преди 14 часа, Мо_хи_ни написа:

Ще направя опит за пример: "моето", преди време не си давах сметка, че преживявам чужди чувства, емоции или мисли като напълно свои, въпреки че очевидно не съм аз източника им. Случвало ми се е да започна да се вълнувам без причина, просто защото долавям вълнението или стреса на хората около мен. Или внезапно да започна да употребявам говор или интонация, несвойствени за мен. Или да изпитвам чувства, да виждам образи, които доста по-късно започнах да разбирам, че също не са мое лично производство, но въпреки това ме заливат. Имала съм дори периоди в живота си, през които самият досег с други хора ме е натоварвал сензитивно, защото оставях всичко да преминава през мен с интензитета, с който те го преживяваха. А това ме изтощаваше, понеже не можех да се разгранича, бях като гъба, която попиваше всичко и си претоварвах операционната памет.

Е да, в пълни каши съм участвал. А съм бил и от другата страна - даже съзнателно за съжаление. Познавам "случаи" в които целия им характер е устроен върху тази сила - да повличат след себе си други. Сякаш самите те са изпразнени от съдържание освен ако не са вечно свързани/разчитащи на другите. Уж разчитат на другите - но самите не са податливи на външни чувства - като огледала са. 

Но не споменаваш позитивните страни - например приятели с които само да се видим и изпадаме в неистов смях и ирония.Там има и обратна усилваща се връзка. Влиянието може да е градивно. Ако се опиташ да научиш някакъв занаят например е добре ако си гъба.

Периметъра изобщо...гледам да не го мисля... изобщо с философия и себеанализ се променям смислено - но не и качествено. Иначе да се изваждам от контекста не е като да не се набутвам в друг контекст. В повечето случаи гордо джапам в ла*на хаха..  Ла*ната са ми най-добрия учител и приятел. На края и без това ще се любиме със смъртта - а аз ще и разказвам как съм и изневерявал с живота и къде съм и бил верен... до гроб...

преди 19 часа, Мо_хи_ни написа:

Относно децата - ти си се слял с тях…

Абе де да се бях... Май не предявих претенции за "главатар на глутницата", а по-скоро се занимавах да разпознавам собствените си различия. А те децата бяха в тази възраст между 8-12 - ако бяха по-малки съвсем нямаше да се оправя - но поне щяха да са съвсем "ударени" да разпознаят несигурността ми. А ако бяха по-големи - някакви тийнове - там вече имам повече език с такива а и те имат повече мотивация да се учат по-задълбочено и на по-сложни неща.

Иначе с някои деца - просто самите те ако са по-отворени към жирафи като мен - ми се е случвало да се "слея" и да се превърна в едно голямо дете и да подскачам и да играя - доста яки моменти. Защото има и просто срамежливи или такива които те гледат изпитателно и хич не са отворени.

Дядо ми на времето (лека му пръст) си купи мотоциклет " Балкан" . Хвалеше се , че "вдигал с него 120" - Голяма Работа !....Един път на завоя падна у канавката и здравата се натроши . И той , и мотоциклета....

От тогава любимо занимание му стана , да разглобява мотоциклета , да го чисти и лъска , да го гресира , в парцали да го увива....Имаше си и една кофа за останали "резервни" части , дето все не им намираше мястото при сглобяване , Все повече и повече ставаха "резервните" части......Този мотоциклет повече така и не тръгна . На края остана само рамата , а тя отдавна отиде за старо желязо - иначе чистичка , лъскава , с грес намазана , в парцали увита....

За какво ги разправям тези работи ли ? Ами ей така , да се намирам на работа....

Редактирано 24 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

 

 

 

преди 23 часа, _ramus_ написа:

някой да е "гений" означава много неща. Според конкретиката на средата, която поставя етикета.

За мравуняка от колективни мравки, е важно да са налице ''специални". Нищо че няма да ги разберат, но и голямото значение за социалната маса е превръщането на някои "специални" изкуствено в "специални", за да станат идоли и примери за поддържане на колективната митология. Въобще - това е сложен набор от сделка чрез която е нужно да се зададе тип битийност. Който му подхожда, който е резонансен с нея, той е приема за "свой тип" и се превръща на свой ред в неин репликатор и рупор.

Колкото до "гениите" - според теб Айнщайн и Моцарт - това ли са примери за гении за теб?

