От някоя виртуална книжарница! Не знам с каква скорост ще мога да я прочета, но ще ми е интересно, да

Сигурно не си в България, щом така?

Аз имам електронни книжки, мога да ти изпратя, или ако желаеш - линкче и към електронна книжарница, ако ги има там...

Не са лесни за разбиране понеже са абсолютно нелогични и абсурдни на пръв поглед но пък са като хубави приказки... и трудно се забравят.

Ако ти се чете, или когато, пиши ми, ще изпратя.

Интересно е, има такъв особен вид знание, което докосне ли те, разбираш как всичко писано и неписано, четено и нечетено до момента просто... издиша.

Само една Планинска проповед сякаш остава... завинаги...

Тогава Буда не е един от тях. И тогава това в цитата по-долу не е вярно за хора, преживели Новораждане.

Цитат

Кармапа

Кармапа означава "човек на действието", владеещ кармата. Той е еманация на бодхисатвата на съчувствието Ченрезиг (Любящите очи). Кармапите въплъщават активността на всички буди и са били предсказани от Буда Шакямуни и Гуру Ринпоче. Kармапа е първият прераждащ се лама (тулку) в Тибет. Той е бил почитан като жив Буда през последните 800 години и е духовният глава на школата Кагю. Преди смъртта си, всеки Кармапа оставя подробни инструкции за точните условия на неговото следващо прераждане. Сега той е в 17-тото си прераждане като Кармапа Тринле Тайе Дордже.

А можеш ли да си представиш, какво прави човешко същество, постигнало Новораждането? Как преценяваш, кое е вярно и кое - не, за такива същества, в частност - за Буда? С какъв аршин ги мериш? Нека да се опитаме да вникнем в смисъла на израза "владеещ кармата". Кой може да я владее? Та преди Новораждането кармата владее човешкото същество, а не то - нея!

Редактирано 17 ноември 201015 г. от Багира (преглед на промените)

Нека да се опитаме да вникнем в смисъла на израза "владеещ кармата". Кой може да я владее? Та преди Новораждането кармата владее човешкото същество, а не то - нея!

Да владееш кармата си или да владееш чужда карма!

Да владееш кармата си или да владееш чужда карма!

Интересен въпрос. За какво му е на някой да владее чужда карма? А да не владее своята? Мисля, че задачата е напълно решена, ако владее своята си, то ест се е освободил от нейното владичество.

А можеш ли да си представиш, какво прави човешко същество, постигнало Новораждането? Как преценяваш, кое е вярно и кое - не, за такива същества, в частност - за Буда? С какъв аршин ги мериш? Нека да се опитаме да вникнем в смисъла на израза "владеещ кармата". Кой може да я владее? Та преди Новораждането кармата владее човешкото същество, а не то - нея!

Само обобщих думите на Secret_rose. Ако веднъж на хиляда години Спасителите посещават Египет, то много от кармапа нямат тази роля. Буда (Гаутама) бил ли е в Египет? Може би друг буда е бил... Иисус пък е бил в Египет само като дете (по официалното Евангелие) и едва ли се е проявявал като Спасител в този период, макар че може би е правил чудеса.

Може неправилно да съм възприела думите и.

Онези, които са описани като "владеещи кармата" би трябвало да са постигнали новораждане, по смисъла на това, че за тях не е нужно да се прераждат. Но пък избират да се прераждат, което пък не се връзва с

Веригата от освободени не ходи в обувки.

и каквото съм подразбрала за събудените от думите на Валентинус и Розичка. Онези, които са "разчупили огледалната сфера" от приказката в темата за Гностицизма.

Ооо, аз нямам представа как трябва да се държи и да мисли един човек постигнал новораждане. Дори не знам, дали тези хора биха предпочели да се затворят в някой храм или пустиня или да проповядват между хората.

