми необходим опит в различни контексти, с различни хора, за да приема, че матричните модели, всъщност, са толкова досадно шаблонни, че да можеш да ги разчетеш не е никакво особено постижение, камо ли талант, способност или "сиддха", както му казват на Изток. 

Тъжното е, че са масови. Масова слепота. В подобна среда автентичната комуникация е недостижим идеал.

 

 

 

 

 

 

 

преди 31 минути, дъжд написа:

Преди време се стрясках от точността, с която мога да определя състоянието на нечие съзнание и да предскажа реакциите му.

наистина ли си мислиш, че можеш да предскажеш нечия реакция
съгласен съм с теб, че много от хората са предсказуеми, но това не се отнася за всички

аз също съм скептичен към "точността",  но това е нейно изказване, влизащо в нейния периметър от разглеждания, допустимости, валидации и интерпретации. Не е нужно в това да се търсят надлежни "доказателства", нито математически издържани статистики. Това е начинът на поглеждане на човек към себе си има най-вече стойност на лична изповед и откриване какво, как и кое точно се случват в начина на един човек на рефлексия към себе си, света и вселената и как всички тия се отразяват едно през друго в самия него.

Колкото до "предсказванията" на реакции... особено сред форума има толкова примери на пишещи, при които е елементарно да се допусне каква е реакцията им на определен стимул... Реагирането по принцип има основа в неосъзнатото и рациумът сред всичко това е вторичен, в ролята на допълнение, и най-често - на прикритие...

Но най-е интересен въпроса за ЛИЧНОТО осъзнаване на реактивно поведение. За реагиращия то му се струва винаги "рационално", защото е изработил предварително параван от "обяснения" и аргументи. И когато друг му обърне вниманието че поведението му е реактивно - на самия него не му изглежда въобще така и автоматично "РЕАГИРА" по вече изработените си предварително защитни механизми... А дори в тях, отново задачата на рациума и съзнанието - е само на повърхността, колкото да покрият с маската си, автоматизмите, които стоят в основата на "вулкана"...

Това е огромна тема... Изключително сложна, и изключително важна за хората, които проглеждат към идеята за това дали не стоят върху изграден мост от система от лични и заимствани групови заблуди, върху "реката" на събитията и отраженията им, наречени общо ЖИВОТ...

Редактирано 4 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 4 часа, дръндю написа:

наистина ли си мислиш, че можеш да предскажеш нечия реакция
съгласен съм с теб, че много от хората са предсказуеми, но това не се отнася за всички

Никъде не съм писала "всички хора", Дръндев, пиша за матричните модели в хората. Матричните модели се характеризират с повторяемост. Хората сме шаблонни в една доста по-голяма степен, отколкото нарцисизмът ни би могъл да допусне, и дори хора с претенция за индивидуализъм, носят в себе си същите схеми, защото са преминали през същата фабрика. На мен са ми по-интересни частните, малки работилнички, където човек сам кове личността си, но малко хора обръщат сериозно внимание на себе си. За сметка на това фитнесите са винаги пълни с ковачи на мускули така, както фризьорските салони и тези за маникюр и педикюр. Не ме разбирай погрешно, нямам нищо против човек да полага грижи за тялото и външността си, просто би било прекрасно, ако не пропускаше да полага същите грижи и за вътрешния си свят.

 Относно предсказването - когато познаваш шаблоните така, както таблицата за умножение, не е трудно да предскажеш резултата. Няма нищо свръхестествено, нито специално в това. Същото е и с емоциите - толкова са масови, че могат да бъдат прочетени на всяко човешко лице, незавсимо от това в каква култура човек е роден, израсъл. Преди време имаше някакъв сериал в тази връзка - Lie To Me, базиран точно на този вид познание - декодиране езика на тялото. Изгледах няколко епизода от чисто любопитство, защото разбрах, че е базиран на работата на др. Пол Екман, който е бил консултант дори в Специалните служби и всякакви военни организации в Щатите. Пръв Дарвин издига теорията, че едни и същи емоции задвижват едни и същи мускули,  както на лицето, така и на тялото, но чак след задълбочената работа на Екман науката призна тази удивителна универсалност, но дори и тя не е напълно прецизна, т.е. със стопроцентова гаранция за точност, както на място спомена Рамус. Защото все пак всичко подлежи на непрекъсната промяна, включително и самия човек, ние не сме затворени, статични системи.