Някой да е гений - в общия колективен смисъл - е да му е налице потенциал в определена насока, която впоследствие да се разгърне и прояви. Резултата е " 'ударен" но е само еднопосочен, само според заложеното и конкретиката на разгръщането й в дадения исторически и културен контекст. Никой гений не се нарича сам така. Наричат го така тия, за които той до голяма степен ги е надхвърлил. От друга страна - при гениите разгръщането е еднопосочно. Голямата част от други качества, черти, особености  - остават неизрастнати... за сметка само на една единствена. По този начин в такава личност се наблюдава несъразмерно "издуване" на едно... за сметка на развитието в други свои аспекти.

За мен, като индивидуалист, не ми е нужно да наричам някого "гений". Не ми е нужен такъв етикет. Разбирането ми за разликите и приликите в хората е на ниво за което просто такава дума не ми е потребна.

 

За колективните мравки нещата са ясни, мнението ми е същото, но ти го изразяваш по-добре

Добре, ти отричаш авторитетите, да ти кажа честно и аз също. 

Да Айнщайн, Моцарт, Спилбърг ако щеш, Елвис, има страшно много , но в момента не мога да се сетя, пък и е въпрос на вкус

За мен гений означава едно единствено нещо  - да провокира по най- чист и прав път в човека вдъхновение и желание за съзидание, чрез нещата, които е постигнал

Аз съм обикновен човек и имам нужда от гений отвреме -навреме

преди 20 минути, vivilon написа:

пък и е въпрос на вкус

А не швепс 

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

А не швепс 

Въпрос е на Редж Ив, който кърка швепс 

А има ли живот без смисъл? Живота ли е в смисъла, или смисъла в живота? Че взеда се търси смисъл в смисъла... затва питам. Получва се характерното философско отплесване от биг пикчър...

преди 7 часа, Любомир Ико написа:

Периметъра изобщо...гледам да не го мисля... изобщо с философия и себеанализ се променям смислено - но не и качествено. Иначе да се изваждам от контекста не е като да не се набутвам в друг контекст.

Аха, ти, по думите си, се оказа парадоксален хибрид между торен бръмбар и жираф. 

На мен ми е кеф да се опитвам да моделирам психиката си така, все едно току що я създавам. Един вид изправям собствената си "сила" срещу собствените си "слабости" и си гледам сеира. А контекстите…те са просто подробност, декор, като дърветата край железопътната линия.

Какво имам предвид. На връщане от Норвегия с ферибота за Дания, ни застигна невероятна буря. Вълнища над 30 и кусур метра ни кандилкаха като орехова черупка. Превозното средство пращеше така, сякаш всеки момент ще започне да се разпада. От всички краища хвърчаха всякакви предмети - съдържания на дамски чанти. Пътниците пищяха от ужас и повръщаха, а стюардите не можеха да смогнат да ги заредят с нови торбички за повръщане. Моя милост използва липсата на навалица, за да поръча хапване и пийване за цялото семейството и да му го донесе, а след това си пих кафето изправена, увила една ръка около дръжката, за да мога да увисвам спокойно, когато се налага и да се наслаждавам пълноценно на пропаданията и издиганията на ферито. Като в лунапарк, но още по-яко! Когато след 3 часово кандилкане най-после достигнахме заветната суша, чак тогава ми се разтрепериха коленете, натисна ме непреодолим и много спешен импулс да целуна майката-земя и да се изпишкам - поради смяната на контекста.

преди 8 часа, Любомир Ико написа:

Май не предявих претенции за "главатар на глутницата", а по-скоро се занимавах да разпознавам собствените си различия. А те децата бяха в тази възраст между 8-12 - ако бяха по-малки съвсем нямаше да се оправя - но поне щяха да са съвсем "ударени" да разпознаят несигурността ми.

В тази възраст са най-опасни! Помня как подлудихме младата ни и неуверена даскалка по пеене. След три месеца тормоз, тя реши проблема качествено - всеки път, когато нашият клас имаше час при нея, беше последният за деня и по взаимна уговорка имахме свободен.

Ти, Любо… Прояви ли стоицизъм?

преди 7 часа, by_chechi написа:

За какво ги разправям тези работи ли ?

Пример как не е успял да преодолее страха си и да се яхне пак на мотора? 

Пак сме до никъде.  Тия дни гледам разни врабченца, синигерчета,  гълъбчета и свраки. Е, не успях да опаззя яйцето на гълъбчето и свраките го свалиха от дървото. После ги гоних, ама ми омръзна. Така и не разбрах тоя смисъл на живота. Поне не и днес. Със сигурност и утре няма да го разбера. Затова съм си заплюл едно 42, но като знам че на 50 Адамс си замина, без вероятно и той да разбере смисъла, викам да го еба и в смисъла. Сигурно има такъв, ама за някого. За кого, все ми е тая, след като не знам. Ако ще и на Господ да се прави, все ми е тая. Всички сме на едно място. Или почти. Някои се радват на двата метра, други на пространството, ама истината е, че ние никога няма да изчезнем, щото макар и на молекули да се разпаднем, пак ще сме тук и никой не може ни изпъди

 

Редактирано 24 юни 20179 г. от bildera_ (преглед на промените)

преди 6 часа, bildera_ написа:

Пак сме до никъде. ....

