преди 2 часа, vivilon написа:

Добре, обясни и  разкажи на нас, които не знаем как един феномен се е появява на белия свят в даден момент. Проследи причинно-следствените връзки, условията, довели до това. Много е интересно пък и  ти се отдава, както пишеш. На мен не ми дадено, аз не мога

Дава ни се, че се появява. 

преди 2 часа, Любомир Ико написа:

Всички дето пишат в тоя форум са със свободна воля, те детерминизъма са го изяли с корицата 

Иначе Кенеди е убит когато е измислен барута 

Инкомпатибилист ли си ?

Това е също краен възглед

И компатибилизма е краен възглед

преди 15 минути, Реджеп Иведик написа:

Дава ни се, че се появява. 

Не на всеки и по равно се дава ! На някои - никак ! ....Старо "Москве" ли предпочиташ или ново "Порше" ? Развитие има !.......най-добре рикша , там за другата тема ! 

Редактирано 29 юни 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 14 минути, Реджеп Иведик написа:

Инкомпатибилист ли си ?

Това е също краен възглед

И компатибилизма е краен възглед

Мисля че съм човек бро, не съм никакви инкомпатибилисти .  

Често се хващам че не съм възгледите си иначе, в това може да ме обвиниш.

А в такъв случай ми е интересно изобщо какво значение има кое е краен възглед или не.

преди 2 часа, vivilon написа:

Хайде сега, малко слез на земята. Типове като Ленин, Хитлер, Сталин и др  и целите организации,

типове като Буда, Заратустра, Айнщайн или Леонардо - те къде са - в облаците, на метла - като в аватара ти ли, или и те са някъде "на земята"?

Подбирането на тия фрагменти, които са съответствени и удобни на всеки, е нещо, което така или иначе се прави инстинктивно и се копира и имитира по социалните примитивизми. Подбора на фрагменти, изразява и фрамгентарен субект. И води към фрагментарни изводи, щото и потребностите също са фрагментарни. Фрагментарно е мисленето, възприятието отражението... дори усещанията и изживяванията...

Идеята е - дали може някой да си позволи да излезе от това? Щото тази повторяемост си е точно матрица... Не зная как не ви омръзват повторяемостите - толкова типични, толкова реактивни, толкова предсказуеми. А от друга страна всеки повторител претендира за индивидуалност някаква... и се напъва да предложи "различност' някаква си.

Редактирано 29 юни 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

1.''МаанИ идИн пирОнь нЪ килимЯфкътъ,Ъ сЪ куртулИсът цървУлинити гъшничОри!!!''

2.''Вържете си попа,за да ви е мирно селото!!!''

3.''Блокирайте моториката на свещенослужителя,за да деактивирате разфикалната инфраструктура!!!''

Редактирано 29 юни 20178 г. от Гост (преглед на промените)

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Идеята е - дали може някой да си позволи да излезе от това? Щото тази повторяемост си е точно матрица... Не зная как не ви омръзват повторяемостите - толкова типични, толкова реактивни, толкова предсказуеми. А от друга страна всеки повторител претендира за индивидуалност някаква... и се напъва да предложи "различност' някаква си.

Това ли е словото с което излизаш сам от оковите на хининовата ларва за да разпериш крилата или само teasе-ваш?

преди 16 минути, _ramus_ написа:

Подбора на фрагменти, изразява и фрамгентарен субект. И води към фрагментарни изводи, щото и потребностите също са фрагментарни. Фрагментарно е мисленето, възприятието отражението... дори усещанията и изживяванията...

По-дългите постове пък ако постигаха "цялост" на мисленето и това което стои отвъд нас...

Ти изобщо усещаш ли се в какво обвиняваш и че ти попадаш яко в същото?

Само изглежда че питаш нещо. И само изглежда че пишеш... нещо. Не разбираш нито дума, но пък декларираш обратното. Не само рамус - останалото написано е със същата "участ" през очите ти. Нужно ти е само да редиш монолога, с идеята че "си говориш с някого".

