преди 3 часа, Aumi написа:

с вашите извратени мозъци твърдите, че това е прогрес.

И имах си аз, след такива думи, да не ненавиждат Ошо. 

Гордеем ли се, че сме българи - гордеем се ами, че как иначе. Гордеем ли се, че сме християни - ма разбира се. Гордеем ли се с днешния свят, с "постиженията", с нашето минало, с нашето славно минало, с нашата велика култура, "трябва да помним историята", "който не си познава историята е обречен да повтаря грешките си" и естествено поради това, човечеството изобщо, ма ни най- малко не си повтаря грешките, никак даже. Най- невероятното нещо е, как така човешката раса все още не се е самоунищожила - толкова много усилия и средства влага в тази цел, и все още безуспешно. Ето на това му викам "чудо".

преди 5 часа, sound написа:

И имах си аз, след такива думи, да не ненавиждат Ошо. 

Гордеем ли се, че сме българи - гордеем се ами, че как иначе. Гордеем ли се, че сме християни - ма разбира се. Гордеем ли се с днешния свят, с "постиженията", с нашето минало, с нашето славно минало, с нашата велика култура, "трябва да помним историята", "който не си познава историята е обречен да повтаря грешките си" и естествено поради това, човечеството изобщо, ма ни най- малко не си повтаря грешките, никак даже. Най- невероятното нещо е, как така човешката раса все още не се е самоунищожила - толкова много усилия и средства влага в тази цел, и все още безуспешно. Ето на това му викам "чудо".

А историите на народите са изтъкани от насилие, кланета, убийства, атомни бомби, надпревара кой по-мощни оръжия за масово унищожение ще произведе...

преди 8 часа, sound написа:

И имах си аз, след такива думи, да не ненавиждат Ошо. 

Гордеем ли се, че сме българи - гордеем се ами, че как иначе. Гордеем ли се, че сме християни - ма разбира се. Гордеем ли се с днешния свят, с "постиженията", с нашето минало, с нашето славно минало, с нашата велика култура, "трябва да помним историята", "който не си познава историята е обречен да повтаря грешките си" и естествено поради това, човечеството изобщо, ма ни най- малко не си повтаря грешките, никак даже. Най- невероятното нещо е, как така човешката раса все още не се е самоунищожила - толкова много усилия и средства влага в тази цел, и все още безуспешно. Ето на това му викам "чудо".

ти ако си мислиш че няма да се самоунищожи

преди 6 минути, haidukpikaso написа:

ти ако си мислиш че няма да се самоунищожи

За сегашната цивилизация - сто процента съм сигурен, в действителност ние живеем вече във залеза й. Тъй да се каже, спазваме ритъма на историческата инерция. Но за човечеството изобщо - знам ли, може би има шанс ... някакъв.

преди 1 минута, sound написа:

За сегашната цивилизация - сто процента съм сигурен, в действителност ние живеем вече във залеза й. Тъй да се каже, спазваме ритъма на историческата инерция. Но за човечеството изобщо - знам ли, може би има шанс ... някакъв.

какъв шанс - ние не уважаваме нашия дом Земята, на който сме на гости

 

 

преди 1 минута, haidukpikaso написа:

какъв шанс - ние не уважаваме нашия дом Земята, на който сме на гости

Осъзнаването е непредсказуемо явление - няма как да се предвиди, доколко ще се осъзнаем, като например: няма как да съм на гости у дома. Нали - човеците дори това усещане, хем като на отчужденост, хем като в дом, не можем да си изясним. От една страна възприемаме природата, като враждебна - все това оцеляване. От друга - говорим за природосъобразност, че трябва да пазим природата. Ошо многократно е подчертавал този конфликт - "с едната ръка вземате, с другата отхвърляте" или "натискате газта и спирачката едновременно", и редица други аналогии.

Ошо го е казал прекрасно. Ние сме едни гости на тази земя, и като такива, трябва да я пазим и да се стремим да оставим не разрушения, а красота след себе си.

