Всъщност някой си рамус говори от себе си за себе си. Освен това когато говори на друг, по точния подбран спрямо реципиента начин, се оказва че всеки на същото си имал своя си прочит, имал си коментар, реакции... и бърза да ги изпише

Тук толкова хора си продължават социалното нищоговорене при което всеки говори за другия, докато утвърждава така колко много знае и колко му е важно да се изиграе на сигурен и уверен... пък тия същите са си обикновена компенсаторна поза, отгоре на всичкото толкова прозрачна и елементарно поднесена - поне от повечето клоуни.

Изглежда не се разбра достатъчно, но да го кажа в прав текст. Не ме интересуват с нищо театрите които се афишират тук. За мен те са по-скоро симптоматики и разказват за дефицити. ЗА авторите си - са живота им, но това си е тяхна работа и отговорност. Изглежда не се понася да се отрази друго, освен игри и сънища. Изглежда че всеки път, когато се пише толкова изнесена напред сигурност и крайност, убеждения и твърдост в тях, противопоставям съмнения и условности, а се очаква да се декларира и рамус "към кои от наште е", за да се заиграваМЕ по заучената лична или колективна схема.

Пет пари не давам за всичко това. Това, което ме интересува от авторите тук, тях самите не ги интересува и дори не го подозират - нищо че за тях самите се отнася, но не и до тази форма на (аз) която всеки един се припознава докато се рее по картинките и пиесите си. А рамус точно това въобще не го интересува - така че си играйте на воля, така или иначе това, което  се демонстрира и афишира за мен нищо не означава.

Разбира се че ме интересува резонанса и подобието, но не и за да се допълня през него. На моменти е такъв наивинитет, че само се усмихвам и затварям форума за да не си губя времето с безкрайните глупости и репликациите им. И тоя инстинктивизъм - да се запълва вътрешното нищо-празно с готови думички, мисли, и конструкции от тях, предлагани свободно точно като за такива "нуждаещи се".

Кое от всичко това не стана ясно, че ми омръзна от повторения за невнимаващи и неразбиращи (и ментално незрящи)? Отгоре на всичко не дължа каквото и да е - дори и обяснения. Не и че като го правя достига до някого в цирка...

Редактирано 23 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

От доста време наблюдавам и сама провокирам ситуации, в които да наблюдавам механизмите на преносите - собствените, при възможност, както и тези на другите.

Ако по-осъзнат човек желае контакт с друг, е необходимо да се старае да комуникира с другия, използвайки неговата водеща психична функция, в противен случай контактът е невъзможен, тъй като несъзнаваните психопреноси и на двамата няма да позволят това.

Ако човек действително се опитва да разговаря на едно и също ниво с друг, т.е. нито от позиция на превъзходство, нито от позиция на непълноценност, преносите ще се сведат до минимум и контактът ще се осъществи напълно естествено. Обаче за целите на моята вътрешна работа "сходството" не представлява интерес, тъй като от него не научавам нищо ново. За това рядко използвам този начин на комуникация, предпочитам да провокирам несходства - само така мога да наблюдавам по-несъзнателните процеси.

 

 

преди 24 минути, Мо_хи_ни написа:

предпочитам да провокирам несходства - само така мога да наблюдавам по-несъзнателните процеси.

От кога съм те преценил аз тебе ...
Манипулаторка и провокаторка са даже умалителни.

преди 8 часа, _ramus_ написа:

Това имах предвид - и да ти се покажа гол, няма да разбереш. Направих го и не виждаш. Заради това написах че са налице базови различия. Дори това не си прочел, написах толкова много неща за себе си. А и да си го прочел - не достига

В миризмата на потта ти и гъстотата на веждите ти има повече информация. Освен ако и от тях си се отрекъл.

За човек който твърди че не го интересува социалното и емоционалното и всякакви чужди мнения - няма да ти е чуждо само едно - да не те чета.

