Теза е за теб.

За мен е просто животът ми, от плюс до минус безкрайност. Който го е страх да пътува по полюсите си и да ги изучава, се превръща неминуемо в шаблон по скалата на моя опит, защото това е пътят на най-малкото съпротивление. По този начин се създава в ума мнимо усещане за сигурност, спокойствие, зрялост, улегналост. Но е само илюзия на ума, ригидно затворен в добре познатото, изпитаното, провереното. Но нима животът може да се побере в нещо толкова тясно, каквото е страхът да опиташ нещо нетипично, ново, непознато? Разумът иска да бъде някакъв - мъдър, зрял, знаещ - колкото повече, толкова повече. А това е само поредната роля, в която човекът се е фиксирал, но не го осъзнава. Защото не се е "преобличал" отдавна. Не се е поставял сам в непознати за него ситуации. Предал се е още преди да се опита да вкуси или направи нещо извън зоната си на комфорт, защото ще му се наруши спокойствието. Но никой не носи едни и същи дрехи всеки ден. И не само поради суета, а от съвсем практична гледна точка. Защо тогава в ума си имаме навика да се самоограничаваме? Как ще разбереш дали можеш да направиш шпагат, ако не се разчекнеш над границата на болката и страховете си?

Знаеш много добре колко хора се отказват от бойните спортове, защото точно в тях се тренира това "себенадскачане". Не, че и в другите спортове не е така, но за тях мога само да предполагам, нямам опит. Тази дързост да отидеш по-далеч физически и ментално, отколкото си свикнал. Добрият сенсеи или шифу ще те разтяга като ластик до точката ти на скъсване. За да разбереш, че няма да се скъсаш, ако я преминеш. Напротив. Ще преживееш себе си по нов, непознат начин, периметърът на ограниченията ти ще се разшири. Аз ползвам този принцип в живота си, от както се помня. Да, може да прилича на повторение, все пак е вид инструмент. Но разполагам и с други инструменти за други конкретни цели.Това е моят път и съм наясно, че са необходими определен набор от психични характеристики, за да избереш точно този път, а не някой друг. Осъзнавам, че това също е въпрос на моите лични предпочитания. Осъзнавам, че ако нямах подобни нагласи, щях неминуемо да избера други варианти. И че някои от другите варианти, нямаше да ми изглеждат скучни, тесни, сух. А може би не ми се струва само, че са сухискучниригидни, може би наистина са? Може би съм се разширила дотолкова, че тези модели ми пречат да се движа свободно - това също е възможност.  И да, винаги акцентирам върху двата полюса, защото животът се случва между тях, в тях и чрез тях. 

Отделно, че мъдростта за мен не е някаква самоцел, а преживяването и следващата го рефлексия. Грешките и глупостта ми са моя източник на знание. Те са мои приятели, а не врагове. И в двете търся дълбочината. И да, не ме е страх нито да греша, нито да бъда глупава. Нито страдам от предразсъдъци или страхове какво впечатление ще оставя в "другите". Така или иначе не мога да бъда нищо повече от едно моментно отражение в техния свят.

Може би жената, за която разказа, е точно онова, което ти е нужно, като контраст, за да се срещнеш с нещо различно? Все пак има привиден парадокс в това - как може да е толкова "успешна" в някои аспекти и толкова "объркана" в други? Очевидно не й липсват нито ум, нито смелост, нито знание. Отговорът на тези въпроси може изобщо да не е първото, което ти идва наум - поредното повторение, човек в криза или каквото и да било от познатите ти неща. Дори и отговор не е  винаги нужен, понякога е повече от достатъчно просто да се доближиш до другия.

Редактирано 19 ноември 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 14 часа, witness написа:

Не мога повече.

 Ето нещо повече:

Spoiler

 

 

преди 2 часа, Мортиша написа:

Разумът иска да бъде някакъв - мъдър, зрял, знаещ - колкото повече, толкова повече. А това е само поредната роля, в която човекът се е фиксирал, но не го осъзнава. Защото не се е "преобличал" отдавна.

Когато по-горе написах че никоя идентичност не може "да живее с две лица и два живота", това е защото едно от тия "лица" не е истинското за нея. то е приучено, то е спасителен образ, приет като форма на изграждане на отрицание, спасение, защита... и още доста други варианти.

Това описание на РАЗУМ не е същината му. Това не е описание от познание, а е един нагласен представен образ. нуждата от него е очевидна и лесно би "излезнала" при "изваждане". ТОВА са думи, които не идват от РАЗУМА (ти, макар че персонализацията по отношение на състоянието РАЗУМ, не му е съответствена). СРЕД РАЗУМА вече тия мъжко-женски-детски и архетипни игри, вече не са "целия свят" на субекта. Нито РАЗУМА ги подтиска, нито той се занимава с контрол... Това са вярвания на хора, които никога не са били в състояние на РАЗУМ и за тях това е просто поредната приказка за да изиграят "нямането му в себе си".

