Разбира се, че всеки пише според себе си, което означава от гледна точка на собственото си познание, преди всичко като опит,  тъпо е да се  пише наизуст или само формално и то за неща, които индивидът не може да научи, ако не се обвърже с опита. Изключително малко са хората, които успяват да приемат чуждия опит като познание и то не да го приемат, ами то всички ние го приемаме, по правилно е да кажа - да успеят да го възпроизведат за себе си като познание, това им спестява години търсене и лутане и са доста напред, но те са  са единици

 

 

 

преди 7 часа, Мо_хи_ни написа:

Защо за теб общото и емоционалното е толкова голям "тригър", че всеки път подскачаш, когато зачекна темата, е въпрос, на който аз може да имам, може и да нямам отговор, но това не е от значение. От значение е твоето убеждение, което се клати или търси начин как да се окопае.  

И да, представи си, че може и да не ти достигат сетива. Защо се дразниш от думите ми?

При все че написах - че нито емоционалното, нито общото ме интересуват, защото не са ми значими, нито интересни - ти отново, за пореден път си пишеш вече написаното толкова много пъти. Добре, ако е нужно напиши го отново пак. и пак... И пак - както ти е нужно, така го опиши, представи, обрисувай. За мен - вече всички са писали. въпроса е че не пишат за себе си. И че дори "рамус" някой си... е само обикновено и просто огледало...

Мисля си че признак за самоосъзнаване е  приоритет на пишещия, изразяващия, оглеждащия и огразяващия - е самия той. Може би - само аз си го "мисля"...

преди 7 часа, Мо_хи_ни написа:

Както вече написах - нямам претенции за нищо.

Всеки пише само и единствено себе си

============================

преди 3 часа, vivilon написа:

да успеят да го възпроизведат за себе си като познание, това им спестява години търсене и лутане и са доста напред, но те са  са единици

Изглежда че с думичката ПОЗНАНИЕ всеки си дъвчи своята си дъвка. Един го търсил сред уики, друг - сред 'възпроизвеждането'. И пак - откъде, разбира се че от "другаде" - значи това е някакъв талант от специална величина - да учат по необикновен начин. ама пак учене. Пак от другаде и другите. Въобще - заучения филм е нужно непрекъснато да се предъвква, да се пренарежда, но как - важното е основното да остава. Основната вяра, че "някъде там", мъдри, умни, важни, всезнаещи и всеможещи вече са 'измислили' знанието... Даже и те не са го измислили, а то знанието си е изначално. И идва звездния миг на таланта - дето "чете" от готовото и вечно знание. И... ? Мита за ЗНАЕЩИЯ много знания е обикновен шаблон, и обвързан тясно с колективната матрица.

И сега много хора претендират че 'знаят'. А ПОЗНАНИЕТО изисква търсене и лутане, защото то минава през индивида и индивида е в уравнението на самото ПОЗНАНИЕ. А последното - не е възможно да се ВЪЗПРОИЗВЕЖДА, то се ПРОИЗВЕЖДА, и то само и единствено през самия индивид. Знанието и знаЕнето стават познание, чак след като абстрактното мине през самия индивид, пред огледалото на неговия собствен живот. През неговото собствено "сега" или липсването на същото. СМИСЪЛА на ПОЗНАНИЕТО е да се прояви - от абстрактното към конкретното.

Колективните митологии, дълбоко залегнали още през първоначалните базови сугестии, толкова много хора им е важно да ги предоказват и наново утвърждават само и само да намалят базовите си дисонанси... с 'другите варианти'. Пък и си е друго да имаш, да употребяваш и като сделката за ползването е - самия ти да го утвърдиш, през себе си, да го репликираш, пак през себе си. Но не през индивидуалното СЕБЕ СИ, а през колективното свое АЗ.

Всъщност едно условно обобщение, изведено като принцип, е сравнително показателно - този, който живее с идеята да повтаря вече направено, вече намерено, вече изказано, вече изразено - е базов импулс на "колективното АЗ". Това е един от найсилните архетипни  особености, залегнали толкова дълбоко в колективното несъзнавано.

