Какъв Буда е този, който умишлено не следва пътя на Буда?

Ние се раждаме, живеем и умираме от безначални времена. Истинаската ни природа винаги е Буда. Ние обаче не знаем това. Нямаме директно преживяване, буда-природата винаги е скрита зад "пластовете" на егото - закостенелите/дуалистични идеи и навици и смущаващи емоции. Безкрайният цикъл на раждане и смърт е наречен Самсара и същността му е страдание.

Разбира се ние имаме избор. Можем да стоим в Самсара, но можем и да излезем.

Някои от тези, които постигат (осъзнват) буда природата си, продължават да се раждат като хора например. Те правят това заради другите. За да могат да споделят знание и методи водещи до същото това състояние с всеки, който би поскал.

Тази хора обикновено са безтсрашни, радостни във всяка ситуация и неуморно правят полезни за другите неща, без да очакват нищо в замяна.

Вало - интересно ми е следното: Как човек, който е постигнал Буда природата си, може да е абсолютно сигурен, че повече няма да се преражда, ако е решил това и как мислиш, след смъртта си може ли да промени своето решение в даден момент от вечността и да се върне прероден като човек отново на земята?

Редактирано 28 ноември 201015 г. от proletsearch (преглед на промените)

Вало - интересно ми е следното: Как човек, който е постигнал Буда природата си, може да е абсолютно сигурен, че повече няма да се преражда, ако е решил това и как мислиш, след смъртта си може ли да промени своето решение в даден момент от вечността и да се върне прероден като човек отново на земята?

След постигане/случване на просветлението мисленето става различно (предполагам) и терзания от естеството на "ще ме има ли пак, ще се прераждам ли или не" вече не занимават човека, те са вълнения на личността.

Един освободен навярно може да идва и да си отива когато е нужен някому. Но ако просветлението, за което се споменава в тази тема е онова, за което си мисля и аз, то тогава човек след него не остава... вече е един от Цялото и няма собствена индивидуалност. Съществува в пространства, които не можем да осмислим. И работи за спасението на другите (от въртележката живот-смърт). Това би следвало да се случва автоматично, не с лична воля или избор...

Какъв Буда е този, който умишлено не следва пътя на Буда?

"Пътят към най-голямата мъдрост е по детски прост.

Светът не го познава...

Не трябва да търсите мъдростта по далечни места.

Тя стои на вратата на вашето сърце и чука на нея."

Я. Бьоме

...

Тази хора обикновено са безтсрашни, радостни във всяка ситуация и неуморно правят полезни за другите неща, без да очакват нищо в замяна.

Това по-мяза на описанието на кръстоска между имбецили и добрите гноми на Дядо Коледа... Всичко става за сметка на нещо друго - няма само/всестранно полезни действия!

-------------------

...друг вид Буда.

Например ефесянин

Или Тат, Асклепиус,

или пур /чист/, албигоец, дедец, алхимик...и т.н

Тези пък какви Буди са?

Това по-мяза на описанието на кръстоска между имбецили и добрите гноми на Дядо Коледа... Всичко става за сметка на нещо друго - няма само/всестранно полезни действия!

Тези пък какви Буди са?

Това са имена, с които са наричани кандидати в различни школи от Голяма Европа /вкл. Средиземноморието, Мала Азия и Предния Изток/. тези кандидати са със събудена истинска същност, в активирано Буда - състояние.

"Пътят към най-голямата мъдрост е по детски прост.

Светът не го познава...

Не трябва да търсите мъдростта по далечни места.

Тя стои на вратата на вашето сърце и чука на нея."

Я. Бьоме

Проверих,

Там тихо стои съвестта ми

Която скотски раздира плътта

Всеки път когато пътник почуква

За това и далече прогоних

Старата Мъдрост, о тази невярна жена

Проверих,

Там тихо стои съвестта ми

Която скотски раздира плътта

Всеки път когато пътник почуква

За това и далече прогоних

Старата Мъдрост, о тази невярна жена

Сравняват човешкото сърце с препълнена стомничка. Съвест, любов, много неща има в нея. И няма място... за Истината.

