Вярвам, че има нещо, което предразполага някои събития, вярвам в предопределеността на някои неща, може да се каже, че вярвам в съдбата, но не и в Бог. Светът не би бил толкова лесен за едни и несправедлив за други, ако имаше някой всесилен човек с толкова добри принципи, който да ни наблюдава.

Отговарям по същия начин както Sithrow-"Защо си мислиш, че Бог трябва да е човек ?"

Бог е оставил свободната воля на човек, за да решаваме ние какво да правим-наш е избора.Иначе бихме били роботи-без чувства, без мнение.

Така изглежда в детските филмчета.

Забавен отговор, но темата е сериозна и вярата в Бог е основа на цялото ни съществувание!!

Днес се чества паметта на св. Игнатий Богоносец - бъдете милостиви към хората които носят Бог ..... в сърцето си!!!

Забавен отговор, но темата е сериозна и вярата в Бог е основа на цялото ни съществувание!!

Днес се чества паметта на св. Игнатий Богоносец - бъдете милостиви към хората които носят Бог ..... в сърцето си!!!

И нима това, че не вярвам в Бог означава, че не съществувам?

И нима това, че не вярвам в Бог означава, че не съществувам?

Това означава, че и ти и Бог съществувате, но ти явно не си правиш труда да Го потърсиш и после пак да кажеш: няма Бог.А Бог мога да ти кажа му е тъжно.Защото Той е най-голямата действителност, но хората нямат очи за да я видят.Бог е по действителен и реален от всичко с което се сблъскаваме през живота си.Библията казва, че нашите уши са станали тъпи на чуване и очите ни са станали неспособни да видят Бога.В смисъл, че нашите чувства, емоции, разум, интелект и воля, сетивата ни, са неспособни да се докоснат до Бога и поради тази причина Го и отричаме.Бог слезе сред хората в лицето на Исус Христос, а те не Го разпознаха.И на всичкото отгоре и го убиха.По него време имаше много умни и начететени хора, даже бих казал повече от много днешни такива.Но те в своята ученост и мъдрост не разпознаха в този обикновен човек, дърводелец и работник, Божият Син.Библията пише:И се съблазняваха в Него.Тоя ли е Божият Син бе, тоя дървар, че нали познаваме баща му, майка му, къв е тоя?Айде бегай, кви са тия глупости.Е така някак си са говорили хората.Това за мен е като червена светлина.Нашата мъдрост и знание не ни доближават до Бога, те в повечето случаи направо Го отхвърлят.Защото в центъра не е поставен Бог, а човека.Защото човек се противи на Бога, отрича Го, хули Го, обвинява Го за проблемите си или пък световните, но кой се замисля, че Бог търпи нас?Че ние съществуваме и всеки ден се събуждаме, защото е Божията воля и Бог така е решили така иска.Някой замисля ли се?А някои даже се хвалят с неверието си, като че ли е нещо, с което човек да се похвали.Всеки човек вярва, вярвате дори на шофьора на трамвая или таксито, че няма да катастрофирате и да се пребиете.Несъзнателно, но вярвате.Вярвате на хора, събития и факти, а не вярвате на Бога, Който движи всичко това и Го е създал на всичкото отгоре.Това за мен е меко казано странно.Нашият свят се управлява хора, управлява се от най-високо ниво, нищо не става случайно или от само себе си.Ако си мислите, че всичко това е случайност, че всичко е ала бала, съвпадения, евюлюция, ня'ква си сила там, извънземни, звездите ми го говорят........Списъска е доста дълъг.Но си помислете добре.Вие сте интелигентни хора, разсъждавате, взимате решения, правите разни неща, дори изобретявате никога несъществували такива, а се държите по детински начин.Някои от вас са специалисти в някаква област, експерти дори.Не ви лаская.Простете, но тия ви способности не са наследство от маймуни, гущери или каквото се сетите там.Дори не проверявате дали Бог Го има или не, а изказвате твърдения.Това е несериозно и непоследователно поведение.Как стигнахте до този извод?Въз основа на какво?Не може, човек който се е срещнал с Бога, който се е докоснал до Него, после да Го отрича.Вие просто или не Го търсите както трябва или не където трябва.Нямам друго обяснение.

Редактирано 21 декември 200619 г. от alesys (преглед на промените)

Моето мнение е, че Бог го има за този, който се нуждае от него. И в никакъв случай не се хваля с неверието си, при положение, че почти всички хора вярват (въпреки, че малко от тях са чели Библията най-малкото). Ами, да ти кажа, аз до момента, в който наистина се замислих какво търся, в какво вярвам и какво ми се случва, вярвах в Бог. Но четейки Библията аз открих една поучителна приказка. Има много скрити и не толкова скрити послания в нея, има много истини, които при мен явно имаха обратния ефект и ме накараха да мисля, че човек сам гради съдбата си, сам е това, което е и силата на Бога е в сърцето му, а не на небето. В този смисъл аз вярвам в моя Господ, в мен самата. Това ми напомни за едно много хубаво стихотворение на Христо Ботев - ”Моята молитва”. В него откривам много голяма част от себе си.