Това са описателни нагласени характеристики и качества на разума - дотолкова доколкото е съградено от познато, научено, докоснато и представно. Включително и в изречението за "поредната роля" и маска на РАЗУМ. ОЩЕ от първите думи на цитираното изречение още - Разумът ИСКА да бъде... Това няма нищо общо със същината на РАЗУМа. ИСКАНЕТО няма никаква връзка с РАЗУМА - никаква. Никаква връзка на разума няма с роли и фиксации. ИСКАНЕТО идва от съвсем друго място. И точно както идентичността на човека създава негов фрейм и той прилага свобствения си образ и печат сред всяко свое възприятие и отражение, точно така се случва и с "плашилото с етикет РАЗУМ, сред твоите вътрешни актьори". Този негов образ се съставя от "другото" заради което е целият миманс и цялата постановка. Или с най-прости думи казано - описанието ти на РАЗУМ в цитираното изречение, няма нищо общо със същината на РАЗУМА и въобще не идва от него. ето това исках да направя с "примера си" чрез предложението в началото по-горе - за да се забележи че РАЗУМА не е просто маска, която е научена как се слага, как се играе ролята му, според наученото от сценариите на 'живота за него". И дали да си "разумна" и дали ще си луда, глупава... няма никаква връзка с РАЗУМА като състояние, по същество... ОПОЗНАВАНЕТо с което обясняваш всичко... ако беше налице, ако то е в същината, ако е насочено към ядрото - нещата може би... може би щяха да са "различни" и думи и описания и изводи и схеми.. - също.

Докато нагласяш РАЗУМА той за теб винаги е едно подходящо и нужно чучело, за да върши работа като "плашило". И сухарщината и ригидността и неговата "права линия" - всичко това са само боички и дрешки на това измислено чучело. Ти го наричаш РАЗУМ... но това си е само за теб, сред твоя свят.

Не е моя работа да казвам кое какво е и всички тия думи нямат задачата да го направят. Тия думи съм аз и разказвам кой съм. Не съм говорител на мъдростта, нито на рациума или познанието. Нито съм рицар защитник и игрите ми на значимост да се въртят около "контрата" спрямо тия, дето се опитват да поддържат своят вътрешен психостазис. Не е и целта на тия думи АЗ да казвам кое, какво и кое е РАЗУМ, по какво да го различаваме, как да го познаем, как да го ползваме - това е смешно и наивно и не ми е работа да го правя. Както и не е работа на самия РАЗУМ.

ЗА РАМУС, само според рамус, само през рамус:

РАЗУМ е състояние, не дрехи, не роли, не накичени съставни образи за една или друга игра. РАЗУМЪТ е думичка сборно значение за СЪСТОЯНИЕ на вътрешния психичен свят. НИКОЙ разумен човек, в състояние на РАЗУМНОСТ няма нуждата да го описва, защото на самия него това е напълно непотребно. ПОтребно е за тия които имат нужда да го разпознават, за да имитират неговите проявления.

Разумно е да НЕ се говори за РАЗУМ, там където него го няма. ПОНЕ да се осъзнае че това е "призрачен образ", виртуално създаден за целите на опита за вътрешен баланс.

РАЗУМЪТ не му е задачата да пази баланса. Той самия се проявява чак когато баланса вече е налице и са намерени точки за идентификация "по окръжността" на ИН-ЯН, отвъд вътрешните движения от дуали и полюсите  и взаимните им превръщания. Това е смисъла на СИМВОЛА - точките по самата окръжност, съдържат дуалното вечно движение, но самите те не са от него. Те го обгръщат, окръжността съдържа дуалното, но го обгръща и "заедно" с дуалния аспект на света, вече са сред съвсем друга форма на взамодействие - вече е налице "ТРЕТО" - дали ще се прояви като състояние или други форми на проявления... това няма значение. Именно заради това движенията по полюсите са някъде под него - не са неговата същност, макар то да ги съдържа в себе си, ги надгражда и надхвърля... ТО Е ОТВЪД ТЯХ...

РАЗУМЪТ не е нещо самоцелно и самостоятелно. ТОЙ НЕ Е НЕЩО САМО ПО СЕБЕ СИ. Той няма как да бъде поставян като полюс - той съдържа полюсите в себе си, но ги надгражда. РАЗУМЪТ е съставност, стремяща се към подреждане и оцялостяване. защото е ТРЕТОТО - отвъд двете задължителни дуалности. Те само чрез него могат да се завършат. РАЗУМЪТ е тяхната версия на РЕШЕНИЕ, чрез обхващане.