За колективното АЗ се вижда чрез кои митове живее, както и през своите утвърдители, впрегнати в ролята си на негови говорители, изразители, пояснители, обяснители... А в този контекст, най-весело е заиграването с идеята че някои хора имали "индивидуалност". Но... така или иначе всеки изразява себе си.

С колективното АЗ започваме всички своя живот. Въпроса е - че повечето от нас, със същото го и приключват.

Редактирано 21 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

При все че написах - че нито емоционалното, нито общото ме интересуват

Ма то не остана...

преди 55 минути, _ramus_ написа:

С колективното АЗ започваме всички своя живот. Въпроса е - че повечето от нас, със същото го и приключват.

АЗ-а кога го гледаш като "неколективен АЗ"? Идеята на колективното е именно да поглъща девианти за закуска. 

 

преди 1 час, _ramus_ написа:

При все че написах - че нито емоционалното, нито общото ме интересуват, защото не са ми значими, нито интересни - ти отново, за пореден път си пишеш вече написаното толкова много пъти. Добре, ако е нужно напиши го отново пак. и пак... И пак - както ти е нужно, така го опиши, представи, обрисувай. За мен - вече всички са писали. въпроса е че не пишат за себе си. И че дори "рамус" някой си... е само обикновено и просто огледало...

Мисля си че признак за самоосъзнаване е  приоритет на пишещия, изразяващия, оглеждащия и огразяващия - е самия той. Може би - само аз си го "мисля"...

Рамусе, усъмни се в себе си - по-честно е!

Написаното е все едно да кажеш - половината от това, което съм аз - не ме интересува, защото не ми е значимо, нито интересно?! Все едно да отречеш базата, от която разумът ти тегли данни, за да ги използва за своите по-висши процеси. Целият е-свят извежда инфо от несъзнаваното и я довежда до съзнаваното - това е един вид мост, свързващо звено.

След като си подкарал и несъзнаваното - нека да ти кажа, че между инвазията и творческото вдъхновение няма никаква разлика. Двете работят на един и същи принцип. Архетипите и егрегорите са фундамента на въображението. Без тях никой не е в състояние да твори, да мечтае, да фантазира, да изобретява…

Признак на самоосъзнаване е и човек да приеме спокойно, че нищо човешко не му е чуждо.

 

Редактирано 21 юни 20179 г. от Гост (преглед на промените)

преди 5 часа, Мо_хи_ни написа:

Рамусе, усъмни се в себе си - по-честно е!

Признак на самоосъзнаване е и човек да приеме спокойно, че нищо човешко не му е чуждо.

Без да се заяждам повече от колкото е прието тук , мисля си , всички данни сочат , че Рамус се е устремил към осъзнато постигане на Чист Разум .

А в Чистия Разум няма нищо човешко.....!

Т.е. няма в какво да се съмнява...Честен е ! 

Редактирано 22 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 15 минути, by_chechi написа:

А в Чистия Разум няма нищо човешко.....!

Ако скочиш от 8мия етаж и останеш жив ще ти повярвам. Иначе само папагалиш и нищоказваш, което е характерно за теб.

Винаги ми е било интересно, колко маймунско има в чистия разум.

преди 4 часа, Реджеп Иведик написа:

Ако скочиш от 8мия етаж и останеш жив ще ти повярвам. Иначе само папагалиш и нищоказваш, което е характерно за теб.

Винаги ми е било интересно, колко маймунско има в чистия разум.

Ами ето на ! Скачам ! Няма маймунско (ако искаш Его го наречи) , няма Душа , няма Дух . Само Чист Разум има......Следователно няма Съзнание ! ....На това ако му казваш нищоказване - на теб това ти идва твърде сложно....