Обръщенията с пич и бро... изглежда са артистични. Така и не станах артист - все още чакам да ми стане тъжно... като виждам какво "щастие" съм изпуснал.

Изглежда също че ти трябва емоционална боксова круша. Похейтвай си на воля - дано ти мине... ама надали.

Редактирано 29 юни 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Музикален поздрав за всички участници в темата. Понякога от думи наистина натежава.

Една малко по-различна психология. Не правя реклама, допадна ми нетрадиционното в метода, който дори не е и метод.

 

Редактирано 30 юни 20178 г. от Любомир Ико (преглед на промените)

преди 2 часа, Мо_хи_ни написа:

Една малко по-различна психология. Не правя реклама, допадна ми нетрадиционното в метода, който дори не е и метод.

Не е различна ! Все същата си е , но позитивна . Част от по-всеобхватна и по-богата психология е .

Смяната на гледната точка изследвайки даден обект е нормална , даже необходима практика във всички науки . Негативна с цел запазване на статуквото и позитивна за неговата промяна ....Според случая ! За това негативният подход се приема като основен , сигурен , консервативен....

Най-добрият начин да не се развали млякото е да се остави кравата неиздоена ! Другият начин е да се консумира веднага с риска да се подрискаме от плюскане и да остане....! 

Къде на майтап , къде на истина , за това имаме две очи - да виждаме стереоскопично , обемно...! Т.е. поне две гледни точки........

В статията нещата малко се изсилват според мен . Понеже начинът е действен , но непопулярен , опитват се в чудодейна магия да го превърнат.....макар според мен по-рядко да помага.....

Редактирано 30 юни 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 14 часа, Любомир Ико написа:

Мисля че съм човек бро, не съм никакви инкомпатибилисти . 

Помислих, че си ги чел дебелите книги. Стори ми се, че иронизираш нещо във връзка със свободата и истината. 

Ако разбираш що е детерминизъм, колко му е да допусна, че разбираш и що е инкомпатибилизъм.

Така или иначе всички възгледи са крайни и не са крайни.

преди 3 часа, by_chechi написа:

Смяната на гледната точка изследвайки даден обект е нормална

Защото е казано:

"Голямо и малко е едно и също"

Хермес Трисмегист

преди 53 минути, Реджеп Иведик написа:

Помислих, че си ги чел дебелите книги.

Чел, но недочел   поназнайвам идеите на "дебелите" от дискусии и лекции - в СУ-то и НХА-то. Предимно се вълнувам от естетика, философията само ми е отправна точка.

Иначе най вече чета "художуствена философия" тип Гьоте, Ницше, Хесе.

Най-приложната философия на която съм се дивил е тази на Адорно - философия на музиката - но пак е повече естетика.

 

... Но ти зададе така въпроса - Инкомпатибилист ли си ? Това е краен възглед.

Може да си се объркал, или сгрешил като си го писал или да предизвикваш интересен отговор?

 

Много странно ми е изобщо аз да съм възгледа си. Особенно пък по темата с детерминизъма. Единствения краен възглед в който попадам е че смятам че съм човек.

Иначе тя темата може стигне до висини че възгледа на притежателя има влияние за решаването на обективността. 

Гледам на възгледите и философията като задължителни за да разширявам начините си на мислене - не да се привързвам към която и да е идея. Мога днес да съм инкомпатибилист - утре компатибилист.

Иначе ме хвана че иронизирам - най-вече хора които се вкопчват в една филосовска стратегия и идеология - не зная дали има такива тук... Уважавам способността да изградиш целия си светоглед подобно на някаква уютна и стабилна структура - но като начало колоните винаги трябва да започнат от едни такива случайни избори - има ли свободна воля или не - избираш едното и започваш.

Живота за мен е по-органичен - даже на менталните структури не гледам като чисти уравнения - а и обратното де.