преди 3 часа, Мо_хи_ни написа:

Ако човек действително се опитва да разговаря на едно и също ниво с друг, т.е. нито от позиция на превъзходство, нито от позиция на непълноценност, преносите ще се сведат до минимум и контактът ще се осъществи напълно естествено. Обаче за целите на моята вътрешна работа "сходството" не представлява интерес, тъй като от него не научавам нищо ново. За това рядко използвам този начин на комуникация, предпочитам да провокирам несходства - само така мога да наблюдавам по-несъзнателните процеси.

Това много добре се изгражда с комуникацията с деца. Аз се отказах от една такава работа - просто нямах добър контрол над поведението си спрямо малките - по скоро им давах те да ме контролират - отначало уж да ги "осмисля", да вникна в поведението им а пък и да им вдъхна доверие че не съм този непропорционален мамут, но като са група и всяко е крайно различно ми беше пренасищащо... при това трябваше да ги обучавам а на края се усетих как през цялото време просто се срамувах от брадата си.

Да обучаваш деца е равнозначно на това да те обучават деца.

Така и изобщо в комуникацията. Да кажеш че си отвъд и че никой не е способен да достигне до теб е равнозначно на това да кажеш че ти не си способен да достигнеш до другия.

Редактирано 23 юни 20179 г. от Любомир Ико (преглед на промените)

преди 1 час, Любомир Ико написа:

Освен ако и от тях си се отрекъл.

Виж Любо. От нищо не се отричам. Не ме ангажирай с прочита си, това си е твоя работа и твоя отговорност. Мен твоите особености не ме бъркат с нищо, така че "да живее свободата".

Прочит - означава интерпретацията на прочетеното. Информацията - която визираш че "била повече или по-малко" е насред думите ми, просто интерпретацията ти е проблема да не ти достига информация. И дали и кое да четеш, както и реакциите ти, също не са ничия друга работа, освен твоя.

Интерпретацията на информацията не е проблем на информацията, а на ИНТЕРПРЕТАТОРА. А реакцията ти е насочена към думички нечии, в които ти привиждаш твои си отражения и проекции. Може би рамус, или филанкишиев ТИ е нужно да са причината за това че ти имаш ограничения в интерпретациите ти... Само и само да не ги забележиш при себе си. Ами, ок.

Редактирано 23 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 7 минути, _ramus_ написа:

 

Щом не те интересува как съм те възприел, още повече възприятията изобщо - какво продължаваш да ме цитираш? Или е игра кой ще цитира последен другия преди да спра да чета постовете ти?

преди 1 час, Любомир Ико написа:

Така и изобщо в комуникацията. Да кажеш че си отвъд и че никой не е способен да достигне до теб е равнозначно на това да кажеш че ти не си способен да достигнеш до другия.

постулатите са ти доста произволни. Може би от гледната ти точка това да изглежда вярно. Много ти се иска да представиш правилна гледната ти точка, и с това правиш матричната грешка да я абсолютизираш.

Но са налице периметри в обмена при които това обобщение е невалидно. Съществуват условия и обстоятелства в комуникацията при които само от едното звено в нея зависи да се реализира мост. Отгоре на всичко, по-горе вече го написах с други думи - ти просто не четеш, или не го асимилираш. Това имах предвид че е безпредметно. И че е налице засилваща се негативна реакция от твоя страна, която постепенно ескалира до неприемливост. Няма как да се реализира комуникация при това положение. Не виждам и смисъл - поне за себе си.

Редактирано 23 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 8 минути, _ramus_ написа:

постулатите са ти доста произволни. Може би от гледната ти точка това да изглежда вярно. Но са налице периметри в обмена при които това въобще не е вярно. Много ти се иска да представиш правилна гледната ти точка, и с това правиш матричната грешка да я абсолютизираш. Но съществуват ограничения в комуникацията при които само от едното звено в нея зависи да се получи мост.

Изпитвал съм нужда да прегърна дървета. Да се плюсна по очи върху пръстта. В подобни моменти на откровения съм остановявал контакт и със слънцето и със земното ядро.

В такива моменти съм остановявал точно такава връзка - аз съм звеното от което зависи комуникацията. С изкуствата е същата работа - да си играеш със звук или материя е комуникация.

