За тези, които са се отдали на свещеното безмълвие, Св. Григорий Палама

 

И така, ние трябва да се стараем да наблюдаваме своето разумно начало в неотклонно трезвение и да го направляваме, но как другояче да го наблюдаваме, освен ако не събираме отвън разпръснатия в сетивата ум, за да го изпратим във вътрешността, в самото сърце - хранилището на помислите? Ето затова прочутият Макарий малко след онова, което каза по-горе, допълва: "Там следователно трябва да гледаме дали благодатта е написала законите на Духа". Къде там? В главния управляващ орган, в трона на благодатта, където са всички душевни помисли, тоест - в сърцето.

 

 

Сега вече виждаш колко е необходимо онези, които са избрали да живеят в исихия, да събират и да изпращат ума в тялото си, и още повече - в най-вътрешната част на тялото, която наричаме сърце. Понеже, ако според Псалмопевеца "всичката слава на царската дъщеря е вътре" (Пс. 44: 14), как така ще я търсим някъде навън? И ако според апостола "Бог изпрати в сърцата ни Своя Дух, Който вика: Авва, Отче", как ние няма да се молим заедно с Духа в сърцата си? Ако съгласно Господа на пророците и апостолите Царството небесно е вътре в нас, как няма да се окаже извън небесното Царство този, който старателно се обучава да изведе от вътрешността си своя ум? Соломон казва: "правото сърце дири знание" (Пр. Сол. 27: 21), което другаде сам нерече умно и Божествено. Относно този вид знание, отците, обръщайки се към всички, казват: "Умът, изцяло духовен, се обгражда от духовно познание, което съществува в нас и не в нас, и ние не трябва да преставаме да го изследваме".

 

 

Ние обаче изпращаме ума си не само в тялото и в сърцето, но и в самите себе си. Да обвиняват тези, дето казват, че умът не е отделен, но е единен с душата, "как така някой би могъл да изпрати ума си навътре?". Изглежда те не знаят, че едно е същността на ума, а друго - енергията. Или по-скоро, знаейки това, объркани заради хомонимията, те на драго сърце са се съгласили с лъжците. За да не приемат простотата на духовното учение, достигайки от диалектиката до противоречивостта, според Василий Велики, те са извратили силата на истината в противопоставянето й с лъжеименното знание и лъжеубедителността на софистиката. Така трябва да постъпват само тези, които не са духовни, но смятат, че разсъждават и учат по духовному. Сами не знаят, че с ума не е като с гледането, при което виждаш другите зрими неща, но не виждаш себе си. Но самият ум действа, за да види това, което трябва, посредством пряко самозадвижване, както казва Дионисий Велики. Когато умът се самосъзерцава, той се обръща към себе си и действа спрямо самия себе си. Той казва, че това е негово кръгово движение...

 

Трите степени

 