Методът "проба-грешка" е основен метод на изследване .

Ами пробвай това !

Смисълът е в това , докато извървим Пътя си , какво оставяме след себе си за Живота ....

преди 8 часа, Мо_хи_ни написа:

На мен ми е кеф да се опитвам да моделирам психиката си така, все едно току що я създавам. Един вид изправям собствената си "сила" срещу собствените си "слабости" и си гледам сеира. А контекстите…те са просто подробност, декор, като дърветата край железопътната линия.Какво имам предвид. На връщане от....

Щом при тези условия , си си хапвала кюфтета с кеф , значи имаш щастието да си от малкото , които не прихващат от Морска Болест (особеност във вестибуларния апарат)  . Това е в Егото , а не е в Мисленето . За това ти е било по-лесно....! Я , питай повръщащите ....! 

Казано е : " Всяка майка моряк не ражда ! "....

Нещо подобно се случва и на по-високо ниво , с Мисленето . Не всеки има способността да излезе отвъд рамките на Метафизичното Мислене (около 90% от хората) , наречено Здрав Разум . При това Релативно (неопределено , квантово...) никак не значи както повечето си го мислят , че Мисленето не е Метафизично ! ....Не че няма да преживее....! 

Да мислиш Диалектично означава да познаваш

Законите на изменение и развитие :

1. Единство и борба на противоположностите (същност) ;

2. Количествено-качествените превръщания (изменение) ;

3. Отрицание на отрицанието (развитие).

И да ги прилагаш изобщо и за всичко !

https://bg.wikipedia.org/wiki/Диалектика

Редактирано 25 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Морска болест и морска болест не е едно и също...

Контекстите са подробности и не са подробности

Вън от контекст е вътре в контекст. Чисто логически.

преди 6 часа, bildera_ написа:

Пак сме до никъде.  Тия дни гледам разни врабченца, синигерчета,  гълъбчета и свраки. Е, не успях да опаззя яйцето на гълъбчето и свраките го свалиха от дървото. После ги гоних, ама ми омръзна. Така и не разбрах тоя смисъл на живота. Поне не и днес. Със сигурност и утре няма да го разбера. Затова съм си заплюл едно 42, но като знам че на 50 Адамс си замина, без вероятно и той да разбере смисъла, викам да го еба и в смисъла. Сигурно има такъв, ама за някого. За кого, все ми е тая, след като не знам. Ако ще и на Господ да се прави, все ми е тая. Всички сме на едно място. Или почти. Някои се радват на двата метра, други на пространството, ама истината е, че ние никога няма да изчезнем, щото макар и на молекули да се разпаднем, пак ще сме тук и никой не може ни изпъди

 

Тук португалците поставят високи пилони почти навсякъде, за да могат щъркелите да си свиват гнезда. Потресаващо е ято щъркели да закръжи над главата ти - те, през повечето време, не летят на ята. От друга страна, понеже са бедна държава, състоянието на по-голяма част от сградите е под всякаква критика. Обаче магистралите им са перфектни! Отделно - само да си посмял да отрежеш корково дърво - ще има да плащаш глобата до края на живота си. Обаче вместо да си почистват и поддържат горите около населените места, както е по закон, те нехаят и като лумне пожар, става страшно! Какъв е смисълът от закони, които не се спазват? Какъв е смисълът да обичаш природата, когато нехаеш за нейната опасна страна? Докато пиша всичко това, птичките чуруликат жизнерадостно, няколко псета лаят в далечината, а кокошките ни реват от глад. Вчера ги предупредих, тез лакоми дебелани, че ако до края на месеца не снесат яйце, ще ги сготвя! Та нали без яйцата смисълът на живота им се обезсмисля?!

Нямало смисъл ли? Ако си сам във водата, по средата на океана, тази думичка "смисъл" има само един, кристално ясен смисъл - земя!

преди 1 час, by_chechi написа:

Нещо подобно се случва и на по-високо ниво , с Мисленето . Не всеки има способността да излезе отвъд рамките на Метафизичното Мислене (около 90% от хората) , наречено Здрав Разум . При това Релативно (неопределено , квантово...) никак не значи както повечето си го мислят , че Мисленето не е Метафизично ! ....Не че няма да преживее....! 

