преди 18 минути, _ramus_ написа:

Та... и какво като е "казано"... И други неща са казвани ... от който и да е... Това, че са "казвани" защо трябва въобще да означава нещо... и защо това "нещо" да е "толкова нужно на всички хора"

И защо да е толкова показателно?

Без да коментирам личните фантазии на УИТ за бог-някакъв си - пък какъв бил, пък какво трябвало, да е... Незнайно защо твърде много хора с все сили напират да живеят сред приказките (си). Като отминат възрастите за едни приказки - идват други... И други, и други... само и само да не се остане без утробата на приказките за сънуване. А парадокса идва когато определена приказка, в стремежа на сънуващия/сънуващите я да я представят за "истина", я маскират - ту като логика, ту като философия... и всякакви миксирания... Аха - и да заприлича... 

според кого това е така... Пишете го сякаш това е някаква елементарна вселенска истина, която... просто е така, защото няма как да не е така...

А може и да не е - нито бог, нито универсални съзнания, нито дух/ове/... от когото "човекът трябвало да бъде част"... И защо да "трябва".

========

Някак си... много се настоява личните заимствани готово вярвания, да се декламират и предпоставят като основни "истини"... А то... няма как да има такива. Няма и защо да ги има... освен за тия на които им трябват.

Да, аз с все сили напирам да живея в приказките! Аз и от там идвам... Впрочем, сънят е странно нещо. Дали спящият човек със затворени очи и неподвижно тяло е в съзнание или без съзнание?

преди 36 минути, Гретел написа:

Дали спящият човек със затворени очи и неподвижно тяло е в съзнание или без съзнание?

А какво е "съзнание"? ( в смисъл - оттам ще дойде и отговорът на въпроса)

преди 36 минути, Гретел написа:

Впрочем, сънят е странно нещо.

Не сънят е странното нещо - най-странното нещо е СЪНУВАЩИЯ (го)/(се)...

 

Редактирано 15 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 53 минути, _ramus_ написа:

В такъв контекст... е веселата част как от контекст на повторители и повторения, повторяемост и репликаторство... се разглежда темата за 'неподражаемостта' и 'индивидуалността'...

Защо да е весело? Все от някъде се започва. А тавтологията най-лесно човек може да я види в себе си.

преди 23 часа, дъжд написа:

Положих акцент върху повторенията, защото именно в тяхнто осъзнаване се осъществява завръщането към естествеността на живота.

Можеш ли да дадеш общовалидно определение за "естествен начин на живот"? И, евентуално, да го наложиш на някого? Не да говориш общо и безлично. Естественият живот е конфликтен, вулканичните изригвания например са естествени явления и отдалече са величествени. Но да се съсредоточим върху човешките отношения само, когато естественото за един може да е неестествено за природата на друг, пък да живеят в една стая, както често се случва. И  естественото за една част от мозъка ти (рептилната да кажем, най-ригидната, повторителна и оцеляваща впрочем) да тиранизира другите две... и т.н.

преди 11 часа, _ramus_ написа:

Не че е проблем да се играе на размисляне и на общи приказки.... но именно това - общите приказки, са толкова... общи - защото липсва личния път на играещите на размисляне по обекта на размишления.

Тъй, тъй, спор няма. Закъде сме без повторенията ти на едро и общо. 

А че общите приказки са... общи - мерси за откровението. Не беше ми хрумвало. 

преди 14 часа, Гретел написа:

Предлагам малко по-различна гледна точка, може би не толкова основана на психологията. Индивидуалността е ограничение - ограничава от какво? Ако думата “ограничение” се употребява в смисъл на ограничаване или отделяне от общност, може да се разбира като отделяне от универсалнто съзнание или дух или Бог, в Когото човек е част. Човек е затворен в кожата си, в мозъка си, което не “лошо”. “Ползите или плодовете” са, цитирам Shiniasu: ум, интуиция и съзнание. И еволюция.

Да, но индивидуалността ни отделя само привидно от това универсално съзнание. Може би тя просто определя една част от същото това универсално съзнание, което сме в състояние да разберем и да използваме като свое. Чувството, че нещо е наше, също е илюзия. Всичко използваме временно и от начина по който го използваме определяме бъдещето си, развитието или регреса си, това което ще можем да използваме в бъдеще, как ще можем да го използваме и т.н.

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Та... и какво като е "казано"... И други неща са казвани ... от който и да е... Това, че са "казвани" защо трябва въобще да означава нещо... и защо това "нещо" да е "толкова нужно на всички хора"

Щом съм ги цитирал, заночи съм открил някаква истина в тях. Това дали ти или някой друг от четящите ще открие същото - не знам. Вероятно не. Но пък всеки ще намери нещо за себе си.

преди 12 часа, _ramus_ написа:

Без да коментирам личните фантазии на УИТ за бог-някакъв си - пък какъв бил, пък какво трябвало, да е... Незнайно защо твърде много хора с все сили напират да живеят сред приказките (си). Като отминат възрастите за едни приказки - идват други... И други, и други... само и само да не се остане без утробата на приказките за сънуване. А парадокса идва когато определена приказка, в стремежа на сънуващия/сънуващите я да я представят за "истина", я маскират - ту като логика, ту като философия... и всякакви миксирания... Аха - и да заприлича...

