преди 18 часа, sound написа:

Да видим - можеш ли позна от три пъти, живота на кого описа току що? Да именно - Ошо ти е примера. Разсъжденията ти са резонни и са съвършено правилни, съгласен съм с теб, но има и още - помисли, колко от тези задоволени материално хора, на които всичко им е наред в семейството, работата, здравето, са благодарствени. Можем да посочим не един или два примера от нашата родна, настояща действителност, на хора, които имат всички условия, ала не само, че не са благодарни, ами и са откровени гадове. И впрочем - аз съм роден през комунистическо, е вярно, че не е баш бомбардировки и война, но си е почти същото - в крайно бедно, дори за нашите стандарти семейство, здравеопазването ни е на такова ниво, че направо си умираме от болести ....... всъщност тази сутрин, ме събуди звънеца на вратата и гледам един човек, целия в бинтове, ръката му отрязана да лакътя, едното му око липсва, куца, подут, насинен, та претърпял тежка катастрофа, в която си изгубил внучето и какво, що, получил и някаква гангрена на ръката, и му оставала само още една операция, но свършил парите и не може да я плати, та проси човека пари, които даже не са много, около 600лв му трябвали още и от нямане на къде, тръгва по вратите на хората. Ето какво е здравеопазването у нас - а за работа да говорим ли? И 16 часа на ден съм бачкал, за надник, който образно казано си е купичка ориз - работните условия изобщо, в България са под всякаква критика, изгубил съм вече не един или двама приятели, именно от бачкане. 

 

Не, напротив, примерът ми беше за милионите хора по света, които живеят в страдание. И мога да твърдя, че животът тук, в България, с някои изключения, в никакъв случай не може да се сравни с живота на много хора живеещи в крайна мизерия и бедност по света.
С примера който дадох за 16 часовия труд, имах предвид нечовешките условия при които живеят и работят милиони хора, дори и деца, в азиатските и африкански страни.

https://news.bg/disasters/6-miliona-detsa-umirat-vsyaka-godina-ot-glad.html

http://www.segabg.com/article.php?sid=2008110400040000801

Но да, може би неслучайно духовни учители в повечето случаи са ставали хора, които са израснали в подходяща материална среда.

Самият Ошо е имал възможността преди да стане духовен учител, да учи философия, имал е достъп до хиляди ценни книги, но разбира се това съвсем не е достатъчно да станеш духовен учител, ако не носиш духовността в себе си, защото има много хора по света, които имат прекрасно образование, начетени са не по-малко от него, но не всеки притежава дарбата да разсъждава и говори като Ошо. От което следва, че духовността е нещо което се крие дълбоко вътре в теб и за да видиш и оцениш красотата и божествеността на света, е нужно да имаш подходящото зрение и истинска неподправена чувствителност и състрадателност.

 

 

Цитат

Животът е едно постоянно предизвикателство да опознаеш себе си.

Животът – това е тайна. Тя не може да бъде предсказана. Но има много хора, които биха искали да живеят с предсказан живот, защото тогава нямаше да има страх. Всичко щеше да е определено и нямаше да има съмнения в нищо.

В живота нищо не може да бъде уловено и затворено. Необходимо е човек да живее открит, позволявайки на всевъзможни опитности да се случат и да им бъде дълбоко благодарен, докато продължават. Благодарен, без да се страхува за утрешния ден. Ако днешния ден ви е донесъл едно прекрасно утро, красив изгрев, птичи песни и нежни цветя, защо да се притеснявате за утрешния?

Не се опитвай да разбереш живота. Живей го! Не се опитвай да разбереш любовта. Навлез в нея. Тогава ще познаеш - и това познание ще дойде от твоя опит. Това знаене няма да унищожи мистерията: колкото повече знаеш, толкова повече ще осъзнаваш, че остава още много повече за узнаване.
Животът не е проблем. Да гледаш на него като на проблем означава да направиш погрешна стъпка. Той е мистерия, която трябва да се живее, да се обича, да се изпита.
Всъщност ум, който винаги се стреми към обяснения, е един уплашен ум. Заради големия си страх той иска всичко да бъде обяснено. Когато му се обясни, той се чувства на позната територия; познава географията, вече може да се движи с карта, ръководство и програма. Но животът не е такъв и никаква карта не е възможна, защото животът непрестанно се променя. Той е Сега, във всеки един момент. Няма нищо старо под слънцето, казвам ви го - всичко е ново. Животът е огромен динамизъм, абсолютно движение. Само промяната е постоянна, само промяната никога не се променя.

