Границата между патология и вяра е много тънка.

Както и много други "граници" - например между ЗДРАВ и БОЛЕН (психично).

_{Някой може ли да формулира ясно какво коментираме тук ?}

Редактирано 22 февруари 201313 г. от scepsis (преглед на промените)

_{Някой може ли да формулира ясно какво коментираме тук ?}

Сега коментирате изпълнените с безкрайна дебилност и невежество постове на Рамус. 

Сега коментирате изпълнените с безкрайна дебилност и невежество постове на Рамус. 

За съжаление в този раздел на форума повечето постове са такива.

значи чрез молитва..към бог...пред камъчето.ясно...чрез молитва

 

не .това са бабини деветини.едни от най хубавите паркове са в гробищата..

 

Точно чрез молитва, ама към богородица щото е жена и на нея жените по-лесно могат да й се помолят например за излекуване на някоя чисто женска болест, пред разпнатия ще ги е срам да си кажат какво и къде ги боли.

Значи така както няма бог и богородица няма, ама като й се моли някоя набожна, тя си отваря душата доброволно за външно влияние. После ако се сети да пипне камъчето след като се е помолила едно хубаво, тогава става магията на пренастройка на вибрационната енергия на тялото й, с нова универсална която работи добре и те отървава от болести, ама ако са причинени от разстройване на душевното ти равновесие заради грехове разни или под чуждо влияние. Значи камъчето не лекува от всякакви болести, ами само от такиви които приличат леко на психосоматичните. И камъчето няма достатъчно енергия за да те излекува насила, ако не си съгласна да си отвориш напълно душата и доброволно да се оставиш да бъде пренастроена. Тия дето се молят там си носят едни броеници щото повтарят много пъти молитвите си. А повтарянето е с цел изпадане в особено състояние на съзнанието. Това даже и еврейте като тебе го практикуват като си клатят главата напред назад.

 

Понеже ти се заплесваш все нещо по наука, с цел доказване на нещо което теб те устройва, айде и малко научен пример да ти дам за по лесно разбиране на чалъма на къмъчето.

Значи като вземеш един магнит и започнеш да търкаш по него един железен пирон, или просто го оставиш пирона да преспи залепен на магнита, после той се е намагнетизирал. Приел е в известна степен от свойството на магнита и с него можеш спокойно да привличаш после игли.

Еми и камъчето е така, предава си свойството на универсално равновесие ако го пипнеш когато си в променено състояние на съзнанието, когато се чувстваш в едно цяло с бог, въпреки че него го няма. И става чудо, излекуваш се ( без бесене ха ха ха , може и без бесене ).

Ама кофтито е че ако го знаеш как дайства и не си набожен човек, то пък не става хватката с камъчето.

Е, няма пълно щастие, какво да се прави.

 

Значи сега вече знаем че не чувстваш какво става около теб, нито усещаш комуникация с духовете на други хора, нито пък чувстваш енергиините полета около теб. Еми душа, не ти остава нищо друго освен да вярваш в бог, щото друго не можеш, нямаш дарбица.

Или да ходиш на екскурзии из Европата и да се хвалиш после къде си била, така в бг минаваш за голяма работа, понеже народа няма кинти да скита по скъпите хотели из Париж и Милано, та можеш да се изфукаш яко. 

_{Някой може ли да формулира ясно какво коментираме тук ?}

 

Мериме си отношението ни към религиите, да се види на кого му е по-голямо или по-най-супер-оригинално.

Всеки си изсипва в неподреден вид каквото има да покаже и чака после предложеното от него да влезе в резонанс с възприятията на други четящи, с цел начесване на клавиатурите, от което пък сънят ти е по-сладък и сънуваш готини сънища и се чувстваш добре, не те ловят депресии и т.н.

Абе избиваме си комплеските за малоценност, за да си запазим едно добро ниво на психическо равновесия, с цел предотвратяване на психосоматични разстройства. Келепир има в тая работа, ей , хващай се на хорото и ще ти стане едно готино и на теб. Божа работа е това, тънка и изисква много чувство за тарикатлък.

Т хващай се на хорото

Благодаря за съвета. Минах през това, видях, че е безполезно и сега даже не ми е интересно.