Ако ти е интересно да прочетеш повече в тази връзка, ето линк на руски.

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

аз също съм скептичен към "точността",  но това е нейно изказване, влизащо в нейния периметър от разглеждания, допустимости, валидации и интерпретации. Не е нужно в това да се търсят надлежни "доказателства", нито математически издържани статистики. Това е начинът на поглеждане на човек към себе си има най-вече стойност на лична изповед и откриване какво, как и кое точно се случват в начина на един човек на рефлексия към себе си, света и вселената и как всички тия се отразяват едно през друго в самия него.

Ако заора в метафизиката, мога дори да издигна идеята, че като индивид съм конкретната гледна точка на всичко, което е, и не съществува нищо друго извън мен, което да е само по себе си. Ето защо и единственото, което мога да открия в неизвестността е просто още нещо от самата мен. Защото няма друго освен мен. Нима при това положение, не е глупаво да ме е страх от себе си?!  Всичко е само различно мое отражение, различна моя версия.

преди 7 часа, дъжд написа:

Нима при това положение, не е глупаво да ме е страх

Не, не е глупаво, а най-човешкото нещо на света. Страх - именно от "себе си"... то няма и от какво друго и откъде другаде да е страхуването.

преди 15 часа, ^^Alex&Vanko^^ написа:

Аз нали съм ненормален и не се вписвам не мож ме предвиди или? Мога да те напсувам или да те погаля независимо какво си ми казала.

аве ти си непредсказуема личност, за тебе има специални заведения със специални специалисти

За мен животът..няма смисъл.

на 4.11.2017 г. в 10:06, дъжд написа:

Този център е индивидуалния архетип на всеки човек, който някои описват с Бог, други наричат "индивидуация", трети "екстравагантност", а четвърти го отчитат с " я па тоя".

Екстравагантност, също както и синонимът му ексцентричност, означават нещо противоположно на каквото описваш. Екстра-вагантен буквално е "блуждаещ извън", екс-центричност е по-ясно - "извън центъра". 

Не се сещам кой може да приравнява индивидуалността с Бога, поне не сериозно. Съвсем насериозно, най-важното определение на този суров материал е дявол. Дяволът няма никакъв мотив да се справя сам със себе си. Пълен е със способности определено. И има наистина някаква връзка с планетите, както загатва думата екстравагантен, доколкото vagae трябвало да означава точно "планети", тоест "блуждаещи", латинският еквивалент на гръцката дума. 

преди 7 часа, witness написа:

Екстравагантност, също както и синонимът му ексцентричност, означават нещо противоположно на каквото описваш. Екстра-вагантен буквално е "блуждаещ извън", екс-центричност е по-ясно - "извън центъра". 

Не се сещам кой може да приравнява индивидуалността с Бога, поне не сериозно. Съвсем насериозно, най-важното определение на този суров материал е дявол. Дяволът няма никакъв мотив да се справя сам със себе си. Пълен е със способности определено. И има наистина някаква връзка с планетите, както загатва думата екстравагантен, доколкото vagae трябвало да означава точно "планети", тоест "блуждаещи", латинският еквивалент на гръцката дума. 

Там е работата, Уит, че съзнанието на съвременния човек е едно клише, едно повторение и преповтаряне на вече повтаряни до втръсване повтаряемости. И понеже всички непрекъснато само повтарят, никой не зацепва, че всичко е само поредното повторение. Имитация на мислене, на живот, на вяра.

Неповторимата индивидуалност липсва. (Тук точно ти се усмихвам с неповторимата си Мефистофeлова усмивка)

 

Редактирано 13 ноември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 17 часа, дъжд написа:

Там е работата, Уит, че съзнанието на съвременния човек е едно клише, едно повторение и преповтаряне на вече повтаряни до втръсване повтаряемости. И понеже всички непрекъснато само повтарят, никой не зацепва, че всичко е само поредното повторение. Имитация на мислене, на живот, на вяра.