И с каква цел се опитваш да ме убеждаваш, едва ли не да ме хулиш за моето мнение, след като по този начин сам противоречиш на това, на което учи Библията?

Моето мнение е, че Бог го има за този, който се нуждае от него. И в никакъв случай не се хваля с неверието си, при положение, че почти всички хора вярват (въпреки, че малко от тях са чели Библията най-малкото). Ами, да ти кажа, аз до момента, в който наистина се замислих какво търся, в какво вярвам и какво ми се случва, вярвах в Бог. Но четейки Библията аз открих една поучителна приказка. Има много скрити и не толкова скрити послания в нея, има много истини, които при мен явно имаха обратния ефект и ме накараха да мисля, че човек сам гради съдбата си, сам е това, което е и силата на Бога е в сърцето му, а не на небето. В този смисъл аз вярвам в моя Господ, в мен самата. Това ми напомни за едно много хубаво стихотворение на Христо Ботев - ”Моята молитва”. В него откривам много голяма част от себе си.

И с каква цел се опитваш да ме убеждаваш, едва ли не да ме хулиш за моето мнение, след като по този начин сам противоречиш на това, на което учи Библията?

Къде го видя това едва ли не хулене

Къде го видя това едва ли не хулене

Малко по-нагоре.

Не хулете малкото девойче!!

Като пораства - всеки ден ще се променя!!!

Ако имаме възможност и след една година ще говорим пак!! И така ..........

Вярата понякога идва и си отива ..............

По всяка вероятност си прав, но не мисля, че в този случай ще си променя мнението, защото всяко опониране още повече ме убеждава в това, което мисля.

По всяка вероятност си прав, но не мисля, че в този случай ще си променя мнението, защото всяко опониране още повече ме убеждава в това, което мисля.

Сори, ако съм обидил кое да е девойче.Но скъпа, аз предпочитам да ти кажа истината преди всичко, отколкото да ти галя ушите със сладки приказки.Тази тема е прекалено сериозна.Незнам как си чела Библията, защото и аз я чета.Не разбирам как казваш:в Бог вярват хора, които се нуждаят от него.Повярвай ми имам много неща в този живот, постигнал съм нещо, виждал съм признание в очите на хората, мога да мина и без Бога(поне така си мислех).Но това не ми стига.В Бога открих кой съм аз и какво правя тука и какво ме очаква.Права си, всеки сам гради съдбата си, дори Бог няма да ти попречи да отидеш в ада, можеш да си сигурна.От тази гледна точка да те питам, ти защо живееш?За да ядеш, да пиеш, да купонясваш, да ходиш на работа и да си носиш новите дрехи?Защо?Защото аз не можах да намеря отговор на този въпрос извън Бога.Не че не се опитах, таман 11 години и нещо.Не са малко.И благодаря на Бога, че следващите колкото и да ми остават няма да ги прекарам в търсене и лутане и задаване на въпроси без отговор.И виж, не си длъжна да се съгласяваш с мен, гради си живота както намериш за добре.Само не го приемай като опониране и нападение, можеш да погледнеш нещата и от друг ъгъл.В Библията пише, ударите от приятел са искрени, а целувките от неприятел изобилни.Лицемерието заема една голяма част от живота ни, аз лично всякак се опитвам да страня от това и да казвам истината, както е разкрита в Библията.С това рискувам да стана за смях или дори да ми се подиграват и обиждат, както и неведнъж е ставало.Защото споменаването на Бога и Исус Христос е като трън за ушите на хората.Това не е приятна тема.Защото Бог е личностен Бог, Бог който търси и въздава справедлисвост, наказва греха и благославя праведността.Аз за този Бог говоря.

Сори, ако съм обидил кое да е девойче.Но скъпа, аз предпочитам да ти кажа истината преди всичко, отколкото да ти галя ушите със сладки приказки.Тази тема е прекалено сериозна.Незнам как си чела Библията, защото и аз я чета.Не разбирам как казваш:в Бог вярват хора, които се нуждаят от него.Повярвай ми имам много неща в този живот, постигнал съм нещо, виждал съм признание в очите на хората, мога да мина и без Бога(поне така си мислех).Но това не ми стига.В Бога открих кой съм аз и какво правя тука и какво ме очаква.Права си, всеки сам гради съдбата си, дори Бог няма да ти попречи да отидеш в ада, можеш да си сигурна.От тази гледна точка да те питам, ти защо живееш?За да ядеш, да пиеш, да купонясваш, да ходиш на работа и да си носиш новите дрехи?Защо?Защото аз не можах да намеря отговор на този въпрос извън Бога.Не че не се опитах, таман 11 години и нещо.Не са малко.И благодаря на Бога, че следващите колкото и да ми остават няма да ги прекарам в търсене и лутане и задаване на въпроси без отговор.И виж, не си длъжна да се съгласяваш с мен, гради си живота както намериш за добре.Само не го приемай като опониране и нападение, можеш да погледнеш нещата и от друг ъгъл.В Библията пише, ударите от приятел са искрени, а целувките от неприятел изобилни.Лицемерието заема една голяма част от живота ни, аз лично всякак се опитвам да страня от това и да казвам истината, както е разкрита в Библията.С това рискувам да стана за смях или дори да ми се подиграват и обиждат, както и неведнъж е ставало.Защото споменаването на Бога и Исус Христос е като трън за ушите на хората.Това не е приятна тема.Защото Бог е личностен Бог, Бог който търси и въздава справедлисвост, наказва греха и благославя праведността.Аз за този Бог говоря.

