преди 32 минути, Мо_хи_ни написа:

Мда…кажи го това на всяка бременна жена, за да се усмихне и да те погали по главата умна със съчувствие.

кажи го това на всеки генеколог или патолог - да те помилват по главата или да си замълчи колко проблемни "бременни" им минават през отделенията - на всякакъв етап на бременност.

Понякога ти е много нужно да си идеалистка... Апострофите ми са само насочващи, защото с тях правя точно обратното на това, което правиш ти - подбираш за да формираш теза, аз подбирам неподбраното от теб, за да формирам противоположна теза. За мен нито една от двете не е издържана, защото е фрагментарна.

Редактирано 15 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 12 минути, Maleficient написа:

Това, какво общо има със Смисъла?

Смисъл и безсмислие е едно и също. 

1. Определение за смисъл:

Смисъл е това, което не е безсмислие

2. Определение за безсмислие

Безсмислие е това, което не е смисъл

Ако животът има обективен смисъл и можеш да го разбереш, дали от това не следва, че същевременно ще разбереш и обективното безсмислие на живота.

 

"Безсмислено е да се доказва, дали има или няма бог, ако някой докаже, че има бог, той същевременно доказва, че няма бог, и обратно."

Нилс Бор

преди 5 минути, _ramus_ написа:

 

кажи го това на всеки генеколог или патолог - да те помилват по главата или да си замълчи колко проблемни "бременни" им минават през отделенията - на всякакъв етап на бременност.

Понякога си мисля че понякога ти е много нужно да си идеалистка... Апострофите ми са само насочващи, защото с тях прявя точно обратното на това, което правиш ти - подбираш за да формираш теза.

Не ми е нужно да подбирам теза, когато имам вътрешно преживяване. Просто описвам света си.

Резонирането по отношение на моя свят също може да бъде личностно и надперсонално - това са два подхода, при които и в двата има предимства, но и недостатъци.

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Смисъл и безсмислие е едно и също. 

1. Определение за смисъл:

Смисъл е това, което не е безсмислие

2. Определение за безсмислие

Безсмислие е това, което не е смисъл

Ако животът има обективен смисъл и можеш да го разбереш, дали от това не следва, че същевременно ще разбереш и обективното безсмислие на живота.

 

"Безсмислено е да се доказва, дали има или няма бог, ако някой докаже, че има бог, той същевременно доказва, че няма бог, и обратно."

Нилс Бор

Този род противоречиви изказвания и заявления не допринасят много за изясняване на нещата.

Смисълът се подразбира какво е, когато не е, но това не го определя. Това, което НЕ е смисъл НЕ определя Смисълът сам по себе си.

Ябълка е това, което не е круша. Но не става ясно какво в-същност е ЯбълкаТА. Съдържанието й. Качества, характеристики и т.н.

преди 5 минути, Maleficient написа:

Ябълка е това, което не е круша. 

Влакът не е круша. Значи е ябълка.

Майтап.

Имам предвид круша и некруша

преди 5 минути, Реджеп Иведик написа:

Влакът не е круша. Значи е ябълка.

Майтап.

Имам предвид круша и некруша

... майтап, ама интересен. Сам си се майтапиш и сам си отговори тогава по твоята логика. Защо влака да не е ябълка ?

Некруша може да е липсата на круша, но преди това трябва да се знае Какво е крушата. Ако си извънземно или някой незнаещ езици и нямащ круши наоколо. Никога невиждал и незнаещ, че има круша като ... плод или нещо, как ще му обясниш и ще го научиш накруша?

Без-смислието е различно от не-круша. Безкруша торта може да има, но не и с некруша. Семантика му се казва, Ага почти като Каймак

преди 26 минути, Мо_хи_ни написа:

Не ми е нужно да подбирам теза, когато имам вътрешно преживяване. Просто описвам света си.

Нима не забелязваш че го правиш непрекъснато. Вътрешното преживяване е едно, а неговото изразяване - е съвсем друго, защото в последното в твоя случай веднага идват рационализации на всяко ниво, за да докараш преживяванията си като обобщения и то валидирани, дори направо в идейни концепции. И всичко - само заради преживяването.