преди 21 часа, _ramus_ написа:

типове като Буда, Заратустра, Айнщайн или Леонардо - те къде са - в облаците, на метла - като в аватара ти ли, или и те са някъде "на земята"?

Подбирането на тия фрагменти, които са съответствени и удобни на всеки, е нещо, което така или иначе се прави инстинктивно и се копира и имитира по социалните примитивизми. Подбора на фрагменти, изразява и фрамгентарен субект. И води към фрагментарни изводи, щото и потребностите също са фрагментарни. Фрагментарно е мисленето, възприятието отражението... дори усещанията и изживяванията...

Идеята е - дали може някой да си позволи да излезе от това? Щото тази повторяемост си е точно матрица... Не зная как не ви омръзват повторяемостите - толкова типични, толкова реактивни, толкова предсказуеми. А от друга страна всеки повторител претендира за индивидуалност някаква... и се напъва да предложи "различност' някаква си.

Сигурно някой може. Има такива, но аз не познавам такъв, но след като не познавам, не означава, че няма. Аз съм отворена за това, което не знам

Но се опасявам, че ти не си

Но всяко нещо с времето си

преди 1 час, vivilon написа:

Аз съм отворена за това, което не знам

"Никой не знае, колко езика знае кралят."

Кралица Марго

А това, което знаем, дали го знаем ?

преди 7 часа, Любомир Ико написа:

Единствения краен възглед в който попадам е че смятам че съм човек.

Е, не е по малко или повече краен от всички останали. Чел си ги дебелите книги.

Чисто логически дотам може да се стигне, детерминизъма, свободата, истината, приликите и разликите между живото и не живото.

Но има и отвъд. Например въпроси от рода на.

– Какъв си преди да се родиш и след като умреш.

– Каква е вселената ако си човек и каква ако не си

и други такива, поставящи логиката под вгъпрос 

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

– Какъв си преди да се родиш

....безсмъртен!!! След като се родиш-си смъртен,неизбежно е...(започва обратното броене)

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

и след като умреш.

....евентуално ''нещо''(но никой не се е възнал,за да каже)....,реално ''нищо''(пада шалтера......и дотам)!

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

– Каква е вселената ако си човек

...''всичко'',изразено по човешки(2-ра сигнална с-ма)!

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

и каква ако не си

...''нищо''....(липса на 2-ра сигнална с-ма)!

Казали са го още древните : " Смисълът е в това което оставиш за Живота след себе си - както материално , така и идеално " .

Това не се разбира , когато Егото ("Аз искам!") надвие над Разума ("Така трябва!") - смисълът става недостижим , неразбираем !

....Така бихме могли безпогрешно да различим Хитлер от Сталин примерно....

Редактирано 20 август 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

Определено има някакъв смисъл , но е дълбоко заровен според мен. Би било много смешно да съществуваме само за да извършваме биологични и физични нужди.

преди 9 минути, Амели написа:

Определено има някакъв смисъл , но е дълбоко заровен според мен. Би било много смешно да съществуваме само за да извършваме биологични и физични нужди.

Aми ако няма? Това дали е достатъчно основание,да се или да не се извършват такива нужди? Може да има скрит смисъл в тях. 

преди 12 минути, Зайо написа:

Aми ако няма? Това дали е достатъчно основание,да се или да не се извършват такива нужди? Може да има скрит смисъл в тях. 

Не виждам аз поне . Поддържат се естествените биологични функции . Кръговрат някакъв за съществуването. Само секса според мен е въпрос на избор и не е определящ.

Преди да се отговори на въпроса за смисъла на живота, трябва да знаем какво е животът. А ние малко трудно ще стигнем до консенсус и до разбиране по този въпрос. Дори ако трябва да засегнем единствено въпроса за възникването на живота ще имаме множество противоречия. Ако допуснем, че Бог е създал живота, то тогава Бог жив ли е или не е жив? Ако е жив, то той няма как да създаде живота, защото животът вече е съществувал, а Бог би бил зависим и обусловен. Ако Бог не е жив, то тогава... Ако животът е възникнал от нищото в един момент, как точно си представяме това? Ако животът винаги си е съществувал (което всъщност е моята позиция, но това го споменавам само между другото) , то как ще свържем това с възгледите ни за света.