Да ми кажеш истината в очите...все едно това, което твърдиш е толкова ужасно и не бих могла да го понеса. Не казвам, че Бог е утеха за несретниците или болните хора, просто 'моят Бог' за мен е по-силен от общоприетия. Това, че си разбрал какъв си може би се дължи на натрупаният ти житейски опит, на това, че си помъдрял с годините, а не непременно на Бог.

На въпроса защо живея мога да ти говоря много - заради близките ми, за да се разбера някой ден, за да постигна това, което искам, а то не е да пия, купонясвам и да си намеря работа. (не че не искам и това) С времето човек открива все повече и повече причини да бъде жив, освен ако не се случи нещо, което да му убие това желание.

Доколкото знам хората, които (уж) вярват в Бог са доста повече от 'неверниците' като мен и се водят по-духово извисени, така че би трябвалона мен да ми е неудобно да споделя какво мисля по въпроса.

Да ми кажеш истината в очите...все едно това, което твърдиш е толкова ужасно и не бих могла да го понеса. Не казвам, че Бог е утеха за несретниците или болните хора, просто 'моят Бог' за мен е по-силен от общоприетия. Това, че си разбрал какъв си може би се дължи на натрупаният ти житейски опит, на това, че си помъдрял с годините, а не непременно на Бог.

На въпроса защо живея мога да ти говоря много - заради близките ми, за да се разбера някой ден, за да постигна това, което искам, а то не е да пия, купонясвам и да си намеря работа. (не че не искам и това) С времето човек открива все повече и повече причини да бъде жив, освен ако не се случи нещо, което да му убие това желание.

Доколкото знам хората, които (уж) вярват в Бог са доста повече от 'неверниците' като мен и се водят по-духово извисени, така че би трябвалона мен да ми е неудобно да споделя какво мисля по въпроса.

Моите наблюдения пък показват, че с времето хората са...склонни да приемат Бог.Дали се появява вяра, дали заради скъпи хора наоколо, които са вярващи, нямам представа, но атеизма и категоричното отричане са характерни за една определена млада възраст.Не казвам, че всеки един по - възрастен човек задължително започва да вярва, а че желанията за спор и доказване/може би/ отслабват, или пък просто човек - помъдрял, или свиква, или приема, или започва да вярва.

Чел съм,че по принцип във възрастовия интервал 28-33 години, човек започва да си задава такива въпроси и да осъзнава,че има една дълбока вътрешна неудовлетвореност,която го подтиква да търси. И моето търсене започна наскоро,и съм точно в началото на този интервал,така че може би има нещо вярно...

Редактирано 23 декември 200619 г. от WhiteHart (преглед на промените)

Моите наблюдения пък показват, че с времето хората са...склонни да приемат Бог.Дали се появява вяра, дали заради скъпи хора наоколо, които са вярващи, нямам представа, но атеизма и категоричното отричане са характерни за една определена млада възраст.Не казвам, че всеки един по - възрастен човек задължително започва да вярва, а че желанията за спор и доказване/може би/ отслабват, или пък просто човек - помъдрял, или свиква, или приема, или започва да вярва.

Аз пък почти не познавам хора, без значение възрастта, а изобщо, които да не вярват в Бог.

Аз пък почти не познавам хора, без значение възрастта, а изобщо, които да не вярват в Бог.

Не познаваш атеисти?

Почети малко темите в този раздел тогава

Чел съм,че по принцип във възрастовия интервал 28-33 години, човек започва да си задава такива въпроси и да осъзнава,че има една дълбока вътрешна неудовлетвореност,която го подтиква да търси. И моето търсене започна наскоро,и съм точно в началото на този интервал,така че може би има нещо вярно...

Много се радвам за теб!!! Само така петльо - с кукуригото към знание!!! ( и вяра)

Да, както веднъж някъде бях споменала, всеки сам трябва да извърви своя път в търсене на истината...Не може никой да го направи вместо теб!

Точно поради тази причина този, който е достигнал до Бог чрез лични убеждения, и е повярвал в Него, е толкова сигурен, че Го има, че Той не само съществува и е създал цялата Вселена, но и се интересува и от теб лично...колкото и странно да звучи това...Аз също преди години бях скептично настроена...не вярвах, а после не вярвах, че Бог може да бъде открит, достигнат, та това бе толкова абсурдно, толкова странно...Но, когато се случи нещо страшно в живота на човек, и никой и нищо не може да помогне, когато се обърнеш към Този, Когото едновременно си търсил и пренебрегвал през целия ти живот, и Той ти помогне, и чудото стане, и цялата ти човешка логика отказва да приеме това, което се случва, но и не може да го отхвърли...тогава...разбираш, и нещо в теб се пречупва...и приемаш да повярваш като дете - без да се съмняваш, защото си се докоснал до Него; защото си видял, че Той е истински; и, както една авторка бе казала, "Бог е близо до теб, по-близо от следващия удар на сърцето ти"...И се оказа права...

