Разум и Душа в едно цяло трябва ! Иначе голям сакатлък става ! Или душата полудява . Или разумът умира - без Воля за Живот остава.....! 

Интуицията (душата) : " Заложи на 7 ! " . А Късметът (разумът) : " Не може да бъде ! " .  

Редактирано 21 ноември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 4 часа, Реджеп Иведик написа:

Да се освободя напълно от илюзията за контрол или от другите си илюзии, значи да спра да живея. Това навярно също е илюзия.

Може да е, може и да не е. няма кой да каже - кое е илюзия или кое не е. Поне аз не мога. за някои неща улавям несъответствия, за други - не.

Но горното твърдение се извежда на базата на принципа - живота са моите илюзии. И ако махна илюзиите - няма и живот.  Това е смислено, но само при предварителния контекст - ЧЕ ИЛЮЗИИ И ЖИВОТ - са еквивалентни. В такъв случай, обаче самата смислова форма от твърдението става несъответствена - защото в нея живота и илюзиите все пак се разграничават. Но как точно - това е вече най-трудното, най-сложното. 

Навсякъде се дращи и плямпа как и доколко им е ясно на толкова много хора - кое е истина, кое било илюзия, кое било живот и как било важно дали имало "смисъл" (каквато е и конкретиката на темата, все пак). Сигурно им е ясно - според готовите рецепти които да се ползват - пак наготово. Общите съждения и размишления - също не дават особен резултат - поне не и в моите очи. Заучеността на една или друга концепция от обяснения и описания  и комбинирането им за целите на справяне с неопределимостта на битието и субекта в него - също не вършат работа отвъд зададения си предварително фрейм.

Изкуство е да се диференцира Битие от Илюзия за него. Мистерия и Енигма, достойна като предизвикателство за "смисъл на живот-а". Разбира се всичко това - пряко зависимо и производно на Живеещия (го).

на 17.11.2017 г. в 17:02, Shiniasu написа:

(1) Ще започна отзад-напред. Вероятно на тази планета ще са наясно, че те самите вече са преминали през нашето относително ниско ниво на развитие, за да достигнат до състоянието в което са. И аз като се разхождам по брега и наблюдавам примерно три лебеда, които от месец не правят нищо друго освен по цял ден да плуват в плитчината в близост до брега, с глава във водата и да си търсят храна, не виждам смисъл в подобен живот. Но за тях това е съществуването, което отговаря на моментното им състояние на съзнанието. За тях това има смисъл. И да, вероятно не осмислят действията си, а по-скоро ги вършат инстинктивно

(2)Зависи за какви срокове говорим. Потенциалът, който можем да проявим в даден точно определен живот си е съвсем ограничен, както от нас самите, така и от фактори свързани със средата в която живеем и др. Когато казвам, че потенциалът ни е неограничен, това е по отношение на безкрайността на бъдещето и дългата поредица от бъдещи превъплъщения, през които всички ще преминем. Сега тези, които не са привърженици на подобна възможност за множество превъплъщения, няма да приемат подобен аргумент, но ти, доколкото имам спомен, не си от тях.

(1) И какво като са наясно? Как точно определят или се определя чий Живот има смисъл? Човешкият, кучешкият, лебедовият. Ако смисъл се придава само чрез осмисляне от разсъдъчни същества, би могло да се затрие голяма част от Живота на планетата, след което дори да се обоснове, че това също е Смисъл като е в известна степен и контрол над популацията. Много "твари" с вдъхнат живот са в пряка и косвена корелация с разсъдъчните и осмислящи Живота и предназначението си.

Живеенето, ако се опрости до "съществуване" се обезсмисля.

(2) ... не знам на какво конкретно съм привърженик и дали добре и ясно съм обяснявала разбиранията си за "превъплъщенията", но ми се струва че малко се смесват нещата с този Потенциал, от една страна и възможността като безкрайност. Дори да не си го реализирал в едно, то няма проблем да е в следващо и така до кога? Интересува ме един неограничен потенциал какво точно може да постигне (реализира)? Кочина за прасенце, космически кораб, неразрушим дворец или портал през пространство-времето ...

преди 14 минути, Maleficient написа:

Живеенето, ако се опрости до "съществуване" се обезсмисля.

за кого... според кого, кое, какво...

Там е въпроса - че високите абстрактни положения, всъщност за силно зависими контексуално и това ги прави условни и относителни.

Но най-много абстракциите са зависими от субекта, който ги изпълва със съдържание и ги ползва според потребностите си. Което са два различни процеса, но със взаимовръзка между тях - изпълването на съдържанието на понятията... и ползването им според потребностите на самия субект...