По същия начин можем да зададем въпроса за смисъла на движението в света. Какъв е смисълът на движението при живите същества? А при неживите? Как е възникнало движението, ако е възникнало - какво го е предизвикало? Или е съществувало винаги?

и двете понятия във въпроса за ЗАГЛАВИЕТО (СМИСЪЛ и ЖИВОТ) са висши абстракти с огромен диапазон от възможности за пълнеж, интерпретация и обобщенията им. В този смисъл са като етюди по абстрактно боравене - демек упражнения за 'подгряване'... Именно заради това чудесно се забелязват личните нива на отражение и възприятие... и дадености. 

Трудно е да се излезе от матрицата на линейно-последователното мислене и за много колеги пишещи, винаги всеки казус им е важен само по отношение на "началото". От друга страна - инерцията в предварително формираното наготово... се забелязва по следното:

 - безкритичния поглед когато се заимства наготово, лишава потребителя му от възможност за осмисля какво точно си "взима да ползва'. Например - простия анализ на съчетанието в едно на "ЖИВОТ" и "СЪЩЕСТВУВАНЕ"... е най-малкото проблемен и несъответвствен. В този смисъл изречението "ако животът винаги е съществувал"... съдържа твърде явно логическо и смислово противоречие, което с лекота се пренебрегва, защото се търси значително по-плитко значение и въпросното изречение е само негов готов израз.

Разглеждането на понятийния пълнеж в рамките на причинно-следствена система, само защото тя е опростена, дава яснота и изглежда лесна за усвояване и ситуиране, е ограничен похват. Там е въпроса - че свободното размислителство въобще не е "свободно", а то носи печатите на ограниченията на които то е формирано от "предмисловния си етап".

Всички въпроси от предходния коментар са съставени от абстрактни понятия... а отгоре на всичко - им липсва какъвто и да е практичен пълнеж - което означава две неща:

1. че "отговорите" могат да са всякакви, условни и зависими от субекти пълнеж, контекст, дадености и влияния на огромен брой фактори и променливи...

2 и че, и заради т.1, "отговорите" нямат никакво практическо значение относно конкретните или по-общите екзистенциални неизвестни за всеки субект.

Онова, с което същия субект безспорно и практически разполага, е самия той. В самата житейска практика е изучаването и проумяването защо един субект лесно се изгубва в непрактични казуси, от любов към изгубването или от любов към играта на размишления. От друга страна - какви размишления могат да бъдат, като им липсва структурност, подреденост, системност... и най-вече  личен принос, - когато са съставени от готови шаблони и клишета на отпечатъци.

Практически смисъл на едно упражнение... е да упражнява, за да подготви за 'сложната и отговорна част", където се изискват умения, опит, импровизация, интуиция, огромен брой условности и променливи, относителности и възможности, в непрекъснат недостиг на актуална информация нуждата да се взимат решения... 

Докато "размислителството" в народния си израз, е вид игра - на думички, на значения.... Но от него нищо не зависи.

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Разглеждането на понятийния пълнеж в рамките на причинно-следствена система, само защото тя е опростена, дава яснота и изглежда лесна за усвояване и ситуиране, е ограничен похват.

Дай пример за разсъждение извън рамките на причинно-следствената система. Причинно следствената връзка изразява определени реално съществуващи и наблюдавани от нас хората закономерности. Без закономерности не може да имаме нито разсъждения, нито логика. Това разбира се не означава, че хаотичност не съществува. Тя е извън рамките и ограниченията - да. Но ние никога не можем да излезем извън формите, рамките и ограниченията, а само да ги разширяваме. Какво означава липсата на граници и форми? - Да говорим без думи, да мислим без мисли, ние самите да нямаме форма, знанията ни да не са обвързани с конкретни закономерности, форми и понятия... Как изобщо си го представяш?