аз, разбира се, няма как да преживея бременност. но сама по себе си бременността се преживява от всяка бременна по различен начин. Затова ползвах аналогията с гинекологичните отделения, в които са събрани именно проблемните бременни, за да се забележи че не е критерий за нищо преживяването, само по себе си. Хормони и мозъчна химия защо толкова трябва да се обобщават като абсолютни и да им се придава толкова напомпана значимост - само защото е имало "страхотно преживяване, състояние... " А може би си го преживявала и отразила, запомнила и отпечатала... защото до този момент си го нямала, заради контраста... Като това са само възможности и предположения.

Готовото, което е вече в теб, е по-лесно да го утвърдиш дори чрез надграждане и разширяване, вместо да го преразгледаш в неговата роля и паметов запис... и значението му за теб. В единия случай отново преповтаряш нещо. В другия - има възможност за промяна.

Редактирано 15 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 13 минути, _ramus_ написа:

Готовото, което е вече в теб, е по-лесно да го утвърдиш дори чрез надграждане и разширяване, вместо да го преразгледаш в неговата роля и паметов запис... и значението му за теб. В единия случай отново преповтаряш нещо. В другия - има възможност за промяна.

Смучи си аргументи от пръстите. 

Бременността сама по себе си е трансцедентно преживяване…единството с дъщеря ми по време на бременността не е в никакъв случай моя или нейна същност, умствено убеждение или рационализация, просто плодът е винаги рожба на единство.

преди 52 минути, Maleficient написа:

по твоята логика

Смисъл и безсмислие, като круша и некруша, а не като круша и ябълка.

тогава излиза и че алкохолното опиянение също е трансцедентно преживяване... Щот е "страхотно преживяване" и маса преживяващи го изразяват по сходен начин. Защо да не е с божествен или вселенски уклон?

Също така и "влюбването" - колко оди, колко хвалебствия, защото... идвало от уникално преживяване. И пак е окичено с духовности, трансцедентности, бежествености и вселенности...

Защо е толкова важно измененията в мозъчната химия да се повдигат толкова на пиедестал. И това е от зората на ХОМО - та толкова хилядолетия това не е мръднало с нищо. И може всеки един да се пробва и да си достави нужния химикал, да внесе съвсем контролирано изменение на мозъка си... и да получи "изживяване" от толкова различни видове и типове... И... какво от това - като всяко изживяване - както дошло, така и си заминало. Ама отпечатъка - лелеееее...

Аргументи могат да се намерят за всяко нещо. И се ползва същото за всяко убеждение, което представлява форма на предварително подбрани и подредени информационни низове, за да изглеждат при подходяща интерпретация като подкрепящи дадени вече създадени и функционални ирационални уклони.

основанието "щото имам лично преживяване" за мен е несериозно да се ползва в каквато и да е роля. Преживяването минава и заминава. Но нуждата да се обясни идва заедно с нужното за раздуване на един балон на 'отминалото'. Какво е практичното да се говори за 'отминало изживяване някакво си'. За какво въобще може да се ползва в конкретиката на моментите от пресечна точка на субекта с контекста си... Освен отново да се опиташ да забременееш или да намериш начина да си в "рая" ама да не е изживяване, а да станеш суперуоман-ка за вечни времена, чрез страхотните изживявания от едно или друго.

преди 16 минути, _ramus_ написа:

основанието "щото имам лично преживяване" за мен е несериозно да се ползва в каквато и да е роля. Преживяването минава и заминава. Но нуждата да се обясни идва заедно с нужното за раздуване на един балон на 'отминалото'. Какво е практичното да се говори за 'отминало изживяване някакво си'. За какво въобще може да се ползва в конкретиката на моментите от пресечна точка на субекта с контекста си... Освен отново да се опиташ да забременееш или да намериш начина да си в "рая" ама да не е изживяване, а да станеш суперуоман-ка за вечни времена, чрез страхотните изживявания от едно или друго.

За мен е окей за теб да е несериозно. От много гледни точки бременността може дори и да е комично преживяване или пък напълно лишено от естетика, дори от функционалност - в деветия месец не можех например сама да си завържа връзките на обувките. 

Преживяването непросто минава и заминава, то белязва, когато отвътре има човек, който да отбелязва, забелязва и да бъде белязан.

Редактирано 15 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

Любо, слушателя възприема дотолкова, доколкото резонира, схваща, разбира... или му минава и заминава, пораждащо нещо си... или нищо си.

