Че то има, синоними им викат. Математика разбрахме колко знаеш. Сега и на граматика ли се опитваш да ни учиш.

Виж пост 293 който е преди твоя и се предполага , че вече си го чел (и какво от това ? ) .

После виж тук : 

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D0%BC

Необходимо ти е поне малко образование !

Аксиома - начин на мислене .

Постулат - отправна точка .

И двете не подлежат на доказателство , защото и двете са факт !

А фактите не се доказват , защото те са това което доказва и прави доказателството .

Аксиомата е факт произтичащ от обективната реалност.

Постулата е факт произтичащ от субективната реалност.

Това са две съвсем различни понятия (дори противоположни по смисъл) - и по форма , и по съдържание !!!

Изхождайки от определена отправна точка , може да се мисли по съвсем различен начин .

Също и обратно мислейки по един и същи начин , може да се изхожда от съвсем различни отправни точки .

С тебе приключих .Толкова и с твоята "граматика".

Редактирано 17 март 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

как да ти отговоря,к

 

 

 

..............

 

Примерът с индианците дадох на Глен, във връзка с въпроса му за Кръстоносните походи, защото всички знаят как "добрите" бели са искали да наложат своята вяра на "лошите" индианци.

кръстоносните походи са организирани не за индиянци а срещу Св.съборната Вселенска Православна Църква!Истинската им цел е унищожаването на Византия, която от самото си създаване е държавническата опора на Православието. Поругаването на светини при опустошаването на превзетия Константинопол, опожаряването на манастири в Света Гора и избиването на монаси, грабежите и насилията над православното население на Балканите!

ти ме питаш за западната църква-римокатолиците ,които аз също не одобрявам!имитиране и подмяна на християнските истини, догми и ценности.  запазват християнската форма на вярата, но се изменят същността й.

Навярно искаш да ми кажеш , че софийската равнина (Евклид) не се явява част от повърхността на Земята (Лобачевски), а самата Земя не е част от космоса (Айнщайн) , или що ? 

Хей , този ! Я се дръж по-адекватно ! Че аман от агресивна посредственост , от учил-недоучил , разбрал- недоразбрал....

За разлика от тебе , когато нещо не го знам - питам знаещите . И гледам на тях с уважение , а не си смуча измислици от пръстите !

 

Такъв беше случаят и тук ! Консултирах се с доцент по математика (приятел) по този въпрос и тогава писах поста си . Той сигурно повече разбира от математика от присъстващите тук и повечето упражняващи се в Гугъл.....Казаното от теб , ако е казано за теб ,вече ще е голям успех за теб самия !

 

Що се отнася само до писаните от capnemo формули , то не е ли разширение на разбирането за  "a" от първата формула като  "sin(a)" във втората формула    и т.н.?

Това даже само зрително , хал-хабер да нямаш от математика трябва да е ясно на всеки !

Що се отнася до Римановата геометрия (за сведение на незапознатите) - това е поглед от вътре на вън към сферата (като огъната в пространството повърхнина) . Обратно на Лобачевски......

Така , че по-кротко с претенциите !

Искам да ти кажа, че абсолютно нищо, ама абсолютно нищо не си разбрал и с никого не си се консултирал.

Просто Чечи не го разбираш.

Простичко, макар и огрубено обеснение, като за теб.

При евклидова метрика има еднакво разстояние м/у точките на двете успоредни линии, дори ако са в/у сфера.Това е идеализация.

При неевклидовата метрика има различно разстояние м/у точките на двете линии и те се пресичат,

В такава метрика няма общовалидни количествени мерни единици като, метър, кв.метър, куб.метър чрез които да се изчисляват дължни, площи, обеми.Това е основната разлика.Огромна разлика.

Така например в софийската равнина ти не можеш да прекараш две линии отстоящи на метър една от друга, чийто радиус да е еднакъв.

Значи това не е евклидово пространство.В една сфера те биха били равни.

И ако разгледаме  земята като идеална сфера - два нейни паралела биха имали еднакъв радиус и еднакво разстояние м/у тях.

Но понеже за грамадното болщинство задачи с предостатъчна точност върши работа и идеализацията, та затова се ползва тя.