преди 19 минути, _ramus_ написа:

Отгоре на всичко, по-горе вече го написах с други думи - ти просто не четеш, или не го асимилираш. Това имах предвид че е безпредметно. И че е налице засилваща се негативна реакция от твоя страна, която постепенно ескалира до неприемливост.

А ти как преценяваш че ескалирам или не ескалирам? Че асимилирам или не асимилирам? Защо аз да не а ти да?

преди 19 минути, _ramus_ написа:

Няма как да се реализира комуникация при това положение.

Защо? Хайде, нека се реализира.

преди 31 минути, Любомир Ико написа:

Защо? Хайде, нека се реализира.

Защото ти залагаш на статичност. Съобщаваш ми кой си, какъв си, кое ти е полето сред което живееш... И - какво после  "който иска да идва в моята пещера". Никой друг няма в нея, освен теб.

Нуждата да прегърнеш дърво не е контакт с дървото... нито със "земното ядро". Тук сред темата и Марчето/мравчето и тя имала контакт със своето ДНК, дотам, че последното й говорило и тя се изживява на вселенска говорителка, дори не знаеше какво означава понятието "ченълинг". Сред други теми има и други, дето си "контактуват и с бог", и с вселени, йерархии, учители, майстори...

Тия "контакти" са сред сънищата на някого. Това не е реална осъзната комуникация между две звена, а са психични игри и флуктуации в театъра на някого си. В такива рамус не участва с нищо, по никакъв начин. Но това не означава че същия рамус не го рисуват като образ, сред другите образи в съня, играещи роля на "свят".

Отгоре на всичко - много настоятелно сънуващите държат "оригинала" да се нагласи и да не шава много-много спрямо техния си вътрешно-съставен образ. Че се дразнели и не били доволни ако имало "разминавания" и изискват рамус, да е според образа им на същия. Ако не - кофти за рамус - разиграват му реакции, борят, иронизират, слагат му думички и сценарии... Важното на всеки театър е да върви и да държи сред себе си сънуващия се. Всъщност - това е нужно на автора на театъра - самия Сънуващ, за когото сънят му е еквивалент на "живот".

Може би това повечето наричат "контакти". А за мен това няма нищо общо със съдържанието на същата думичка. Смисъла на една същинска ЖИВА комуникация, между две осъзнати звена е способността им първо да излезнат от "пещерите си" и да се срещнат на неутрална територия. И в нея - вече да се покажат кои са, какви са. В нея да се изложат голи според куража, подготовката, зрелостта и потенциала... и работата и опита в това. За реализирането на такава комуникация е нужно същото вече да е направено сред всеки от участниците - поне да е с тенденция за "напускане на пещерата". Това лесно личи и няма как да НЕ се разпознае сходния от "вече излезлия"...

 

Редактирано 23 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Защото ти залагаш на статичност. Съобщаваш ми кой си, какъв си, кое ти е полето сред което живееш... И - какво после  "който иска да идва в моята пещера". Никой друг няма в нея, освен теб.

Ами да се срешнем тогава? Пиши на лични за координати.

бе човек, ти това ли разбра за 'напускане на пещерата". Ще пиша и координати, но да няма после разочаровани и съжаляващи за изгубеното време...

преди 1 час, _ramus_ написа:

Интерпретацията на информацията не е проблем на информацията, а на ИНТЕРПРЕТАТОРА.

Интерпретация и информация възникват зависимо. Заяждам се еднолично. Не съм от кликата на Мохини. Да е ясно. Ма не казвай в ОНАЯ тема. Да се шашкат

Редактирано 23 юни 20179 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

преди 18 минути, Реджеп Иведик написа:

Интерпретация и информация възникват зависимо. Заяждам се еднолично.

Не, за твое (евентуално) учудване, приемам пояснението и съм съгласен с него. (изненадааааа ) . Просто визирах конкретиката в случая за който го съотнасям.

От друга страна твърдението не е съвсем вярно - по този начин поднесено. Например славея или скореца... или която и да е друга прица, не разполагат с интерпретационен инструмент за "чуждите звуци". Минават и заминават и те не реагират по никакъв начин. Слуховия им апарат няма такова перцептивно ограничение. Ограничението е само сред интерпретационната им система...