Може въобще да липсва слушател. да липсва реципиент. Налице са много автори, чиито произведения не са стигали до реципиенти, освен самите те. Възможно е самия начин по който един творец излива от себе си по време на "произвеждането", или пък "проявяването", да създаде достатъчно отпушване или облекчение в автора... и това да е достатъчна награда. Разбира се - социалния инстинкт в автора създава нужда от социално отражение - идват съвсем психични въпроси... от дълбок или не толкова, характер. 

Всичко това го пиша, защото картината през моите очи е многомерна, изменчива, относителна и така - комплексна. Виждам сред всеки опит на нейна статична дефиниция, мнение или схема - ограничение, орязване, само и само да послужи за статичната нужда на някого... Не казвам че това е лошо, а как ги отразявам през мен всички тия...

Слушателя е отражение, създател. Няма "хубава-лоша музика". Няма и грозно/красиво. Може да се нарисува/снима бунище по такъв начин че да кажем - картината/снимката е много красива. Може да направиш и "най-неслушаемата музика" и да се намерят милиони фенове (Merzbow)

Тази картина на Ротко е 87 милиона $. 

Просто не са нужни никакви гледни точки на нещо толкова преходно - каквото е бременността. или каквото и да е друго. Нито етикети, нито фиксирането в същото прави важността му за "вселената". За важнотстта му за фиксирания - вече е друг въпрос, но с ясно отношение към първия.

Винаги си казвала че твоята гледна точка си я имаш, а ти е интересно какво е през другите такива. А тук върви една съпротива от типа на "напук, чрез "аз пък съм го изживяла и само аз си знам колко е ценно, важно и божествено и вселенско""... Остави се и попътувай с различното от твоето. Така ще имаш възможността да СЕ видиш 'отстрани' тази, която си била до този момент - един толкова рядък и толкова ценен шанс. Да - има си и цена... И тук е въпроса за приоритетите, готовността, зрялостта и опита. А и в края на краищата - да живее свободата - каквото и както си го направиш, за теб си е...

Редактирано 15 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 10 минути, _ramus_ написа:

Просто не са нужни никакви гледни точки на нещо толкова преходно - каквото е бременността. или каквото и да е друго.

Хах трябва да прочетеш някакви неща на Emil Cioran... Той като цяло е съвсем по темата... Все пак е написал книга с името The Trouble With Being Born 

• There are no arguments. Can anyone who has reached the limit bother with arguments, causes, effects, moral considerations, and so forth? Of course not. For such a person there are only unmotivated motives for living. On the heights of despair, the passion for the absurd is the only thing that can still throw a demonic light on chaos. When all the current reasons—moral, esthetic, religious, social, and so on—no longer guide one's life, how can one sustain life without succumbing to nothingness? Only by a connection with the absurd, by love of absolute uselessness, loving something which does not have substance but which simulates an illusion of life. I live because the mountains do not laugh and the worms do not sing.
•  
• Haven't people learned yet that the time of superficial intellectual games is over, that agony is infinitely more important than syllogism, that a cry of despair is more revealing than the most subtle thought, and that tears always have deeper roots than smiles?
•  
• Knowledge is the plague of life, and consciousness, an open wound in its heart.

 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

Просто не са нужни никакви гледни точки на нещо толкова преходно - каквото е бременността. или каквото и да е друго. Нито етикети, нито фиксирането в същото прави важността му за "вселената". За важнотстта му за фиксирания - вече е друг въпрос, но с ясно отношение към първия.

Винаги си казвала че твоята гледна точка си я имаш, а ти е интересно какво е през другите такива. А тук върви една съпротива от типа на "напук, чрез "аз пък съм го изживяла и само аз си знам колко е ценно, важно и божествено и вселенско""... Остави се и попътувай с различното от твоето. Така ще имаш възможността да СЕ видиш 'отстрани' тази, която си била до този момент - един толкова рядък и толкова ценен шанс. Да - има си и цена... И тук е въпроса за приоритетите, готовността, зрялостта и опита. А и в края на краищата - да живее свободата - каквото и както си го направиш, за теб си е...

Гледна точка е едно, опит - друго. Опитът е по отношение на даден контекст. Различните гл.т. са опити да се види практичността на конкретния опит, разположен вече в други контексти, което не променя, нито опровергава неговата трансцедентност по отношение на личността за конкретния контекст.

Свободата е и в това да не подменяш всичко само заради кефа от играта на "подменяне". Виждането отстрани е възможно във всеки момент. То не зависи от гледната точка, а от способността човек да се дистанцира и направи разлика между случващото се и своите преживявания в случващото се и след това да ги сравни с преживяванията си от дистанция.