Именно заради това описанието ти че "идеята била да си разумна, когато било нужно. и да си луда или глупава - когато било нужно... издава че ние си говорим за една думичка РАЗУМ, но съдържанието в нея няма нищо общо за нас двамата. И се създава объркване за единия от нас. А другия се опитва да обясни объркването, за да подчертае че няма смисъл поддържането на непрекъснато защитаване и отстояване...

Рамус не е твой опонент, нито РАЗУМ е завоевател или някакъв контрольор и властелин, насилник или манипулатор. Може би е разумното да се допусне - че ти още не го познаваш. Може би... Дали би го допуснала като възможност?

 

Редактирано 19 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Къде е тогава "близостта на женското до несъзнаваното", защо тази близост "мълчи" и някак си "се прави на разсеяна"...

Рамусе, като започнеш да си редактираш постовете и да добавяш още и още, нещата се размиват. Човек прави усилие да изрази нещо от вътрешния си свят, а ти претрупваш нещата. При това положение, не знам дали разбираш, че аз трябва да напиша двутомно издание, за да отговоря на всичко в дълбочина? И съответно, желанието ми за обмен, започва да се топи. Подобни  разговори не са за форум, те се водят наживо, могат да протичат с часове, дни, години. И пак ще останат толкова недоизказани неща.  Това не е разсеяност.

Жените са стабилни в своята нестабилност. Защото по природа са ориентиране към възприемчивост. Женския принцип улавя всичко. Няма равна, когато трябва да се отсее "вярното" от "невярното", "същността" от "привидното". Няма по-жив свидетел на живота от женствеността. Имаш ли представа защо мъжете са изтласкали масово собствената си афективност, но не го осъзнават, тъй като изтласкването цели да съхрани нещо заровено, скрито, което може да стане опасно или да наруши болезнено привидната устойчивост на личността им?

 

не се интересувам от мъжете и жените и опитите да се клишират по модели, характеристики и "психологии".

Думите ми имаха съвсем друго значение и насока. Ако настояваш да се държа някъде сред мъжкоженските природи, психологии и принципи - аз нямам какво да напиша в това и не ме интересува особено. Може би за теб именно това е важно - ок. Всичко може да е - просто не мога да те последвам на това ниво...

Колкото до писането - всяка моя дума може да е последна. Всеки пост - последен. Редактирам докато се отпечата онова, което да отговаря на "състоянието от което го пиша". Често не се получава... но го стремя. Това съм аз... това е и написаното.

Редактирано 19 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 18 минути, _ramus_ написа:

Когато по-горе написах че никоя идентичност не може "да живее с две лица и два живота", това е защото едно от тия "лица" не е истинското за нея. то е приучено, то е спасителен образ, приет като форма на изграждане на отрицание, спасение, защита... и още доста други варианти.

Отраженията вътре са безброй. Не само две. А дори и да си решил по неведом начин, че си се сдобил само с "едно", как можеш да бъдеш сигурен, че то именно е истинското ти? Това, че всеки божи ден обличаш един и същи костюм не те прави автентичен. Но е пътят на най-малкото съпротивелние. Навик, индерция, удобство. 

 

преди 23 минути, _ramus_ написа:

РАЗУМЪТ не е нещо самоцелно и самостоятелно. ТОЙ НЕ Е НЕЩО САМО ПО СЕБЕ СИ. Той няма как да бъде поставян като полюс - той съдържа полюсите в себе си, но ги надгражда. РАЗУМЪТ е съставност, стремяща се към подреждане и оцялостяване. защото е ТРЕТОТО - отвъд двете задължителни дуалности. Те само чрез него могат да се завършат. РАЗУМЪТ е тяхната версия на РЕШЕНИЕ, чрез обхващане.

 

Продължаваш да се кланяш на своя Бог - разума. Това пък е твоето повторение. Твоето обяснение, което ти е нужно, за да намалиш нивата на тревожност.

преди 9 минути, Мортиша написа:

Продължаваш да се кланяш на своя Бог - разума. Това пък е твоето повторение. Твоето обяснение, което ти е нужно, за да намалиш нивата на тревожност.

ОК. това е - каквото напишеш, така е. Права си, това е написано в състоянието на твоят разум и няма как да не си права.

преди 9 минути, _ramus_ написа:

ОК. това е - каквото напишеш, така е. Права си, това е написано в състоянието на твоят разум и няма как да не си права.