А може би причината да не ти се слушат "приказки" е, че там нещата не се поставят директни. Там четящият е този, който трябва да ги интерпретира, да извлече сам поуките от тях, да разграничи истинното от фантазното... Приказките от край време са средство с което децата се възпитават и учат, като не им си дават готови отговори, а им се предоставя възможността те сами да достигнат до тях. А "големите" предпочитат да си разменят готови отговори и реално нищо не си казват.

преди 51 минути, witness написа:

Можеш ли да дадеш общовалидно определение за "естествен начин на живот"? И, евентуално, да го наложиш на някого? Не да говориш общо и безлично.

Уит, ти сериозно ли? Общовалидна рецепта за естественост за всички хора, снизпослана като ревелейшън от кораба-майка Мо?
Няма нищо сложно в това да си естествен. Нито е нужно определение за това. 

Иначе…Самото "търсене на себе си" е илюзия, тъй като изхожда от убеждението, че някъде, някога, по някакъв начин си се "изгубил".

Да съм честна към себе си. Никакво друго "чудо" не ми е нужно. 

преди 2 часа, witness написа:

Можеш ли да дадеш общовалидно определение за "естествен начин на живот"? И, евентуално, да го наложиш на някого?.....

Съответстващ на Природните закони  .

Или на божийте ако искате , както някой го е измислил , докато е мислил за Природните ....тогава се мисли за естествен , макар че може и да не е в същност.....

Който не ги познава и не живее в съответствие с тях (т.е. живее не естествено ) , живее с по-малко възможности от колкото в същност разполага......

.....все само на него му се случват "нещастия" някакви....а се случва и катастрофи .....

Или както казват , Божието Наказание го сполетява ! 

Никаква нужда няма да се налага на някого естествен начин на живот - всеки си плаща тарикатлъка ако знае , или съответно си плаща незнанието . Щом го устройва цената , да живее както си иска....

По въпроса кой го е казал - никаква нужда няма всеки ден да се открива на ново огъня или в по-близко време колелото.....Някой вече го е казал ! Комуто е потребно - да го ползва ! 

Редактирано 16 ноември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 18 часа, Shiniasu написа:

От няколко човека, като Есхил, Сократ и Платон. Но преди тях надписът е стоял в храма на Аполон в Делфи, т.е. авторството е неизвестно.

За всеки човек. А може би и за всеки Бог - не знам.

Защото е необходимо на всеки човек.

Означава, че човекът има неограничен потенциал за развитие. Индивидуалността от една страна може да изглежда като ограничение и да е ограничение, но реално индивидуалността сама ограничава себе си, т.е. границите винаги могат да се изместват и разширяват. Ограниченията всеки сам си ги поставя. Е да, донякъде ограниченията се влияят от средата и от епохата, но и тези граници на индивидуалностите не са вечни и подлежат на промяна.

 

Болтнатото можеш ли да го докажеш? Как неограничения потенциал от една страна се налага да се ограничава за всеобщото благо, за да имаме индивидуалност, която все пак и да се отличава и да е разсъдъчна и развиваща се и разширяваща границите на Съзнанието?

... има моменти, в които си мисля, че и да няма смисъл, не е драма.

преди 4 часа, Maleficient написа:

Болтнатото можеш ли да го докажеш? Как неограничения потенциал от една страна се налага да се ограничава за всеобщото благо, за да имаме индивидуалност, която все пак и да се отличава и да е разсъдъчна и развиваща се и разширяваща границите на Съзнанието?

 

Мога да се опитам да се обоснова логически, но ще навляза в прекалени (според мнозина абстракции). Потенциалът като цяло е нещо все още непроявено, но с възможност някога да се прояви. Това "някога" може да е както след две или три години, така и след един милиард или повече. Проявеното винаги е ограничено. Ще предложа една проста игра, за да стане идеята може би по-ясна. Нека всеки да напише едно число. Този, който напише най-голямото число печели. Числа като "безкрайност" разбира се не са позволени, защото те не изразяват някаква определена стойност така, както и думи като "безграничност" не могат да изразят някаква реално измерима област. Това число, което можем да назовем, ще бъде винаги крайно и ограничено, а безкрайното и неограниченото ще си остане неназовано и само потенциално възможно. Ние използваме някаква дума като "неограничено", която всъщност отрича крайността, която всичко проявено притежава, но това по никакъв начин не прави проявеното безкрайно. Дори и за вселената в нейната цялост казват, че е крайна, но и че се разширява. А за това, което е отвъд тези граници, тези, на които за поне съм приел да вярвам (защото има неща, които няма как да знам) казват, че са неорганизирана и хаотична материя (каквото и да означава това).

преди 4 часа, Maleficient написа:

.. има моменти, в които си мисля, че и да няма смисъл, не е драма.

Животът е достатъчно разнообразен за да може всеки да може да открие за себе си нещо интересно, смислено и значимо. А и с времето да открива все нови и нови неща така, както ние от позицията на човешкото съзнание ще бъдем заинтересувани от неща, които на едно куче примерно не биха направили никакво впечатление и които то изобщо не би могло да осмисли. Животът не е нещо, което да можем да обхванем за да му придаваме смисъл в неговата цялост. Ние можем да търсим смисъл в нещата от живота, в това което правим (т.е. как го живеем), в това с което го изпълваме...