Редактирано 15 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 3 часа, Maleficient написа:

Това, какво общо има със Смисъла?

ъъъъ не знам ти започна да говориш за незрящия и нечуващия аз  само да спомена фактите 

 

за смисъла на живота и  сетивата ....

  явно общото е че има смисъл  когато има сетива 

когато няма сетива не чува и не вижда има ли смисъл ?

преди 4 часа, Любомир Ико написа:

Knowledge is the plague of life, and consciousness, an open wound in its heart.

Страданието като личен път и катарзис? Агонията като причина за съществуване? Това също е фрагментарно - описва се само един аспект на съзнанието. Дали проблемът на разумността не е предимно в нейното непостоянство, отколкото в нейното начало или край? 

преди 4 часа, Любомир Ико написа:

Хах трябва да прочетеш някакви неща на Emil Cioran

И какво като е написал някой книга. Какво като всеки има мнение за нещо си, засилен с всички сили да предложи илюзията си че изживяванията му са неговата фикция и мерило за това "що е живот"?

Какво като всеки има убеждения за всяко нещо, в опита да прехвърли личните си илюзии като обективни закони, и то на всяка цена.

Прегледах и линка, който Мо даде в будистката тема - леле!!!,  повдигнах друга тема за Блаватска, а в материала става въпрос за други като нея - маниашки и какви ли не залитания и объркани хора, объркани крайности, възгледи и опити да се закрепят за едно или за друго от постановеното... само и само все пак да стъпят на нещо... И самия сайт - "център за консервативни идеи (нещо подобно)...

Въобще на планетата се ширят огромни "площи" от всякакъв тип фантазии, маскирани като концепции... Огромен океан от идеи и фантазии, закрепени и размити дори сляти едно в друго, за целите на един или друг, формиращи какви ли не егрегори... защото общите групови идеологии вече са в криза и не побират в себе си все повече от вярващите в тях. И лутащите се стават все повече и все някой ще предложи удобния за тях пристан, щото ужаса от объркаността ги тласка към хващането и за сламка да е...

преди 1 час, Мо_хи_ни написа:

Страданието като личен път и катарзис? Агонията като причина за съществуване? Това също е фрагментарно - описва се само един аспект на съзнанието. Дали проблемът на разумността не е предимно в нейното непостоянство, отколкото в нейното начало или край? 

В същност проблемите на разумността са основно три - приемане , обработка и отделяне на информация . Информация е , а не е изобщо мисли , защото мислите съдържат и емоции...

Разумът може да е непостоянен - повече или по-малко активен....

Що се отнася до страданието , то е следствие на самият факт на нашето съществуване . А да се бориш със следствията , без да вземаш предвид причините е работа за......будисти ! 

П.П. На оня издухания не му обръщай внимание ! Не го заслужава ! Изсъхнала му е Душата !.....Бременноста , да продължиш себе си е Най-Главна Част от Смисъла на живота...Има разбира се и други , неглавни начини да продължиш себе си , със своите изключителни случаи....

Редактирано 15 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 5 минути, _ramus_ написа:

И какво като е написал някой книга. Какво като всеки има мнение за нещо си, засилен с всички сили да предложи илюзията си че изживяванията му са неговата фикция и мерило за това "що е живот"?

Кой ти пише за мерила уееее  май само ти.

Като отидеш на изложба със смесени автори не започваш да съдиш всеки за некадърността му спрямо другия. Никой не е цялостна картинка, идеята е да се насладиш на различията и точно това което го няма у другия. Това че има толкова жанрове и типажи единствено може да те обогатява. 

преди 10 минути, _ramus_ написа:

И лутащите се стават все повече и все някой ще предложи удобния за тях пристан, щото ужаса от объркаността ги тласка към хващането и за сламка да е...

Пълно е с хора без интегритет. Де да зная - сигурно и аз съм такъв ако белезите са че харесвам да мисля като другите от време на време. Но реално се ходи на изложба за вдъхновение - за съжаление не да купиш картините 

преди 46 минути, Мо_хи_ни написа:

Страданието като личен път и катарзис? Агонията като причина за съществуване? Това също е фрагментарно - описва се само един аспект на съзнанието. Дали проблемът на разумността не е предимно в нейното непостоянство, отколкото в нейното начало или край? 

