за него не знам ама пише у дебелата книга ако имаш две бири дай едната на ближния си

еми дай!тая жега не се търпи!

еми дай!тая жега не се търпи!

носи сееее

 

носи сееее

 

пред блока ли да чакам или да се катерим по етажите!?

пред блока ли да чакам или да се катерим по етажите!?

питай Хейердал - той знае

glen тия петте ако те натиснат какво ще промълвиш?

Пресвета божия майко.....

glen тия петте ако те натиснат какво ще промълвиш?

Пресвета божия майко.....

винаги използвам Отче наш....

винаги използвам Отче наш....

... дай нам бирата и картофките със сиренце и дъжд дай че много жега настана да се свети твоето име

Амин

Както казваха:

И да вярвате в преражданията и да не вярвате- пак ще се преродите!...

Както казваха:

И да вярвате в преражданията и да не вярвате- пак ще се преродите!...

ами така е - мислят си някои че ще минат по околовръстното

само че такова няма

ами така е - мислят си някои че ще минат по околовръстното

само че такова няма

Така е. Не спори с тях, ще те постигне участта на свети Методий. 

 

Ние доказахме прераждането както логически, така и с примери, ако не могат да разберат, Бог ще им даде да разберат като ги върне обратно заедно с всичките им карми.

Ние доказахме прераждането както логически, така и с примери, ако не могат да разберат, Бог ще им даде да разберат като ги върне обратно заедно с всичките им карми.

Това което доказахте логически е, че не можете да изведете свястно доказателство без да се опирате на вярата, а с примерите можете да станете само за смях, защото и децата не вярват в подобни измишльотини. Вяра в прераждането ще има докато има хора на земята, но тя няма да бъде логически доказана, а ще бъде вяра, суеверие, страх от смъртта породен от невъзможността за справяне с живота и обикновено умствено безсилие. Ще дам пример за приемане теорията на прераждането въз основа на вярата от Карма Кагю: Подобната на пространство природа на ума не може да бъде родена или да умре. За да приемеш че нещо не може да умре, трябва да приемеш, че е вечно. Подобна вяра приема грешно пространството за вечно, защото не е имала преди това доказателства, че то е относително и гъвкаво на теория(Айнщайн) и доказано експериментално(2004-2006), и в стремежа си да получи отговор на всяка цена(независимо дали има такъв на даден етап), бърка. С две думи невежеството(неведението) се прераждат, а индивидът който вярва в прераждането си пътник, независимо дали вярва в прераждането или не.

Редактирано 13 август 201412 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Това което доказахте логически е, че не можете да изведете свястно доказателство без да се опирате на вярата, а с примерите можете да станете само за смях, защото и децата не вярват в подобни измишльотини. Вяра в прераждането ще има докато има хора на земята, но тя няма да бъде логически доказана, а ще бъде вяра, суеверие, страх от смъртта породен от невъзможността за справяне с живота и обикновено умствено безсилие. Ще дам пример за приемане теорията на прераждането въз основа на вярата от Карма Кагю: Подобната на пространство природа на ума не може да бъде родена или да умре. За да приемеш че нещо не може да умре, трябва да приемеш, че е вечно. Подобна вяра приема грешно пространството за вечно, защото не е имала преди това доказателства, че то е относително и гъвкаво на теория(Айнщайн) и доказано експериментално(2004-2006), и в стремежа си да получи отговор на всяка цена(независимо дали има такъв на даден етап), бърка. С две думи невежеството(неведението) се прераждат, а индивидът който вярва в прераждането си пътник, независимо дали вярва в прераждането или не.

Питах те какво е Самсара...една от основните концепции в будизма, но не помня да съм получила отговор от теб.

Това е главната цел в Будизма - освобождението от Самсара...т.е. освобождение от кръговрата на преражданията.

Редактирано 13 август 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Ко рече? Малко преди да стане Буда бил непросветен бодхисатва? Това вече ми идва в повече.Лека нощ и приятно забавление.

В няколко сутри от пали-канона сам Шаямуни казва това - Аряпаресана сутра, Пубе сутра, Камагуна сутра, Дведха витака сура, Гаясиса сутра, Маха сиханада сутра.Та премисли това, което ти идва в повече. Според мен е мнението ми въобще и не само. Анализирай се.

