Хората трябва да се обичат докато са живи,ако го залужават

 

Не съм съгласна, Шунята. Хората не се обичат, защото трябва или защото го заслужават. В тази връзка се сещам за думите на Толстой Лев Николаевич: "Хората си мислим, че сме обичани, защото сме добри, но забравяме, че сме обичани поради добротата в другите."

След тежка загуба, човек явно започва да си прави равносметка и пренарежда живота си.Това се случва с мен и въпросите, които си задавам сега, не съм си задавал преди, а е трябвало.

Само мога да ти пожелая да продължаваш да си задаваш тези въпроси, да търсиш отговори и така да разграничиш важните от второстепенните неща. Понеже, както сам отбелязваш, това в момента е просто реакция на загубата, която си преживял. Повечето хора реагират така, когато се сблъскат с непостоянството и осбено със смъртта на близък човек, но след някой и друг месец болката отслабва, въпросите, които сега си задаваш, биват изтласкани в несъзнаваното и следва връщане в обичайните, ежедневни коловози. В това не би имало нещо чак толкова лошо, ако човек възнамерява да живее вечно. Но ако случаят му не е този, то би било разумно да обмисли тези неща сега и навреме да подреди приоритетите си.

Редактирано 16 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Не съм съгласна, Шунята. Хората не се обичат, защото трябва или защото го заслужават. В тази връзка се сещам за думите на Толстой Лев Николаевич: "Хората си мислим, че сме обичани, защото сме добри, но забравяме, че сме обичани поради добротата в другите."

 

Когато обичаш някого, ти го обичаш докато е жив и не спираш да го обичаш и след като си отиде.Страдаш и ти липсва и колкото повече си обичал, толкова повече страдаш.

Ами отговорът на Лайбниц на твоите въпроси е почти същият, който даде и Дакини, с изключение на точка 5. Моята интерпретация на отговора му на точка 5 е, че не може да се избяга от преражданията и, че може да има връщане до близко на първоначалното състояние или идентично на него.

 

Може и да ми е неправилна интерпретацията, тъй като сам аз вярвам в това и може без да искам да изкривявам смисъла.

 

Сега, когато става дума за прераждане, повечето хора не си представят енергия, която преминава от едно състояние в друго. Хората си представят как тяхното его живее вечно. От тази гл.т. за мен вечен живот на една илюзия, каквато е егото, е невъзможен и хората, които търсят подобно възможност, са в заблуждение. Подобна гледна точка може да звучи стряскащо - давам си сметка и за това.

Ако някой предпочита да вярва в безсмъртието на душата си, по никакъв начин няма да тръгна да го разубеждавам, тъй като вярата е упование, дава сила и утеха, изгражда характера. Не всеки човек е готов да хвърли патериците си, а и не е нужно патериците да се хвърлят преждевременно, без нужното знание. Всяко нещо с времето си и според нагласите в съзнанието.

Не съм съгласна, Шунята. Хората не се обичат, защото трябва или защото го заслужават. В тази връзка се сещам за думите на Толстой Лев Николаевич: "Хората си мислим, че сме обичани, защото сме добри, но забравяме, че сме обичани поради добротата в другите."

 

 

Горното беше моята гледна точка,това е твоята...и на Толстой.Може да не си съгласна.Има също и природни закони на които не им пука какво мислим аз и ти.Има причини,има и следствия."Нарушителят на Дао преждевременно загива" - Лао Дзъ

Когато обичаш някого, ти го обичаш докато е жив и не спираш да го обичаш и след като си отиде.Страдаш и ти липсва и колкото повече си обичал, толкова повече страдаш.

 

Ако силата на страданието е мярката за любовта ни, според мен има нещо много сбъркано в света, в който живеем. И на мен ми минаваха подобни мисли преди и това ме накара да започна да търся, като теб, отговори на тези въпроси.

След като всеки човек инстинктивно се опитва да избегне страданието, защо рано или късно неминуемо страда? Какво поражда страданието? Дали е само заради загубата на нещо, на близък човек или причините са скрити по-надълбоко? Какви са принципите на пораждане на страданието, какво го обуславя? Може ли да бъде избегнато? Как? И т.н. 

