Къде се отива/заминава? Кой отива/заминава? Каква е тази таковост, за която се казва, че е пронизала всичко?

Защо е избран точно този епитет?

По этом вопросу Нагарджуна говорит: 

 

1. Если все шунья (относительно), то нет

    Ни реального возникновения, ни реального уничтожения,

    Как тогда постигать Нирвану?

 

Как го разбираме това? Нирвана не е ли освобождаване от представите? Освен за пустота се говори и за яснота(по отношение на Татхагата), мисля че повечето които пишат тук и са ползвали различни техники за медитация са били макар и за кратко в това състояние. Момент на чиста осъзнатост, в който не възникват никакви въпроси и представи, на възприемане на Вселената, такава каквато Е.

Редактирано 10 август 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Къде се отива/заминава? Кой отива/заминава? Каква е тази таковост, за която се казва, че е пронизала всичко?Защо е избран точно този епитет?

Ми къде? В Бога, Трансцеденталното.Когато свалиш всичките си дрехи* ставаш естествено, като всичко в природата. Може така да разгледаш нещата.Нашите "дрехи" са погрешите идеи, погрешното дуално възприятие.Когато то бива свалено*/премахнато, което си е мистична смърт, или угасване на аз-а, тогава това, което остане е татхата.То е зад/отвъд всичките ти действия, чувства и мисли, като в същото време не е някъде там далеко, а е точно тук и сега, но върху него са напластени всичките неща, за които в Дзогчен се казва, че са просто украшенията.Татхата не може да бъде описана точно, защото всичките сравнения, които може и бихме ползвали са от този свят*.Кой отива аз-а. Аз-а сам се насочва и отива, тъй да се каже, надниква отвъд, чрез проникновението (випашана). Накрая от него е останала само тази част, оято може да извърши випашаната - интуитивното прозрение. Нарича се Себеразпознаване, Себеспомняне, Себепознание, защото точно тук става промяната в отъждесвяването.Общо взето никъде не се ходи. Ходене е образно казано, щото е движение/пътуване на ума към затихването, еднонасочеността, навътре*, към центъра* на урагана от мисли, центъра* на циличността/сансара. Всичко се случва по принцип тук и сега.

Редактирано 10 август 201411 г. от rurk (преглед на промените)

Никой не отива никъде, както знаеш. Чела си достатъчно. Таковостта е ужасна дума и аз я превеждам като "нещата, каквито са", т.е. синоним на пустотата. "Пронизва всичко" означава, че природата на всичко е пустота, т.е. че нищо не съществува присъщо.

Рурки си чете и схваща метафорите буквално.

 

Ето, че и ти, въпреки че знаеш, че съм чела достатъчно, не разбра мотива за въпросите.

Не питам, за да се обясни, а за да си даде сметка всеки един от нас, че каквото и да напише, ще бъде поредната представа.

Затова харесах поста на Шунята, в който е дал цитат, който казва всичко. Освобождението е това съзнателно състояние, където буквално човек е свободен от всякакви представи. Да подържаш обаче това състояние и да не го губиш - е най-трудното нещо на света. 

 Тъй че Буда не е бил първия, който е отрекъл Бог в индийската философия, а такива има даже сред ведантистите. Затова и няма нищо толкова скандално в това, че будизмът е атеистичен, колкото изглежда на пръв поглед за хора като нас израснали в общество, в което атеизмът беше отъждествяван с диалектическия материализъм, а теизмът – с най-ретроградните и мракобеснически идеологии.

Буда не може да е отрекъл Бог. Това не се връзва със зависимият произход. Будизмът не е атеизъм. И тук търсим общото, а не различното. Пустотата е всичко, също както и всемогъщият. Търсиш ли разлики се отдалечаваш от тях.

 

 

Освен за пустота се говори и за яснота, мисля че повечето които пишат тук и са ползвали различни техники за медитация са били макар и за кратко в това състояние.