По "моята философия" напредъкът на душата става според това, колко и как вършим безкористно работа за другите. В този смисъл, предполагам, че новородените ще ходят между нас. (преди да ги затворят в лудница )

Редактирано 17 ноември 201015 г. от El. (преглед на промените)

Elфче, според мен не бива да се сравняват будите с Христос или който и да било от тях с някой друг. Те имат своята роля за момента, в който са били. От друга страна Христос и Египет са символи... в моите разбирания, не е ясно дали Христос е съществувал като човек и не е важно според мен. Важна е само идеята, пътя, изхода. Ето нещо от любимата ми книжка: През Арийската епоха, в която живее сега човечеството, се различават отделни периоди, които продължават приблизително 6500 години. Във всеки един от тези периоди се развива един опит за завръщане на падналото човечество в неговото предишно състояние. Ние забелязваме, че развитието на Божието старание което следва една космическа силова линия във всеки един период започва в Египет. В Арийското време човечеството минава през 33я период и в съответствие с това преди около 4 000 години пр. Хр. започна 33тото Божие слизане в този период от време, което в началото на нашето летоброене беше коронясано чрез изявата на Иисус Христос. Затова се казва, че Христос е бил на 33 години когато умира. От година 1 до 1939 се развиваше естествената човешка реакция към това слизане. От 1939 до приблизително 1950-1955 човечеството се намираше в едно състояние на объркване и упадък и от 1955 до 2685 ще се осъществят различните процеси на подбор и "жътва". За жътварите обаче периодът до 2001 е с най-голямо значение. Зората на Арийската епоха засиява с появата на космичния Христос преди около 200 000 години в Египет. И в рамките на всеки един период от 6500 години Синът Спасител се извиква отново в Египет. Ограничение е да се вторачваме само в един фрагмент от Божието слизане, както е ограничение и да смятаме Иисус за живял през 1 - 33 или как ги смятат... Христос е слънцето във всеки един човек, но спящо. Той не е отделна личност, никога не е бил... по мое мнение.

Така е! Сравнението често е неуместно. Най-малкото защото има разлика в термините, които употребяват едните философии/религии и другите. Въпреки това, аз предпочитам да подхождам по пътя на "вярно до доказване на противното". Т.е. нещата са били съвсем реални и така, докато не намеря достатъчно аргументи, за да приема тяхната символичност. Мисля, че Иисус Назарянина е бил истинска личност. Дали е вършил всичко, което му приписват и как точно, е религиозно-философски въпрос, който си е за темата "Християнство" Проблемът с доказването на живия човек Иисус е липсата на документи, категорично посочващи рождението или осъждането му, от източници, различни от християнските евангелия. Разбира се, странични източници и индиректни споменавания има, но те са по-скоро реакция към пускащото корени християнство. Като оставим това настрана, според мен християнството, будизма, даоизма и исляма са успели да завладеят света по простата причина, че могат да бъдат проследени до конкретен човек. Хората имат нужда от Жив Бог, който да ги води с увереност към Абстрактния такъв Ако Иисус не е съществувал изобщо, то Отците на Църквата са били невероятни мошеници, за да прокарат гностическата мъдрост между евреите и римляните, създавайки измислена личност. В историята ми се струва, че са по-вероятни обратните случаи - на една истинска личност и се приписват легендарни качества. ... Защо 2001 е от най-голямо значение ?

Не зная за 2001... в книжката има доста обяснения, но няма да се впускам за да не те заблудя излишно. Иначе някъде бях чела, че в Библията са включени само 4 евангелия а другите 96 били отхвърлени (гностичните, апокрифните), та в църквата днес гносис няма... От друга страна учението на богомилите и катарите дава яснота, но...

Иначе някъде бях чела, че в Библията са включени само 4 евангелия а другите 96 били отхвърлени (гностичните, апокрифните), та в църквата днес гносис няма...

От друга страна учението на богомилите и катарите дава яснота, но...