"Ти си един гост. Остави тази земя, малко по-красива, малко по-човечна, малко... по-приятна, малко по-приветлива за тези непознати гости които ще дойдат след теб. Никой няма да остане тук за дълго, но за момента ние сме тук. И за момента ние трябва да сме изцяло тук тотално, интензивно. Трябва да направим този момент възможно най-красив. Трябва да изживеем живота си подобно на танц и когато си тръгнем от тук всички, които ще дойдат след нас да забележат, че хората които са били преди тях тук, не са били обикновени хора. Оставили са цветя и благоухание, оставили са ехо от песните си и танците си, оставили са следите си в 24 карата злато. Не е беда, това че сме гости. Това е една голяма възможност."
 

И да е наш дом т.е. да не се възприемаме, като гости, пак същото - няма разлика. Но въпроса е, че не можем или по- точно отказваме, да си решим вътрешния конфликт - докато човек се чувства "и така, и инак", решенията му и действията, и мисленето, и начина на живот, и изобщо всичко, ще бъде същото такова "и така, и инак" т.е. безредие, шум, безотговорност и повърхност. Никоя система, никоя философия и никое управление не може да реши този проблем - защото това е проблема на психическата беднота.

преди 2 минути, sound написа:

И да е наш дом т.е. да не се възприемаме, като гости, пак същото - няма разлика. Но въпроса е, че не можем или по- точно отказваме, да си решим вътрешния конфликт - докато човек се чувства "и така, и инак", решенията му и действията, и мисленето, и начина на живот, и изобщо всичко, ще бъде същото такова "и така, и инак" т.е. безредие, шум, безотговорност и повърхност. Никоя система, никоя философия и никое управление не може да реши този проблем - защото това е проблема на психическата беднота.

Не знам дали това е точното понятие, но наистина човечеството има някакви липси, които се стреми да запълни с не това което трябва.
Иначе трябва да бъдем благодарни, че живеем на такава красива планета, с изобилие от природни дадености и животът ни тук наистина може да бъде прекрасен.

преди 31 минути, sound написа:

няма как да съм на гости у дома

това не е твоя дом и никога няма да бъде, това е ..... ами хотел, тъй добре ли го възприемаш

имаме само един Дом - там, при Бог

преди 10 минути, Aumi написа:

Иначе трябва да бъдем благодарни

Щом "трябва", значи нямаме шанс. Няма как да стане със "трябва" - не можеш да си наложиш благодарност, дори и да искаш, да опитваш пак и пак, няма да ти се получи. Или си - благодарен - или не си. И ако не си - въпроса е защо. А ако си - въпроси няма. Благодарния човек не се пита дали има или няма Бог - не се вайка, какво ще се случи след смъртта, в рая ли ще иде или в ада. Благодарния човек е човек простоват и цялостен - той е вярващ, но без "във", няма нужда от Бог за да вярва, няма нужда от цел, от постижение, той просто вярва, без- обектно, без предназначение, без мотив. Благодарния човек не търси просветление, не търси дао, това не е човек на търсенето, а човек на празнуването. Разбирам ги вярващите защо се обиждат, като ми кажа, че не са никакви вярващи - не са, защото не са благодарни,естествено благодарни, хората се раждаме благодарни, благодарността ни е присъща, дълбоко присъща. Те се имат за вярващи, защото вярват в някакво нещо - без значение какво. Но това не е духовния смисъл на вярата - такава вяра е светска вяра, защото в действителност представлява надеждата за нещо по- добро, това е преследване на резултати. А какви са така наречените вярващи - язвителни, заядливи, дребнави, гневни и отмъстителни. Съжалявам, но това не са благодарни хора - и няма как да са, с тези техните конформистки религии. Религиите няма да оставят човечеството да бъде благодарно, защото знаят, че благодарния човек не се нуждае от религия - та за какво му е. Самата тази благодарност, която изпитва, е неговата религия.

Да не продължавам, но мисълта ми е, че ако тръгнат да се търсят причини, за да бъде човек благодарен - както сама посочваш, красива планета, изобилие от природни дадености, които принципно са основателни причини - то няма да се стигне далеч. Няма нужда от причина, за да си благодарен - но има нужда от причина, за да си неблагодарен. Така, че начина е да си изясни човек, защо не е благодарен - погледни: при все, че има причини да е благодарен, могат да се изброят хиляди, човекът пак не е благодарен, значи нещо се пропуска.