Дали ще има 50 см отклонение, при намиране копординатите на един град, населено, място, двор - няма никакво значение.

Но едната метрика се отличава от другата.

 

 

Хайде малко за аксиома и постулат !

Аксиомата определя начина на мислене . "Механизма" на протичане на мисловния процес - как да протича мисловния процес .

Примерно :"Всяка част е по-малка от цялото" определя начина на мислене .

Пример : 

Единият казва , че водата (при 0 градуса) е твърдо тяло .

Другият опонира - не е вярно ! Водата (при 100 градуса) е газ....

Докато не приложите мярката за сравнение "1 градус" - истина в нейната цялост няма ! Има само абсолютната истина , че водата е твърдо тяло или газ .

Така пък се появява парадокс - излиза , че никога няма да можете да се изкъпете с топла вода (течност).

 

Така , че мисленето е трудна работа ......

И ако чичко Гугъл Ви казва , че аксиома и постулат е едно и също , че това са синоними , можете съвсем спокойно да му кажете , че е безхаберник..... (във връзка с един по-горе пост).

Ясно.Примерите ти са просто върха.

Ако един твърди, че водата при 0* е в твърдо състояние, то по никакъв начин твърдението( че при 100* водата е в газообразно състояние)не  опонира на първото.

Истината пък в нейната цялост е съвсем различна, да речем температурата в една е стая 25*.Водата би трябвало да е течно състояние при тази температура.Но ако оставим намокрена дреха - тя ще изсъхне -  да кажем за ден.

Е как при 25* водата е станала на пара? Могат да се дадат безброй такива примери, да речем изсъхване на мокра чиния изпаряване на разлятата течност.

Това е ясен пример, че тази материя не ще да е баш както ти я мислиш.

Няма смисъл и да повтарям какво е аксиома и какво аксиоматизация.Ако ще и най-безхаберен да ти се виждам - всяка теория използва за основа твърдения, които не се обект на доказване от самата нея и се приемат за безусловно верни.

При евклидова метрика има еднакво разстояние м/у точките на двете успоредни линии, дори ако са в/у сфера.Това е идеализация.

...

И ако разгледаме  земята като идеална сфера - два нейни паралела биха имали еднакъв радиус и еднакво разстояние м/у тях.

Offtopic Мънички уточнения: По първото, не всеки две точки от двете линии, само тези двойки, в които ги пресича произволна перпендикулярна права. По второто - може би искаш да кажеш меридиани? Паралелите се очаква да са с различен радиус в каквато и да е сфера - идеална или не примерно екватора и полярната окръжност. Иначе съм съгласен, с това което казваш.

Редактирано 17 март 201412 г. от flare (преглед на промените)

Offtopic Мънички уточнения: По първото, не всеки две точки от двете линии, само тези двойки, в които ги пресича произволна перпендикулярна права. По второто - може би искаш да кажеш меридиани? Паралелите се очаква да са с различен радиус в каквато и да е сфера - идеална или не примерно екватора и полярната окръжност. Иначе съм съгласен, с това което казваш.

 

Offtopic

 

Да, паралелите са с различен радиус и не се пресичат. Разстоянието измерено в дъгови мерни единици по меридианите пресичащи два различни паралела е едно и също. Меридианите се пресичат точно в две точки. И въпреки това, ако мерим разстоянието в дъгови мерки по пресичащите ги паралели, то това разстояние е едно и също. Например, между меридиан 90 градуса изток и меридиан 120 градуса изток разстоянието измерено в дъгови градуси по пресичащите ги паралели е винаги 30 градуса по цялото им протежение от екватора до полюсите, с изключение на самите полюси, където са пресечните им точки. Освен това, пресичащите се меридиани са винаги перпендикулярни на непресичащите се паралели.

.... По второто - може би искаш да кажеш меридиани? Паралелите се очаква да са с различен радиус в каквато и да е сфера - идеална или не примерно екватора и полярната окръжност. Иначе съм съгласен, с това което казваш.