Да, в Новия Завет са вкючени само 4 евангелия, но отхвърлянето на останалите апокрифните е чааак през 4ти век. Лаодикийски събор И преди това, разбира се, са били заклеймени ересите

Първият вселенски събор е проведен в Никея през 325 г. и е бил свикан от император Константин I с цел да се спрат разногласията в църквата предизвикани от арианството. Съборът осъжда учението на Арий като ерес и приема т. нар. Символ на вярата. В Никея се създава и традицията всички по-важни религиозни въпроси да се решават на вселенски събори.

Арий е бил повлиян от гностицизма и смятал, че Бог е толкова отделен от света, че въплъщението е невъзможно, и че Бог е просто единство (монада). От това следвало, че Синът е сътворен преди създанието на света, а не е вечно роден от Отец, което противоречало на учението за Св. Троица (Божието триединство). Въпреки, че партията на полу-арианите също подписала символа, тяхното учение, което въвеждало йерархия в Троицата също било отхвърлено с добавката, че Сина е единосъщен (хомоусиос) на Отец - т.е. че Отец и Син имат еднаква природа и същност.

На този събор, освен това се взима решение Великден да се празнува отделно от еврейската Пасха на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Така се определя разлика от 14 дни между двата празника.

Съборът фиксира първенството на епископите на четирите най-големи митрополии (патриархати): Рим, Александрия, Антиохия и Ерусалим.

първи никейски събор

Богомилството и разновидностите му на запад са по-късни... Преди това е манихейството и арианската ерес

Създателят на манихейството Мани (214–276) е роден в град Mardinu (Мардин) в Месопотамия в семейство, което изповядва елкезаитство - умерено дуалистична кръщелна секта. Той е повлиян от зороастризма и започва да проповядва от ранна възраст. Според биографичните свидетелства, запазени от ибн ан Надим и ал Бируни, като младеж Мани получава откровение от дух, когото по-късно нарича Близнака. Този дух го учи на божествените истини, които се превръщат в манихейската религия. Мани твърди, че е Параклетът, както е обещано в Новия завет, Последният пророк и Печатът на пророците, който завършва поредица от хора, водени от Бог, включително Зороастър, Хермес, Платон, Буда и Исус Христос.

....

Най-забележителния принцип в манихейската теология е нейният дуализъм. Вселената се разглежда като бойно поле между злия материален бог и добрия духовен бог. Християните признават злия бог като Сатана, но, разбира се, не приемат идеята, че той има същите сили като Бог. Според християните за разлика от Бог, Сатаната е сътворено същество. Терминът манихейски често се използва за всяка религия с подобно виждане за борба между добро и зло.

манихейство

Така, че явният гносис е бил премахнат и заличен от християнската доктрина, но това не значи, че апостолите не са имали възможност да имат досег с него и да предават/преподават от него . ... Опитах се да видя колко от апостолите са били грамотни и посветени в мистичните учения. До никъде не стигнах, че са много. От 12те най-близо до Него, май няма.

Не, наистина е абсурдна тази теория за конспирацията на апостолите да създадат култ около измислена личност. Ако беше само до отхвърляне на римското владичество или разобличаване на фарисеите, апостолите щяха да ги обявят за някакъв вид въстанници и щяха да запишат по-проявените от тях в римските документи (като Спартак примерно). Съмнявам се евреите да са си правели труда да записват дребните възстанници в Талмуда, ако не е ставало въпрос за някоя по-голяма война. ...

Мисля, че е най-добре да престана да умувам по тоя въпрос, защото все пак са ПредКоледните пости.

-----

Иска ми се да бе имало човек до Иисус, който да записва думите му...

-----

Опитвам се да разбера (приема) от известно време следното : Ако света на душата (духа) е безвреме, а времето съществува само за нас, за да можем да изживяваме крайни животи, то еволюцията на духа в никакъв случай не би трябвало да се възприема само като линейна. Може да е линейна, разбира се, в историческа последователност, но не е задължително. Човек може да избира да се ражда в по-стари исторически времена, за да изпита/усъвършенства умението на духа да побеждава животинските инстинкти в една по-груба, по-примитивна физически среда и да експлоатира развитието на ума в сегашно време.