На практика всичко което се случва около нас, преди нас и след нас е трансформация на енергия, преминаваща от една в друга форма.Няма вариант да подкараш автомобил без да седнеш зад волана и в тази връзка си мисля, че ако тялото е автомобила, то би било редно да има и шофьор, който да го управлява.Жалко е че след всичко, прочетено от мен дотук, изводите клонят към заключението, че след като автомобила спре да се движи, спира да работи и шофьора и служат за усъвършенстване на продължаващите след тях благодарение на опита, който са предали.

Когато обичаш някого, ти го обичаш докато е жив и не спираш да го обичаш и след като си отиде.Страдаш и ти липсва и колкото повече си обичал, толкова повече страдаш.

Това се нарича "страдание от непостоянството". Поради промяната, светското щастие притежава елемент на страдание. Това следва да се обмисли много внимателно. Ако се разбере и приеме, то привързаността отслабва, макар да не изчезва напълно, защото това може да се случи само, когато се постигне пряко преживяване на пустотата на Аза и явленията. Но, все пак, връзката става по-слаба. Понеже няма голям смисъл човек да се вкопчва в непостоянни неща, които неизбежно ще отминат. Това не означава да не обичаш близките и приятелите си, а просто да отчиташ неизбежността на преходността.

Жалко е че след всичко, прочетено от мен дотук, изводите клонят към заключението, че след като автомобила спре да се движи, спира да работи и шофьора и служат за усъвършенстване на продължаващите след тях благодарение на опита, който са предали.

Всъщност има сравнително лесен и достъпен начин да се убедиш в реалността на прераждането. Това може да се случи, ако минеш през регресивна хипноза. Проблемът е, че у нас няма никой, който да я прави качествено. Има само една дама, която живее на другия край на света и се връща веднъж годишно в България, която е квалифицирана да прави това, но тази година вече беше и си замина, а не е сигурно дали ще дойде другата. Има и други начин, но те са недостъпни за теб на този етап.

 

Горното беше моята гледна точка,това е твоята...и на Толстой.Може да не си съгласна.Има също и природни закони на които не им пука какво мислим аз и ти.Има причини,има и следствия."Нарушителят на Дао преждевременно загива" - Лао Дзъ

 

Така извадени от контекста думите на Лао Дзъ, съвсем промениха смисъла, заложен в тях, а именно на бездейственото действие или действие, при което няма очакване за краен резултат - награда, заслуга, слава, величаене, презрение към по-слабите и т.н. То е действие заради самото действие. Безусловно действие. А ти по-горе говореше именно за заслуга - един вид - "само, ако заслужават, ще ги обичам." Това също е в нарушение на Дао, което цитираш. Ако не заслужават да ги обичаш, според твоите критерии, какво правиш? Дао ти казва - обичай и толкоз. Няма ако, няма заслуги, няма условности, иначе си в нарушение.

 

30

Който е държавен глава посредством Дао,

не използва военната сила на Поднебесната,

защото

тя може да се обърне срещу него.

 

Където е пребивавала войска,

там растат тръни. След големи войни

настъпват гладни години.

 

Добрият пълководец —

 

Побеждава

и толкоз.

Той не смее

да прилага насилието.

Побеждава

и не се гордее.

Побеждава

и не се хвали.

Побеждава

и не се величае.

Побеждава

и не насилва.

Побеждава

и толкоз.

Веществото достигне ли разцвет на силите си —

остарява. Това се нарича нарушение на Дао.

 

Нарушителят на Дао

Преждевременно загива.

Ако силата на страданието е мярката за любовта ни, според мен има нещо много сбъркано в света, в който живеем. И на мен ми минаваха подобни мисли преди и това ме накара да започна да търся, като теб, отговори на тези въпроси.

След като всеки човек инстинктивно се опитва да избегне страданието, защо рано или късно неминуемо страда? Какво поражда страданието? Дали е само заради загубата на нещо, на близък човек или причините са скрити по-надълбоко? Какви са принципите на пораждане на страданието, какво го обуславя? Може ли да бъде избегнато? Как? И т.н. 

 

Доста сложни въпроси.Много са противоречиви отговорите, които се опитвам да дам от моята гледна точка и те са свързани с егото.Ако приемем даден индивид за егоист, който обича само себе си, тогава въпросния не би следвало да страда, ако не е обичан.Вземем ли обратния вариант с човек, който обича другите повече дори и от себе си, тогава той ще страда, когато ги губи и ще обвинява себе си за това.Учим се да бъдем добри и да помагаме, да обичаме, да даваме, което е с.Ако разгледаме нещата в контекста на темата, прераждането и различните теории за живот след смъртта са донякъде дело на желанието да запазим егото си и да повярваме, че то няма да се загуби.

