преди 29 минути, Мо_хи_ни написа:

Хм, ще предложа една друга гледна точка, от един прекрасен луд, обявен за по-голям нихилист от Чоран - все пак е живял и творил преди него:

Доловими ли са приликите? Все пак се опитвам натрапчиво да намекна за точно определена тенденция в европейската мисъл…чийто първоизточник е Ницше.

Доловими, но с огромната разликата че Ницше е обсебен от идеята за смисъла. За да се превърне в Свръхчовека е било необходимо да се отърве от тази... обвивка. Той е горял в патос - себе си.

Не съм запознат особенно с Чоран, но поне относто "смисъла" - изобщо не си прави този труд.  

Което ме подсеща, че кожата на Вартоломей е автопортрета на Микеланджело, тъй че идеята трябва да има доооста по-стари корени.

 

преди 8 минути, Любомир Ико написа:

Което ме подсеща, че кожата на Вартоломей е автопортрета на Микеланджело, тъй че идеята трябва да има доооста по-стари корени.

Тази идея сякаш е вечният човешки слоган, вечното завръщане, което се "възражда" в различни периоди от човешката история по различни начини - копнежът на всяка психика да се опознае и оцелости, и цената, която заплаща - нишката на Ариадна може да е "както изходът от лабиринта, така и бесилото".

Общо взето - явно и Бог не вижда смисъл във вечния живот, щом намери начин да пусне слух, че е умрял. Да живее супермен. 

преди 29 минути, by_chechi написа:

Хитлер от Ницше е черпил вдъхновение.....Хм ! И от Вагнер ! А резултатите са добре известни - трагични ! Както и да го чукаш и пукаш.....

…за една везна прекалено лесно залиташ по клишета… 

преди 1 час, Мо_хи_ни написа:

…за една везна прекалено лесно залиташ по клишета… 

Когато не искаш (или не можеш) да разбереш какво ти се казва , какво друго ти остава освен да пръскаш , мажеш и боядисваш ? 

Казвал съм го и друг път , и по друг повод - по друг начин пак да го кажа . Пък нека клише да бъде , ама разбрано :

" Мъка изпитва Душата , когато я отделят от Тялото ! " - из "Моята Библия".  

Което е едно и също с от мен писаното , няколко поста насам. Посочената грешката в мисленето е същата ! Действа със силата на неотменим закон , както и от където и да го погледнеш . Ако щеш просветление го наречи . Без никакво значение грешката на Буда ли е , на Ницше ли е или на някой от тук пишещите...Има ли нужда доказателства да привеждам , като от пост на пост в тях се спъваме ?! За обратното доказателства няма ! 

Редактирано 15 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

Абе , вие докато го намерите този Смисъл и ще трябва да си отивате . 

Дано новата "реколта" са по-Податливи. 

преди 1 час, by_chechi написа:

" Мъка изпитва Душата , когато се отделя от Тялото ! "

Не, не изпитва мъка. Нищо не изпитва. Който е бил в кома, знае.

Агонията е само за живите. За това, когато умра, искам живите да ме забравят за стотни от секундата. 

Най-важно е да успееш да излъжеш себе си, че животът си заслужава. Наскоро загледах някакъв филм, сюжетът на който се въртеше около масови самоубийства в следствие на научно доказателство от квантов физик за живот след смъртта.

преди 5 часа, _ramus_ написа:

И лутащите се стават все повече и все някой ще предложи удобния за тях пристан, щото ужаса от объркаността ги тласка към хващането и за сламка да е...

Колко му е за нуждите на широкоспектърното отражение да сегментираш цялото си себе си и да разделиш персоните, които те обитават, по видове и функции. И? Като ги подредиш практично, като аптекарски шишенца - всяка персона с точното етикетче и приложение - остава ти едничкото съзерцание, мон ами, това е светът, когато се лишиш от лудостта - превръщаш се в зрител, като един самотен Бог, който няма никакви други развлечения. Или ще си създаде друг, по-висш Бог за компенсация на баланса в андрогинната си психика?

преди 13 минути, Мо_хи_ни написа:

Не, не изпитва мъка. Нищо не изпитва. Който е бил в кома, знае.