А защо използвах израза "психическа беднота" - кой може да празнува? Може да празнува онзи, който има - да сведем до суровия материализъм: който има пари, той може да си позволи да празнува, който няма, няма с какво да празнува, вероятно сте чували приказката "който има - яде и пие; който нема - глъда и мига". Съответно в по- широка перспектива - който е психически богат, той ... не, че може, а той празнува: бохема, хедониста. А хората ограничават психическия разкош, само до способностите на мисълта - да си умен, да си велик мислител, да разсъждаваш в/у големи идеи, сложни въпроси и световни проблеми ..... като например аз сега. Което наистина е добре, но има една особеност - мисълта не е преживяването и поради това тя си остава завинаги бедна. Защо Ошо акцентира толкова много в/у женското - едната причина я знаем всички: защото жената е била подтискана в цялата човешка история ..... изобщо този свят е егати лудницата. Но има и друга причина - всъщност най- вероятно причините са доста, но тази която искам да упомена и която има връзка с този разговор. Другата причина е, че жената е по- чувствителна от мъжа - жените винаги са били по- преживяващи, по- сензи, докато мъжете винаги са били повече по- мисленето: колко философи жени знаете, а и малкото, които има, не са много женствени, те спадат по- скоро към категорията на "мъжките момичета" ...... никога не съм си падал по жените с мустаци, не проявявам солидарност към мъжкараните, винаги съм предпочитал момичешките момичета, те са ми много по- привлекателни, не го разбирам това възхваляване на мъжкараните и унизителното отношение към женствените. Та - психическото богатство, психическия разкош е тогава, когато човек си позволява чувствителността. Чувствителността има по- голяма дълбочина от менталността - препоръката е, не да бъдеш чувствителен, а да бъдеш свръхчувствителен. Колкото повече, толкова по- добре - в това отношение,човек не бива да скъпи, ма ни най- малко. Човек може да бъде особено способен с мисълта, но ако е скъперник от към чувствата, става извратен - знаем за не един или двама гении, за които можем да кажем, че са "безсърдечни", "безчувствени". Чувствителността е толкова фундаментална, че сме я направили мера за човечността - всички познаваме простодушни хора, които нямат някакви особени познания, поради естеството на нашата история на много от нас, бабите и дядовците са слабо грамотни хора, само с основно образование, по съвременните критерии, те са глупаци, НО изключително човечни и са човечни, защото са чувствителни ......... чувствителността е толкова неуловима и същевременно така обаятелна.

И така, както чувствителността е станала аршин за човечността, така и безсърдечността е станала синоним на? ..... неблагодарността. Безчувствения човек не може да бъде благодарен - благодарността е естествено следствие от чувствителността. Колкото е по- чувствен човек - толкова ще е по- благодарен, съответно и обратно. А в несъзнателността си, хората се стремим да се обезчувствим - защото способността да чувстваш, включва и болката, и тъгата, по- развитата чувствителност, неизбежно води и до по- интензивно преживяване на тъгата.

 

........ м - разписах се, спирам до тук, че то нямам край.

Животът е толкова многолик и човешките съдби са толкова различни, че не знам дали може да има някакви всеобщи обобщаващи критерии.
Лесно е когато си задоволен материално и когато всичко е наред в семейството ти, здравето, работата...
Но ако си се родил в мизерна барака в някое гето, или живееш под непрекъснати бомбардировки и война, ако децата ти умират в ръцете ти от болести и глад, ако си принуден да работиш по 16 часа на ден за купичка ориз...дали ще бъдеш също толкова благодарен за своето съществуване, дали ще забелязваш красотата на природата, на изгревите и залезите, дали животът за теб би могъл да бъде празник...?!
Едва ли ако първите нива на пирамидата не бъдат задоволени, хората могат да си представят своето съществуване на върха ѝ.

Винаги си задавам въпроси, когато се замисля за света и за всичко което се случва в него. Не мога да остана безчувствена като гледам страданието...
И в този смисъл се питам, дали наистина всички хора могат да бъдат някой ден щастливи, дали страданието някой ден може да изчезне?
Но отговорът е, че няма как това да се случи, ако хората продължават да бъдат невежи и неосъзнати.Няма как след като живеем в света на Самсара и сме подвластни на Закона на Карма, да очакваме добро бъдеще, ако в настоящето не сме осъзнати, състрадателни и добри към заобикалящият ни свят.