преди 22 часа, Shiniasu написа:

Мога да се опитам да се обоснова логически, но ще навляза в прекалени (според мнозина абстракции). Потенциалът като цяло е нещо все още непроявено, но с възможност някога да се прояви. Това "някога" може да е както след две или три години, така и след един милиард или повече. Проявеното винаги е ограничено. Ще предложа една проста игра, за да стане идеята може би по-ясна. Нека всеки да напише едно число. Този, който напише най-голямото число печели. Числа като "безкрайност" разбира се не са позволени, защото те не изразяват някаква определена стойност така, както и думи като "безграничност" не могат да изразят някаква реално измерима област. Това число, което можем да назовем, ще бъде винаги крайно и ограничено, а безкрайното и неограниченото ще си остане неназовано и само потенциално възможно. Ние използваме някаква дума като "неограничено", която всъщност отрича крайността, която всичко проявено притежава, но това по никакъв начин не прави проявеното безкрайно. Дори и за вселената в нейната цялост казват, че е крайна, но и че се разширява. А за това, което е отвъд тези граници, тези, на които за поне съм приел да вярвам (защото има неща, които няма как да знам) казват, че са неорганизирана и хаотична материя (каквото и да означава това).

Животът е достатъчно разнообразен за да може всеки да може да открие за себе си нещо интересно, смислено и значимо. А и с времето да открива все нови и нови неща така, както ние от позицията на човешкото съзнание ще бъдем заинтересувани от неща, които на едно куче примерно не биха направили никакво впечатление и които то изобщо не би могло да осмисли. Животът не е нещо, което да можем да обхванем за да му придаваме смисъл в неговата цялост. Ние можем да търсим смисъл в нещата от живота, в това което правим (т.е. как го живеем), в това с което го изпълваме...

Ясно обяснено. С пример. Накрая има и обобщаваща хипотеза ... ще си позволя обаче малко да пообсъждаме.

Не знам дали е спомен или някъде съм попрочела, но точно същото си мислех за "неограничения" потенциал като непроявен, но с/във възможност. Аз исках да разбера, дали всеки човек има ... "качествен" потенциал, че и за развитие? Защото "неограничен" е доста обвинително към онези, които не са съумяли да го развият този потенциал. Или, проявата на потенциал е доста условно като цяло. Зависи този ми ти потенциал от място, време и други обстоятелства на заобикалящата среда и други потенциали. Моят пример е с човек от село и човек от града. С образован и необразован човек. Аз мисля, че потенциалът е доста ограничен в момента на проявата си и няма значение a priori за индивидуалността.

След това излиза, че потенциала, който имаме е по-добре да не се проявява, защото изведнъж този проявен потенциал става ограничен. Защо става така? Ами щото всичко проявено притежава крайност и ограниченост. Границите и всичко отвъд тях са като реализирана възможност. Границите са граници доколкото познаваме или не нещо. Систематизираме, именуваме, обясняваме. Отвъд границите, не е задължително да има хаос. А само непознато и неразбрано все още. Но понеже ние имаме неограничен потенциал, както разбрахме, нищо не пречи с това, което вече познаваме да разширим границите и така "картинката" да е по-разбираема. Това обаче, според мен, по никакъв начин не служи особено на Съзнанието да ... "удържи" този капацитет или Същност и впоследствие да проявява ли проявява потенциал ...

Дайте ми пример за това, с какво "изпълваме живота" (си)? Живота на едно куче няма смисъл, щом то не може да осмисли, за какво му е даден и има този Живот?

Възможно ли е от някоя планета да ни наблюдават и да установят, че предвид по-ниското ни ниво на разумност, нашият живот няма смисъл?

 

преди 1 час, Maleficient написа:

Възможно ли е от някоя планета да ни наблюдават и да установят, че предвид по-ниското ни ниво на разумност, нашият живот няма смисъл?

Ще започна отзад-напред. Вероятно на тази планета ще са наясно, че те самите вече са преминали през нашето относително ниско ниво на развитие, за да достигнат до състоянието в което са. И аз като се разхождам по брега и наблюдавам примерно три лебеда, които от месец не правят нищо друго освен по цял ден да плуват в плитчината в близост до брега, с глава във водата и да си търсят храна, не виждам смисъл в подобен живот. Но за тях това е съществуването, което отговаря на моментното им състояние на съзнанието. За тях това има смисъл. И да, вероятно не осмислят действията си, а по-скоро ги вършат инстинктивно

преди 1 час, Maleficient написа:

Аз исках да разбера, дали всеки човек има ... "качествен" потенциал, че и за развитие? Защото "неограничен" е доста обвинително към онези, които не са съумяли да го развият този потенциал. Или, проявата на потенциал е доста условно като цяло.

Зависи за какви срокове говорим. Потенциалът, който можем да проявим в даден точно определен живот си е съвсем ограничен, както от нас самите, така и от фактори свързани със средата в която живеем и др. Когато казвам, че потенциалът ни е неограничен, това е по отношение на безкрайността на бъдещето и дългата поредица от бъдещи превъплъщения, през които всички ще преминем. Сега тези, които не са привърженици на подобна възможност за множество превъплъщения, няма да приемат подобен аргумент, но ти, доколкото имам спомен, не си от тях.