Смисълът е съвсем друг........ама карай ! Тя , оправия няма.... Всеки взема колкото може ! 

Редактирано 15 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 35 минути, _sirena_ написа:

Абе , вие докато го намерите този Смисъл и ще трябва да си отивате . 

Дано новата "реколта" са по-Податливи. 

В този момент Смисълът влезе, огледа се и каза: "Ебаси..."

преди 5 часа, Любомир Ико написа:

идеята е да се насладиш на различията

Може би твоята идея. Моята няма нищо общо с това. Едната гола наслада - нищо и никакво е това за мен. Идва и си отива и... пак същото - както чувствата, настроенията... и разни други. Въобще нищо не виждам стойностно в това, защото не ми върши никаква работа... по работата.

преди 16 минути, язе написа:

В този момент Смисълът влезе, огледа се и каза: "Ебаси..."

 Само "Високите" ми Улавят Вибрациите ! 

P.S

Подписът вече звучи Мъдро ! 

преди 24 минути, язе написа:

В този момент Смисълът влезе, огледа се и каза: "Ебаси..."

...после ужасен бързо се обърна и отпраши - дим да го няма ....! 

Редактирано 15 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Може би твоята идея. Моята няма нищо общо с това. Едната гола наслада - нищо и никакво е това за мен. Идва и си отива и... пак същото - както чувствата, настроенията... и разни други. Въобще нищо не виждам стойностно в това, защото не ми върши никаква работа... по работата.

За който се занимава поне малко осъзнато с илюзия това да се насладиш на възможните интерпретации и ф-ми е "по работата".

За които не се занимават осъзнато с илюзии обаче - е трудно да приеме нещата просто от една "мета-точка" и да извлече стойност която "да използва". Да се наслади - даже може по-дълбоко но да я използва? Къде да я използва?

Само предполагам. Например виждам голяма част от света като "картинки" и композиции. Вещественост има, но е вторична - както да се насладя на изграждащите маски върху платно. Което си е вид осъзната сляпост може би... или пълна хаха

преди 7 часа, _ramus_ написа:

Едната гола наслада - нищо и никакво е това за мен.

Вярваш ли че може да се отърсиш от тях? Те пречат ли ти... да постигнеш нещо?

Мислил ли си  да речем... че те са генератор, не просто някаква пречка? 

И в крайна сметка все пак намираш тази "стойност" в нещо, или? И що за работа е тази "по работата"?

Редактирано 16 юни 20179 г. от Любомир Ико (преглед на промените)

преди 8 часа, Мо_хи_ни написа:

Тази идея сякаш е вечният човешки слоган, вечното завръщане, което се "възражда" в различни периоди от човешката история по различни начини - копнежът на всяка психика да се опознае и оцелости, и цената, която заплаща - нишката на Ариадна може да е "както изходът от лабиринта, така и бесилото".

Общо взето - явно и Бог не вижда смисъл във вечния живот, щом намери начин да пусне слух, че е умрял. Да живее супермен. 

"Think about how much power one can gain if he can open the system's gateway"  

Тук не става въпрос до простото убийство на Бог. А до неговата пълна асимилация от приемника. Супермен е самия смисъл не само за себе си а и за всичко що шава?!

"Whats wrong with seeking perfection!!??" 

Spoiler

 

 

преди 7 часа, by_chechi написа:

...после ужасен бързо се обърна и отпраши - дим да го няма ....! 

Изчакай да си довърши мисълта де: "...Дим Дуков!" И въобще не се обърна, щото Любовта дяволито му се усмихваше под мустак.

преди 5 часа, Любомир Ико написа:

"Whats wrong with seeking perfection!!??" 

Лошото му е , че съвършеното е непостижимо ! И е добре да се знае , че е така !

Съвършеното е враг на доброто ! Какво му е хубавото да търсиш всичките цифри на числото Пи ? Трябва ти до някъде . От там нататък е безсмислено вманиачване !...Иначе никой творец , никога нямаше да си завърши творбата......