Въпросът не е в това дали аз съм права. А какво можеш Ти да извлечеш за себе си от моите отражения. Няма смисъл да влизаш в подобни защитни реакции. Въпросът за изтласканата мъжка афективност обаче продължава да виси без отговор. Като забравени гащи на простора. 

не ми се занимава с глупости. каквото направих, направих.

Дали "мога" какво мога, кое мога... за мен е несъществено. Ако за теб е важно - няма проблем.

Твоите отражения в мен не си ти тази, която ги управляваш и не си ти тази, която ги задава. Това се извършва в мен самия и ти нямаш никаква роля в това, каквото и да направиш. Ето защо задаването на въпроса, като във второто ти изречение няма общо с това, което същото е за мен. И няма как да влезна в тази игра на въпроси, гащи и простори. Изчерпах мотива си да пиша повече насред това.

Редактирано 19 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 10 минути, _ramus_ написа:

не ми се занимава с глупости. каквото направих, направих.

Дали "мога" какво мога, кое мога... за мен е несъществено. Ако за теб е важно - няма проблем.

Твоите отражения в мен не си ти тази, която ги управляваш и не си ти тази, която ги задава. Това се извършва в мен самия и ти нямаш никаква роля в това, каквото и да направиш. Ето защо задаването на въпроса, като във второто ти изречение няма общо с това, което същото е за мен. И няма как да влезна в тази игра на въпроси, гащи и простори. Изчерпах мотива си да пиша повече насред това.

Напълно очаквана защитна реакция. Уж, търсиш да разбереш къде може да има блокаж, но не го виждаш, а той е кацнал на носа ти. Типичното мъжко самохвалство и гордост, при което Рамус разказва за триметровата акула РАЗУМ, която е уловил и трансцедентирал,  с Ей Такова Всевиждащо Око, а Мо, естествено, не му вярва… Яд те е, че не те вземам насериозно, дразни те моята шутовщина, но пропускаш, че може би прозирам нещо отвъд привидностите.

Вярно, нещата, които изразяваш, са написани изключително логично, последователно и аргументирано. Но линейно. Лошото на моите думи е, че в 9 от 10 случая попадат право в целта. Нито съм по-умна, нито пък по-малко умна от теб, но думите ми са толкова категорични, изразени с такава самоувереност, че мога да прикова към стената и най- опитен софист, като теб. Изглеждам напълно сигурна в себе си. Може да си помислиш, че съм прекалено претенциозна или дяволски глупава. Но както сам ще се убедиш, не съм нито едното, нито другото. Това не пречи да стоиш с пяна на уста или да се чувстваш напълно обезоръжен. Друг път пък изпадаш в силен гняв и то съвършено безсмислено. Но аз съм жена, способна да изрази личното си мнение. Способна съм да формулирам мислите си през своя Аз. С което не допускам ти да доминираш над мен. И привидната ти устойчивост се разклаща.

преди 22 минути, Мортиша написа:

Вярно, нещата, които изразяваш, са написани изключително логично, последователно и аргументирано. Но линейно. Лошото на моите думи е, че в 9 от 10 случая попадат право в целта. Нито съм по-умна, нито пък по-малко умна от теб, но думите ми са толкова категорични, изразени с такава самоувереност, че мога да прикова към стената и най- опитен софист, като теб. Изглеждам напълно сигурна в себе си. Може да си помислиш, че съм прекалено претенциозна или дяволски глупава. Но както сам ще се убедиш, не съм нито едното, нито другото. Това не пречи да стоиш с пяна на уста или да се чувстваш напълно обезоръжен. Друг път пък изпадаш в силен гняв и то съвършено безсмислено. Но аз съм жена, способна да изрази личното си мнение. Способна съм да формулирам мислите си през своя Аз. С което не допускам ти да доминираш над мен. И привидната ти устойчивост се разклаща.

повторяем е театъра. Обяснения, схеми, думи - но са повторяеми. Браво на теб, на твоите способности, на моите очаквани мъжки реакции, на моят яд и дразнене и пропуски, Браво на прозирането ти отвъд привидностите, на категоричността на думите, на това че били "прави в целта". на сигурността и самоувереност, на това че ме приковаваш и съм обезоръжен, с пяна по устата, гневен до безсмисление. Ти си жена... с лично мнение. Способна формулираща, даже и недопускаща да я доминират... И ето аз съм разклатен.

Браво. Страхотна си. най-после една истинска самоуверена жена да разклати някой дето просто си е научил играта да софистира и така доминира...

Чел съм всичко за мен - и диагнози и настоявания... Те са написани из годините на форума, включително и от теб. Въпроса е, че са повторяеми. И сега отново е всичко пак там - каквото си беше в началото. Вероятно е чудесно да се цикли. За мен това е безсмислено и щом е налице, означава че или е било всичко лъжа и на игра. Или е изчерпано, за да се реализира повторяемост или възвръщане към стар модел.