  И тъй, братя и чеда мои, — започна с благия си глас Григорий Синаит, след като послушниците Сергьо и Климент събраха трохите от общата трапеза и ги хвърлиха пред прага на птичките, а подвижникът, който бе чел евангелието през време на обеда, се поклони нему и на по-старите братя, — законът на духа действува и говори в сърцето, а законът на буквата се извършва в плътта. Първият освобождава ума от греха и смъртта, а другият създава фарисеи, плътски разбиращите и извършващи Божиите повеления хора, ония, които изпълняват всичко за пред людски очи. За закона на духа нека поговорим, братя мои. Старецът замлъкна за малко, а монасите се настаниха по-добре върху дървените столове с радостни лица. Братята седяха в широката светла горница с варосани стени и утъпкан под около дълга и тясна трапеза. Седяха подред според годините и подвижничеството: от двете страни на преподобния се редяха отец Варсануфий и другарят на Григория Синаита отец Герасим от Еврип, — негова пора човек, с плешива глава и сиви очи, — по-нататък идваха: слепият старец Аарон и болнавият отец Иларион, у когото преспа Теодосий, а после — по-млади и по-нови монаси. Сам Теодосий седеше заедно с един мършав и неспокоен калугер, който бе дошъл с него от Търново. Добророман се намираше най-далеко, до самата врата, между неразделните си спътници — Григорий доброписеца и калугера Йосиф. На каменно огнище с едва окаден свод горяха няколко цепеници и оттам идваше мек топлик. Когато двамата послушници отвориха вратата, отвън нахлу студ и се мярна обителта, покрита с рохкав сняг. Под бялата покривка местността изглеждаше променена: сякаш планините бяха дошли поблизо, а канарата с трите пещери се бе смалила и разтеглила. Между пещерите и реката имаше сега висока кула, оградена с гъста засека. Снегът падаше безшумно на едри парцали и здрачаваше далечините, ала все пак се виждаше ясно как на върха на кулата пазеше човек, сгушен в дълъг клашник. От килийките излизаха тънки струйки дим, които се губеха в сивото небе, като че ли белите снежинки попиваха дима в себе си. — Три степени трябва да премине безмълвникът, за да освободи духа си от греха, а душата му, свободна от затъмнение и веществени склонности, да стане съвършено умна по природа, както е бил Адам до грехопадението. Комуто се удаде да достигне това, той ще види своето възкресение преди очакваното общо възкресение и ще каже с думите на апостола: «В тялото ли съм, или не — не зная.»<p> </p>— Първата степен — издигна гласа си Григорий Синаот и палецът на дясната му ръка отпусна няколко зърна от броеницата, която той непрестанно прехвърляше върху скута си — е алфа на базмълвничеството, притвор на храма, долно стъпало от оная стълба, която праотецът наш Яков видя изправена между небо и земя. С три думи така може да се изрази тая степен: отдалечение от мирския живот, пустиннолюбие и труд. Хубаво е за инока да избегне съблазни и всякакви прелести, хубаво и попътно са пост и изнурение на тялото чрез непрестанен труд. Ала това не е всичко, нито е достатъчно. Когато аз, братя мои и чада, изброих в Крит пред блаженопочившия Арсения тия три добродетели на монашеското житие, той се само усмихна. «Духът търси духа» — говори апостол Павел, а онзи, който е избягал от света в пустинята, яде овощия и мед и със своите ръце прави кошници или дълбае икони върху абанос, убива плътта си, а не освобождава своя дух от телесната тъмница. Не в мъртвата плът, а в живата като в чрево материнско ще покълне духът. Защото оня, който убива плътта като греховна и нечиста, става съобщник на богомерзките манихеи и богомили. «Сатана създаде плътта» — говорят еретиците. Бичувайте врага, братя и чада мои! Бог направи Адама чист и плътта и душата человечески бяха създадени от пречистите му ръце. Докато между Създателя и човека имаше единение, душата и плътта бяха сгрени от светлина. Тази именно светлина и първоначална чистота се помрачиха от грехопадението Адамово. Тогава душата се подчини на страстите, а тялото се уподоби на животните. От това време и адът человечески, отделен от Бога, започна да блуждае навсъде като бродник. И тъй ,— завърши преподобният с малко уморен глас и приведено чело, — безмълвникът се старае да възвърне на человека първоначалното единение с Божеството. Ето конечната цел на неговите подвизи! За да достигне това блажено слияние, истинският безмълвник минава през втората степен.<p> </p>— Втората степен — започна пак след кратко мълчание старецът и малките му бляскави очи обходиха всички подвижници, сякаш всекиму искаха да вдъхнат искра от своя вътрешен огън — е умната молитва. Безмълвникът, който е преминал през действените добродетели на първата степен, прилича на златотърсач, който е изровил яма в земята, а златото не е още намерил. Въоръжен само със съзерцателните добродетели на умната молитва, той ще отвори златната жила под пръстта и камъните. Умната молитва е лопата и лом в ръцете на безмълвника. — И Григорий Синаит повиши отново гласа си при тия думи. — Тя е свързана направо с духа като дете с майка си и се явява истинска негова благодат. Ако искаме да познаем безпогрешно истината, нека потърсим молитвата, съгряваща и радваща ума и запалваща в душата любов към Бога и към хората. Едни учат да се произнася молитвата с уста, други — с ума. Аз ви съветвам отначало и двата пътя, защото понякога умът не е способен да вещае, други път — устата. Ала когато безмълвникът привикне на своето дело, умът ще преуспее и ще получи сили от Духа да се моли с цялото си същество напрегнато и мълчаливо. Тогава безмъчвникът не ще има нужда от устно молитствуване или псалмопение, защото гласът ни е даден поради нашата грубост и недодяланост, а нашият химн към Бога трябва да е ангелски, не плътски. И тъй, моли се в мълчание в своя ум и в своето сърце и твоята молитва ще бъде наистина действие на вярата и изходна точка на безмълвничеството. А когато поради умната молитва безмълвникът се сподобие с духовно просияние и разтвори всички прозорци на душата си за съзерцанието, ставайки по-голям от себе си, все по-ясно и чисто ще вижда същинската природа на нещата, не както постановява външната мъдрост, която говори от корема и бяга подир сянката. Онова, за което умът дотогава не би могъл и да си въобразява, ясно му се открива сега и съзерцава «еже око не виде». Тогава, както в началото казах, душата, свободна от всякакви затъмнения и веществени склонности, става тъй умна, както е бил Адам преди грехопадението, и намира насадената в нея от изконно време светлина. Станалият по дух подобен на Бога человек гледа естествено и просто на тайните и загадки Божии.<p> </p>— Който е достигнал това състояние, е преминал вече в третата степен, де царува блаженство неизчерпаемо, живот безпечален и безсмъртен, тишина и мир, от нищо непомрачавани, пиянство на Духа. Ето как чрез послушание и умна молитва безмълвникът достига до единение с Божеството и Го вижда въплътено в светлина, нетленна и несътворена, както е била самата Таворска светлина.<p> </p>Григорий Синаит свърши думите си със съвсем слаб глас, ала всички подвижници слушаха тъй, сякаш ловяха звуковете още от устните на преподобния и сами ги събираха в слова. В огнището огънят прегоряваше и горницата изстина, но никому и на ум не дойде да стане и да притури дърва на пламъка. Когато старецът се повдигна от мястото си, повдигнаха се и другите иноци. Всички лица бяха просветлени и побелели. Никой не проговаряше със съседа си, никой с око не търсеше ближния, като че ли всеки гледаше своята душа и търсеше Бога в себе си. Сам преподобният вече не погледна своите съпостници. Неговият поглед сякаш се обърна навътре. Свърши словата си и едновременно свърши и всички пътища, които отвеждаха до другите хора, и отсега нататък започваше онова, «що окото не е видяло».