 И когато от една форма на ограниченост (на гледна точка, ограничена в тесния периметър на "Гледащия") винаги ще се различава в сравнение с оная, идваща ОТВЪД същия този периметър... В днешната социална наука това го е поднесъл Гьодел, Но е положение известно от хилядолетия сред хората на ПОЗНАНИЕТО. Само Гьодел го е поднесъл на днешния приет от учените "език" - нищо повече.

 

Същото е поднесено в  сура "Кравата" от свещения Коран. В този ред на мисли тогава Моххамад е човек на ПОЗНАНИЕТО (ако не го напиша с главни букви ще бъде неприет от учения "език").

Същото е поднесено в  сура "Кравата" от свещения Коран. В този ред на мисли тогава Моххамад е човек на ПОЗНАНИЕТО (ако не го напиша с главни букви ще бъде неприет от учения "език").

Би трябвало Моххамад да е пророк. Следователно на него бог му е говорил. Демек е много подобно на днешните "каналджии". И как тогава да бъде човек на познанието след като той не е автор на Коран, пък макар и да бил свещен. Това че бог му говорил не означава нищо за самия него. Преклонението пред т.н. пророци за мен лично е оправдано и разбираемо за годините и битието на други географски ширини и исторически епохи в които условията са го определили. Но днес... ???

Сура Ал-Бакара има 286 аята. Дори и да си в състояние да напишеш къде и кое ти смяташ че е "поднесено", дори и да е там, ти въобще не разбираш че за ЧОВЕКА на ПОЗНАНИЕТО няма значение кое, къде и от кого е написано.

За него няма идол, няма авторитет и свещени неща.

За него ПОЗНАНИЕТО и Живота са просто отворена и безкрайна книга, в която той крачи през своя (само СВОЯ) път и крачи само към една посока - СЕБЕ СИ. Този, който повтаря някого другиго, няма нищо общо със съществените неща. Дали моххамад е бил и кой е бил точно и от кои, за мен това е напълно несъществено. Хората на познанието оставят следи... заради това че вървят в собствения си път. Тия следи могат да се видят адекватно само и единствено от друг ЧОВЕК НА ПОЗНАНИЕТО - въпрос на резонанс и съответствие.

 

Съвсем по друг начин им изглежда на тия "след него" дето избират да крачат в пътя, проправен от който и да е ЧОВЕК на ПОЗНАНИЕТО.

И главните букви в случая са само за прегледност - за целите на избора ми на изказ ( в смисъл че трябва да повтарям много кавичките и ..., защото имам нещо предвид с това, а не че за мен главните букви означават нещо "главно" и свещено.

За моят път няма никакво значение дали нещо някъде е пишело в книга или дали някой свещен или свят го бил казал в някаква си реч или сбирка. Няма кой друг да напише или да каже или да извърви стъпките в моят живот и моята истина - това е моята отговорност, дадена само на мен. Нито ми е потребен бог в това, нито ми трябва вяра, нито мнението на един или друг по въпросите свързани с мен. Както и не ми трябва нито корана, нито библията, нито кабала, нито будизма или тенсенгрити, както и Айнщайн, Исус, Гьодел или Аристотел. Аз само ги изучавам и осмислям, но подминавам нататъкм където съм аз самия.

 

Човек на ПОЗНАИЕТО е винаги автор. Той не гледа, нито чете от "друг" или "други" за своя път. Няма как, няма от кого - ако "има" значи че не е никакъв "човек на познанието". Той открива, той е градивен и е винаги творец, защото винаги е първи и единствен - такъв е неговият път.

 

Хората на познанието не се занимават с вяра и религия, не се занимават със "свещености". Но това са напълно излишни приказки и не са за тия, дето четат "свещени книги" и се дърлят за нещата сред които са се идентифицирали, а дори не знаят кой какво и кое "коментира". Както и дали вчера, днес и утре ще са си пак тия, дето просто си пишат едно ли друго - от "мненията" си.

 

Не казвам нищо обидно, нито е въпрос на отношение от моя страна - просто за всяко нещо си има хора. Просто хората на свещеностите не са "хората на познанието". И няма никакъв смисъл да се смесват категориите. Чиста загуба на време е и е въпрос само на сънища и его. И ясно показва че повечето хора още не разбират кои са самите те.