За грешките

Толкова ви е страх да не направите грешка... защото, ако сте свободни, естествено, ще направите някоя грешка. Но запомнете, това е начин на живот.
Много пъти ще падате. Няма нищо лошо. Изправете се отново и се научете да не падате. Бъдете по-бдителни. Ще направите грешки, но не повтаряйте същите грешки отново. Така човек помъдрява. Така човек става индивид, горд като кедрово дърво, израснало високо, достигнало звездите.

 

 

Цитат

Ще направите грешки, но не повтаряйте същите грешки отново.

Мерси Ошо. Ще се постаря да не повтарям повече грешката, да се забърквам в паради на кретенията и съзтезанията на преструванковците. Урока наистина беше впечатляващ!!! - както винаги до сега.

Поздрав за всички истински:

 

И един за останалите:

 

Аз изчезвам от тука, преди да съм лепнал още някой паразит - бай.

Редактирано 4 септември 20169 г. от sound (преглед на промените)

преди 1 час, sound написа:

...

 

Е, щом си решил да отлиташ - кой може да те спре?
Но пък това е само форум и хората влизат тук да се забавляват. Всички сме различни, но защо пък трябва да приемаме нещата толкова лично и толкова сериозно?!

-----------------------------------------

Но ако си тръгнал, нека те изпратим с нещо подобаващо от Ошо:

 

Когато възникне настроение за или против някой, не го насочвай към въпросния човек, а остани центриран.

 

Помни, ти си източникът на това настроение… (защото) ние пренасяме собствените си настроения върху другите…

И когато възникне настроение за или против, незабавно се насочи навътре и иди до източника, откъдето идва тази омраза. Някой ти е предоставил шанса да осъзнаеш собствения си гняв: благодари му незабавно и го забрави. Затвори очи и насочи вниманието си към източника, откъдето този гняв или любов извират.

Когато се потискаш, ти само се бориш с енергията, която извира и се мъчи да намери някакъв израз. Можеш да я потиснеш, но тя рано или късно ще се прояви, защото ти не можеш да се бориш с енергията, която е възникнала. Ако не я изразиш, ще се чувстваш обременен, напрегнат, тежък и болен. Потискането не е нищо друго, освен едно отлагане на изразяването. Можеш да го отложиш с месеци, с години, може и цял живот.

.......

 

Толкова ви е страх да не направите грешка... защото, ако сте свободни, естествено, ще направите някоя грешка. Но запомнете, това е начин на живот. Много пъти ще падате. Няма нищо лошо. Изправете се отново и се научете да не падате. Бъдете по-бдителни. Ще направите грешки, но не повтаряте същите грешки отново. Така човек помъдрява. Така човек става индивид, горд като кедрово дърво израснало на високо, достигнало звездите Хората приемат всичко толкова сериозно, че това става бреме за тях. Научете се да се смеете повече. За мен смехът е толкова свят, колкото и молитвата.

 

Редактирано 4 септември 20169 г. от Aumi (преглед на промените)

преди 1 минута, Aumi написа:

 Всички сме различни, но защо пък трябва да приемаме нещата толкова лично и толкова сериозно?!

Защото Ауми, когато някой се обърне лично и сериозно към теб, то го приемаш лично и сериозно - и когато после този някой се извърти грозно и подло, и се отнесе гадно и жестоко с теб, то и това приемаш лично и сериозно.

Благодаря ти за изпращането Ауми - и нещото, за което така и не ти казах: ти ме информира за онзи текст, за тибетския учител, който може да чете Акашовите записи и мнението му за Ошо. Огромно мерси за това - отдавна съм си задавал някои въпроси във връзка с Ошо, на които този тибетец ми отговори.

преди 7 минути, sound написа:

Защото Ауми, когато някой се обърне лично и сериозно към теб, то го приемаш лично и сериозно - и когато после този някой се извърти грозно и подло, и се отнесе гадно и жестоко с теб, то и това приемаш лично и сериозно.

Благодаря ти за изпращането Ауми - и нещото, за което така и не ти казах: ти ме информира за онзи текст, за тибетския учител, който може да чете Акашовите записи и мнението му за Ошо. Огромно мерси за това - отдавна съм си задавал някои въпроси във връзка с Ошо, на които този тибетец ми отговори.

Да, прав си, но все пак, това са само поредици от уроци. Човек се учи непрекъснато докато е жив, така че това е само още един урок, който си преживял, за да го разбереш и усвоиш.