 

След излизането на Григория Синаита всички подвижници се запътиха към своите килии — кой сам, кой със съпостниците си братя и послушници — и по пътеките вървяха на редки редици като сенки един на друг. Теодосий даде път на всички монаси и остана последен пред вратата на трапезарията. Той дълго гледа черните сенки на братята, които се разпръснаха по всички посоки като пчели след зимния сън в кошера. Снегът продължаваше да вали на едри парцали. Белият цвят обви самотния инок с някаква нежна тъкан, зад която той сещаше да бие само сърцето си. Като че бе замръзнала река, ала под тънкия лед течаха и шуртяха нейните струи. Тъй и в неговото сърце преливаше кръвта — тихо и радостно, с живоносен ромон. Цялото негово същество тръпнеше от тази бяла миротворна тишина."

 

 

Както в Сутрите, така и в Тантрите, една от най-обсъжданите концепции е тази за „природата на ума", истинското състояние на ума, което е отвъд границите на интелекта и времето. Основният принцип тук е пустотата или шунята, централната доктрина на Махаяна. Значението на термина пустота, така както е използван в Праджняпарамита, е липсата на субстанциалност или на собствена природа на всички явления, което е истинското, присъщо състояние на цялото съществуване. Що се отнася до индивида, това състояние е назовано "природа на ума".

....

 

Чогял Намкай Норбу Ринпоче

http://www.kaldata.com/forums/blog/653/entry-11469-%D0%B4%D0%B7%D0%BE%D0%B3%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B1%D1%83-%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5/

 

 

Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...

...

Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон

http://www.kaldata.com/forums/blog/653/entry-11470-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD/

Редактирано 3 август 201411 г. от rurk
дълги цитати! (преглед на промените)

и като го открием какво ще го правим

и като го открием какво ще го правим

Ще ги мерим.

Природата на ума е свобода. Истината е ограничение. В каквато и истина да повярваме, все се отдалечаваме от природата на ума. В природата на ума нищо не е истина и всичко е истина. Природата на ума е негово величество противоречието.

Ще ги мерим.

що не си живеем живота кой както намери за добре

меренето е загуба на време, на ценно време

що не си живеем живота кой както намери за добре

меренето е загуба на време, на ценно време

Кое те спира да го правиш?

и като го открием какво ще го правим

Ще се разделиш с кофтите си черти. :-)

Ако любовта е правене...

Казано по друг начин - ще пасеш агънца. :-)

Оф топик - болдвания текст натоварва очите.

Посихологично погледнато с него се обозначава нещо важно, но ако някой го ползва постоянно, то явно има нужда бъде видян, признат, обичан, да се открои, да бъде видим, забелязан...

Та тук изкачат два въпроса:

1. В какво се състои щстието?

Това е първия въпрос. Вторият въпрос само при отговор на първия въпрос.

(Отговори не са задължителни и задължаващи въпроси няма)

Редактирано 9 август 201411 г. от rurk (преглед на промените)

Чогял Намкай Норбу Ринпоче

http://www.kaldata.com/forums/blog/653/entry-11469-%D0%B4%D0%B7%D0%BE%D0%B3%D1%87%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%B1%D1%83-%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BF%D0%BE%D1%87%D0%B5/

 

Старецът Тадей Витовнишки, Света Гора, Атон

http://www.kaldata.com/forums/blog/653/entry-11470-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B5%D1%86%D1%8A%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B9-%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B0-%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BD/

Хубави цитати, които представят два напълно разглични светогледа. Според първия, природата на явленията е пустота, което означава, че са лишени от присъщо съществуване или същност, а възникват в зависимост от причини и условия. Според втория, явленията притежават присъщо съществуване и имат за своя причина една субстанционална същност, която сама по себе си е извън каузалния процес.