А защо трябва да мислим за дължината като линейни единици? Паралелите са еднакви ако мерим ъглова дължина

А защо трябва да мислим за дължината като линейни единици? Паралелите са еднакви ако мерим ъглова дължина

 

Разбира се за сферична повърхност паралелите не са аналогични на правите в равнината. Аналогични на правите в равнината са меридианите и всички други големи кръгове пресичащи се във всички точки от сферата (не само в полюсите). Аналогията с права в равнината е следната. Както правата разделя равнината на две симетрични части, така и големият кръг разделя сферата на две симетрични части. Както най краткото разстояние между две точки в равнината е правата, която ги свързва, така и най краткото разстояние между две точки върху повърхността на сферата е дъгата от големият кръг, която ги свързва. 

 

Като следствие от това, можем да изкажем твърдението, че за сферична повърхнина, всеки две прави са успоредни и се пресичат в точно две точки. Независимо, че правите се пресичат, разстоянието в дъгови единици между тях се запазва постоянно, с изключение на точките на пресичане.

Offtopic Мънички уточнения: По първото, не всеки две точки от двете линии, само тези двойки, в които ги пресича произволна перпендикулярна права. По второто - може би искаш да кажеш меридиани? Паралелите се очаква да са с различен радиус в каквато и да е сфера - идеална или не примерно екватора и полярната окръжност. Иначе съм съгласен, с това което казваш.

При Badr всичко може ! Даже и паралелите да подменим с меридианите..... !

Също и примера даден за мярка на истина , по същия начин да се приведе за аксиома и постулат.....

А , бе дърдори си човекът...толкова може !...добре , че не е капитан на кораб....

Още един който не е на ясно с понятията - следствието е известно ! Титаник потъна.....

Горе-долу колкото Реджеп.....за него ограничението за не излизане от повърхнината на вън в пространството е нищо работа....няма разлика между кораб и подводница - те са едно и също ! Тогава е съвсем приемливо вместо в открито море , да попаднеш под ледовете на Северния полюс... 

Това никак не са мънички уточнения ! Доста ти е голям аршина прилаган към хора с претенции !Твърде скромен си в определенията !

Да кажем , прекалено си дипломатичен !

Редактирано 18 март 201412 г. от by_chechi (преглед на промените)

А защо трябва да мислим за дължината като линейни единици? Паралелите са еднакви ако мерим ъглова дължина

Шефе, като поправям някой се опитвам да съм особено ясен. Ставаше въпрос за радиусите на паралелите, не самите паралели. Радиус се мери линейнo, не ъглово.

Редактирано 18 март 201412 г. от flare (преглед на промените)

Offtopic Мънички уточнения: По първото, не всеки две точки от двете линии, само тези двойки, в които ги пресича произволна перпендикулярна права. По второто - може би искаш да кажеш меридиани? Паралелите се очаква да са с различен радиус в каквато и да е сфера - идеална или не примерно екватора и полярната окръжност. Иначе съм съгласен, с това което казваш.

Съгласен за първото, това е мисля напълно ясно, а паралелите са с еднакъв радиус в сферата.Центъра на сферата, например не е центъра на тропичната окръжност.Въобще в сферата, всички точки на повърхността и са на еднакво разстояние от центъра .  .

При Badr всичко може ! Даже и паралелите да подменим с меридианите.....

А Чечи, съжалявам, но не се получи.Нищо не подменям.При мен когато кажа паралел, значи казвам паралел.

Не че не мога да сгреша в изказа, но в случая не съм.

Но не се притеснявай, ти си ми дружка.Такъв устрем, такъв ентусиазъм по повод на моя евентуална грешка.Направо съжалявам, че секнах радостта ти.

Извинявам се за което

 паралелите са с еднакъв радиус в сферата.Центъра на сферата, например не е центъра на тропичната окръжност.Въобще в сферата, всички точки на повърхността и са на еднакво разстояние от центъра .

Невярно. Паралелът представлява сечение на сфера с равнина т.е окръжност (избягваме частните случаи с единствена точка). Радиусът на тази окръжност си е обикновен радиус на окръжност и той, както и  центъра ѝ съвпадат с тия на сферата, само и единствено ако споменатата равнина минава през центъра на сферата. Т.е. ако паралелът е и екватор. Иначе радиусът му е по-малък. Толкова. Освен ако не искаш да предефинираш, какво е радиус на окръжност.