Това което доказахте логически е, че не можете да изведете свястно доказателство без да се опирате на вярата, а с примерите можете да станете само за смях, защото и децата не вярват в подобни измишльотини. Вяра в прераждането ще има докато има хора на земята, но тя няма да бъде логически доказана, а ще бъде вяра, суеверие, страх от смъртта породен от невъзможността за справяне с живота и обикновено умствено безсилие. Ще дам пример за приемане теорията на прераждането въз основа на вярата от Карма Кагю: Подобната на пространство природа на ума не може да бъде родена или да умре. За да приемеш че нещо не може да умре, трябва да приемеш, че е вечно. Подобна вяра приема грешно пространството за вечно, защото не е имала преди това доказателства, че то е относително и гъвкаво на теория(Айнщайн) и доказано експериментално(2004-2006), и в стремежа си да получи отговор на всяка цена(независимо дали има такъв на даден етап), бърка. С две думи невежеството(неведението) се прераждат, а индивидът който вярва в прераждането си пътник, независимо дали вярва в прераждането или не.

А Буда като описва в пали-канона, че в последните си животи и в този преди просветлението под дървото бодхи, е бил само един непросветен бодхисатва, за кое казва че се преражда, което помни (може да си спомни) всичките си прераждания и което се има за "аз"?Порешни са ти възгледите и не познаваш пали-канона, а непознавайки го, няма как да бъдеш истински последовател на Буда. Ще си последовател а собствените си представи и фантази за Буда и Будизма.По-добре започни истински да се запознаваш с учението - да четеш и изучаваш пали-канона и то в добър превод.После помисли да вземеш/приемеш убежище. В пали-канона има сутри, които разяснават важността на убежището.

Питах те какво е Самсара...една от основните концепции в будизма, но не помня да съм получила отговор от теб.Това е главната цел в Будизма - освобождението от Самсара...т.е. освобождение от кръговрата на преражданията.

По-скоро дефиницията е освобождение от страданието, което съществува в Сансара, което представлява еди какво си, причинено от еди що си, което може да бъде прекратено по еди какъв си начин.Четири Благородни Истини.В последствие са допълва/разяснава, че цялата сансаричност, която неизменно преживява обусловеното съзнание, което цикли в нея, е изпълнена със страдание.Самото прераждане е свързано с два неща, които са описани като страдание - раждането и смъртта и те се редуват в цикличност, докато обусловеното съзнание не се раздели със обусловеността си.Раждането и смъртта са последните две звена от Зависимия произход, който непрекъснато се приповтаря, дори и за бодхисатвите и тъй докато не се в случи окончателно и пълно просветление.Буда не отрича въобще прераждането. Точно напротив обяснява го и посочва различните светове/локи, където съществото (обусловеното съзнание) би могло да се прероди, според обусловеността си.Ако речем, че искаме да се освободим от Сансара, тежестта е една и реално в нас би могло да се оформи ненавист към самата сансара, към света, който живеем, но ако речем, че искаме да се освободим от обусловеността си, от неведението и санскарите, тежестта е съвсем друга, съвсем различно е и въобще я няма възможността да намразим, или да ненавидим този свят*.Е, да възможно е да намразим и ненавидим себе си, ако подходим с неразбиране, неправилно, описвайки се с обусловеността си, затова правилния възглед винаги припомня, че буда природата е в теб и не само, а че тя е твоята* истинска същност, което решава проблема с самоагресията и омразата към себе си.Правилният подход е да търсим освобождение от неведението/от невежеството/от обусловеността си и от санскарите, които са в нас. Това са враговете на човека - собствената му заблуда.Наричат се два воала, две затъмнения - когнитивен и емоционален - скандхи и клеши.

Редактирано 13 август 201412 г. от rurk (преглед на промените)

Буда не отрича въобще прераждането. Точно напротив обяснява го и посочва различните светове/локи, където съществото (обусловеното съзнание) би могло да се прероди, според обусловеността си.

Няма как Буда да отрича прераждането, след като цялото негово учение се върти около Колелото на раждане и смърт, наречено Самсара.Самото страдание се причинява от раждането. Ако няма раждане - няма да има страдание, няма да има и смърт.

Всичко в учението на Буда се основава на тези три причини - раждане, страдание и смърт. И съответно той търси пътя, начините, чрез които да се излезе от тази въртележка.

Няма как Буда да отрича прераждането, след като цялото негово учение се върти около Колелото на раждане и смърт, наречено Самсара.Самото страдание се причинява от раждането. Ако няма раждане - няма да има страдание, няма да има и смърт.Всичко в учението на Буда се основава на тези три причини - раждане, страдание и смърт. И съответно той търси пътя, начините, чрез които да се излезе от тази въртележка.