Това го казвам за протокола, както се вика. Не очаквам, че тези, които не желаят да правят основни дистинкции между онтологичните и епистемологичните възгледи ще се опитат наистина да разберат за какво говоря, макар че то е толкова очевидно, че дори не може да бъде предмет на дискусия.

Свободата на мненията и възможността те да бъдат изказвани е всеобщо човешко право. Включително и свободата да се защитават абсурдни тези. Важно е да споровете да бъдат добронамерени и да не се нападаме. Ако поне това се научим, то от този раздел на форума би имало голяма полза.

Редактирано 9 август 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Свободата на мненията и възможността те да бъдат изказвани е всеобщо човешко право. Включително и свободата да се защитават абсурдни тези. Важно е да споровете да бъдат добронамерени и да не се нападаме. Ако поне това се научим, то от този раздел на форума би имало голяма полза.

това е много трудно!не по силите на всеки!търпение!нашата склонност да се чувстваме по-висши от другия или най-малко равни, но и това крие в себе си нагласа към превъзходство.когато стигнем до несъгласие, се получава острота защото всеки налага собствената идея за себе си и не иска неговото аз да остане по-долу. всеки иска неговата идея да доминира, иска насила да каже на другия: Така е! - не защото му пука за самата идея, а защото не може да приеме да бъде губещ в разговора, в общуването, във връзката.защо другият не ни разбира? защо е толкова глупав, че не разбира това, което искаме да му кажем?това е малка част от увредената човешка природа,която Христос иска да поправи!вместо да чувства другия като ближен в Христос, да го разглежда като брат в Христос, ние високомерните се опитваме да се откроим от него и да утвърдим личната си уникалност и надмощие.това е гордостта!

що не си живеем живота кой както намери за добре

меренето е загуба на време, на ценно време

А, без мерене не може. Ако няма сравнение, как ще знаеш кое е по-доброто.

това е много трудно!не по силите на всеки!търпение!нашата склонност да се чувстваме по-висши от другия или най-малко равни, но и това крие в себе си нагласа към превъзходство.когато стигнем до несъгласие, се получава острота защото всеки налага собствената идея за себе си и не иска неговото аз да остане по-долу. всеки иска неговата идея да доминира, иска насила да каже на другия: Така е! - не защото му пука за самата идея, а защото не може да приеме да бъде губещ в разговора, в общуването, във връзката.защо другият не ни разбира? защо е толкова глупав, че не разбира това, което искаме да му кажем?

Toва напълно съвпада с моето разбиране, а и с будисткото схващане.

това е малка част от увредената човешка природа,която Христос иска да поправи!вместо да чувства другия като ближен в Христос, да го разглежда като брат в Христос, ние високомерните се опитваме да се откроим от него и да утвърдим личната си уникалност и надмощие.това е гордостта!

В будизма това се изразява по различен начин. Казва се, че сме под властта на основното невежество, което ни кара да вярваме в съществуването на някаква неизменна, уникална и необусловена личност. От това възникват и основните афекти като гордост, завист, гняв, ленност, страст и привързаност, глупост и прочие. По тази причина не можем да осъзнаем истинската си природа, която е идентична с тази на Буда. Всички същества се разглеждат като притежаващи такъв просветлен потенциал или Буда природа... В този план, между христянството и будизма има доста сходства, според мен.

Има и разлики, разбира се. Буда напр. не е Бог.

Редактирано 9 август 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

В този план, между христянството и будизма има доста сходства, според мен.Има и разлики, разбира се

не познавам будизма,но от това,което чета се вижда че източните народи имат по-възвишени и духовни  понятия от някои други няма да изреждам!и като православен ще кажа- вярвам, че Бог води хората към Себе Си по различни пътища и начини. Той действа чрез обстоятелствата на нашия живот -  възникнали вследствие на свободната воля на човека. Бог води човешката душа към Себе Си, без да ограничава личната й свобода.пример е Отец Серафим Роуз,който в  стремежа към духовни преживявания се насочва към будизма,а открива Бога! по различни пътища, повече или по-малко лъкатушещи и обиколни, хората достигат до Него!