Редактирано 22 февруари 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

какво са понятията ИСТИНА и МЪДРОСТ? Имат ли разлика или прилика - за кого, според кое и какво?

Ама не според авторитети, че пак ще излезне като декларация или позунги... или проповед - като някои от коментарите в тази тема.

Някой има ли въобще смелост да се упражни в прости неща - толкова са споменавани тия думички от коментиращите. И не само в тая тема. Но поне тук сред коментарите толкова хора се заявиха като знаещи, духовни, разбиращи, разсъждаващи...

 

ИСТИНА...... и...... МЪДРОСТ - що е то?

 

По тях въпроса е както на вяра, така и на "доказателства" - нищо че доказващите са с идеята че са "А-ДОГМАТИЦИ"

За разведряване , но и за размисъл :

 За истината :

„....След серия от вдъхновени , лечебни

сеанси с група алкохолици , млад и амбициозен психиатър завършва цикъла на

лечение с потресаващ експеримент. Той поставя пред тях две стакленици пълни

прозрачна течност пояснявайки , че едната е пълна с дестилирана вода , а

другата с чист спирт. После пуска един червей в тази с водата. След известни

подчертани усилия червеят изпълзява на вън. Същият червей е пуснат и в

стъкленицата със спирт. Пред очите на аудиторията червеят потъва на дъното и

бавно се разлага.

- Какъв е изводът от проведеният експеримент ? – пита докторът своите пациенти.

Става един от задните редове и отговаря :

 - Ами който пие , никога няма да се разболее от глисти....”

 

 За мъдростта :

"....... - Дядо,  можеш ли да накараш слънцето да залезе? - пита детенце беловлас старец

наблюдаващ съсредоточено изгрева на слънцето.

 - Ако аз поискам от кравата да снася яйца , а от кокошката да дава мляко и те не

сторят това кой ще е виновен за това – аз или те ?

- Ти бе , дядо ! – без колебание отвръща детето.

 - Съвършено вярно – потвърждава дядото – следва да се иска само това което може .

- А какво става със слънцето ? – упорства детето.

- Ще накарам слънцето да залезе ! Но първо трябва да изчакаме добри поличби , защото

в това се състои мъдростта на живота...."  

 

 

_{Някой може ли да формулира ясно какво коментираме тук ?}

Сюрреализма?

Сюрреализмът като единствено правилен начин за отношение към религията и всичко останало в момента.

Совите не са това, което са, автоматичното писмо като предчувствие за изявите на президента Плевнелиев и т.н.

С леко обръщане назад една малка детска стъпка ни дели от дадаизма. Щото нищо повече след него не може да се изобрети.)))

Глупости на търкалета. Просто малко по-начетени хора си налагат мнението или просто се упражняват в защитаване на тези в които и те не вярват, само заради философстването. Колкото по-голям ЖИЗНЕН опит имаш, а не само от книги(!?!!!...), форуми, и т.н., -толкова по-разумен и по-малко горделив ставаш. Приемаш че не може да си прав за много неща, но ги живееш както ги разбираш или искаш да живееш. Пък каквото ще да става. Силата на духа е и в това да можеш да надраснеш това да искаш непременно да блеснеш някъде с знания, или други неща от суетата човешка. Защото има нещо пред което сме РАВНИ! И, тогава Нищо друго няма значение. 

Както и да е,....

- Наздраве!

Предубеждението винаги гарантира, че неговата предпоставка е "граница" за който и да е - и за Вярващия и за претендиращия да е "Мислещ" и с това да "доказва".

  Предубеждението ти гарантира, че си "РАЗБИРАЧ" и когато напрактика преразгледаш собствените си теории спрямо това нелепо предубеждение,може би ще осъзнаеш трагикомичната ситуация, в която се намираш. "Миш в капан".