Заради това тази тема - СМИСЪЛЪТ НА ЖИВОТА е всъщност тема-огледало. Тя е тема, нещо като дневник, в който всеки един от нас слага своят печат КОЙ Е ТОЙ, естествено полагане на личен автограф и автопортрет на онова, което става вътре в самите нас. Дали самият субект ще е наясно с това или няма да е - това ни различава, но не променя с нищо същността, принципа и механиката на рефлексията .

Редактирано 21 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

Изкуство е да се диференцира Битие от Илюзия за него.

Няма критерий. Ако обусловим (договорим) критерий, ще е обусловен (договорен) критерий. А други критерии не са познати. Кант твърди, че са немислими. Склонен съм да се съглася.

преди 1 час, _ramus_ написа:

за кого... според кого, кое, какво...

Там е въпроса - че високите абстрактни положения, всъщност за силно зависими контексуално и това ги прави условни и относителни.

 

....

Дали самият субект ще е наясно с това или няма да е - това ни различава, но не променя с нищо същността, принципа и механиката на рефлексията .

Не е нужно да е "за някого", съществуването, като такова каквото е в промеждутъка от зараждане до смъртта.

Абстракциите са доста полезни в изясняване на същността. Проблемът е в използващият и възприемащият.

Мисля, че Различията доста променят резултатът от рефлексията на всеки един. Прекрасната, но увяхнала червена роза за един поет може да е символ и невероятно вдъхновение, а за градинаря да е обикновен боклук за кофата. Тук се появява интересният момент със смислеността в Творенето ( като действие), не като краен резултат.

преди 18 минути, Реджеп Иведик написа:

Няма критерий. Ако обусловим (договорим) критерий, ще е обусловен (договорен) критерий. А други критерии не са познати. Кант твърди, че са немислими. Склонен съм да се съглася.

Ага, подозирам, че Пойнта е на "диферинцира", а не на "критерий" или окритейряване ( няма такава дума) но е нещо между обозначаване и "наименуване", си мисля ...

преди 44 минути, Maleficient написа:

Ага, подозирам, че Пойнта е на "диферинцира"

Може, но как се диференцира. По какъв критерий. За да диференцира, трябва да обуслови критерий

преди 22 минути, Реджеп Иведик написа:

Може, но как се диференцира. По какъв критерий. За да диференцира, трябва да обуслови критерий

Не е задължително. Но критерият е определящ, ако по някакъв начин може да категоризира същността. Или обяснено по друг начин, да покаже зависимостите. За това (или пък въпреки това) са измислени диференциалните уравнения. Защо са измислени числата и по какъв критерий?

 

Редактирано 21 ноември 20178 г. от Maleficient (преглед на промените)

преди 32 минути, Реджеп Иведик написа:

Може, но как се диференцира. По какъв критерий. За да диференцира, трябва да обуслови критерий

Какъв критерий бе Реджо ?

Вземаш част от цялото....Ако питаш коя част - която ти трябва , може и искаш . В такава последователност . После другите части ако трябва....  

Тълковен речник

диференцираш, несв. и св.; какво. Разграничавам, разпределям, разчленявам. – диференцирам се. Разграничавам се, отделям се от нещо.

Редактирано 21 ноември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 11 минути, Maleficient написа:

Защо са измислени числата и по какъв критерий?

Това е тежък въпрос. Около числата витаят много условности. Броене, ред, делене, пропорции, делимост, конгруентност по модул...............................................

преди 13 минути, by_chechi написа:

Вземаш част от цялото

Не става преди да обусловиш що е част и що е цяло.

А за да ги обусловиш е нужен критерий

преди 18 минути, Реджеп Иведик написа:

Това е тежък въпрос. Около числата витаят много условности. Броене, ред, делене, пропорции, делимост, конгруентност по модул...............................................

Не става преди да обусловиш що е част и що е цяло.

А за да ги обусловиш е нужен критерий

Изпадаш в празно бърборкане струва ми се....Мъчиш се от нищо нещо да правиш..... . То в тази тема не е голяма грешка де ! 

Слушай ! Я дай пример който те затруднява с избора ! 

Редактирано 21 ноември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 10 минути, by_chechi написа:

Изпадаш в празно бърборкане струва ми се

Струва ти се

преди 41 минути, Реджеп Иведик написа:

Струва ти се

Искаш да кажеш , че си бърборкаш ?! Става ! Или не ?! 

Диференцирай се ! Няма критерий ! Каквото се получи - това е !

След това следва да сравниш с действителността , с практиката . И тогава става частна истина , валидна за съответната част . Не и за другите , останалите части !.....