 

Не... Виж, има огромна разлика между директно възприемане на пустотата и нирвикалпа, т.е. прекратяването на дискурсивния поток на концептуалния ум. Ако второто се вземе за първото и се култивира продължително време (посредством шамата без да се съчетае с випасана) резултатът е прераждане в безформената сфера (арупа-дхату). Това е нежелателно, както знаеш.

 

Горните (днешни) си постове не ги писах защото ей така си нямам друга работа.

Надявам се след тяхното прочитане и осмисляне да можете да видите , че се занимавате с "висши" абстракции нямащи никаква връзка с действителността...

Е , щом това Ви е приятно...

Ето, че и ти, въпреки че знаеш, че съм чела достатъчно, не разбра мотива за въпросите.Не питам, за да се обясни, а за да си даде сметка всеки един от нас, че каквото и да напише, ще бъде поредната представа.Затова харесах поста на Шунята, в който е дал цитат, който казва всичко. Освобождението е това съзнателно състояние, където буквално човек е свободен от всякакви представи. Да подържаш обаче това състояние и да не го губиш - е най-трудното нещо на света.

Освен ако някой не пише от опит.Представата е преди човек да разпознае сам. До тогава само повтаря и назубря нещата, което в повечето случаи се оказва пречка, защото умът има склонността да фантазира, да рисува, да гради картини.

Редактирано 10 август 201411 г. от rurk (преглед на промените)

 Освобождението е това съзнателно състояние, където буквално човек е свободен от всякакви представи.

Той и един камък е свободен от представи.

ОК. Ако мисълта ти е, че каквото и да напишем, то е празно, разбира се, че е така. Представите са празни в краен смисъл, но на относително ниво има грешни и верни представи, инак щеше да ни е все тая дали сме гладни или не, живи или умрели, щастливи или страдащи.

 

Представите са празни в краен смисъл, но на относително ниво има грешни и верни представи, инак щеше да ни е все тая дали сме гладни или не, живи или умрели, щастливи или страдащи.

Ако някой си изкарва хляба с изфабрикуването на представи тогава има проблем. Тези неща някои не ги мислят изобщо, работил съм за тях и по навик задоволявам потребностите на тялото, не им придавам по-голямо значение от колкото е необходимо и имам много време за духовно развитие и практика(освобождение от заблуди и осъзнаване). Финалът на Муламадхямака карика на Нагарджуна е показателен:

 

30. Почтително се прекланям пред Гаутама,

който от състрадание e проповядвал

истинската доктрина

за отказа от всички възгледи.

 

Това последно изказване на Нàгàрджуна, отнасящо се до проповядване на доктрината (sad-dharma) от страна на Буда, контрастира с изказването му в края на главата за свободата (nirvana).

 

Не... Виж, има огромна разлика между директно възприемане на пустотата и нирвикалпа, т.е. прекратяването на дискурсивния поток на концептуалния ум. Ако второто се вземе за първото и се култивира продължително време (посредством шамата без да се съчетае с випасана) резултатът е прераждане в безформената сфера (арупа-дхату). Това е нежелателно, както знаеш.

Този възглед ми изглежда безпредметен(адски, безформени сфери и тн.), но ако в някои традиции му придават огромно значение... За първи път чувам какво е Випасана, благодаря ще проверя в уикито какво е

Редактирано 10 август 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

 

 

Не... Виж, има огромна разлика между директно възприемане на пустотата и нирвикалпа, т.е. прекратяването на дискурсивния поток на концептуалния ум. Ако второто се вземе за първото и се култивира продължително време (посредством шамата без да се съчетае с випасана) резултатът е прераждане в безформената сфера (арупа-дхату). Това е нежелателно, както знаеш.

Ясно от къде ти идва погрешката. Нирвикалпа няма значението на спиране на всичките части на антахкарана, без разпознаване.

Прекратяването на модификациите на съзнанието - това се отнася до последователното изгасване на всички части от антахкарана, като последтото нещо, което не толкова изгасва, а прелива, е самото будхи, чрез което се разпознава 25-тата Татва - Пуруша, която сама по себе си е и осъзнатост, естествена осъзнатост.Та се прекратява на първо време цикленето, калпи-те, които ума прави непрекъснато. То ест ума се привежда в еднонасаченост, чрез абстрахиране и концентрация и тогава будхи, като разпознавателно качество на съзнанието, разглежда дадения въпрос, обект или безобектност (Пуруша) и ги разпознава, щото е самата интелигентност.

