преди 1 минута, ncl написа:

Духовните неща се изпитват духовно , а и сега виждаме нещата неясно, като в огледало...

Да, виждате себе си ... 

Принципно духовните неща се изживяват, те не се изпитват. В последствие може да се споделят, да бъдат взаимно споделени и ... прочие ... 

Живота си е твой, а дали ще го споделиш и с друг или други е въпрос на свободна воля. 

преди 4 минути, ncl написа:

Духовните неща се изпитват духовно , а и сега виждаме нещата неясно, като в огледало...

Ти па се опитваш да му "намекнеш", че усещането е психическа функция свързана с тялото... ми че той е "изтръпнал от Вяра", бре, за него изпитването на чувство, изживяването на психично състояние ... сичко е отнесено към телесното, а другото е нейде там, след смъртта....толко ли не се ориентира в системата му от убеждения с "отложен старт" след "смъртта"!!!

преди 1 час, Shiniasu написа:

(1)Определянето на нещо като илюзия винаги зависи от гледната точка.

(2)За сънуващия сънят е реален, докато съзнанието е в съответното състояние. Това не е заблуда (споменавам го защото често илюзията се приема като заблуда) а просто ограничение на съответното състояние на съзнанието и на сетивата.

 

(1) Нищо не определяш ! Можеш само да решиш , че е така или иначе...Друг е въпросът колко е вярно твоето решение ! 

Посочването на нещо като илюзия не го прави илюзия ! .....нещото си е определено от начина си на съществуване . На теб остава да го проумееш като такова....

(2) Сънят е реален , ама е субективна реалност , породена в главата на човека . Не е обективна реалност ! Отделно , че тук комуникираме във виртуална реалност . Все е реалност , ама съвсем различни реалности .... 

Та ! За коя реалност става дума ? 

Тук един виц може да ти отвори очите : 

Отива един на доктор и му се оплаква : 

- Докторе нощем се напикавам  ...

-Ами как така ? - пита доктора .

- Като заспя идва едно дяволче и ми вика : " Хайде да пикаем , кой по-далеч може ! " ....и аз се напикавам .

- Кажи му тогава , че сънуваш . И да се маха....

След три дни този пак идва .

- Докторе , по-зле станаха нещата - насирам се ...! 

- ??!!! 

- Като дойде дяволчето и каже да пикаем , аз го гоня . Ама то не се маха и ми вика : " Хайде тогава да акаме ! "....

..................

Имал ли си случай на сън да разбираш , че сънуваш ? Аз съм имал...

преди 5 минути, kipen написа:

а другото е нейде там, след смъртта....

Поне не с боси крака върви по този свят ...  

п.п. Прощавай за обидата = може да ме докладваш ...  

Поне ползвай цър0вул ....  

преди 9 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Да, виждате себе си ... 

Принципно духовните неща се изживяват, те не се изпитват. В последствие може да се споделят, да бъдат взаимно споделени и ... прочие ... 

Живота си е твой, а дали ще го споделиш и с друг или други е въпрос на свободна воля. 

Това са просто два цитата от НЗ, свързани в едно изречение...

преди 1 минута, ncl написа:

Това са просто два цитата от НЗ, свързани в едно изречение...

Не знаех!

Благодаря!

преди 5 минути, kipen написа:

Докато ти проявяваш класически модел на религиозен последовател, и съответно подобна мотивация е по-малко вероятно да възникне у теб, защото инфото от текстове с религиозна насоченост е доста голяма като обем, и "защитата на основателността" на действията ти довели до формирания ти мироглед ще бъде претегляна и през призмата на "стойността на отделеното време", а така ще се активира и "вътрешната защита" на "отричането", която ще ти е трудно да преодоляваш, за да вкараш и критическия анализ на системата ти от убеждения. 

Аз лично на няколко пъти съм( бе направо ми се е налагало отвъд его-желанието ми) да си правя "рестарт" на системата от убеждения. Не мога да кажа, че ме беше приятно, но е ползотворно, особено когато "отпаднат" част от "илюзиите" след проверката. Рамус също ти го намекна - "преразглеждането", "проверката", също и ценността да се живее "тук и сега", а не "там и тогава".