 

преди 16 часа, sound написа:

И един за останалите:

Поздрав и за теб:

 

 Вярата е сляпа. Тя няма за себе си рационално доказателство. Основава се на психологическата ви потребност, тя няма обективно доказателство. Вие искате да вярвате, защото без вяра се чувствате празни/пусти, просто парче дърво, плуващо неизвестно накъде.
    Вярата е слепота. Всички вярвания са слепота. Доверието е съвършено друго.
    Ако вярвате, нямате нужда от експеримент. Затова всеки, който не иска да рискува с нищо, в който няма разум за търсене /не притежава разума на търсещия/ – всяка посредственост, - е задължен да вярва. Вярват само посредствените. Колкото е по-голяма глупостта им, толкова по-голяма е вярата им. Колкото по-голяма е посредствеността им, толкова по-силен е техният фанатизъм.
    Вярвайте и никога няма да намерите, и всичко, което ще намерите, няма да бъде нищо друго, освен проекцията на вашата собствена вяра, - това няма да бъде истината.
    А да се съмнявате – това е едно от най-скъпоценните неща в живота, защото, ако не се съмнявате, няма да откривате.
    Трябва да изострите силата на съмнението си така, че да отсечете цялата глупост и да поставите такива въпроси, на които никой няма отговор. Само вашият собствен въпрос може да ви доведе до осъзнаване на отговора.
    Не позволявайте на съмнението си да умре. То е най-скъпоценното, което имате, защото когато и да е, съмнението ще ви помогне да откриете истината.
    Всичко, което е достигнала науката за триста години, е благодарение на съмнението. А за десет хиляди години религията не е достигнала нищо – заради вярата.
    Вие можете да видите, всеки, който има очи, може да види, колко много е постигнала науката, въпреки всички препятствия от страна на религиозните хора. В какво е била/е основната сила на науката? В съмнението.
    Съмнявайте се, през цялото време се съмнявайте, докато не стигнете до точката, където повече не можете да се съмнявате. А вие повече няма да се съмнявате само ако узнаете/научите нещо сами. Тогава няма да има причина/въпрос на съмнение, няма начин да се съмнявате.
    Съмнявайте се, съмнявайте се във всичко, защото съмнението е очистителен процес. То отстранява от вашия ум всички стари негодни неща/вехтории. То ви прави отново невинен, отново сте дете, което по-рано са унищожили родители, свещеници, политици, педагози. Трябва/длъжни сте отново да откриете това дете. Започнете от тази позиция.
    Това ще ви нарани, тъй като религиозните идеи са ви станали толкова близки, и сте забравили, че те не са ваши открития, не са ваши преживявания. Вие не сте живяли с/чрез тях (не сте ги преживяли), даже не сте ги обичали. Някой друг ви е заставил да повярвате в тях, и който и да е бил той, е извършил по отношение на вас нехуманен акт.

- ОШО

Казват, че майката учи детето си с години да бъде мъдро и след това то среща друга жена, която за минути го превръща отново в глупак. Една жена го готви с години да му помогне да помъдрее, а друга жена идва и за един момент го прави глупак.

Не го корете, защото глупостта си има собствена прелест. Всъщност, човек, който не може да бъде понякога глупак, не е достатъчно мъдър. Да бъдеш постоянно мъдър - 24 часа в денонощието и 7 дни в седмицата - е глупост. Понякога трябва да си дадеш почивка от мъдростта и да действаш като глупак. Само тогава има равновесие.

Ошо

Има две възможности. Или ще си затвориш очите и ще станеш догматик, ще станеш християнин, хиндуист или мюсюлманин… ще станеш като щраус. Това няма да промени живота ти, а просто ще ти затвори очите. Просто ще те направи глупав, неинтелигентен. В своята неинтелигентност ще се чувстваш сигурен – всички идиоти се чувстват сигурни. Всъщност само идиотите се чувстват сигурни. Истински живият човек винаги ще се чувства несигурен. Може ли изобщо да има сигурност?

Животът непрестанно се движи с хиляда и една неустановености. В това е неговата свобода. Не я наричай несигурност.

Свободата създава страх. Хората говорят за свободата, но се страхуват. А човекът още не е човек, ако се страхува от свободата. Аз ви давам свобода, не ви давам сигурност. Давам ви разбиране, не ви давам знание. Знанието ще ви направи установени.

Самата готовност да останеш в неустановеност е смелост, упование. Интелигентният човек е този, който остава буден в каквато и да е ситуация – и откликва на нея с цялото си сърце.

Страхът е този, който те прави роб – твоят страх. Когато си безстрашен, вече не си роб; всъщност, твоят страх е това, което те кара да правиш другите роби, преди те да могат да се опитат да те заробят.

Истината е преживяване, не е вярване.