И леки примери:

 

 

2. Доказателствата дават еволюция... на какво... демек "общо на нас хората ли"? И докъде сме изволюирали с "доказателствата" откакто ги има? Ами "ако докажем" двамата с теб тук написаните ни тези - и двамата ги докажем, това какво би означавало - че и двете са "верни" и правилни ли?. Че са ИСТИНА ли?. И това, че примерно аз мога да докажа непоклатимо моя теза, която влиза в противоречие с твоята... и ти веднага би приел ли?

 

3. Не виждаш ли противоречие между "доказването" на нещо и "вярването" - в същото нещо?

И ако виждаш - ако нещо не го докажеш, но пък вярваш и без доказване, значи пак стигаш до "предварителното в началото".

Ако пък избереш да го доказваш, от предварителните си нагласи пак стигаш до предпоставеното преди всички тия упражнения. И така - в кръг. Предубеждението винаги гарантира, че неговата предпоставка е "граница" за който и да е - и за Вярващия и за претендиращия да е "Мислещ" и с това да "доказва". Това е едно тичане в кръг, аналогията на което е примерно мишка тичаща вътре в колело - за нея може би тя изминава път и "отива нанякъде". Може би дори "еволюира", но отстрани погледнат целия този спектакъл е просто "мишка тичаща на място". И има качествена разлика изборът и мащабът в широката на гледната точка по отношение на което и да е явление. Много прост пример за това - в планината, когато си сред дърветата в гората, винаги ще ти липсва възможността да погледнеш "общата картина и разположение" - например от гледна точка "високо"... И когато от една форма на ограниченост (на гледна точка, ограничена в тесния периметър на "Гледащия") винаги ще се различава в сравнение с оная, идваща ОТВЪД същия този периметър... В днешната социална наука това го е поднесъл Гьодел, Но е положение известно от хилядолетия сред хората на ПОЗНАНИЕТО. Само Гьодел го е поднесъл на днешния приет от учените "език" - нищо повече.

.....................................................

4. С всичко това извеждам, че никоя "ИСТИНА" не може да се различи чрез "доказателства". Истината не е просто понятие, макар за хората ползващи го така, всички други понятия са простички, ясни и "доказани"... щото иначе как ще ги изберат да са непоклатими.

 

 валидиране•vаlidation;установяването на документирано доказателство, което осигурява с висока степен на надеждност, че даден специфичен процес неизменно ще води до продукт, покриващ предварително установени спецификации и качествени характеристики. Валидиран производствен процес е този, за който е сигурно, че произвежда това, за което е предназначен по точно определен начин. При аналитичните методи валидирането е процес на установяване на граничните характеристични величини на метода – обхват, граници на качествено и количествено определяне, точност, прецизност, повторяемост и др. Доказателственият материал за валидиране се получава чрез събиране и изчисляване на данните от началото на разработването на процеса и продължава по време на рутинното му приложение. Процесът на валидиране включва квалифициране на материалите, оборудването, системите, отделните звена и персонала, и документен контрол на всички необходими процеси за получаването на повтарящи се резултати.

 

Лозунг: Заедно от "пещерата" към "техническият прогрес".

Редактирано 24 февруари 201313 г. от mecholari (преглед на промените)

Сура Ал-Бакара има 286 аята. Дори и да си в състояние да напишеш къде и кое ти смяташ че е "поднесено", дори и да е там, ти въобще не разбираш че за ЧОВЕКА на ПОЗНАНИЕТО няма значение кое, къде и от кого е написано.

 

 