Това са имена, с които са наричани кандидати в различни школи от Голяма Европа /вкл. Средиземноморието, Мала Азия и Предния Изток/. тези кандидати са със събудена истинска същност, в активирано Буда - състояние.

Ти май се опитваш да ми откраднеш колелото! Будистите са китайци (предимно от Шао Лин). А на тия, даже и очите им не са дръпнати. Бая оризец още трябва да хапнат докато стигнат до будизма...

----------------------------------

След като има практики за разрушаване на емоциите, които пречат достигането на Буда състоянието, то от това следва, че пътя до това състояние (потенциално) е волеви процес. Как се вписва кармата в цялата картинка, след като тя е не-волеви процес.

Сравняват човешкото сърце с препълнена стомничка. Съвест, любов, много неща има в нея. И няма място... за Истината.

Един ден, когато се разбере, как изглежда Истината, може да се намери местенце и за нея...

Будистите са китайци (предимно от Шао Лин).

В Шао-Лин са бойците монаси (и не само там, но тези са най-популярни). В Китай вероизповеданието не е популярно, по политически причини, но будизмът там е по-малко на глава от населението, отколкото в страни като Монголия или Япония. В Китай будизмът си дели място с конфуцианството и таоизма.

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Виж комбинацията - будистки монах - боец и изчистване на негативната "карма" е доста интересна .

Ти май се опитваш да ми откраднеш колелото! Будистите са китайци (предимно от Шао Лин). А на тия, даже и очите им не са дръпнати. Бая оризец още трябва да хапнат докато стигнат до будизма...

----------------------------------

След като има практики за разрушаване на емоциите, които пречат достигането на Буда състоянието, то от това следва, че пътя до това състояние (потенциално) е волеви процес. Как се вписва кармата в цялата картинка, след като тя е не-волеви процес.

---------------------------------

Не, не е волеви процес - необходима е само насоченост и постоянство в нея. Самият процес се извършва по друг, непредаваем с думи начин. Та затова са го наричали навремето този процес мистерия.

Един ден, когато се разбере, как изглежда Истината, може да се намери местенце и за нея...

Ако може да бъде разбрана няма да е същата Истина...

И пак в тия. :р

...

След като има практики за разрушаване на емоциите, които пречат достигането на Буда състоянието, то от това следва, че пътя до това състояние (потенциално) е волеви процес. Как се вписва кармата в цялата картинка, след като тя е не-волеви процес.

..

Карма не е предопределеност. Карма е причина и следствие. Всичко, което ни се случва сега е резултат само и единствено от предишните ни мисли, думи и дела. С всяка мисъл, дума или действие сега ние променяме бъдещето си.

Ако същността ни е като съвършен диамант и всяка от страните му е едно от необусловените ни качества, то точно сега "диамантът" на нашия ум е покрит от няколко плътни непрозрачни пласта и прилича по-скоро на въглен. Това са пластовете на егото ни - смущаващите емоции, закостенелите/дуалистични идеи и навици и карма. Будистките методи са инструменти с които почистваме този диамант, ние не променяме и не подобряваме същността си. Махаме излишното и природата ни се появява от само себе си.

Вало - интересно ми е следното: Как човек, който е постигнал Буда природата си, може да е абсолютно сигурен, че повече няма да се преражда, ако е решил това и как мислиш, след смъртта си може ли да промени своето решение в даден момент от вечността и да се върне прероден като човек отново на земята?

Просветлението - осъзнаването и преживяването на това което сме освен всичко друго е всепроникващо знание. Идеята за отделно и независимо аз е разтворена, няма смущаващи емоции и дуалистични идеи. Времето от абсолютна гледна точка също е илюзия.

Смъртта също е илюзия от просветлена гледна точка. Осъзнаването, което имаме сега можем да задържим по време на сън, а също и по време на прехода от настоящия живот към следващия.