Не слушай писанията – слушай своето сърце. Това е единственото писание, което препоръчвам: слушай го много внимателно, много съзнателно, и никога няма да сгрешиш. А като слушаш сърцето си, никога няма и да си в раздвоение. Слушайки сърцето си, ще започнеш да се движиш в правилната посока, без дори и да мислиш за това кое е правилно и кое погрешно.

Затова помни: в крайна сметка никое усилие не отива напразно, всички усилия допринасят за върховната кулминация на твоето израстване.

Затова не се колебай, не се притеснявай прекалено за това, че можеш да сгрешиш.

Върши колкото се може повече грешки, като помниш само едно нещо: никога не извършвай една грешка два пъти. И така ще израстваш. Това е част от свободата ти да се отклониш, част от достойнството ти да вървиш дори и против Бога. А понякога е прекрасно да вървиш дори и против Бога. Ето така ще започнеш да имаш гръбнак – иначе има милиони безгръбначни хора.

- ОШО

 

Познанието е винаги непосредствено, познанието е тук и сега. Ти не можеш да кажеш нищо за него, ти можеш само да си с него. В момента, в който заговориш за него, познанието вече става знание. Ето защо всички, които узнават, казват, че не мотат да го изразят. Моментът, в който говорите за него, променя неговата природа - то става знание. То не е повече красивият жив феномен на познанието.

Знанията създават бъдещето, бъдещето създава тревогите. Колкото повече знаете, толкова повече се тревожите, толкова повече сте неспокойни, никога не сте спокойни като у дома си, вечно тръпнещи отвътре. Това е патология. Човекът на познанието е коренно различен - той живее тук. Настоящият момент е всичко, като че ли утре не съществува - и наистина то не съществува, никога не е съществувало, то е част от играта на ума.То е блян на човека на знанията.

Настоящият момент е всичко и тотално. Познанието се движи в настоящия момент вертикално, отива все по-дълбоко и по-дълбоко.Човекът на познанието има дълбочина, даже неговата повърхност не е нищо друго, освен част от дълбочината. Той няма повърхностна повърхнина, неговата повърхнина е също част от дълбините. А човекът на знанията? Той няма дълбочина, неговата дълбочина е само част от неговата повърхнина.

И това е парадоксът: човекът на познанието знае, а човекът на знанията не знае, не може да знае, защото знанията не могат да срещнат живота, точно обратното - това е бариерата, единствената бариера, препятствието.

Каква е разликата между битие и знания. Същата каквато е разликата между познание и знанията. Познанието е битие.

То не е нещо, прикачено към вас, то е нещо, в което вие израствате. Знанията са нещо прибавено към вас. Вие не растете чрез тях, по-скоро ги носите като бреме. Така че винаги ще намерите човека със знания обременен, тежко обременен, планини от знания носи той на раменете си. Ще видите, че лицето му е много сериозно, мъртвешки сериозно, а сърцето му напълно сломено от бремето.

Човекът на познанието е без тежест. Той не носи нищо. Той може да лети в небето.

Земното привличане не му влияе. Земята не го тегли, защото земята може да тегли само това, което е тежко. Той остава на земята, но не й принадлежи. Това е значението на думите на Исус - той все повтаря: "Моето царство не е от този свят... То е от друг свят, от друго битие, от вечността."

Ако разбирате добре разликата, тогава запомнете никога да не вървите по пътя на знанията. Следвайте пътя на познанието, битието, защото само тогава печелите нещо, не че имате повече информация, а ставате нещо повече и това е критичната точка за разбиране - вие трябва да станете нещо повече.

 

Цитат

Ако искаш да си много, много щастлив, постепенно ще се развие и способността ти да си много, много нещастен. Ако искаш негативното да не се развива, то трябва да спреш и позитивното. Това е, което се е случило. 

Научен си да не се ядосваш, но ако не си способен на това, съчувствието в теб ще страда. Тогава няма да си способен да съчувсташ. Учен си да не мразиш, но любовта ще страда, няма да си способен да обичаш - и това е дилемата. Любовта и омразата растат заедно. Всъщност те не са две различни неща. Просто езикът ти дава грешна представа. Не трябва да използваме думите "обичам" и "мразя", трябва да използваме "обичамразя", това е една дума. Дори и тире не трябва да има между тях - обичамразя, да няма дори и тире. Защото дори и тирето ще показва, че те са две думи, но по някакъв начин свързани. Те са едно! Това е целият проблем на човешкото съзнание. 

Какво да се прави? Защото когато любовта расте, способността да се мрази също расте. Затова има само две възможности: или да позволиш омразата да порасне заедно с любовта, или да убиеш и омразата, и любовта. Досега е избирана само втората възможност. Всички религии са правили това: омразата трябва да бъде унищожена - дори с цената на любовта - омразата трябва да бъде унищожена, също и гневът. Така те продължават да проповядват любов и да казват: "Не мрази!" Любовта им става фалшива, просто думи. 