на 16.11.2017 г. в 9:51, Shiniasu написа:

да разграничи истинното от фантазното..

Ши - в приказката кой може да разграничи "истинното от фантазното" - та нали тя е приказка и се сънува. Ако настояваш че това е валидно, това означава че приказката е напълно затворена реалност и в нея се сънува и истината и фантазията. Значи - сред фантазното постановяваш и истина... Какво пречи да се помисли повечко задаването на едни постулати докъде логически би могло да води... а и "вариантите"...

Сънуването се реализира при наличие на сложни съставни от контекст, потребности и основен "образ" (АЗ), който играе ролята на "център" заради породените изживявания. Зад сънуването (нещо като "зад кадър" ) стоят още по-широки процеси... които го обезпечават, за да се затвори "магията" на изживяването спрямо основния образ за да се реализира затваряне на системата на отражение.... Всички тия са с много дълбоки обратни връзки и взаимно комплексно преплитане. И сред всичко това ти постулираш някакви шаблонни клишета, които... човеко, са просто като "кръпки"

Наличен е смислов (прагматичен) проблем в изразеното от теб, и дори е елементарно несъответствието между основните понятийни пълнежи в него.

=====

От друга страна - не съм сигурен дали УИТ разбра в нейното "предложение" как също е налице генерално несъответствие - как да е възможно "общовалидна рецепта" по въпроса за 'естествеността'... за всички хора...

Колеги, толкова ли е трудно да се пише с малко повече сериозност. На моменти все едно че ученици в 3 клас пишат - а уж са налице претенции за "пораснали", та мислещи... Нима е трудно да се пише с повече от дозата замисляне - осмисляне поне на собственото написано. Някак си една повърхностна реактивност като че ли е по-важна и повече определяща. Дали тя е "естествена" аз разбира се няма как да кажа. Защото както и всеки друг въпрос, особено с висока степен на абстрактност, казуса е с изключително много условности и в него не е възможно да се постанови "рецепта". Обаче... от друга страна повечето хора ако не са "рецептите" нямат друг шанс за ситуиране и осмисляне... И затова ги търсят.

Може би - за същите това да е пътят към "смисъла на живота". А за други - смисъла (на живота) да е в осмислянето на живеещия... Но това няма как да е вярно, освен относително и условно - просто защото написано така - е като вид рецепта... А не е и няма как да е.

на 16.11.2017 г. в 12:18, Maleficient написа:

че и да няма смисъл, не е драма.

Има и моменти в които ако напълно отпадне "драмата" и онова, което я поражда... твърде много неща ще си "дойдат на мястото". Ама надали някой разполага с ниво за управление на психичното, през които да е в състояние да елиминира "наследения шум, от отпечатъци"...

Редактирано 17 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 14 часа, _ramus_ написа:

Има и моменти в които ако напълно отпадне "драмата" и онова, което я поражда... твърде много неща ще си "дойдат на мястото". Ама надали някой разполага с ниво за управление на психичното, през които да е в състояние да елиминира "наследения шум, от отпечатъци"...

Да отпадне драмата?! Че кой обича манджа без сол? Драмата е солта на живота.

Като ползвам предложената аналогия, да напомня, че относно "солта" също е в сила принципа за 'мярката - прекалеността на "солта", прави "манджата" неядима, дори и "необичана".

От друга страна - въпроса е - кой въобще слага солта, и дали солта... не е преди "манджата". В този смисъл за толкова много хора, всъщност комбинацията е... "сол" с тук-там добавка на "манджа"...

При положение че отвътре някой е достатъчно "осолен" практиката показва че му е невъзможно да погледне и осмисли "безсолно" себе си и онова, което нарича "живот". В конкретиката на темата - "смисъла на соления живот, сред солените хора, сред солените им полета"...

От друга страна, същия субект/и толкова си е свикнал на соленото (и на същото помежду тия около него) че това се приема за 'норма'(лна осоленост). И... личната и колективната реалност си става "реална", Отвън погледната си е "солена". Но "отвътре - няма с какво да се сравни защото липсва критерийност и съпоставка. Дори и да е налице вариант и възможности за тях (критерийност и съпоставки) - те се тушират внимателно от други защитни механизми, които пък се грижат да няма "варианти и възможности", защото  това поражда  "разклащане на солените основи на които се крепи целия скелет от сол".

Редактирано 18 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 1 час, _ramus_ написа:

....е невъзможно да погледна "безсолно" на себе си....

...липсва критерийност и съпоставка......

Не ти и трябва безсолно ! Безсолно може да гледаш колкото си искаш - файда никаква , измислица някаква... !

Така , осолено съществува !   

Всяка , която и да е тя система се състои от два основни елемента - Управление и Контрол . Ако единият е увреден или отсъства , системата се разпада ......

Контролът съдържа в себе си критерии дадени по условие - условията (солта на Живота) на съществуване ......

Трябва->Може->Искам->Правя  :   Животът не го "интересува" какво й се иска (без сол или с много сол) на индивидуалността....искането си е само за индивидуалността . Дето казва Вуте - мога да копам , а мога и да не копам...Ами ако щеш копай , ама ще береш ако копаш ! ......Ако не береш , няма да ядеш - спираш да съществуваш . Ако искаш да береш - трябва да копаш ! Ама може и да не може(ш) да копаш......