Всъщност е все едно. Направих каквото беше нужно, както мога и както го виждам. Останалото няма особено значение. Всичко е като за последно, защото може би е.

 Да си различен и привидно противоречив не означава праволинейно, че си флашив. Би било фалш, ако човек го проявява еднократно и повече не се наблюдава повторение. Но щом се наблюдава повторение, това е сигурен знак, че е част от индивидуалността му. Многомерността е твърде подтисната сред масата от хора. Социумът не иска непредвидими хора, иска предвидими такива, според етикета. Лесни за управление, за контрол. Дори в личните взаимоотношения се предпочитат предвидимите - ето, на този човек може да се разчита, предвидим е, няма изненади. После обаче реват от скука и се оплакват, че всичко досадно се повтаря…Дори се прецакват едни други, поради собствената си предвидимост, и вместо да се извинят, ходят и се молят на Бога за прошка..

Психичният живот не е суха наука. Не е като да нагрееш водата до сто градуса и тя да се изпари - това е устойчиво знание. И аз съм чела и продължавам да чета твоите диагнози за мен, но не ти го натяквам постоянно. Само, когато се изтървеш и станеш свръхарогантен.

Идваш при мен, уж, да обменяме мисли, а непрекъснато пробутваш някакви устойчиви формули и се сърдиш за нежеланието ми да се придържам към тях.  

 Но според моя опит само от страх хората живеят в главата си - уплашени, те се обграждат със сигурността на логиката, на анализа, на здравия разум. Подтискат афективността си, защото тя е неустойчива, стряскаща, мъглява, непредвидима. Не дай си Боже да сгрешат или да се изтърват, ау, какъв срам, какъв ужасен ужас! Разумът е всичко, което познават, защото той им дава сигурност. А аз познавам магията, защото съм изначално жена така, както всеки изначален мъж би следвало да познава твореца в себе си. Къде в творчеството ще намериш ти устойчивост ми кажи?

Когато Магът и Твореца започнат да се сливат в Човека, съвсем малко хора ни очакват на това абстрактно място, защото е преживяване от съвсем различно "качество". Може дори да се окажем напълно сами в това "друго" измерение. Може дори да ни затворят в някоя лудница, ако настояваме, че съществува. Така, че наричай си ме "неуравновесена", а за мен е чудо. Наричай ме зациклена, докато преживявам многообразието. Можеш дори да ме наречеш "луда", но за мен е свобода. 

Чудесно разбирам твоята гледна точка. Ти години наред си посветил на постигането на въпросната 'вътрешна устойчивост' или "център", както обичаш да го наричаш, изследвал си, експериментирал си, пропадал си, вдигал си се, взаимствал си, копирал си, отричал си - не е било нито лесно, нито безболезнено, нито бързо. И в един момент се появявам аз, видяно през твоите очи като моите "лъжи и игри", което е нещо изключително подозрително. Но има хора, рядко, но се намират, които въпреки привидностите се питат дали подобни "изчерпани" души, като мен, не заслужават повече доверие, отколкото им се гласува? Или както Деко го е описал прекрасно:

Spoiler

Очевидно е, че вътрешно свободния индивид неминуемо предизвиква завист и враждебно отношение. Затова се опитват да го „убият", да го унищожат, било като го отхвърлят, било като го изолират. Защото той е огледалото, което им показва какво желаят, но не могат да бъдат. Що се отнася до хипито, бъдете сигурни, че ще го убият. Та нали го правят всекидневно! 

Всяко начало има край. Това, че пътищата ни са се пресекли в някакъв момент, не означава, че трябва да останат устойчиво паралелни.

преди 10 часа, Xtreme_design написа:

че пътищата ни са се пресекли в някакъв момент,

 

преди 13 часа, _ramus_ написа:

и щом е налице, означава че или е било всичко лъжа и на игра. Или е изчерпано, за да се реализира повторяемост или възвръщане към стар модел.

Значи - пътища не е имало. Път значи да се върви, а не да се повтаря. Връщането в точката от която е тръгнало, означава че Не е тръгвало въобще. И... нищо. Празни приказки посред виртуални  контакти, виртуално "пресичане", виртуален "момент", като на ужким. След това всичко се връща оттам, откъдето е тръгнало.

И най-вече обобщението в последните думи. Приказки за доверието и заслугите, разбирането или хилядите като тях. Приказки, заради приказките и нуждата им да запълнят. Приказки на които липсва точно говорещия, който настоява за "доверие", но самия той решава че го е дал от себе си и другия е проблема че "не го е получил".