Разбира се, всеки си има право на мнение. Това е моето.

Не познаваш атеисти?

Почети малко темите в този раздел тогава

Познавам, но малко. Нямам предвид във виртуалното пространство.

Относно думите на MELL, звучат много хубаво, но явно всичко става с времето си. Може би просто отговорите на много въпроси се откриват в даден момент чрез Бог, но дали са верни...

Бих искал да ви предложа един избран от мен пасаж от великолепната книга на Нийл Уолш - "Разговори с Бога". Това е книга,която промени светоусещането ми и която горещо препоръчвам на всеки.

Трябва да се върнете към духовността. Забравете за религията.

Това твърдение ще разгневи множество хора.

Цялата книга ще разгневи много хора.

Защо казваш да забравим религията?

Защото не е полезна за вас. Разбери, че за да има успех организираната религия, хората трябва да повярват, че тя им е потребна. Ако хората вложат вярата си в нещо друго, те трябва да загубят вяра в себе си. Затова първата задача на организираната религия е да накара хората да загубят вяра в себе си. Втората й задача е да ви нагара да мислите, че тя ще ви даде отговори на въпросите, на които вие сами не можете да си отговорите. И третата и най-важна задача е да те накара да приемеш отговорите й без да ги поставяш под съмнение.

Поставиш ли нещо под съмнение, ти започваш да мислиш! А започнеш ли да мислиш, ти се връщаш към Праизточника в Себе Си. Религията не може да ти позволи да направиш това, защото напълно възможно е да стигнеш до отговор, различен от нейния. Ето защо религията те принуждава да се съмняваш в Своето Аз. Тя те кара да се съмняваш в способността си да мислиш самостоятелно.

Проблемът при религията е този, че много често тя дава обратен резултат. Защото, ако ти не можеш да приемеш собствените си мисли, без да се съмняваш в тях, как би могъл да приемеш без никакво съмнение новите идеи за Бога, които религията ти внушава?

Много скоро започваш да се съмняваш дори в това, че Аз съществувам - в което никога не си се съмнявал по-рано. Докато живееш по силата на интуитивното си знаене, може и да не си имал точни представи за Мене, но със сигурност си знаел, че съществувам!

Религията именно създава съмнението в Моето съществуване.

Всеки мислещ човек, който види какво е направила религията, със сигурност ще разбере, че религията е безбожна! Защото именно религията е изпълнила сърцата на хората със страх от Бога, докато някога човекът е обичал Това, което Е, в цялото негово великолепие.

Именно религията е накарала човека да коленичи пред Бога, докато преди той щастливо се е издигал, за да Го докосне.

Тъкмо религията е научила човека да се срамува от тялото си и неговите най-естествени функции, докато навремето човекът е почитал тези функции Като най-голям житейски дар!

Религията учи, че не можете да постигнете Бога без посредник, докато навремето вие сте имали чувството за връзка с Бога, просто когато живеете в добро и истина.

Именно религията заповядва на хората да обожават Бога, докато навремето те са Го обожавали просто защото не са могли да не Го обожават!

Където и да е проникнала религията - тя е създала разединение, което е противоположност на Бога.

Религията е разделила човека от Бога, човек от човека, мъжа от жената - някои религии буквално заявяват на мъжа, че фактически стои над жената по същия начин, по който Бог стои над мъжа - създавайки условия за едно от най-големите недоразумения, наложени върху половината човешки род.

Но казвам ти: Бог не стои над човека, както и мъжът не стои над жената. Не е такъв „естественият ред на нещата", а само такъв го е искал мъжът, който е имал реална власт, когато са се формирали ориентираните към мъжкото начало религии. Половината материал на техните „свещени писания" е бил систематично редактиран, а останалата част е била изопачена, така че да съответства на мъжката представа за света.

Тъкмо религията утвърждава и до ден днешен, че жените са някак второразредни духовни граждани, че не са „подходящи", за да проповядват Словото на Бога, да учат хората и да бъдат свещенослужители.

Също както едни деца, вие все още спорите кой пол е благословен от Мен за ръкополагане в свещенически сан!

Казвам ви: Вие всички сте свещенослужители. Всеки измежду вас.

Няма нито един човек, нито група от хора, които да са „по-подходящи" да вършат Моята работа от други.

Но толкова много мъже са прилични на държавите. Жадни за власт. Не искат да споделят властта, а само да я упражняват. И са си изградили един подобен Бог. Бог, жаден за власт. Бог, който не иска да споделя властта, а само да я упражнява. Но Аз ти казвам: Най-големият дар от Бога е да споделяш силата, която Бог е дал на всички.

Аз искам вие да сте Мой образ и подобие.

Казал съм: „Бог е всичко и Бог става всичко. Няма нищо, което Бог да не е и всичко, което Бог преживява, става посредством, чрез и във вас." В Моята най-чиста форма, Аз съм Абсолютът. Аз съм Абсолютно Всичко и не се нуждая, не изисквам, не желая абсолютно нищо.