Кое те спира да го правиш?Ще се разделиш с кофтите си черти. :-)Ако любовта е правене...Казано по друг начин - ще пасеш агънца. :-)Оф топик - болдвания текст натоварва очите.Посихологично погледнато с него се обозначава нещо важно, но ако някой го ползва постоянно, то явно има нужда бъде видян, признат, обичан, да се открои, да бъде видим, забелязан...Та тук изкачат два въпроса:1. В какво се състои щстието?Това е първия въпрос. Вторият въпрос само при отговор на първия въпрос.(Отговори не са задължителни и задължаващи въпроси няма)

аз за вас говоря

мене не ме мислете

 

дразни не дразни - те така пък ще пиша болднато

за Митака

не познавам будизма,но от това,което чета се вижда че източните народи имат по-възвишени и духовни  понятия от някои други няма да изреждам!и като православен ще кажа- вярвам, че Бог води хората към Себе Си по различни пътища и начини. Той действа чрез обстоятелствата на нашия живот -  възникнали вследствие на свободната воля на човека. Бог води човешката душа към Себе Си, без да ограничава личната й свобода.пример е Отец Серафим Роуз,който в  стремежа към духовни преживявания се насочва към будизма,а открива Бога! по различни пътища, повече или по-малко лъкатушещи и обиколни, хората достигат до Него!

Предполагам, че би могло да се твърди, че една и съща Истина е намирала различни изрази в зависимост от историческия контекст, културите и различните нагласи на съществата. Каква е, обаче, природата на тази Истина е въпрос, по който различните религии и духовни пътища имат различни схващания. Въпреки това, в етичен план има много сходства. Всички религии проповядват любов, милосърдие, състрадание, постигане на независимост от смущаващите емоции, щедрост, дисциплина, търпение и мъдрост постигаща значението на истината. Тъй че основа за диалог има. Въпросът е да има желание.

аз за вас говорямене не ме мислетедразни не дразни - те така пък ще пиша болднатоза Митака

Ами за "нас" не се тревожи. Но ако наистина си загрижена, въпреки че по тона не личи, ами си е нещо съвсем друго, агресивност някаква и неудовлетвореност, просто ни обичай.До тук обаче не демонстрираш способност. Не че я нямаш, ама тъй се държиш сякаш я няма. Иначе всеки я има способността.Та сполай ти от "нас"!

не познавам будизма,но от това,което чета се вижда че източните народи имат по-възвишени и духовни понятия от някои други няма да изреждам!и като православен ще кажа- вярвам, че Бог води хората към Себе Си по различни пътища и начини. Той действа чрез обстоятелствата на нашия живот - възникнали вследствие на свободната воля на човека. Бог води човешката душа към Себе Си, без да ограничава личната й свобода.пример е Отец Серафим Роуз,който в стремежа към духовни преживявания се насочва към будизма,а открива Бога! по различни пътища, повече или по-малко лъкатушещи и обиколни, хората достигат до Него!

:-) Неведоми са пътищата Господни!Представяш ли си колко бива да е милостив Твореца, че да позволи и атеистичната религия да съществува, за да могат и атеистите, и онези коиго Го мразят, които са Му сърдите/обидени, които Го отричат, да Го намират?!

Всемогъщият Бог и пустотата са едно и също нещо. 

 

И двете идеи произлизат от идеята за липса на върховна истина. Всъщност те съвпадат с тази идея. Това е и идеята за върховната свобода. 

:-)Неведоми са пътищата Господни!Представяш ли си колко бива да е милостив Твореца, че да позволи и атеистичната религия да съществува, за да могат и атеистите, и онези коиго Го мразят, които са Му сърдите/обидени, които Го отричат, да Го намират?!

Да, така е. Всемогъщият може да направи така, щото хората да вярват в него и да направи така щото хората да не вярват в него. Доказателство за това е, че някои хора вярват в него, а други не. Всемогъщият може да направи така щото невярващи да повярват, а вярващи да се отрекат от вярата си, доказателство за това е, че има такива хора. Всемогъщият може да направи така щото хората да не променят вярата си. Доказателство за това е, че има хора, които не променят вярата си. 

 

Абсолютно същото важи и за пустотата, защото пустотата е  и абсолютен потенциал, сиреч всемогъщество, а всемогъщият ако не може да е всенеможещ, значи има нещо, което не го може и не е всемогъщ.

Може ли всемогъщият да е нищо, може щото е всемогъщ. Може ли всемогъщият да е всичко, може щото е всемогъщ.

 

Същото важи и за пустотата абсолютен потенциал.

Различаването в размислите за върховното не е мъдрост. Ако някой открие тема за разликите между религиите не бих написал и ред в нея.

Всемогъщият Бог и пустотата са едно и също нещо.