С това не казвам , че няма своите хубави страни ! Питаш за лошото , а чуденките и питанките ми "говорят" за непоклатимост на убеждението ....пък то не е така ! 

Редактирано 16 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 1 час, by_chechi написа:

Питаш за лошото , а чуденките и питанките ми "говорят" за непоклатимост на убеждението ....пък то не е така ! 

Не се разбираме ли, не зная... това са реплики от Fullmetal Alchemist, гледай видеото, портрет са на вманиечено желание за постигане на нещо даже отвъд Свръхчовека - аз не питам а цитирам.

преди 7 часа, Любомир Ико написа:

1. Вярваш ли че може да се отърсиш от тях?

2. Те пречат ли ти... да постигнеш нещо?

3. Мислил ли си  да речем... че те са генератор, не просто някаква пречка? 

4. И в крайна сметка все пак намираш тази "стойност" в нещо, или? 

5. И що за работа е тази "по работата"?

Не вярвам - нито че може, нито че не може. Да вярвам за мен няма стойност, защото пак не ми върши работа... за работата ми по себе си - та за такава "работа" имам предвид - според въпроси 4 и 5.. Аз съм обикновен практик и това е моят приоритет, както и според това си подредих ценностната система и мотивационното ядро. Насладите или всичко друго от е-света, са ми просто преходни, минават и заминават, ако стават и показват нещо относно практиката ми - ползвам ги, ако не - просто ги оставям да заминават и не основавам нищо на тях. Практически опита показа, че е нужно просто да НЕ се "закачам" за тях. От друга страна са чудесен лакмус за ирационалната ми страна, защото те пряко произхождат от нея) .

Със всички думички дотук отговарям и на второто изречение-въпрос - дали ми пречат да постигна нещо. НЕ - не ми пречат с нищо, и като не ми пречат ме обогатяват.... И за разлика от тук вкопчените заради процеса по идентификация, ги ползвам за да вървя напред по пътя, стъпка по стъпка... Това е друга тема - кой съм какъв съм защо съм избрал това... каква е ролята на музиката и няколко други аспекти които съдържам и се научих да осъвместявам. Не съм типичния арт-тип, с който обобщавам условно т.н. "хората на изкуството". Свиря, пея, създавам музика и я нося още от раждането си в себе си... И други неща си ги нося и сега излизат, но съм наредил всички "линии" към практическа вътрешна работа по синтеза им... 

Ето защо наслажденията нито са ми генератор, нито са ми пречка, не са ми стойност, нито приоритет,  не се губя в тях, а от друга страна това ми дава свободата да минавам през тях свободно и без страх или задръжки... защото не оставам в тях, а точката за резонанс, както и ядрото за идентичност са ми доста далеч от тия. Пиша го като си давам сметка, че едва ли би разбрал написаното... но пък не пречи да опитвам...

 

Редактирано 16 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 8 часа, Любомир Ико написа:

"Think about how much power one can gain if he can open the system's gateway"  

Тук не става въпрос до простото убийство на Бог. А до неговата пълна асимилация от приемника. Супермен е самия смисъл не само за себе си а и за всичко що шава?!

"Whats wrong with seeking perfection!!??" 

Просто неподплътена грандомания или има място и за друга гледна точка?

Всяка частица, от която сме изградени, някога е била част от звезда. Ние сме създания от звезден прах. Да си жив в един по-висш смисъл - не означава ли и да "владееш силата"?

Не се ли стремим всички да развием и разширим себе си, обхващайки все повече и нови пространства - външно и вътрешно?

Да не си "голям" и "да не владееш силата" във всеки смисъл може да означава, че идеята, под вълшебната пръчка на която са организирани всичките ти кванти, не е достатъчно енергична и може би следва да се поработи в тази връзка?

Смисълът на нещата ще си остава непълно разкрит, защото търсенето осмисля човешкия път. А ако не се пътува, идва безсмислието. Обаче има една тънкост. Ако не знаеш къде отиваш, винаги пристигаш другаде - перефразирано от Чеширския котак. 

Редактирано 16 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 19 часа, Мо_хи_ни написа:

За това, когато умра, искам живите да ме забравят за стотни от секундата. 