В тази абсолютно чиста форма Аз съм онова, което Ме направиш. Все едно че виждаш най-сетне Бога и си казваш: „Е, добре, как разбираш това?" И все пак, както и да Ме разбираш, Аз не мога да забравя и винаги ще се завръщам към Своята Най-чиста Форма. Всичко друго е фиктивно. То е нещо, което вие си съчинявате.

Има хора, които Ме превръщат в един ревнив Бог. Но кой би бил ревнив, ако има всичко и е всичко?

Има хора, които Ме превръщат в разгневен Бог. Но какво може да Ме накара да бъда разгневен, когато ни-що не може да Ме нарани, нито да Ми навреди по никакъв начин?

Има и хора, които Ме превръщат в отмъстителен Бог; но на кого ще отмъщавам, когато Аз съм всичко, което съществува?

Вие можете да се завърнете у дома винаги когато пожелаете. Ние можем отново да сме заедно, щом поискате. Вие можете отново да преживеете екстаза на единението с Мен. Само да поискате. Само да почувствате вятъра по лицето си. Само да чуете песента на щуреца под диамантеното небе в лятната нощ.

При първото зърване на дъгата и първия плач на новороденото. При последния лъч на невероятен залез и последния дъх на забележителен живот.

Аз съм винаги с вас до края на времето. Вашето единение с Мен е съвършено - то винаги е било, винаги е и винаги ще бъде.

Вие и Аз сме Едно - както сега, така и завинаги.

Айде да видим кой да и кой не

Аз лично не вярвам че хората били от кал и Бог им вдъхнал живот защото ако бяха от кал

щяха да се разтапят или по скоро да бъдат отнесени отводата докато се къпят но това си е мое мнение.

Много съжалявам че не е анкета просто абе проблема го обясних в проблеми свързани

със сайта

мне не вярвам в Бог макар че съм християнин

мне не вярвам в Бог макар че съм християнин

Дълбоко ще съм ти признателен ако успееш да ни обясниш тази своя мисъл,пред която схоластичния спор за броя на дяволите в/у върха на игла просто бледнее.

- Елате до края.

- Не можем, страх ни е.

- Елате до края.

- Не можем. Ще паднем!

„Елате до края."

И те дойдоха.

И той ги блъсна.

И те полетяха.

Елате. Нека заедно да полетим.

Гийом Аполинер

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.

Вярвам, че тази антология ще затвърди убежденията на християните, ще обнадежди търсещите и колебаещите се и ще бъде интересна за онези атеисти, които са достатъчно смели, за да се противопоставят на Айнщайн и Нютон.

АЛБЕРТ АЙНЩАЙН, Нобелов лауреат за физика

Немският физик Алберт Айнщайн (1879-1955) получава Нобеловата награда за 1921 г. “за своя принос към теоретичната физика и в частност за откриването на законите за фотоелектричния ефект”. Айнщайн е един от основателите на модерната физика и създател на Теорията на относителността. Той е професор по физика в университетите в Цюрих, Прага, Берн, Берлин и Принстън (Ню Джърси). Айнщайн бе избран за “Личност на второто хилядолетие” (Ройтерс, декември 2000).

8♦ “Всеки, който се занимава сериозно с наука, постепенно се убеждава, че един Дух се проявява в законите на Вселената; Дух, Който е безкрайно по-могъщ от духа на човека и пред лицето на Когото ние, с нашите скромни възможности, трябва да се смирим. По този начин научните изследвания водят към едно специфично религиозно чувство, което е твърде различно от наивната религиозност.” (АЙНЩАЙН, цитиран в “Albert Einstein: The Human Side” by Dukas and Hoffmann, Princeton University Press, 1979, 33).

11♦ “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400).

5♦ “Колкото по-дълбоко човек прониква в тайните на природата, толкова по-голяма става неговата почит към Бога.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Brian 1996, 119).

28. ТОМАС ЕЛИЪТ, Нобелов лауреат за литература

Английският поет и драматург Т.С. Елиът (1888-1965) е удостоен с Нобеловата награда за 1948 “за своя изключителен новаторски принос към съвременната поезия”. През 1910 той завършва Харвардския университет, където учи философия и литература, и пише своята докторска дисертация. Най-значимите му произведения са: “Пуста земя” (1922), “Убийство в катедралата” (1935), “Идеята за християнско общество” (1939). Според литературната класация на списание “Time” Т.С. Елиът е “поетът на ХХ-ти век”.

2♦ В книгата си “Идеята за християнско общество” (The Cambridge Lectures, 1939) Т.С. Елиът пише:

“Възможно най-лошото нещо е да защитаваме Християнството, само заради това, че то е полезно, а не заради това, че то е истинно.

“Целта на безспирната индустриализация е да създаде маси от хора от всички класи, откъснати от традицията, отчуждени от религията и податливи на масови внушения – с други думи, да създаде тълпа. А една тълпа няма да бъде по-малко тълпа, ако тя е добре нахранена, добре облечена, добре окъщена и добре дисциплинирана.” (ELIOT 1988).

12♦ “Христос е единствената неподвижна точка в нашия въртящ се свят.” (ЕЛИЪТ, цитиран в Castle 2002, 219).