"само, ако заслужават, ще ги обичам."

Това е толкова щураво, че няма накъде. Няма общо с никаква любяща доброта или доброжелателство (мета). Дефиницията на любовта е: Желание другите да са щастливи и да имат причините за щастието.

 

Колегата Шунята онзи ден ни поздрави с Весак в темата за будизма и затова ми се иска да му припомня думите на Будата от Кандрадипа-сутра: "По качество и количество на заслугата ежедневното даряването на невъобразими приношения, които изпълват милиарди буда-области, не могат да се сравнят дори с една единствена мисъл на любов."

 

В Бодхичаряаватара Шантидева пита: "Тъй като просветлените качества съществуват в еднаква степен в чувстващите същества [като потенциал] и в Победителите [Будите], то кой е този възглед, който подържа преданност към Будите, но не и любов към чувстващите същества?"

 

В Сукрилекха Нагарджуна казва: "Син или дъщеря, без значение колко са грешни, не биха са радвали да изоставят своята майка, която нежно ги е кърмила, докато са седяли безпомощно в скута и ги е отгледала с голяма любов и претърпявайки множество трудности. Не е ли инзвънредно срамно тогава, човек да се стреми към личното си освобождение като забравя за другите чувстващи същества, които са били негови майки от безначални времена?"

 

И прочие, т.е. мога да цитирам до утре, но едва ли е нужно – идеята е ясна.

Вземем ли обратния вариант с човек, който обича другите повече дори и от себе си, тогава той ще страда, когато ги губи и ще обвинява себе си за това..

Това е привързаност, а не любов. Тъкмо обратно е на това, което си написал.

Редактирано 16 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Така извадени от контекста думите на Лао Дзъ, съвсем промениха смисъла, заложен в тях, а именно на бездейственото действие или действие, при което няма очакване за краен резултат - награда, заслуга, слава, величаене, презрение към по-слабите и т.н. То е действие заради самото действие. Безусловно действие. А ти по-горе говореше именно за заслуга - един вид - "само, ако заслужават, ще ги обичам." Това също е в нарушение на Дао, което цитираш. Ако не заслужават да ги обичаш, според твоите критерии, какво правиш? Дао ти казва - обичай и толкоз. Няма ако, няма заслуги, няма условности, иначе си в нарушение.

 

30

Който е държавен глава посредством Дао,

не използва военната сила на Поднебесната,

защото

тя може да се обърне срещу него.

 

Където е пребивавала войска,

там растат тръни. След големи войни

настъпват гладни години.

 

Добрият пълководец —

 

Побеждава

и толкоз.

Той не смее

да прилага насилието.

Побеждава

и не се гордее.

Побеждава

и не се хвали.

Побеждава

и не се величае.

Побеждава

и не насилва.

Побеждава

и толкоз.

Веществото достигне ли разцвет на силите си —

остарява. Това се нарича нарушение на Дао.

 

Нарушителят на Дао

Преждевременно загива.

Осъзнаваш ли че и твоя цитат е изваден от контекст,думите на Толстой също.Не съм очаквал да срещна експерт по Дао.А сега прочети и този откъс,където е по-подробно обяснено,а най-добре вземи прочети цялото произведение,да не се излагаме...

 

Който има съвършено Дъ,

прилича на пеленачето.

Отровните оси и змии

не го хапят.

Свирепите зверове

не го нападат.

Хищните птици

не го налитат.

Костите му са меки,

мишците - слаби,

но здраво държи.

Той не знае съюза

на двата пола,

но действува съвършено,

защото е пълен с Ци.

По цял ден вика

и не пресипва,

защото е хармоничен.

Знанието на хармоничността

се нарича постоянство.

Знанието на постоянството

се нарича просветеност.

Обогатяването на живота

се нарича щастие.

Развълнуваното сърце

се нарича сила.

Пълното със сила същество -

застарява.

Това се нарича нарушение на Дао.

Нарушителят на Дао

преждевременно загива.

 

 

Ако разгледаме нещата в контекста на темата, прераждането и различните теории за живот след смъртта са донякъде дело на желанието да запазим егото си и да повярваме, че то няма да се загуби.