Eто ти и жив пример , който тук често дъвча , ама никой не се опитва да мисли . Ей сега скачам : 

Разумът предлага алтернатива : " Имаш холестерол - пий сода каустик ! Всичкият ще изчисти ! "

Егото с отврат : " Гррр ! Не ща го ! Не ме кефи ! От това повръщам..."

Душата ужасена : " Оуу ! Това изгаря ! От него боли ! Убива ! " 

Духът избира : " Абе ти акъл имаш ли ? Търси друго решение.....! Иначе върви на ма`ната си ! И без Разум ще минем... ".....

И ето ти осъзнато Съзнание ! Просветление ! Т е. само с Чист Разум не става !.... (това и на деца ще свърши работа !) 

Редактирано 22 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 4 часа, by_chechi написа:

Без да се заяждам повече от колкото е прието тук , мисля си , всички данни сочат , че Рамус се е устремил към осъзнато постигане на Чист Разум .

Не, просто всеки човек има водещ "канал" за възприемане и отражение на действителността. И според него той е най-правилния. Или както пише Юнг в тази връзка:

Цитат

Утонченные люди предпочитают интуицию – это первоклассно! Человек ощущающего типа всегда считает других людей ниже себя: он уверен, что им недостает реализма. Он единственный – подлинный реалист, а все остальные – фантазеры, далекие от реальности. Каждый считает, что его первичная функция – ведущая. В этом вопросе все мы склонны к удручающей слепоте. Для понимания подлинной порядковой связи функций в нашем сознании необходим строгий психологический критицизм. Многие люди считают, что мышление способно решить все мировые проблемы. Но на самом деле истину невозможно установить без участия всех четырех функций. Когда вы размышляете о мире, то осуществляете лишь одну четвертую часть того, что требуется; оставшиеся три четверти могут выступить против вас. http://litread.in/pages/511573/553000-554000?page=10

 

преди 8 минути, Мо_хи_ни написа:

Или както пише Юнг в тази връзка:

За това са примерите . Да се сравни кое в каква степен съответства на реалността . Не съответства ли - на боклука ! Т.е. единственият критерий е практиката ! Там всичко 1:1 си отива на мястото . Пък ако ще да е Юнг или Господ !......Уффф ! Брадясах ! 

преди 4 часа, by_chechi написа:

Разумът предлага алтернатива : " Имаш холестерол - пий сода каустик ! Всичкият ще изчисти ! "

мбаси...съвсем си се чалнал
 

преди 12 минути, дръндю написа:

мбаси...съвсем си се чалнал

Така ти се струва , защото четеш на парче , не четеш до края , или ако четеш - нищо не разбираш , това което и дете ще разбере....Никакви връзки не правиш между отделните части на цялото.......масова практика на немислене и неразбиране е , ако това те успокоява...

Редактирано 22 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

разумът си е чисто човешка измишльотина, която оправдава поведението на човека

преди 10 минути, дръндю написа:

разумът си е чисто човешка измишльотина, която оправдава поведението на човека

Неразбирането не е аргумент за изчезване или за......разбиране на нещата ! 

преди 10 часа, Мо_хи_ни написа:

Рамусе, усъмни се в себе си - по-честно е!

Написаното е все едно да кажеш

След като си подкарал и несъзнаваното - нека да ти кажа, че между инвазията и творческото вдъхновение няма никаква разлика. Двете работят на един и същи принцип.

Архетипите и егрегорите са фундамента на въображението.

Признак на самоосъзнаване е и човек да приеме спокойно, че нищо човешко не му е чуждо.

Така, така - серията продължава и не спира. Мо, ти просто увлечена да говориш на рамус, започна да не четеш какво пишеш.

Нямам проблем с усъмняването в себе си, защото не вярвам в себе си. Всъщност е просто - нямам никакъв проблем да съм глупак, незнаещ, заблуден, некомпетентен... - никакъв проблем. Нещо повече - като самоосъзнат индивид, смятам че тия са дори задължителни и естествени етапни преходи или израз на относителности при избори на "точки" за сравнение.