Редактирано 10 август 201411 г. от rurk (преглед на промените)

Представата е продукт на човешкото мислене , произлизаща въз основа усещания и възприятия за нещата , явленията и процесите в заобикалящата ни действителност. Отразява смисълът на съществуване на даденото нещо....

Тя е форма на непосредственото усвояване на околната среда.

Без представите , абстрактно-логическата степен на мислене не може да съществува , става невъзможна....!

Да се "освободиш" от представите , това не означава нищо друго освен да се "освободиш" от мислене изобщо !

Въобще дали е възможно !

Пък и кому и защо е потребно това ?!

Редактирано 10 август 201411 г. от by_chechi (преглед на промените)

Плитко и дълбоко е едно и също - представа.

Истината - представа.

Бог - представа.

 

Когато човек осъзнае, че живее в свят, който си представя, обича според представите си, храни се пак според тях, сънува според тях, общува според тях, прави секс според тях, боледува от тях и т.н., тогава се стига до пустотата. Затова мъдрите не спорят и не пишат по форуми.

Аз пиша и споря. Плитко и дълбоко не е едно и също в случая. Мъдрите пишем по форумите и спорим. Плитко в случая са относителните истини. Изобщо не си си направила труда да помислиш над думите на Бор. Дълбоко са абсолютните "истини". Това е разбиране на зависимият произход, а не обикновена представа. Знам, че си на друго мнение, но е възможно някой от вас след време да се замисли над това, което съм казал и да му просветне. Във всеки случай това няма да стане чрез различаване и разделяне. Това става само с обобщаване. Виж подзаглавието на темата.

 

Близо си, но все още има много неща, които разделяш. Ти разделяш изток от запад, минало от бъдеще. Темата е за обединение. Помисли върху това.

 

 

30. Почтително се прекланям пред Гаутама,

който от състрадание e проповядвал

истинската доктрина

за отказа от всички възгледи.

Имат се предвид погрешните възгледи. Ако Буда не утвърждава никакви възгледи, то той би бил последовател на скептицизма и не би преподавал Четирите Благородни Истини, нали така? Буда е свободен от погрешните представи за трите характеристики на съществуване. Под "представи" в случая се имат предвид не дискурсивните мисли, а начинът по който менталното съзнание интерпретира реалността като солидна, неизменна, присъщо съществуваща.

Ясно от къде ти идва погрешката. Нирвикалпа няма значението на спиране на всичките части на антахкарана, без разпознаване.

За разлика от теб не претендирам да съм постигнал нирвана и да разбирам от всичко – като се почне от Кабала и исихазма, и се стигне до Раджа-Йога и Дзог Чен. Забавно е да те чете човек.

 

Ако някой си изкарва хляба с изфабрикуването на представи тогава има проблем. Тези неща някои не ги мислят изобщо, работил съм за тях и по навик задоволявам потребностите на тялото, не им придавам по-голямо значение от колкото е необходимо и имам много време за духовно развитие и практика(освобождение от заблуди и осъзнаване). Финалът на Муламадхямака карика на Нагарджуна е показателен:

 

30. Почтително се прекланям пред Гаутама,

който от състрадание e проповядвал

истинската доктрина

за отказа от всички възгледи.

 

Това последно изказване на Нàгàрджуна, отнасящо се до проповядване на доктрината (sad-dharma) от страна на Буда, контрастира с изказването му в края на главата за свободата (nirvana).

 

 

Този възглед ми изглежда безпредметен(адски, безформени сфери и тн.), но ако в някои традиции му придават огромно значение... За първи път чувам какво е Випасана, благодаря ще проверя в уикито какво е

 

Отказ от всички възгледи не означава отказ от възгледа за зависимият произход. Именно възгледът за зависимият произход е другото име на отказът от всички възгледи, което ти и Дакини естествено не разбирате, тъй като вярвате в истина на върховно ниво. На върховно ниво няма истина, а свобода, пустота, няма възгледи и това е зависимият произход. Иначе на относително ниво си има и истини и възгледи.