Християните продължават да говорят за любов - това е най-фиктивното нещо на света. Такъв е животът: противоположностите вървят ръка за ръка. Животът не може да съществува с един полюс, необходими са му два: положителният и отрицателният електрически полюс, жената и мъжът. Можеш ли да си представиш свят само от мъже? Ще бъде мъртъв свят. Мъжът и жената - те са два полюса, които съществуват заедно. 

Всъщност, да говорим за "мъж" и "жена" не е добре, нека да кажем "мъжена" без тире между тях. Те съществуват заедно. Няма нищо лошо, ако омразата е част от любовта. Това е моето учение. Няма нищо лошо в това гневът да е част от състраданието - това е прекрасно. Не би ли искал Буда да ти е ядосан? Това ще е нещо като благословия - Буда ядосан на теб! Във великата цялост на състраданието гневът също става прекрасен, той бива погълнат. Порасни в любовта си и позволи на омразата също да порасне. 

Не ти казвам да ги противопоставяш една на друга, не. Казвам ти да обичаш с омраза и така ще се получи трансфигурация, трансформация на енергията. Твоята омраза ще бъде толкова прекрасна, че ще притежава качествата на любовта. Понякога човек трябва да бъде ядосан. 

А ако ти наситина си навлязъл в състраданието, ще използваш гнева си за твоето състрадание. Запомни, че полярността винаги съществува - но как да й придадеш хармония? Старият начин е да ги разделиш - унищожи омразата и се опитай да обичаш без омраза. Тогава любовта е фалшива, защото енергията липсва. А ти се страхуваш да обичаш, защото в същото време ще расте и омразата ти. Страх от омразата, които потиска любовта. Тогава говориш за любов, но всъщност не обичаш. 

Тогава любовта ти се превръща просто в думи; нещо вербално, но не живо и екзистенциално. Не казвам да започнеш да мразиш. А казвам да обичаш, да пораснеш в любовта, а разбира се, че и омразата ще порасне заедно с нея. Но не се притеснявай от това. Продължавай да растеш в любовта и омразата ще бъде погълната от нея. 

Любовта е толкова велика, че може да погълне омразата. Състраданието е толкова голямо, огромно, че може да погълне една малка частица гняв. Това е добре. Наистина състрадание без гняв ще е като ядене без сол. То няма да притежава солта - енергията. Ще бъде безвкусно и блудкаво. 

Разбира се, че негативното винаги ще расте заедно с позитивното. Например, какво ще се случи, ако съществува общество, което да казва: "Лявата страна на тялото ти и е грешна, затова не й позволявай да расте; само дясната страна на тялото ти е правилна, така че позволи й да расте и потисни или напълно унищожи лявата." Или ще се осакатиш, защото ако не позволиш на лявата да порасне и дясната ще остане недоразвита. - те растат заедно; или ще станеш пигмей като много други хора; или ще станеш лицемер. Ще скриеш лявата си страна и ще казваш, че имаш само дясна. Винаги ще криеш някъде лявата. Ще бъдеш лицемер - неистински, неавтентичен, лъжа, една жива лъжа - каквито са религиозните хора. 

Деветдесет и девет на сто от така наречените религиозни хора са лъжци, абсолютни лъжци, защото каквото и да казват, е абсурдно; то не може да бъде истина. Казват, че обичат и не мразят. Това е невъзможно! Това е против самата математика на съществуването! Трябва да са лъжци. Не е необходимо да се задълбочавам в индивидуални случаи; това е против самата природа, не е възможно. 

Деветдесет и девет процента са лицемери и един процент - обикновени хора. Тези 99% са умни, интелигентни. Те крият лявата страна и говорят за дясната. Показват дясната страна на света, а лявата е личният им свят. Имат задна врата на къщите си. На предната врата е едно нещо, на задната - друго. Единият процент невинни хора, хора прости, обикновени, не много интелигентни или хитри, остават пигмеи. Те наистина потискат; и когато потискат растежа на лявата страна, с дяснта се случва същото. Не искам и ти да се превърнеш в това. 

Трябва да израснеш в пълния си ръст. Но това е възможно единствено, ако оставиш свобода и на положителното, и на отрицателното. Те двете са твоите криле. Как може птица да лети с едно крило? Как можеш да ходиш с един крак? Тази двойнственост съществува на всяко ниво на живота - две неща са необходими. В опозицията помежду си те придават напрежение и възможността за движение. 