преди 10 часа, sound написа:

........ м - разписах се, спирам до тук, че то нямам край.

Проблемът и на религиозните, и на нерелигиозните в конкретния случай, за който пишеш, е само един и той е в начина им на мислене и абсолютизиране на "моята, нашата" истина.

 

преди 10 часа, sound написа:

И така, както чувствителността е станала аршин за човечността, така и безсърдечността е станала синоним на? ..... неблагодарността. Безчувствения човек не може да бъде благодарен - благодарността е естествено следствие от чувствителността. Колкото е по- чувствен човек - толкова ще е по- благодарен, съответно и обратно. А в несъзнателността си, хората се стремим да се обезчувствим - защото способността да чувстваш, включва и болката, и тъгата, по- развитата чувствителност, неизбежно води и до по- интензивно преживяване на тъгата.

Отново изводи, продиктувани от бинарното ни мислене. Чувствителността си я изрисувал в бяло, хладния разум в черно…Как разбираш дали някой е искрено чувствителен? Знаеш ли колко хора симулират чувствителност, защото така са се научили от малки, че най-лесно могат да изманипулират някого и да получат бързо желаното? Имаш ли представа колко жени, предимно, използват сълзите си и умеят да предизвикват съчувствие в другите с цел манипулация? Вярно е, жените сме били подтиснатия пол в социално отношение, на повърхността, но винаги в една връзка жената е тази, която е намирала изкусен начин да прокара волята си и да получи желаното, мъжът често е бил само средство в нейните ръце.

Женственото поведение, за което споменаваш, няма нищо общо с чувствителността, то е социален модел, клише, роля. Същото е и с критериите за мъжественост - мъжът никога не плаче, не се оплаква, той е само разум и т.н.

преди 10 часа, sound написа:

Чувствителността е толкова фундаментална, че сме я направили мера за човечността - всички познаваме простодушни хора, които нямат някакви особени познания, поради естеството на нашата история на много от нас, бабите и дядовците са слабо грамотни хора, само с основно образование, по съвременните критерии, те са глупаци, НО изключително човечни и са човечни, защото са чувствителни ......... чувствителността е толкова неуловима и същевременно така обаятелна.

Имаш предвид искреност, а пишеш за чувствителност. Хората сме човечни, когато сме искрени, спонтанни. Без задни мисли и стрес. Един необразован човек, живял сред природата, е в пъти по-естествен и искрен от един човек, натоварен с какви ли не грижи, предразсъдъци и социални норми, образование, опасения, травми и стрес.

Цитат

Любящий человек — это тот, кто не боится будущего, не боится причины и следствия; тот, кто живет здесь и сейчас. Не думай о результате. Это качество боязливого ума. Не думай о том, что может произойти. Будь здесь и сейчас, действуй осознанно. Не производи подсчетов. Тот, кто боится, постоянно что-то просчитывает, планирует, организовывает, оберегает. На это тратится вся его жизнь. Ошо

 

Редактирано 26 август 20169 г. от мо_хи_ни (преглед на промените)

преди 5 часа, Aumi написа:

Но ако си се родил в мизерна барака в някое гето, или живееш под непрекъснати бомбардировки и война, ако децата ти умират в ръцете ти от болести и глад, ако си принуден да работиш по 16 часа на ден за купичка ориз...

Да видим - можеш ли позна от три пъти, живота на кого описа току що? Да именно - Ошо ти е примера. Разсъжденията ти са резонни и са съвършено правилни, съгласен съм с теб, но има и още - помисли, колко от тези задоволени материално хора, на които всичко им е наред в семейството, работата, здравето, са благодарствени. Можем да посочим не един или два примера от нашата родна, настояща действителност, на хора, които имат всички условия, ала не само, че не са благодарни, ами и са откровени гадове. И впрочем - аз съм роден през комунистическо, е вярно, че не е баш бомбардировки и война, но си е почти същото - в крайно бедно, дори за нашите стандарти семейство, здравеопазването ни е на такова ниво, че направо си умираме от болести ....... всъщност тази сутрин, ме събуди звънеца на вратата и гледам един човек, целия в бинтове, ръката му отрязана да лакътя, едното му око липсва, куца, подут, насинен, та претърпял тежка катастрофа, в която си изгубил внучето и какво, що, получил и някаква гангрена на ръката, и му оставала само още една операция, но свършил парите и не може да я плати, та проси човека пари, които даже не са много, около 600лв му трябвали още и от нямане на къде, тръгва по вратите на хората. Ето какво е здравеопазването у нас - а за работа да говорим ли? И 16 часа на ден съм бачкал, за надник, който образно казано си е купичка ориз - работните условия изобщо, в България са под всякаква критика, изгубил съм вече не един или двама приятели, именно от бачкане. 