Буда не може да е отрекъл Бог. Това не се връзва със зависимият произход. Будизмът не е атеизъм. И тук търсим общото, а не различното. Пустотата е всичко, също както и всемогъщият. Търсиш ли разлики се отдалечаваш от тях.

Не го е отричал. Прекръстил Го е. Нарекъл Го е "таковост". За да немя спекулации, борби и омраза, каквато е имало в Индия между сектите.

В Това отношение обаче Буда не е успял. Наивно е смятъл, че по този начин ще реши въпроса, ако казва на Бог не чрез име (всички имена са характеристики на качества, или загатване за такива), ами просто го нарече с най-простото нещо, влагайки в него безкрайно уважение и значимост - таковостта.

 

По-късно неин синоним са станали "Буда природата", "Природата на ума", "Дхармакая"...

Представата е продукт на човешкото мислене , произлизаща въз основа усещания и възприятия за нещата , явленията и процесите в заобикалящата ни действителност. Отразява смисълът на съществуване на даденото нещо....

Тя е форма на непосредственото усвояване на околната среда.

Без представите , абстрактно-логическата степен на мислене не може да съществува , става невъзможна....!

Да се "освободиш" от представите , това не означава нищо друго освен да се "освободиш" от мислене изобщо !

Въобще дали е възможно !

Пък и кому и защо е потребно това ?!

пред_става

Реджи, в един известен смисъл съм съгласна с теб - "обединението" е най-близкото и полезно състояние, дори най-екологичното.

То е миролюбиво, алтруистично, лишено от насилие и агресия. То е и пасивно.

Но на изток са отишли още по-далеч в разбирането си, където и обединението - този прекрасен идеал и начин на живот, "гасне".

Отказ от всички възгледи не означава отказ от възгледа за зависимият произход. Именно възгледът за зависимият произход е другото име на отказът от всички възгледи, което ти и Дакини естествено не разбирате, тъй като вярвате в истина на върховно ниво. На върховно ниво няма истина, а свобода, пустота, няма възгледи и това е зависимият произход. Иначе на относително ниво си има и истини и възгледи.

Че какво точно отрича зависимия произход? Нищо. :-)

Той не отрича сансаричността и преинкарнацията. Чрез него се вижда непостоянството на тялото, на елементите, дори на санскарите, но не и на неведението, като първо звено и първа причина за тази цикличност.

 

Зависимия произход с всичките си 12 звена е начин да се покаже, да се онагледи Сансара.

Той и един камък е свободен от представи.

ОК. Ако мисълта ти е, че каквото и да напишем, то е празно, разбира се, че е така. Представите са празни в краен смисъл, но на относително ниво има грешни и верни представи, инак щеше да ни е все тая дали сме гладни или не, живи или умрели, щастливи или страдащи.

 

Точно. Човек е като камък, когато е потопен в самадхи. Няма воля за живот, дори дишането почти спира, а може би се прекратява напълно или така изглежда.

Представите са нужни за оцеляването. затова когато не сме в самадхи, не сме безразлични дали сме гладни, жадни, щастливи или нещастни.

Аз не разбирам само защо самадхи толкова много се "възхвалява", след като самадхи значи и смърт, не само мъдрост.

Горните (днешни) си постове не ги писах защото ей така си нямам друга работа.

Надявам се след тяхното прочитане и осмисляне да можете да видите , че се занимавате с "висши" абстракции нямащи никаква връзка с действителността...

Е , щом това Ви е приятно...

Имат връзка. Не можеш да познаеш Бог ако се делиш и не ни разбираш. Единствения шанс е като търсиш общото между себе си и нас. Много по вероятно е общото, което намираш между теб и нас да те доведе до разбиране на човешката природа, отколкото разликите.

 

Не е анализ синтез, а е синтез, анализ, синтез.