??Ох слава Богу че има непостоянство, че... хахах

Естествено че е фрагментарно, въпроса е че Emil Cioran обрисува толкова силно битието в тази му ф-ма, че е като да гледаш цялата картинка от мета-позиция 

 

Everyone must destroy their life. According to the way they do it, they're either triumphants or failures.

The only interesting philosophers are the ones who have stopped thinking and have begun to search for happiness.

One cannot live without motives. I have no motives left, and I am living.

The unfortunate thing about public misfortunes is that everyone regards himself as qualified to talk about them.

God is what survives the evidence that nothing deserves to be thought.

преди 59 минути, Любомир Ико написа:

??Ох слава Богу че има непостоянство, че... хахах

Пробвай да намериш Душата и Духа . Тогава с Разума няма да имаш проблеми . Само ще ти помага - колкото повече , толкова повече....

Този дето го цитирате като пример за следване , още първото му изречение като чета.......Тц ! И тоя е издухан , ама по друг начин !

Умирай само в краен случай ! 

Редактирано 15 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 36 минути, Любомир Ико написа:

Everyone must destroy their life. According to the way they do it, they're either triumphants or failures.

The only interesting philosophers are the ones who have stopped thinking and have begun to search for happiness.

One cannot live without motives. I have no motives left, and I am living.

The unfortunate thing about public misfortunes is that everyone regards himself as qualified to talk about them.

God is what survives the evidence that nothing deserves to be thought.

Хм, ще предложа една друга гледна точка, от един прекрасен луд, обявен за по-голям нихилист от Чоран - все пак е живял и творил преди него:

Spoiler

Искаш ли, братко мой, да се оттеглиш в усамотение? Пътя към самия себе си ли искаш да подириш? Позабави се още малко и ме изслушай!

„Който търси, той лесно загубва сам себе си. Всяко усамотение е вина“ — така говори стадото. А ти дълго се числеше към стадото.

Гласът на стадото още дълго ще звучи и в твоите уши. И ако речеш: „Аз нямам вече обща съвест с вас“ — това ще бъде само възридание и болка.

Виж: общата съвест породи дори и тази болка: и последният отблясък на тази съвест припламва още в твоята горест.

Ала нима ти искаш да тръгнеш по пътя на твоята горест, който е път към самия себе си? Та покажи ми твоето право и силата си за това!

Нова сила и ново право ли си ти? Някакво изначално движение? Някакво самовъртящо се колело? Можеш ли да накараш също звездите да се въртят около тебе?

Ах, толкова много люде алчеят по висините! Толкова много се гърчат в спазмите на честолюбието! Покажи ми, че ти не си от алчущите и честолюбците!

Ах, толкова много велики мисли има, те не правят нищо повече от едно духало: надуват и още повече изпразват.

Свободен ли наричаш себе си? Искам да чуя твоята надвластна мисъл, а не че си отхвърлил ярема.

Такъв ли си ти, който е имал възможност да отхвърли ярема? Има люде, които захвърлиха своята последна стойност едновременно със захвърлянето на служебния ярем.

Свободен от какво? Малко го е грижа Заратустра за това. Ала твоят поглед трябва непомрачен от нищо да ми извести: свободен за какво?

Можеш ли сам да си дадеш твоето добро и зло и да окачиш над себе си скрижалите на своята воля? Можеш ли да бъдеш сам съдник над себе си и отмъстител за своя закон?

Ужасно е да бъдеш насаме със съдника и отмъстителя на своя закон. Така бива запокитена звезда, в пустия простор и в ледения дъх на самотата.

И до днес още ти страдаш от присъствието на многото, ти, единичният: и до днес все още е запазена целостта на твоята смелост и твоите надежди.

Но един ден самотността ти ще те изнури, един ден твоята гордост ще се сломи, а твоята смелост ще започне да се клати като стара сграда, преди да рухне. Тогава ти ще простенеш: „Аз съм самотен!“

Един ден ти няма да съзираш вече своята висота, а ще чувствуваш твърде близо до себе си низината; дори и твоята възвишеност ще те плаши като призрак. Един ден ти ще нададеш вика: „Всичко е лъжа!“

Има чувства, които искат да убият самотника. Не успеят ли да постигнат целта си, тогава самите те трябва да умрат! Ала ти в състояние ли си да бъдеш убиец?

Познаваш ли ти, братко мой, вече думата „презрение“? И мъката на своята правда да бъдеш правдив към онези, които те презират?