Освен това, за рамус "себе си" означава страшно много неща... Кое от "всички себе си" да се усъмни, спрямо другото...

Но най-интересно е че дори в собствените си думи, вече поредни пъти ти самата никъде не оставяш знак, че самата ти се усъмняваш... в "себе си"... В това, дето го знаеш, твърдиш, смяташ, вярваш, заявяваш и широкомащабно изписваш... От друга страна - съветваш някой си рамус на нещо си...

Същия рамус оставя претенциите кое какво е на тия които толкова пламенно декларират и изнасят напред своята визия за света, за егрегорите и архетипите, за съзнаваното и несъзнаваното и за... "човешките неща"...

Човешките неща не са едно и също с "разбирането за човешките" неща през един или друг, като главната цел е да утвърдят базовите си убеждения , конструирани в системи, за да придадат тежест и значение да са "истинни".

А дали и кой би могъл да приема спокойно  - не зная... Спокойствието и движението са относителни понятия. Както и всички думички... и всички Изричащи ги.

 

преди 10 часа, Любомир Ико написа:

Ма то не остана...

Дали?

Всъщност - за този, който "няма друго"... просто "няма друго". За друг, за който живее чрез другото - живее и отразява "друго".

Въпроса е - дали тия "условни двама" имат възможност за адекватен обмен. Каква основа да изберат и как да достигнат един до друг. А на каква потребност да се мотивират?

------------

Интересно е защо е толкова важно да се утвърждава - всяка тема, всеки коментар... За кое и какво толкова е нужно на всеки пишещ, за да е толкова повтаряем модела и израза му? Особено е видно когато стане натрапчиво, на моменти сякаш маниакално - всеки да се изпише задължително като прав-илен, верен, истинен, да покаже колко са устойчиви устоите на които се е закрепил.

Защо е толкова важно всеки толкова настоятелно да покаже главно на себе си че отражението му е "правилното" и толкова сила и ресурс ползва за да докара да изглежда на вярно, правилно?

Всъщност - това не са въпроси за един спрямо друг. Това са въпроси за "самостоятелна работа". Който няма такава, няма и "среда" за "такава работа", значи че му трябват заместителите във вид на "колективните динамики". Като няма начин за собствени въпроси и собствено вътрепсихично общуване, ползва готовата патеричка на социалното такова - едни спрямо други, един през други(те). Така се формира колективното АЗ - защото то е съвкупност от непрекъснатите отражение за "самия теб" през погледите и общуването ти с "другите". Това е основата на психичната зависимост и колективната обусловеност. Това, че си обвързан - с дете, с професия, с начин на живот, вещи, цели, с близки или не толкова, хора - мненията, времето, смислите или поведението им... Това че основните ти котви и спасителни пояси за собствената ти празнота, идват от "другите" и детската атавистична сугестия "ще умра ако не са другите" никога не се израства, защото психичното й дъно живее сред обикновен и естествен ужас и страх за оцеляване.

А индивидуалното АЗ се формира при наличието на достатъчен капацитет, зрялост и готовност на някои дадености да се разгърнат... И след това - много работа. Много- много работа. Напълно естествено е, че социалното АЗ  идва инстинктивно и се формира напълно несъзнателно още от предираждането. И първите стъпки на ИНДИВИДУАЛНОТО АЗ идват в някаква степен във враждебна среда - заварена, задаваща цяла форма на идентичност, и бореща се да 'оцелее'.

Да, социума, през социалното АЗ, което се явява неговата проекция в самия субект, влизат в конфликт на моменти - до базови дисонанси. По този начин е напълно естествена защитната реакция на социума, към "девиацията". Но не е въпроса само в социума - дълбоко в себе си същото прави и всяка личност, по време на своите си дисонанси... И те очакват своите (раз)решения.

Това, всъщност е само условно обобщение на зараждането на ИНДИВИДУУМА сред всеки носител на нещото, наречено "осъзнаване". И че за да се стигне до проява на ИНДИВИДУУМ, е нужен СУБЕКТ с достатъчни наслагвания и натрупвания, дадености и възможности, включително и мотив за да се отдаде на тази посока и път с много работа и целия си наличен и достъпен ресурс.