Неповторимата индивидуалност липсва. (Тук точно ти се усмихвам с неповторимата си Мефистофeлова усмивка)

 

Имитациятя предполага оригинал, ти казваш, че той липсва. Ама как липсва според теб - въобще или в т.нар. съвременен човек? За мен това е вечен проблем, впрочем преди повече от 150 години на "съвременния човек с липсващата индивидуалност" е посветена цяла творба, пиеса. Миналата година е излязъл български превод, може би трябва да го купя, ако съм достатъчно нагла) "Пер Гинт". Има го в нета на руски. Снощи пак четох от него и разни чужди разбори за него и сърцето ми се облива в кръв, прощавай за клишето, понеже някак се разпознавам. Даже всякак на места. Дааа... Сериозно. 

«Безличность Пера особенно примечательна тем, что он сам считает себя особым, неповторимым человеком, призванным для необычайных свершений, и всячески подчёркивает своё, гюнтовское «я». Но эта особость проявляется лишь в его речах и мечтах, а в своих действиях он всегда капитулирует перед обстоятельствами. Во всей своей жизни он всегда руководствовался не подлинно человеческим принципом — будь самим собой, а принципом троллей — упивайся самим собой», — продолжает Адмони свой разбор. 

И какво сега, в котлето за претопяване на майстора на копчета?

Всякак се опитвах последните години да разнищя този въпрос чрез различни източници. Донякъде успях. Само че не стигнах до практическо разрешение,

или по-точно, разбрах за себе си, че наистина Гурджиев е прав. Никой не може да се справи сам. 

Всичко друго са фантазии.

Редактирано 14 ноември 20178 г. от witness (преглед на промените)

на 11/13/2017 в 15:16, witness написа:

Не се сещам кой може да приравнява индивидуалността с Бога, поне не сериозно.

Бог няма ли индивидуалност? Аз наистина няма как да приравня своята индивидуалност с Бог, но не и индивидуалността по принцип. 

А индивидуалността най-малкото е отговорността на всеки за това, което прави, което мисли - за начина по който се изразява пред света.

За Бог не знам дали и доколко се познава, но за човека е казано: познай себе си.

преди 44 минути, Shiniasu написа:

но за човека е казано: познай себе си.

От кого е казано?

За кого е казано?

Защо е казано?

И - какво точно означава - като е "казано"?

Странно е как хората с липсваща индивидуалност, напират да "знаят" за нея чрез клишираните повторяемости, направени точно от хора, за хора с липсващи индивидуалности. А философстването - са съвсем празни думи, разбира се - отново клиширани и твърде повторяеми.

Повторяемостта в мисленето е част от специфична лична нагласа, ниво на развитие, ниво на психична вътрешна организация на процесите по възприятието и отражението. Повторяемостта генерира повторяемост, в един затворен цикъл - схеми на поведението, на нагласите, на ценностите, на мотивацията... елементи на мисленето, схеми на мисленето, схеми като възприятието и отражението, схеми на начина на интерпретация... и всичко това поражда и повторяемост в резултатите от всичко това, която поражда само повторяемост и това само по себе си също е ниво на битие.... при това толкова масово и толкова характерно...

Казусът с ЩО Е ИНДИВИДУАЛНОСТ... е изключително прост в принципно отношение - ТВОРЧЕСКИЯТ АКТ - възможен ли е, овладян ли е, налични ли са нужните дадености, развит ли е достатъчно... Не е достатъчно само "да рисуваш портрети, лалета или залези. Не е достатъчно да редиш рими или нагласяш аналогии, да разсмиваш с вицове ... И тук, сред блоговете са налице примери за 'поети'... които са... в някакъв си свой свят, сред който си сънуват самовеличието... но ги напира отвътре - поне като "разреждане" на невротичното напрежение и страховете... и схемите които "живеят в тях и които живеят "вместо тях" живота им... "

Творческият акт, е същински, когато е налице евристичност в качествата, характеристиките и даденостите... И после това се развие достатъчно... за да започне да 'подава' своите "резултати"... Творческият акт - сам по себе си е само израз. Нивото на самоосъзнаване, е неизбежно да се съчетае резонантно с творчески дадености, защото от един момент нататък, повторяемостта спира да върши работа, да има значение... и субекта е нужно да я надживее и надрасне. Заради това се нарича "ниво". ..

