Офф:

(само да не ме пляснат през ръцете за това)

интересно е как е конструиран този форум например. Кошче. Празни приказки. Развлечения. Религии. Изкуство... Електроника, физика. Технология и помощ.

Усмихната вечер... (:

off

и от мен

"Изкуство" в средата. Златната среда. Между ада и рая. За някой "празните приказки" са рай, за други ад, същото важи и за "висшите технологии"

Така е "конструиран" и животът.

По-лесно се намират разликите, трудно е да се усетят приликите.

Не само в духовните учения.

off

и от мен

"Изкуство" в средата. Златната среда. Между ада и рая. За някой "празните приказки" са рай, за други ад, същото важи и за "висшите технологии"

Така е "конструиран" и животът.

По-лесно се намират разликите, трудно е да се усетят приликите.

Не само в духовните учения.

В средата е... заради свободната воля...

Много интересно е износването на новия човек. Болка, болка болка... да ни се чудиш защо не опитаме да се спасим...

Щот`не чувстваме болката. Ако я възпроемахме и чувствахме като болка, щяхме да се опитаме да се освободим от нея. Ама - не.

Примерно Дарктерминал и Октим казват - искам да съм си чувстващо емоционално същество, защото това съм си аз. И в този мазохизъм няма нищо лошо. Някое друго тяхно аз в миналото или бъдещето, спрямо линейното време, вече се е освободило от тази необходимост и излиза от огледалния балон.

Щот`не чувстваме болката. Ако я възпроемахме и чувствахме като болка, щяхме да се опитаме да се освободим от нея. Ама - не.

Примерно Дарктерминал и Октим казват - искам да съм си чувстващо емоционално същество, защото това съм си аз. И в този мазохизъм няма нищо лошо. Някое друго тяхно аз в миналото или бъдещето, спрямо линейното време, вече се е освободило от тази необходимост и излиза от огледалния балон.

Човек не иска да се освобождава от затвора си, само ако не го приема за затвор, или не знае, че е затвор...

Не приема, защото егото му отказва да се съгласи, че е в затвор или не приема, защото доброволно е влязъл в затвора ? Аз съм за второто. Макар егото да пречи на осъзнаването, че затворът е доброволно приет

Как егото само да възприеме че то самото е затвор за себе си. Не помни, че било е друго време без примеси, без клетки и без ереси. Не помни, но защото го е нямало. (преди затвора имало е друго което днес, затрупано от камъни изкупва еговечните заслуги.) Когато се оглежда в огледало то вижда само личните небета. Не помни някой нещо да е дал различно от пространствата, където за него е уютно и удобно и всичко му е правено по мярка. Отпусне ли юздите си - съдбовно ще разпои калената заварка и ще провиди същността на мрака в затвора на огромната илюзия. Нима градило е, за да дочака то удари, и рани, и контузии? А после? Накъде ще отведе го разбиването на света "божествен"? Кое начетено и умно его ще си загуби замъчето лесно? Пък даже да не е палат от злато а кръгъл до безумие затвор. Не би го изоставило на вятъра на променимото. Така сме хората.

Щот`не чувстваме болката. Ако я възпроемахме и чувствахме като болка, щяхме да се опитаме да се освободим от нея. Ама - не.

Донякъде си права, че не възприемаме болката и страданието в цялата им пълнота и във всичките им проявления. Ще го обясня малко по-различно. Главно свойство на разума или духа, ако щете (тез понятия всеки си ги ползва както му дойде)е способността му да идеира. Идеацията е акт различен от този на всяка техмическа или механическа интелигентност, каквато притежават и животните. Пример: проблемът на интелигентността е "Има болка. Как се е появила тя? Как да я отстраня?" Това е предмет на позитивните науки като медицината и психиатрията да речем. Но когато вземем същата тази конкретна болка като пример за това, че в света изобщо има болка, зло, страдание, както например постъпват будистите или стоиците, тогава питането ни ще е: какво изобщо представлява болката, независимо дали в момента я чувствам или не, както и как изобщо е устроено всичко, че да е възможно такова нещо като болката? С други думи, при идеирането се стремим подтикнати от опита и наблюденията да обхванем есенциалните елементи на битието.

Човек не иска да се освобождава от затвора си, само ако не го приема за затвор, или не знае, че е затвор...

И в това има много истина.

Не приема, защото егото му отказва да се съгласи, че е в затвор или не приема, защото доброволно е влязъл в затвора ?