Не е точно така.Буда не посочва раждането като причина за страданието, а казва, че раждането е само един от видовете страдание. Раждането е следствие на причината за страданието. Раждането е страдание.Буда посочва, че причина за страданието е на първо място неведението, а на второ жаждата, която е причинена от санскарите и от самото неведение.Коренът е неведението/невежеството/обусловеността - това е причината и за страданието. Враг номер едно.Да не се бърка с Осама бин Ладен. :-)

Редактирано 13 август 201412 г. от rurk (преглед на промените)

Не е точно така.Буда не посочва раждането като причина за страданието, а казва, че раждането е само един от видовете страдание. Раждането е следствие на причината за страданието. Раждането е страдание.Буда посочва, че причина за страданието е на първо място неведението, а на второ жаждата, която е причинена от санскарите и от самото неведение.Коренът е неведението/невежеството/обусловеността - това е причината и за страданието. Враг номер едно.Да не се бърка с Осама бин Ладен. :-)

Ако няма раждане, няма как да има невежество.

Първопричината е, че си се родил...след това идва всичко останало!

Съществото се ражда и умира поради невежеството си/обусловеността си. Раждането и смъртта са хем следствие, хем страдание. Самите те са болезнени, неприятни. Водят се междинни състояния (бардо).По време на живота съществото е подчинено на Карма, то ест в него кармичните семена изискват определени действия, в същото време заради тях, заради обусловеността си човек получава това, което му се полага, като следствие от предишните му дела и в същото време заработва нова Карма, ови кармични семена се явяват, на които утре*, или след време, ще вземе жътвата/последствията.Образно казано днес жънеш това, което вчера си сял и в същото време сееш това, което утре ще жънеш.Извън образното това се случва всеки миг. Всеки миг изживяваш някаква жътва от предишни семена - в различна по доза болезненост, и в същото ввеме сееш/оформяш нови семена, които ще ти донесет плода си в бъдеще, в бъдещите мигове.И това продълава докато човек не съумее правилно да отработи семената, санскарите - да не се пуска по течението на импулсите, но и да не ги потиска.Седния път е осъзнаването, което е трансформиращо санскарите, пречиства ги, изгаря ги.Разбира се има методика, която позволява човек да изживява импулсите си, но тази методика без осъзнат учител е опасна.Започва се и се продължава до края със съблюдаване на тяло, реч и ум, или иначе казано на действия физически, на чувства/емоции и на мисли.Тези ум, реч и тяло са подкладени от семената и на свой ред оформят семена/санскари.Също е важно да се знае кое е чисто/правилно и кое е нечисто/неправилно. Нужно е за да се оформи т.н. засуга, или причината/семената за добра/положителна карма.В Хиндуизма това е сатва гуната, от където може да се всъпи в самадхи лесно.Обобщено - правилен възглед и правилно действие, правилно съзерцание, правилна реч и т.н. осморен път.

...

...и всичко това, за да постигнеш Нирвана и да се освободиш от Колелото на раждане и смърт.

 

Това го пише още в Първата и Втората благородна истина:

 

1. Животът е пълен със страдания.

Раждането е страдание. Старостта е страдание. Болестта е страдание. Смъртта е страдание. Скръбта, болката, мъката, отчаянието са страдания. Всичко свързано с "неприятното" е страдание. Раздялата с "приятното" е страдание. Неполучаването на "желаното" е страдание.

2. Причината за страданията e самият живот.

Предразсъдъците, заблудите, страхът от живота и от смъртта водят до страдания. Неприемането на нещата такива, каквито те са по своята природа, води до страдание. Бедността и невъзможността да бъдат задоволени телесните, емоционалните и интелектуалните нужди на теб и на твоето семейство пораждат страдания. Болестите и смъртта пораждат страдания. Предразсъдъкът, че твоето Аз се отъждествява с притежаваните от теб богатства, скъпи вещи и власт води до страдания. Стремежът към телесни удоволствия поражда страдания. Егоизмът поражда страдания. Самоувереността и несигурността пораждат страдания. Прекаленото вкопчване в нещата от живота поражда страдания.

3. Страданията могат да бъдат прекратени.

За това е необходимо да се следва осемстепенния път на Буда.

4. Съществува път за прекратяване на страданията, водещ към нирвана (nirvana).

Редактирано 13 август 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Ако няма раждане, няма как да има невежество. Първопричината е, че си се родил...след това идва всичко останало!