Може би - всички сме някъде между тия условни етапи... Включително и рамус. А може би... всичко това са пълни глупости. Но колко хора сред форума могат да заявят за себе си че всичко онова, в което вярват, на което се опират, на което се основават - е възможно да са пълни глупости и напълно несъществуващи измислици. (не е въпрос) И ако - на думички е лесно... то вникването в съдържанието им спрямо самия себе си неминуемо ще доведе до естествения въпрос - ами тогава какво "остава" и кой всъщност съм ако въобще отпаднат всички патерички идващи наготово или изграждани от мен, само и само да ми изглежда че съм "жив"

Редактирано 22 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 39 минути, _ramus_ написа:

Същия рамус оставя претенциите кое какво е на тия които толкова пламенно декларира(т) и изнасят напред своята визия за света, за егрегорите и архетипите, за съзнаваното и несъзнаваното и за… "човешките неща"…

 Разказа ми за себе си много повече, отколкото очаквах. Моята "работа" в това отношение приключи.

Механизмите и инструментите са важна част от целите и насоките в което и да е изследване. Също - принципите и начина на интерпретацията на "резултатите".

Повторяемостта на моделите за всяко едно от тия невинаги е адекватна на Изследваното... Но винаги е отражение на Изследващия. Тия думички са част от моето вътрешно слово и не са насочени към никой извън мен.

Освен всичко, задачата ми беше да опримеря колективната заблуда в мита за "предаващото се ПОЗНАНИЕ" и вярата че имало "хора, дето били напред с материала..."

От друга страна - социалното битие се основава на вярата в митовете му и това се реализира чрез вграденото религиозно отношение към живота и света, което социалните сугестии предпоставят, за да се самоподдържат чрез всеки свой "колективен аз", като го формират и после същия играе ролята им на репликатор и рупор на свой ред.

 В този ред на мисли - всички изследваме нещо - включително изледваме и Изследващите ни.

Редактирано 22 юни 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Понеже съм работил две години в „Чез разпределение“ и в обучителния ми период ме бяха изпратили в едно складче да разглеждам токови и напреженови трансформатори, и да чета за тях. Но там имаше канапе и заспах. И сънувам се в една подстанция (никога не бях влизал на такова място). И там един млад мъж ми се усмихва и след това си вдигна ръката за да ми покаже нещо. А тя се залепи на шината и той започна да се тресе. И аз тръгвам и го хващам с двете си ръце и започва да ме „тресе“ и мене. Но тогава изведнъж станах този млад мъж и виждах ръцете, които ме държат, а токът ме удряше болезнено силно. От болката се събудих. След това си прибрах помагалата и отидох при колегите се в близката сграда. И там изведнъж се завъртя един разговор, как един колега баща не две или три деца му се залепила ръката на шината в подстанция, а друг колега тръгнал да го спасява. И единия умрял на място, а на другия докторите му отрязали двете ръце.

Аз само седях и си мълчах, не посмях да кажа какво съм сънувал преди 15 минути. За себе си обаче направих си изводи. И един от тях е, че индивидуалното съзнание е бул шит.

преди 2 часа, by_chechi написа:

За това са примерите . Да се сравни кое в каква степен съответства на реалността . Не съответства ли - на боклука ! Т.е. единственият критерий е практиката ! Там всичко 1:1 си отива на мястото . Пък ако ще да е Юнг или Господ !......Уффф ! Брадясах ! 

Отново да и не. Съответстващо на коя реалност? Общата за всички хора или осъзнатата й част, която наричаме "индивидуална" и през която всеки пише тук?

Начинът, по който всеки осъзнато борави с критериите, са и изразът на собствените му предразсъдъци. Няма един-единствен универсален критерий в света на индивида.  