 

Виж заглавието на темата и не се поставяй постоянно на пиедестал. Заглавието на темата е синтез !!!

Отказ от всички възгледи не означава отказ от възгледа за зависимият произход. Именно възгледът за зависимият произход е другото име на отказът от всички възгледи, което ти и Дакини естествено не разбирате, тъй като вярвате в истина на върховно ниво. На върховно ниво няма истина, а свобода, пустота, няма възгледи и това е зависимият произход. Иначе на относително ниво си има и истини и възгледи.

Ти от кое ниво говориш, относително, върховно или от двете, имаш ли пълно разбиране за някое от тях, дай да се уточним? Лично нямам достъп до никакво познание за Абсолюта, вечността и другите метафизични спекулации. За мен реалността е 100% относителна, докато не изникне "нещо" друго...

 

Оборваш това, което ти казваш, че аз съм казал. - Това са твоите думи, ти постъпваш по начина който критикуваш. Къде съм казвал, че използвам вярата по какъвто и да е начин?

Редактирано 10 август 201411 г. от Śūnyatā (преглед на промените)

Че какво точно отрича зависимия произход? Нищо. :-)

Той не отрича сансаричността и преинкарнацията. Чрез него се вижда непостоянството на тялото, на елементите, дори на санскарите, но не и на неведението, като първо звено и първа причина за тази цикличност.

 

Зависимия произход с всичките си 12 звена е начин да се покаже, да се онагледи Сансара.

На върховно ниво е пустотата, всички възгледи са относителни и не се отричат като такива от зависимият произход.

Точно. Човек е като камък, когато е потопен в самадхи. Няма воля за живот, дори дишането почти спира, а може би се прекратява напълно или така изглежда.

Представите са нужни за оцеляването. затова когато не сме в самадхи, не сме безразлични дали сме гладни, жадни, щастливи или нещастни.

Аз не разбирам само защо самадхи толкова много се "възхвалява", след като самадхи значи и смърт, не само мъдрост.

Това, обаче, не е просветление. Това е четвъртата дхяна в арупа-лока или кулминацията на самсара. Възхвалява се, защото изглежда като прекратяване на страданието и освобождение от самсара. Не е. Това е самсарично състояние...

ОК. Малко ще обясня за вътрешния зависим произход във връзка с това. Първото звено е невежество (авидя). Има много видове, но в контекста на 12-те звена става дума за погрешната представа за съществуването на неизменна личност. При наличието на първото звено възниква второто (самскара). В контекста на петте агрегата (скандхи) то се нарича "ментални фактори" или "нагласи", които в Абидхарма-коша са 47, а в Абидхарма-самучая – 51. В контекста на 12-те звена под самскара се разбират формиращите действия или карма. Нагласите и кармата (действията) се обуславят взаимно, защото определен тип нагласи предизвиква определени телесни, вербални и ментални активности, които на свой ред оставят следи в съзнанието. При среща с подходящи условия тези следи узряват в преживявания.

Има три основни типа карма – добродетелна, която води до раждане във висшите сфери, недобродетелна, която води до раждане в низшите сфери и неподвижна, която възниква от интензивно практикуване на шамата, която води до различните видове самадхи в сферата с форма и без форма (рупа и арупа-дхату). Тези сфери са извън сферата на страстите (кама-дхату) и затова често се бъркат с просветлението, което е цел на будистката практика. Бъркат се, защото при тях емоционалните отрови са временно угаснали, а дискурсивното мислене е временно прекратено. Истинската причина, която е първото звено или авидя, обаче, не е отстранена. Дуалното възприятие все още го има, но е станало много финно или субтилно.

Редактирано 10 август 201411 г. от scepsis (преглед на промените)

Реджи, в един известен смисъл съм съгласна с теб - "обединението" е най-близкото и полезно състояние, дори най-екологичното.

То е миролюбиво, алтруистично, лишено от насилие и агресия. То е и пасивно.

Но на изток са отишли още по-далеч в разбирането си, където и обединението - този прекрасен идеал и начин на живот, "гасне".