Редактирано 18 ноември 20178 г. от by_chechi (преглед на промените)

преди 4 часа, by_chechi написа:

Всяка , която и да е тя система се състои от два основни елемента - Управление и Контрол . Ако единият е увреден или отсъства , системата се разпада ......

Контролът съдържа в себе си критерии дадени по условие - условията (солта на Живота) на съществуване ......

това трябва да се сложи като паметник някъде. И трите изречения къртят, баси.

Стефане - дозата на алкохола има значение, човеко. Вероятно си страхотен пияч, но сигурно е ужасно трудна работа тва мярката, но пък тя прави хумора в случая. Ако аналогично се интерпретира - Трябва (да пийна)-> МоГА (да си пийна)-> Искам (да пия, пък и що да не) -> ПРАВЯ (пия си, нека ви)!!!

Как си улучил болдването, е направо мистерия. А тоя повторяем рефрен прикрепен към всякакви теми направо те издава - нещо като дежурното "ти мен уважаа'ш ли мъ"... 

Редактирано 18 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 5 часа, _ramus_ написа:

Като ползвам предложената аналогия, да напомня, че относно "солта" също е в сила принципа за 'мярката - прекалеността на "солта", прави "манджата" неядима, дори и "необичана".

От друга страна - въпроса е - кой въобще слага солта, и дали солта... не е преди "манджата". В този смисъл за толкова много хора, всъщност комбинацията е... "сол" с тук-там добавка на "манджа"...

При положение че отвътре някой е достатъчно "осолен" практиката показва че му е невъзможно да погледне и осмисли "безсолно" себе си и онова, което нарича "живот". В конкретиката на темата - "смисъла на соления живот, сред солените хора, сред солените им полета"...

От друга страна, същия субект/и толкова си е свикнал на соленото (и на същото помежду тия около него) че това се приема за 'норма'(лна осоленост). И... личната и колективната реалност си става "реална", Отвън погледната си е "солена". Но "отвътре - няма с какво да се сравни защото липсва критерийност и съпоставка. Дори и да е налице вариант и възможности за тях (критерийност и съпоставки) - те се тушират внимателно от други защитни механизми, които пък се грижат да няма "варианти и възможности", защото  това поражда  "разклащане на солените основи на които се крепи целия скелет от сол".

 Никой не съществува без полярности. Пресоленото не може да съществува като опит, без човек да е имал преживяване и за безсолното. Колкото повече аспекта от живота опитваш, толкова по-широко живееш. 

Да се превърне в прах не е особено проблематично за феникса, роден от пепелта си.

 

преди 16 минути, Мортиша написа:

Колкото повече аспекта от живота опитваш, толкова по-широко живееш.

опитваш?

Дали ако "опиташ" всичко, това носи автоматично "опит" - респективно - "толкова по-широко живееш"?

Това е само възможност и условие, но сред няколко други условия (като него)... Това че едно дете опитва от всякакви храни, лакомства и има потребността да го прави заради нужда от различно рецепторно дразнене... не го прави с нищо "да живее широко", нито го прави "разумно" или "пораснало"...

Познавам толкова хора дето имат всякаква възможност... и дори са на нещо като "състезание" кой колко повече неща бил "опитвал"... Като гледам, по критерия "опитване" вероятно щяха да са НАД-БУДИ отсякъде... Само дето не са - пак са толкова объркани, колкото е всяко дете в среда от неадекватни рефлексии, нямащо никаква идея кое, как, какво (да не говорим за "защо")...

Поредния пример го чух предишната вечер -

"ми иска ми се да направя "нещо си"... Ама мога и да не го направя де, не че е задължително."

"ми тогава защо ти е толкова важно" .

"ми не знам, така ми се струва и сега с това съм се фиксирала"...

"добре, но това ще ти струва цена, ще се наложи да свиваш от далеч повече други положения, които винаги си казвала че са "много важни за теб и живота ти"...

.... МММда - сега като го казваш... Не знам, объркана съм и ми е малко шизофренично..."

Това са думи в диалог с мен, на жена, които е опитвала далеч повече неща от мен самия. Която има къде повече материални възможности от мен, свободно време, възможности за пътуване, кола, мезонет, чудесна работа, много скъпо-платена, ръководеща над 19 мъже в екип... получила признанието и респекта дори на собствените си шефове... Тренираща бойни изкуства и в тях тя е начинаеща инстуктор, със защитени заслужени степени на много тежки изпити...

Та думата ми е - познавам и други дето "далеч повече са опитвали от мен". Дали това е "достатъчно" за да са "широки отвътре"... се питам... защото не са. Явно не е достатъчно соленото и безсолното, нито пепелта или феникса. Щото ако цикъла феникс и пепел е повторяем... за мен е налице проблем.

Редактирано 18 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 41 минути, _ramus_ написа:

опитваш?

Дали ако "опиташ" всичко, това носи автоматично "опит" - респективно - "толкова по-широко живееш"?

Това е само възможност и условие, но сред няколко други условия (като него)... Това че едно дете опитва от всякакви храни, лакомства и има потребността да го прави заради нужда от различно рецепторно дразнене... не го прави с нищо "да живее широко", нито го прави "разумно" или "пораснало"...