Разбира се, че съм в състояние да ти посоча къде е "поднесено". А ти в състояние ли си да "докажеш", че не е "същото"?30Икогато твоят Господ рече на ангелите: “Ще създам на земята наместник.”-; рекоха: “Нима ще създадеш там някой, който ще сее по нея развала ище лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоятасвятост?” Рече: “Знам, каквото вие не знаете.”وَإِذْ قَالَ رَبُّكَ لِلْمَلاَئِكَةِ إِنِّي جَاعِلٌ فِي الأَرْضِخَلِيفَةً قَالُواْ أَتَجْعَلُ فِيهَا مَن يُفْسِدُ فِيهَا وَيَسْفِكُالدِّمَاء وَنَحْنُ نُسَبِّحُ بِحَمْدِكَ وَنُقَدِّسُ لَكَ قَالَ إِنِّيأَعْلَمُ مَا لاَ تَعْلَمُونَ 31Инаучи Той Адам на имената на всички [неща], после ги представи наангелите и рече: “Съобщете ми имената на тези [неща], ако говоритеистината!”وَعَلَّمَ آدَمَ الأَسْمَاء كُلَّهَا ثُمَّ عَرَضَهُمْ عَلَىالْمَلاَئِكَةِ فَقَالَ أَنبِئُونِي بِأَسْمَاء هَؤُلاء إِن كُنتُمْصَادِقِينَ 32Рекоха: “Пречист си Ти! Нямаме друго знание, освен това, на което Ти ни научи. Ти си Всезнаещия, Премъдрия.”قَالُواْ سُبْحَانَكَ لاَ عِلْمَ لَنَا إِلاَّ مَا عَلَّمْتَنَا إِنَّكَ أَنتَ الْعَلِيمُ الْحَكِيمُ33Рече:“О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи имената, каза: “Не вили рекох, че знам неведомото на небесата и на земята, и знам какворазкривате и какво потулвате?”قَالَ يَا آدَمُ أَنبِئْهُم بِأَسْمَآئِهِمْ فَلَمَّا أَنبَأَهُمْبِأَسْمَآئِهِمْ قَالَ أَلَمْ أَقُل لَّكُمْ إِنِّي أَعْلَمُ غَيْبَالسَّمَاوَاتِ وَالأَرْضِ وَأَعْلَمُ مَا تُبْدُونَ وَمَا كُنتُمْتَكْتُمُونَЕ , представата за "Гьоделската интерпретация" е "поизпразнена" от смисъл ("кух език"). Липсва посоката на придобиване на знанието... Учител-ученик. 

 Вярата обаче, която по естеството си се явява отказ от правото на собствен избор в чужда полза, е нещо, което не приемам, без значение дали става дума за вяра в Бог, в негов извънреден и пълномощен представител, в лидер, партия, държавна администрация, морал, общочовешки ценности или друга субективна информационна структура.

Вярата трябва да е основана на субективна опитност.

Сляпата вяра води само до фанатизъм

Разбира се, че съм в състояние да ти посоча къде е "поднесено". А ти в състояние ли си да "докажеш", че не е "същото

Е , представата за "Гьоделската интерпретация" е "поизпразнена" от смисъл ("кух език"). Липсва посоката на придобиване на знанието... Учител-ученик.

когато на някой му липсва компетентност, той компрометира дори дълбочината на това, което "доказва".

Така, защитниците  с лекота поругават смислеността на КОРАН - с некомпетентност и невежество.

.

За разбирането на Гьодел - това въобще е без коментар. Те хората познаващи материята свързана с това име сами ще си направят заключенията.

 

Невежеството е понятие, което не означава НЕЗНАЕНЕ. А с него се означава явлението при което "някой" НЕ-ЗНАЕ, но е с претенциите че "разбира" и че много компетентен.

Невежите, в представите си че много разбират, винаги много държат да се изявят и така демонстрират невежеството си.

Има си термини, защото това явление е симптоматика за ... и е добре описано и изучено.

Редактирано 28 февруари 201313 г. от ramus_ (преглед на промените)

За разбирането на Гьодел - това въобще е без коментар. Те хората познаващи материята свързана с това име сами ще си направят заключенията.

Ramus, вчера прочетох елемент от текст, който смятам, че е много подходящ за описание на ситуацията , в която се намираш:

"в частност разпадане на волевото внимание при мнозина".

 

"Представата за "Гьоделската интерпретация""(представата за представата; интерпретацията за интерпретацията)  не визира "разбирането на Гьодел", а именно твоето "разбиране". Та смисълът вложен от мен е изтълкуван погрешно. И ако тръгнеме тук наобратно през постовете, "боя се", че кратките думи и словосъчетания , които съм използвал ще се "изпълват" със съдържание.

 

Разбира се, има клопки в езика и "разбирането на Гьодел" е възможно да визира "правилното разбиране от твоя страна", което по-рано съм нарекъл "предубеждение разбирач". Но тогава би трябвало да потърсиме дали "идеята" ("същото") я има в източникът, който съм посочил. Т.е. "обща идея".