Така е, байко, само ние, "най-разумните", можем да изразим позиция по смисъла на смисъла, другите още разумяват. 

Да си признаеш, че не откриваш кой знае колко разум в себе си, нито релативно, нито диалектически - е един директен начин да си честен. Гледаш ли "Мис България", байко? А заглеждаш ли мацките по улиците? Мислите си в такива моменти как ги усещаш - че те са твои или ти по-скоро си техен? Т.е. диалектични ли са по своята същност? 

преди 15 минути, Мо_хи_ни написа:

Т.е. диалектични ли са по своята същност? 

Когато бях юноша бледен се бях влюбил нещастно и дълго време страдах (тук и будистите да внимават ! ) . "Излекува" ме един по-умен от мен приятел . Даде ми списание с красавици , една от друга по-хубави и ми каза : " Избери си , ама само една , единствената да бъде ! " . Не можах !!! 

Тогава разбрах , че съм се влюбил ......в себе си !!! Сега вече ми е лесно ! Овладях (до където мога) собственото си " АЗ Искам ! " .....Това е диалектика !  

Редактирано 25 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 2 часа, Реджеп Иведик написа:

 

1. Морска болест и морска болест не е едно и също...

 

2. Контекстите са подробности и не са подробности

3. Вън от контекст е вътре в контекст. Чисто логически.

1. Мхм, може, например, да си внушиш, че имаш морска болест.

2. Да си насред океана е само подробност. Но ако си далече от сушата, вече е оцеляване.

3. Вътрешно и външно са едно и също. Чисто логически. Например, външно можеш да си боцнеш хероин, а вътрешно - да си набавиш ендорфин.

 

преди 15 минути, Мо_хи_ни написа:

1. Мхм, може, например, да си внушиш, че имаш морска болест.

2. Да си насред океана е само подробност. Но ако си далече от сушата, вече е оцеляване.

3. Вътрешно и външно са едно и също. Чисто логически. Например, външно можеш да си боцнеш хероин, а вътрешно - да си набавиш ендорфин.

Не го подкокуросвай с хероин .....!!! Не е едно и също !!!

С ендорфин му е "майката" . Тук си го набавяме в количество и качество , ако не си забелязала ......!

Такъв изобилен източник на ендорфин като му четеш постовете е Реджеп примерно , за което следва да му благодарим ! 

Редактирано 25 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 7 минути, by_chechi написа:

Не го подкокуросвай с хероин .....!!!

Кайсиева и хероин е едно и също

преди 1 час, Реджеп Иведик написа:

Кайсиева и хероин е едно и също

Кайсиевата лекува ли кашлица?

не лекува нищо, но тушира симптомите на празнота и разни други призраци.

Значи не е едно и също. Споко байче, не си наркоман...

преди 16 часа, Мо_хи_ни написа:

Аха, ти, по думите си, се оказа парадоксален хибрид между торен бръмбар и жираф. 

На мен ми е кеф да се опитвам да моделирам психиката си така, все едно току що я създавам. Един вид изправям собствената си "сила" срещу собствените си "слабости" и си гледам сеира. А контекстите…те са просто подробност, декор, като дърветата край железопътната линия.

Здравейте, аз съм Торен Бръмбър, извинете продълговатостта ми. Сериозно добра идея как да се представям вече пред хора...  Ще си го напиша в CV-то - може да помогне 

Чудно е дали торните бръмбари имат психика... или всичко което може да "модулират" е "топчетата". Или пък може би психиката им е скачена - самите "топчета".

Хубава история имаш там... Аз само веднъж съм бил близо до смъртта(за сега ) но нямах време да мисля - иначе беше голям релакс - те само ми крещяха отгоре - Не затваряй очи, - Не затваряй очи... Нали така се води - че е най-критично времето в което някой се е борил за живота си - бива намерен от спасителите - защото се "отпуска" в техните ръце.

Интересно, ако че и от най-мега-депресираните типове попаднат в ситуация като Юлиане Кьопке или Арън Ралстън как биха постъпили.

Може би ще ги налегне такава мотивация изведнъж да живеят каквато до сега не са и чувствали... или просто с усмивка ще си...пооолегнаат за маааалко.

преди 1 час, Любомир Ико написа:

Може би ще ги налегне такава мотивация изведнъж да живеят каквато до сега не са и чувствали... или просто с усмивка ще си...пооолегнаат за маааалко.

Точно този ключов момент - колко силно е несъзнаваното желание за живот - е описан във Вероника решава да умре. 