Мога да разсъждавам много по въпросите, които задаваш - темата е доста широка. Но вярвам, че и без моите коментари, ще стигнеш до осъзнаването на други деликатни детайли.

преди 4 часа, мо_хи_ни написа:

Как разбираш дали някой е искрено чувствителен?

А как разбираш, дали някой не симулира мислене? Нали - ако някой друг трябва да ти изяснява този въпрос, значи спиш толкова дълбоко, че по- добре се наспи, пък тогава. Опитваш се да надмогнеш социалните норми и клишета, но с други такива няма да ти се получи - да, точно за чувствителността говоря, а не за искреността. Искреността е нищо - а и тя може да се симулира .... все пак. Вероятно си чувала онзи лаф - "има моменти, когато гледаш човек в очите и си мислиш: мамка му от душа лъже". Тази дълбочина "от душа" визирам - чувствителността дава отговори, искреността е просто поведение. Искреността е уместна, когато има някой друг - ако си сам, тогава няма такова нещо искреност/ неискреност, но докато човек е жив, е и чувстващ. Не случайно в будизма срещаме толкова често израза "чувстващи същества" - все пак от организираните и официални религии, будизма е наистина първо качество. Аз може да не го харесвам, може да не одобрявам методите му, но това е най- доброто, с което разполага човечеството към момента.

п.п.

преди 4 часа, мо_хи_ни написа:

Проблемът и на религиозните, и на нерелигиозните в конкретния случай, за който пишеш, е само един и той е в начина им на мислене и абсолютизиране на "моята, нашата" истина.

Проблемът им е, че нямат никаква истина.

Редактирано 26 август 20169 г. от sound (преглед на промените)

преди 1 минута, sound написа:

А как разбираш, дали някой не симулира мислене? Нали - ако някой друг трябва да ти изяснява този въпрос, значи спиш толкова дълбоко, че по- добре се наспи, пък тогава. Опитваш се да надмогнеш социалните норми и клишета, но с други такива няма да ти се получи - да, точно за чувствителността говоря, а не за искреността. Искреността е нищо - а и тя може да се симулира .... все пак. Вероятно си чувала онзи лаф - "има моменти, когато гледаш човек в очите и си мислиш: мамка му от душа лъже". Тази дълбочина "от душа" визирам - чувствителността дава отговори, искреността е просто поведение. Искреността е уместна, когато има някой друг - ако си сам, тогава няма такова нещо искреност/ неискреност, но докато човек е жив, е и чувстващ. Не случайно в будизма срещаме толкова често израза "чувстващи същества" - все пак от организираните и официални религии, будизма е наистина първо качество. Аз може да не го харесвам, може да не одобрявам методите му, но това е най- добро, с което разполага човечеството към момента.

Говорех за неподправена искреност - искрените хора са първо искрени със и към самите себе си и нямат очаквания/претенции към другите.

Ти изписа толкова много за твоите очаквания към хората - какви следвало да бъдат според теб, защо забрави да им оставиш пространство да бъдат такива, каквито те сами изберат?

Замислял ли си се над този интересен феномен - как така никой не си признава, че е гад?

Мен с "гадовете" ми е по-интересно. Онези, "добрите и свестните", са пълни с претенции и фалш…

преди 14 минути, мо_хи_ни написа:

защо забрави да им оставиш пространство да бъдат такива, каквито те сами изберат?

Може би, защото изборът им да мятат бомби в/у къщата ми, не ми изнася - всичките избират едно и също, откакто свят светува, което поставя въпроса, дали всъщност въобще правят избор и то сами, или по- скоро се носят по колективната инерция.