Изглежда сякаш са едно срещу друго, но взаимно се допълват. Те не са истински противоположности; само полюсите са противоположни. Те си помагат едно на друго, за да израстнат. Бих искал да пораснеш до най-крайния си ръст, но не искам да си лицемер. Бъди истински.

 

"Три неща трябва се отбележат: най-долното ниво на любовта е сексът – той е физически; а най-висшата проява на любовта е състраданието. Сексът е под любовта, състраданието е над любовта. Любовта е точно по средата.
Много малко хора познават любовта. За жалост 99 процента си мислят, че сексуалността е любов -това не е така. Сексуалността е много животинска; вярно е, че тя има потенциала да израсне в любов, но не е истинската любов, а само потенциал…
Ако развиеш осъзнатост, бдителност, медитативност, сексът може да бъде трансформиран в състрадание. Сексът е семето, любовта – цветето, а състраданието – ароматът.
Буда е определил състраданието като любов плюс медитация. Когато любовта ти не е просто желание за другия, не е само нужда, а е споделяне, когато в своята любов не си просяк, а император, когато обичаш не в очакване на нещо в замяна, а си готов само да даваш – да даваш заради самата радост от даването – тогава добави медитацията и от теб ще се освободи чистият аромат. Това е състраданието. Състраданието е най-висшият феномен. "

- ОШО

Цитат

Животът такъв, какъвто е… Аз го разделям на три части: закуска, обяд и вечеря. Детството е закуската. И ако се случило така, че тази сутрин не си закусвал, ще си твърде гладен, прекалено гладен по обяд. А ако пропуснеш и обяда, вечерта, разбира се, ще си направо полудял. Любовта е храна и затова разделям живота на три: закуска, обяд и вечеря. 

Любовта е храна: храна за душата. Когато детето засуче от майчината гръд за пръв път, то приема две неща, не само мляко. Млякото влиза в тялото му, а любовта в душата. Любовта е невидима така, както е невидима душата; млякото е видимо така, както е видимо тялото. Ако имаше очи да видиш, би видял две неща да се вливат от майчината гръд в съществото на детето. Млякото е просто видимата част на любовта; любовта е невидимата част от млякото – топлината, любовта, състраданието, благословията. 

Ако детето е пропуснало закуската си, когато стане младеж, ще има твърде голяма нужда от любов – а това създава неприятности. После ще е твърде нетърпелив да получи любов – това води до проблеми. А също и ужасно ще бърза в самата любов – а това носи неприятности, защото любовта израства много бавно, тя има нужда от търпение. И колкото повече бързаш в любовта, толкова по-голяма е вероятността да я пропуснеш. 

Наблюдавал ли си себе си и другите? Хората, които имат особено голяма нужда от любов винаги страдат, защото постоянно усещат, че никой няма да я удовлетвори. Всъщност, никой не може да им стане майка отново. В отношенията майка-дете от детето не се очаква нищо. Какво може да направи детето? То е безпомощно. Няма какво да даде. Най-много да се усмихне или да следи с очите си къде отива майка му, това е всичко. Малки и хубави жестове, но то наистина не може да направи нищо друго. Майката трябва да дава, а детето трябва да получава. 

А ако по време на закуската си пропуснал това, ще търсиш жена, която да ти бъде майка. Но една жена си търси любовник, не син – и неприятностите вече са сигурни. Освен ако случайно не намериш жена, която си търси син. Тогава нещата ще се получат, тогава двете болести ще си паснат. 

Това винаги се случва: песимистът си намира оптимист, садистът винаги си намира мазохист, доминиращият винаги си намира някой, който има нужда да бъде доминиран, така че да са подходящи един за друг. Никога не могат да се намерят двама мазохисти, живеещи заедно. Виждал съм хиляди двойки и досега не съм попадал на нито една, в която и двамата партньори да са садисти или и двамата да са мазохисти. Невъзможно е еднаквите да живеят заедно, те трябва да се допълват. Само противоположностите си подхождат и хората винаги се влюбват в своята противоположност. 

Можеш да срещнеш жена, която си търси син, а това е доста грозно и много болно, защото е нормално една жена да си търси любовник, а не дете. Това е проблем и проблемът става много по-сложен: ако тя си търси син, това е неосъзнато и ако ти си търсиш майка, това също е неосъзнато. Всъщност, ако жената се опита да ти бъде майка, ти ще се почувстваш обиден. И ще кажеш: ‘Какво правиш? Аз да не съм дете? ‘. А ти ще търсиш майка. Хиляди, милиони хора търсят майка. 