Реджи, ти си интелигентен и образован човек, тъй че би трябвало да схванеш разликата, макар че тя нарушава твоя философски светоглед, според който (доколкото съм го схванал) всичко се крепи на дуални двойки, които в крайна сметка са едно и също. Това е една красива, хармонична метафизика, която може да е вярна, а може и да не е, което предполагам, че е едно и също.   Но просто в случая твърдението за идентичност на пустота и върховната първопричина (Творецът) е чисто спекулативно нагласяне на фактите. Това, впрочем, е едно от нещата, които не харесвам в Хегеловия обективен идеализъм, който разглежда всички предшестващи го философи, както и историческия процес като изкуствено ги напасва към своята философска доктрина. Звучи логично, защото изглежда красиво и хармонично, но всъщност е невярно. Но това е друга тема.

–––––––––––––––

Обяснявам за сетен път, специално за теб, защото може би има смисъл.

Пустотата означава, че феномените са лишени от присъщо съществуване (субстанционалност, неизменна същност) и характеристики, и възникват в зависимост от причини и условия, които на свой ред също нямат присъщо съществуване. Това е най-кратката и точна дефиниция, за която се сещам.

Приемането на Творец означава, че феноменалния свят е създаден по силата на една върховна първопричина, която е извън каузалния процес и затова е неизменна, независима, невъзникнала. С други думи, тя има субстанционална природа и характеристики.

В будизма е аксиоматично положение, че една субстанционална същност не може да произвежда следствия (резултат). Затова се казва, че ако има Бог, то той не може да твори, но ако твори, то той не отговаря на дефиницията на Бог (няма неизмена, субстанционална природа, а е зависимо възникнал). Втората хипотеза ни води към безкрайна редукция – Бог на Бога, Бог на Бога на Бога и т.н.

Да поставяш знак на равенство между пустотата и Твореца означава да припишеш субстанционален характер на пустотата. Подобен възглед се счита за напълно погрешен от будизма и по повод на него в ММК Нагарджуна казва:

 

Ако вие създадете каквато и да е зависимост

относно пустотата [приемайки я за "нещо", приписвайки и субстанционална природа – бел. моя],

придружаващата грешка не е наша.

Такава фикс-идея не е смислена

в контекста на пустото.

 

Мадхямака е изключително сложна материя, но това, което е добре да се знае е, че подходът и е този на негативната диалектиката, която ползва отрицателни афермативи... Както и да е, но ако не си ме разбрал, то съм готов да продължа да обяснявам още малко и доколкото ми стигат способностите, стига за малко да "пуснеш" възгледът, който си си избрал и да проявиш желание да разбереш какво казвам.

Редактирано 10 август 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

 

Да поставяш знак на равенство между пустотата и Твореца означава да припишеш субстанционален характер на пустотата. Подобен възглед се счита за напълно погрешен от будизма и по повод на него в ММК Нагарджуна казва:

 

Ако вие създадете каквато и да е зависимост

относно пустотата [приемайки я за "нещо", приписвайки и субстанционална природа – бел. моя],

придружаващата грешка не е наша.

Такава фикс-идея не е смислена

в контекста на пустото.

 

Не си разбрал това, което казвам и го коментираш. Разбираш ли. Казваш, че аз казвам нещо, което не съм казал и след това го оборваш. Оборваш това, което ти казваш, че аз съм казал. 

 

Спомни си аргумента на Глен за грънчаря и грънците. Няма разлика между него и цитата от ММК, който си дал. Няма и това е. Знам че помниш този аргумент. 

 

За да те улесня ще променя казаното от Нагарджуна, като на мястото на "пустотата" поставя "всемогъщия".

 

"Ако вие създадете каквато и да е зависимост

относно всемогъщия [приемайки го за "нещо", приписвайки му субстанционална природа – бел. моя],

придружаващата грешка не е моя.

Такава фикс-идея не е смислена

в контекста на всемогъщието."

 

Реджеп Иведик

 

Сравнението на rurk е правилно, но трябва да се уточни, че то е между тибетският будизъм(не будизма изобщо) и християнтсвото. Паралелите са очевидни в много аспекти от идеологически(душа, алая-виджняна) и се стигне до чисто визуалните прилики в ритуали, иконография, молитви(мантри). По този въпрос вече е писано. Тибетският будизъм и християнството са си чист етернализъм. Християните го утвърждават явно, тибетските учители го дават под формата на тайни учения, тъй като противоречи на ранният будизъм, а и не само на ранния, до Нагарджуна и след това, докато не започне сливането на будизма с Дао в Китай и раждането на дзен будизма, разликите между Мадхямака и Йогачара и тн. Ето малко по-късен "будизъм":