 

Много правилно наблюдение!Хубаво е че гледаш критично.Не се доверявай на съвети от сорта да ходиш на сеанси и да си "спомниш" предишните животи,защото ще станеш жертва на внушение,което не е твой опит.Ще те хипнотизират,ще ти промият мозъка и не на последно място ще се разделиш с пари.Имай наум че и тука във форума може да има хора с такива промити мозъци и сектанти. 

Редактирано 16 май 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Осъзнаваш ли че и твоя цитат е изваден от контекст,думите на Толстой също.Не съм очаквал да срещна експерт по Дао.А сега прочети и този откъс,където е по-подробно обяснено,а най-добре вземи прочети цялото произведение,да не се излагаме...

 

 

Експерти, излагане, ирония…причини-заслуги, за да обичаш хората…и накрая цитат за хармонията в пост, в който няма и следа от такава?! 

 

Това е привързаност, а не любов. Тъкмо обратно е на това, което си написал.

 

За повечето хора наличието на привързаност е мярка за обич. Ако някой не е привързан/зависим от нас, мислим, че не ни обича.

 

Помня преди време как разгорещено се спореше в един друг форум за това, че Буда бил зарязал семейството си в търсене на нещо друго - спасение от страданието за всички хора. Как можело да се счита за просветлен, след като е изоставил най-близките си същества и тръгнал "да гони Михаля". Как така всички хора ще са еднакво значими за Будата? Не може бе. Някои трябва да са значително по-значими.

и не на последно място ще се разделиш с пари.

Като една червена нишка въпросът за парите протича през всичките ти постове. Предполагам, че имаш финансови затруднения, както имам и аз, а и мнозинството от пишещите в този форум. Добре е да се знае, обаче, че единствената причина за подобни затруднения, според преподаденото от Будата, е била липсата на щедрост от материален и друг характер в миналото. Не случайно Дана (щедростта или даването без очаквания) е първата от 6-те парамити. Ако човек не е готов да се раздели с нещо толкова обикновено като материалните неща, то какво остава за Егото. В Джатаките Будата разказва как е дарявал тялото си за другите (примерно историята за тигрицата и тигърчетата, които стават първите му ученици, на които предава Дхармачакра-праватана сутра). Без това качество вратата към Дхарма ще бъде винаги затворена. Това е нещо, което азиатците разбират доста по-добре от западняците, по мои наблюдения.

 Буда бил зарязал семейството си в търсене на нещо друго - спасение от страданието за всички хора. Как можело да се счита за просветлен, след като е изоставил най-близките си същества и тръгнал "да гони Михаля". Как така всички хора ще са еднакво значими за Будата? Не може бе. Някои трябва да са значително по-значими.

 Познато...

Редактирано 16 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Като една червена нишка въпросът за парите протича през всичките ти постове. Предполагам, че имаш финансови затруднения, както имам и аз, а и мнозинството от пишещите в този форум. 

 

Няма как да ти докажа,нито искам,но 2014 е най-силната ми година като пари,без да съм ги търсил.Винаги съм имал достатъчно,защото винаги съм работил,плюс добра карма.Нишката която се опитваш да проследиш е скъсана на място,което не можеш да забележиш .Сега съм отпуска,а повечето от вас ще е най-добре да си намерите работа и да спрете да смучете мама,тате и мъжете си...

 

Иване,знай че до последно ще се борят за парите ти,защото нямат 

Иване,знай че до последно ще се борят за парите ти,защото нямат 

Прекаляваш с провокациите, колега. Като как точно някой се бори за парите на колегата Иван? Обясни и се аргументирай, инак това е просто клевета. Не ти е за пръв път, но пробвай. При следващия подобен неаргументиран и нагъл пост, ще бъда принуден да те докладвам на модераторите, колкото и да не ми допадат подобни неща.

 

ПП Радвам се, че преживяваш финансово благополучие. Все така да е.

Редактирано 16 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Śūnyatā

Публикувано Преди 11 минут

 

Иване,знай че до последно ще се борят за парите ти,защото нямат 

  Човече, на каква смеска си!?

Прекаляваш с провокациите, колега. Като как точно някой се бори за парите на колегата Иван? Обясни и се аргументирай, инак това е просто клевета. Не ти е за пръв път, но пробвай. При следващия подобен неаргументиран и нагъл пост, ще бъда принуден да те докладвам на модераторите, колкото и да не ми допадат подобни неща.

 

ПП Радвам се, че преживяваш финансово благополучие. Все така да е.