Т.е. някъде в историческото минало е възможно твоят дух (или моят, или нечий друг) вече да е скъсал оковите на самсара.

Разсъжденията ти и търсенето ти те водят по правилната пътечка... само това мога да кажа...

Ще научиш всичко, също и кой е Христос и кога го е имало

И трябва сама, а не някой да те води. Ние търсим самички подобните си, но те ни намират, също и Бог.

Опитвам се да разбера (приема) от известно време следното :

Бих казала, че с всяко прераждане се доближаваме до Идеята на Спасението. Няма да и давам друго име, не бих могла.

За да достигнем до пътечката на избавление е нужно да сме преминали през необходимите опитности. Често са нужни много животи за това. С всеки следващ сме все по-близо... и един ден...

Животите ни тук затова не са случайни, няма нищо случайно. Личността, толкова ненужна в пространството на неподвижния божествен свят, е базата, върху която този божетсвен свят ще бъде изграден. Когато му дойде времето...

@--;--

След като толкова вярващи има в прераждането, чудя се как няма (още) тема със заглавие "Имам проблем с прераждането".

Това не е проблем с прераждането - това е истина - и не е религия,а научно обяснение - и е по

точно още от древногръцките философи и от най-древните религии от света.

След като толкова вярващи има в прераждането, чудя се как няма (още) тема със заглавие "Имам проблем с прераждането".

Това не е проблем с прераждането - това е истина - и не е религия,а научно обяснение - и е по

точно още от древногръцките философи и от най-древните религии от света.

След като толкова вярващи има в прераждането, чудя се как няма (още) тема със заглавие "Имам проблем с прераждането".

Това не е проблем с прераждането - това е истина - и не е религия,а научно обяснение - и е по

точно още от древногръцките философи и от най-древните религии от света.

Извинявайте,че три пъти съм го постнала този отговор,нещо стана с компютъра ми и сигурно

затова така стана.

Вярвам в преяждането. Извинете, кавармата ми дойде в повече.

За какво ви е бе, момичета, за какво ви е цялото туй знание за миналите ви животи?

Защо пак и пак да се връщате към кошмари, от които едвам сте изпълзели? Дори да намерите там причината за сегашни болести и влечения, какво ще постигнете? - ще излекувате нещо си, а ще се разболеете от две други...

Нали за това Христовата сила ви предлага Универсалното лекарство, нали за това Той, Спасителят, чука на вратата, и ако му отворите, ще влезне и ще вечеря с вас...

20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

Откровение, 3

Знаете ли четох в една статия в Интернет,че хора могат да се излекуват от миналите си животи.

Много интересно ми се стори,но трябваше да запомня линка,щеше да е интересно на всички.

Ако я намеря пак ще информирам линка.

За какво ви е бе, момичета, за какво ви е цялото туй знание за миналите ви животи?

Защо пак и пак да се връщате към кошмари, от които едвам сте изпълзели? Дори да намерите там причината за сегашни болести и влечения, какво ще постигнете? - ще излекувате нещо си, а ще се разболеете от две други...

Нали за това Христовата сила ви предлага Универсалното лекарство, нали за това Той, Спасителят, чука на вратата, и ако му отворите, ще влезне и ще вечеря с вас...

20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.

21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол.

Откровение, 3

Не се интересуват само момичета от миналите си животи и много мъже също се интересуват вече от тях. Много момчета ме питат за своите минали животи. Ние трябва да знаем грешките си,които сме допснали в миналите животи,за да не ги допущаме същите грешки в настоящето.

И още само чрез прераждането ще може да се обединим ние всички нации в един духовен център

без омраза и войни.

Това не е проблем с прераждането - това е истина - и не е религия,а научно обяснение - и е по

точно още от древногръцките философи и от най-древните религии от света.

Това не е проблем с прераждането - това е истина - и не е религия,а научно обяснение - и е по

точно още от древногръцките философи и от най-древните религии от света.