В мисленето, творческият акт висшият му израз е обобщен като "ЕВРИСТИЧНО МИСЛЕНЕ"... Твърде голямата част от повторителите, са само имитатори на интелект, на мислене, на абстракциите, на работата с тях... Всичко е просто имитация, която единствено е възможно да достига до опити за версии на съчетания от елементите на имитираното и подражаваното. И от съчетанията на един или друг подбрани елементи - се получава някаква форма на "лично лице", което да е някакси "разпознаваемо" сред останалото в масата повторители... Но спокойствието е да си резонантен, да си емоционален, да вибрираш, да отразяваш... масата от същото около себе си.

Масата от повторители на свой ред резонира повторяемо. Повторяемостта става мерило, мяра и мярка, ползвана за база за сравнение... Социалния инстинкт сред всеки от нас, дърпа нужните конци през архетипните несъзнати алгоритми - на реакции, на дразнения, на ситуиране, на интерпретиране... Това поражда ефекта на "силата и значението на "модела"' за подражание. Поражда последствие и идеята за "сигурността" да съм като останалите... Цитирането, заемките, отношението към авторитета, създаването на идеални модели, които да служат за групови примери за подражание, идеализация, са "социалните икони"... Религията, идеологията... са явления все около едни и същи основи - всичко това са само ехото от социалния инстинкт, който си работи... Защото нивото му е точно - да си работи, каквото и да става. Той е работил и е било същото далеч преди въобще да се е появил интелекта или индивидуалността... А масата от повторители... силно се уврежда откъм реакция, ако е наличен "различен" от нейното вътрешно трептене, сигнал... Което е ясно на какво е основано, каква е задачата и ролята му... и какво поражда... И защо е толкова важно.

Редактирано 14 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 6 часа, witness написа:

Имитациятя предполага оригинал, ти казваш, че той липсва. Ама как липсва според теб - въобще или в т.нар. съвременен човек?

Никой не може да се справи сам. 

Всичко друго са фантазии.

Ще опитам сбито, за да не се изгубя в собствените си мисли, щото умът ми е из едни баири, в които социалното е останало много на заден план. Днес пробвах да се социализирам по задължение, но на 4-я опит ми писна от дежурните повторения. 

Смисълът на съвременния живот в социума е в културната и технологична подмяна на природната форма на живот. Ако предположим, че тя е оригиналът. Социумът преобразува действителността в илюзия за реалност, но всеки един от нас е способен да трансцедентира тази илюзия. Стига да не сме до толкова свикнали с имитацията, че идеята за оригинала да се е превърнала само в занимателна приказка от стари времена? 

Защо търсиш да разнищиш въпроса чрез външни на теб източници? Това пак е мимикрия - някой, някъде седял, мислил и измислил, а ние наготово да го лапнем и само ни остава да го сдъвчем и смелим ли? И аз се опитвах по този начин в течение на години и до никъде не стигнах, освен да преподтвърдя убежденията си. Или да си създам нови, но отново базирани на външна информация. Не казвам, че човек не следва да се информира или образова, да чете и да размишлява над прочетеното. Казвам, че вероятността от поредното преповтаряне по този канал е твърде висока, когато не е изграден неподправения личностен филтър. Всъщност, отговорите на въпросите, които повдигаш, преминават за всяка индивидуалност именно през въпросите за мимикрията, копирането, повторението. 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

Бог няма ли индивидуалност? Аз наистина няма как да приравня своята индивидуалност с Бог, но не и индивидуалността по принцип. 

А индивидуалността най-малкото е отговорността на всеки за това, което прави, което мисли - за начина по който се изразява пред света.

За Бог не знам дали и доколко се познава, но за човека е казано: познай себе си.