 

Буддизм усматривает высшее проявление нравственного бытия в самой личности. Она источник и средоточие всех нравственных добродетелей как общественной, так и личной жизни. Личность, ядро которой — частица абсолюта (Ади-будды) Алая-виджняна не исчерпывается в нравственном отношении тем, как она проявляет себя, взаимодействуя с окружающим миром. Кроме этой сферы соприкосновения с внешней средой, у нее есть своя, только принадлежащая ей и ей доступная сфера личной жизни, где дух (виджняна) остается наедине с собой и где скрыты корни ее нравственного Достоинства. Углубление в себя, нравственное самосознание, которому и платонизм придавал такое решающее значение, и есть не что иное, как обращение личности к этой интимной сфере жизни. Здесь же заложено начало очищения Аван-дуди (т. е. Алая-виджняны) от клеш и этим самым достижение качественного переворота в самой Алае-виджняне. Практикуя тантрийские методы, будучи в этой же интимной сфере жизни, индивид последовательно обретает дхьяну и самадхи, через которых человек вступает в непосредственное общение с Абсолютом, с подлинным миром Ади-будды. Если у несовершенного индивида на всех узлах Аван-дуди расположились пять клеш в виде эмоций — гордость, зависть, любовь (желание) и т. д. — то после указанного переворота на тех же узлах появляются пять дхьяни Будд как — Нирмана-Кая, пять мистических букв, символизирующих дхарма-каю и пять цветов радуги: белый, красный, синий, желтый и зеленый — символ Самбхогакайи. Здесь мы затронули область тантризма, или путь Мантраяны. Но на этом остановимся особо.

 

А вечная Алая-виджняна совершенствуется в бесконечных перерождениях по закону Кармы. Бесконечная творческая деятельность Алая-виджняны внутри организма есть неумолимое стремление ее к своему первоначальному источнику — Нирване.

 

Бидия Дандрон

Редактирано 10 август 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Aми, няма смисъл да участвам повече в този разговор, щом всеки си повтаря едно и също.

Реджи замества понятието "пустота" с понятието "всемогъщ" и счита, че подобно остроумие е някакъв върховен и необорим логически аргумент. По същия начин може да поставиш там и "исторически материализъм". И какво доказва това? Нищо не доказва. Това са смехории. При наличие на зависим произход не може да има субстанционална първопрична, при наличие на субстанционална първопричина не може да има зависим произход. Досега само за Бадр си спомням, че изцяло разбра какво казвам. Но хора с неговата подготовка не се срещат често.

Шунята пък продължава да повтаря, че тибетският будизъм бил етернализъм, макар че поне пет пъти му обясних, че за всички тибетски школи най-висшия възглед е този на Мадямака-Прасангика, т.е. на Нагарджуна и Чандракирти, а не този на Йогачаря. Никоя тибетска школа не школа не следва никаква Йогачаря с нейните три природи и прочие. Някои тибетски учители говорят за алая-виджняна (шентонг интерпретацията на Мадхямака), а други утвърждават само шест съзнания (рантонг интерпретацията на Мадхямака), но дори и да се говори за алая, то това се прави в контекста на Мадхямака. И при наличието на толкова съвременни коментари от тибетски будисти ми цитираш руски автор от началото на миналия век, само и само да докажеш тезата си.   Потърси си на руски в нета книгата "Последователни стадии на медитацията върху пустотата" от Кхенпо Цултрим Гямцо, ако искаш да получиш обща представа за възгледа в тибетския будизъм. Има я он-лайн. Или недей – както предпочиташ.

–––––––––––

Пожелавам ви хубав, позитивен и слънчев ден!

Редактирано 10 август 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Aми, няма смисъл да участвам повече в този разговор, щом всеки си повтаря едно и също.

Реджи замества понятието "пустота" с понятието "всемогъщ" и счита, че подобно остроумие е някакъв върховен и необорим логически аргумент. По същия начин може да поставиш там и "исторически материализъм". И какво доказва това? Нищо не доказва. Това са смехории. При наличие на зависим произход не може да има субстанционална първопрична, при наличие на субстанционална първопричина не може да има зависим произход. Досега само за Бадр си спомням, че изцяло разбра какво казвам. Но хора с неговата подготовка не се срещат често.

 

Това е некоректно.  Приписването, че опонента ти е казал смехории и след това оборването на тези смехории, които ти сам казваш, че опонента е казал, е некоректно. Обясних ти вече веднъж, че не казвам това, което ми приписваш. 

Просто нямам думи. На въпроса "има ли Бог" Буда е отговарял "Не знам". 