Явно си мислиш, че знаеш повече от Буда... :-) Явно е и, че пак нещо си си навила на пръста, като убеждение, което е пак погрешно и вместо да вазмисмиш, въртиш плочата, при това без да имаш пряката опитност и познание.Не е тъй. Не е нужно да се раждаш в този свят, за да страдаш. Самата обусловеност на съзнанието е причина за страданието и без да се раждаш тук. В т.н. "отвъд" страданието не се прекратява, точно щото не е прекратена обусловеността/невежеството.Там, отвъд, обусловеното съзнание продължава да изживява страдание от болезненост и непостоянство. Дори приятните райски локи/светове са страдание, поради непостоянството си, но явно това е трудно да се схване...

...и всичко това, за да постигнеш Нирвана и да се освободиш от Колелото на раждане и смърт.

От страданието да, от обусловеноста. Колелото, ражането и смъртта са само следствие. Те не са първопричина. Те са видове страдание.Буда ги посочва - раждането е страдание, смъртта е страдание, болестта е срадание, старостта е страдание, свързване с неприятното е страдание, раздяла с приятното е срадание.Раздялата с приятното е част от непостоянството и то е оформящо страданието в готините/райските локи/светове/сфери.

Явно си мислиш, че знаеш повече от Буда... :-)

Явно е и, че пак нещо си си навила на пръста, като убеждение, което е пак погрешно и вместо да вазмисмиш, въртиш плочата, при това без да имаш пряката опитност и познание.

Не е тъй. Не е нужно да се раждаш в този свят, за да страдаш. Самата обусловеност на съзнанието е причина за страданието и без да се раждаш тук. В т.н. "отвъд" страданието не се прекратява, точно щото не е прекратена обусловеността/невежеството.

Там, отвъд, обусловеното съзнание продължава да изживява страдание от болезненост и непостоянство. Дори приятните райски локи/светове са страдание, поради непостоянството си, но явно това е трудно да се схване...

Не, съвсем не се мисля за по-знаеща от Буда.

Той е стигнал до заключението, че причината за страданията е самият Живот.И първопричината е самото раждане. И само ако се освободиш от този кръговрат, само тогава няма да страдаш.

 

1. Животът е пълен със страдания.

Раждането е страдание. Старостта е страдание. Болестта е страдание. Смъртта е страдание. Скръбта, болката, мъката, отчаянието са страдания. Всичко свързано с "неприятното" е страдание. Раздялата с "приятното" е страдание. Неполучаването на "желаното" е страдание.

2. Причината за страданията e самият живот.

Предразсъдъците, заблудите, страхът от живота и от смъртта водят до страдания. Неприемането на нещата такива, каквито те са по своята природа, води до страдание. Бедността и невъзможността да бъдат задоволени телесните, емоционалните и интелектуалните нужди на теб и на твоето семейство пораждат страдания. Болестите и смъртта пораждат страдания. Предразсъдъкът, че твоето Аз се отъждествява с притежаваните от теб богатства, скъпи вещи и власт води до страдания. Стремежът към телесни удоволствия поражда страдания. Егоизмът поражда страдания. Самоувереността и несигурността пораждат страдания. Прекаленото вкопчване в нещата от живота поражда страдания.

3. Страданията могат да бъдат прекратени.

За това е необходимо да се следва осемстепенния път на Буда.

4. Съществува път за прекратяване на страданията, водещ към нирвана (nirvana).

Редактирано 13 август 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

...и всичко това, за да постигнеш Нирвана и да се освободиш от Колелото на раждане и смърт.

Това го пише още в Първата и Втората благородна истина:

1. Животът е пълен със страдания.

Раждането е страдание. Старостта е страдание. Болестта е страдание. Смъртта е страдание. Скръбта, болката, мъката, отчаянието са страдания. Всичко свързано с "неприятното" е страдание. Раздялата с "приятното" е страдание. Неполучаването на "желаното" е страдание.

2. Причината за страданията e самият живот.

Предразсъдъците, заблудите, страхът от живота и от смъртта водят до страдания. Неприемането на нещата такива, каквито те са по своята природа, води до страдание. Бедността и невъзможността да бъдат задоволени телесните, емоционалните и интелектуалните нужди на теб и на твоето семейство пораждат страдания. Болестите и смъртта пораждат страдания. Предразсъдъкът, че твоето Аз се отъждествява с притежаваните от теб богатства, скъпи вещи и власт води до страдания. Стремежът към телесни удоволствия поражда страдания. Егоизмът поражда страдания. Самоувереността и несигурността пораждат страдания. Прекаленото вкопчване в нещата от живота поражда страдания.