Също така - радиоприемника - ако не е настройката на конкретна честота, синхронизирана по тип на модулация ( за да се реализира адекватна демодулация ) ако не са куп условия (реципрочни на задаващите и предварително договорени) не би се получило "приемане" дори и да се излъчва информацията през излъчващата станция. И телевизията - какво като сигналите вървят по ефира или кабела - ако не е точно конструирана техника за интерпретация и обработка на сигнала - по модел на конструирането и излъчването му - не се реализира приемане ... и "канал"...

 Съвсем аналогично е и с човешката комуникация. какво като върви информация ( а тя върви непрекъснато, на много нива, всеки пишещ я представя, като отгоре на всичкото няма и идея че "изтича" от него много повече отколкото той самия е с идея че пише) ... Както с телевизията, в сигнала може да се кодира и телетекст (примерно) така в написаното от всеки се кодират и сигналите от неговото ирацио в несъзнателното му поле. Той няма идея за това, няма адекватен апарат за регистрация, различаване и така - интерпретация.

Същото е и "между двама". Още повече се усложняват нещата с комуникацията поради невежество и високо ниво на несъзнавано в самия субект. Защото комуникацията и в самия субект и "навън" от него, тече по много канали едновременно, кодирани един в друг. Точно както е при скореца, самия човек инстинктивно долавя само един канал, другото - минава и заминава. Колкото повече опит, толкова повече познаване, толкова повече се намират сетива за "невидимите канали"... И точно това е и разликата - когато комуникацията е между различни нива - както в самия човек, така и между субекти - е налице принципно обобщение. Този, с най-широк канал, възможности за долавяне и издаване на информацията... само той е в състояние да нагоди своята комуникация до такъв субект, с по-тесни периметри и възможности за нея. Обратното е напълно невъзможно...

Редактирано 23 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 38 минути, Реджеп Иведик написа:

Не съм от кликата на Мохини.

Не си усетил ситуацията - не Мохини има "клика", а Рамус има собствен "фен-клуб". Феновете му, когато видят, че критикувам написаното от него, се чувстват призвани да използват момента, за да изразят отношението си. Мислят си - Мохини се бие с Рамус, атакааааа - много сме, силни сме…На същия принцип налитат и на мен моите "фенове" - винаги на стада, на групи - като овце са, иска им се да изблеят нещо, но какво точно - чудят се и не знаят, но напира ли отвътре, трябва да се излее беееееееее…

преди 1 час, _ramus_ написа:

но да няма после разочаровани и съжаляващи за изгубеното време...

Що плашиш човека, та ти си душичка.

 

 

преди 7 минути, Мо_хи_ни написа:

Не си усетил ситуацията - не Мохини има "клика"

Усетил съм я. Иронизирам.

ОНИ си знаят...

преди 3 часа, Любомир Ико написа:

Така и изобщо в комуникацията. Да кажеш че си отвъд и че никой не е способен да достигне до теб е равнозначно на това да кажеш че ти не си способен да достигнеш до другия.

Понякога можеш, но не искаш. Има хора, които търсят да се подпират или подтвърждават, доказват в комуникацията си - да им сипят в купичката, да ги погалят по главичката, да им се пусне смелен смисъл и одобрение в протегнатата за просия ръчичка. Но просто това не съм аз. 

Относно децата - ти си се слял с тях…Понякога, като те чета, се питам дали можеш да правиш разлика между това, което е "твоето" и това, което не идва от теб?

Редактирано 23 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 23 минути, Мо_хи_ни написа:

Понякога можеш, но не искаш.

Относно децата - ти си се слял с тях…Понякога, като те чета, се питам дали можеш да правиш разлика между това, което е "твоето" и това, което не идва от теб?

Трябва да дадеш примери. Не приемам изкривяването което ми приписа. Не. Не.  Даже осъзнато да започна нещо, на края не се знае как ще го завърша...

Но пък изкривяването е много обособено в изкуството на артистите - нали има две школи:

- едните целят да отделят "това което са" от ролята си и да са в пълен контрол - да се наблюдават "отстрани" как "играят".