Раждането на един Буда от една страна е избор, а от друга спонтанна активност в полза на другите.

Редактирано 29 ноември 201015 г. от Вало (преглед на промените)

В Шао-Лин са бойците монаси (и не само там, но тези са най-популярни). В Китай вероизповеданието не е популярно, по политически причини, но будизмът там е по-малко на глава от населението, отколкото в страни като Монголия или Япония. В Китай будизмът си дели място с конфуцианството и таоизма.

http://www.kaldata.com/forums/public/style_emoticons/<#EMO_DIR#>/laugh.gif

Виж комбинацията - будистки монах - боец и изчистване на негативната "карма" е доста интересна .

El., очевидно грешното и граничещо с парадоксалното е абсурдно. В този случай смехът е далеч по-подходяща реакция от учудването ти. Извинявай, ако съм накарал очните ти ябълки да се напрегнат, но рядко използвам емотикони. Мисля valentinus ме разбра и без тях...

Не, не е волеви процес - необходима е само насоченост и постоянство в нея. Самият процес се извършва по друг, непредаваем с думи начин. Та затова са го наричали навремето този процес мистерия.

Карма не е предопределеност. Карма е причина и следствие. Всичко, което ни се случва сега е резултат само и единствено от предишните ни мисли, думи и дела. С всяка мисъл, дума или действие сега ние променяме бъдещето си.

Тук Вало казва, че е волеви процес, ти казваш че не е. Най-накрая?

Ако същността ни е като съвършен диамант и всяка от страните му е едно от необусловените ни качества, то точно сега "диамантът" на нашия ум е покрит от няколко плътни непрозрачни пласта и прилича по-скоро на въглен. Това са пластовете на егото ни - смущаващите емоции, закостенелите/дуалистични идеи и навици и карма. Будистките методи са инструменти с които почистваме този диамант, ние не променяме и не подобряваме същността си. Махаме излишното и природата ни се появява от само себе си.

Как хубаво го каза само. Въглен и диамант. Това са алотропни форми на въглерода. Две проявления на една същност. И тази същност сме ние, независимо какво е нашето проявление (Буда или не-Буда), ние си оставаме човеци. Не виждам причина да бъда Буда, но това не намалява моята ценност - това се опитвах да ти кажа.

П.П. Колкото и да чистиш въглена, отдолу няма да излезе диамант, симетричната кристална решетка на диаманта се получава при условия коренно различни от тези в които се образува въглена...

Ако може да бъде разбрана няма да е същата Истина...

И пак в тия. :р

И какво сега, излиза че истината е лъжовна? Е това се казва оксиморон. Обичам такива поврати...

И какво сега, излиза че истината е лъжовна? Е това се казва оксиморон. Обичам такива поврати...

))

Всичко е лъжовно когато е синтезирано през диалектичното ни съзнание.

Всяка капчица чистота (истина) минава през човешката кал и бива омърсена, а после вече не е същата, става една човешка истина. Кръговрат...

П.П. Колкото и да чистиш въглена, отдолу няма да излезе диамант, симетричната кристална решетка на диаманта се получава при условия коренно различни от тези в които се образува въглена...

Това ме подсети за една любима книжка на Нийлс... "Боян Магът"

Не непременно диамант, не. Ех, сега се сетих и за друго:

"Докато високоуважаемият епископ на Lancashire дрънка в своето расо високопарни глупости, истинския работник слиза в канавката."

Прощавай смахнатите ми асоциации...

..

Как хубаво го каза само. Въглен и диамант. Това са алотропни форми на въглерода. Две проявления на една същност. И тази същност сме ние, независимо какво е нашето проявление (Буда или не-Буда), ние си оставаме човеци. Не виждам причина да бъда Буда, но това не намалява моята ценност - това се опитвах да ти кажа.