3. Страданията могат да бъдат прекратени.

За това е необходимо да се следва осемстепенния път на Буда.

4. Съществува път за прекратяване на страданията, водещ към нирвана (nirvana).

Това е по-точно:

1. Истината за страданието е:

„Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.”

Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.

2. Истината за възникването е:

„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”

Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).

3. Истината за прекратяване на страданието е:

„Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.”

4. Истината за Пътя е:

„Наистина, това е арийски осмеричен път:

- правилни възгледи

- правилни намерения

- правилна реч

- правилни действия

- правилен начин на живот

- правилни усилия

- правилно самообладание

- правилна концентрация

Не, съвсем не се мисля за по-знаеща от Буда.

Той е стигнал до заключението, че причината за страданията е самият Живот.И първопричината е самото раждане. И само ако се освободиш от този кръговрат, само тогава няма да страдаш.

1. Животът е пълен със страдания.

Раждането е страдание. Старостта е страдание. Болестта е страдание. Смъртта е страдание. Скръбта, болката, мъката, отчаянието са страдания. Всичко свързано с "неприятното" е страдание. Раздялата с "приятното" е страдание. Неполучаването на "желаното" е страдание.

2. Причината за страданията e самият живот.

Предразсъдъците, заблудите, страхът от живота и от смъртта водят до страдания. Неприемането на нещата такива, каквито те са по своята природа, води до страдание. Бедността и невъзможността да бъдат задоволени телесните, емоционалните и интелектуалните нужди на теб и на твоето семейство пораждат страдания. Болестите и смъртта пораждат страдания. Предразсъдъкът, че твоето Аз се отъждествява с притежаваните от теб богатства, скъпи вещи и власт води до страдания. Стремежът към телесни удоволствия поражда страдания. Егоизмът поражда страдания. Самоувереността и несигурността пораждат страдания. Прекаленото вкопчване в нещата от живота поражда страдания.

3. Страданията могат да бъдат прекратени.

За това е необходимо да се следва осемстепенния път на Буда.

4. Съществува път за прекратяване на страданията, водещ към нирвана (nirvana).

Това не е точен превод. Затова си се подлъгала в залюченията си - заради неточните източници, които са оформили в еб погрешни впечатления. Затова е много важна работата с думите - правилната реч - думите са част от нея.

Редактирано 13 август 201412 г. от rurk (преглед на промените)

Това е по-точно:1. Истината за страданието е:„Такава, о, монаси, е арийската истина за страданието. Раждането е страдание, старостта е страдание, болестта е страдание, смъртта е страдание. Свързването с неприятното е страдание, неудовлетвореното стремление е страдание. Накратко петте елемента са страдание.”Страданието обхваща физическите, телесните (раждане, старост, болест, смърт) и психическите (свързването с нежеланото, раздялата с желаното, неудовлетворението от живота) преживявания, съпровождащи целия човешки живот и представляващи неразделна част от неговото битие.2. Истината за възникването е:„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).3. Истината за прекратяване на страданието е:„Пълно безстрастие и прекратяване на желанията, отхвърляне на его-то и освобождаване от него, без привързаност към него.”4. Истината за Пътя е:„Наистина, това е арийски осмеричен път:- правилни възгледи- правилни намерения- правилна реч- правилни действия- правилен начин на живот- правилни усилия- правилно самообладание- правилна концентрация

Да, всичко след самото раждане, е следствие.

Ако няма раждане, няма да има и съществуване, няма да има желания, няма да има привързаности, няма да има възгледи, няма да има страдание, няма да има старост, няма да има и смърт.

Това не е точен превод. Затова си се подлъгала в залюченията си - заради неточните източници, които са оформили в еб погрешни впечатления. Затова е много важна работата с думите - правилната реч - думите са част от нея.

Има си хас, моят превод да е точен, а твоя неточен.

 

http://yoga-meditation.us/meditation/buddha-meditation.htm

Да, всичко след самото раждане, е следствие.Ако няма раждане, няма да има и съществуване, няма да има желания, няма да има привързаности, няма да има възгледи, няма да има страдание, няма да има старост, няма да има и смърт.

Не. :-) Обусловеното съзнание продължава да съществува и след смъртта. Страданието също. Раждането е просто процес, болезнен. Затова е наречено просто страдание и се явява следствие от/на самата обусловеност.Прочети внимателно какво пише в третата Истина:2. Истината за възникването е:„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).Жаждата е диктувана от санскарите а те са второто звено от Зависимия поизход. Първото звено и причина за санскарите е неведението, обусловеността на съзнанието.На всичко това е следствие Сансара, включае колелото от раждане и смърт.