- докато целта на другите е напълно да се изживеят/слеят с ролята и да загубят себе си.

Във висшия театър и от двете школи има случаи на пръстани бушони  

Редактирано 23 юни 20179 г. от Любомир Ико (преглед на промените)

на 6/21/2017 в 23:55, _ramus_ написа:

При все че написах - че нито емоционалното, нито общото ме интересуват, защото не са ми значими, нито интересни - ти отново, за пореден път си пишеш вече написаното толкова много пъти. Добре, ако е нужно напиши го отново пак. и пак... И пак - както ти е нужно, така го опиши, представи, обрисувай. За мен - вече всички са писали. въпроса е че не пишат за себе си. И че дори "рамус" някой си... е само обикновено и просто огледало...

Мисля си че признак за самоосъзнаване е  приоритет на пишещия, изразяващия, оглеждащия и огразяващия - е самия той. Може би - само аз си го "мисля"...

============================

Изглежда че с думичката ПОЗНАНИЕ всеки си дъвчи своята си дъвка. Един го търсил сред уики, друг - сред 'възпроизвеждането'. И пак - откъде, разбира се че от "другаде" - значи това е някакъв талант от специална величина - да учат по необикновен начин. ама пак учене. Пак от другаде и другите. Въобще - заучения филм е нужно непрекъснато да се предъвква, да се пренарежда, но как - важното е основното да остава. Основната вяра, че "някъде там", мъдри, умни, важни, всезнаещи и всеможещи вече са 'измислили' знанието... Даже и те не са го измислили, а то знанието си е изначално. И идва звездния миг на таланта - дето "чете" от готовото и вечно знание. И... ? Мита за ЗНАЕЩИЯ много знания е обикновен шаблон, и обвързан тясно с колективната матрица.

И сега много хора претендират че 'знаят'. А ПОЗНАНИЕТО изисква търсене и лутане, защото то минава през индивида и индивида е в уравнението на самото ПОЗНАНИЕ. А последното - не е възможно да се ВЪЗПРОИЗВЕЖДА, то се ПРОИЗВЕЖДА, и то само и единствено през самия индивид. Знанието и знаЕнето стават познание, чак след като абстрактното мине през самия индивид, пред огледалото на неговия собствен живот. През неговото собствено "сега" или липсването на същото. СМИСЪЛА на ПОЗНАНИЕТО е да се прояви - от абстрактното към конкретното.

Колективните митологии, дълбоко залегнали още през първоначалните базови сугестии, толкова много хора им е важно да ги предоказват и наново утвърждават само и само да намалят базовите си дисонанси... с 'другите варианти'. Пък и си е друго да имаш, да употребяваш и като сделката за ползването е - самия ти да го утвърдиш, през себе си, да го репликираш, пак през себе си. Но не през индивидуалното СЕБЕ СИ, а през колективното свое АЗ.

Всъщност едно условно обобщение, изведено като принцип, е сравнително показателно - този, който живее с идеята да повтаря вече направено, вече намерено, вече изказано, вече изразено - е базов импулс на "колективното АЗ". Това е един от найсилните архетипни  особености, залегнали толкова дълбоко в колективното несъзнавано.

За колективното АЗ се вижда чрез кои митове живее, както и през своите утвърдители, впрегнати в ролята си на негови говорители, изразители, пояснители, обяснители... А в този контекст, най-весело е заиграването с идеята че някои хора имали "индивидуалност". Но... така или иначе всеки изразява себе си.

С колективното АЗ започваме всички своя живот. Въпроса е - че повечето от нас, със същото го и приключват.

Провежда е правилната дума, но ти си пи-силен в точното изразяване и съм съвсем съгласна с теб

Интересно ми е какво разбираш под индивидуалност

преди 20 минути, vivilon написа:

Интересно ми е какво разбираш под индивидуалност

Много неща - и конкретно, и като фрагмент от по-обща картина. Трудно е да обобщя с малко думи толкова широк периметър от значения.