 

Общ... Общ-уване?... На практика да не осъществяваш "глупости на тръкалета"?

 

 

 

Адогматизъм е поредната "догма" или убеждение, което, в основата си, по нищо не се отличава от всички останали убеждения. Защо? Защото се базира на "вярата", че е правилно, а нещо друго е погрешно. Отново дуализъм. А се смята за правилно, защото съвпада с изградения мироглед на определен човек и опита му да се присъедини към визията на дадена група. С което да я затвърди и да почувства принадлежност. А принадлежността е от особено значение - когато поне още един човек мисли като теб, рискът да те изкарат луд намалява.

Така се раждат и затвърждават лидерите със своите лидерстващи идеи - благодарение на своите последователи. Без последователи, нито една идея няма да има, каквото и да било значение. Това, че една идея продължава да живее, е отново благодарение на последователите й.

 

----------------------

Офф: Интересно е, че в темата за адогматизъм, писана преди половин година, не се наблюдава никаква разлика в положението на форума такова, каквото е и сега. Едни и същи параноични състояния, едни и същи опити за интриги и евтини провокации, темата не се коментира, а участниците в нея.

 

 Интересно е, че в темата за адогматизъм, писана преди половин година, не се наблюдава никаква разлика в положението на форума такова, каквото е и сега. Едни и същи параноични състояния, едни и същи опити за интриги и евтини провокации, темата не се коментира, а участниците в нея.

Това показва дали има развитие при пишещите...еволюция или инволюция на съзнанието.

Доколкото догматизъм или адогматизъм е все рефлексия по отношение на текст, твърдение или канон, то напълно нормално се разглежда рефлексията на пишещия участник, а не тази на 41-вия прачичо на очинайка му.

Доколкото догматизъм или адогматизъм е все рефлексия по отношение на текст, твърдение или канон, то напълно нормално се разглежда рефлексията на пишещия участник, а не тази на 41-вия прачичо на очинайка му.

А рефлексията към каноните и догмите са свързани с нагласите и съзнанието на човека.

Ако даден човек не иска да следва стриктно дадени догми и канони, това прави ли го по-неморален от този който евентуално ги следва стриктно?

Моралът и етиката, като ценностна система, задължително ли трябва да минават през религиозни догми и канони?

Бог има, твърди британски философ и атеист

Откровение на известния британски учен Антъни Флу взриви интернет. В него философът се отрича от атеистичната си вяра. Това се случило още през 2004 г., когато Флу навършил 81 години.

„Моите грешни възгледи безспорно са повлияли на светогледа на много хора и аз искам да поправя огромната вреда, която очевидно съм им нанесъл”, заявил ученият, който дотогава въодушевено и яростно четял атеистични лекции в различни висши учебни заведения.

За дни откровението на Флу, изречено преди почти десет години, се разпространило на бял свят благодарение на блогърите и предизвикало заинтересуваната реакция на мнозина.

Когато известни хора, особено атеисти, се съгласяват, че има Господ, това шокира и буди желание да се разбере причината. Ето какво пояснява навремето самият Антъни Флу.

„Биологично изследване на ДНК показва, че за възникване на живота се изисква наистина невероятно съчетание на множество различни фактори, а това безспорно води до изводи за участието във всичко това на този, който е способен да твори… Съществуващите факти ме убедиха в абсурдността на теорията, твърдяща, че първият жив организъм е произлязъл от нежива материя, а след това по пътя на еволюцията се е превърнал в създание с необикновена сложност… Сега дори самата мисъл за възможността за произхода на първия организъм, способен на възпроизводство, по сценария на спонтанната естествена еволюция ми се вижда кощунствен…”

Флу не е сам. Това е отразено и от Франсис Крик, който е сред първите, описали спиралната структура на молекулата на ДНК.

„В светлината на знанията, които са ни достъпни днес, единственото заключение, към което може да стигне мислещият човек, е признанието на факта, че животът се явява резултат от нечие чудно творение, иначе как можем да си обясним удивително точното взаимодействие на огромно количество факти, необходими за зараждането на живота и неговото развитие.