Може би трябваше да употребя по-мистичното име на един от видовете торни бръмбари, ? 

Ти да не си планинарче? Щом си оживял, то вече не остана и капка от съмнение - скарабей си. Точка.

преди 9 часа, by_chechi написа:

Тогава разбрах , че съм се влюбил ......в себе си !!!

Това е много точно обяснение как си осъзнал анимата си. 

на 6/24/2017 в 20:15, vivilon написа:

За колективните мравки нещата са ясни, мнението ми е същото, но ти го изразяваш по-добре

Добре, ти отричаш авторитетите, да ти кажа честно и аз също. 

Да Айнщайн, Моцарт, Спилбърг ако щеш, Елвис, има страшно много , но в момента не мога да се сетя, пък и е въпрос на вкус

За мен гений означава едно единствено нещо  - да провокира по най- чист и прав път в човека вдъхновение и желание за съзидание, чрез нещата, които е постигнал

Аз съм обикновен човек и имам нужда от гений отвреме -навреме

Щом приемаш нещата за "колективните мравки" помисли над това че може би гледаш на "гениите като вдъхновители" - от "възпроизводителна" гледна точка - кодирана дълбоко в теб, белег за размножителна готовност.

Това което намираме за красиво и "вдъхновително" често е силно сексуално. Например музиката и по-масовите композиции изразяват малък сексуален акт -

забележи как всички класици(пък и изобщо) "завършват" произведенията си - като едно друго нещо. "Да бъде" едно изкуство "добро" се изисква да изразяват енергия, чувства, отдаденост...Или да струва много. От своя страна повечето гении са обвързани и с нещастни любови - една от теориите е че изкуството е просто изразяване на това че някой иска да "свие гнездо".

При някои видове птици това е изразено до почти човешки пропорции - например Bowerbird правят много сложни скулптури и птичи архитектури, правят сложни естетически решения как да оформят и съчетаят цветове и прочие.

Като естетическите решения на тези птици - помисли - правят ли ги заради това което наричаме ние хората естетика - или само заради размножителна готовност?

И от там - щом казваш че и ние сме едни мравки - каква е разликата между нашата естетика? Как мислиш - Естетиката на "вдъхновителите" възможно ли е да е просто един размножителен анималистичен инстинкт?

Spoiler

Има доста опции де, замисли се.

преди 2 часа, Мо_хи_ни написа:

Това е много точно обяснение как си осъзнал анимата си. 

Подозирам , че не си ме разбрала !

Разумът няма пол !

Пол има само Егото ! И по този начин влияе на Разума , респективно на Съзнанието като цяло .....Примерно децата до 4-5 годинки не знаят , че са момченца или момиченца....Да , ама им растат различни "израстъци"...! 

Това е дълъг разговор и той трябва да започне много по-отначало - от първоначалната матрица , формите заложени в нея . Формите които следва да бъдат запълнени със съдържание ! Следва да се започне с Лакомия , Мързел и Агресия , разглеждани като Потенциал , а не като самото нещо оформящо Егото.....

Защото класиците са започнали някъде от средата - сексуалната и/или жизнена енергия идват на втори-трети план на разглеждане като следствие , а там има още много не по-малко значими неща . Казано е примерно - сексуален глад , което си е проява на лакомия....."Сексуален" е даже прилагателно , не е съществително ! 

Какво ще кажеш примерно за любопитството като водещо начало ? Което е пак вид лакомия! Дали е по-малко значимо от сексуалността ? За самолюбието какво ще кажеш - друг вид лакомия ! Ако си гледала "Великолепната седморка" , сексуалността ли е водещото начало ? И т.н. други ......Има да чакаш Фройд и Юнг да ти обясняват....!

Т.е. класиците разглеждат нещата ограничено и едностранчиво........тук имам съществени различия....

Редактирано 25 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, by_chechi написа:

.е. класиците разглеждат нещата ограничено и едностранчиво

направо ми липсват толкова характерните ти  "казано е"... "писано е"... "те хората са казали"... "народа е казал"...

Дай сега да видим следното - ти класик ли си... или си модернист? Щото ако нагласата на всеки коментар ще зависи от кайсиевата и височината на кайсията - значи не е добре положението, защото няма да се знае дали кайсията пише чрез падналия, или кайсиевата. Не е изкключено кафенцето с цигарката сутрин да променят качествено картината, но... дали се знае кой е художника и дали платното не е нарисувано отдавна, барабар с художника

 

Редактирано 25 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Колкото и да го мислиш, най- лесно става с питане. 

 

 

Редактирано 25 юни 20179 г. от язе (преглед на промените)