Когато говориш така си права. Когато си мислиш, че може и да не си права, си още по права. Когато разбереш, че дълбоката "истина" е безразлична към твоята правота си просветлена. Под дълбока истина тук се има предвид върховната "истина", пустотата, всемогъщият бог. Не може така дълбоко и плитко. Това е неудачно използване на капана на думите. 

Това, обаче, не е просветление. Това е четвъртата дхяна в арупа-лока или кулминацията на самсара. Възхвалява се, защото изглежда като прекратяване на страданието и освобождение от самсара. Не е. Това е самсарично състояние...

ОК. Малко ще обясня за вътрешния зависим произход във връзка с това. Първото звено е невежество (авидя). Има много видове, но в контекста на 12-те звена става дума за погрешната представа за съществуването на неизменна личност. При наличието на първото звено възниква второто (самскара). В контекста на петте агрегата (скандхи) то се нарича "ментални фактори" или "нагласи", които в Абидхарма-коша са 47, а в Абидхарма-самучая – 51. В контекста на 12-те звена под самскара се разбират формиращите действия или карма. Нагласите и кармата (действията) се обуславят взаимно, защото определен тип нагласи предизвиква определени телесни, вербални и ментални активности, които на свой ред оставят следи в съзнанието. При среща с подходящи условия тези следи узряват в преживявания.

Има три основни типа карма – добродетелна, която води до раждане във висшите сфери, недобродетелна, която води до раждане в низшите сфери и неподвижна, която възниква от интензивно практикуване на шамата, която води до различните видове самадхи в сферата с форма и без форма (рупа и арупа-дхату). Тези сфери са извън сферата на страстите (кама-дхату) и затова често се бъркат с просветлението, което е цел на будистката практика.

 

Целта не е просветлението или съпътстващите го сиддхи, а освобождението от прераждане. Просветлението е нещо, което се случва спонтанно, то не се постига, докато човек търси начин как да се освободи от прераждане.

Освобождението означава непрераждане/сигурна смърт/. Това е свободата. Няма как да се преродиш в сфера, където няма форма.

Реджи, в един известен смисъл съм съгласна с теб - "обединението" е най-близкото и полезно състояние, дори най-екологичното.

То е миролюбиво, алтруистично, лишено от насилие и агресия. То е и пасивно.

Но на изток са отишли още по-далеч в разбирането си, където и обединението - този прекрасен идеал и начин на живот, "гасне".

И кое е това още по-далеч?

:-)

Зависи от това кое ти считаш за далечно и върховно.

Ти считаш за върховно Трансцеденталното, затова и изгасването е голямата работа, според теб, само дето малцина знаят, че след изгасването има ново "разпалване" (наречено в Християнството - "Новораждане"), щото не това е целта на съществуването/Бога ако щеш.

 

Повечето хора, считат, че познанието на т.н. "Небе" - висшето Себе (да не се бърка с Супераз-а на Фройд), че в това е идеята - да се себепознаеш като Трансцеденталност и от там насетне да си свободен от страх, гняв и пр., та да дойде Любовта. Само че кат дойде Любовта, разбираш, че всъщност тя е идеята и целта.

Щото поради каква друга причина ще се проявява Бог, ако не да се себепознае и от там да се себевъзЛюби. По този начин се оформя вечен двигател - от една страна Трансцеденталното, от друга "аз-а", в един кръговрат от Любов, като и двете роли са всъщност изпълнени от Един, но едната от тях е маскирана с костюм, ей тъй за цвят.

Та дуалното възприятие придобива върховен смисъл, само ако успоредно с него има възприятие за недуалното.

Затова в Каббала (но не само там) пътят е описан в четири стъпки:

1. "аз" (отъждествяване с аз-а, нетрайното);

2. "не аз" (отъждествяване с трансцеденталното);

3. "аз & не аз" (отъждествяване хем с "аз-а", хем с трансцеденталното);

4. "аз" (като последното "аз" не е като първото, а е същество от ново измерение)

 

Нирваната на Ахатите и ученията на Патанджали - Йога сутра, а и много други сутри, например на Ади Шанкара Ачаря са учения отнасящи се до т. н. Пустота (празни/шуня  от субстанциален аз), където човек се запознава и отъждествява/изгасва/потапя/разтваря се в Трансцеденталното/Таковостта, от където всичко произлиза, в Брахман.