Самото его е затвора, както поетично ни го е обяснила secret_rose. Сега, друг въпрос е какво разбираме под его.

Редактирано 9 декември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Сега, друг въпрос е какво разбираме под его.

Ееееее (((((:

Прашинки.

Прашинка, която е съставена от други прашинки и те на свой ред от други... Поискай някой на улицата да ти покаже своето его или аз и той ще ти каже, че "Аз съм си аз." Това е естествената нагласа. Ако се замисли ще започне да изброява, че е тялото, съзнанието, душата, духа, енергия, разум и какво ли още не. Не ми се навлиза по-нататък, защото трябва да отграничим различните понятия и става дълга и широка.

Прашинка, която е съставена от други прашинки и те на свой ред от други... Поискай някой на улицата да ти покаже своето его или аз и той ще ти каже, че "Аз съм си аз." Това е естествената нагласа. Ако се замисли ще започне да изброява, че е тялото, съзнанието, душата, духа, енергия, разум и какво ли още не. Не ми се навлиза по-нататък, защото трябва да отграничим различните понятия и става дълга и широка.

Но, Скепсис, всичко това наистина прави онова, което е Аз. Точно то е и егото, или не?

Хич не се отказвай, понятията ги меша аз, ти разкажи както е редно.

Да, в този контекст аз и его са тъждествени понятия. Aзът е повече формата, която придружава всяко мислене, докато егото е функционалния център, от който ние провеждаме нашите актове, опредметяващи света, тялото и душата (психиката). В духа на Кантовата трансцендентална аперцепция егото е тази единица, която той е нарекъл cogitare...

Но, Скепсис, всичко това наистина прави онова, което е Аз. Точно то е и егото, или не?

Хич не се отказвай, понятията ги меша аз, ти разкажи както е редно.

Нека пробваме така - ти като персона въвличаща ме в разговора си, си част моето Аз (защото малко или много познавайки те и разговаряки с теб ти мениш моите възприятия и моето битие)! Въпреки, че си активна част от моето Аз - ти съвсем не си част моето его (това е тази част от мен, която се стрени да промени чуждите възприятия, според моите виждания - в числото на чуждите, може да бъде и моето Аз)!

Нека пробваме така - ти като персона въвличаща ме в разговора си, си част моето Аз (защото малко или много познавайки те и разговаряки с теб ти мениш моите възприятия и моето битие)! Въпреки, че си активна част от моето Аз - ти съвсем не си част моето его (това е тази част от мен, която се стрени да промени чуждите възприятия, според моите виждания - в числото на чуждите, може да бъде и моето Аз)!

За да го объркаме още повече, може и така: Аз съм част от твоето его (висшия аз), понеже имаш някакви опитности с мен в минали инкарнации (може да сме били сраснали сиамски близнаци) и в това прераждане постепенно ставам част и от новото ти преродено Аз.

Всяка връзка, контакт, отношения или познанство водят начало много преди този ни живот да бъде роден. Просто... няма нищо случайно.

Азът е простата и лишена от съдържание представа, която не е нито сетивен наглед, нито понятие, а само съзнанието, което придружава всички понятия, т.е. аз е съзнанието за моето мислене или формата на съзнанието. Представата, че "аз мисля" включва в себе си съществуването на субекта, но не и познанието за него. Следователно, аз мисля е емпирично положение, което съдържа в себе си и положението "аз съществувам". Когато започнем да рефлектираме върху понятието "аз" и да питаме "Кой съм аз?", както и да се съотнасяме към другите (както каза darkterminal) възниква понятието за его... Примерно.

Азът е простата и лишена от съдържание представа, която не е нито сетивен наглед, нито понятие, а само съзнанието, което придружава всички понятия, т.е. аз е съзнанието за моето мислене или формата на съзнанието. Представата, че "аз мисля" включва в себе си съществуването на субекта, но не и познанието за него. Следователно, аз мисля е емпирично положение, което съдържа в себе си и положението "аз съществувам". Когато започнем да рефлектираме върху понятието "аз" и да питаме "Кой съм аз?", както и да се съотнасяме към другите (както каза darkterminal) възниква понятието за его... Примерно.

Ако е така, искам да ми разкажеш за онова, което задвижва кармата и пази информация за всички инкарнации. Какво е, как се нарича, защо го има...

Точно това "нещо" аз наричам висш Аз...