От друга страна - и да е ПРОВЕЖДА "правилната дума", или пък - да съм "по-силен в точното изразяване", работата е не в изразяването а в аргументите на това, че ПОЗНАНИЕТО не може да се "ПРОВЕЖДА". Написал съм достатъчно в горните си думи. А и не само в тях. И защото разликата между ЗНАНИЕ и ПОЗНАНИЕ е качествена.

От друга страна - за всяка матрично-социална личност твоите думи ти са й напълно съответствени. Нужно е само достатъчно да се приеме и повярва в мита за изначалното ПОЗНАНИЕ, дето си го има пък цялата работа на "специалните, дето са напред с материала" че черпят наготово, нещо като "подключване" - което си е общо обусловено от мита за АКАША... Нужната представа за "разликите между хората" да се сведе само и единствено до "количеството и качеството на знанието" и до кой до кой канал ще се подключил... А това е твърде наивно за сериозни и познаващи хора, но и неговата стойност и значение - е да е мит , в който да се вярва, защото представя по достъпен и резонантен начин обяснения за иначе комплексни явления. Но пък комплексното - не става за социално-личностната главичка. За нея са направени колективните митологии и приказки, за да предпоставят конструирането на същото в личен план.

 

Редактирано 23 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 9 минути, _ramus_ написа:

Много неща - и конкретно, и като фрагмент от по-обща картина. Трудно е да обобщя с малко думи толкова широк периметър от значения.

От друга страна - и да е ПРОВЕЖДА "правилната дума", или пък - да съм "по-силен в точното изразяване", работата е не в изразяването а в аргументите на това, че ПОЗНАНИЕТО не може да се "ПРОВЕЖДА". Написал съм достатъчно в горните си думи. А и не само в тях. И защото разликата между ЗНАНИЕ и ПОЗНАНИЕ е качествена.

От друга страна - за всяка матрично-социална личност твоите думи ти са й напълно съответствени. Нужно е само достатъчно да се приеме и повярва в мита за изначалното ПОЗНАНИЕ, дето си го има пък цялата работа на "специалните, дето са напред с материала" че черпят наготово, нещо като "подключване" - което си е общо обусловено от мита за АКАША... Нужната представа за "разликите между хората" да се сведе само и единствено до "количеството и качеството на знанието" и до кой до кой канал ще се подключил... А това е твърде наивно за сериозни и познаващи хора.

 

О, но аз нямам  амбиции за сериозност и познаващност. Има специални и те се наричат гении и те откъде черпят според теб, от колективното познание или нещо абстрактно и защо са такива, каквито са. Разбира се, че не обвързвам приликите и разликите единствено  с наличието или липсата на знание, защото ако беше така едва ли бих писала този пост

някой да е "гений" означава много неща. Според конкретиката на средата, която поставя етикета.

За мравуняка от колективни мравки, е важно да са налице ''специални". Нищо че няма да ги разберат, но и голямото значение за социалната маса е превръщането на някои "специални" изкуствено в "специални", за да станат идоли и примери за поддържане на колективната митология. Въобще - това е сложен набор от сделка чрез която е нужно да се зададе тип битийност. Който му подхожда, който е резонансен с нея, той е приема за "свой тип" и се превръща на свой ред в неин репликатор и рупор.

Колкото до "гениите" - според теб Айнщайн и Моцарт - това ли са примери за гении за теб?

Някой да е гений - в общия колективен смисъл - е да му е налице потенциал в определена насока, която впоследствие да се разгърне и прояви. Резултата е " 'ударен" но е само еднопосочен, само според заложеното и конкретиката на разгръщането й в дадения исторически и културен контекст. Никой гений не се нарича сам така. Наричат го така тия, за които той до голяма степен ги е надхвърлил. От друга страна - при гениите разгръщането е еднопосочно. Голямата част от други качества, черти, особености  - остават неизрастнати... за сметка само на една единствена. По този начин в такава личност се наблюдава несъразмерно "издуване" на едно... за сметка на развитието в други свои аспекти.