 

Това е некоректно.  Приписването, че опонента ти е казал смехории и след това оборването на тези смехории, които ти сам казваш, че опонента е казал, е некоректно. Обясних ти вече веднъж, че не казвам това, което ми приписваш. 

 

ОК. Какво казваш тогава? Казваш ли, че пустота или зависимото възникване, което са два начина за изразяване на едно и също нещо, и наличието на първопричина (Творец), който е извън каузалния процес, са едно и също нещо? Горе това писа. Припомням:

Всемогъщият Бог и пустотата са едно и също нещо.

Е?

ОК. Какво казваш тогава? Казваш ли, че пустота или зависимото възникване, което са два начина за изразяване на едно и също нещо, и наличието на първопричина (Творец), който е извън каузалния процес, са едно и също нещо? Горе това писа. Припомням:

Е?

И продължаваш. Че замисли се малко. Вече започвам да се съмнявам, че разбираш зависимото възникване. 

 

Ами да казвам точно, че логически Всемогъщият и пустотата са едно и също нещо, ако се третира от човек разбиращ зависимото възникване. Концепцията за всемогъщия изразява зависимото възноикване по същия начин както го изразява и пустотата. Дори замених думате "пустота" с думата "всемогъщия" в цитата, който ти сам даваш. В цял пост обяснявам какво имам предвид. Не мога по добре. Необходимо е самостоятелно да се замислиш. 

 

Казах ясно. Буда на въпроса има ли Бог е отговарял "Не знам", не е отговарял "Няма". Става въпрос за всемогъщия, не става въпрос за това, което ти наричаш бог и сам не знаеш какво е.

 

Нилс Бор на въпроса "има ли бог" е отговарял, че "Има бог и няма бог е едно и също".

 

Е, ако Буда и Нилс Бор не разбират зависимото възникване и говорят смехории, тогава и аз не го разбирам.

Просто нямам думи. На въпроса "има ли Бог" Буда е отговарял "Не знам". 

 

Абе някои всичко знаят, винаги са прави, особено учителите от тибетското плато, те са били на края на вселената, отвъд нея, ходили са до други вселени, превръщат се в светлина по време на медитация, обяснили са целия процес на прераждането в Бардо Тьодол, какво щяхме да правим без тях и без тяхното развинтено въображение ала Кастанеда. Не е срамно да кажеш "Не знам", но философите не допускат тези варианти, освен Сократ и Буда, донякъде и Хераклит, който също е от царски род като Буда.

Редактирано 10 август 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Ами да казвам точно, че логически Всемогъщият и пустотата са едно и също нещо, ако се третира от човек разбиращ зависимото възникване. Концепцията за всемогъщия изразява зависимото възноикване по същия начин както го изразява и пустотата.

Разбирам те, съвсем добре. Всемогъществото е атрибут на Твореца и означава, че той е невъзникнал и необусловен от нищо, от никакви причини и условия. Това е теологичния светоглед. Будисткият възглед просто обяснява, че феномените са зависими от причини и условия, т.е. са обусловени и затова празни или лишени от същност (присъщо съществуване). Двете разбирания се изключват взаимно. Ако си решил да обожествяваш зависимото възникване и да го наричаш Всемогъщия, то това е вече наистина е за хумористичния раздел.

Казах ясно. Буда на въпроса има ли Бог е отговарял "Не знам", не е отговарял "Няма".

Нищо подобно не пише в нито една сутра. Будата е отрекъл ведическата доктрина за всемогъщ Творец и никъде не е отговарял на този въпрос с "Не знам".

Абе някои всичко знаят, винаги са прави, особено учителите от тибетското плато, те са били на края на вселената, отвъд нея, ходили са до други вселени, превръщат се в светлина по време на медитация, обяснили са целия процес на прераждането в Бардо Тьодол, какво щяхме да правим без тях и без тяхното развинтено въображение ала Кастанеда. Не е срамно да кажеш "Не знам", но философите не допускат тези варианти, освен Сократ и Буда, донякъде и Хераклит, който също е от царски род като Буда.

Ти, само защото посочвам, че допускаш основна фактологическа грешка като твърдиш, че тибетските будисти следват Йогачаря, докато те следват Мадхямака, си готов да се съгласиш и с това, че Бог и зависимото възникване са едно и също. Не реагирай така прибързано само на база на това дали някой в момента ти се вижда като съюзник, който те подкрепя или като противник, който те критикува.

Критиките ми не са на лична основа. Не казвам, че сте глупави или нещо такова. Посочвам само противоречия или фактологически грешки в изказванията ви. Не го приемайте толкова сериозно. Нищо важно няма в това. Ако изказванията на всички ни (и моите също) бяха лишени от всякакви противоречия и непълноти, то щяхме да сме просветлени същества.