П.П. Колкото и да чистиш въглена, отдолу няма да излезе диамант, симетричната кристална решетка на диаманта се получава при условия коренно различни от тези в които се образува въглена...

...

Когато сме непросветлени същността на живота ни е страдание. Защото каквото и да постигнем - рано или късно го губим, защото остаряваме с всеки миг, защото рано или късно ще умрем, както и всички които обичаме.

Същността на просветлението е абсолютно щастие. Не засиви от приични а е израз на това, което сме.

Това с въглена и диаманта е само пример.

Друг пример е сравнениението на ума ни с огледало.

Огледало, което в същността си е безначално и безкрайно. В това огледало се появяват картинките на външните и вътрешните светове. Тези картинки се появяват, променят и изчезват в зависимост от причини и условия. Огледалото, което ги осъзнава и преживява - винаги е. Способността на огледалото да осъзнава не зависи от картинките.

Вало, от къде е дошло огледалото и какво представлява...? Защо питам - онова в което... вярвам, разказва, че съм създадена от две частички - смъртна и безсмъртна. Но именно безсмъртното ми същество ме търкаля нагоре-надолу из въртележката на преражданията. (Смъртната е преходната материалност - временното физическо тяло.)Ако приемем, че това е точно така, тогава къде съм аз, диамантена и чиста?

))

Всичко е лъжовно когато е синтезирано през диалектичното ни съзнание.

Всяка капчица чистота (истина) минава през човешката кал и бива омърсена, а после вече не е същата, става една човешка истина. Кръговрат...

А дали това от което се нуждаем, не е именно човешка истина, такава каквато се намира в сърцето - объркана смес от емоции, съвест, нагон, любов - всичко това което ни прави хора...

Това ме подсети за една любима книжка на Нийлс... "Боян Магът"

Не непременно диамант, не. Ех, сега се сетих и за друго:

"Докато високоуважаемият епископ на Lancashire дрънка в своето расо високопарни глупости, истинския работник слиза в канавката."

Прощавай смахнатите ми асоциации...

Нямам представа за какво говориш, аз съм почти невежа в тази област, но определено се радвам на смахнати асоциации...

Когато сме непросветлени същността на живота ни е страдание. Защото каквото и да постигнем - рано или късно го губим, защото остаряваме с всеки миг, защото рано или късно ще умрем, както и всички които обичаме.

Същността на просветлението е абсолютно щастие. Не засиви от приични а е израз на това, което сме.

Не възприемам човешката си същност като страдание. Аз съм грешен и радостен, и тъжен, и смъртен, и весел, и заядлив, далеч не от всички обичан, далеч не всички обичащ, отстояващ себе си и предаващ себе си - аз съм това което съм - човек и така изразявам себе си! Това означава ли че съм просветлен?

Това с въглена и диаманта е само пример.

Друг пример е сравнениението на ума ни с огледало.

Огледало, което в същността си е безначално и безкрайно. В това огледало се появяват картинките на външните и вътрешните светове. Тези картинки се появяват, променят и изчезват в зависимост от причини и условия. Огледалото, което ги осъзнава и преживява - винаги е. Способността на огледалото да осъзнава не зависи от картинките.

Тук ме загуби като слушател. Огледалото има ли аналичитни способности? А какво може да осъзнае?

Вало, от къде е дошло огледалото и какво представлява...?

Защо питам - онова в което... вярвам, разказва, че съм създадена от две частички - смъртна и безсмъртна. Но именно безсмъртното ми същество ме търкаля нагоре-надолу из въртележката на преражданията. (Смъртната е преходната материалност - временното физическо тяло.)Ако приемем, че това е точно така, тогава къде съм аз, диамантена и чиста?

Сравненията не са нещата, нито думите.

Какво си ти?

Какво е това което гледа през оучите и слуша през ушите точно сега, какво е това което мисли мислите ни и преживява емоциите ни?

А дали това от което се нуждаем, не е именно човешка истина, такава каквато се намира в сърцето - объркана смес от емоции, съвест, нагон, любов - всичко това което ни прави хора...