Това не е проблем с прераждането - това е истина - и не е религия,а научно обяснение - и е по

точно още от древногръцките философи и от най-древните религии от света.

Извинявайте,че три пъти съм го постнала този отговор,нещо стана с компютъра ми и сигурно

затова така стана.

Не се сърди на компютъра скъпа, сигурно той премина през фаза "прераждане".

Това си е направо един порочен кръг. Какъв е този алгоритъм без гарантирана изходна точка? Има да си циклим върху душите с отрицателен баланс до умопомрачение или до препълване на клетката, в която се записва кармничният ни баланс. Какво следва след това?

Трябва ли да се оставя на случайността да избира, не би ли следвало нашето развитие да е осъзнат, волеви продукт, а не променящ се товар в следствие на незапомнени, неосъзнати факти?

От абсолютна гледна точка, това което всъщност сме е безначално, безгранично ясно осъзнаване, което винаги е. Докато нямаме директно преживяване тази гледна точка е само идея. Директното преживяване на това, което сме е абсолютно безстрашие, спонтанна радост и смислени действия, полезни за другите, които се случват без идеята "аз правя нещо за теб".

На относително ниво липсата на преживяване на това което сме води до разделение: Аз и всичко останало. Ние вярваме, че съществуваме като отделен и независим "аз" и съответно преживяваме света по този начин. Реакциите ни към всичко което се случва и което срещаме са три: "Харесва ми", "Не ми харесва", "все ми е едно". Да слагаме всичко в тези три категории е дълбоко вкоренен навик. Можем обаче да забележим, че едно и също нещо може да харесваме днес и да мразим утре. Аз може да обичам нещо и в същия момент някой друг да го мрази. Това, че поставяме всичко в тези три категории не означава, че нещата са едни или други. Защото в крайна сметка всички неща зависят от причини - появяват се, променят се през цялото време и изчезват.

Ние обаче приемаме нашата оценка за истинска. Резултатът е поява на емоции, които в будизма са наречени смущаващи. Емоции като желание, привързаност, алчност, гордост, завист, ревност, гняв, омраза... Тези емоции зависят от причини: появяват се променят се и изчезват. Ние обаче ги приемаме за съвсем реални и ги оставаме да управляват мислите, думите и делата ни. Резултатът е страдание за другите, и понеже каквото и да правим оставяме отпечатък и собствения си ум, ние създаваме причини и за собственото си страдание. Това е безкраен цикъл, който е наречен Самсара.

Има изход от това. Същността ни е съвършена. Това което можем да направим е да открием и преживеем това. Не е лесно, но е възможно. Всеки е Буда. Не всеки знае това.

Не само че вярвам в него, ами прераждането е и онова, което обяснява и придава смисъл на важни и значими духовни и религиозни въпроси. Както и да е, надявам се повече да не се раждам на тая планета

От абсолютна гледна точка, това което всъщност сме е безначално, безгранично ясно осъзнаване, което винаги е. Докато нямаме директно преживяване тази гледна точка е само идея. Директното преживяване на това, което сме е абсолютно безстрашие, спонтанна радост и смислени действия, полезни за другите, които се случват без идеята "аз правя нещо за теб".

На относително ниво липсата на преживяване на това което сме води до разделение: Аз и всичко останало. Ние вярваме, че съществуваме като отделен и независим "аз" и съответно преживяваме света по този начин. Реакциите ни към всичко което се случва и което срещаме са три: "Харесва ми", "Не ми харесва", "все ми е едно". Да слагаме всичко в тези три категории е дълбоко вкоренен навик. Можем обаче да забележим, че едно и също нещо може да харесваме днес и да мразим утре. Аз може да обичам нещо и в същия момент някой друг да го мрази. Това, че поставяме всичко в тези три категории не означава, че нещата са едни или други. Защото в крайна сметка всички неща зависят от причини - появяват се, променят се през цялото време и изчезват.