Начинът, по който и аз боравя с психологичните факти - са базирани на моите лични убеждения - опит. Опитът, практиката е точно това - убеждаване кое, кога и как работи за теб. И кога, и как не работи.

Споделяйки своят индивидуален опит, очаквам от хората с "претенция за самоосъзнаване"  честност и умение да признаят собствените си ограничения. От това в каква степен човек е готов да осъзнае собствените си предразсъдъци, зависи цялостното му развитие - убежденията имат и своя сенчеста страна - ригидност. Твоето "брадясване" също е в резултат на окопаване във възгледите ти.

Не ме разбирай погрешно - никой не е в състояние да избегне предразсъдъците, ние ги носим инстинктивно в себе си, тъй като и те са част от формирането на отраженията от реалността. Бих била невротичка, като някои видни "будисти", ако не създавах собствените си възгледи по начина, по който ми подсказват и инстиктите ми. Тъй като животът ми е доста виеват и своеобразен, а това постоянно изисква от мен завишена способност към адаптация, при която се налага да се "впряга" целият ми психичен ресурс.

Обикновено в хора, които цял живот прекарват на едно и също място, с едни и същи хора, на една и съща работа - инстинктите се притъпяват, тъй като не им се налага да ги ползват често. За такива хора със сигурност техните критерии са абсолютно валидни за техния периметър….

Както и да е. Няма смисъл от обяснения, всъщност, когато човек харесва мислите и идеите си. Аз харесвам мислите и идеите си и това е причината да казвам винаги онова, което мисля.

Причина да се гледа с пренебрежение на общите психични фундаменти има само, когато нивото на неудовлетворение е завишено.

преди 21 минути, Мо_хи_ни написа:

Отново да и не. Съответстващо на коя реалност? Общата за всички хора или осъзнатата й част, която наричаме "индивидуална"

На теб не ти ли е ясна думата "практика" ? Означава да ти се получават нещата когато и както ги правиш...... Не се ли получават - сменяй "теорията" ! Има нещо сбъркано в нея !.......За кой път да обяснявам колко реалности има и как са "навързани" по между си ?

Редактирано 22 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 10 минути, by_chechi написа:

На теб не ти ли е ясна думата "практика" ? Означава да ти се получават нещата когато и както ги правиш...... Не се ли получават - сменяй "теорията" ! Има нещо сбъркано в нея !.......За кой път да обяснявам колко реалности има и как са "навързани" по между си ?

Запитай се защо на теб ти е толкова "ясна" - дали е поради богатството (на практиката ти) или? Практика означава и възможност да се сблъскаш с грешка, както и да се сблъскаш със ситуация, за която нямаш никакъв опит. Практика е и да не ти се получават нещата, които правиш.

Трудно е с реалностите. За теб съществува само една, обективна при това, но щом все още се навърташ тук, предполагам, че някое и друго допускане за неправота те стърже отвътре. 

преди 1 час, Мо_хи_ни написа:

....Трудно е с реалностите. За теб съществува само една, обективна при това, но щом все още се навърташ тук, предполагам, че някое и друго допускане за неправота те стърже отвътре. 

Значи не си чела съответните ми постове или не си разбрала ......Хайде специално за теб пак да видим ! Този път по-подробно и задълбочено .

Представи си кълбо с безкраен радиус - това е областта на немислимото .

Вътре в това кълбо друго по-малко кълбо с радиус на нашето досещане - това е областта на това което не се знае .

В това кълбо вътре е това което се знае .

Тези три кълба , заедно едно в друго представляват модел на обективната реалност , без значение колко се знае и колко може да се мисли за това . Модел с който можем да си я обясним в съответствие с нашите възможности за знание . 

Вътре в това кълбо на обективна реалност , в областта до "не се знае" включително , съществува субективното , неговата субективна реалност . При това както е субективна , тази реалност е и обективно съществуваща бидейки вътрешна част от обективната реалност . Казано по друг начин , субективната реалност съществува обективно ! Най-просто казано , аз и ти не сме измислени , макар и субекти , съществуваме обективно .