За мен празните от съдържание и смисъл неща, са ония, които се връщат точно както са били. Всичко между двете повторения става празно от съдържание и губи смисъл. Все едно че го е нямало въобще. И то - така си и става. В този смисъл - не виждам "нещото да е имало начало", за да има край. Според мен - за да свърши нещо, е нужно да е почвало.

Думи някакви си... нито са начало, нито са край. В същата посока - и в тия ми думи няма никакъв смисъл. Както и всички останали. 

Редактирано 20 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Значи - пътища не е имало. Път значи да се върви, а не да се повтаря. Връщането в точката от която е тръгнало, означава че Не е тръгвало въобще. И... нищо. Празни приказки посред виртуални  контакти, виртуално "пресичане", виртуален "момент", като на ужким. След това всичко се връща оттам, откъдето е тръгнало.

 

Я, очевидно не било "за последно".

Чудесно се справям и сама, благодаря. Нямам нужда някой да ме "спасява". 

Жените притежаваме изключителна интуиция и силно развито шесто чувство, и виждаме аспекти в мъжа, които той невинаги вижда. Ето защо никога няма да откриеш жена, която да е убедена, че който и да било мъж, е "свръхчовек". Освен, ако не я задвижва Едипов комплекс и не е избрала да обожествява топките му, пардон, разума му, в страстни молитви три пъти дневно. 

Ако наистина си убеден в своята правота за мен, какво ти пречи да си спокоен и да можеш да обсъждаш противоположната ми гледна точка без негодувание?

Да престанем вече с това подхвърляне, защото са все по-криви огледалата. И каквато и да е форма на по-сериозна когнитивност, почва да пропада... Нека не проверяваме докъде и да спрем с това - предложение, молба, както искаш така го интерпретирай. Паденията сред този форум помнят достатъчно случаи, нека не се допълват с поредни примери твърде неподходящи за някой, който претендира за осъзнат, духовен, мъдър и... жонглиращ между тия и полюсите си. Налице е проблем и дълбоко несъотъветствие в тезите които просто се подхвърлят напосоки, сменят се и се изменят и това се представя като "полет" за познание, свобода без граници... И ако се предложат на обсъждане и критичен анализ, се реагира на "критичността" като отклик, а не на аналитичността. А мен реакциите не ме интересуват особено, нито моите собствени, нито чужди - това го има всеки, както и мнение или гледна точка. Работата е какво и кой стои зад всички тях, а не онова, което той представя като парадна фасада тук или там.

Нито съм убеден в своята правота, нито съм я настоявал, нито ме интересува правотата спрямо който и каквото и да е.

Вие - "жените" - не ме интересувате с женските си положения с нищо. Това ми беше интересно допреди 20 години. До гуша ми е дошло от женските и мъжките нагодени и нагласени митологии, с идеализирания, настоявания и патериците на тоя или оня, да си намери с какво да се идентифицира и застопори.

А този форум е запечатал как "ти - жената" доста сериозно роптаеш по "клишетата" за "женските обобщения" - ако някой решава да ползва подобна патерица в своя полза скривайки се зад патерицата на обобщението и общите приказки. А последните постове са наситени с мъжкоженски обобщения и клишета, които най-малкото не правят с нищо тяхното съдържание по-смислено или плод на задълбочен и осъзнат субект.

Раздуването на митовете за 'женското' и неговото величаене е израз на обикновен дефицит и неговата компенсация. И за 'мъжкото' се отнася същия принцип. И понеже това за мен не ми е никакъв дефицит не ме интересува особено - да се дуе и величае който както си реши. 

А именно обсъждането на "гледната точка на някого' го кара силно да влиза в твърде негови си психични режими и писане на стъкмистики и хрумки, които само виртуално да ползва като "гледна точка". Нито е гледна, нито е точка, но и това няма особено значение.

И понеже нищо от това вече няма особено значение, един от двама ни се налага да спре с подхвърлянето. Сещам се кой ще е той - по презумпция, щото не ми се играят игри - най-малкото женско-мъжки или детски.  И все пак - от време на време поне, не е излишно на някой да е откровен. А и да е - променливостта всяка секунда или миг - е проблемът на всяка устойчивост. няма да споменавам казусите с уваженията, доближаването, близостта или доверията - излизащи спонтанно или когато са удобни. И всеки опит да се говори за кривото огледало бива разглеждан като агресивен или защитен - според както дойде. И ако на някой това го нарича разумно, нека е така. Аз - не, и имам право да го нарека както намеря за добре - това е също право и свобода.

Това е - ти реши. За мен няма проблем аз да съм спрелия ти да имаш задължителната "последна дума". ОК, успех със себе си е моето последно пожелание!