Ние обаче приемаме нашата оценка за истинска. Резултатът е поява на емоции, които в будизма са наречени смущаващи. Емоции като желание, привързаност, алчност, гордост, завист, ревност, гняв, омраза... Тези емоции зависят от причини: появяват се променят се и изчезват. Ние обаче ги приемаме за съвсем реални и ги оставаме да управляват мислите, думите и делата ни. Резултатът е страдание за другите, и понеже каквото и да правим оставяме отпечатък и собствения си ум, ние създаваме причини и за собственото си страдание. Това е безкраен цикъл, който е наречен Самсара.

Има изход от това. Същността ни е съвършена. Това което можем да направим е да открием и преживеем това. Не е лесно, но е възможно. Всеки е Буда. Не всеки знае това.

Здравей Вало,

Тази игра вече я играхме с теб, и не ми се ще да я почваме наново. Аз съм инженер, за мен процесите се описват еднозначно. Мога да приема твърденията ти само ако дадеш дескриптивна спецификация, на състоянията и методология, гарантираща с добра доверителна вероятност, възможността за преминаване от едно състояние в друго. С други думи, също като небезизвестния Тома - нуждая се от доказателствен материал. Това се опитах да кажа и на secret_rose. Юнашкото доверие, не спада към списъка от добродетелите ми. Отвъд това, аз обичам емоциите - състоянията си на радост, гняв, гордост, мъка, тъга, възбуда, глад, ситост, търсене, скука. Те са част от човешката ми натура - присъщи на вида ми - с тях съм създаден. Не питая нужда да бъда повече от човек. Всичко това, присъщо ли е за Буда?

Не само че вярвам в него, ами прераждането е и онова, което обяснява и придава смисъл на важни и значими духовни и религиозни въпроси.

Както и да е, надявам се повече да не се раждам на тая планета

Че какво и е на планетата? Имам предвид планетата като планета, а не обществото ни. Планетата ни си е наред. Напълно готина. Хората сме сбъркани

А на коя планета би се родил?

*****

Ползвам въпроса на Дарктерминал за малко разсъждения на своя глава

Една от най-популярните дзен-притчи е за монасите, които преминавали река и единият помогнал на едно девойче да мине. После другият го разкритикувал за постъпката му, но чааак след часове ходене. Нещо от сорта "пипал си жена, омърсил си се" Първият му отговорил пък, че докато той оставил девойчето на брега на реката, другарят му още го носи.

Предполагам, че всички я знаят тази история. Поуката и обаче е много важна. Поуката е да не се привързваме. Да не се привързваме към нещата и емоциите, които са преходни. Към щастието и към болката можем да се привържем така ,че винаги да ги търсим или да създаваме поводи да ги изпитаме. А щастието и болката са преходни, защото са резултат, реакцията ни към дадено събитие.

Дзен притчите, медитацията, разговорите с учител и вероятно много неща, които не знам като методология в будизма, са конкретни техники за освобождение от самсара. Дескриптивна спецификация на състоянията има право да ти даде само учител. Защото той е, който е преживял вече пробуждането и може да установи с точност, дали си на прав път или се заблуждаваш.

***** Преди няколко дни четох есе от жена, която е преминала от ченълинг, лечителство, себеусъвършенстване, рейки и всякаква ню-ейдж литература към ортодоксалното християнство. Есето носеше заглавие "Аз преживях своето просветление" (I survived my satori). В него тя разказваше как връзката и с демоните, низпослащи различни и поуки и напътствия дотолкова се задълбочила, че тя дори стигнала до онова, което мисли, че е satori. Преживяла е видение, в което съветът за избор на нов живот "я осъждал на живот на самотен остров. След като тя с ужас заявила, че не е редно да я отделят от общуване с други хора, я осъдили на живот като проститутка." След такова шокиращо изживяване, тя се отказала от всичко и се обърнала към ортодоксалното християнство. За съжаление не мога да намеря линка към това откровение =). Според мен, госпожата наистина е успяла да отскочи до света на душите и да се види със съвета стареишини, но не мисля, че това е сатори . Или да- сатори е, защото тя е постигнала за себе си някакво разбиране на нещата, което я е върнало към християнството, но не мисля, че е сатори - виждането на истинската природа на себе си или нещата. Предполагам, че жената е успяла да изпадне в достатъчно дълбока хипноза и да изкара от спомените си някоя от срещите със съвета на старейшините. Питам се, дали ако беше чела и някоя от книгите на М. Нютън или Д. Кенън би реагирала с такъв шок към видяното? Така или иначе в този живот не е проститутка (това не е написано, но предполагам, че е така).