Едва ли роднините ти ще са на същото мнение.....

http://www.kultura.bg/bg/article/view/20643

http://medportal.ru/enc/psychology/tanatology/

на 6/16/2017 в 13:14, _ramus_ написа:

Пиша го като си давам сметка, че едва ли би разбрал написаното... но пък не пречи да опитвам...

Защо казваш това? И какво толкова каза че да не се разбере. Виж ако споделиш изкуството си - ще е много по-ценно, тъй като за мен то може да е много по-пълно от езика.

на 16 juni 2017 в 11:14, _ramus_ написа:

Насладите или всичко друго от е-света, са ми просто преходни, минават и заминават, ако стават и показват нещо относно практиката ми - ползвам ги, ако не - просто ги оставям да заминават и не основавам нищо на тях. Практически опита показа, че е нужно просто да НЕ се "закачам" за тях. От друга страна са чудесен лакмус за ирационалната ми страна, защото те пряко произхождат от нея) .

Човекът с равната, безамплитудна мисъл само съзерцава. Е-човекът - дебалансираният, несигурният, питащият се, търсещият - този луд ирационалник се закача за какво ли не. Лети, пропада, катери се, става, изтупва се и продължава да пътешества и експериментира. Това е жизнерадостният човек. Човек със зест за живот. За него най-важно е приключението от пътешествието.

Както има хора, на които не им пречи, че са скучни - просто това е техният път - равен, плосък, рационален, внимателен. За тях най-важна е ползата от пътешествието. 

И двата типажа умират обаче в края на филма. 

преди 6 часа, Мо_хи_ни написа:

Човекът с равната, безамплитудна мисъл само съзерцава.

Може би... квото кажеш.

Като все пак - караш  на инерция, като с това имам предвид че се позавръщаш в едни вече проиграни предишни сценарии.

И второ - пристрастието много личи. Особено на моменти. Това произволно деление на 'хората' кой какъв е, кое как е - с тази толкова характерна твоя крайност в изказа... Както и в другата тема - добре е че ги "казваш" нещата кое какво е. Щом това е избора ти на начин, смисъл и потребност - ок. Но изразяващия се с толкова изнесена напред, убедителност и декларативност и крайност в изказа и мненията... не показва че е налице замисляне. А смесването на МИСЛЕНЕТО и ЧУВСТВАНЕТО - няма въобще да ги коментирам. Никъде и не залагаш нещо да ти се коментира - в думите ти никъде не е налице дори сянка на съмнение, на условност, на относителност, периметър на валидности, вероятности. Направо си ковеш крайностите си... Не че не е ясно каква е целта и коя е потребността. Но... твоя си работа. Само се опитвам да напомням... но опитването зависи от мен. И това е единственото което зависи ( от мен ).

 

преди 4 часа, _ramus_ написа:

Може би... квото кажеш.

Като все пак - караш  на инерция, като с това имам предвид че се позавръщаш в едни вече проиграни предишни сценарии.

И второ - пристрастието много личи. Особено на моменти. Това произволно деление на 'хората' кой какъв е, кое как е - с тази толкова характерна твоя крайност в изказа... Както и в другата тема - добре е че ги "казваш" нещата кое какво е. Щом това е избора ти на начин, смисъл и потребност - ок. Но изразяващия се с толкова изнесена напред, убедителност и декларативност и крайност в изказа и мненията... не показва че е налице замисляне. А смесването на МИСЛЕНЕТО и ЧУВСТВАНЕТО - няма въобще да ги коментирам. Никъде и не залагаш нещо да ти се коментира - в думите ти никъде не е налице дори сянка на съмнение, на условност, на относителност, периметър на валидности, вероятности. Направо си ковеш крайностите си... Не че не е ясно каква е целта и коя е потребността. Но... твоя си работа. Само се опитвам да напомням... но опитването зависи от мен. И това е единственото което зависи ( от мен ).

 

Разбира се, животът е това, което се случва между две крайности. Най-лесно се забелязват крайностите в изказа ми, най-трудно се долавя загатното между тях. Малко по-различни сетива са нужни за тази цел, а те са от и-света. Т.е. с буквализъм не се стига особено далеч.