Редактирано 20 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

По тези фитили вече не подпалвам. Ша трябва да проявиш повече изобретателност този път.

Mo, да поясня, заради коректността, че май не стана ясно - комуникацията между двама ни я приключих. Какъвто и да съм, каквото и да съм направил - това беше.

Нито  изобретателности, нито фитили - край на моето участие в този твой , както се оказа, театър. Постоянната мимикрия, игри и хлъзгане с нещо ме отблъскват и вратата вече я затворих.

Вече ти пожелах успех! Повече повторения няма да има.

===========

на 18.11.2017 г. в 21:09, witness написа:

Гледам екрана и все повече усещам, че всъщност не говоря с никого.

Аз гледам екрана и съм наясно че говоря само със себе си. Дори не е усещане. 

Колкото до "смисъла" - дали липсата на значение относно "смисъла" (дали относно Живота или на Живеещия) е "без-смислена"?

Редактирано 20 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 25 минути, _ramus_ написа:

Mo, да поясня, заради коректността, че май не стана ясно - комуникацията между двама ни я приключих. Какъвто и да съм, каквото и да съм направил - това беше.

Нито  изобретателности, нито фитили - край на моето участие в този твой , както се оказа, театър. Постоянната мимикрия, игри и хлъзгане с нещо ме отблъскват и вратата вече я затворих.

Вече ти пожелах успех! Повече повторения няма да има.

Преди да се сбогуваш пак с мен, ти предлагам да извадиш ножа, който ми заби в гърба. Ще ти бъде нужен за следващия човек, който има наивността да те допусне до себе си.

Пак й забихте нож в гърба. Разказахте й играта в тоя форум ве..

Напротив. Просто хората, с обсесия за контрол така тушират дисонансите си. Те изпитват вътрешна психологична нужда да те принизят, защото усещат, че не могат да те контролират, не могат да ти наложат техните стандарти, техните тесни дрешки и мънички обувки, които в техните очи, разбира се, са уникални. Невиждани. Неподозирани. Велики. Това е техният начин да се почувстват така, сякаш ТЕ са господарите на ситуацията и са по-ценните, по-умните, по-по-по. Че те са автентичните, а ти си позьор и тъпак и нищо не ти е ясно. Те вземат решенията, те избират - не е твой изборът. Ти си безгласна буква, обект на контрол, не си човек.

Най-обикновени джънкита за пауър. 

И всичко това няма нищо общо с мен. Това са си проблеми вътре в самия човек.

Което не означава, че подобно преживяване не е безболезнено. Но когато виждаш мотивите, единственото, което можеш да направиш е да му кажеш - човече, винаги можеш да се промениш. If you let go the illusion of control.

 

Ъъ, ко? Кака, бъркаш ме с бавареца, аз пет пари не давам за бръщолевенията ви и изобщо не се опитвам да ги осмислям, че да отговарям подобаващо. Пък нека съм си прост

преди 7 часа, Silvering написа:

Пък нека съм си прост

Нека си си...? Чудесно звучи. И палячовщината и злорадстването - точно са ти по мярка - нека си си прост. То че аслъ - кво да тий

Ама за простите си има разни други теми. В тази си като изакано, изцвъкано в добре почистена стая... (с миризмата също).

От друга страна е поучително - за тия дето все пак пишат своите си неща по темата или извън нея. Все пак имат какво да напишат, докато ти...

А най-вече сред това може да се издокара като редактирана всеобщата сентенция - "дай ми мамо подходящ форум да ме търпят, пък тогава ме роди прост". И си е така - все някъде утеха трябва да има и за такива, щото оправия или лечения от тая "диагноза" не е измислена никъде.

Редактирано 21 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 7 часа, Xtreme_design написа:

Напротив. Просто хората, с обсесия за контрол така тушират дисонансите си. Те изпитват вътрешна психологична нужда да те принизят, защото усещат, че не могат да те контролират, не могат да ти наложат техните стандарти, техните тесни дрешки и мънички обувки, които в техните очи, разбира се, са уникални. Невиждани. Неподозирани. Велики. Това е техният начин да се почувстват така, сякаш ТЕ са господарите на ситуацията и са по-ценните, по-умните, по-по-по. Че те са автентичните, а ти си позьор и тъпак и нищо не ти е ясно. Те вземат решенията, те избират - не е твой изборът. Ти си безгласна буква, обект на контрол, не си човек.

Най-обикновени джънкита за пауър. 

И всичко това няма нищо общо с мен. Това са си проблеми вътре в самия човек.

Което не означава, че подобно преживяване не е безболезнено. Но когато виждаш мотивите, единственото, което можеш да направиш е да му кажеш - човече, винаги можеш да се промениш. If you let go the illusion of control.