АЛЕКСАНДЪР СОЛЖЕНИЦИН, Нобелов лауреат за литература

Руският писател Александър Солженицин (род. 1918) е удостоен с Нобеловата награда за 1970 “за моралната сила, с която той поддържа живи традициите на руската литература”. През 1941 той завършва университета в Ростов, където учи математика и физика, и същевременно завършва задочно Института по философия, литература и история в Москва. Заради критиките си срещу съветския диктатор Сталин, през 1945 Солженицин е осъден на 8 години затвор, а впоследствие е изселен в Сибир. В затвора Солженицин приема Християнството, благодарение на своите разговори с Борис Корнфелд – еврейски лекар и християнин. Най-известните произведения на Солженицин са: “Един ден на Иван Денисович” (1962), “Първият кръг” (1968), “Ракова болница” (1969). През 1973 КГБ конфискува ръкописа на “Архипелаг ГУЛАГ” – произведението, което поставя началото на края на Съветската империя. През 1974 Солженицин е арестуван, обвинен в държавна измяна и експулсиран в Германия. От 1976 той живее и твори в САЩ. През 1994 Солженицин се завръща в Русия, където живее и до днес.

2♦ В своята реч, при получаването на Темпълтъновата награда (Лондон, Бъкингамски дворец, 10 май 1983), Александър Солженицин казва:

“Спомням си, че преди повече от половин век, когато бях дете, старците си обясняваха големите нещастия, които сполетяха Русия, с думите: ‘Хората забравиха Бога; ето защо ни сполетя всичко това’.

Оттогава, вече почти 50 години, аз изследвам историята на комунистическата революция в Русия. През това време прочетох стотици книги, събрах стотици лични свидетелства и вече съм написал осем тома, опитвайки се да разчистя отломките от този революционен катаклизъм. Но ако днес ме накарат да формулирам възможно най-кратко главната причина за тази унищожителна революция, която погълна 60 милиона души от нашия народ, аз не бих могъл да се изразя по-точно, освен да повторя: ‘Хората забравиха Бога; ето защо ни сполетя всичко това’.” (SOLZHENITSYN 1984, Issue 36; виж също Solzhenitsyn 1983, 874).

3♦ “Анализирайки Френската революция и нейната кипяща омраза към Църквата, Достоевски стигна до извода, че ‘всяка революция неизбежно започва с атеизъм’. Това е абсолютно вярно. Но светът никога не е виждал толкова организирано, военизирано и радикално злонамерено безбожие като това, което е практикувано от Марксизма. Главната движеща сила във философската система на Маркс и Ленин е омразата към Бога; тази омраза е в сърцето на марксистко-ленинската психология и е много по-опасна от всички техни икономически и политически програми. Войнстващият атеизъм не е просто случайна или маловажна част от идеологията на Комунизма; атеизмът не е следствие от Комунизма, а е негов фундамент.” (SOLZHENITSYN 1984, Issue 36).

4♦ “През 20-те години на ХХ-ти век в Съветска Русия бяхме свидетели на една безспирна процесия от жертви и мъченици сред Православното духовенство. Много архиепископи и епископи бяха екзекутирани. Десетки хиляди свещеници, монаси и монахини, притискани от комунистите да се отрекат от Словото Божие, бяха изтезавани и убивани в затворите, заточени в концлагери, изселвани в безлюдната Сибирска тундра, а някои в последните дни от живота си бяха изхвърлени на улицата без храна и подслон. Всички тези християни-мъченици непоколебимо отиваха на смърт заради вярата си. Само малцина се пречупиха под натиска на комунистите. Достъпът до Църквата беше блокиран за десетки милиони християни; на тях им беше забранено да възпитават децата си според Православната Вяра. Религиозните родители бяха изтръгнати от своите деца и бяха хвърлени в затворите, докато децата им бяха отклонени от Вярата чрез мерзки заплахи и лъжи.

Вярно е, че милиони наши сънародници бяха покварени и духовно осакатени от официално наложения атеизъм, но все пак десетки милиони останаха верни на Християнската вяра; те не можеха да изразят своята вяра единствено заради външния натиск, но както винаги се случва по време на религиозни гонения и преследвания, съзнанието за Бога в моята страна достигна огромна сила и дълбочина.

Точно в това аз виждам зората на надеждата: защото няма значение, че Комунизмът се ежи заплашително с танкове и ракети, няма значение какви територии от нашата планета е завладял той; Комунизмът е обречен и той никога няма да победи Християнството.” (SOLZHENITSYN 1984, Issue 36).

5♦ В своята Харвардска реч (1978) Солженицин твърди, че всички съвременни медии насаждат невежество и агресивност у хората, чиито “божествени души се пълнят с клюки, безсмислици и празнословия”:

“Днешните медии се превърнаха в най-голямата сила в Западните общества. Четвъртата власт – медиите – е много по-могъща от другите три власти: законодателната, изпълнителната и съдебната. При това положение човек се пита: чрез какъв закон е била избрана тази четвърта власт и в крайна сметка пред кого е отговорна тя?” (SOLZHENITSYN 1978).

2. ГАЛИЛЕО ГАЛИЛЕЙ (1564-1642) – астроном, математик и изобретател, основател на експерименталната физика

1♦ “Главната цел на Библията е преклонението пред Бога и спасението на душите.