Мога да приема твърденията ти само ако дадеш дескриптивна спецификация, на състоянията и методология, гарантираща с добра доверителна вероятност, възможността за преминаване от едно състояние в друго.

В будизма и индуизма има специален раздел наречен прамана, който е нещо като кантовата критика на чистия и емпиричния разум, и основа на будистката и индуистката метафизика. Но така, както човек може да е христянин без да е чел Августин или Тома, така и човек може да е будист или индуист без да познава Дармакирти или Шанкара.

Здравей Вало,

Тази игра вече я играхме с теб, и не ми се ще да я почваме наново. Аз съм инженер, за мен процесите се описват еднозначно. Мога да приема твърденията ти само ако дадеш дескриптивна спецификация, на състоянията и методология, гарантираща с добра доверителна вероятност, възможността за преминаване от едно състояние в друго. С други думи, също като небезизвестния Тома - нуждая се от доказателствен материал. Това се опитах да кажа и на secret_rose. Юнашкото доверие, не спада към списъка от добродетелите ми. Отвъд това, аз обичам емоциите - състоянията си на радост, гняв, гордост, мъка, тъга, възбуда, глад, ситост, търсене, скука. Те са част от човешката ми натура - присъщи на вида ми - с тях съм създаден. Не питая нужда да бъда повече от човек. Всичко това, присъщо ли е за Буда?

Всъщност нямам за цел да убеждавам.

Има два вида радост. Единият вид зависи от причини и условия. Искаме нещо - случва се - радостни сме. Причините и условията се променят и рано или късно губим тази радост. Има и безусловна радост, когато имаме директно преживяване на това, което сме - това в същността си е радост, независеща от причини, тази радост е аспект на същността ни.

Някои емоции като мъка, тъга, скука, ревност, алчност, завист... са резултат от вярата в отделен и независим "аз". Когато тази илюзия е разтворена, тогава повече няма такива емоции.

Не е необходимо да се вярва в това. Но може да се провери. Тази проверка в будизма е съвкупност от интелектуално изучаване и директен опит. В резултат ние НЕ можем да се усъвършенстваме.

Можем само да открием това, което наистина сме, абсолютната си природа.

Не отговаряш на въпроса ми. Човек търсещ описаните от теб емоции (мъка, тъга, скука, ревност, алчност, завист...), обладава ли същността на Буда, щом като явно не се опитва да я достигне?

Не отговаряш на въпроса ми. Човек търсещ описаните от теб емоции (мъка, тъга, скука, ревност, алчност, завист...), обладава ли същността на Буда, щом като явно не се опитва да я достигне?

Същността на всеки е Буда - отворено безначално и безкрайно ясно осъзнаване. Липсата на директно преживяване на тази същност е причината за преходни емоции като гняв, гордост, завист, алчност ...

Някой, който иска да открие и преживее същността си, може да използва тези емоции като гориво по пътя.

Ето нещо на руски за петте основни смущаващи емоции : http://sansara.net.ua/buddhism/experience/disturbingemotions.html

Какъв Буда е този, който умишлено не следва пътя на Буда?

Какъв Буда е този, който умишлено не следва пътя на Буда?

-------------------

...друг вид Буда.

Например ефесянин

Или Тат, Асклепиус,

или пур /чист/, албигоец, дедец, алхимик...и т.н