Нещата са свързани. Но Разумността идва с онова, което човек си изважда като поука от опита, а опитът се трупа от глупост. Глупост, която не е осмислена, осъзната, не е опит. 

Как човек би преодолял страховете си, ако му се случват единствено "сигурни" неща? Нали трябва да рискуваш или да стъпиш накриво, да си поразмажеш физиономията, за да откриеш своята сила?

Но въпросът ти е резонен - колко грешки човек следва да преживее, за да започне да поумнява?

П.П. Оу, Рамусе, как си изтърпял този диалог, да не би да е била изключително привлекателна външно жена, та затова си се жертвал да я слушаш какво ти говори?

преди 59 минути, Мортиша написа:

Рамусе, как си изтърпял този диалог,

не се налага да го "търпя". Свикнал съм - живота ми показва че досега не съм срещал жена която да не потъва в своите си версии на кризи. Кризите за различни, емоционалните движения и психични особености според характер или темперамент...

Кризите са различни по продължителност, интензивност и... толеранс между + и -. Това са живите хора. Без да споменавам допълнително влиянията на възрастовите и физиологичните компоненти на генератори на кризи... Досега не съм срещал жена, която да е реализирала психична и емоционална стабилност при напора на хормоналните си вътрешни движения. КАТО отгоре на всичко - след преминаване на някои гранични защитни положения, при кризи започват да се отключват невротизми, паник-атаки, фобии или депресивни пристъпи с различна интензивност и продължителност. Тук сред пишещите не виждам нещо по-различно, без оглед на пола. Съвсем ясно си ги изписват кризите потъванията и възходите, проблясъците и паденията.

Заради това написах че "опитването" или пропаданията или излитанията... сами по себе си не носят нищо. Ако не е налице подходящ "използващ ги"... всичко това е просто клатушкане поради дисонанси и конфликти в идентичността, спрямо динамиката на изменчивостта на самия живот. но любопитното е - че когато се възпита 'подходящ използващ ги' постепенно става налице вътрешни процеси по изменение на основния скелет на идентичността и смяна на неговите опорни точки. Това резултира във времето от намаляване на влиянието на кризите, тяхната интензивност и честота и пиковете и спадовете... До отпадане на самите кризи - когато идентичността се стабилизира управляемо върху динамични опорни положения...

както и да е - това са теми от моето битие и това няма отношение към никой от пишещите тук. Още повече че хората с зряло отношение към самия себе си и ниво на достатъчно самоосъзнаване са изключително редки, за да се говори за каквато и да е форма на социална значимост. Още повече че това е единствено и изцяло зависимо и протичащо само в психичното вътрешно поле на който и да е субект.

Редактирано 18 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

преди 11 минути, _ramus_ написа:

Свикнал съм - живота ми показва че досега не съм срещал жена която да не потъва в своите си версии на кризи.

Няма и да срещнеш. Но това не са кризи. За женската психология е напълно нормално да е хаотична, неопределена, нестатична, неясна, мъглива, тъй като жената е в много по-добра връзка с подсъзнанието си от мъжа. Такива моменти са не само нещо често, те са ежедневие. Жената мисли асоциативно, символно, образно. От страни може дори да изглежда разсеяна или неадекватна, но тя е такава, защото трупа възприятия. А на мъжа му се струва, че му говорят несвързани нелепици, понеже отсътват привичните за него логика и последователност. Защото как мъжът да си обясни един хаотичен, многомерен свят с помощта на правата линия? 

на 16.11.2017 г. в 11:02, Мортиша написа:

Уит, ти сериозно ли? Общовалидна рецепта за естественост за всички хора, снизпослана като ревелейшън от кораба-майка Мо?
Няма нищо сложно в това да си естествен. Нито е нужно определение за това. 

Съвсем сериозно и не съвсем. Ти как мислиш?  Добре, да се върнем малко назад и да почнем оттам, не че има смисъл. 

Попитах те за общовалидно определение за естественост, за да разбереш колко трудно е да се даде (поне от хора като нас, без достъп до безкрайно знание), и заради категоричното ти твърдение какво не е естественост. Така въпросът ми всъщност беше риторичен. Припомням - 

на 14.11.2017 г. в 18:16, Мортиша написа:

Смисълът на съвременния живот в социума е в културната и технологична подмяна на природната форма на живот. Ако предположим, че тя е оригиналът. Социумът преобразува действителността в илюзия за реалност, но всеки един от нас е способен да трансцедентира тази илюзия. Стига да не сме до толкова свикнали с имитацията, че идеята за оригинала да се е превърнала само в занимателна приказка от стари времена? 

Не мога повече. Гледам екрана и все повече усещам, че всъщност не говоря с никого. Поздрави, както обича да казва потребителят с многото никове. 

 

Приказка от стари времена. Няма никакви времена, все същото е

Spoiler

 

преди 7 часа, Мортиша написа:

За женската психология е напълно нормално да е хаотична,

женската психология... е ясно. За мъжката - също. Не че психологията е мъжка или женска.