 

Обаче илюзиите за контрол са "присъщи" на "живите" твари. Да се освободя напълно от илюзията за контрол или от другите си илюзии, значи да спра да живея. Това навярно също е илюзия.

"Не можеш да ме видиш, докато си жив"

Аллах казал тъй на Мохамед. Дали го е казал е друг въпрос. Но няма значение. Трябва да прочета курана май, иначе само се излагам.

преди 22 часа, Xtreme_design написа:

Жените притежаваме изключителна интуиция и силно развито шесто чувство

Ла донна е мобиле. Наричаш интуиция изменчивостта, породена от женската емоционалност. Тази изменчивост е интересно явление, в известен смисъл е и стабилност. 

Иначе, ако наричаме интуиция, това, което Декарт нарича интуиция, не мисля да сте по напред от нас. 

преди 45 минути, _ramus_ написа:

Нека си си...? Чудесно звучи. И палячовщината и злорадстването - точно са ти по мярка - нека си си прост. То че аслъ - кво да тий

Ама за простите си има разни други теми. В тази си като изакано, изцвъкано в добре почистена стая... (с миризмата също).

От друга страна е поучително - за тия дето все пак пишат своите си неща по темата или извън нея. Все пак имат какво да напишат, докато ти...

А най-вече сред това може да се издокара като редактирана всеобщата сентенция - "дай ми мамо подходящ форум да ме търпят, пък тогава ме роди прост". И си е така - все някъде утеха трябва да има и за такива, щото оправия или лечения от тая "диагноза" не е измислена никъде.

Накърни ми достойнството и живота вече няма смисъл

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Обаче илюзиите за контрол са "присъщи" на "живите" твари. Да се освободя напълно от илюзията за контрол или от другите си илюзии, значи да спра да живея. Това навярно също е илюзия.

"Не можеш да ме видиш, докато си жив"

Аллах казал тъй на Мохамед. Дали го е казал е друг въпрос. Но няма значение. Трябва да прочета курана май, иначе само се излагам.

Ла донна е мобиле. Наричаш интуиция изменчивостта, породена от женската емоционалност. Тази изменчивост е интересно явление, в известен смисъл е и стабилност. 

Иначе, ако наричаме интуиция, това, което Декарт нарича интуиция, не мисля да сте по напред от нас. 

Всичко от психичния свят е присъщо на живия човек. Обаче не всеки избира да борави с едни и същи защитни механизми. Някои защитни механизми могат да бъдат разбрани, с което се отключват по-големи територии за Аза, които са били недостъпни за него преди това поради изтласкване. Хората, най-елементарно обяснено, изтласкваме по две направления - афективно и рационално. В зависимост от "природата" на изтласканото, осъзнаването протича на противоположен принцип - афективните изтласквания се осъзнават от разума, рационалните изтласквания пък се коригират от афективността. Разум и афективност би следвало да се развиват паралелно и взаимодопълващо се, но в 9 от 10 случая преобладава едното над другото. Афективността е тази, която коригира разума да не се самозабрави и подлъже по величието и силата си. Един чудесен афективен инструмент за корекция на самозабравил се разум, е хуморът. Хуморът е наблягане върху забавната или ироничната страна на човешкия нарцисизъм. Хуморът дава възможност на личността да прояви толерантно отношение към всичко и силата човек да се засмее на себе си, преосмисляйки различни свои аспекти без фиксация в тях. Хуморът унищожава постигнатото с много труд изтласкване и разрушава ригидните рационални формации, чийто ефект понякога може да се развие до патологичен, но чиято форма е съвършено егокомфортна и егостабилизираща.

 А разумността, от своя страна, предпазва човек от фиксация в преживяването, разигравайки различни варианти на реалност и възможности за афективно състояние. За да не се изгуби човек в лабиринта от усещания и чувства и да повярва, че всичко, което преживява, е единствено реално.

Интуицията за мен е спонтанен, познавателен проблясък, изпреварващ или предчувстващ конструирането на поредната версия на "реалност" в мозъка. Тя е априорно знание за поредната вероятна конструкция от хаоса. Интуицията е доловен патерн при подреждането на хаотичните елементи, който ще доведе до точно определена форма на проявяване в реалността. Проблемът с неточностите на интуицията идва от това, че човек може да предчувства оформянето на точно определена реалност, но тя да не се прояви в следващ момент, а във фиктивно по-отдалечен пространственовремеви момент. В такива случаи се говори за гении изпреварили времето си. Защото, в крайна сметка, тази версия на реалност се сглобява в колективното съзнание, но човекът предусетил и описал нейната форма, отдавна не е между живите.