За мен, като индивидуалист, не ми е нужно да наричам някого "гений". Не ми е нужен такъв етикет. Разбирането ми за разликите и приликите в хората е на ниво за което просто такава дума не ми е потребна.

 

Редактирано 23 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 3 часа, _ramus_ написа:

 

бе човек, ти това ли разбра за 'напускане на пещерата".

 

За мен както ти си се изкристализирал платонино е не по-извън пещерата. Идеите без плът - лишени от тази измерност и човечност не са достойни за рационализиране.

Аз съм приел всички "човечности" за свои. Това да съм емоционален или да мога да се насладя на футбол или да преживея друг човек е есенция за едно рационализиране. Както и обратното.

Даже с цената на това да сгреша, или да бъда подведен - но никога не бих се срамувал да рисувам от натура, както и от това да полепне по листа някой косъм от четката ми.

Един математик познавам - и с часове ми е чертал страстно парабули и схеми - неговия език е достоен за такова ниво.

 

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Ще пиша и координати, но да няма после разочаровани и съжаляващи за изгубеното време...

 

Защо? В каква ф-ма ще те намеря?

преди 3 часа, Реджеп Иведик написа:

Да е ясно.

Или ако е ''мрачно'',да се ''изясни''!

преди 3 часа, Любомир Ико написа:

Трябва да дадеш примери. Не приемам изкривяването което ми приписа. Не. Не.  Даже осъзнато да започна нещо, на края не се знае как ще го завърша...

Но пък изкривяването е много обособено в изкуството на артистите - нали има две школи:

- едните целят да отделят "това което са" от ролята си и да са в пълен контрол - да се наблюдават "отстрани" как "играят".

- докато целта на другите е напълно да се изживеят/слеят с ролята и да загубят себе си.

Във висшия театър и от двете школи има случаи на пръстани бушони  

Нямам нищо общо с постингите си! Само съм ги писала! 

Ще направя опит за пример: "моето", преди време не си давах сметка, че преживявам чужди чувства, емоции или мисли като напълно свои, въпреки че очевидно не съм аз източника им. Случвало ми се е да започна да се вълнувам без причина, просто защото долавям вълнението или стреса на хората около мен. Или внезапно да започна да употребявам говор или интонация, несвойствени за мен. Или да изпитвам чувства, да виждам образи, които доста по-късно започнах да разбирам, че също не са мое лично производство, но въпреки това ме заливат. Имала съм дори периоди в живота си, през които самият досег с други хора ме е натоварвал сензитивно, защото оставях всичко да преминава през мен с интензитета, с който те го преживяваха. А това ме изтощаваше, понеже не можех да се разгранича, бях като гъба, която попиваше всичко и си претоварвах операционната памет.

Това породи вметката към теб - как разбираш къде е периметърът на личното ти - за кои неща ти си източника и можеш да ги управляваш, стига да ги осъзнаваш, а за кои осъзнаваш, че не си.

преди 3 часа, _ramus_ написа:

По този начин в такава личност се наблюдава несъразмерно "издуване" на едно... за сметка на развитието в други свои аспекти.

Това е несъзнателната творческа инвазия, която поглъща почти целия психичен ресурс за целите си и на човек не само не му остава енергия, но и време да мисли за такива незначителни подробности, като себе си. 

Всичко на този свят си има "цена".

преди 2 часа, Любомир Ико написа:

Защо? В каква ф-ма ще те намеря?

Не могаааа

преди 14 часа, _ramus_ написа:

За мравуняка от колективни мравки, е важно да са налице ''специални". Нищо че няма да ги разберат, но и голямото значение за социалната маса е превръщането на някои "специални" изкуствено в "специални", за да станат идоли и примери за поддържане на колективната митология. Въобще - това е сложен набор от сделка чрез която е нужно да се зададе тип битийност. Който му подхожда, който е резонансен с нея, той е приема за "свой тип" и се превръща на свой ред в неин репликатор и рупор.

Цитат

Все ли формы конфликта приводят к неврозу?

Профессор Юнг:

Только тогда, когда интеллект порывает с символическим обрядом. Когда интеллект не служит символической жизни, он оказывается дьявольским, и это приводит к неврозу.