Надценяваш възможностите ми, но с две думи, ако приемем, че има карма това не означава, че трябва да допускаме и носител на тази карма. Кармата е каузален процес, т.е. причина и следствие, при което всяка причина е и следствие, а всяко следствие - причина... Във ведическите системи има понятие за висш аз (Атман), но той не е носител на кармата, нито е деятел. Носителят е материята (пракрити). Всички феномени като съзнание, интелект и други подобни се счита за еволюционни свойства на пракрити. Висшият аз е трансцендентен и перманентен. Той не може да е носител на карма, защото това би значело, че е неперманентен, т.е. че се променя, а ако се променя той е непостоянен, съставен, обусловен и следователно не би заслужавал предиката "висш"... Но това е съвсем общо. Ако искаш по-детайлно ще ти пратя ЛС.

Редактирано 10 декември 201015 г. от scepsis (преглед на промените)

Надценяваш възможностите ми, но с две думи, ако приемем, че има карма това не означава, че трябва да допускаме и носител на тази карма. Кармата е каузален процес, т.е. причина и следствие, при което всяка причина е и следствие, а всяко следствие - причина... Във ведическите системи има понятие за висш аз (Атман), но той не е носител на кармата, нито е деятел. Носителят е материята (пракрити). Всички феномени като съзнание, интелект и други подобни се счита за еволюционни свойства на пракрити. Но това е съвсем общо. Ако искаш по-детайлно ще ти пратя ЛС.

Искам.

Иначе да, висшия Аз не е деятел, само носител на информация, пазител. И той не знае за нея, но я трупа и после с тези натрупвания се образуват стъпките нататък. Информацията е ничия като принадлежност, но е конкретно за това образувано хранилище, в което се ражда смъртната личност и в което умира. И за всеки индивид неговата си информация е в неговото си хранилище. То на практика е безсмъртно...

Добре, ще ти пратя по-късно като имам време... Това, което си описала възглед на западния гносис ли е, защото е много сходен с разбирането на Адвайта Веданта и на Йогачаря.

Добре, ще ти пратя по-късно като имам време... Това, което си описала възглед на западния гносис ли е, защото е много сходен с разбирането на Адвайта Веданта и на Йогачаря.

Не бих представяла възгледи на западния гносис, но разбиранията ми са оформени от книгите на Райкенборг и учението в Лекториум Розикруцианум конкретно. Може нещата да не стоят така, както аз ги описвам, може да греша... нека Вальо обясни подробно ако желае, за да не те объркам..

Или Ваня, или друг от учениците, които посещават калдата.

Ще ми бъде интересно да науча за това, което е така наречения висш Аз във Веданта и на Йогачаря. Не съм чела и наистина ми се иска да знам..

п.п. Искам да попитам модераторите уместно ли е да се създаде тема за висшия Аз. Мисля, че е необходима...

Редактирано 10 декември 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)

п.п. Искам да попитам модераторите уместно ли е да се създаде тема за висшия Аз. Мисля, че е необходима...

Не съм модератор, но като гледам, че тук има теми за какво ли не, що да няма и за висшия аз... Само, че какво ще обсъждаме там? Ако има такъв аз, той по дефиниция е трансцендентен спрямо нашия емпиричен опит, което изчерпва въпроса.

Самото его е затвора, както поетично ни го е обяснила secret_rose. Сега, друг въпрос е какво разбираме под его.

Егото е онова, което анализира данните от сетивата ни за външните и вътрешните (в тялото) стимули и решава какви ще бъдат последващите ни действия. То ползва и базата данни на спомените ни. Традиционно превеждат Его с "Аз", "Азът". За мен Его = СЪМ . СЪМ решава какво Е, според интерпретацията му на БЯХ и желанието му ДА СЪМ. СЪМ ЧОВЕК е способно да контролира СЪМ ЖИВОТНО (някои СА РАСТЕНИЯ ) тъй като притежава концепцията за съществуване във времето, подкрепена от дългосрочна памет както назад в миналото, така и напред в бъдещето.

СЪМ не е душата, но е резултат от връзката на душата с конкретното тяло. СЪМ се променя според избора на тяло. СЪМ е АЗ погледнато откъм тялото. СЪМ погледнато откъм душата е Супер-егото (СУПЕР СЪМ ). АЗ (Висшия Аз) използва СУПЕР СЪМ, за да комуникира със СЪМ и да контролира животинските инстинкти на тялото.