Но Брахман не е само това и целта на Неговото проявление/игра/лилла не е само в това сам да се познае и да се наслади от вида си, а в това да се познае като Абсолют - изграден от Непроявеност/Трансцеденталност и Проявеност/феноменален свят/битие., затова в Адвайта Веданта се говори за това, че Брахман е всичко, а в Будизма, че Сансара и Нирвана са едно.

Согиал Ринпоче и Норбу Ринпоче, пък и други го обясняват прекрасно и стига човек да разгледа тези неща вътре в себе си, разбира, че е точно тъй.

Умът има две природи - природа на покой (трансцеденталност/Атман/Брахман/нирвана на покоя) и природа на движение (проявление, татви, Сансара, форми... мисли, чувства, дела; ум*, рече и тяло). Едно нещо, Един Ум, с две природи. Това е Абсолюта.

Другото е все крайност, дуалност, двойственост, полярност.

 

Дуалното съзнание се отъждествува с "аз", който се себеусеща като отделност и независимост, относителна разбира се, от всичкото. Ин_дивидио (ин_дивизио) - в разделение.

От друга страна дуалността не се прекратява със себепознанието като Трансцеденталност, защото ти по този начин не можеш да функционираш и наистина ако не излезеш от това състояние до 21 дни, навлизаш в т. н . "паранирвана", то ест тялото умира, както и съзнанието и защото в другата противоположност остава Сансара, проявлението.

Беглец от Сансара.

Не е това целта.

Целта е Любовта - Маха Каруната, затова се говори и за две сълзи, които е пролял Авалокитешвара - две Тари (всъщност тарите са повече, но тук аз не съм достатъчно компетентен) - бяла и зелена, които са образ на каруна и на Маха Каруна.

 

Та целта е Любовта, но ти не можеш да я имаш* тази Маха Каруна преди да познаеш Трасцеденталността си, преди да видиш, че не си само тяло, преди да видиш, че си всепроникваща и всеприсъстваща, тогава всички ограничения (страхове, равности, гневове и пр., емоционалния воал рухва, но рухва и когнитивния воал, то ест вече не се отъждествяваш с "аз-а", с нисшата си природа, поне докато не разбереш нейната същност, нейното истинско предназначение и природа) рухват.

И тук вече може да направиш следващата стъпка - разбирането, че всичко е Божествено, както се казва в Гита от Кришна, че двете му природи са все Той, че Нирвана и Сансара са Едно, че всичко е Брахман, че няма друга реалност, освен Аллах.

Тогава Любовта ти е безусловна, а не с предпочитание към Трансцеденталната Нирвана, или към Сансара и ти не си притеглена в една от двете крайности - Нирваната и Сансарата.

Затова в Будизма, Ваджраянския се говори за друга Нирвана, Истинска, което нарекох по-горе Абсолют - Нирвана отвъд крайностите.

 

Но пътя се върви крачка по крачка.

 

 

Попитали веднъж един суфи кое е по-добре - да си едно с Аллаха (то ест да угаснеш в Него), или да си отделно от Аллах. То отговорил категорично, че да си отделно от Аллах е по-добре и дал примера с пчелата и меда. Сиреч Любовта.

Любов не може да има, ако двойствеността не е запазена в някакъв вид, поне на 50%, но и Любов не може да има ако си напълно в двойствеността, затова "аз & не аз", което е и концепцията в Дао - събиране на Небето и Земята, за което Лао Дзъ казва че има три велики - Небето, Земята и Човекът.

На върховно ниво е пустотата, всички възгледи са относителни и не се отричат като такива от зависимият произход.

На върховно ниво да - пусто е от татви, от елементи, от път дори и дори от буда.

Редактирано 10 август 201411 г. от rurk (преглед на промените)