Субективното , субективната реалност има свойството да отразява обективната реалност . Това се случва чрез виртуални връзки на взаимодействие . Цялата тази съвкупност от връзки на взаимодействия и взаимозависимости формират , образуват нова , друга , виртуална реалност .  Виртуална реалност на преход от обективна  в субективна реалност , както и обратно една в друга .

Да вземем една книга да кажем - обективно съществуваща , виртуална реалност . Направена от човеса и за човека.

Някой ден и ИИ ще се включи активно в тези три реалности - когато ИИ се превърне в субект на познание...

На кратко - съществуват три реалности - обективна , субективна вътре в обективната и виртуална , свързваща обективната реалност със субективната .

......колко съм бил ясен - божа работа...

Редактирано 22 юни 20179 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 3 часа, _ramus_ написа:

Дали?

Всъщност - за този, който "няма друго"... просто "няма друго". За друг, за който живее чрез другото - живее и отразява "друго".

Въпроса е - дали тия "условни двама" имат възможност за адекватен обмен. Каква основа да изберат и как да достигнат един до друг. А на каква потребност да се мотивират?

Не думай. Но все пак пишеш във форум - "общото" и "емоционалното" са нещата които ни свързват и имат смисъл тук и в обществото.

Едно е да не те интерусуват лично... но защо пишеш че не те интересуват публично? Я си помисли добре.

преди 1 час, Любомир Ико написа:

"общото" и "емоционалното" са нещата които ни свързват и имат смисъл тук и в обществото.

Я си помисли добре.

Аз съм тъп и няма с какво да мисля - за сметка на мен я тук колко народ съм им прозрачен, ясен, направо са специалисти кво казвам кво пиша, кво смятам... и къде греша.

А ти - сигурен ли си че това е "единствения вариант", само защото ти си убеден в него.

за този за когото това са "единствените неща, които ни свързват" - те са единствени неща и изглежда че са края и началото на живота вселената на същия/същите субекти.

За друг - може би освен тия, има "други" неща.

Въобще не ме интересува свързаността, нито тук сред форума, нито някъде си сред "обществото". Не ме интересуват отраженията на един или друг, нито мненията, нито убежденията му. Тия ги има навсякъде. Онова, което се среща рядко е да се намери някой, който е нахвърлил тия стандартни матрични множествени положения. И да е надраснал мравката в себе си. Другото - е плява и вече ми е все-повече безинтересно с повтаряемостта си... заради което и са го обобщили с понятието МАТРИЦА. Между другото - дума в женски род, корен "МАТЕР"... . 

преди 32 минути, _ramus_ написа:

Аз съм тъп и няма с какво да мисля - за сметка на мен я тук колко народ съм им прозрачен, ясен, направо са специалисти кво казвам кво пиша, кво смятам... и къде греша.

А ти - сигурен ли си че това е "единствения вариант", само защото ти си убеден в него.

за този за когото това са "единствените неща, които ни свързват" - те са единствени неща и изглежда че са края и началото на живота вселената на същия/същите субекти.

За друг - може би освен тия, има "други" неща.

Въобще не ме интересува свързаността, нито тук сред форума, нито някъде си сред "обществото". Не ме интересуват отраженията на един или друг, нито мненията, нито убежденията му. Тия ги има навсякъде. Онова, което се среща рядко е да се намери някой, който е нахвърлил тия стандартни матрични множествени положения. И да е надраснал мравката в себе си. Другото - е плява и вече ми е все-повече безинтересно с повтаряемостта си... заради което и са го обобщили с понятието МАТРИЦА. Между другото - дума в женски род, корен "МАТЕР"... . 

Не пиша в какво съм убеден - а пиша за да мога да разбера какво мислиш ти.

Кажи тогава - какво друго може да се прави с теб?

Може ли да се създаде(направи) изкуствено яйце от което да се излюпи пиленце (изкуствено, ама живо).