преди 1 час, Мо_хи_ни написа:

Разбира се, животът е това, което се случва между две крайности. Най-лесно се забелязват крайностите в изказа ми, най-трудно се долавя загатното между тях. Малко по-различни сетива са нужни за тази цел, а те са от и-света. Т.е. с буквализъм не се стига особено далеч.

Само едно пояснение .

С буквализъм се стига в дълбочина на детайлите . Което е необходимо , макар че е крайно недостатъчно - само началото е ! С буквализъм се очертават границите - да се знае за какво става дума ! ....

А както се знае Рамус е "отвъд" , като ледоразбивач в Антарктика , където открил....гащите на Пена и ги изследва задълбочено...не е вътре в нещата .

Редактирано 21 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 3 часа, Мо_хи_ни написа:

Разбира се, животът е това, което се случва между две крайности.

Това, разбира се е вярно, за този, за когото живота тече между дуалните му опорни точки. Така, че всичко което пишеш, всъщност пишеш единствено своето отражение. Моето - няма как. На никого друг - няма как. Всички пишем само и единствено себе си. Не общите психики, не егрегорите, нито истините.

Нека да съм ограничен от крайностите, елементарен и без сетива за задълбочените ти нюанси и детайли. Както вече написах - нямам претенции за нищо.

Всеки пише само и единствено себе си - обикновено увлечени в приказките и сънищата, това често се забравя и се заиграва в роли на 'говорители' - на егрегорите, на общото, на истините, вселената, живота, законите, принципите, съзнанието, хората ( всички до един, разбира се) ... Говорителите на "всичкото и всичките" играят една и съща игра. И все са с претенциите че могат, знаят, разбират, чувстват, те са еталона, мярката... и ако не е както те пишат, значи проблема винаги е в тия, които "не ги разбират, нямат сетива..." или други обяснения каква е причината, само и само да не е в тях самите.

Ами, ок. пишем се кои сме.

Редактирано 21 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Това, разбира се е вярно, за този, за когото живота тече между дуалните му опорни точки. Така, че всичко което пишеш, всъщност пишеш единствено своето отражение. Моето - няма как. На никого друг - няма как. Всички пишем само и единствено себе си. Не общите психики, не егрегорите, нито истините.

Нека да съм ограничен от крайностите, елементарен и без сетива за задълбочените ти нюанси и детайли. Както вече написах - нямам претенции за нищо.

Всеки пише само и единствено себе си - обикновено увлечени в приказките и сънищата, това често се забравя и се заиграва в роли на 'говорители' - на егрегорите, на общото, на истините, вселената, живота, законите, принципите, съзнанието, хората ( всички до един, разбира се) ... Говорителите на "всичкото и всичките" играят една и съща игра. И все са с претенциите че могат, знаят, разбират, чувстват, те са еталона, мярката... и ако не е както те пишат, значи проблема винаги е в тия, които "не ги разбират, нямат сетива..." или други обяснения каква е причината, само и само да не е в тях самите.

Ами, ок. пишем се кои сме.

 Аз проблеми нямам. За мен различността не е проблем така, както и общото. И двете са част от мен. И двете взаимно се обуславят. И двете имат свои специфики. И двете са част от психичния свят на всеки човек. Сега, поради суета, много хора държат да изпъкнат над общата маса, но невинаги им се получава. Защото не е продукт на естествено състояние, а на конфликнто състояние.

Защо за теб общото и емоционалното е толкова голям "тригър", че всеки път подскачаш, когато зачекна темата, е въпрос, на който аз може да имам, може и да нямам отговор, но това не е от значение. От значение е твоето убеждение, което се клати или търси начин как да се окопае.  

И да, представи си, че може и да не ти достигат сетива. Защо се дразниш от думите ми? Хубаво е човек да познава и собствените си ограничения. За себе си съм открила отдавна, че съм визуален инвалид, например. Но, за сметка на това, други сетива са се развили по-добре за компенсация на визуалната ми инвалидност. 

Музикален поздрав. 

Редактирано 21 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)