Не мисля.

Земята е толкова стара... хилядолетия наред все човешки истини се въртят по траекторията и - една след друга, в спиралата на безкрайността. И нито проблясък Истина. А ние се блъскаме в тях и гаснем в затвореността и. Или растем, на опитности, на емоции, на ненужности, защото търсим новото в старото, истината в човешкото, толкова до болка познато (ако поискаш да си спомниш).

До кога? За колко още...

Нима никому не хрумва, че избавлението е извънчовешко, щом човешкото само си размества елементите от пъзелчето и друго не прави.

Харесваш ли приказките за Мерлин?

Сравненията не са нещата, нито думите.

Какво си ти?

Какво е това което гледа през оучите и слуша през ушите точно сега, какво е това което мисли мислите ни и преживява емоциите ни?

Неназовимото... нероденото, незалязващото, същностното, истинското. Едва ли съм "аз".

Би било твърде лесно...

Редактирано 29 ноември 201015 г. от secret_rose (преглед на промените)

El., очевидно грешното и граничещо с парадоксалното е абсурдно. В този случай смехът е далеч по-подходяща реакция от учудването ти. Извинявай, ако съм накарал очните ти ябълки да се напрегнат, но рядко използвам емотикони. Мисля valentinus ме разбра и без тях...

Те не. Веждите и съответната част от лицевите мускули, които ги движат.

Да.

*****

Прочетох забавно сравнение между кристалната структура на обикновения лед и диаманта. С-то в диамантената молекула се заменя с О. Не съм химик, не знам, дали е правилно. Но пък е интересно. Ако е вярно, ние сме 80% с потенциал на втечнен диамант.

*****

Розичке, онзи монах, който е измислил сравнението с прашното огледало никога не си е имал работа с криви огледала, иначе не би направил това сравнение.

Прочетох забавно сравнение между кристалната структура на обикновения лед и диаманта. С-то в диамантената молекула се заменя с О. Не съм химик, не знам, дали е правилно. Но пък е интересно. Ако е вярно, ние сме 80% с потенциал на втечнен диамант.

*****

Розичке, онзи монах, който е измислил сравнението с прашното огледало никога не си е имал работа с криви огледала, иначе не би направил това сравнение.

И малко процентчета концентрирана светлина (може злато, ама замърсено)

Мисля, че няма некриви огледала...

Не мисля.

Земята е толкова стара... хилядолетия наред все човешки истини се въртят по траекторията и - една след друга, в спиралата на безкрайността. И нито проблясък Истина. А ние се блъскаме в тях и гаснем в затвореността и. Или растем, на опитности, на емоции, на ненужности, защото търсим новото в старото, истината в човешкото, толкова до болка познато (ако поискаш да си спомниш).

До кога? За колко още...

Нима никому не хрумва, че избавлението е извънчовешко, щом човешкото само си размества елементите от пъзелчето и друго не прави.

Аз още не съм стигнал до идеята за необходимост от избавление. Не виждам смисъл, аз съм човек, живея по човешки и нямам стремления извън това. Казах ли ти, че съм невежа в тази материя?

Харесваш ли приказките за Мерлин?

Обичам всякакви приказки

Те не. Веждите и съответната част от лицевите мускули, които ги движат.

Да.

Извинявам се за неудобството, но такъв ми хумора - малко просташки. Силно се надявам, да не съм те обидил...

*****

Прочетох забавно сравнение между кристалната структура на обикновения лед и диаманта. С-то в диамантената молекула се заменя с О. Не съм химик, не знам, дали е правилно. Но пък е интересно. Ако е вярно, ние сме 80% с потенциал на втечнен диамант.