Ти принуждаваш мнозина да променят преценката си за тебе, а това ги озлобява към тебе. Ти се приближи до тях, ала все пак ги отмина: нивга няма да ти простят те това.

Ти се издигна над тях, ала колкото по-високо се изкачваш, толкова по-дребен те вижда окото на завистта. Ала най-много от всичко мразят този, който лети.

„Как бихте искали да бъдете правдиви към мене!“ — трябва да мълвиш ти. Аз избирам вашата неправда като отреден на мене жребий!

Неправда и кал хвърлят те подир самотника: ала, братко мой, ако искаш да бъдеш звезда, ти не бива заради това да им светиш по-малко!

И пази се от добрите и правдивите! Те разпъват на кръста с удоволствие тези, които си изнамират своя собствена добродетел — те мразят самотника.

Пази се и от свещената простота! За нея е нечестиво всичко, което не е простовато. Тя обича също да си играе с огъня — на кладите.

Пази се също и от пристъпите на любовта си! Прибързано протяга ръка самотникът на този, който го срещне.

На някои люде ти не бива да протягаш ръката си, а само лапата: а аз бих желал твоята лапа да има и нокти.

Ала най-върлият враг, когото можеш да срещнеш, винаги ще бъдеш ти самият: ти сам се дебнеш в пещери и гори.

Самотнико! Ти вървиш по пътя към самия себе си! Ала твоят път води покрай самия тебе и покрай твоите седем дявола!

Еретик ще бъдеш сам за себе си и магьосник, и прорицател, и палячо, и скептик, и нечестивец, и злодей.

Ти трябва да възжелаеш да изгориш в собствения си пламък: как би искал иначе да се възродиш, ако не си се превърнал по-напред в пепел?

Самотнико! Ти вървиш пътя на създателя: ти искаш да си сътвориш един бог от твоите седем дявола!

Самотнико! Ти вървиш пътя на любящия: ти любиш себе си и затова се презираш, както презират само любещи.

Да създава иска любещият, защото презира! Що знае за любовта този, който не е трябвало да презира тъкмо това, що е любил?

Върви в усамотението със своята любов, братко мой, и със своето творчество; едва по-късно ще те последва, накуцвайки, правдата.

С моите сълзи върви в усамотението, братко мой. Аз обичам този, който иска да твори, надмогвайки себе си, и така погива.

Тъй рече Заратустра.

Доловими ли са приликите? Все пак се опитвам натрапчиво да намекна за точно определена тенденция в европейската мисъл…чийто първоизточник е Ницше.

преди 16 минути, Мо_хи_ни написа:

…чийто първоизточник е Ницше.

Не прокопсал този , който дели субекта от обекта и после забравя за обекта ! Ницше - също !.....

преди 15 минути, by_chechi написа:

Не прокопсал този , който дели субекта от обекта и после забравя за обекта ! Ницше - също !.....

Къде го чукаш - къде се пукаш, байко. Великите мислители на всяка епоха имат както свои характеристики, така и общи тенденции за отражение и преживяване на реалността - колективни. От днешна гл.т. е понякога трудно да си представим какво би означавало на индивидуално и колективно ниво убийството на Бога за едно дълбоко религиозно общество и последствията за личността от тази смелост на духа. Но това е епохата, през която европеецът най-после започва да се обръща навътре, към себе си. 

преди 49 минути, Мо_хи_ни написа:

Къде го чукаш - къде се пукаш, байко. Великите мислители на всяка епоха имат както свои характеристики, така и общи тенденции за отражение и преживяване на реалността - колективни. От днешна гл.т. е понякога трудно да си представим какво би означавало на индивидуално и колективно ниво убийството на Бога за едно дълбоко религиозно общество и последствията за личността от тази смелост на духа. Но това е епохата, през която европеецът най-после започва да се обръща навътре, към себе си. 

Точно от днешна гледна точка , можем не добре да си го представим , ами 1:1 да го видим .

Хитлер от Ницше е черпил вдъхновение.....Хм ! И от Вагнер ! А резултатите са добре известни - трагични ! Както и да го чукаш и пукаш.....

Бог е необходим ! Но трябва да го разбираме ! 

"....И Човекът сътвори бог..."

И понеже толкова ни е акъла , назначихме за бог Златния Телец....ако следваме Теория на Конспирацията - мааим еврейска и глобалистка ! 

Редактирано 15 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)