И Библията, и природата са сътворени от Бога; Библията е вдъхновена и продиктувана от Светия Дух, а природата е всъщност най-покорната изпълнителка на Божиите Заповеди.

Чрез природните творения Бог разкрива Себе Си по също толкова възхитителен начин, колкото и чрез свещените слова на Библията.” (GALILEO GALILEI, “The Galileo Affair”, Berkeley, University of California Press, 1989, 93).

3♦ “Стотици пасажи от Святата Библия ни учат, че славата и величието на всемогъщия Бог са съвършено видими във всичките Му творения и могат да бъдат прочетени в отворената книга на небесата.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Cantore 1985).

4♦ “Когато размишлявам върху многобройните прекрасни неща, които хората са разбрали, открили и сътворили, аз осъзнавам все по-ясно, че човешкият разум е творение на Бога, и то едно от най-съвършените.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Caputo 2000, 85).

5♦ “Аз съм извън себе си от удивление и изказвам на Бога моята безкрайна благодарност, че е благоволил да бъдат открити чрез мене тъй велики и непознати досега чудеса.” (ГАЛИЛЕЙ 1992, 72).

6♦ “Святата Библия не може да греши и заповедите, които се съдържат в нея, са абсолютно истинни и ненарушими. Склонни да грешат, и то по много начини, са тълкувателите и интерпретаторите на Библията.” (ГАЛИЛЕЙ, цитиран в Ross 1991, 20).

и още:

ЧАСТ ПЪРВА. УЧЕНИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК)

1. Алберт АЙНЩАЙН – Нобелов лауреат за физика

2. Макс ПЛАНК – Нобелов лауреат за физика

3. Ервин ШРЬОДИНГЕР – Нобелов лауреат за физика

4. Вернер ХАЙЗЕНБЕРГ – Нобелов лауреат за физика

5. Гулиелмо МАРКОНИ – Нобелов лауреат за физика

6. Макс БОРН – Нобелов лауреат за физика

7. Робърт МИЛИКАН – Нобелов лауреат за физика

8. Чарлз ТАУНС – Нобелов лауреат за физика

9. Уилям ФИЛИПС – Нобелов лауреат за физика

10. Уилям БРАГ – Нобелов лауреат за физика

11. Артър КОМПТЪН – Нобелов лауреат за физика

12. Невил МОТ – Нобелов лауреат за физика

13. Арно ПЕНЗИАС – Нобелов лауреат за физика

14. Изидор РАБИ – Нобелов лауреат за физика

15. Абдус САЛАМ – Нобелов лауреат за физика

16. Антъни ХЮИШ – Нобелов лауреат за физика

17. Артър ШОЛОУ – Нобелов лауреат за физика

18. Джон ЕКЪЛС – Нобелов лауреат за медицина

19. Алексис КАРЕЛ – Нобелов лауреат за медицина

20. Джоузеф МЪРИ – Нобелов лауреат за медицина

21. Джордж УОЛД – Нобелов лауреат за медицина

22. Вернер АРБЕР – Нобелов лауреат за медицина

23. Ернст ЧЕЙН – Нобелов лауреат за медицина

24. Дерек БАРТЪН – Нобелов лауреат за химия

25. Кристиян АНФИНСЕН – Нобелов лауреат за химия

26. Валтер КОУН – Нобелов лауреат за химия

ЧАСТ ВТОРА. ПИСАТЕЛИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК)

27. Франсоа МОРИАК – Нобелов лауреат за литература

28. Т.С. ЕЛИЪТ – Нобелов лауреат за литература

29. Ръдиард КИПЛИНГ – Нобелов лауреат за литература

30. Александър СОЛЖЕНИЦИН – Нобелов лауреат за литература

31. Херман ХЕСЕ – Нобелов лауреат за литература

32. Анри БЕРГСОН – Нобелов лауреат за литература

33. Уинстън ЧЪРЧИЛ – Нобелов лауреат за литература

34. Иво АНДРИЧ – Нобелов лауреат за литература

35. Жан-Пол САРТР – Нобелов лауреат за литература

36. Рабиндранат ТАГОР – Нобелов лауреат за литература

37. Сигрид УНДСЕТ – Нобелов лауреат за литература

38. Исаак СИНГЕР – Нобелов лауреат за литература

ЧАСТ ТРЕТА. МИРОТВОРЦИ-НОБЕЛИСТИ (20 - 21 ВЕК)

39. Алберт ШВАЙЦЕР – Нобелов лауреат за мир

40. Джими КАРТЪР – Нобелов лауреат за мир

41. Теодор РУЗВЕЛТ – Нобелов лауреат за мир

42. Удроу УИЛСЪН – Нобелов лауреат за мир

43. ДЕ КЛЕРК и МАНДЕЛА – Нобелови лауреати за мир

44. Мартин Лутър КИНГ – Нобелов лауреат за мир

45. Дезмънд ТУТУ – Нобелов лауреат за мир

46. Даг ХАМАРШЕЛД – Нобелов лауреат за мир

47. Ким ДЕ-ДЖУНГ – Нобелов лауреат за мир

48. Адолфо ПЕРЕС ЕСКИВЕЛ – Нобелов лауреат за мир

49. Натан СЬОДЕРБЛУМ – Нобелов лауреат за мир

50. Джон МОТ – Нобелов лауреат за мир

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА. БАЩИТЕ НА МОДЕРНАТА НАУКА (16 - 20 ВЕК)