*****

Странно сравнение! Между леда и диаманта разлики бол. Леда е вода т.е. химическо съединение на водорода и кислорода. Всяка комбинанта, съчетаваща съответния брой водородни и кислородни атоми, е обособена като отделна молекула. В отличие от водата въглерода, е просто вещество или по друг начин казано - химичен елемент и не е свързан в молекули. Втората разлика, е че въглерода във всичките му алотропни форми има кристална решетка, а водата дори и в твърдо агрегатно състояние не обладава такава. Такъв тип твърди структури се наричат аморфни. Стъклото и варовика имат аморфна структура. Любопитен факт, е че под влиянието на външни въздействия, определени аморфни структури могат да добият кристална решетка - добър пример е мрамора, който всъщност е кристализирал варовик. Трета разлика, водата образува така наречените клъстери (струпвания), но те са нестабилни и се стремят да добият хексагонална форма. Тук имаме известни прилики с формата (подчертавам само с формата) на кристалната решетка на въглена, но не и на диаманта, която точ в точ образува правилен тетраедър. Кислорода за разлика от въглена обаче образува молекули и не може да образува кристални решетки. Затова C-то в диаманта по никакъв начин не може да бъде заменено - нито в кристалната решетка, защото кислорода не образува такава - нито в молекулата, защото въглерода не образува такава.

Извинявам се за неудобството, но такъв ми хумора - малко просташки. Силно се надявам, да не съм те обидил...

Странно сравнение! Между леда и диаманта разлики бол. Леда е вода т.е. химическо съединение на водорода и кислорода. Всяка комбинанта, съчетаваща съответния брой водородни и кислородни атоми, е обособена като отделна молекула. В отличие от водата въглерода, е просто вещество или по друг начин казано - химичен елемент и не е свързан в молекули. Втората разлика, е че въглерода във всичките му алотропни форми има кристална решетка, а водата дори и в твърдо агрегатно състояние не обладава такава. Такъв тип твърди структури се наричат аморфни. Стъклото и варовика имат аморфна структура. Любопитен факт, е че под влиянието на външни въздействия, определени аморфни структури могат да добият кристална решетка - добър пример е мрамора, който всъщност е кристализирал варовик. Трета разлика, водата образува така наречените клъстери (струпвания), но те са нестабилни и се стремят да добият хексагонална форма. Тук имаме известни прилики с формата (подчертавам само с формата) на кристалната решетка на въглена, но не и на диаманта, която точ в точ образува правилен тетраедър. Кислорода за разлика от въглена обаче образува молекули и не може да образува кристални решетки. Затова C-то в диаманта по никакъв начин не може да бъде заменено - нито в кристалната решетка, защото кислорода не образува такава - нито в молекулата, защото въглерода не образува такава.

Разбира се, че не! Твърде отскоро съм от тук и все още не познавам стила на изказване на всеки, за да позная кавичките и усмивките без писмени знаци. Вероятно ще те понастъпя още няколко пъти по палците, но са надявам да не е силно

И да и не за леда. Има една приказка, че ескимосите имат 200 думи за лед. Това не знам, дали е вярно, но че има различни видове лед- има. Най-разпространеният, който настъпваме по улиците е Ih. Този има хексагонална кристална решетка. Ледът се приема за минерал след формирането си. Той има правилна кристална структура, базирана на молекулата на водата Н-О-Н. Освен хексагонална формация съществува и метастабилна кубична, при която атомите на кислорода са в диамантена структура. Това е лед Ic, който се формира между 130 и 220 K и може да съществува до 240 K, когато се връща в Ih.

Останалите 15 вида лед можеш да изровиш в Уики.

В интерес на истината и аз не знаех толкова много за леда, докато миналата седмица не порових за малко информация за формирането на снежинките.

галерия със снежинки

След като изяснихме що е то лед и снежинки в темата за прераждането! Да попитам: Какво е човек лишен от емоции и не са ли те - емоциите - фактора помагащ ни да оценяваме заобикалящата ни реалност? Не са ли емоциите дадени ни свише, и защо са ни дадени! Аз живея емоционално, и чрез емоциите опознавам света! Значи ли това, че никога няма да достигна просветление??