Ето защо мъжете се интересуват толкова много от женските гърди – иначе няма нужда да се интересуват от женските гърди. Интересът им просто показва, че по време на детството им, по време на закуската са пропуснали нещо. И това продължава, върти се в ума им, обсебва ги. Гърдите са за закуската. Защо и сега продължаваш да ги мислиш и да страдаш за тях? 

Погледни ситуацията в дълбочина, защото отговорността не е твоя, ти няма какво да направиш. Сега не можеш да промениш майка си. Станалото станало, но ти можеш да го осъзнаеш – да осъзнаеш всички тези неща отвътре. И чрез осъзнаването им се случва чудо. Чрез твоето осъзнаване тези неща започват да изчезват. Те са прилепнали за теб само когато си напълно неосъзнат. А цялостното осъзнаване се превръща в трансформираща сила. 

Затова просто бъди осъзнаващ. Ако отношението ти към любовта е детинско, стани съзнателен, разбирай, изследвай дълбоко. И само чрез осъзнаването то ще изчезне. Така че нищо друго не е необходимо. Не, че първо ставаш осъзнат, а после се запитваш: ‘А сега какво да правя?’ Моментът, в който ставаш осъзнат, то изчезва, защото ставайки осъзнат, ти ставаш възрастен. 

Детето е неосъзнато. Детето живее в дълбоко несъзнание. Чрез осъзнаването ти ставаш възрастен, зрял, така че всичко, към което си прилепнал в твоето безсъзнание, изчезва. Така, както донасяш светлина в стаята и тъмнината изчезва, донеси осъзнатост в сърцето си. 

А има хора, които са пропуснали и обяда си. В старите си години те стават онова, което наричаме ‘стар мръсник’. Тогава те мислят непрестанно за секс и за нищо друго. Може да не говорят директно за секс – може да говорят против секса, но ще говорят за секс. Това, че са против няма значение. 

Ако отидеш да послушаш така наречените светци в Индия, ще ги чуеш да говорят непрекъснато против секса и да възхваляват брахмачария . Тези хора са пропуснали обяда си. Сега е дошло времето за вечеря, а те вече са полудели. И знаят, че смъртта може да дойде всеки момент. А, когато смъртта се приближава и времето изтича между пръстите, е естествено да са нервни. 

Тези невротични хора имат истории в древните писания, че когато медитират нимфи – красиви жени от рая – се появяват. И танцуват голи около тях. А защо трябва да правят такива неща? На кого му пука за един медитиращ на Хималаите старец? На кого му пука? Та той е почти мъртъв – на кого му пука? Тези нимфи от рая, те могат да намерят по-добри хора. Всъщност, много хора преследват нимфите и как ли те намират време да тормозят ришите (пророците ), тези така наречени светци? Не, няма какво да се направи нито с нимфите, нито с рая, нито с каквото и да е. 

Просто тези хора са пропуснали и закуската, и обяда. И във времето за вечеря тяхното въображение си прави страшни шеги с тях. Такова е тяхното изгладняло въображение. 

Направи си един опит: пости три седмици. И после навсякъде ще виждаш храна, навсякъде! Даже, ако съгледаш пълната луна в небето ще ти заприлича на хляб, на чапати . Така се случва, защото ще започнеш да си измисляш, твоето въображение си играе с теб. 

А ако става така, състраданието никога няма да се появи. Движи се бавно, бъди буден, наблюдавай, обичай. Ако си сексуален, не казвам да се откажеш от секса. Казвам, правейки го, да си по-буден, по-искрен, по-задълбочен, така че сексът да се превърне в любов. А ако обичаш, тогава бъди обичащ и благодарен, донеси по-дълбока благодарност, радост, празнуване, молитва в това, медитирай върху обичането, така че то да премине в състрадание. 

Ако не си бил състрадателен, не си мисли, че си живял правилно или че изобщо си живял. Състраданието е цъфтеж. И когато се случи на един човек, милиони биват излекувани. Всичко около него е излекувано. Състраданието е терапевтично. 

Ошо 
www.osho.com

 

Редактирано 3 октомври 20169 г. от 3,14 (преглед на промените)

Любовта е рядко цвете. Случва се само понякога. Рядко е, защото може да се случи само, когато страхът изчезне, не и преди това. Това означава, че любовта може да се случи само на някой много дълбоко духовен, религиозен човек. Сексът е възможен за всички. Запознанството е възможно за всички. Но не и любовта.

От тук

"Философията" на Ошо ли ?

Че тя , ако е философия изобщо , е много проста ! Поетът , за съжаление , но съвсем закономерно завършил живота си трагично , много преди Ошо го е казал ясно и недвусмислено в един куплет :

http://www.bgjargon.com/word/meaning/Когато цъфнат теменугите

Единствената разлика между двамата е , че Ошо я експлоатира , а поетът и е повярвал.....