Религиозните последователи рядко търсят задълбочаване не приетата система от възгледи. А всичко, което възприемам подлагам на анализ. Разбира се тези механизми, които описваш съществуват. Но ти сякаш изискваш човек да започва отново и отново винаги съмнявайки се в основата на която е стъпил. Но съмнанието също трябва да е основателно и това като че ли се забравя. Ако губя време съмнявайки се, вместо да се опитвам да разбера неизвестното, то докъде ще стигна? 

Променял съм си възгледи, но това е било в следствие на търсене и стремеж към разширяване на светогледа си. Запознавайки се с нещо свързано с дадена религия или наука, винаги търся общото, обединяващото и намирайки го нещата вече не са "или ... или ...". След това с детайлите е сякаш по-лесно. 

преди 3 минути, Shiniasu написа:

След това с детайлите е сякаш по-лесно. 

Всичко на този свят става с вид материал, ако го нямаш = ползваш въображение и с наличното = правиш привидно невъзможно от миналото.  

преди 14 минути, by_chechi написа:

Имал ли си случай на сън да разбираш , че сънуваш ? Аз съм имал...

И аз съм имал. Но в този момент съзнанието не е изцяло в съня.

преди 1 минута, Shiniasu написа:

А всичко, което възприемам подлагам на анализ.

Ако не беше така, нямаше да си правят труда хора, които го наблюдават да ти споделят техните мнения, базирани на индивидуално познание, за да те подпомагат със странично инфо!

преди 2 минути, Shiniasu написа:

Но ти сякаш изискваш човек да започва отново и отново винаги съмнявайки се в основата на която е стъпил.

Мне, аз го препоръчвам от личен опит, щото съм установил, че "съмнението-проверката-актуализирането-разширението" е просто етап, звено, от процеса на себепознание, който според моята опитност го отчитам като ползотворен за живота ми в обществото тук и сега. 

Ала не отричам и стратегията ти, че е по-добре как се чувстваш, независимо от мнението на околните! Защото унифицирането на системите от убеждения води единствено до разрастване на "първичния фашизъм"!  за последния в тази статия ме кефи как е описан -https://webcafe.bg/obshtestvo/1138404427-14-belega-na-parvichniya-fashizam.html

преди 10 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Не знаех!

За знаене - знаеш. Но това си е просто твое усещане, което не е задължително да се споделя от други.

преди 8 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Всичко на този свят става с вид материал, ако го нямаш = ползваш въображение и с наличното = правиш привидно невъзможно от миналото.  

Да, но нали в крайни сметка човек живее с възгледите си и в един момент самият живот ще му покаже, ако си е въобразил нещо? Всичко рано или късно подлежи на изпитание.

преди 8 минути, Shiniasu написа:

И аз съм имал. Но в този момент съзнанието не е изцяло в съня.

Така е !

Но не си разбрал поста ми...Иначе нямаше да има "но" в твоя .....

преди 7 минути, kipen написа:

Ала не отричам и стратегията ти, че е по-добре как се чувстваш, независимо от мнението на околните!

Това, че няма значение дали се заблуждавам или не, след като се чувствам щастлив, беше с уговорката, че всичко приключва със смъртта. Но аз така или иначе не споделям този вариант. Така че да се чувствам щастлив невинаги ми е приоритет.

Поне боговерците ни дават реалната представа за това колко жалко същество е човека ...И в последствие колко малко може да се очаква от него.

преди 30 минути, by_chechi написа:

Имал ли си случай на сън да разбираш , че сънуваш ? Аз съм имал...

Интересно изживяване е ... 

Това съм го пропуснал ...  

преди 12 минути, ncl написа:

За знаене - знаеш.

Не, не зная, а съм го над живял.  

По Ваше му изживял реално, а не посредством мисли ... 

Мислите водят до: Инфантилност!!!  

преди 9 минути, Shiniasu написа:

Да, но нали в крайни сметка човек живее с възгледите

По кое време на неговото съществуване?! 