А... само така теоретически, би трябвало да има. Иначе ще съм в неудобното положение да кажа, че нещо Му липсва ) Освен това, Той би трябвало да притежава индивидуалност, събираща всички възможни индивидуалности, но за нас такава индивидуалност е леко непредставима. Само че знаеш ли какво си мисля сега, като чета отговорите - дали наистина сме наясно какво е това нещо индивидуалност, за която и тръгна реч. Аз не съм сигурна изобщо за какво говорим и трябва да помисля. Не че до нещо непременно ще стигна де, освен до още въпроси.

И така, първо - индивидуалност ще рече нещо неделимо, нали това означава думата. Дали щом е не-делимо, не може да се разпадне, тоест, не може да умре? Второ - дали тя е нещо материално, или идеално? Вероятно е по-скоро материална... Абе общо взето, изводът ми е, че не съм наясно. За Рамус и Мо не се съмнявам, че не се съмняват, че знаят, но ти ще ме разбереш 

И да, може би отговорността за делата ни пада върху нея. Горката ин-дивидуалност.

преди 2 часа, дъжд написа:

Смисълът на съвременния живот в социума е в културната и технологична подмяна на природната форма на живот. Ако предположим, че тя е оригиналът.

Ми не знам, не знам какво си представяш като оригинална природна форма на живот. Съвременната цивилизация с всичките й неестествености според мен също е някаква природна форма и въобще, това ми прилича на онази разделеност в представите ни между земята и космоса.

Самата природа ни е тласнала дотук, после нещата в условията ще се извъртят и променят, а после пак до нещо като сегашното и т.н. Точно това би трябвало да е делото на природата и тя е колкото наша, толкова и ние сме нейни бурмички с целия ни технологичен напредък.

После, колко може да е после - може да ни чака зад ъгъла природният обществен живот какви емотикони имало

Положих акцент върху повторенията, защото именно в тяхнто осъзнаване се осъществява завръщането към естествеността на живота. Това са само едни от първите стъпки по пътя към онова, за което всички говорят, но никой не знае какво точно Е "непосредствена индивидуалност". Или знае? Щото вече е прочел някъде и си има съвсем точно определение. Дори може да обясни произхода на думата от латински.

 

преди 23 часа, _ramus_ написа:

От кого е казано?

За кого е казано?

Защо е казано?

От няколко човека, като Есхил, Сократ и Платон. Но преди тях надписът е стоял в храма на Аполон в Делфи, т.е. авторството е неизвестно.

За всеки човек. А може би и за всеки Бог - не знам.

Защото е необходимо на всеки човек.

преди 23 часа, _ramus_ написа:

И - какво точно означава - като е "казано"?

Означава, че човекът има неограничен потенциал за развитие. Индивидуалността от една страна може да изглежда като ограничение и да е ограничение, но реално индивидуалността сама ограничава себе си, т.е. границите винаги могат да се изместват и разширяват. Ограниченията всеки сам си ги поставя. Е да, донякъде ограниченията се влияят от средата и от епохата, но и тези граници на индивидуалностите не са вечни и подлежат на промяна.

преди 20 часа, witness написа:

А... само така теоретически, би трябвало да има. Иначе ще съм в неудобното положение да кажа, че нещо Му липсва ) Освен това, Той би трябвало да притежава индивидуалност, събираща всички възможни индивидуалности, но за нас такава индивидуалност е леко непредставима.

Въпросът за Бог и за индивидуалността поражда и множество други въпроси. Идеята ми всъщност бе да предизвикам определени разсъждения. Мисля си, че най-малкото индивидуалността е задължителна за всяко действие, решение, акт на волята, иначе бихме имали едно чисто механично стечение на обстоятелствата. Да, индивидуалността е ограничение, но ограничението ни отличава от всичко останало, от общата маса, прави ни различни и неповторими, въпреки че принципно не се отличаваме от всичко останало. А и както вече посочих, границите могат да се разширяват при наличие на правилните усилия и условия, но липсата на граници е едно състояние, което ние никога няма да можем да си представим, просто защото самите ум, интуиция и съзнание са плод на ограничаващата ни индивидуалност.

преди 1 час, Shiniasu написа:

От няколко човека, като Есхил, Сократ и Платон. Но преди тях надписът е стоял в храма на Аполон в Делфи, т.е. авторството е неизвестно.