Невярно. Паралелът представлява сечение на сфера с равнина т.е окръжност (избягваме частните случаи с единствена точка). Радиусът на тази окръжност си е обикновен радиус на окръжност и той, както и  центъра ѝ съвпадат с тия на сферата, само и единствено ако споменатата равнина минава през центъра на сферата. Т.е. ако паралелът е и екватор. Иначе радиусът му е по-малък. Толкова. Освен ако не искаш да предефинираш, какво е радиус на окръжност.

 

Паралелът не е най краткото разстояние между две точки с еднаква географска ширина, с изключение на случаите, когато този паралел е и екватор и географската ширина е нула градуса. В този смисъл аналогията между паралел и права линия е по далечна, отколкото аналогията между голям кръг и права линия.

А, относно дефиницията за център на окръжност. Ако примерно измислим стандартната дефиниция за център на окръжност, в нея изрично се посочва, че центърът е точка принадлежаща на същата равнина, на която принадлежи и окръжността. Ако обаче в дефиницията пропуснем този момент, тогава центърът би бил права линия перпендикулярна на равнината включваща окръжността и пресичаща тази равнина, в центъра определен от стандартната дефиниция. Тази права линия се явява една и съща за всички паралели и минава както през центъра на сферата, така и през полюсите.

Редактирано 18 март 201412 г. от Реджеп Иведик (преглед на промените)

Паралелът не е най краткото разстояние между две точки с еднаква географска ширина, с изключение на случаите, когато този паралел е и екватор и географската ширина е нула градуса. В този смисъл аналогията между паралел и права линия е по далечна, отколкото аналогията между голям кръг и права линия.

А, относно дефиницията за център на окръжност. Ако примерно измислим стандартната дефиниция за център на окръжност, в нея изрично се посочва, че центърът е точка принадлежаща на същата равнина, на която принадлежи и окръжността. Ако обаче в дефиницията пропуснем този момент, тогава центърът би бил права линия перпендикулярна на равнината включваща окръжността и пресичаща тази равнина, в центъра определен от предната дефиниция. Тази права линия се явява една и съща за всички паралели и минава както през центъра на сферата, така и през полюсите.

Много се  отплеснахте от темата бе,какво стана с тия религии?

Паралелът не е най краткото разстояние между две точки с еднаква географска ширина, с изключение на случаите, когато този паралел е и екватор и географската ширина е нула градуса. В този смисъл аналогията между паралел и права линия е по далечна, отколкото аналогията между голям кръг и права линия.

Не се отнася по въпроса.

А, относно дефиницията за център на окръжност. Ако примерно измислим стандартната дефиниция за център на окръжност, в нея изрично се посочва, че центърът е точка принадлежаща на същата равнина, на която принадлежи и окръжността. Ако обаче в дефиницията пропуснем този момент, тогава центърът би бил права линия перпендикулярна на равнината включваща окръжността и пресичаща тази равнина, в центъра определен от предната дефиниция. Тази права линия се явява една и съща за всички паралели и минава както през центъра на сферата, така и през полюсите.

Така дефинирано всяка окръжност ще има безкрайно много различни радиуси, т.е. радиусът няма да е никакво измерение на окръжността, следователно ще е безсмислен. Отново иррелевантно(обичам я тая дума).

Невярно. Паралелът представлява сечение на сфера с равнина т.е окръжност (избягваме частните случаи с единствена точка). Радиусът на тази окръжност си е обикновен радиус на окръжност и той, както и  центъра ѝ съвпадат с тия на сферата, само и единствено ако споменатата равнина минава през центъра на сферата. Т.е. ако паралелът е и екватор. Иначе радиусът му е по-малък. Толкова. Освен ако не искаш да предефинираш, какво е радиус на окръжност.

Това се нарича заинатяване.Няма как точка от повърхността на сфера  да бъде на различно разстояние от друга такава.Няма как това да е невярно.Координати в сфера се задават чрез радиуса на сферата.