1. Исак НЮТОН – основател на класическата физика

2. Галилео ГАЛИЛЕЙ – основател на експерименталната физика

3. Николай КОПЕРНИК – създател на хелиоцентричната космология

4. Йоханес КЕПЛЕР – основател на физическата астрономия

5. Джордано БРУНО – създател на теорията за безкрайната Вселена

6. Леонардо ДА ВИНЧИ – създател на науката хидравлика

7. Франсис БЕЙКЪН – създател на научния индуктивен метод

8. Рене ДЕКАРТ – създател на аналитичната геометрия

9. Блез ПАСКАЛ – основател на хидродинамиката и хидростатиката

10. Майкъл ФАРАДЕЙ – основател на електрониката

11. Джеймс МАКСУЕЛ – създател на статистическата термодинамика

12. Лорд КЕЛВИН – основател на термодинамиката и енергетиката

13. Робърт БОЙЛ – основател на модерната химия

14. Уилям ХАРВИ – основател на модерната медицина

15. Джон РЕЙ – основател на модерната биология

16. Готфрид ЛАЙБНИЦ – откривател на диференциалното и интегралното смятане

17. Леонард ОЙЛЕР – основател на аналитичната механика

18. Карл ГАУС – основател на диференциалната геометрия

19. Михаил ЛОМОНОСОВ – основател на физикохимията

20. Андре-Мари АМПЕР – създател на електродинамиката

21. Джеймс ДЖАУЛ – основател на обратимата термодинамика

22. Чарлз ДАРВИН – създател на еволюционната теория

23. Ернст ХЕКЕЛ – най-влиятелният еволюционист в континентална Европа

24. Луи ПАСТЬОР – основател на микробиологията и имунологията

25. Томас ЕДИСОН – един от най-продуктивните изобретатели на всички времена

26. Джоузеф ТОМСЪН – Нобелов лауреат за физика, откривател на електрона, основател на ядрената физика

27. Джоузеф TЕЙЛЪР – Нобелов лауреат за физика, откривател на двойния пулсар

28. Вернер фон БРАУН – основател на астронавтиката

29. Хенри ШЕФЪР – откривател на структурата на метилена, 5 пъти номиниран за Нобелова награда за химия

30. Стивън ХОКИНГ – автор на теорията за квантовата гравитация

http://nobelisti.com/

Книгата можете да намерите във всички големи градове на България, в следните книжарници:

- верига книжарници ХЕЛИКОН, www.helikon.bg

- верига книжарници ПИНГВИНИТЕ, www.pe-bg.com

- верига книжарници БУКВИТЕ, [email protected]

Антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога” съдържа документирани цитати, подбрани от книгите, статиите и писмата на едни от най-авторитетните световни учени и творци. Тази информация беше събирана в продължение на 11 години предимно от библиотеките в София, Виена, Милано и Кембридж (Харвард), както и чрез личната ми кореспонденция с учени-нобелисти.

...

В интерес на обективността е небходимо да се показват нещата в тяхната цялост. Следващите цитати от Стивън Хокинг и Айнщайн показват и друга гледна точка.

Квантовата теория на гравитацията отвори нова възможност, в която няма граници на пространство-времето и по този начин няма нужда да се определя гранично поведение. Няма да има сингуларности в които законите на науката са невалидни и няма граници на пространство-времето в които трябва да се позовеш на Бог или някой нов закон за да се определят граничните условия на пространство-времето. Би могло да се каже: „Вселената е напълно самосъдържаща се и не се влияе от нищо извън нея. Тя не е нито създадена, нито ще бъде унищожена. Тя просто Е.”

[stephen Hawking, A Brief History of Time (New York: Bantam, 1988), p. 136.]

Това, което направих е да покажа, че е възможно началото на вселената да е определено от законите на науката. В този случай, не е необходимо да се позоваваме на Бог, който да реши как е започнала Вселената. Това не доказва, че няма Бог, а просто че Бог не е необходим.

[stephen W. Hawking, Der Spiegel, 1989]

Религията на бъдещето ще бъде космическа. Тя ще трябва да надхвърли идеята за съществуването на личностен Бог и да избегне догмата и теологията. Обхващайки по този начин както природата, така и духовността, тя ще трябва да се основава на религиозното чувства, породено от опита с всички неща – както природните, така и духовните, - на които ще гледа като надарена със смисъл цялост. Будизмът отговаря на това описание.

Ако има религия, която би могла да бъде в съгласие с императивите на съвременната наука, това е будизмът.

Алберт Айнщайн

11♦ “Очевидна е хармонията в космоса, която аз, с моя ограничен човешки ум, успявам да схвана, но въпреки това, все още има хора, които казват, че Бог не съществува. А това, което наистина ме вбесява, е фактът, че тези хора твърдят, че аз поддържам техните възгледи.” (АЙНЩАЙН, цитиран в Clark 1973, 400).

моля те не вбесявай, Айнщайн

със Здраве