И забравяш, че в общество живеем ... 

Само хипотеза: Трябва да измамиш друг, за да оцелееш. Ще направиш ли въпросната измама, само и само да са си осъществиш възгледите?! 

преди 1 минута, Milkydead написа:

Поне боговерците ни дават реалната представа за това колко жалко същество е човека ...И в последствие колко малко може да се очаква от него.

Това, че ти даваме реалната представа малко ли ти е? Какво повече очакваш да получиш?

преди 1 минута, Shiniasu написа:

Така че да се чувствам щастлив невинаги ми е приоритет.

Не бях уточнявал какво да е чувството, а че е важно човек да се чувства добре, с това което прави! Дава чувство за пълноценност, и "зарежда" с желание за живот! 

преди 3 минути, Milkydead написа:

ни

Кои сте вие? На коя група си говорител?

преди 2 минути, iИ.дИоNд.Ni написа:

Само хипотеза: Трябва да измамиш друг, за да оцелееш. Ще направиш ли въпросната измама, само и само да са си осъществиш възгледите?! 

Чисто пожелателно - не. Конкретиката обаче не е съвсем като теорията.

преди 4 минути, Milkydead написа:

Поне боговерците ни дават реалната представа за това колко жалко същество е човека ...

И?!

Чакаш някой да те ожали ли?! 

Това няма как да стане! 

Ти си този който прави живота си тук в тоя свят. Някои успяват, а явно ти не умееш. Трябва да се научиш, но от кой?! 

преди 1 минута, Shiniasu написа:

Чисто пожелателно - не. Конкретиката обаче не е съвсем като теорията.

Жена ми има изказ: На теория всичко си знаем.  Но някой трябва да го направи! 

ОК, разбирам те, но кой да го направи при положение, че има лукави?! 

преди 2 часа, Shiniasu написа:

поне ще съм живял живот, който за мен е бил ценен с нещо, от което съм се чувствал щастлив.

Добре.

Уверението колко е ценно, важно, нужно... да се вярва в нещо си... да се излагат ползите и контрастира с разхода, загубата, нещастието... Това са игри за деца, ШИ.

А и с аргумента - "поне аз ще съм.... ", а и това - за мен... ценен с нещо, от което съм се чувствал щастлив... .

Вероятно тия дето не вярват в бог и отвъдното ( под булото на "цялост", а и с "няма ли да е късно" ) всички са нещастници, живота им е под всякаква стойност, ценност...

Въобще играта на "правилното, ценното, важното... и "чувството на щастливост", (което байдъуей щастието не е чувство, нито може да се изпитва" ), защото обратното - е загуба, фалш, низост, безумие, чувство на празнота, нещастие, загуба...

Всичко това вече го опитаха толкова много хора - така както им е в главата останало - заради ПОЛЗАТА, едни представи - като награда или спасение, от други представи. Или с други думи - вярвам в разни неща, защото така правя живота си осмислен, нужен, важен, дава ми усещане за щастие... и поне няма да съм закъснял - като вярвам в цялото и цялостта на живота... И ще се отстоявам, защото нуждата важността и осмислянето... ще ги загубя ако отпадне това, в което вярвам.

Отгоре на всичко - като обекта за вярване се инициира със самото вярване. Мисленето за нещо - като нещото, обясненията и фантазирането за същото - като него... и дори и да ги "няма, по принцип" - обясненията, вярванията пораждат усещането че ги има... само заради ползата.

Ето така човека сътворява реалност... и заради това го прави - заради ползата за "себе си". Нищо друго няма значение.

преди 1 час, Shiniasu написа:

Какво повече очакваш да получиш?

За мен, лично - ползата ми не е в очакването и получаването, а в разбирането и самоанализа на мен самия. Ти няма какво да ми дадеш, нито ми е нужно нещо. Но си огледало през което се оглеждам и сравнявам - с "вярващия мен".