 

Редактирано 14 ноември 20169 г. от by_chechi (преглед на промените)

http://www.nbox.bg/component/k2/item/41681-zhelanieto-da-badesh-neobiknoven-tova-e-mnogo-obiknoveno-zhelanie-da-se-otpusnesh-i-da-badesh-obiknoven-eto-tova-e-naistina-neobiknoveno-osho.html

Уважението към редките човешки субекти, които преминават като "комети" през свода на едно "статично човешко небе". Статично - заради разликата между "човешкото небе", през което рядката КОМЕТА просто преминава с блясъка и скоростта си - някъде, по своя път...

Редактирано 22 януари 20179 г. от _ramus_ (преглед на промените)

Цитат

…Това е и моят опит. Много хора са ме обичали или казват "че ме обичат". А с това започват да играят игра - обичайната игра. Съзнателно или несъзнателно, започват да я играят. В известен смисъл това е естествено. От мене започват да очакват разни неща, обичайни очаквания, а умът им работи в дуалността. Например, ако ме обичаш, ще се чувстваш щастлив, ако можеш да ме направиш щастлив. Това е начинът, по който се изживява любовта - да направиш другия щастлив. Ако можеш да ме направиш щастлив, ще се чувстваш щастлив. Но ти не можеш да ме направиш щастлив, аз вече съм. Ще се обезсърчиш, ако се влюбиш в мене; твърде много ще се разочароваш, защото не можеш да ме направиш щастлив, не можеш да ме направиш по-щастлив, няма нищо повече. Ако не можеш да ме направиш щастлив, ще се почувстваш нещастен - и тогава ще се опиташ да ме направиш нещастен! Защото, ако можеш да направиш поне това, ще се почувстваш удовлетворен. Ще се опиташ да ме направиш нещастен - несъзнателно, не че го правиш нарочно, че го осъзнаваш; ако го осъзнаваш, няма да го направиш. Но ще се опиташ - подсъзнанието ти ще се опита да направи този мъж нещастен. Ако можеш да ме направиш нещастен, тогава можеш да си сигурен, че можеш да ме направиш и щастлив. Но ако не можеш да ме направиш нещастен, тогава си напълно разочарован. Чувстваш, че изобщо не си свързан с мене, защото именно това означава за тебе отношението. 
  Но двете любови са толкова различни, че не е хубаво да се наричат с едно име, с една дума. Това създава и е създавало много обърквания - но друга не притежаваме.

Ошо

 

на 7.02.2017 г. в 19:51, haidukpikaso написа:

Ошо е чел Бодхидхарма.

преди 8 часа, Реджеп Иведик написа:

Ошо е чел Бодхидхарма.

бе... И много други са го чели... Ма то - четенето...

на 24.11.2016 г. в 16:15, haidukpikaso написа:

Аууу снимката ти я няма?!

По случай вчерашния ден на космонавтиката, Ошо за Юрий Гагарин:

„Никога не съм виждал индийците толкова полудели! Милиони се събраха в Ню Делхи, за да видят Юрий Гагарин. Никога не са се събирали по същия начин, за да видят мъдрец, светец или махатма. Такова любопитство!
Юрий Гагарин сигурно се е почувствал хилядократно по-голям, отколкото е. Когато го срещнах, го попитах: „Какво спечелихте лично Вие? Не говоря за научния прогрес - за това, че сте донесли целия този материал, който ще помогне на първия човек да кацне. Това е добре! Каква е личната Ви печалба?”
Той отвърна: „Никога не съм се замислял за това, но въпросът ти е правилен. Със сигурност спечелих нещо лично. Станах световно известен, а не съм извършил нищо. Няма какво да покажа като „мое постижение”. Но разбирам въпроса ти и виждам накъде биеш… Да, вярно е – вече не съм същият Юрий Гагарин. Преди бях обикновен, прост човек. Никога не съм си представял, че така ще ме посрещнат милиони – с такава радост! Едва сега чувствам, че живея. Преди бях мъртъв.”
Казах му: „Това чувство не е от осъзнатостта, че съществувате, защото Вашето съзнание си е останало същото. Това чувство на нов живот идва от Вашето его. Вашето его е изключително поласкано, подсилено. Това е Вашата „печалба”. Но според хората, които знаят, това е Вашата загуба.”
Печалбата за егото е загуба за душата.
Благословията за егото е проклятие за душата.
Онова, което изглежда от огромна важност за егото, е пълна глупост за твоята най-съкровена същност.”