Устойчивост - използвам в смисъл на нещо отвъд тия двете. Това означава да са израснати. Още повече че при "мъжката" въобще не е "права линия" в основната й природа, просто е повече опростено. "детското" е общото между "мъжкото и женското". Нали се виждат ясно тук - и "мъжките и женските" надграждания на обикновени ранени, мързеливи или обидени деца, дори и да са интелигентни... Просто деца и интелигентността не помага с нищо... Само се харчи и пилее, щото не е насочена към ядрото и същността... И си върви - както топлото от нас самите отива някъде сред космоса и... минава и заминава... Докато и телата ни отидат на същото място.

Дали и доколко "женската била свързана повече с несъзнаваното'... и това било обяснението... не ме интересува особено, защото в това няма нищо практично за използване в посока на отработванията. Версии съм се наслушал всякакви - една от друга по-изобретателни, засукани, приличащи на сериозни, дори подплътени с логика или "факти"...

Обяснение може да се измисли и нагоди към всичко. И - какво от това. за повечето намирането на обяснение и системите от тях е основната им задача за да намалят вътрешния си страхов фон. И дотам... Обяснения - всякакви, за всичко, само и само да става за 'храна на гладните' за него.

Кое е мъжко и кое е женско - все си мисля че това са оправдания - това било едно, другото било друго. И това с "подсъзнанието" ми се струва леко нагласена версия, защото хормоналните движения съвсем не са "подсъзнание"... но това е без всякакво значение. Без значение ми се струват и вечните оправдания с отминалите драми, до трагедии, като че най-важното е да се намери "причината" някъде винаги извън оправдаващия се. Все някъде да е, но не че каквото и да се е случило, то е само сред отпечатъците. А той е "оживял" и ако е с претенции за осъзнатост, започва да носи цялата и окончателна отговорност за сегашния си момент в комплект със захвърляне на патериците на всякакви оправдания с "минали призраци"... Ако му стиска. Ако не - значи и да приказка и обяснява, е без всякакво значение.

Устойчива психика не означава 'линия', нито че е мъжка или женска. Всички идваме от мъжко-женското, както и от детското. Всички носим емоционалното си несъзнателно и инстинктивно начало, сплетено със социалното си въплъщение и пораждане. И какво като идваме от всичко това... Въпроса е не откъде идваме, а дали ги израстваме. Въпроса е не какво е било, а дали е възможно да се отработи и да се остави там, където си е било - някъде с отминалото вече. Въпроса е дали някой ще му е оправдателно да се обяснява с "мъжкоженските си" или детски пориви и блокажи само и само да си нагласи версията си за "АЗ" и да намали така неопределеността чрез поредната си приказка за себе си.

Устойчивост не означава да нямаш "движения отвътре" и да си :права линия', а е съвсем друго. Какво е друго - няма никакво значение, щом ще го пиша. Но и да има значение - пак не е нужно да го пиша, защото това "значение" има смисъл само за сред своето "отвътре". А не сред социалните игри и общите приказки, с имитация на сериозност. Имитацията всяко дете може да я произведе. Но има неща които не стават с имитация, дори и "детето" да е гений в подражанието и театъра. И да изиграе гениално ролята на пораснало, то при всички случаи си остава "дете". И колкото повече играе игрите на порасналите, толкова повече се блокира да ги израсне извън ролите и театъра си. и да се трансформира от дете към "разумен възрастен". А разумността няма нищо общо с каквато и да е сухарщина и "прави линии".

Всъщност - все едно, просто думи... Другаде са делата, не в думите.

Редактирано 18 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Рамусе, да се поддържаш непрекъснато "устойчив", да си "разумен"  24/7 е…хм… ще спестя епитета. Защото устойчивостта в такъв случай се превръща в сериозна дисоциация. Може и да се стигне до обсесия. Обсесия за контрол над себе си. 

Аз имам нужда да си вземам почивен ден от мъдруването и да се държа като шут. Само тогава съм в равновесие. Шутът е също част от живота ми, от мен. Всеки крал е имал шут в двора си, а във всеки будистки манастир са държали по един луд. Това е балансиращият фактор, тъй като в двора е имало прекалено много мъдреци за съветници, а в манастира - прекалено много духовници. И понякога толкова много мъдреци и духовници се оказват хомогенна група, в която няма сътресения, няма провокация, няма нещо различно. Всички започват да мислят еднакво. И те се прокисват.

Шутът, лудият са били нужни и за контраст. Те внасят чувство за хумор, спонтанност. Не казвам, че сериозността не е нещо "добро", но само понякога - тя също има своите моменти, както има моменти, в които не е зле и да си малко щур или глуповат.

За мен зрелият човек е спонтанен - когато е нужна мъдрост, той я използва. Когато е нужна глупост - той е глупак. Ако не можеш да се движиш с лекота по полюсите, ти си фиксирано и мъртво явление. Права линия. Сух. Човек трябва да е в състояние да се движи свободно, да бъде флуиден. Би трябвало да може да разсъждава в дълбочина и същевременно да умее да пропада в ирационалното.  Да разполага с железна логика и да пише поезия. Да не изпитваш страх. както да си мъдър и стар, така и глупав, и млад. 
 

преди 58 минути, Мортиша написа:

Права линия. Сух. Човек трябва да е в състояние да се движи свободно, да бъде флуиден. Би трябвало да може да разсъждава в дълбочина и същевременно да умее да пропада в ирационалното.  Да разполага с железна логика и да пише поезия. Да не изпитваш страх. както да си мъдър и стар, така и глупав, и млад. 