Да, всичко след самото раждане, е следствие.Ако няма раждане, няма да има и съществуване, няма да има желания, няма да има привързаности, няма да има възгледи, няма да има страдание, няма да има старост, няма да има и смърт.Има си хас, моят превод да е точен, а твоя неточен. http://yoga-meditation.us/meditation/buddha-meditation.htm

Прочети сутрата и ще ти стане ясно до колко превода и обясненията, които си приела за верни, са такива.Ще се убедиш в думите ми.Не за първи път виждам, че ти е друдно да се разделяш с убежденията си и да приемеш, че си неправа.Раждането е част от съществуването. То е междинно състояние на самото съществуване. Раждането в този свят и въобще не дава началото на съществуването. И преди раждането на този свят обусловеното съзнание (душата както му казват някои) същества.

Редактирано 13 август 201412 г. от rurk (преглед на промените)

Не. :-)Обусловеното съзнание продължава да съществува и след смъртта. Страданието също. Раждането е просто процес, болезнен. Затова е наречено просто схрадание и се явява следствие от самата обусловеност.Прочети внимателно какво пише в третата Истина:1. Истината за страданието е:2. Истината за възникването е:„Такава е арийската истина за възникването на страданието. Наистина, жаждата предизвиква възобновяване на съществуването, съпровождано от жажда за чувствени удоволствия, търсене на удовлетворение ту в едно, ту в друго, стремеж към удовлетворяване на страстите, стремеж към съществуване или несъществуване.”Ако страданието има своя причина, то (страданието) е само следствие, а не изконно състояние на нещата. Изводът на Буда е – причината за постоянното възобновяване на циклите на съществуване е жаждата (желанията).Жаждата е диктувана от санскарите а те са второто звено от Зависимия поизход. Първото свено и причина за санскарите е неведението, обусловеността на съзнанието.На всичко това е следствие Сансара, включае колелото от раждане и смърт.Прочети сутрата и ще ти стане ясно до колко превода и обясненията, които си приела за верни, са такива.Ще се убедиш в думите ми.Не за първи път виждам, че ти е друдно да се разделяш с убежденията си и да приемеш, че си неправа.

Ако нямаш тяло, твоето съзнание би ли имало жажда и желания?Желанията и жаждата не са ли продукти на сетивата и на егото? А те се проявяват само ако имаш тяло.

Редактирано 13 август 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Ако нямаш тяло, твоето съзнание би ли имало жажда и желания?Желанията и жаждата не са ли продукти на сетивата и на егото? А те се проявяват само ако имаш тяло.

Разбира се, че би имало.Защо си мислиш, че тялото е необходимото услове за наличието на жажда?! ХехеПогрешни заключения имаш, щото не познаваш нещата от пряк опит, а и не познаваш учението на Буда.Сетивността не изчезва с тялото. Дори от Майкъл Нютън може да го прочетеш. Той описва, че душата отвъд преживява, чувства, вижда, чува, въпреки, че няма сетивните органи на тялото.Сетивните органи на тялото и самото тяло е в следствие/отражение от/на съзнанието, на обусловеното съзнание, което инак се нарича душа/дух.Самото его, идеята за "аз" ("его" означава "аз") чувството за индивидуалност и отъждествяването с тази индивидуалност е самата характиристика на обусловеността, на неведението. Обусловеното съзнание - това му е обусловеността, една от трите, според Будизма - чувството/идеята за "аз".Буда описва в много сутри как дори и извън тази сфера, извън тази лока, наречена наш свят*, съществуването продължава, а с него и сраданието.Там в другите локи това тяло го няма, което сега имаш, но обусловеното ти съзнание продължава да съществува и да изживява страдание от болезненост и непостоянство.Например в адските сфери, или в божествените сфери, които се явяват райски. Там сраданието продължава. В адските сфери е директно болезнено, дакото в дева локите страданието е от непостоянството.Има и сфери в които нямаш никакво тяло, а има сфери в които съзнанието ти е сведено до минимум, но пък имаш тяло.Това ти тяло, което е свързано с раждането ти в тази лока, не е причина за сраданието. Това е важното да схванеш за да не мразиш нито тялото, нито лока.Това подчертава твърдо Буда. Причината за сраданието е самотото ти неведение/обуловеност/слепотата/невежеството.

Редактирано 13 август 201412 г. от rurk (преглед на промените)