Аз опитах да повярвам в бог. Дори поживях сред хора които твърдяха че вярват и... си вярваха. Опитах се да съм един от тях - подведен от показната им гримаса на щастие, доволство, на сигурност... Съдбата ясно ми показа че съм се подвел... и че това е поредния провал... или просто грешен път, начин, форма...

Намерих после други неща в които бях повярвал - макар и да не е бог. Но се натрупа и познанието - и се наложи в един миг да направя Избора. Най-важния ми житейски избор, най-трудния ми... най-тежкия в живота ми. Опитах се да си мисля че имах избор, да го фантазирам, да го облека през представности по различни начини. Единия вариант ми носеше вече изпитани ползи, вече проверени, вече резултиращи, сигурни... Ползи - като на всеки друг човек, докато расте.

Направих всичко възможно... и да си внуша че това са само драми, че са грешки според начина по който... ще отминат... Но познанието се трупаше и всичко в него сочеше една посока... и че в нея избор не може да има. С познанието нещата са така - само да го следваш без страх... пък това не се оказа лесна работа. Страха е една вечна съпротива и това беше за мен първата и най-важна бариера пред познанието... защото със страх познание не може да е налице. Всичките познание на човека са територия която се опознава като се премине през страховете. Страхът пази тия територии... 

Както и да е - театърът на избор... е просто театър. Избор всъщност няма, но ми беше нужно да го приема така. Защото нещо от мен трябваше :да умре", да го оставя... За да продължа напред към познанието. Трябваше да оставя доста неща и точно заради това този миг беше толкова сложен и драматичен... Докато дойде момента все повече изникваха колко е висока цената и понякога дори същия този глас - на Оставеното - ми нашепваше "защо въобще ти трябваше да се занимаваш... или "гледаш ли колко значимости ще пренебрегнеш"... "Защо да не си като останалите" - с чувствата, с измамностите, с надеждите или нуждите - всичко е толкова просто, ясно, точно, изчистено...

Пък и други клинчения - защо да е точно сега... може би по-късно, може би грешиш, може би не е точно така... изчакай да видиш, това точно е заблудата - че искаш промяна, нещо ново... пък "това е живота"..... това е да си човек, еее какво толкова - само си внушаваш разни неща... 

Отгоре на всичко подобен... "избор'' не се прави просто така, избирам ... и тва е. Аз така си го представях тогава... хоп и е вече избрано. Но се оказа че е така "всеки миг" е избора, с цената и на "двата варианта" и всеки миг този избор се "преизбира"...

Ето това е за мен ползата - защото ми даваш възможност да видя в теб. Позволяваш ми - с твоята откровеност и дори честност, в много моменти. Виждам чудесно кога, къде и как беше всичко... и това ме връща в оня мой драматичен момент (по спомени, разбира се ) ... Всъщност те правя моят говорител на вярващия Румен. На това, което оставих, но което живее в мен... и ще живее винаги. С него вече всичко е говорено - прекарано е огромен и сложен кръг от преговори, всички възможни "гласове"  са чути, изкрещяни, шепнати или провиквани. Играта на избор е вече направена, но миговете на оставянето - са непрекъснати. Винаги е налице възможност да съм се изиграл сам - защото това е най-невидимия и хитър начин на подвеждане и да не се забележи - винаги отвътре...

Лелеее, доста "food for thought"! Благодаря за споделеното!

преди 4 часа, ncl написа:

Кои сте вие? На коя група си говорител?

На никоя група не съм говорител дедко не съм политик, аз се асоцирам  с дарените с разум и говоря от името на разума, но групата на боговерците(ощетените от разум плебей) вече губи властта си в глобален мащаб и всички виждат че вие религиозните люде просто дрънкате небивалици за пари и собствено утвърждаване, къде за да свършите някоя мръсотия.Ако имаш проблеми с паметта чети ми предните коментари да не задаваш ненужни въпроси.
Арогантен старчок !

преди 2 часа, Milkydead написа:

аз се асоцирам  с дарените с разум и говоря от името на разума, но

...май си в грешка...

 

Редактирано 28 декември 20205 г. от kipen (преглед на промените)