А ето какво признава неотдавна американският биохимик проф. Майкъл Бехе от университета „Лихай” във Витлеем, Пенсилвания, автор на книгата „Черната кутия на Дарвин”.

„За последните 50 г. биохимиците разкриха множество важни тайни на човешката клетка. Десетки хиляди хора посветиха живота си на лабораторни изследвания, за да разкрият тези тайни. Но всички усилия, загубени за изучаването на живия организъм, ясно сочат един резултат: „Творение.”

Има смисъл да се молим

„Господ не само съществува, но и се намесва в нашия живот” – доказва в своя бестселър „Езикът на Бог” известният генетик и бивш ръководител на проекта „Човешкият геном” Франсис Колинс. Неговите изследвания също го правят дълбоко религиозен човек и автор на нашумялата фраза „Между вярата в Бога и науката противоречия няма”. Ученият се опира на квантовия механизъм на неопределеност, който прави околния свят волен, непредсказуем в своето развитие и необясним докрай.

Бог определено управлява процесите на Вселената – казва Колинс, – но по толкова фин начин, че той е неуловим за съвременните учени. В този смисъл науката отваря вратите към осъзнаването на божественото влияние, без да се посяга на законите на природата.

Според Колинс, ако Бог е с нас на квантово ниво, то има смисъл да му се молим. И да искаме помощ.

Коментарите на специалисти

Философът, научен сътрудник на Руския държавен хуманитарен университет Алексей Григориев:

Надеждите на учените от ХХ век, че светът ще бъде опознат за няколко десетилетия, досега не са се оправдали. И днес ние не знаем отговорите на най-елементарни въпроси: какво е енергия, електрон, привличане.

Никой от съвременните гениални конструктори не е в състояние да създаде такава универсална машина, каквато се явява човекът. Никой инженер не може да построи система, в която, както във Вселената, да се съхрани удивителният баланс на планетите, непозволяващ на човечеството да изгори или замръзне.

Не удивяват ли физичните константи, които задават устройството на нашия свят? Още преди много години учените са доказали: ако константите са други, например да се различават от сегашните само с един процент, то няма да възникнат нито атоми, нито галактики. Да не говорим за хора.

Неподдаващата се на обяснение подреденост и съгласуваност на строежа на Вселената и човека водят много учени към вярата в Създателя.

Научният сътрудник от Държавния Дарвинов музей, кандидат на биологичните науки Александър Рубцов:

Изводът, че светът е създаден от някого, не противоречи на теорията на еволюцията. Възможно е Създателят още да продължава да създава този свят.

Съществуването на еволюцията не отрича съществуването на Висш разум. А учените не могат да докажат или отрекат присъствието му. Противниците на Дарвиновата теория отдавна се блъскат в отворена врата. Ако свещените текстове се възприемат не буквално, а като алегория, то противоречие между идеята за еволюцията и идеята за Бога няма.

Спомнете си – първо Бог е създал растенията, после – животните, след това – човека. Точно както е в реалността. Освен това напълно е възможно самите закони на еволюцията да са заложени от Бога.

Между другото…

Въпроси, чиито отговори знае само Създателят

Как светът може да възникне от нищото?

Ако всичко е причинно обусловено, то каква е първоначалната причина на причините?

Ако енергията трябва да се съхранява, то откъде се е появила тя първоначално?

Съществува ли времето наистина? Ако да, то дели ли се то на минало, настояще и бъдеще?

Към какво се стреми създаденият свят – към хаос или ред?

Безкрайна ли е Вселената? Ако тя има край, какво има отвъд него?

По какъв начин ние, състоящи се от множество частици, осъзнаваме себе си в случайния свят на частиците? И как е възможно множеството частици да са стигнали в развитието си до способността да познават, разбират и осъзнават друга съвкупност от частици – света.

 

 

http://megavselena.com/bog-ima-tvyrdi-britanski-filosof-i-ateist/

Редактирано 16 юли 201412 г. от Aumi (преглед на промените)

Бог има, твърди британски философ и атеист

Откровение на известния британски учен Антъни Флу взриви интернет. В него философът се отрича от атеистичната си вяра. Това се случило още през 2004 г., когато Флу навършил 81 години.

много още ще повярват в Бог