Да направим малка проба - опитай тогава да си флуидна и направи опит това да го прочетеш само с "мъдрия в себе си". САМО С МЪДРИЯ В СЕБЕ СИ - без наличието на "лудия", без пропаданията в ирационалното, без поезията, глупостта и младостта... като ще е - да видим възможно ли е? И така:

-----------

всичко това е чудесно и го повтаряш неуморно, но цялата работа е, че е заради пристрастие. Това е лично обяснение на положение което просто не може да бъде променено и няма възможност за 'втори план', през който да се реализира съпоставка...  И от личен казус, се представя като принципен за да се валидира като обективен и така лично да се потвърди "правилността" му. Досега си опитала какви ли не средства, с какви ли не думи, какви ли не реакции. Това е от години и неговата повторяемост и "плам" също могат да се прибавят към общата картина от "лакмуси".

Обаче това общо взето ми дотегна от повторения по всички теми и настоятелността ти доста прилича на обсесия... Обсесия за твърдостта на обясненията и неговата роля да придаде значение. Обсесия да се представи "сухара" и правата му линия като грешка... описана като какво ли не, чрез какви ли не сглобки и съчетания.

Ползваш най-често  един стандартен похват - "създаване на дуална теза на собствената, и изпълването й с абсурди. Така като се компрометира тя, идва "решението" във вид на собствената теза" и сред такъв нагласен контекст идва по естествен път и "правилността". Което е чудесен реторичен похват, и ти е добре отработен. Предположително за твое вътрешно ползване става, но аналитично това е само похват, вид трик, който има за основна задача нещо съвсем просто - това е личното препотвърждение.

Личния ти идеал е тясно преплетен с твоите лични особености, което е най=характерното нещо на света. Но в това няма нищо мъдро. няма нищо мъдро в това "когато е нужна мъдрост, да си мъдър. А когато да си луд - си луд". Фактора "нужда" тук е деликатно подминат - защото кога нещо става "нужда", от разума или лудостта - се преценя... Разума на мъдрия ли подбира кога ще е мъдър и кога ще е луд. или Лудия в теб? Едното от двете води до нестабилност и хаотичност. А това е от огромно значение за поведението, за авторефлексията и за още много други много дълбоки положения...

Налице е един изключително сложен казус - това е идентичността. В нея ако са налице 'луд и мъдър' тя е напълно невъзможна. Тя се раздира от противоречие защото не може да живее на много светове едновременно. Това е особеност на нейната тъкан, на нейната "материя", роля функции, значение - трябва й да се събере, за да функционира... И още доста чисто практически несъответствия и проблеми има сред самата ти теза. Опита ми да ти подведа анализ , всеки път се сблъсква с твърдолинейна реакция. Именно това показва очевидното ти отношение, идващо от нуждата да си имаш твърда опорна зона чрез поредното нейно утвърждение.

И не е въпроса на тезата, защото тя има една едничка роля. Въпроса е за всеки субект - ако ти е нужно да се потвърдиш - потвърджаваш се. И в това няма нищо разумно - инстинкта го движи - от зоната на несъзнаваното. Чак след това му се слага "шапка" и костюм, за да заприлича на логично, житейски, да се сложи сред подходящия декор... за да е приемливо и от интелекта на субекта.

както и да е - реакцията си е твоя работа, както винаги е било. Но чувствителността ти на няколко основни "казуса" и моменталните ти бурни реакции на тях едва ли можеш да ги представиш като мъдрост - именно така показваш че "когато е нужно да си мъдра, би трябвало да си. Ама не става. Другия прост белег за липсата на рациум сред всичко това е ПОВТОРЯЕМОСТТА. Тезата се повтаря и дори не толкова като основна идея, а обясненията за нея се повтарят. с това става очевидно че самите обяснения и схемата им имат основното значение. 

Иначе на думи всичко е ок. И всичко може да се каже, напише, опише или обясни. Но зад тия стои нещо друго. В него е въпроса - поне за мен. Като ще се дълбае някой, защо все някъде трябва да 'спре' и да си сложи "стопа"... И ако все пак това е неизбежно и естествено - защо тогава веднага се почва абсолютизирането на "тоя стоп" и начина му да се представи като обективен, истинен, краен и вселенски-концептуален. Само по себе си това също е чудесен лакмус за онова, което се случва "отвътре". Къде е тогава "близостта на женското до несъзнаваното", защо тази близост "мълчи" и някак си "се прави на разсеяна"...

----

Всички тия думи имат за значение само мен. Не теб - мен. Това са мои размисли върху начина да се рефлектирам през нещо, което правиш ти, или друг, или което и да е. Дали, кое, защо и какво - фактически си е твоя работа и винаги  ще си остане твоята житейска отговорност спрямо себе си.

Въпроса е в циклите на повторяемост, защото те са най-простия белег за "стопиране"... И опита ми е през теб, да изведа нещо за себе си - нещо  недогледано, нещо изпуснато, нагласено или привидяно... За да забележа 'стопа' и да направя нужното за да го 'отблокирам'

Редактирано 19 ноември 20178 г. от _ramus_ (преглед на промените)