АЗ е СЪМ ЖИВОТНО, СЪМ ЧОВЕК, СУПЕР СЪМ в едно.

тъй мисля аз...

Как егото само да възприеме

че то самото е затвор за себе си.

Не помни, че било е друго време

без примеси, без клетки и без ереси.

Не помни, но защото го е нямало.

(преди затвора имало е друго

което днес, затрупано от камъни

изкупва еговечните заслуги.)

Когато се оглежда в огледало

то вижда само личните небета.

Не помни някой нещо да е дал

различно от пространствата, където

за него е уютно и удобно

и всичко му е правено по мярка.

Отпусне ли юздите си - съдбовно

ще разпои калената заварка

и ще провиди същността на мрака

в затвора на огромната илюзия.

Нима градило е, за да дочака

то удари, и рани, и контузии?

А после? Накъде ще отведе го

разбиването на света "божествен"?

Кое начетено и умно его

ще си загуби замъчето лесно?

Пък даже да не е палат от злато

а кръгъл до безумие затвор.

Не би го изоставило на вятъра

на променимото. Така сме хората.

Толкова е хубаво !

Има различни концепции за това - како е егото. Също и какво ни носи концепцията за прераждането. Не е необходимо да вярваме, или да не вярваме в него. Въпросът е какво сочат фактите, но да ги виждаме, като ги гледаме. Сравнително лесно (и безотговорно) е да приемем, че няма прераждане. Не сме го пипнали ... не сме го видели ... Всъщност, непрекъснато сме в него. И затова не е много лесно да го разпознаем.

Добре, може да приемем и че го има. Какво следва от това? Учим се, така ли? Обаче на какво? На все по- хубави неща? Доста оспорима теза. Ако пък се случи да се докоснем по някакъв начин до някое свое собствено "превъплъщение" с потрес ще открием, че ... твърде малко научаваме. Единственото полезно нещо, което може да се случи да научим е, че прераждането е един кошмар. А част от безсмъртната съставка на човещкото същество е затвор да друга част от него. За смъртната част да не говорим, тя наивно разсъждава що е то свобода и има ли някаква почва някъде. Размишленията на една клета марионетка: "Каква ли е свободата ми?" Да си пререже конците? Ама тя е марионетка! Просто ще се сгромоляса без конци! Да си потърси друг кукловод? Да, ако старият я пусне ...

Странен е този кукловод, висшият аз. Държи конците на марионетката си - низщия аз, и двамата са оковани един за друг. Къде е спасението ... (При всички случаи първата стъпка към него е осъзнаването, че не сме свободни, в капан, в затвор сме; без нея сме съвсем безнадеждно далеч, толкова, че чак не подозираме колко. Но точно тук е ролята на натрупания опит. Все някога ...)

(При всички случаи първата стъпка към него е осъзнаването, че не сме свободни, в капан, в затвор сме; без нея сме съвсем безнадеждно далеч, толкова, че чак не подозираме колко. Но точно тук е ролята на натрупания опит. Все някога ...)

Така е. Другото са празни приказки.

В предишния си живот бях Георг Хегел, малко преди това съм бил и Сенека, а в първия си живот бях Питагор... сега чакам следващо прераждане в женско тяло като следващия папа ... Мадона Чиконе Луиза 23- та ... Разбира се, че вярвам на тази неща, как да не вярвам... мисля, че скепсис е бил в предишния си живот Фихте, мисля че сме се виждали около оста Берлин - Кьонинсберг ...

В предишния си живот бях Георг Хегел, малко преди това съм бил и Сенека, а в първия си живот бях Питагор... сега чакам следващо прераждане в женско тяло като следващия папа ... Мадона Чиконе Луиза 23- та ... Разбира се, че вярвам на тази неща, как да не вярвам... мисля, че скепсис е бил в предишния си живот Фихте, мисля че сме се виждали около оста Берлин - Кьонинсберг ...

Олеле, не ти ли се е завил свят до сега от толкова въртене

Аз пък съм била малката кибритопродавачка. Може и Герда да съм била, а даже и Квазимодо. Обаче повече не искам да бъда.

Така е. Другото са празни приказки.

Погледнато иначе, всичко е празни приказки. От натрупан опит може да има полза, а може и да няма - само да ни затрупа.

"по делата ще ги познаете", само че и това е празна приказка, в ушите на диалектичния слушател...