За всеки човек. А може би и за всеки Бог - не знам.

Защото е необходимо на всеки човек.

Означава, че човекът има неограничен потенциал за развитие. Индивидуалността от една страна може да изглежда като ограничение и да е ограничение, но реално индивидуалността сама ограничава себе си, т.е. границите винаги могат да се изместват и разширяват. Ограниченията всеки сам си ги поставя. Е да, донякъде ограниченията се влияят от средата и от епохата, но и тези граници на индивидуалностите не са вечни и подлежат на промяна.

Въпросът за Бог и за индивидуалността поражда и множество други въпроси. Идеята ми всъщност бе да предизвикам определени разсъждения. Мисля си, че най-малкото индивидуалността е задължителна за всяко действие, решение, акт на волята, иначе бихме имали едно чисто механично стечение на обстоятелствата. Да, индивидуалността е ограничение, но ограничението ни отличава от всичко останало, от общата маса, прави ни различни и неповторими, въпреки че принципно не се отличаваме от всичко останало. А и както вече посочих, границите могат да се разширяват при наличие на правилните усилия и условия, но липсата на граници е едно състояние, което ние никога няма да можем да си представим, просто защото самите ум, интуиция и съзнание са плод на ограничаващата ни индивидуалност.

Предлагам малко по-различна гледна точка, може би не толкова основана на психологията. Индивидуалността е ограничение - ограничава от какво? Ако думата “ограничение” се употребява в смисъл на ограничаване или отделяне от общност, може да се разбира като отделяне от универсалнто съзнание или дух или Бог, в Когото човек е част. Човек е затворен в кожата си, в мозъка си, което не “лошо”. “Ползите или плодовете” са, цитирам Shiniasu: ум, интуиция и съзнание. И еволюция.

преди 4 часа, Shiniasu написа:

От няколко човека, като Есхил, Сократ и Платон.

Та... и какво като е "казано"... И други неща са казвани ... от който и да е... Това, че са "казвани" защо трябва въобще да означава нещо... и защо това "нещо" да е "толкова нужно на всички хора"

И защо да е толкова показателно?

Без да коментирам личните фантазии на УИТ за бог-някакъв си - пък какъв бил, пък какво трябвало, да е... Незнайно защо твърде много хора с все сили напират да живеят сред приказките (си). Като отминат възрастите за едни приказки - идват други... И други, и други... само и само да не се остане без утробата на приказките за сънуване. А парадокса идва когато определена приказка, в стремежа на сънуващия/сънуващите я да я представят за "истина", я маскират - ту като логика, ту като философия... и всякакви миксирания... Аха - и да заприлича... 

преди 3 часа, Гретел написа:

като отделяне от универсалнто съзнание или дух или Бог, в Когото човек е част.

според кого това е така... Пишете го сякаш това е някаква елементарна вселенска истина, която... просто е така, защото няма как да не е така...

А може и да не е - нито бог, нито универсални съзнания, нито дух/ове/... от когото "човекът трябвало да бъде част"... И защо да "трябва".

========

Някак си... много се настоява личните заимствани готово вярвания, да се декламират и предпоставят като основни "истини"... А то... няма как да има такива. Няма и защо да ги има... освен за тия на които им трябват.

Не е чудно че тук се говори за индивидуалност... а безсилието прозира отвсякъде... Безсилието, дори и да е скрито зад опита да се опише нещо си... е именно - огромната дистанция на описващия (го) спрямо описваното. Като чудесно допълнение към картината са елементите на поредните цитирания и повторения - на готови изречения, думички... до цели понятия и готовите системи от тях. В такъв контекст... е веселата част как от контекст на повторители и повторения, повторяемост и репликаторство... се разглежда темата за 'неподражаемостта' и 'индивидуалността'...

Не че е проблем да се играе на размисляне и на общи приказки.... но именно това - общите приказки, са толкова... общи - защото липсва личния път на играещите на размисляне по обекта на размишления. И размислянето им си остава начина да се имитира че "няма дистанция"... някак си "да се приближат" до недостижимото Но само на игра... уж на ужким... ама "да се направим че е "наистина" " .

Редактирано 15 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)