от общо 8 основни казуса, които зададох в написаното ти подбра само определен от тях и си го разви.

Но дори и така само обръщам внимание на нещо очевидно:

преди 21 часа, _ramus_ написа:

то носи печатите на ограниченията на които то е формирано от "предмисловния си етап".

дори съм го написал - и вектор, и подсказка.

преди 16 часа, Shiniasu написа:

Дай пример за разсъждение извън рамките на причинно-следствената система.

преди 21 часа, _ramus_ написа:

безкритичния поглед когато се заимства наготово, лишава потребителя му от възможност за осмисля какво точно си "взима да ползва'.

Такааа - само го посочвам в собствените ти думи - ДАЙ ПРИМЕР - са първите ти думи. Да ти кажа ли какво означават и на какво са основани - в очакване на поредния образец, който да послужи за реплика. Както и изреченията ти по-горе, както и "псевдовъпросите" изписани в серия са реплика и дори питаш " а има ли друг вариант", след като за теб няма такъв. Ами да - няма. Готовите заемки предоставят само варианта, дето е заимстван - затова ги има, за да стане лесно.

Думички, каквито и да са, като се изрекат от заемки са лишени от смисъл и съдържание - защото ТИ си човека, който е нужно да ги изпълни - и смисъла и съдържанието. А нямаш как... Просто нямаш как. Ако го направиш... ако дори само да опиташ... и веднага ще се "разбере", дори да напишеш същите думички... 

Думичките нищо не са. Съвсем нищо. Без говорещ няма думички. Думичките са формата, но без говорещ, липсва съдържанието, защото съдържанието идва от говорещия - изразяващия това, което става в неговото отвътре. Съдържанието не може да се копира, защото самия субект го поражда - с живота, с качествата, с труда и куража да дръзне да сложи личния си печат и да му се довери. Повтарянето на думички не повтаря и съдържанието им , защото особено в абстракциите, именно съдържанието става важното, а то не е възможно да се копира, както става с думичките - запомняш и си повтаряш...

--------------

Няма смисъл от опониране - става въпрос за теб. Какво и кое и дали мога да си го представя... няма никакво значение за теб самия. Аз мога само да обърна вниманието ти към нещо... и то - към НЕЩО ТВОЕ, като думичките, примерно, и че зад тия думички има проблем говорещия ги... Не е мой "проблема", нито аз съм виновния че го има. И не че е "проблем", ако не го разгледаш като такъв... или пък като каквото приемеш да го разгледаш... или да не приемеш и да "го няма"...

Но когато нещо се приеме като "проблем" са налице два "варианта" за отклик - рационалната част се занимава с вникване и решение, развитие и допълване, смяна и обогатяване. Така всеки проблем, поражда търсене на решение... и обогатяване и разширение на капацитета. И от проблем, става спусък за развитие, защото всеки проблем и решаването му, са съпътствани от преодоляване на граници, на страхове... на разкрития и вникване в същността...

В несъзнателните ИРАЦИОНАЛНИ полета,  където по принцип възникват всички "несъответствия", няма механизми за решения, а за криене или борене, асимилация... всичко друго - но не и решаване с осмисляне. Конфликтите в несъзнателния свят, са извор на негативен автоматичен "отговор", а той се реализира чрез 'свиваща реакция', която задължително стяга и засилва ролята на границите...

Двата условни описани сценария са диаметрално противоположни като "последствие"... Изборът си е твой... но само като принцип - зрялостта и даденостите, труда и осъзнаването - предрешават "избора" и става безсмислено да се нарече с тази думичка.

За никого друг сред вселената няма никакво значение кой си ти. Само за теб, спрямо теб - това има значение. Ако му придадеш значение...

Редактирано 30 октомври 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)