п.п. инак не само на теб ти е по- интересно с гадовете - нали си дондуркаме такива последните 20+ години .... за да ни е интересно, че инак много скучно.

Редактирано 26 август 20169 г. от sound (преглед на промените)

преди 1 час, sound написа:

Може би, защото изборът им да мятат бомби в/у къщата ми, не ми изнася - всичките избират едно и също, откакто свят светува, което поставя въпроса, дали всъщност въобще правят избор и то сами, или по- скоро се носят по колективната инерция.

п.п. инак не само на теб ти е по- интересно с гадовете - нали си дондуркаме такива последните 20+ години .... за да ни е интересно, че инак много скучно.

Ще се повторя, но по друг начин, очевидно на ме разбра в предния постинг за гадовете. Да стигнеш сам до прозрението, че си глупав - изисква огромен ресурс!

И не спори с мен, че ще реша, че си решил, че си умен…

преди 4 минути, мо_хи_ни написа:

.......

Не споря - просто ми е чудно, що се тикаш сама в Параграф 22.

току-що, sound написа:

Не споря - просто ми е чудно, що се тикаш сама в Параграф 22.

Ами, щом досега не си разбрал, безсилна съм.Но поне опитах.

преди 8 минути, мо_хи_ни написа:

безсилна съм.

Един добър повод да се почерпиш - не всеки стига до това прозрение.

п.п. пък а дано стигнеш и до прозрението, да не опитваш повече.

Редактирано 26 август 20169 г. от sound (преглед на промените)

преди 9 минути, Julian Clark написа:

,които не предлаган никаква интелектуална храна.

Оставяйки настрана интелектуалните ти претенции, подплатени с неграмотност, то поздравления, че си разбрал това ->

" Благодарение на моето мълчание престанаха да се занимават с мен онези, които изпитват само интелектуално любопитство и рационален интерес към моето учение. Нещо повече, това ми помогна да открия истинските си последователи, които не се нуждаят от думи, за да бъдат с мен.

Сега вече намерих хората, които са ми нужни, и с тях мога да установя безмълвно единение с двойно по-голямо значение - хората, които не разбират мълчанието, просто ще отпаднат. Това е добре. Това означава изкореняване на плевелите. В противен случай такива хора ще продължават да се тълпят около мен заради моите думи, тъй като чрез тях удовлетворяват някаква своя вътрешна интелектуална необходимост. Аз не искам да удовлетворявам нечии интелектуални нужди. Аз се целя много по-надалеч, много по-надълбоко и в много по-различни измерения.

И така, благодарение на всички тези дни на мълчание от мен се отвърнаха хората, които изпитваха само любопитство и рационален интерес към мен. И още нещо - мълчанието ми помогна да открия хората, които наистина са мои и имат нужда от мен. Те са с мен и не са нужни думи, за да бъдат с мен - в това се състои разликата между единението и общуването. Общуването се осъществява чрез думи, а единението - чрез мълчание. И така, всичките тези дни на мълчание се оказаха изключително плодотворни. С мен останаха само онези, чието присъствие ми е напълно достатъчно - хората, на които им стига само моят поглед и моите жестове, и които не се нуждаят от думи, за да общуват с мен."

преди 2 часа, sound написа:

п.п. пък а дано стигнеш и до прозрението, да не опитваш повече.

Стига ревал кат жена. Дръж се мъжки! 

преди 1 час, Julian Clark написа:

......

Значи в темата за Ошо, да не цитирам Ошо. о.О

Още нещо смислено да кажеш - такова философско, интелектуално, като за не чистач на кенефи? Или няма да имам този късмет, както и явно нямам право на мнение .... псулютно. :Д 

преди 43 минути, мо_хи_ни написа:

....

Цъ - хептем свали летвата. 

преди 23 минути, sound написа:

Цъ - хептем свали летвата. 

Внимавай, че ще те погледна мълчаливо и многозначително!

преди 24 минути, мо_хи_ни написа:

Внимавай, че ще те погледна мълчаливо и многозначително!

Както и каквото пожелаете милейди - ще съдействам. Само, ако може, като ми режете главата, нека да е от раз - че като видя кръв и ми прилошава.