Действителността , практиката е единствен критерий ! 

Мисленето е трудна работа..... ! Празните приказки - никак даже ! 

......Искаш ли сега да пробваме с интеграция ?! Сега вече ще ти трябва критерий !......

Редактирано 21 ноември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 32 минути, by_chechi написа:

Действителността , практиката е единствен критерий ! 

Действителността, така както я поднасяш, е вече обусловена съгласно критерия, по който различаваш действителност от не действителност. Обусловил си вече и що е практика, за разлика от не практика, по твоя си критерий също. 

Идеята с обожествяването на собствените си критерии съм я преодолял. За това викам, че съм просветлен. На туй му се вика Среден Път. Проста логика, ма не е за прости ора.

преди 24 минути, Реджеп Иведик написа:

Действителността, така както я поднасяш, е вече обусловена съгласно критерия, по който различаваш действителност от не действителност. Обусловил си вече и що е практика, за разлика от не практика, по твоя си критерий също. 

Идеята с обожествяването на собствените си критерии съм я преодолял. За това викам, че съм просветлен. На туй му се вика Среден Път. Проста логика, ма не е за прости ора.

На твоето му се казва нищоправене.....   

Сравняването между идеално и материално не е критерий.......! Процес е и се нарича познание.......нещо което е твърде в дефицит (Ха ! нова думичка ) .

Редактирано 21 ноември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 10 минути, by_chechi написа:

Сравняването между идеално и материално не е критерий

Не казвам това, а казвам, че преди да достигнеш до сравнение, разграничаване или обединяване, трябва да обусловиш критерий, по който ще го направиш. Разбира се, ако твърдиш, че този критерий е единствения обективен и верен критерий, тогава не го правя на въпрос изобщо. 

преди 30 минути, Реджеп Иведик написа:

Не казвам това, а казвам, че преди да достигнеш до сравнение, разграничаване или обединяване, трябва да обусловиш критерий, по който ще го направиш. Разбира се, ако твърдиш, че този критерий е единствения обективен и верен критерий, тогава не го правя на въпрос изобщо. 

Дай пример бре ! И сам ще видиш как се давиш в собствените си думи......

Хайде да ти помогна ! 

Какъв критерий ползваш когато сравняваш себе си с отражението си в огледалото ?

Никакъв ! Търсиш прилики и разлики всякакви - това е диференциация....След това идва мерене с критерий - това пък е интеграция....

И понеже двата процеса текат едновременно , за това настъпва объркване в мисленето....

Редактирано 21 ноември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 10 минути, by_chechi написа:

Какъв критерий ползваш когато сравняваш себе си с отражението си в огледалото ?

Този, по който определяш кой е себе си и кой е в огледалото. 

Ако не вярваш, пусни животинче, дето не е виждало огледало пред огледалото.

преди 10 минути, Реджеп Иведик написа:

Този, по който определяш кой е себе си и кой е в огледалото. 

Ако не вярваш, пусни животинче, дето не е виждало огледало пред огледалото.

Като счупиш огледалото .......с глава , а може и нея.... Пак практиката е единствен критерий.....

И какво с животинчето ? При него е същото , без особено "дълбоко , мисловно разбиране" ....

преди 15 минути, by_chechi написа:

Пак практиката е единствен критерий

Като успееш да я различиш от не практиката.

преди 4 часа, Maleficient написа:

Не е нужно да е "за някого", съществуването, като такова каквото е в промеждутъка от зараждане до смъртта.

Не се заяждам - предполагам че става ясно. само обръщам внимание на собствените думи на самата авторка, че в тях има положения които се пропускат. все пак всеки един тук участва с думички. И те имат значение - и да се изрази, и да ги чете.

Та - какво съм цитирал по-горе - "не е нужно да е за някого". Ама "без фактора НЯКОГО" всичко останало престава да има значение. Това че се обективизира и сякаш се отделя от субекта, съжденията им се губят корените. Изхвърля се встрани най-важния фактор за всяко съждение - намесата и ролята на неговия автор, в съждението.

И така - второто, като продължение на самата теза на авторката на тия думи - "съществуването, като такова, каквото е... между раждане и смърт"... Но без отразител реципиент, какво би било значението на думичката 'съществуване"? А "раждане или смърт"? А "нужда"...?

Всички тия понятия се пръкват заради нуждата на субектите да им служат да се ситуират, изразяват, обясняват... Ако въобще няма субекти, какво ще стане със "съжденията"? Ще има ли въобще такива? Нещо много повече - дали въобще има свят и вселена ОТВЪД човешкия начин по който той самия я отразява? Това е един от най-сериозните казуси през всички времена...