 

Стига с тия доклади бе, Скепс! Смешно е. Ще докладваш пустите постове на потребителя Пустота ли?

Нека си се описва човекът така, както може за момента. Виж с колко много смисъл е запълнил думите си - това си е невиждано чудо - хем Шуня, хем пълно със смисъл, с интепретация, с ирония, с укор, че и с пари.

Не зная защо намесихме парите?Тук дискутираме съвсем различни теми.Нека се придържаме към тях.

  Човече, на каква смеска си!?

Мда... То сега смешно ще стане да обяснявам, че баща ми е почина преди доста години, а майка е пенсионирана учителка, тъй че и да искам няма от къде да "смуча". Или Дакини да обяснява, че сама си гледа детето и разчита само на себе си.

Стига с тия доклади бе, Скепс! Смешно е. Ще докладваш пустите постове на потребителя Пустота ли?

Мани... Поне да започне да пише нещо по темата.

И като си помисля за кого го взех първоначално. Срам...

http://vbox7.com/play:0e37ec2a72

 

Много правилно наблюдение!Хубаво е че гледаш критично.Не се доверявай на съвети от сорта да ходиш на сеанси и да си "спомниш" предишните животи,защото ще станеш жертва на внушение,което не е твой опит.Ще те хипнотизират,ще ти промият мозъка и не на последно място ще се разделиш с пари.Имай наум че и тука във форума може да има хора с такива промити мозъци и сектанти.

 

Напълно съгласна с първите две изречения, дори подкрепям казаното.

Но последните две изречения влизат в невероятно противоречие с правилния възглед, който си сложил за подпис, а именно:

 

 "Колкото и реални да изглеждат някои умствени и емоционални състояния,колкото и истински да изглеждат нещата около нас,всъщност те са чиста илюзия.Те не съществуват по начина,по който ние си мислим,че съществуват." - Тензин Гяцо

 

Всичко се променя, само неразбирането на самадхи си остава еднакво по степен и различно по параметри.

Напълно съгласна с първите две изречения, дори подкрепям казаното.

Затова и казах, че не мога да препоръчам никого, който да проведе подобна регресия. Зная само за двама, които могат да я направят качествено, т.е. за споменатата дама, която живее на Канарските острови и за още един човек, който е в Мексико. Но Иван няма как да пътува дотам, нито пък въпросните хора биха дошли у нас. Да не говорим, че това не им е основното занимание, тъй че няма никаква гаранция, че биха се навили да правят регресия на непознат човек. Затова и ми стана смешно, че Шунята едва ли не ме обвини, че "зарибявам" Иван, при условие, че казах тъкмо обратното – че няма как да му се помогне и че не бива да опитва подобно нещо просто, защото няма при кого.

–––––––––––––––––

Инак, твърдя, че това е най-лесния начин човек да се убеди в прераждането. Всички обяснения от типа, че под хипноза ти внушават разни неща, че това са фалшиви спомени и прочие, са само частично вярни. В много случаи става дума точно за това. Ако, обаче, човек мине през истинска регресия, то всякакви съмнения ще отпаднат. Но това не може да се обясни ако някой не го е правил. Другият начин е "припомняне", но затова е нужно много стабилно и дълбоко самадхи. Тъй че и този вариант отпада.

–––––––––––––––––

Има и трети начин, който не е толкова убедителен. Той използва съдната способност на ума и е описан в будистката епистемология и логика от Дигнага и Дхармакирти. Това пък изисква доста четене и размишление, но не е директно преживяване, а просто логически извод...

Редактирано 16 май 201412 г. от scepsis (преглед на промените)

Всичко се променя, само неразбирането на самадхи си остава еднакво по степен и различно по параметри.

Да,забавляваме се по подобен начин.Нали ти казах че не очаквам тук да срещна учител по Дао,хармония или да ми разясниш самадхи.Може да се научи повече от мъртвите,които са оставили мъдростта си във вековете,отколкото от Сульо и Пульо.В този смисъл може да се говори за прараждане на мисълта за конкретен опит,който се повтаря в друга личност в друго време.За параметрите по-често питай огледалото.

Тук не съм съгласен с твърдението, че има само двама в целия свят които да правят качествена регресия. Предполагам, че имаш предвид пионерите разработили някои разновидности на дълбинната регресия. Те са обучили доста хора в рамките на 30, 40 години, като има такива учили при тях и тук, може да се потърси в нета.