Паралела наистина е окръжност, но в сферата центъра на тази окръжност се явява  частен случай и нищо повече.Тази окръжност може да бъде представена като сечение на равнина и сфера, ала само може, съвсем не е задължително.Същата окръжност може да се получи и чрез константни стойности на две от координатите в сферичното пространство.

Сферата е пространствена фигура, а не равнинна.

Разбира се че в случая радиусите на тези окръжности са различни, това е напълно коректно уточнение. Но това няма никакво отношение към сферата.А разглеждаме именно сфера.

Редактирано 18 март 201412 г. от badr (преглед на промените)

Така ,като чета заглавието на темата и развилата се дискусия,стигам до извода,че общото между религиите,ще излезе математиката

математиката се води майка на всички точни науки. Защо да не е основа и общо на религиите

Не се отнася по въпроса.Така дефинирано всяка окръжност ще има безкрайно много различни радиуси, т.е. радиусът няма да е никакво измерение на окръжността, следователно ще е безсмислен. Отново иррелевантно(обичам я тая дума).

 

Когато говорим за окръжности върху повърхността на сфера, тази ос не е нито безсмислена, нито иррелевантна (и аз обичам купешки думи).

 

Относно това, кое се отнася по въпроса, нали тръгнахме от една аксиома за успоредните прави. В тази връзка за мен е по интересно да разглеждаме големите кръгове, но истината е въпрос на вкус.

 

Относно това, кое се отнася по въпроса, нали тръгнахме от една аксиома за успоредните прави. В тази връзка за мен е по интересно да разглеждаме големите кръгове, но истината е въпрос на вкус.

Особено когато е пица си е баш въпрос на вкус, а големият кръг е наистина за предпочитане.

Редактирано 18 март 201412 г. от badr (преглед на промените)

Особено когато е пица си е баш въпрос на вкус, а големият кръг е наистина за предпочитане.

Ааа, от духовно през абстрактно стигнахме до материалното. Не че материалното толкова разделя религиите но си мисля че в духовен аспект са по-близки

Математиката, това е всъщност точно търсене на общото в мисленето. Не само търсене, но и създаване на общност в мисленето и духовността. Нормално е тя да е общото нещо между религиите и да заговорим за нея. Различните хора имат различни истини и мислят различно, всеки по свой си начин. Много често възникват неразбирателства, защото един влага един смисъл в думите, друг влага друг смисъл. Математиката много помага, ако и двете страни я разбират, тъй като при неразбирателство, могат да си преустроят разсъжденията в конвенционален математически вид, който е разбираем и за събеседника, ако и той е запознат със същите теории и методи.

математиката се води майка на всички точни науки. Защо да не е основа и общо на религиите

От кога религията е наука, па камо ли точна?

огромна.

Група хора вярват в нещо и го твърдят за абсолютна и универсална истина. Героите на историята са различни, обаче сюжетът остава един и същ. Никаква разлика няма във възприятието на която и да е религия. Всички със страхопочитание тачат нещо си, всички изпълняват определени обреди. Всичките сте си лика-прилика.

Редактирано 18 март 201412 г. от Гост (преглед на промените)

От кога религията е наука, па камо ли точна?Група хора вярват в нещо и го твърдят за абсолютна и универсална истина. Героите на историята са различни, обаче сюжетът остава един и същ. Никаква разлика няма във възприятието на която и да е религия. Всички със страхопочитание тачат нещо си, всички изпълняват определени обреди. Всичките сте си лика-прилика.

Би било много хубаво ако се замислиш малко над думите ми, мисли както казват out of the box, не приемай всичко буквално

...

и какви са тия картинки

Общото между религиите е, че се занимават с въпроса за върховната истина. Сега, дали това е Бог или липса на Бог, дали това е истина или липса на истина, но така или иначе може да се каже обобщено, че става въпрос за върховната истина. 

 

Значи общото между религиите е, че се занимават с върховната истина. Ако човек търси върховната истина, следва да търси общото между религиите. И да го търси до този момент, в който престане да различава каквито и да било разлики между тях. По отношение на върховната истина, различията между религиите са прилики между религиите. При Херметизма няма Бог. При Християнството има Бог. Търсещия истината следва да прозре, че нямането на Бог в Херметизма е същото като имането на Бог в Християнството.