Обективизирането, което ти правиш - изразено в съжденията от цитата, който съм подбрал, е само един от начините за "решение на казуса". един твърде повърхностен вариант, следващ уклоните на първосигналните психични програми, които също реализират "обективизиране", за целта на защитните си механизми. И - обективизира, ок. Но в това веднага се изхвърля и пренебрегва че това е само трик, само прийом. А фактическото положение - че всяко едно от тия е само начин самия субект да се справи с вечната неопределеност.

Това го опитваМЕ всички хора, по всички географии, истории и култури по планетата, още от времето преди пещерите и дърветата. Това го опитват всички пишещи и тук, сред темите с по-високо ниво на абстракция и в това се забелязват уменията и опита да се борави с абстракции... Но и абстракцията като решение на казуса с "неопределеността" е само патерица. С нея можеш да си помогнеш в даден момент. Но дозата, мярката... уменията и решимостта да я оставиш...

Битката с неопределеността, ние хората първото, което правим - е да се научим да определяме. Върши работа, но си има цена и не е никакво "генерално решение", защото като всяко друго "решение" то също има своите си негативи и ограничения. Дори нещо повече - ОГРАНИЧЕНИЯ и граници, се задават именно с ОПРЕДЕЛЯНЕТО. И пътят на мъдрия човек е в умението на "средния път" - хем да определя, но да го прави осъзнато, без илюзията че като го отразява и му дава определеност, то си е - определено и извън него.

Редактирано 21 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 2 часа, by_chechi написа:

Какъв критерий ползваш когато сравняваш себе си с отражението си в огледалото ?

Никакъв ! Търсиш прилики и разлики всякакви - това е диференциация....След това идва мерене с критерий - това пък е интеграция....

И понеже двата процеса текат едновременно , за това настъпва объркване в мисленето....

ааа, Стефане - тва са пак от серията бе човек! уеуееееееееее, уникати са това, шедьоври отсякъде... Значи "първо е... след това идва... но понеже двата са едновременно, се бъркат". Ама те се бъркат още преди да са изписани И бъркотията продължава в изписаното включително и по прагматичната линия в него...

Чудно ми е само защо хората все още не са се научили да се четат. Първо се учат да пишат ли... или да четат? Ако не можеш да четеш как ще се научиш да пишеш... Обратното е по-възможно на практика... Пък де да знам, хората на шедьоврите може и да не са точно хора... А може би просто полета на творческия потенциал, на неограничения дух, да не се занимава въобще с четене - направо си пише онова, дето идва по протокола от "кораба баща/майка" (да не ме обвинят пак в сексизъм, че вече не знам женското и мъжкото - кое кое е. А дали това е "диференциране"... или "интегриране"? Как/какво ще интегрираш като не си диференцирал? ) ...

Редактирано 21 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 2 часа, _ramus_ написа:

Всички тия понятия се пръкват заради нуждата на субектите да им служат да се ситуират, изразяват, обясняват... Ако въобще няма субекти, какво ще стане със "съжденията"? Ще има ли въобще такива? Нещо много повече - дали въобще има свят и вселена ОТВЪД човешкия начин по който той самия я отразява? Това е един от най-сериозните казуси през всички времена...

Това е правилния възглед.

Разбира се, може да се разсъждава върху има няма. Какво е безсубектно има и няма. Има и няма сами по себе си, като какво е туй жуотно. Може и да не се разсъждава. 

 

 

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Всички тия понятия се пръкват заради нуждата на субектите да им служат да се ситуират, изразяват, обясняват... Ако въобще няма субекти, какво ще стане със "съжденията"? Ще има ли въобще такива? Нещо много повече - дали въобще има свят и вселена ОТВЪД човешкия начин по който той самия я отразява? Това е един от най-сериозните казуси през всички времена...

А ако въобще няма “съждения” какво ще стане със субектите? Ще има (или няма) идеални субекти, които няма да се изразяват, няма да се обясняват... А къде ли ще се “ситуират”, защото без “съждения” дали въобще ще могат да отразяват свят и вселена? Това вече е сериозен казус!

Редактирано 21 ноември 20178 г. от Гретел (преглед на промените)

Важна е концепцията на субекта.  Защото истината е съответствие на личната идея на същият за "обекта" на изследване. Несъгласието на всички участници в една обща картина на концептуална теория , означава само едно - Несъвършенство в "изгражданият образ" , поради различие в сетивната приемственост , която , от своя страна е определящ фактор при съставянето на логическата обща структура на наблюдаваните явления , предмет на зададената дискусия и извличаните механизми и закономерности.